Jump to content

С какво са най-известни...


parab

Recommended Posts

Изпаднала съм в леко недоумение по въпроса с какво е известен родния ми град. Имам чувството, че в България утвръждаването на хубавите неща е напълно забравено и това влияе на абсолютно всички и то по негативен начин. Сравнявам нещата с Корея - тук всяко място или градче има нещо, с което се гордее, храна, която да правят най-добре, място, което да е изключително известно. Разбира се, това се дължи на изключително добре развитата им туристическа политика, с която наистина успяват да привличат вниманието не само на външни туристи, но и на самите корейци.

В тази връзка се запитах с какво могат да се гордеят градовете в България и имат ли собствено лице, което им придава някаква мъничка уникалност дори пред самите българи.

Всъщност в България, въпреки богата си кухня, нямаме позициониране на ястията и ако запиташ някой къде правят най-вкусните пълнени чушки, или къде се приготвя най-добре мусака, няма да получим отговор.

Понеже тук има хора от цялата страна, ми се иска да разбера какво всеки би могъл да каже за собствения си и за другите градове - с какво според вас са известни София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Плевен, Добрич, Благоевград, Габрово, Шумен, Ямбол... Кое място е най-популярно, има ли традиционна за града храна, която да е най-вкусна, има ли нещо, което да се прави най-добре - дрехи, напитка, ястие, предмет, мебели, нещо хубаво, с което да се гордеят местните жители...

 

Пловдив, откъдето съм, определено няма местна кухня, от която да отлича нещо специфично. :( За най-красиво място бих споменала Стария град, Градската градина и гледката от Седемте хълма(които вече са по-малко като брой). За друго характерно нещо от града не се сещам. :huh:

Сещам се за сливенските праскови, за мидената ферма във Варна, за обувките от Пещера, за лозята на Карнобат, за мелнишкото вино...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много интересна тема! Ще я следя с голям интерес!

 

Тъй като съм от Габрово (а за този град може да се говори много), ще се постарая да напиша най-съществените и интересни неща за града (габровци, допълвайте ме ако пропусна нещо :D )

 

В не толкова далечното минало Габрово се е славел като българският Манчестър, поради факта, че е бил най-индустриализираният град в България (голяма част от текстилните фабрики днес са или съборени или недосъборени развалини :( .. жалка картинка общо взето..).

Друга голяма гордост на града ни е, че тук се намира географският център на страната (в местността Узана).

 

Ако питате някой габровец, кои са най-известни забележителности, то той непременно ще ви каже: Паметник в реката*, Параход в гората*, Дърво по средата на пътя, Космос на Земята*.

 

* паметника е на основателят на Габрово - Рачо Ковача; намира се в центъра на града, на една скала в реката

* архитектурна забележителност, наподобяваща кораб построена от индустриалеца Пенчо Семов. В момента функционира като болница.

* "Космос" - това е най-високата сграда (20 етажа :lol: )

 

Други три забележителности, с които е известен града (и би трябвало всеки да е чувал за тях е, независимо от къде е) са:

1. Световна столица на хумора и сатирата (всяка година през месец май се провежда карнавал на хумора)

2. Тук е основано първото светско новобългарско училище 1835г. от Васил Априлов

3. И разбира се, за къде без Етнографски музей на открито "Етър"

 

Кухня

От кулинарна гледна точка, най-известни са сладките неща, които са дело на етърските сладкари, а именно: захарните петлета и халвата.

Нещо друго, типично габровско е "Триеница". Основните съставки са брашно,сол, захар и прясно мляко, не знам точно как се прави, но ако някой се интересува да ми пише ЛС и ще попитам баба ми :D

 

Надявам се, да съм била достатъчно изчерпателна и полезна :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поздравления за темата.

Аз съм от София. Често съм си мислела къде бих завела някого ако ми дойде на гости, какво непременно трябва да му покажа... На първо място за мен е Руската църква, после Централни хали и въобще цялото това надземно и подземно пространство в този район... Забележителностите са ясни, но те не са целия характер на София. Един от най-красивите си моменти съм прекарвала в парка Заимов - този при театър София, има там едни пейки които ти дават поглед към цялата пъстрота и живот които струят, или поне аз видях онази красива утрин.

