Jump to content

The Front Line (2011)


Recommended Posts

spacer.png

The Front Line (2011)
Алтернативни заглавия: Gojijeon, Dragons and Tigers
Страна: Южна Корея
Режисьор: Jang Hun
Сценарист: Park Sang Yeon
Година на излъчване: 2011
Международна премиера: VIFF
Времетраене: 133 мин.
Жанр: Военен, Драма


Награди:

 

2011 (48th) Daejong Film Awards:
Best Film
Best Cinematography
Best Lighting
Best Production

2011 Critics' Choice Awards :
Best Film
Best Director
Best Screenplay
Best New Actor (Lee Je Hoon)

2011 (32nd) Blue Dragon Film Awards
Best Cinematography
Best Art Design


:imdb:

Участват:
Ko Soo като Kim Soo Hyuk
Shin Ha Kyun като Kang Eun Pyo
Kim Ok Bin като Cha Tae Kyung
Ryoo Seung Ryong като Hyun Jung Yoon
Lee Je Hun като Shin Il Young
Ko Chang Seok като Yang Hyo Sam
Ryu Seung Soo като Oh Ki Young

Резюме:
Зимата на 1953 г. Краят на Корейската война. Вече се водят преговори за примирие, но същевременно с това кипят най-ожесточените битки за завземане на повече територии.
Писмо на севернокорейски войник и странната смърт на ротен командир, убит с южнокорейско оръжие, са причините, заради които Лейтенант Канг Ън Пьо (Shin Ha Kyun) от контраразузванавето е изпратен на Източния фронт, за да направи разследване. Там той се среща не с кого да е, а със своя приятел от колежа Ким Су Хьок (Ko Soo), който се е издигнал до временно командващ на ротата на "Алигаторите". Съвсем до скоро Канг Ън Пьо го е мислел за мъртъв, но колко е изненадан, когато намира един съвсем променен Ким Су Хьок.
Войната променя хората. Особено една такава жестока война между "свои". Във филма се разказва как тези мъже на бойното поле, независимо дали се бият на страната на Северна, или Южна Корея, се мъчат да оцеляват. В този момент, докато и двете страни отчаяно се надяват да бъде обявено примирие, техните тревоги се обединяват пред лицето на един общ арогантен враг - грозната реалност на войната.
Как ще се разплете мистерията и какво точно се случва на хълма Ерок (един измислен хълм, вмъкнат в тази история), ще разберем, ако проследим целия филм, посветен на 60-годишнината от началото на Корейската война (1950 г. - 1953 г.)...

Филм на режисьора Чанг Хон (Rough Cut, The Secret Reunion), който е избран да представя Южна Корея пред Академията за филмово изкуство през 2012-а.
Снимките на The Front Line започват по предложение на дистрибутора Showbox, разпространител и на филма Secret Runion.


Свали с български субтитри :click: :click:
Свали с български и английски субтитри :click:

Свали с руски субтитри :click:

Мейкинг:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето ги и пресни, пресни руските субтитри. Слава богу, че направиха и субтитри, че напоследък тенденцията е директно озвучаване :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен това е един много силен и емоционален филм, който си струва гледането, но може пък да съм пристрастна. Сценарият е много добър - всъщност аз от този сценарист съм гледала и пак гледам и мога да кажа, че няма нищо слабо. Умее си да пише човека!

 

 

В началото бях малко скептична настроена, но от момента, когато се появи севернокорейската снайперистка всичко се промени и ми стана тягостно и страшно тъжно. Не може да не те разплаче тази история, толкова е истинска. Най-тъжен ми беше героя на Lee Je Hoon. Този младеж наистина е талантлив и си заслужава наградите, но пък и тази година му върви на "роли". И двете, в които го гледах са специфични и доста трудни. Двамата главни също се справиха прекрасно, но наистина си мисля, че Ко Су игра малко по-добре. Момента на убийството му и това, което каза преди да издъхне, беше най-емоционален. И репликата: "Убий! Или теб ще убият!". Другият момент, който ме впечатли беше с кървавата снимка с дупката.. Няма нещо по-жестоко от такава война, от същото естество е само Гражданската в САЩ /между Севера и Юга/.. Убийство на сънародници, в името на различни идеи..

