bg_easternspirit My Wife Got Married (2008)

[Denibo]

Сега, когато отново го изгледах с български букви, за които благодаря ,

определено затвърдих първоначалното си мнение. Какво виждам аз – понеже е дълго го слагам в спойлер:

 

Има и такива жени, които не искат задължително да са до някой друг и думите „докато смъртта ни раздели” ги плашат (това, между другото, винаги ми е звучало малко зловещо).

Тя още от самото начало даваше да се разбере, че не иска нещо прекалено ангажиращо... Той, обаче не се отказваше и бе доста по-различен от нея и това я привлече. Един вид, той я въведе в някакъв друг, непознат за нея, свят и да, тя го обичаше. За това реши да пробва да бъде с него, както той го иска.

Но човек не може коренно да се промени заради изпитаното чувство или заради желанието на някой друг. И тогава срещна друг - такъв, който й прилича, който като нея е странна птица. И не само го срещна, но й се прииска да се обвърже. След като вече й е показано какво е обвързването, тя го пречупи през своите разбирания и протегна ръце към втория.

Значи, първият път и бе предложено и тя се съгласи, не съвсем възторжено и с предубеждения, да бъде поведена нанякъде.

Вторият път, обаче предложи тя. Тя поиска да въведе някого в света на обвързаните.

Не искаше да лъже, не се страхуваше от последствията и каза на Deok-hoon. А той не си тръгна. И тогава за нея настана чудно време, чак й завидях.

Имаше до себе си един сравнително нормален човек, който я търпеше и такъв, който й бе сродна душа. Имаше щастието да живее два различни живота.

Според мен, ако си малко луда, връзката с нормален човек те ограничава и рано или късно ти доскучава. Ако си малко луда, връзката с друг луд като теб също може да те натовари, най-малкото не е приятно, виждайки недостатъците му да знаеш, че те са и твои. Но ако можеш да съчетаеш двете връзки е чудесно

Накрая, когато положението излезе от контрол, тя ги изостави и стана пусто и самотно.

И след като мина известно време, достатъчно дълго, за да са се успокоили страстите и достатъчно кратко, за да не са я приели за минало, тя изпрати билети и на двамата. И те пристигнаха - готови да съжителстват щастливо, докато смъртта ги раздели или до следващия разрив.

Изводът какъв е – ако не си доволна от своя „нормален” партньор, намери си и някой „по-луд” и бъди достатъчно омайна, за да ги опитомиш и двамата, накрая ще се получи филм

И по-сериозно изводът е, че не всеки има нужда от стандартни връзки.

 

 

[Yamashita]

 Нормален филм ли бе да го опишеш.    

Такъв водовъртеж от  химия, страст, секс и желание /които рядко съм срещала, в който и да е друг филм/  забъркаха в първата част  между двамата главни герои, че просто свят ми се зави. Паралелната връзка ми дойде в повече и на мен, но си има своето обяснение предвид характера на героинята.

Определено препоръчвам филма на тези, които искат да видят много силни чувства и емоции. Филмът си струва да се види и заради невероятните актьори Сон Йе Джин и Ким Джу Хьок. И се подгответе да видите една по-различна Сон Йе Джин истински дявол в женски образ , че и малко отгоре :i love this:

Моето усещане за филма напълно съвпада с това, което е написала naia:

"Толкова освободен и сладък корейски филм...
Толкова секси!
Гледайте! "

[Urban]