Не съм ходила по света, но някъде бях чула, че у нас има значително по-голямо количество зелени площи/паркове в сравнение с другите европейски страни. Не зная дали е вярно, но наистина едни от най-ценните места в София са парковете. Идвали ли сте към Панчарево? Прекрасен парк имаме, макар и без някакви екстри, но е чист и поддържан. Естествена красота :)

Да хапне нещо госта - освен софийска баница с боза, друго характерно не се сещам. А, може би варена царевица или печени кестени, разхождайки се по Графа да похапне.

Та какво характерно нещо за София друго да кажем, какво я прави уникална?

parab, много хубаво ме провокира да се замисля за града си. Ето, караш ме да го погледна с нови очи и все повече се убеждавам, че не е толкова лош :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Българина като народ е много устоичив на всякакъв вид изпитания,и много податлив на чужди влияния.В стремежа си ,,Да ги стигнем'' ние лека-полека се отдалечаваме от българското,но съм сигурна че не го забравяме.Всеки град е съхранил историята си в това съм сигурна,но не сме добри в рекламата както корейците.Въпросите на parab ме правокираха и реших да споделя.И така привет от най-южния град в България-Златоград, гордея се с моя роден град,винаги когато се почуствам изхабена и изтощена отскачам за презареждане до моя малък но красив град.Златоград е една приказка съчетана с действителност.Градът ни е селище с богата култура и многовековна история.Там се намира най старата поща в България,и първото килийно у-ще поставило началото на просветното образователно дело в Родопите.Храм паметника-,,Успение Богородично''е първата църква построена в Родопите по време на Османското владичество.Тук се намира и първият в България и засега единствен частен Етнографски ареален комплекс,който е част от стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.В този комплекс е съхранен майсторлъка на традиционите бълг.занаяти.Отук тръгва и се прославя и песента ,,Излел е Дельо хайдутин'',която се носи в космоса.Възрожденската атмосфера е съчетана с модерни условия,тук спокойствието лъха отвсякъде.Атракцията на града е,, въртяно кафе'',приготвено върху нагорещен пясък и поднесено със специален ритуал,включващ въртене на подноса.Най-вкусно е кафето когато го подсладите с парче златоградска баклава с локум, или с прочутото бяло сладко, въпрос на предпочитания.А патетника и качамака който не ги е опитвал- имате ли път натам ви съветвам не пропускайте да ги опитате.Но като се замисля върху думите на parab като че ли най- много се гордея с добрата реклама ,градът ни е добре рекламиран навсякъде,благодарение на видния ни съгражданин Александър Митушев, за когото не бизнеса а градът ни е на първа линия и благодарение на хора като него градът ни е една от най посещаваните дестинаций .Много мои приятели които съм канила и са посетили Златоград казват че тук много добре е съхранено и предадено истинският български дух ,пак по техни думи най - добрия показател за добър туризъм- гостоприемство и вежливост златоградчаните го владеят до савършенство.Горда сам че сам златоградчанка, че съм българка,единствено което искам най-много е да се промени съзнанието на повечето българи,да осъзнаем че ,,да ги стигнем''е да не забравяме откъде сме тръгнали .Дано не сам ви отекчила но стане ли дума за Златоград леко откачамbiggrin.gif голяма родолюбка самtongue.gif . http://vbox7.com/pla...l=2&vid=6573748 и малко ифо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хайде да кажа нещичко за Плевен. Не съм родена там, но пък съм учила, и ще го отсрамя, по ред причини :) .

 

Този чаровен град носи история, и малко или много, първо е известен с това.

Навярно няма българин, който да не е чувал, и дори посетил (поне като дете или малко по-голям) Плевенската Панорама, известна още като "Плевенска епопея - 1877 г.". Освен, че е единсвен по рода си паметник на Балканския полуостров, хълмът, на който е издигната Панаромата и мястото около нея – паркът, са "свети" за плевенчани и „свободата им”.

