ukio Публикувано 19 Декември, 2011 Share Публикувано 19 Декември, 2011 Aoi Bungaku Оригинална творба: различни Озвучават: Сакай Масато, Мияно Мамору, Кояма Рикия и др. Тип: ТВ Жанр: историческо, психологическо, литература AniDB и MAL: AniDB // MAL Държава: Япония Година: 11.10.2009 - 27.12.2009 Епизоди: 12 Времетраене: 23 мин. на епизод Субтитри: Български Резюме: Шест класически японски произведения на 4-ма от най-именитите автори от миналия век са представени в тези 12 епизода. Вижте невероятната интерпретация на съвременните аниматори! Линкове: Действащ към момента линк за сваляне: тук ___________________________________________________ Първи сегмент No Longer Human (Ningen Shikkaku) по краткия роман на Осаму Дазай Дизайн: Такеши Обата (Death Note); 4 епизода Втори сегмент In the Forest, Under Cherries in Full Bloom (Sakura no Mori no Mankai no Shita) по Анго Сакагучи Дизайн: Тите Кубо (Bleach); 2 епизода Трети сегмент Heart (Kokoro) по Нацуме Сосеки Дизайн: Такеши Обата (Death Note); 2 епизода История, разказана от две различне гледни точки. Аниматорите се осланят на стария изпитан подход, използван от Акутагава в това отношение. В оригиналната творба не съществува втория вариант на описанието, но за мен бе необходимо, за да си обясня само последните действия на Кей. Четвърти сегмент Run, Melos! (Hashire, Melos!) по разказ на Осаму Дазай Дизайн: Такеши Кономи (Prince of Tennis); 2 епизода Класическата гръцка история за Дамон и Питиас е представена от необикновена гледна точка. История за истинското приятелство. Пети сегмент Hell Screen (Jigoku Hen) The Spider's Thread (Kumo no Ito) по два от разказите на Рюноске Акутагава Изгледах с нескрит интерес историите. Провокира ме излизането на българския пазар книга са произведения на Осаму Дадзай. Затова реших да се запозная с всички адаптации на Нинген шиккаку и Бягай, Мелос! Трябва по-често да анимират японските класици, особено геният Акутагава, който е превеждан на български и разглежданите тук 2 разказа фигурират сред представените у нас заглавия. Най-много ме впечатлиха последните 3 сегмента, а Бягай, Мелос направо успя да ме разплаче. Страхотно беше! На Панаира на книгата миналата седмица, си купих книгата, по която е правен филма Нинген шиккаку . Тя е преведена на български, благодарение на Японската фондация и освен въпросния кратък роман (Нинген шиккаку), съдържа още 9 произведения на Осаму Дадзай. Най-известните му творби, сред които Бягай, Мелос и Жената на Вийон, са събрани в над 300 стр. От издателството казаха, че има голям интерес и се е наложило да печатат допълнителни копия. * Запознах се и с трите версии на Нинген шиккаку. Изгледах филма (от 2010г.) и анимето. Прочетох книгата и вече мога да кажа, че имам някаква представа за цялата история. Доста странен разказ, който се оказа, че ме е пленил със своята необяснимост и загадъчност. На пръв поглед мрачен и подтискащ, разглеждащ въпроси, свързани със самоубийството на човека. След края на филма останаха неизяснени моменти, които получиха отговор едва след като завърших анимето. В него имаше разказвач, който уточняваше повечето случки. Изводът ми е, че и двете ленти са отлични адаптации на краткия роман на Дадзай, който е дълъг само 120 стр. и се смята за своеобразна автобиография на Осаму Дадзай. Общо взето, филмовото произведение се движи успоредно с книгата, за разлика от анимето, което не подрежда хронологично събитията, а някои от тях са дадени под формата на спомени (това е интересен похват, който много отива на анимираната версия). В историята главният герой е представен като клоун, нечовек, който винаги носи маска и не показва чувствата си в истинската им светлина. Само че за разлика от анимето, което понякога се опитва да изкара Йозо чудовище (там първия опит за самоубийство е предаден по-различно - реално Йозо не бута жената от скалата, а заедно се потапят в морето), а друг път го представя като призрак - обаке, във филма образът му и е изграден по-приемливо, въпреки че в края всички източници стигат до един извод: главния герой е бил ангел, който не е проявявал грубост спрямо останалите хора. Той просто се е борил със собствените си демони и разбирания (в анимето това е предадено много интересно, чрез следващия го призрак от картината). * Рисунката на призрака са различни в анимето и филма. Тази от анимацията прилича на детски призрак, докато филмовата е наистина плашеща. * Във филма имаме един добавен образ, който не откриваме в анимето и книгата - това е поетът Чуя Накахара, историческа личност. Неговата роля е малка и обяснението, което имам за появата му е следното: режисьорът го показва като противоположност на главния герой. Желанието на Йозо е да се самоунищожи, докато Накахара се стреми с всички сили да живее. * Шицуджито също е внедрен образ, който се появява в анимето и филма. В романа има подобен персонаж, който е роднина на Йозо и върши почти същата работа. Но друго е когато използват шицуджи и неговото обръщение botchan. * Бягай, Мелос - в разказа няма историята на писателя, който пише романа, но именно тя направи анимето още по-въздействащо * Паяжинката - Мамору Мияно озвучава Кандата. Той на практика може да се певъплъти и в живия му образ. * Hell Screen - в анимето всичко е представено по-грандиозно. В оригиналния разказ картината, която Йошихиде рисува, е върху параван, а тук имаме цял мавзолей. Героите и обстановката от двете анимации по разказите на Акутагава много ми напомниха на Самурай 7. Рисунките бяха подобни. * От произведенията на Сосеки препоръчвам да се види филма Yume juya, който събира 10 интерпретации на 10 истории от 10 съвременни японски режисьори. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
nichibotsu Отговорено 10 Октомври, 2012 Share Отговорено 10 Октомври, 2012 Много ми хареса анимето Ningen Shikkaku. Сега свалям филма и ще видя как е. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.