Единственото, с което ме учуди филма е, че е корейски. Заслужаваше си търпението ми, само заради разговора в последните минути.  Сравнението на корейския футбол с тяхната идилия, разкри всички нюанси на поредицата от изборите им. Вярвам, че много голяма част от хората искат да имат по - няколко партньора, но за сега този статус се счита за...айде да е по културно - "неприемлив". Ролите на Пак Ке Ин и втория съпруг, показват това, което може би ще се случи след 100 - 200 години -  съществуване единствено, слушайки и отдавайки се на инстинктите си, извън всякакви обществени норми и догми, който  ограничават и контролират личния статус. Като цяло, тенденцията за разпадането на "семейството" като социална единица, започна да се усеща. Бракове се сключват повече от показност, отколкото с реален замисъл за доживотно съжителстване. И защо хората започнаха да живеят без да се женят? 'Щото така се чувстват някак свободни...а защо е толкова важно да се чувстваш свободен? 'Щото ако изпадне нещо ''по - добро''  - сгъваш цирка и се спасяваш, без излишни бюрокращини...Този път не ми се пише толкова за постъпките на героите  - абсолютно ясни и предвидими...или си такъв, носиш усещането за насладата тук и сега и умееш да му се отдаваш, или живееш и спазваш общоприетите стереотипи за начин на живот...Стереотипи наложени на човека от семейната му среда - правилно и грешно, добро и лошо...и впоследствие дооформящи се от обществената нагласа и среда, разбира се. Общо взето опираме до едно просто подражание на модела...И определено мисля, че Пак Ке Ин обича и двамата, като две различни ястия...и го доказа - или двамата заедно до нея или нито един - и това ако не акт от любов и привързаност към тях, здраве му кажи. Постъпките й, не бих ги нарекла егоистични - тя се раздаваше и за двамата и искаше да накара първият си съпруг да отвори съзнанието си за сексуалните й пориви, и че желанието й за втори  брак не е просто една изневяра, а необходимост от симбиоза между стабилната връзка с него и интимните отношения с другия...с две думи т.нар. отворена връзка

 

 

тя нямаше против когато разбра за онлайн съпругата

 

 

което само по себе си,  не всеки би приел! Някои ще го нарекат "извратено" или "неморално" и тра ла ла,  за мен е просто една различна психика, различен мироглед и усещане за живот. Не знам за мъжа -  кореец, но мъжа - балканец със сигурност ще ги спука от бой 

[Aurora]

Идеята на този филм е да ни представят формата на съпруга + наложница във вариант с мъже и нищо повече от това. 

 

 

 

[thedemon1238]

Аз мисля че хората спряха да се женят не толкова за да се чувстват свободни, колкото до това, че от брака няма никаква сметка. Да, в материалният свят в който живеем всяко нещо трябва да има полза. Едно на ръка че струва доста скъпо и е свързан с всякаква бумащина. Да не говорим какви проблеми може да създаде едно евентуално разделяне, ако някой от двамата има повече какво да губи. Което довежда до мисълта, че за някои хора браковете може и да имат плюсове, но това е друг въпрос. 

 

Добро сравнение направи Urban. Тя ги обича като ястие и й е приятно да ги консумира.  Живее както си поиска и не се интересува от чувствата на другите. Истинска представителка на хората на бъдещето. Чудя се обаче дали човек може да бъде наистина щастлив, ако живее само за себе си.  От една страна и тя се раздаваше и не може да се каже че само е взимала. Ама не бих казал че е направила и кой знае каква жертва. Има една граница която не прескача за някой друг. Не е точно смисъла на думата "обич" който влагаме.  Това е интересна тема защото обикновено любовта и физическото привличане се сблъскват с неща като разлика в класите, парите, образованието. Сигурно е най-удобно да си имаш по един човек за всичко.  С един да се обвържеш с цел сигурност или да си намериш някой на нивото за да си направите деца,  с друг да има физическо привличане, трети за разговори и съвети... Човека е човек. Чак толкова машинално, логично и рационално не ми се вярва да почне да действа. Колкото и материалистичен да става света и старите ценности да загубват смисъл. Поне не скоро.

[maira]

Демоне, пиша ти преди да съм гледала... понеже сюжета ми напомни за Жул и Жим, с които се мъчех някога... Като изгледам пак ще пиша, няма да се отървете...

Не вярвам, че хората не се женят понеже нямат сметка. По-скоро имат много много избор. Много информация, много красиви лица и малко време да ги тестват. И постоянно се страхуват, че ще се прецакат и няма да изберат най-доброто за себе си. И така накрая всеки избор е предпоследен, докато не осъзнаеш колко броено е времето ти... или не решиш че съдбата ти е да си сам.