Паркът, носи името на генерал Скобелев и всъщност е на мястото на бойното поле, където генерала е водил сраженията за превземането на града. Местността се нарича още „Мъртвата долина“.

В Плевен има много музеи, а друга забележителност, освен Историческият музей, е в центъра на града - Мавзолеят “Свети Георги Победоносец” – гробница на руските и румънските войници, убити по време на Освободителната война.

Отново в центъра, са разположени 3 водни каскади. Допълнени от 3 водни огледала и един фонтан. Вечер, ефектът е подсилен със светлина и е много приятно за разходка.

Градът е известен и с първото създадено светско, девическо училище "Анастасия Димитрова", кръстено на първата българска светска учителка от епохата на Възраждането, родена именно в Плевен.

Парк „Кайлъка” е друго изключително съкровище на града, което обаче, последните години е доста занемарено. Но пък в него, освен места за отдих, спорт и веселие, има очарователен Музей на виното, разположен в пещера.

На туристите бих предложила да не пропуснат да обърнат внимание на драматично-куклен театър „Иван Радоев” в центъра на града.

 

Плевен е областен център и като такъв, районът се е славил с развита тежка и лека промишленост, както и селско стопанство.

Няма да коментирам, обаче, последните години, в какво окаяно състояние са всички тези сектори.

 

Интересни неща, които се сещам сега и не е лошо да бъдат допълвани :) :

1.В Плевенска област е открито най-голямото златно съкровище— Вълчитрънското.

2.В този район е създадена и най-разпространена породата Черноглава плевенска овца. Сещам се, че има и порода кон - Плевенски кон.

3.Градът се слави с едни от най-хубавите жени в България.

4. Градът се слави като родно място на доста известни личности...ако искате, мога да изброя... :P

 

Кухнята е традиционна българска, и не се сещам за нещо по-специално. Освен, може би лютиката(на някои места в плевенско я изговарят "ютика" :lol: ). Поне в този край я приготвят и с печен патладжан (известен още като син домат), освен печени чушки, а доматите са сурови и ситно нарязани.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

kalinka, това кафе което си описала - направо лигите ми потекоха. Дори само заради това си струва да се посети града ти, макар всичко да звучи страхотно :) А за Плевен blacky80, направо си ми взела думите - града на красивите жени. Еми три плевенчанки познавам и са прекрасни жени, но не просто красиви, в тях има финес и някакъв ексцентричен артистизъм и т'ва си е. Имам чувството, че и гащи да си нахлупят на главата мода ще създадат, толкова оригинални са. Сори за сравнението, но това ми дойде на ума.

Чакам с интерес хората да опишат родните си места и да направим едно малко, виртуално пътешествие из България (а може и не само :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря на всички за включването.

Аз бих могла да разкажа малко за град Трявна.

Там също може да вкусите от споменатото по-горе кафе на пясък. Освен това продават един специалитет, за който знам, че е май габровски деликатес. Нарича се пестил - приготвя от пресовани сушени сини сливи и едно от най-вкусните неща, които съм опитвала някога.

Старинната част на града е изключително красива със запазените си дюкянчета и дървени къщи. В Трявна се намира една от най-старите църкви в България - "Св. Архангел Михаил", построена през 12 в., когато Асен и Петър побеждават византийския император. Срещу нея се вижда символът на града - Часовниковата кула. Една от най-известните къщи в Трявна, част от българското архитектурно наследство, е Даскаловата къща. За нея има интересна история, свързана със съревнование между двама майстори за изработката на най-хубавия дърворезбован таван. Ако отидете да видите на място каква красота са създали, ще разбере защо им е отнело цели 6 месеца.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм родена и отрасла в София. Тук има твърде много места, забележителности не само за нас, но и за чужденците - Храм-паметник Св.Александър Невски, църквата Св.София, НДК, Вечният огън, гробът на Иван Вазов и много, много други. Част от тях вече съм ги показала на дъщеря си , другите тепърва ще и ги показвам. Да не забравяме Витоша , Алеко, лифта на Симеоново - любимо мое място за отмора. Колко пъти в детството си съм се изкачвала пеша от Младост до Черни връх. Там съм яла най-вкусните боб, шкембе и кебапчета. :D Лично аз смятам, че разрушаването на Мавзолея бе много, много голяма грешка. Това е пак паметник на културата, който младите поколения вече никога няма да видят. Обичам парковете на София - особено край езерото Ариана ; също така Народния театър "Иван Вазов" , Етнографският и природонаучният музеи, Художествената галерия, къщата на Яворов, всички тези стари сгради и руини, носещи в себе си духа на отминали времена - било то траки, серди, бароков стил или пък от Възрождението.

