Jump to content

"Неозаглавено"


Alfons

Recommended Posts

От това лято на морето. Скучах една вечер. Добре, че беше лаптопа.

Може да ви се стори, че е за по-невръсни читатели, но не е. Има малко нужда от разширяване обаче, но и така става.

 

"Неозаглавено"

 

 

-- Събуди се, задрямал си!- прошепна Тя.

Момчето се загледа в нея сънено и разтри очите.

-- Дойдоха ли?

-- Това са глупави въпроси.- гласът й бе нежен и успокояващ.

Момчето се сви в тъмния ъгъл и сложи ръце зад главата си.

-- Защо се бавят, толкова?- попита то.

--Знаеш отговора. Попитай ме този път нещо ново.

-- Мислиш ли, че тук може да се живее…завинаги?- Момчето вдигна очи и я погледна.

--Зависи дали го искаш.

--Не го искам.

--А при тези отвън?

--Не…

--Тогава?

--Искам да рисувам.

Момчето се изправи в мрака и се приближи до вратата. Наведе се опипвайки стената и взе всичко нужно.

Когато листовете хартия вече бяха пред него, той седна на мраморния под и извади поредните два цвята от дървената кутия. В мрака бяха така неразличими, но той намери своите два. Черния и червения.

-- Какво ще рисуваш?- попита Тя.

Момчето се загледа в нея. Дълго и изучаващо. После отвърна:

-- Не знам.

-- Знаеш ли защо всички хора обичат да рисуват?

-- Защото иначе животът е скучен?!

Тя се засмя.

-- Защото са еднакви.- гласът й бе хипнотичен, пръскащ се, като дъжд из цялата стая. Влизаше във всяко кътче и във всяка пролука и я запълваше старателно.

Момчето задраска по твърдия лист.

-- Какво рисуваш?

-- Не знам. –рече то с досада.

Ръката се движеше учестено. Черния цвят попиваше в хартията оформяш се в нещо ново. Червения запълваше внимателно със страхопочитание към събрат си. Белотата на листа бавно се изгубваше.

-- Не намираш ли белия цвят за хубав?- попита Тя.

Очите на момчето срещнаха нейните във черното на мрака.

-- Хубав е!

-- Защо тогава го унищожаваш?

-- Защото иска да направя нещо хубаво от него.

-- А питал ли си се дали той не иска да е просто бял?

-- Това е само цвят.—рече момчето. Черното се спря и се загледа в белия си опонент.

-- Попитай го, какво иска?- прошепна гласът.

-- Как? –Момчето остави буйното черно на студения под и зачака отговорът на своя въпрос.

-- Опитай се.

--Не мога.

--Защо?

-- Това дори не е цвят. Това е просто бяло.

-- Тогава как знаеш, че той иска да се променя?

-- Ако не иска, тогава какъв е смисълът от него.

-- Защо трябва да има смисъл?

Момчето вдигна рамене.

-- Защо си в тази стая? –попита Тя.

-- Защото съм виновен?!

-- За какво?

-- Не знам. Но щом…

-- Но щом си тук значи СИ, така ли? –довърши Тя.

-- Не знам!

-- Те ще се върнат знаеш го, нали? И ще са си същите. Хората са просто такива.

-- Да.

-- Помниш ли голямото дърво на двора? Помниш ли какво се случи с него?

-- Татко го отряза.

-- Защо?

-- Не знам.

-- То искаше ли?

-- Това е просто дърво, то не говори.—намръщи се момчето и се изправи.—Говориш глупости?

-- Мислиш ли, че ако можеше, то би искало да бъде отрязано?

Момчето не отговори. Избърса протеклия нос в ръкава си.

-- Тече ти кръв.—рече мило Тя. – Вдигни глава нагоре.

Момчето я послуша.

-- Няма значение, какво иска. Татко е по-силен.

 

***

 

-- Събуди се, задрямал си!- прошепна Тя.

Момчето се загледа в нея сънено и разтри очите.

--Дойдоха ли?

Тя се усмихна майчински и не каза нищо.

-- Гладен съм?—рече то.

-- Просто не мисли за това. Нека си говорим за нещо друго.

-- За какво?

-- За това, което искаше да нарисуваш. Ти каза, че ще е нещо хубаво.

-- Да, но няма как да стане, защото аз не рисувам..."хубаво".

-- А ако опиташ с останалите цветове?

Синия цвят бе излязъл от кутията и гледаше с интерес. Другите потайно се криеха в нея и наблюдаваха пасивно.

--Защо винаги използваш тези два цвята?

-- Харесват ми.

-- Но те са най-мрачни.

-- Е, и?

Момчето се намръщи и задраска по листовете. Черното грациозно вършееше и изпълваше бялото. А то просто се предаваше. Момчето бе по-силното. Черното бе по-силното.

Синьото стоеше и наблюдаваше. Каква трябва да бъде неговата роля, питаше се то.

Момчето го хвана яросно и го включи в играта.

Синият цвят заподскача върху листа и откри, че вече има събратя. Разбра, че с тях вече ще бъде нужен. И тава му даде непобедими сили. Сега е като всички останали цветове. Кутията бе там далече на пода. Танцуваше върху листа и всичко бе толкова красиво за него.

И тогава той погледна към дървената кутия. И в него се роди един мисъл.

-- Защо да съм, като всички останали? Аз съм тук, а те са там долу.

Малко по-малко белия цвят се променяше. Избледняваше върху листа и придобиваше съвсем други цветове. Простотата в него изчезваше, а гласът му не достигаше за да промени нещо. И той реши. Реши да не се бори. Нямаше, как да избяга от края на листа. Четирите стени го притискаха. Сви се в ъгъла и зачака.

-- Така трябва.- рече синьото. Няма смисъл в теб, ако си бял.

-- Красиво ли се получи?- попита Тя.

Момчето се спря и погледна листа.

-- Бялото вече го няма.—рече то.

-- Така по-добре ли е?

-- Не знам.

Сълзите потекоха бавно и с нежелание, но след като вече бяха появили решиха ,че така е по-добре и продължиха дълго. Доката накрая не намериха своето предназначение.

-- Така трябваше.—рече момчето.—Защо се е появило, иначе?!

Солената течност тупна върху листа и опари цветовете. Разяде ги бавно и бялото си поправи път на повърхността. Беше мръсно и все още малко. С белези оставени от другите, но беше там върху листа.

Момчето навело глава не спираше своя плач и безцветните сълзи продължаваха да обстрелват, а цветовете да се размиват в ужас. Бялото наблюдаваше изненадано и събираше сили.

-- Тук съм!- рече то.

 

***

 

-- Събуди се, задрямал си!- прошепна Тя.

Момчето се загледа в нея сънено и разтри очите.

--Дойдоха ли?

-- Искаш ли да дойдат? Въпреки всичко, което ти сториха?

-- Не знам. Просто съм гладен… а тук е толкова тъмно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...