[thedemon1238]

E, не трябва да се подценява и финансовата страна на това събитие. А и наистина си е някакво показно. Като младите се обичат и си вярват, нямат нужда да си го доказват с подписи пред закона или някой друг. Някакси... любовта е е прекалено възвишено чувство, че да ходя да го узаконявам в общината.  Аз реално нямам какво да губя и дори пред евентуален развод, няма кой знае какво да ми вземат.  Но някои богати хора знам че живеят заедно, раждат си деца и евентуално на 50-60 години се женят ей така за идеята. То е ясно че щом човека е бил до теб, не е избягал, родили сте деца.... надали ще го направи на 60.  Има си и предбрачни договори. На мен идеята за брака ми харесва, не ме разбирайте погрешно. Просто си разсъждавам на разни теми и накъде отиват нещата.

 

Гледай го, този ще ти хареса и ще го довършиш. Много леко и приятно се гледа. Като европейски филм с корейски актьори е.

[Aurora]

Не мисля, че този филм показва някакви дилеми с брак или без брак или в брак с колко. Преди доста време го гледах, но още си спомням лошото усещане, с което останах след него. 

 

Общо взето една егоистка, която налагаше прищявките си на насрещните обекти и всички трябваше да се съобразяват с нея. Това ли е любовта? Защото аз не видях тя да изпитва любов към бащата на детето си. Вторият ми беше прекалено периферен като влияние. Тя, ако беше толкова разкрепостена, първо, нямаше да се омъжи.

 

Това не е филм нито за брака, нито за любовта, а за егоизма. 

[Urban]

Човешката психика е е толкова пъстра, че е лекомислено да се поставят разни определения на хората, искащи "отворена връзка" (в крайна сметка за това става въпрос във филма). Определено е несериозно да се наричат егоисти...   Дори считам, че тези хора са способни  на повече любов, компромиси и разбирателство във връзките си, именно защото са лишени от излишни състояния, като ревността, моногамността и чувството за собственост, което при много двойки става причина или за раздяла или за търсене на разнообразие, някъде навън. И не защото са спрели да обичат, а защото колкото и да е хубава мусаката - не може да се консумира цял живот (е, все има още такива някъде...и поколението на родителите ни също)...особено в големия град. И особено ако не си типичната домакиня, а имаш среда, имаш социален кръг и интереси, които не са свързани със семейството...отклоних се от темата - за и против "оупън рилейшънс"...Лично аз, не отхвърлям нещо, което е различно от моето битие.  А колкото до актрисата в главна роля - не я харесвам, нито като излъчване, нито като игра, независимо от броя на нарадите й. Дидо, взимай пистолета и идвай

 

 

 

 Сигурно е най-удобно да си имаш по един човек за всичко.  С един да се обвържеш с цел сигурност или да си намериш някой на нивото за да си направите деца,  с друг да има физическо привличане, трети за разговори и съвети... Човека е човек. 

 Просто си разсъждавам на разни теми и накъде отиват нещата.

 

И аз си разсъждавам, не бой се...

[dido100]

Човешката психика е е толкова пъстра, че е лекомислено да се поставят разни определения на хората, искащи "отворена връзка" (в крайна сметка за това става въпрос във филма). Определено е несериозно да се наричат егоисти...   Дори считам, че тези хора са способни  на повече любов, компромиси и разбирателство във връзките си, именно защото са лишени от излишни състояния, като ревността, моногамността и чувството за собственост, което при много двойки става причина или за раздяла или за търсене на разнообразие, някъде навън. И не защото са спрели да обичат, а защото колкото и да е хубава мусаката - не може да се консумира цял живот (е, има още такива...)...особено в големия град. И особено ако не си типичната домакиня, а имаш среда, имаш социален кръг и интереси, които не са свързани със семейството...отклоних се от темата - за и против "оупън рилейшънс"...Лично аз, не отхвърлям нещо, което е различно от моето битие.  А колкото до актрисата в главна роля - не я харесвам, нито като излъчване, нито като игра, независимо от броя на нарадите й. Дидо, взимай пистолета и идвай

 

 

 

И аз си разсъждавам, не бой се...

