bg_easternspirit A Moment To Remember (2004)

[Jan Di]

Един път го пуснах преди много време и още в началото на филма ми се стори, че няма да ми хареса. Днес реших да го гледам ииии... Много ми хареса, на моменти ми напомняше на "тетрадката", който също ми е много любим филм. Категорично ми харесва този повече, защото мисля че съм пристрастена към азиатското кино и смятам, че по-добра игра от тази на корейци и японци няма, нищо чудно че сега цялата тази азиатска вълна е толкова популярна по целия свят... Дано някой ден и нашите се научат на това

[ivanjelina]

Много МНОГО много любим филм!! И аз, когато трябва да препоръчам някой, този е първият, който ми идва на ума. Каква красива история...разказана по толкова човешки начин. Страхотна актьорска игра. Главния герой за мен е един от най-запомнящите се корейски актьори. Иначе филма има общи неща с 'Тетрадката' като сюжет, но същевременно е много различен. Аз ги обожавам и двата; но този като усещане и като емоция е по-близък до мен.

[Deyja]

Обективно казано, в началото бях скептична. Филмът започна с прекалено режисирани сцени, включително тази с запознанството им, да не говорим за тази

с моториста, който му отнесе вратата

, винаги са ми били неестествени подобни сцени. Сценарият е отредил много малко реплики на актрисата през първата половина на филма, реално тя показва действително на какво е способна, от момента в който разбира за заболяването си. Персонажът й ми беше някак недоразвит, за сметка на този на главният актьор, което не ми се стори логично, при все че тя е тази, която се разболява. Трябваше да наблегнат повече на нейната личност, на приятелите й, на семейството й, а то беше точно обратното. Музиката също ми идваше прекалено драматична на моменти. Въпреки минусите, които отбелязах, филмът е може би най-добрата драма, която съм гледала досега, защото силните моменти, са много повече и след краят му всеки остава дълбоко докоснат от човешката трагедия, от която никой от нас не е защитен. Актьорите са невероятни, много убедителни и каращи те да съпреживяваш с тях всяка сълза, която проливат. Много истинска история, аз лично плаках, най-вече от яд към себе си, за всички моменти в които съм мрънкала от живота, без да познавам истинска трагедия. Плаках при мисълта, колко много хора са преминали и ще преминават през подобно нещо. Плаках и надявайки се, всеки човек да познае такава любов с такъв човек на който да може да повери душата си.

[rery]

Ми какво да кажа , наистина добро филмче Сон Йе Джин си я харесвам още от първия ми сериал с нея , а Чонг У Сонг е..... Много добра актьорска игра, но все още не съм намерила ФИЛМ специално, който да ме разплаче, иначе на сериали рева като бебе. Но дългата версия на филма си заслужава определено !

[LysAleksandrov]

Моя личен номер 1

[Stelenceto]

Невероятно добър филм, дори се чудя как така не съм го гледала до сега. Толкова реални чувства и такава химия между главните... Заради този филм започнах да търся и други с участието на Jung Woo Sung, мнго ми хареса този мъж.

Задължително трябва да се гледа и аз също бих го препоръчала на хора, които са скептични към азиатското кино (а около мен има доста такива, за жалост).

[vilpeda]

Аз лично не намерих на какво да се смея в този филм, може би защото бях изчела всички коментари, и все чаках тъжната част, но като цяло ми хареса филма. Артистите - много красиви, особено в първата част - кадрите с усмивките - незабравими. Много плаках във втората част, много добре беше пресъздаден страха от това да останеш без душа, както и силата на любовта.

Вече го препоръчах!

[Dragonfly12]

Този филм така и не го изгледах докрай,нямам обяснение защо,вероятно не исках да се разочаровам от края.

Снощи попаднах на турски кавър-"Моят дом си ти",не е лош като цяло,но се издразних -турския изгледах,този не можах.Ще се поправя в скоро време.

[tuparowa]

Този филм така и не го изгледах докрай,нямам обяснение защо,вероятно не исках да се разочаровам от края.

Снощи попаднах на турски кавър-"Моят дом си ти",не е лош като цяло,но се издразних -турския изгледах,този не можах.Ще се поправя в скоро време.

Това е първият ми корейски филм и за мен е направо като еталон, много го харесвам и обичам, гледала съм го 3-4 пъти и толкова съм ревала. Гледах и турския - отначало защото не знаех, че е римейк на A moment to remember, после реших да видя какво са сътворили комшиите, но не ми хареса. Някой беше сравнил Ирис 1 и Ирис 2 като слънце и солариум, та и тук същата работа. Корейският е страхотен!

[topsi91]

Прекрасен филм. Имаше и забавни моменти и много любов и тъга. Той беше човек, който знае как да обича. Човек без особено образование и положение, но пък умеещ да обичар повече от истински..

