bg_easternspirit A Moment To Remember (2004)

[speedy86]

 

A Moment To Remember

내 머리속의 지우개

Държава: Южна Корея
Премиера: 5 ноември 2004 г.
Времетраене: 117мин.
Режисьор: Джон Х. Лий (John H. Lee)

Жанр: Драма, романтичен

В главните роли:

Чонг У Сонг

Сон Йе Джин

Пек Джонг Хак

Сюжет: Той среща Жената, Тя се влюбва в Него и за момент сякаш щастливият край им е в кърпа вързан. Поне до посещението при доктора...

 

 

С :    

Онлайн с : 

С български и английски субтитри:  

С руски субтитри:

Онлайн с руски субтитри: 

OST: 

 

Лично:

 

 

Гледане, второ гледане, превод, пак гледане... И всеки път се реве точно на една и съща сцена - с писмото. Великолепен филм.

 

 

[Крал]

з също не можах да ревна на тоя филм. Още не мога точно да формулирам защо, но не успя да ме грабне. Имаше силни моменти, но имаше и много пропилян потенциал...

 

И ако аз бях режисьор..тая работа с даването на всичките пари на пропадналата майка... не знам, но прекалено карък излезе накрая нашият човек. Можеха да му спестят разорението. Пък той да си построи оная мечтаната къща, с големия прозорец, който искаше жена му, и там да бъде последното й връщане на спомените. Иначе ми хареса тая сцена със скицника с портретите му - как постепенно губи чертите на лицето му.

 

[blacky80]

Леле, голям рев изревах, ред сълзи и сополи и пак сълзи и пак сополи, на края само сълзите останаха....как ще спя тая нощ се чудя

Тоя филм се каня от една година да го гледам и все го оставях и ето дойде му реда, ама съжалявам ,че не съм му обърнал/а подобаващото внимание.

Горешо го препоръчвам на всеки, който просто иска да усети, че е жив и да разбере,че животът е прекалено кратък...и малките моменти значат много, не -значат всичко!

Определо ме звладя, неееееее -разтърси ме този филм.

 

Но за мен, този филм е просто задължителен, корейски шедьовър, който предизвиква не просто сълзи, а водопад от сълзи, които, странно те засищат и дори прочистват представата ти за краткото ти съществуване.

[Koizora]

"A moment to remember" е страхотен, затрогващ. Кара те да се замислиш как би живял ако забравиш всичко, дори себе си, какво ще е да се гледаш в огледалото и да не знаеш кой си и дали въпреки всичко с теб ще останат хора, които те обичат и биха били готови да ти напомнят всеки Божи ден какво означаваш за тях, как си ги променил, какъв си бил.. Хора, които да се опитват да запазят и малка част от онова чувство в стомаха ти, което показва, че нещо не е на мястото си и зее празнота, а ти незнаеш каква е причината, просто го усещаш, както когато не можеш да се сетиш за някое име, а знаеш, че го знаеш. Кара те да се замислиш дали наистина спомените са толкова важни - хубавите, лошите, дали не трябва да пазим всичко, а не умишлено да ги изтриваме от съзнанието си, защото по някакъв начин те ни правят такива, каквито сме, те са отражението на самите нас... Всички моменти от филма бяха прекрасни, а на мен любимият ми беше:

 

 

 

Чол-Су: Какво говориш?

Су-Джин: С нас с свършено..За какво ти е любов, щом няма да помня нищо?

Чол-Су: И да забравиш всичко, ще изскоча отнякъде.И всеки ден ще започваме отначало.

Су-Джин: Много си самоуверен. Знаеш ли колко суров може да бъде живота? Нека забравим всичко, докато сме щастливи. Аз скоро ще забравя всичко. Няма да знам защо си с мен, ще се изпариш от ума ми, както и аз. Със спомените ще си отиде и душата ми. Страх ме е..

Чол-Су: Как ще изчезне душата ти?Аз съм твоите спомени,аз съм душата ти. Аз ще помня всичко вместо теб..

Су-Джин: Прости ми. Толкова съжалявам! Исках да те направя щастлив, но само те огорчих. Срещнах те, защото забравях. Сега те оставям, защото забравям. Ти си най-хубавото нещо в живота ми. Няма нужда да те помня, ти си част от мен.. Усмихвам се като теб, смея се като теб, нося твоето ухание.Може да те забравя, но нищо не ще те отдели от мен..