Много харесвам и град Пирдоп - майка ми е родом оттам. Градът на Влайков - всяка година там правят Влайкови дни, на които децата и учениците рецитират негови творби, играят пиеси и много други културни мероприятия. Най-вкусният курбан съм яла именно на събора, който правят пирдопчани край една невероятна забележителност - Еленската базилика. И плаването с лодка по яз.Душанци също е оставило незабравим спомен у мен.

От страна на баща ми пък мога да спомена един друг много очарователен български град - Ботевград. Чист, подреден, фонтаните винаги работят :rolleyes: , Часовниковата кула , която е много красива и запазена през годините почти непроменена. А, да не забравя и костницата на Ботевите четници в с.Скравена. И до ден-днешен, всеки който желае да я посети, да влезе вътре и да разгледа - има тази възможност. Намира се в центъра на селото, на самия площад, обградена е от цветя и дървета и винаги, независимо дали е събота или неделя от туристическото дружество има човек, готов да отвори гробницата за всички желаещи и да покаже, и да разкаже за това как именно тук са приключили земния си път част от другарите на Ботев.

Винаги съм се гордяла , че съм българка. България не е само политика и обществено устройство, тя е нашата родина. Ако можехме да я обичаме толкова и да милеем за нея , както корейците го правят за Корея....ехе......... :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази тема ще се окаже необятна. Хайде малко и от мен за Сливен. Без снимки няма да мине.

 

290px-CollageSliven.JPG

 

„Градът на стоте войводи”. И паметниците на двама от тях – Хаджи Димитър и Панайот Хитов:

 

_w_601373460cf0a3bb8a15ffe45ce23467.jpegsn2-13.JPG

 

Старият бряст – 1 000-годишният символ на Сливен на пъпа на града, тук с Часовниковата кула на заден план:

 

the_old_elm.jpg Това, което за софиянци е „Попа”, за сливналии е Бряста.

 

Сините камъни, местността Карандила, Халката:

 

10875512.jpg Промушването през нея сбъдва желания.

 

Ранновизантийската крепост Туида, тракийските съкровища, открити край града от покойния проф. Китов, между които златна маска и пръстен на тракийски владетел от ІV в. пр. Хр., част от постоянната експозиция на градския музей. 16_2.jpg

 

Първата текстилна фабрика на Добри Желязков. Музеят на текстилната индустрия.

 

Красивите сгради на Художествената галерия и Регионалната библиотека:

 

Galery_Dobrovich.jpg____________________%20________%20______________________.jpg

 

Няма да изброявам имена на известни личности, защото постът ми ще заприлича на енциклопедичен справочник. :lol: Като се започне от Възраждането и се стигне до наши дни, сливналиите, прославили името на града ни са много.

Това са нещата, за които се сетих от раз. Нека кореняк сливналии да допълват тази туристическа брошура. ;)

Аууу, щях да забравя сливенските милинки. Задължителни за дегустация, последвана от облизване на пръсти! :yes:

За съжаление този иначе толкова хубав град в момента е разкопан до неузнаваемост и ако случайно сливенският вятър! ви довее дотук, ще заварите нещо подобно на лунен пейзаж.

За незапознатите: в Сливен вече има два сезона – прашен и кален.

