Jump to content

Recommended Posts

photo207.jpg

Joint Security Area (JSA)

 

IMDB

 

Държава: Южна Корея
Година: 2000
Жанр: Драма/Военен

Режисьор: Пак Чан Ук
В ролите: И Бьонг Хон, И Йонг Е, Сонг Канг Хо, Шин Ха Гьон



РЕЗЮМЕ:
По време на мисия южнокорейски войници неволно се озовават на северна територия. Почти всички се връщат, освен сержант И Су Хьок (И Бьонг Хон), който настъпва мина и не успява да предупреди останалите. За свой ужас насреща му се появяват двама севернокорейски войници, но вместо да го убият, те му спасяват живота и го пускат да си отиде.
Служител от НСНН (Надзорен съвет на неутралните нации) с корейски корен, Софи Чанг отива за пръв път в родината на баща си, за да разследва брутален разстрел на севернокорейски войници в ДМЗ. Колкото повече се рови в случая обаче, тя все по-ясно осъзнава, че в ДМЗ се играе по други правила и понякога е по-добре истината да си остане скрита.


ДОПЪЛНИТЕЛНО:
След края на Корейската война (1950-1953 г.) Корейският полуостров е разделен по 38-ия паралел на Северна и Южна Корея и е постановено образуването на Демилитаризираната зона - буферна ивица земя между двете държави. Тук се намира селцето П(х)анмунджом, където е разположена т.нар. Joint security area - зона, охранявана и от двете армии, където се провеждат дипломатически преговори и е единственото място, където войниците от двете страни застават в пряк контакт помежду си.

ЗА ФИЛМА:
Колкото и да не разбирам от военни истории, няма как да не се впечатля от начина, по който е предаден този разказ и темите, които той засяга. Ако твоят враг ти е най-добър приятел, какво ще направиш? Ако сърцето ти казва едно, а дългът - друго? Ако за да спасиш себе си, трябва да убиеш душата си, струва ли си да живееш?
Страхотен филм, с много забавни моменти и разтърсващ край (сефте ). Актьорското присъствие на "Злия" и "Странния" няма да го коментирам...

:essub:

 

СВАЛЯНЕ + BG СУБТИТРИ 

СВАЛЯНЕ + BG СУБТИТРИ

СВАЛЯНЕ + EN СУБТИТРИ

Share this post


Link to post
Share on other sites

Филма е наистина много хубав. Сред актьорският състав има много звезди, да видим дали ще ги познаете. Определено е по-различен, от повечето корейски филми. Пада си малко криминален и лека-полека, до самият финал, се разплита цялата тайна. Много майсторски се редуват комедийни и сериозни сцени, а имено в това е силата на корейските режисьори. Самата идея за група южно и северно корейски войници, които се събират тайно за да пият е достатъчно вълнуваща. Филма ще представлява интерес и за тези, които се интересуват от Демилитаризираната зона, едно от най-страшните места на света. Имам много любими сцени и с удоволствие, ще го изгледам отново на български.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Историята за побратимените северно и южнокорейци, която виждаме в JSA, е като сбъдване на мечтата на хора като мен-да видят крачка напред към обединението на Корейския полуостров. Главните роли са поверени на отлични актьори-севернокорейският войник ми е особено симпатичен с голямото си добряшко лице и широката усмивка, която отразява фотообективът в последната сцена. Драма пак на килограм и много актуални теми в сюжета. Чудесно кино!

Share this post


Link to post
Share on other sites

много добър филм, направен с много болка, много човещина и много любов...

Корейската война е рана, която ще кърви дълго...

Обединението на двете държави е мечта, която вълнува много хуманисти и то не само в двете Кореи...

но за тази мечта, корейската нация ще плати скъпо...

от всичко, което сме гледали, мисля че този народ има достатъчно морални сили, за да сътвори и това...

невероятна актьорска игра / и то, не защото съм пристрастна... :D /

Ли Бьонг Хон и Сонг Канг Хо - страховит тандем, нали вече си знаете...