Чол-Су: Не ще избледнеят нашите спомени...

 

[Петър]

Беше ми препоръчан филма, дръпнах го, започнах да гледам, но при момента, когато героинята се показва по булченска рокля и е толкова щастлива, и приятелките й също, и всичко беше толкова бяло и слънчево..... аз се осъзнах, че си стоя сам на дивана с кучето и единствното, което ми е на ум е

 

Днес от нямане какво да правя реших да си преглътна дойстонството и да доизгледам филма.. мразя половинчати работи, като съм го почнал, да го свърша.

Добре, че си го пуснах отново! Филм не ме е натъжавал до толкова, откакто гледах Козият Рог и бях на 8 или 9... Принципно мелодрами не харесвам и не гледам, но за този филм просто лоша дума не мога да кажа.. много истински чувства показва!

 

Препоръчвам го на всеки, които се двоуми!

[YourValentine]

Една истинска човешка драма! Тази болест, както и да я погледнеш, е може би едно от най-лошите неща. То е да си като жив, но без да имаш живот, защото си изгубил всички спомени и чувства. Страшно е, много е страшно това. А колко ли е тежко да виждаш как любимия човек изгубва себе си. Самата аз, след като изгледах филма бях опустошена. Два-три дни след това все още имаше едно странно чувство в мен, някаква тежест, която не ме оставяше на мира. Спомените, лоши или добри трябва винаги да ги пазим и зачитаме, защото всичко е преходно, защото без тях ние губим своя свят, себе си, всичко. Според мен всеки трябва да го види.

[suani]

Преди време изгледах филма/тогава още не знаех, че има толкова корейски,японски,китайски и т.н. сериали и филми/.В първия половин час се чудех кои ми е препоръчал този филм и защо съм седнала и да го гледам.Обаче викам да видя все пак за какво става въпрос.Е толкова рев му ударих,че сутринта, като станах ме питаха какво ми се е случило,че съм така подута.Много въздействащ и емоционален филм.Препоръчвам го на всички,които още не са го гледали.

[farfallina]

Невероятно романтичен и смислен филм!!! Много ми хареса актьорската игра. Сценарият е по-различен от другите корейски филми, по-близък до японско.. Всъщност това е един от най-добрите корейски, които съм гледала. За сълзите.. обичам тъжните филми, нямаше начин да не ме разчуства такава трагична любов. Благодарности за превода!

[ivana93]

страхотна разтърсваща драма, също така не мога да не спомена невероятната игра на Чонг У Сонг (както винаги).

P.S. Попринцип рядко се поддавам на рев, когато гледам филми, но когато гледах този филм сълзите се стичаха сами ...

[lovevirus]

Ако още има някой, който не го е изгледал, веднага да поправи това.Този филм за мен е един от най-изключителните филми.Трогателен, романтичен...историята просто няма как да не те накара, да бъдеш съпричастен зрител. Колкото и пъти да го гледам и въпреки сълзите, никога няма да ми омръзне историята.Едни от любимите ми актьори са тук, въздействащи както винаги.Задължителен за гледане!

[parab]

Много силен филм, страхотна актьорска игра, а и операторът също заслужава похвала с кадрирането на някои моменти.

Подобни истории наистина те разтърсват с безсилието на героите и обречеността на житейските съдби.

По много въздействащ начин е показана борбата на двамата влюбени - единият с това, с което му предстои да помни, а другият - с това, че ще

 

забрави всичко.

 

Накара ме да се замисля какво ни определя нас като личности, ако нямаме спомени... Остава ли въобще личността някъде или просто тялото е неспособно да я изрази. И доколко това е някакво наказание, изкупление, възможност, от което трябва да се научим да изживяваме всеки миг без съжаление.

 

П.С. Субтитрите на филма не ги видях на сайта. Ако някой редактор има време, ще помоля да ги обработи. Най-вече тайминг, останалото е ок.

[farfallina]

Четох темата на Gummy и се разрових да погледам видеота.. попаднах на това..

 

 

 

И пак ревнах, както винаги.. като гледах тези тъжно-романтични сцени..

 

[zlaty_pet]

Снощи го гледах отново. Няма такъв филм! Просто класика! Невероятен!