Затова може да отложите идването за по-добри времена. И да го видите в пълния му блясък.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук определено става интересно,поздравления parab за хубавата тема,за въпросното ашуре на veterena ,ястието е типично турско и в турските домакинства,за празника Ашура е винаги с нахут и фасул.В Пловдив единственото място да хапнеш такова ашуре е турската сладкарница на Джумаята,а и в нета се подвизава като турско ашуре.По времето на Османското владичество ние възприемаме това ястие,и всеки край го усвоява по свое усмотрение,т.е.различното е в това което добавят,в случая в Пловдив добавката е розова вода.Иначе Пловдив ми е една от любимите дестинаций.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А, още никой русенец ли не се е отчел?

Като изключим историческите факти, като примерно първата в България банка, вестник, кинопрожекция, влакова линия (до Варна, по тоя повод има и музей на транспорта на кея) и много други "първи" неща, има доста какво да се види. Разходка по центъра и старите квартали с все още запазени или реставрирани къщи с архитектура от виенски тип (градът навремето е наричан "малката Виена"), например операта.

164_sgradata_na_operata_v_grad_ruse.jpg

 

Моята най-любима сграда обаче е театъра, т.нар. Доходно здание:

35_1.jpg

 

Особено харесвам и музея на градския бит, или Къщата на Калиопа. Повече инфо за нея: http://www.bulgaria21.net/issue/t22203.htm

Къщата се намира на кея, където може да се порадвате на Дунава, а ако продължите по улицата, ще стигнете и до къщата на баба Тонка. На кея също така има ресторант, помещаващ се в малко корабче.

 

Има също останки от римска крепост (когато градът се е наричал "пристанище на шейсет кораба", или Сексагинта приста), в близост до града е и крепостта до Червен и скални манастири на 2 места - в Иваново и Басарбово (вторият се оказва единственият действащ такъв в България в момента). Пак в района има и интересна пещера - Орлова чука.

Ето малко снимки и инфо:

http://simeonpopov.wordpress.com/2009/06/30/%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0/

 

Пещерата: http://iseebg.com/fx/?p=287&album=38&gallery=53

 

За храната - освен за русенското варено и кайсиевата ракия (Русенски бисер), не се сещам нещо специфично. Май това е засега.

 

P.S. Ама как забравих статуята на свободата???

 

2412279697.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пловдив е 6-тият най-стар град в света и най-старият в Европа.

Може да се похвали, освен със "Стария град", и с "Античния град",

включващ "Античния театър", "Римският одеон", "Римският форум", Археологически комплекс „Ейрене”...

Тук се намират Музеят на авиацията и Международният панаир, най-големият в Югоизточна Европа.

 

plovdiv.jpeg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз като Диди съм отраснала в София и наистина обожавам града ни. Разбира се има ще много какво да се поправи, но като цяло зависи от всички нас, които живеем в него.

 

София - расте, но не старее. Самата истина, но дали няма да почне да се пука по шевовете скоро? Друга тема на разговор.

Ето малко информация за НДК-то - Национален дворец на културата. Сградата се използва главно за културни изяви. Построена е е периода 1978-1981г. Зала 1 е най-голямата в двореца и събира около 5000 души. НДК е включен в Списъка на 100-те национални туристически обекта (61 място). Намира се на пл. "България 1".

 

На мен лично любимото ми място в София е зоологическата ни градина през пролетта. Ето и малко история Zoo

Когато влезнете в уикепедия можете да видите долу-посочената снимка. Места, на които смятам, че 99% от нас са виждали с очите си.Sofia_Collage_TB.png

 

Относно кухнята ни, в момента се сещам за Софийска баница, но за това може да каже повече На сакото яката :P

 

Стара Загора ми е любим град. Градът на липите. Град от млади хора, град с чисти улици, град с приятни заведения, град, в който си заслужава да отидеш.

Аязмото е страхотно, там за първи път някога видях камила, огромен парк, който беше пълен с деца - играещи на федър бал, тенис и какво ли още не.

 

За храна - имат страхотен катък! Мога да го ям ежедневно :) Традиционно катъкът е кисело мляко, получено от заквасване на овче мляко, като за закваска се използва сирене.

Picture-090.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук ще споделя и аз за града, в който съм израстнала. Не съм родена там, но почти целият ми живот е прeминал именно там - в Бяла Слатина.