има една невероятна сцена, направена с много хумор, но и много показателна...

 

когато двама от войниците в историята се замерват с плюнки през така наречената разделителна линия...

що за граница между хора от една нация.....

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Голям" е малко за филм като този...а пред режисьора направо се прекланям,

движенията на камерата и фокусирането върху дребните детайли, направиха за мен филма жив..

като спомена и смелостта на актьорите, изиграли реално "лично" ролите си....

Признавам си, че гледах филма на части и пак бих го гледала така...

а последния кадър-снимката на всички заедно, надявам се, че ще остане дълго в съзнанието ми.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много добър филм, но не съм очаквал и друго. Ако корейците направят лоша военна драма (пък и била тя по-скоро криминале) ще си плюя в лицето, точно както

 

двамата войници правеха от двете страни на разделителната линия.

 

Краят наистина ме натъжи, но си мисля че всякакъв друг завършек би бил нереалистичен.

Браво на Деси и Спиди, преводът ви беше много хубав. Имаше много запомнящи се фрази, но точно тази

 

Прощавайте, защо стреляхте?

 

ми хареса най-много. :green:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Коментара на шефа ме накара да го изгледам, смисъл знам че се води в топ 10 на корейските филми за всички времена и точно по тази причина го избягвах. Все пак натоварен с нечовешки очаквания за нещо нереалисатично добро и болезнен реализъм, са си причина към 20-30 мин., да се зачудя за същия филм ли става дума. Ноооо от там на сетне филма надмина всичките ми надежди и очаквания. Нереално истински във всяко отношение. В един момент си спомних крилатата фраза, че "Никъде и никога не би имало войни, ако тези който ги обявяват трябваше да са на бойното поле". Еми разтърсващ филм, много истински. Ако някъде има раздел за препоръчани филми то определено този не трябва да слиза от там.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Снощи го гледах и като строеж ми напомни

" Дъщерята на генерала", филмът така и не си направих труда да го

гледам. Всъщност филмът си е чисто корейски и си е драма с криминален елемент и без излишен романтизъм, слава богу. И макар че и тук всеки има тайни, това не са кирливите ризи в семейството, то ест пак личните комплекси на героя. Тук са

засегнати общочовешките ценности- как да бъдеш и да останеш човек в екстремни и сложни ситуации. Малко тегаво ми почна /първите 20-25 минути/, но оттам насетне.... Филмът не е шедьовър, но си заслужава гледането и се помни след

това.

Чукнах аз да видя режисьора /страшно съжалявам, че не мога все още да ги запомня тези сричкови имена/ и като ми излезнаха другите филми, разбрах защо имам чувството, че не се срещаме за първи път. Жажда, Олдбой, Аз съм киборг, но това е нормално... и още няколко все познати имена.

Kang-ho Song и Lee Byung Hun .... веднага си пролича разлика в класите, първият спечели без проблем. Краят много ми хареса с това връщане на лентата съвсем в началото преди .... не казвам, гледайте го, няма да съжалявате!!!

Благодарско за субтитрите

Share this post


Link to post
Share on other sites

Силно препоръчван! Невероятно топъл филм до третата четвърт, дори го спрях, защото не ми се искаше да разбирам какво всъщност е станало. За мен е филм-копнеж, филм-желание за това, което много от корейците искат, но онези горе и онези отвъд океана не им позволяват. Уплашиха ме думите на Kang-ho Song за шоколадовите кексчета, защото сложиха нещо повече от граница, идеята за две напълно различни държави, които да се съревновават, въпреки че всъщност са една.

 

Съгласна съм с Мацкова за Kang-ho Song, особено след като го гледах като полуидиот в The Host. Просто беше невероятно различен - очите му от пълното бездушие в The Host, тук бяха остри, живи и много будни. Много добър актьор е.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Цялата история с разделянето на двете Кореи е абсурдна и явно не само аз смятам така...