 

 

 

Краят е отворен, едновременно хубав и безкрайно тъжен. Хубав, защото те имаха своя последен миг, тъжен защото ще е последният им миг на любов, щастие... 

 

 

 

Ако знаете подобен ще се радвам да споделите заглавие.

[hpurcell]

Един от най-най любимите ми филми, на момента не ми идват по-добри примери в главата затова ще речем, че този ми е НАЙ! Много истински изиграно, а макар любов такава само като по филмите, трогателен е

topsi91 ето няколко: More than blue, A millionaire's first love, The Classic, Always, I give my first love to you .. etc

[mike]

 Така е, това беше първият корейски филм, който съм гледал (Хон Гил Донг на кино през далечната '86 не се брои )

Липсва ми корейското кино от началото на века, повечето им сегашни продукции ме дразнят с подражанието на едно друго кино и откровения комерсиализъм.

[miromira]

Филма е много силен и въздействащ! Определено ми става един от любимите, а актьорската игра беше без никакви забележки, страхотни! Просто ме оставиха без думи и без сълзи.....

[Yamashita]

Когато започнах да гледам корейски филми попаднах на този филм и естествено реших да го гледам, но ме достраша, заради коментарите за многото сълзи и гледах само първите 15 минути...Сега след толкова време отново си го пуснах и го изгледах от първата до последната секунда, с открито сърце и намерение да не пропускам нито миг.

Какво да кажа, изпълниха се всичките ми очаквания за великолепен филм, даже мисля, че сега след толкова изгледани филми, удоволствието да срещна точно този е още по-голямо. Сон Йе Джин беше вълшебна, като видение, като сън си влезе в ролята. Сигурно е била много млада тук, а такова майсторство, всяка нейна усмивка ти се запечатва в главата, особено началото с това нейно внезапно влюбване беше много чистосърдечно и мило, затова ме заплени така здраво. Може би сцената с масата, приятелките и соджуто ми беше най-скъпа и на мен, още докато седяха един до друг и се усещаше, че са безнадежно влюбени. Тя има един особен невинно-дяволит поглед, който много харесвам,наистина много крехка и красива жена. Чонг У Сонг беше нейното Ян в този филм, другата и половинка, без която животът няма смисъл. В края на филма само се надявах,

да се появи това прозорче и той да каже думите, който толкова много желае, защото май само това има смисъл, да можеш да кажеш: Обичам те, на този който толкова силно обичаш от цялото си сърце...

...стана ми светло, мисля че успя..

[Рали]

Филмът наистина си заслужава, защото е направен уникално добре, а актьорите изиграха ролите си невероятно. Една много силна любов, много романтика и много драма стои в основата на сюжета. Много харесвам толкова стойностни филми но драмата ми идва в повече, защото изхабявам една камара салфетки. Филмът си заслужава от всякъде!

[Saus baus!]

Въздействащ сюжет и прекрасна игра.Може да се  заредите с повечко кърпички , но няма да съжаляване ,че сте му дали шанс на филма.

Харесвам и турския му римейк.Не ги сравнявам-всеки си е сам за себе си.

[manniwelle]

Дойде времето и на този филм. Бях го гледал преди повече от десет години, и само помнех, че съм го гледал, но не и нещо от сюжета. Разбира се, помнех и как съм се чувствал след гледането му, и спомена ми беше предимно мокър. Та- след като започнах фенски да гледам всичките филми на Йе Джин, днес беше ред на този. Беше ми като за пръв път- все едно въобще не съм го гледал преди- така умело съм си замел под килима на подсъзнанието тогавашните ми емоции, че съм забравил всичко. И днес го гледах За пръв път. Филмът е бижу. История, която се развива бавно и плавно (но не досадно-приспивно бавно, а  нежно, на фона на 

Spoiler

прекрасна испанска музика, и на "Турандот", също.

Втората част на филма скоростта и импресията се променят- плавно, но уверено наративът навлиза във висока фаза, с наситеност на емоции, игра, погледи. Докато се стигне до финала, където уважаемия зрител (който е издържал да гледа филма до там, доказвайки, че харесва мелодрами и т.н. филми) се сблъсква с бруталния факт, че 

Spoiler

всяко начало има край. А за мен краят беше когато тя видя в магазина всичките- лекаря, родители, сестра ѝ, майка му...и го попита "Това ли е раят?"

---

Прекрасна игра на актьорите, убедителна игра и внушение на емоциите..Невероятна Йе Джин!!

---

[Danieladoneva96]

Поредната К травма. Как плаках на този филм когато го гледах за първи път преди сто години.... И все пак е уникален. Бих гледала отново. Рейтвам 9 от 10 ❤️