Бяла Слатина е малко градче в северозападната част на България - в момента един от най-бедните райони на страната, за жалост. Изгубил е голяма част от очарованието, което имаше някога, но все пак аз го обичам. Намира се горе-долу на еднакво разстояние от Враца и Плевен - малко над 50 км. Градът има дълга и красива история, за това как една българска мома, на име Златина, обичаща да закичва в косите си малки бели цветя, които растяли само в района на града, дала живота си, за да спаси семейството и съселяните си от робство. След смъртта й, цветята, които девойката толкова обичала били наречени "бели Златинки", а градът получил своето име.

3_5.jpg

мома Златина

 

Бяла Слатина е град, който е строен в продължение на много години, бавно, плавно и естетски, за времето си. Улиците са дълги и прави, всичките са успоредни. Архитектурата на сградата на Културния дом е взаимствана от множество сгради в Германия и Австрия. Има много разчупен дизайн, а голямата зала е с уникална акустика, поради необичайната форма и кухини в тухлите, с които е построена.

Biala%20Slatina2.jpg

Много от посетителите на града бърза научават и за паметника "Перката" - построен в памет на руски летци, от Втората световна война, загинали при самолетна катастрофа на мястото на което се издига паметника. Намира се в местността "Лесопарка", където са и двете езера.

P4080166_resize.JPG

 

Сега мястото е обичайна дестинация за младежите, които искат да избягат от горещините или....абе и аз не знам от какво точно бягат вече тия младежи... Изпочупиха всички пейки...ама това е друга тема.

Голям принос за развитието на Бяла Слатина има Цола Драгойчева, дейна комунистка родом от града. Даже имаше и нейн паметник на един от площадите, но след '89 година го премахват по обясними причини. Всъщност много известни личности са родени и живяли в града - Блага Димитрова, Николай Хрелков, Весела Драганова (политик), Цани Гинчев, режисьорът Милен Гетов, художника Васил Габровски, покойният вече Кембъла и много други, за които са незнайни белослатинските им корени. :)

Поради липса на средства и други такива стандартни оправдания, къщата музей на Николай Хрелков скоро изглеждаше така.... Може би вече дори и така не изглежда...

P5138933.JPG

 

Жалко, много жалко. А беше толкова хубава. Ходила съм като дете и винаги си беше страхотно преживяване. Вътре имаше много книги, всичко беше много запазено. Там беше и писалището на което Хрелков е писал стиховете си.

 

През 2008 и 2009 година Световен шампион по Силов трибой става Александър Кюрчев, също от Бяла Слатина. Васил Янчев пък е двукратен Европейски шампион по силов трибой. Страхотни момчета. И нии сме дали нещо на света, дето се казва :) Имаме си и футболен отбор - "Чавдар - Бяла Слатина" (носи името на Чавдар войвода, доколкото знам). Играят в Западна Б група, но там не съм много наясно. Наскоро ремонтираха стадиона на "Чавдар" и стана много хубав, по-европейски някак ;)

16086__367.jpg

 

 

3_2.jpg

Сградата на общината

3_3.jpg3_4.jpg

3_1.jpg

гледка към града от паметника "Перката"

 

 

За традиционна храна не се сещам нищо специално, но белослатинските баби правят хубав "Лучник" - стара версия на пица Калцоне, пълна със запържен лук с червен пипер и свинско месо на късчета. А, и ракията е много силна. Дядовците от квартала не пиеха ракията ако е под 50-55 градуса. :huh: От няколко години не живея там, и градът вече не толкова голям, красив и чист, но ми е все така мил :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте. Много ми хареса тази тема, затова ще се отчета и тук.

Така като гледам, май само аз ще се окажа селско чедо.

Израстнала съм в село Аспарухово, Варненско/което всички, все още наричат Ченге/. Моето родно място

Чудните скали

И още

 

Според летописеца на тоя край Димитър Златарски името Ченге идва след жестока битка между защитниците на Овчага и войските на великия везир Али паша през 1388 година в местността Орехово край селото. От двете страни паднали много воини. Заради това започнали да наричат бойното поле „джанери“ - место на мъртвите души. Ченге идвало от „дженк“, ( Тzeneke, Ченга), което означава бой, битка.