От мен "браво" и на режисьора, както и на актьорите!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако на някой все още му е била останала някаква романтична и героична представа за Корейската война след предишните филми, то този напълно я заличава. Безсмислена братоубийствена касапница, за която никой вече не помни причината. Мислех, че вече съм претръпнал на корейски финали, но при този остана само един оцелял!! Наистина има нещо не наред в корейските мозъци. И двете страни започнаха напълно безсмислена атака, която доведе до тяхното унищожение, без никой да протестира и да оспори идиотската заповед! Като стадо овце на заколение! Ами да мрат, като са толкова тъпи!

Редактирано от desjer
Използвай опцията спойлер.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вчера го изгледах... и тъй като първата ми асоциация бeше с миналогодишния 71:Into the fire ,честно казано 71 повече ми хареса.

Този също беше доста въздействащ,но не достатъчно сякаш.Тук главните хич не ги жалеха

някъде към средата вече ги изпотрепаха <_< ...

 

Много брутален беше случая

,когато убиха баш своите-южните....

 

Като цяло самата война е много ужасяваща...при мисълта,че се биеш с/у твоя народ.Тъжна картинка.

Момента когато се появиха китайците все едно вече почнах да гледам хорър...с тези работа да си нямаш...не стига,че трепят наляво и надясно като луди,но и на всичкото отгоре са толкова много на брой. :blink:

От всички персонажи сякаш най-много ми допадна лейтенант Шин.За своите години бе толкова отговорен и взимаше правилните решения в критически момент. Отвън изглеждаше твърд човек,но всъщност го болеше ужасно много. >.<

Като оценка на филма...бих му дала 7/ 10~

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-накрая, след "Road No. 1 ", събрах кураж да гледам филм за войната.

И не сгреших, че избрах този филм. Много ми хареса. невероятен е!

Не мога да повярвам, че не хвърчеше кръв наляво и надясно. А ето че и без тези ефекти ти се свива сърцето пред безсмислието и жестокостта на войната.

Няма да се впускам в словоизлияния, тъй като напълно споделям мнението на farfallina: браво на сценариста, режисьора и не на последно място и на актьорите.

Аз лично не мога да направя ни една забележка по филма.

 

Гледайте, няма да съжалявате!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колкото повече гледам филми за Корейската война толкова повече се чудя какво наистина знам за нея?

Колко неизбежни и ненужни жертви? Колко безсмислени убийства на корейци от корейци? Колко отговори на незададени въпроси?

 

Не съм писала..но нямам много за допълване. Добър филм, заслужава си. Гледайте. Една "другарска" мелодрама на фронта. Tъжна история, която я разбираш и знаеш, много преди да видиш края на филма.

Има супер добри моменти в сюжета, много добра камера, няколко силни образа и изразителна игра.

 

Близкият план и лудостта в лицата си струваха да се видят - от смелия смях до болката в очите. Самообладанието на капитана, също - И Че Хун ме спечели с играта си, дори не очаквах толкова добре, че се е справил. Метафората, първо с битките за този хълм, а после и приятелските размени в един бункер, бе покъртителна..

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен филм! Много, много ми хареса! Няма да казвам колко пъти ме разплака.

Личи си колко емоция влагат корейците във филмите за войната и болката им от безсмислието й.

На мен ми напомняше на „JSA”, чак после видях, че сценаристът е същият. Браво и на него, и на режисьора, и на оператора.

Не усетих кога минаха два часа и малко. Невероятен актьорски състав. Винаги ми е приятно да виждам познати физиономии, а тук бяха доста.

Шин Ха Гьон го харесвам отдавна и тук прави силна роля. Както и Ко Су.

Приятно впечатление остави в мен и И Дже Хун, който бях гледала само в „Just Friends?”. Предстои ми „Bleak Night”.

И разбира се Рю Сънг Ньонг! Не знам колко екранно време имаше този човек (едва ли е било повече от 10-15 минути максимум), но имах чувството, че е в една от главните роли. Толкова осезаемо се усещаше присъствието му.

И някои силни моменти, които ме разчувстваха и разтърсиха:

 

Срещата при реката, когато разбраха за примирието. И онова „сбогом”, което уви не беше последно.

Песента в мъглата на фронтовата линия.

Моментите след убийството на героя на Ко Су.

И накрая сцената в окопа, последната споделена глътка вино и последната изпушена цигара…

 

Отново настръхвам!