Аааа, аз смятам първо да те поизтезавам малко. Няма да се отървеш толкова лесно!

[itadakimasu]

Една тъжна причина ме доведе до този филм. Когато разбрах за кончината на един от любимите ми корейски актьори, Ким Джу Хьок(нека почива в мир), ми се прииска да си пусна един от по-старите филми с него. Оказа се, че този съм го пропуснала, незнайно как, защото участва и любима моя актриса. 

Хареса ми филмът, дори бих казала, че е прекрасен- говоря цялостно. Определено гледането му ми достави наслада. Много емоция има в този филм и това се дължи и на актьорите. Сон Йе Джин хем е различна от повечето роли, в които съм я гледала, хем има нещо много познато и от други роли. 

Тематиката и въпросите, които засяга филмът определено ме накараха доста да се позамисля върху тях. Първата половина на филма, дори може би до малко преди самия край, изпитвах едно неодобрение, дори леко раздразнение, от това, което виждам, но изведнъж светлината, в която виждах филма се измени. Мисля си, че това е филм, който от една страна е опит да отрази(предвид и годината, когато излиза) все по-настъпващите либерални виждания на младите поколения- нещо, което впрочем е с една крачка по-назад в Южна Корея, да разчупи традиционното и конфуцианско гледище, което е доста здраво, както знаем, в азиатските общества...въобще, от една страна филмът е нетрадиционен и провокативен. От друга страна, това е филм за човешките взаимоотношения, било любов, било семейни, било приятелски, просто човешките взаимоотношения и връзки- между хора, между отделни индивиди, всеки със своята индивидуалност и вселена, която носи в себе си. 

Филмът наистина е доста феминистки, даже донякъде има едно преобръщане на ролите.

Не зная дали ще мога да напиша всичко, което провокира като теми за размисъл този филм, но една част ще опитам.

Реших да се въздържа да критикувам или съответно хваля който и да е от персонажите, както и техните решения, а и действия. Правилно или не правилно зависят от персоналните виждания на даден човек. Спрямо моето виждане и усещане за любовта, напълно немислимо( а и невъзможно) е да се изпитва любов(казвам любов, а не само обич или физическо привличане, защото е важно да се прави разграничение между тези неща, последните две могат да съществуват без първото, но първото обединява и трите) към двама души едновременно- да обичаш двама, трима, четирима- разбира се, защото обичаш семейството си, приятелите си, дори ближния обичаме; да изпитваш физическо привличане към няколко човека- да, случва се. Но дотам. Според мен Ина си беше самодостатъчна. Някой хора мислят, че е нужен друг човек, за да ни накара да се почувстваме цели и пълноценни, но за Ина единственият човек, който можеше да я направи щастлива беше самата тя- затова тя се водеше спрямо своите желания. Истината е, че това е егоизъм само, когато наранява и засяга други хора- в случая стана точно това, затова и бих я нарекла егоистка, а не защото осъзнаваше, че сам човек може и трябва да се направи щастлив, а не да чака някой друг. Да, мирогледът й беше съвсем обърнат, но по-притеснителното беше не толкова освободеността й, а това, че тя градеше щастие за сметка на нечие нещастие и то най-съзнателно, дори бих казала безскрупулно, защото не видях дори смътно съжаление от нейна страна. Този егоизъм най-много пролича в момента, в който тя каза "това е моето дете", без да осъзнава ролята на мъжа в ситуацията. Единственото положително нещо у нея беше искреността й- хареса ми, много ми хареса тази нейна откровеност. 