За Аспарухово през 1636 година пише и полякът Освиенцим. През 1651 година го споменава и турският пътешественик Евлия челеби. До 1821 година селото е имало статут на дервенджийско село и е било практически независимо, макар че се е намирало сред море от турски села.

 

И нещо интересно, не се намира в Ченге, така де Аспарухово, но е в село до Аспарухово и привлича внимание.

 

 

Някой друг път ще напиша и за мястото, където живея сега-Варна!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Знам, че може би никой няма да пише за Балчик, та аз ще се опитам да покажа и разкажа:

Това е малко градче, ама като казвам малко наистина е малко !

При добро желание и ударна доза любопитство можете да го обиколите буквално за един ден.

800px-Balchik_Bulgaria_aerial_photo_from_the_Black_Sea.jpg

 

Но където и да ходите, не бива да пропуснете да запомните, че да отидеш в Балчик и да не посетиш - Архитектурно-парковия комплекс “Дворецът” е направо подсъдно :lol:

лятна резиденция на румънската кралица Мария, построен по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919-1940 г.), след което придаден към българското Министерство на културата като творческа база, а градината - на Софийския университет като ботаническа градина за развитие на уникални видове.

Balchik_Royal_Residence_Gruev_1.jpg

Но никой не го интересува кога е построен, а всички ме питат за любовната история и мраморния трон, на който кралицата чакала своя любим.

 

Та, клюките преписват на кралицата следните вълнения:

Мария е едва на 17 години, когато се омъжва за румънския кронпринц Фердинанд, и макар произхода на девойката да и дава безумна власт и редица титли, като:

Принцеса на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, Принцеса на Саксония-Кобург и Гота, Херцогиня на Саксония, тя е нещастна, та не се е траело за нея !

Бракът, от който се раждат пет деца, е изключително нещастен. Кореспонденцията на Мария с нейната близка приятелка — американската танцьорка Лои Фуле, разкрива отвращението, което Мария изпитва към съпруга си. Двете най-малки деца на Мария и Фердинанд — принцеса Илеана и принц Мирча, се раждат, след като майка им се запознава с дългогодишния си любовник — принц Барбу Щирбей. За историците няма съмнение, че принц Щирбей е баща на принц Мирча, чиито очи били кафяви като на Щирбей, за разлика от тези на Фердинанд и Мария.

Според вече превърналите се в легенда истории, Мария е сядала на мраморния стол и съзерцавала морето, чакайки нейния любим Барбу Щирбей с кораб да се завърне при нея.

А според историците след Барбу иде ред на мъжа, който застрашава авторитета и и я поставя на колене пред румънския крал Карол I (чичо на съпруга и) молейки го да и позволи да роди детето си от лейтенант Зизи Кантакузин.

След този случай, тя решава да се отдаде на политика и се справя толкова добре, че я наричат кралицата войн! И този период явно е най - успешната и самоизява и до толкова допада на кралицата, че тя решава да прекрати романтичните си забежки и да остане до съпруга си...до сама му смърт.

След смъртта на Фердинанд I през 1927 г., Мария остава да живее в Румъния, където пише и издава своите мемоари Историята на моя живот. Кралица Мария умира на 18 юли 1938 г. и е погребана до съпруга си в манастира Курта де Арджеш. Съгласно последното ѝ желание, сърцето на кралицата е погребано в любимия ѝ дворец в Балчик, построен по нейна поръчка през 1924 г. След връщането на Южна Добруджа на България съгласно Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г., сърцето на кралицата е препогребано в замъка Бран.

След като вече сте развълнували сърцето си с историите на кралица Мария, идва време да зарадвате очите си с красотите на Ботаническата градина на Софийския университет, която съдържа втората по големина кактусова колекция в света след тази в Монако, както и други уникални растения, започната от академик Асен Дацев.

800px-Balchik_Palace_garden_ifb.JPG

Ако имате желание да се насладите максимално, съвета ми е да отидете. Май месец !

 

За традиционни храни - нямаме !

Но поради почти равното по брой българско, турско и ромско населени специалитети са тестените неща, които са микс между трите групи.