Филмът показва, че независимо от коя страна на разделителната линия се намират, те си остават братя, една кръв!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много силен и въздействащ филм, от тези, които остават за дълго в съзнанието ти. Горещо го препоръчвам на всички, които все още не са го изгледали. Филмът си заслужава на 100 % отделеното време. ;):yes::yes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мой любим филм. Ако Ви е интересно разгледайте рецензията, която съм писал за него.

Edited by mrnkaloto
Покривай линковете!

Share this post


Link to post
Share on other sites

 "Човекът  -  социалното животно" - показателната истина на група хора, осмелили се да повярват и потърсят "приятели" зад цвета на униформата. Обикновени войници, имащи нужда от своя среда, но такава истинска, свободна, дори инфантилна на моменти, но тяхна си! Такава, в която споделят храната си, хилят се, скачат на един крак и това ги спуква от смях, сякаш напук на цялата заобикаляща сериозност. Гледаш, как "мъжете на чиято военна защита разчитат народите на севера и юга", вечер се превръщат в едни големи деца, радващи се на разни джаджи и джънк фуудс, копнеещи да бъдат безгрижни хлапаци, особено сцената, в която  

се плюеха на граничната линия и се заливаха от смях, точно като някакви хулигани във военни дрехи

 

 

Та откъм идея - супер. Откъм изпълнение ми вървеше много муден на моменти и определено ми доскучаваше... да...да...все пак е 2000г. . :slap:  Самият процес на гледане на някой по - стар филм ми къса нервите всеки път ( друго си е на голямото телевизор да ти въздействат и  някакви ефекти все пак, малко екшън, тупалки, викове, емоции...не само диалози...), но на следващия ден се чувствам кат герой и осмислям хавата.... :28558:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Още от самото начало на събирането на тайфата си казах "Шести клас, голямото междучасие" :28558: Както спомена Urban - доста инфантилност имаше, ама те дългите наряди предразполагат към изглупяване:)

 

Спойлът е адов, който не е гледал филма още - да не чете в никакъв случай:

 

 

За жалост "голямото междучасие" приключи плачевно:( Само О остана с акъла си до самия край, без да изпада нито в служебни агресии, нито в емоционални такива. Разбирам много добре защо и двамата южняци решиха да се самоубият. Яд ме е само, че се сетиха толкова късно какво са направили. Можеха да не стрелят още тогава, в северния пункт. Можеше и четиримата да останат живи или да умрат само те двамата - във всички случаи щеше да има с един мъртъв по-малко. А и сцената, в която пистолетът засече няколко пъти от упор в челото на О, меко казано ме вбеси. Как така гледаш приятел в очите, на ръка разстояние от теб, неизкарал оръжие, човек, който ти е спасил живота, макар да си му враг и те е приемал на своя територия, рискувайки да го екзекутират като предател - и натискаш спусъка няколко пъти? :mad: В този момент Су Хьок ми падна жестоко в очите. Дори не го съжалих, когато се застреля накрая. Стори ми се само справедливо - и при това облекчение за него... Разбирам, че ситуацията беше критична, ама не е като да не са знаели къде отиват, бездруго нямаха за какво да мислят там, освен за палавите си забежки на север. Дори си бяха говорили четиримата за това какво да правят, ако обстоятелствата ги сблъскат като врагове. Не може да се каже, че случаят ги е хванал неподготвени...

 

 

Както и да е, филмът ми хареса:) Сонг Кан Хо направи страхотна роля, а след този филм и "Secret reunion" вече започвам да си мисля, че умишлено си избира сюжети с приятелство между севера и юга:) Малко през десет години, ама все пак;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

с режисьора не можем да се разберем двамата и това си е ;) Проблемът сигурно е в моя приемник, но по-скоро останах скептичен след края на филма. Kang-ho Song както винаги беше на едно ниво над останалите, но дори и неговият герой ми беше скучен.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×