Най-интересна беше промяната на Док Хун....понякога неща, които смятаме за пълен абсурд и за немислими изведнъж стават приемливи за нас...това впрочем е нормалният ход на развитието на човека като индивид, на израстването му, Но(да, тук има едно но), съществуват и принципи... с лека ръка не се градят принципите, иска се много опит, знание, но и затова с лека ръка не трябва да се отхвърлят. Док Хун обаче нямаше изградени собствени принципи, да, предвид социално-културните нагласи в обществото, в което живее, той следваше едни наложени принципи(няма лошо в изградените принципи, но лошото е човек да ги възприема без умисъл, без да е вникнал в тях, просто автоматично и защото "трябва") и затова си мислеше, че е ненормално това, което изведнъж се случва с него..... а от друга страна, той имаше и лека фикс-идея да притежава Ина(това с притежанието е друга широка тема, която няма да отварям сега)...но той се промени. Ще кажете, че е заради  любовта. Не беше само тя, просто Док Хун изведнъж се сблъска с нещо тотално анормално за него и затова и реакциите му в началото, според мен, бяха напълно нормални. Просто постепенно свикна и не защото започна да вижда нещата в друга светлина(надали това, което става някога ще му се стори нормално), а защото осъзна, че не държи толкова на разни норми, принципи и прочее, че се чувства добре, докато е с Ина, с детето, а и с другия, който го наричаше "големи братко", че може да му е добре и в тази ситуация...Странно, нали? 

Ина промени него, а той пък промени нея в някои отношения- за нея бракът беше нещо непознато, затова и трудно се съгласи на това, но след това се стигна до това тя самата да предложи брак- тя пък от своя страна промени втория мъж в картинката, който нито е искал, нито е знаел какво е бракът.. Просто един прекрасен начин да покажат свързаността и сложността на човешките взаимоотношения и връзки.

Като цяло, за мен цялата ситуация беше нещо неприемливо- но такива са моите принципи. Това, което видяхме във филма е едно отърсване от всякакви принципи, той вторият сам го каза накрая- те просто решиха да се забавляват и да са щастливи от създалата се ситуация, без притеснения. Друг е въпросът колко време може да издържи едно такова щастие, аз съм на мнение, че няма да е дълготрайно. 

Отново да се върна на въпроса дали е възможно да се изпитва любов към двама души едновременно- все пак, не мислите ли, че тя изпитваше по-силно чувство към Док Хун? Обаче изправена пред избора него или другия, тя избра себе си. 

В заключение, от една страна, идеята на филма за мен е неприемлива, но от друга страна, много ми хареса как са показали дълбочината на човешките взаимоотношения и как ние хората си оставаме най-чудатото и необяснимо нещо във Вселената.. нищо, че Вселената е необятна и може никога да не я разберем напълно, ние себе си не можем да обясним все още.

 

Определено не написах всичко, което ми се въртеше в главата, а това, което написах го написах хаотично, но толкова от мен в този късен час. 

Иначе, гледайте филма, хубав е, различен е, а и дава много за размисъл. Някой ден, когато се съберем по форумски, дано си припомним да подхванем темата за този филм. 

[manniwelle]

Изгледах го. Най-накрая...И си спомних, че съм го гледал преди много време (но след като бях гледал Йе Джин в "Класик"), но явно  го бях изтрил от паметта си. Не знаех защо. До вчера.

Това е многокомпонентен филм. Има различни пластове наратив, които се въртят около видимата, основната идея. И да, това е филм за любов. В онзи чистия, следователно абстрактния смисъл, т.е., невъзможна за морално приемане и рационализиране любов. Особено в призмата на балканската ни душевност, филмът предлага абсурди 