То не са сладки питки, солени, пълни с месо, питки с подправки......абе каквото ви хрумне балчишко бабче ще ви го направи !

И защото в това малко градче преобладават къщите, а не блоковете, всеки уикенд се събира фемилито родители, деца, внуци и баби и дядовци на обяд или вечеря, обикновено е нещо на скара :)

Поне в моя квартал е така, улицата се задръства от коли на прииждащи роднини по къщите комшии и у нас. Това си е нещо като най-любима традиция.

Риба се яде задължително във всеки дом и то поне един път седмично, голяма част от населението си изкарва прехраната с риболов.

Като стана дума за папане, градчето разполага с километрична алея край морето, на която има множество ресторантчета буквано издигнати на тенти над морето, вечер е особено приятно лятото да седиш там докато си пийваш ледената бира!

 

И да, за всички фенове на "Стъклен Дом", ваш Антон Ставрев (Красимир Стефанов Ранков ), шеф на охраната на мола е роден в Балчик ( и съученик на мама :lol: )

И брат му Веселин Стефанов Ранков - актьор и преподавател в НАТФИЗ, който е гледал Star Academy се сеща, кой е той :)

В списъка със звезди на градчето са и актьора Николай Урумов, икономист, може би и преподавател на някои от вас Константин Велчев и може би най-значимия човек, който балчиклии почитат с венци цветя на паметника му е Константин Кисимов - легендарен български театрален и филмов актьор, който не е родом от там, но загива при катастрофа в Балчик на 16 август 1965 г.

 

Не съм родом от Балчик, нито съм постоянен жител, но летата прекарвам там, че дори и всички почивни дни, а детството ми, поне частта в България, бе най - хубава, когато бях в Балчик и винаги изпитвам носталгия по-отминалите красиви лета пълни с туристи и безброй нови запознанства.

Но най - важното за мен всъщност е, че мира и спокойствието са най-хубавите неща, с които можем да се похвалим, деленето на произход и социален статус не е сред любимите теми на пенсионерските клубове (както е в по-големите градове), които пък са много активни с изяви в областта на плетене, шах, рисуване и чак аз им завиждам на прекрасните екскурзии, които организират, чак и по БТВ новините са ги давали най - видните ни бабета :lol: !

 

Ами, май това е за Балчик и от Балчик :)

 

факти, снимки и дати - от Уикипедия!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нека да споделя и аз за мястото където съм родена и отраснала :)

Та въпросното място е град Хасково, който е малък град на 12 място в България по големна, но в сравнение с това е много хубав и приятен(както е казала A Love To Kill за Балчик, че може да се обиколи за 1 ден) то така и Хасково може да го разузнаете за неповече от ден.

 

А сега малко забележителности на показ:

 

Монументът "Света Богородица" който е включен в книгата на Рекордите "Гинес"

haskovo_puzzle_copy.jpg

 

Паметникът-Часовник, който е построен през 1985 година по повод честванията около хилядагодишнината от основаването на града:

 

chasovnik1.jpg

 

както така може да посетите и Паскалевата къща, който е етнографски музей, Хасковски исторически музей, а ако искате да се насладите на зеленината на природата ви препоръчвам да посетите Парк 'Кенана" и Зоологическата градина

haskovo_prolet_148.jpg

на живо изглейда много по хубав ама нещо немога да намеря други снимки :mad2:

Абе това е с две думи просто си заслужава да го видите :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ей, софианци ще пишат за Стара Загора! Срам. ;)

Ще цитирам само някои от нещата, написани тук.

"Град на правите улици, липите, поетите, хубавите жени и Берое."

Стара Загора e един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа.

Доказателства за това са 8-те му имена:

Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора.

В Стара Загора се намират:

- Античен форум Августа Траяна - най-старият по нашите земи;

- Неолитни жилища, датиращи от 6–5 хилядолетие пр.н.е.;

- Мемориален комплекс “Бранителите на Стара Загора - 1877 г.”;

- Парк "Аязмото";

- Старозагорската опера - най-голямата на Балканския полуостров...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...