Гледайте! Филмът няма да ви остави равнодушни и няма да ви разочарова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един истински филм за хората. Накара ме да чувствам, да страдам, да се възхищавам и да съжалявам. Разказаха ни история за едно голямо безумие, което продължи до последния кадър от филма. За съжаление не приумица на брилянтен сценарист, а на основата на реални събития, макар и преплетени с художествена измислица. Изключително впечатлена съм от пестеливото показване на емоции на героите, но носещи мощен заряд и въздействие върху мен като зрител. Много от актьорите са ми любимци и за пореден път го доказаха с прекрасната си игра. Изненадата се оказа И Дже Хун. Страхотно игра това момче. В Just Friends? нещо съм пропуснала, че е толкова добър актьор. А Ким Ок Бин съм на път дори да я харесам. :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Горните коментара си доста изчерпателни, почти няма какво да допълня .. но като че ли и на мен филма с ТОП-чо ми хареса повече ..

Този беше дългичък и в началото ми беше леко скучен. Но от както

започнаха размяната на алкохол, цигари, снимки, писма

стана значително по-увлекателен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина, голям филм! Браво и на преводачите за субтитрите! :up:

Браво, ама да бяха превели kia(killed in action) и другите подобни.

Иначе филмът на ниво ефекти е по-слаб от 71: Into the Fire и исобено от Taegukgi, но е доста по-въздействащ от 71, така че заема почетното второ място в моята класация на корейските военни филми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Съгласен съм за всичко. Вярно е, имаше какво да се желае от субтитрите, но въпреки всичко смятам, че са се справили доста добре... като за вещици и то малки. :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С този филм приключвам седмицата на военното кино вкъщи! Определено от всичките корейски милитърита, този НАЙ ми хареса ( 1 - то място може да дели единствено с My Way (2011)). И двата са много въздействащи. И при двата, не може да не се запиташ  - аджеба "колко още е способен да издържи човек и до кога е този предел по дяволите...''. Тъкмо си отдъхнеш и се почва "дай, дай, дай"... много силни...много емоционални...много мъжествени....Толкова ми харесаха тези момчета... За мен е блестящ филм и единствения, който бих изгледала отново с най - голям кеф (от този жанр).  Долових, че им харесва на сценаристите да показват жените, като най - добрите снайпери...корейски фантазии разни...Не че и двете не бяха жестоки :up:  Не че няма да запомня и фразите

"Преди се молех да оцелея, сега се моля да убивам"..."Умрях преди много време...всички трябва да отидем право в Ада...убихме прекалено много хора...но и там едва ли ще е по - страшно оттук...да се убиваме един друг....майка ми....майка ми...не мога да си спомян лицето й..". Както и сцената, в която двете армии изправени една срещу друга пееха онази песен

Страхотна продукция!

2011_the_front_line_010.jpg

 

 

the-front-line-1.jpgThe.Front_.Line_.2011.DVDRip.XviD_.AC3-Apic_20141031210447_fxkpqt1fng7.jpg

vlcsnap-2011-12-01-16h46m38s167.pngfullsizephoto208739.jpg

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наскоро се замислих, колко често срещаме във филмите и сериалите някой да пее песен на някой друг, и текстовете на песните винаги са били прекрасни, обвързани със случващото се действие и емоция. И тогава се замислих, кога една песен ми е въздействала най-много и се сетих за този филм, който гледах отдавна и сега реших да изгледам отново. Филм за реалното безумие на войната, напълно заслужил всички награди, които е получил. Страхотна актьорска игра, присъствие, режисура, кинематография....

Много запомнящи се фрази се казаха във филма, но една ме удари в сърцето: 

Off Topic

"Войниците умират, когато им е заповядано да го направят". 

И най-внушителното от филма беше ясната идеаология показана във всеки персонаж, за какво точно се бие, защо се бие.... и парадокса, че тя липсваше...и не знаеха защо се бият... просто безумието на войната

Двете най-запомнящи се сцени за мен бяха, когато:

Off Topic

южняците, и в точност героят на И Дже Хун, изби своите, за да се спаси..... (страхотна актьорска игра:wub:)

и момента преди финалната касапница, всички пеейки песента.... всички заедно, южняци и северняци.... много затрогващ момент

Филма е прекрасен за любителите на жанра. Аз съм на такава вълна напоследък (явно искам да застрелям някой), та пускам следващия в списъка. :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...