Няколко са филмите, на които, колкото пъти ги гледам, все плача. Този е един от тях. Ама сега направо се съдрах от рев. Като се започна от момента, в който Той отиде при доктора в болницата... та до края. Да не говоря, че само като видя клипче, като постнатото по-горе, и отронвам по някоя сълза... И моменти, които да помним:

 

"Да забравяш е дар."

***

"Дори ако живеем заедно... Пак заедно ли ще умрем?"

***

"Сам се раждаш и сам умираш. Такъв е животът."

.......................

 

Това е то. Има ли някой, който още не го е гледал?! Не пропускайте!

[zaharchee]

Това е един от филмите, които ми разкриха корейското кино. Обичам тъжни, любовни истории... Затова и го гледах след като не беше останало почти нищо негледано от този жанр в западното кино. И не съжалявам - напротив. Напомни ми малко на "Тетрадката", само дето е много по-драматичен и мрачен. Точно в това му е чарът.

Актьорският състав - без забележка. Този филм е за дълбоко чувстващите хора... Браво!

[lussy792000]

Това е един от филмите, които няма да забравя. Когато го изгледах преди година и половина, разбрах, защо дотогава не са ми харесвали корейските филми - ами защото не съм била гледала този. Това е филм, който ме разсмя от сърце и след няколко минути ме разплака сърцераздерателно. Филмът свърши, а сцените бяха още в главата ми и дни наред не излязоха оттам, заедно с всички размисли, които породиха в мен. Както някой по-горе е написал, кара те да се замислиш как би живял живота си без спомени. Заради този филм Чонг У Сонг ми стана любимец и толкова пъти съм превъртала сцената с физиономията му когато

 

той седеше с колегите си и си пийваше, а тя минава уж случайно и се застоява, за да я види. А той си пийва и изведнъж я вижда и прави такава изненадана физиономия

 

просто няма такава физиономия.

Корейско кино с висока класа.

[mi6lence]

Много хубав филм. В началото бяха такива забавни шемети,доста им се смях. Но след посещението при доктора (((((((( Актьорите си изиграха ролите перфектно и са с основна заслуга филмът да ме грабне толкова много.Макар,че и замисълът беше доста добър и същевременно толкова реален,че няма как да не се натъжи човек толкова много.

сцената,където се бяха събрали всички и го убеждаваха да я вземат при тях и тя се появява на вратата и се подмокря и той как скокна и я вкара в другата стая и .... честно казано покрай него и аз пролях някоя и друга сълза.Сцената беше от най-тъжните ,които съм гледал.

[vaniliika]

каквото и да кажа за този филм сигурно ще се повторя.Преди няколко дена го гледах , по принцип плача по време на самия филм,а след това вече тръпката от него я няма, но за този лично , сещам се на моменти за него и отново се вкарвам във филма,така де.

 

а момента, в който всичките и близки бяха в магазина,и тя отново си спомни коя е всъщност,най-много ми хареса.

Но пък финала нещо ме разочарова,остана някак си незавършен,очаквах един доста силен финал, а то...

ноo нищо за мен той остана все едно като happy end

-странно как не я "убиха" .

 

[Bambi]

Страхотен филм. Каквото и да се каже ще е малко... Актьорите много добре си изиграха ролите Краят според мен беше перфектен.

добре, че сценаристите не убиха героинята на Сон Йе Джин накрая. За мен това си е хепи енд

[KrisBG]

Един от най-страхотните филми които съм гледала.

Много тъжен и много истински.

Актиьорската игра е страхотна

Гледах го преди доста време мисля че преди година, но си остава един от любимите ми.

Заслужава си гледането определено.

[f_lora]

Тоя филм съм го гледала преди, може би, 2 години, гледала съм го само веднъж и, Бога ми, спомням си го все едно съм го гледала преди 2 минути! Само като си го припомня и се разплаквам! :(

 

Много силен, толкова силен, че чак болезнен... За любов като тази във филма кой не би мечтал - безрезервна, дълбока, истинска. ♥♥♥

 

Нещото, което мен ме уплаши в тоя филм беше загубата на паметта, което е моят най - голям кошмар. Изпитвам ужас при мисълта, че някога, недай си Боже, може да забравя всичко и всички .... Направо си ви казвам, че ме болеше сърцето 3 дни след тоя филм - от любовта им, от техните болки, от това колко безпомощен може да бъде един човек и от това, че толкова малко хора могат да оценят какво правят близките им за тях...

 

За мен тоя филм е задължителен за всеки фен на азиатското кино, даже повече от задължителен!!!!