Spoiler

"Док Хон е мегагигаултрамакси мазохист!!!"; "Ин А е твърде разтропана!!"; "Алтернативният съпруг е плужек!" и т.н.  При по-внимателен прочит, обаче, става ясно, че нещата не са чак толкова черно-бели. Ин А е с поведение, рушащо нравствените окови на обществото (да не забравяме, че това е Южна Корея, където до преди време изневярата е криминализирана!), но какво от това?? Извършва ли убийство? Краде ли? Лъже ли??? Не- просто е свободолюбива. И като такава е като кораб, който е във вечно плаване. С натрупването на срещи с различни брегове, този кораб си харесва залив, в който да пусне котва...знаейки, че това е само временно, защото "шило в торба на стои".  Четох по-горе, че Ин А не обичала нито един от двамата. Не съм съгласен. Просто нейната идея за обичане не е конвенционална, не е подвластна на морални ограничения. Оприличих я на дете, което си играе с друго на пясъчника пред блока, а по някое време и с трето (въпреки, че второто не е ок с това). Като дете, тя е егоист, да. Ако я поставим в рамка, тогава спокойно може да я заплюем. Ако се излезе от рамката на общоприетото и т.н., може би ще успеем да я разберем. Та какво направи тя- двама души щастливи, и даде живот! Имаше нужда и от двамата, затова и не искаше да се ограничава само с един. Затова и не каза нещо категорично на Док Хон, когато, типично по мъжки, я питаше за сравнения- другият по-добър ли е, колко дълго го правят и т.н. Сексът за нея не беше конвертируема стока, а естествено продължение на развили се чувства. Фриволността ѝ привлича мъжете, но е нейна черта, а не поза само заради флирта. Естествено, при поведение като нейното няма как да не се случи да има наранени (все пак, мъжете около нея живеят що-годе конвенционално), и тя го знае. Не ѝ е приятно да наранява, но знае, че се случва. И когато за пръв път някой я разбра, че тя просто си е такава, и този някой "уж" взе да се променя, и да не му личи, че се дразни, тя, съвсем логично, го прие и като свой съпруг. И го постяви на първо място в нейната си система. Вижте- тя се е пазела през цялото време, когато е била с алтернативния си съпруг (само избраната семенна течност може да опложда!); от друга страна, тя нито веднъж не го излъга. Тя му каза "съжалявам", когото той направи цирка в квартирата в града, в който тя бе командирована, и по пътя за обратно бе следван от нея..през целия път тя вървеше след него...бавно, като кученце, което знае, че е наранило, и се чувства виновно..и сутринта той се събуди до нея. Определено тя го обича, много. Та вижте как се казва детето ѝ. И още- фотосите в списанието не с нейна идея, нито е знаела за това...Тя го щадеше...Защото го обича..Честно казано, другият, младичкият, ми се стори по-жалък. (тотално изперкал по нея, лъже родители и близки за нея и детето??) Нейното е любов, малко като на ап. Павел: "любовта не завижда...не се сърди, зло не мисли...всичко извинява, на всичко вярва"

Хареса ми темата за футбола, и за "Барса" в частност (вероятно, защото аз самия съм фен на "Барса". Хареса ми цялостната ѝ непринуденост. 

Ако типичният балкански субект успее да преодолее априорната си тесногръдост, вероятно ще е малко да се каже, че филма ще му хареса. На мен ми хареса, много (въпреки че докато го гледах, особено в първата част, се дразнех на абсурдите и реакциите на Док Хон и т.н.). А любимката ми тук прави зашеметяваща игра. 

[Baioretto]

Онлайн с български субтитри

[dido100]

На 30.03.2021 г. at 20:16, manniwelle написа:

Оприличих я на дете, което си играе с друго на пясъчника пред блока, а по някое време и с трето (въпреки, че второто не е ок с това). Като дете, тя е егоист, да. Ако я поставим в рамка, тогава спокойно може да я заплюем.

Но тук вече няма деца! И рамките винаги съществуват и ще съществуват. И нарушаването им не винаги означава "напредък", "свободомислие", "любов".

Редактирано 9 Юни, 2022 от dido100

[manniwelle]

22 hours ago, dido100 said:

Но тук вече няма деца! И рамките винаги съществуват и ще съществуват. И нарушаването им не винаги означава "напредък", "свободомислие", "любов".

Всъщност, рамки ще съществуват, докато има хора, които имат нужда от тях. Както съм обяснил по-горе, нейната любов е извънрамкова (наясно съм с обществените норми и т.н.), и не може да се впише в нищо конвенционално. Това не я прави грешна, нито престъпник. Човек не може да е влюбен в повече от един човек, но може да обича повече от един.