Jump to content

Всичко тай накуп


Recommended Posts

към сериала Sunset at Chaophraya

 

СВЕТУЛКИТЕ


 

add9f8374551.jpg

 

Светулките са насекоми от разред Coleoptera. Те излъчват светлина, за да привличат партньори или да ловуват. Светещи органи имат мъжките, женските индивиди и ларвите. Една от най-важните особености при светулките е, че само мъжките имат крила - женските са безкрилни. Мъжките светулки с добре развити крила достигат около 4.5 см на дължина, докато безкрилните червеовидни женски екземпляри са по-едри - достигат до 4.8 см. Ларвите наподобяват женските светулки по своето издължено тяло. Най-забележителната особеност при тези насекоми са техните светещи органи. Обикновено се разполагат по задните членчета на техните коремчета. При голямата светулка, която се смята за най-едрият екземпляр у нас, тези органи са характерни както за възрастните индивиди, така и за ларвите. Установено е, че дори яйцата на голямата светулка светят. Този феномен - светенето при светулките, се получава в резултат на сложен окислителен химичен процес, извършващ се в някои големи клетки. Процесът се нарича още "биолуминесценция". При този процес само 98 % от енергията, която се изразходва се превръща в светлина. Тялото на светулката съдържа специален химичен елемент, който се нарича луциферин и ензим – луцифераза. Когато трябва да се произведе светлина, тези два елемента се свързват помежду си и при това съединение се отделя енергия под формата на светлина. Тези комплексни молекули са били специално проектирани, за да могат да излъчват светлина. Мястото на всеки атом, който изгражда молекулите, е установено според този план. Смята се, че човек може да види светлината от светулка на разстояние 90 метра.


 

В Тайланд


 

16875ba55025.jpg


Тайландското име на светулката е "хинг-хoй" (hing-hoy). В наши дни са намерени 50 вида светулки в Тайланд, но само няколко вида си имат имена. По-голямата част от тях са все още неидентифицирани или са идентифицирани несигурно. Това се дължи на трудностите при достъпа до материалите за различните видове светулки, които са разпръснати по целия свят в различни музеи и засега е трудно да се направи сравнителен анализ на тях.

 

В Тайланд, светулките са разпространени предимно във влажните зони, около сладководните блатисти места. Има някои видове, които живеят в мангрови местообитания по протежение на бреговете, където водата е леко солена. Светулки могат да бъдат намерени до 2565 m надморска височина, която е на върха на най-високата планина в Тайланд. Повечето от ларвите на светулки се хранят с охлюви - земни и водни. Ларвите на някои видове, например, от рода Pyrocoelia се хранят с червеи, докато тези от рода Rhagophthalmus се хранят със стоножки. Досега са идентифицирани девет вида светулки в Тайланд. Това са: Lamprigera, Pyrocoelia. Diaphanes, Luciola, Curtos, Pyrophanes, Sternocladius, Rhagophthalmus и Pteroptyx.

В Тайланд има организиран екотуризъм, който предлага наблюдаване в естествена среда на светулки. Туристите могат да отидат да видят мигащата светлина на рояци светулки в много мангрови местообитания по протежение на бреговете и устията на реките. Има два начина за наблюдаване на светулки. В мангровите гори откъм мостовете или като се ходи по пътищата, които ги обикалят. Там туристите могат да видят светулки по дърветата, оглеждайки се от двете страни на пешеходните пътища. Понякога, когато небето е ясно, е трудно да се направи разграничение на мигащите светлини на светулките от бляскавите светлини на звездите. Разходките с лодка по каналите или реките за наблюдение на светулки са много по-популярни. Предлага се туристически пакет, включващ обиколка с лодка за един ден и една нощ, като освен светулки, които се гледат през нощта, туристите могат да се насладят и на местните тайландски култури и насаждения, на красивите храмове и овощните градини по бреговете на реката през деня.

 

още светулки:

1b0062b2b6fe.jpg
33c8d2bc13c7.jpg
15773f65d43e.jpg

 

източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

КХИМ (KHIM)

 

ac3979e4c6ca.jpg

 

Кхим ( khim, на кхмерски : ឃឹម ; khum ) е вид цитра, свирена с чукчета, и идва от Камбоджа. Изработва се от дърво с трапецовидна форма и с месингови струни. Всеки кхим има 14 групи от струни, като всяка група се състои от три струни. Като цяло, инструментът има общо 42 струни. На него се свири с две гъвкави бамбукови пръчки с мека кожа по върховете им, за да се произвеждат меки тонове. Той се използва както като солов, така и като ансамбълен инструмент. Настройването му е много лесно, но отнема доста време.

 

Инструментът е донесен в Тайланд преди повече от един век от китайски търговци. Тайландските занаятчии адаптирали инструмента по подобие на цитрата, за да го пригодят към регионалните музикални форми.

 

be808d2d8327.jpg

 

източници:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

SENNA SIAMEA (CASSIA SIAMEA)

 

6c007d426aa1.png

 

Senna siamea ( thai: ขี้เหล็ก, khilek) e известна също така и като Kassod, Cassod и (неправилно) като Касия. Това е бобово растение в подсемейство Caesalpinioideae. Родината й е южна и югоизточна Азия, въпреки че точният й произход е неизвестен. Това е средно по размер вечнозелено дърво, което израства до 18 м във височина и е с красиви жълти цветя. Често го използват за да образува сянка на насажденията от какао, кафе или чай. В Тайланд това дърво е разпространено в провинция Chaiyaphum, а някои от провинциите в страната са кръстени на него.

 

970ec8cb3687.jpg

 

Растението има лечебни свойства и съдържа съединение на име Barakol. Листата, нежните му шушулки и семената са годни за консумация, но те трябва да бъдат предварително сварени и водата да се изхвърли. Консумират ги в Бирма, а също така са съставна част и в тайландската кухня, където едно от най-популярните ястия е Kaeng khilek (thai: แกง ขี้เหล็ก).

Други негови приложения са: използват го като фуражна култура, в интеркропинг системи
(растението се отглежда съвместно с други култури), за осигуряване на прегради от вятър и за създаване на полезащитни пояси.

 

още снимки на сената:

c8576ab1a7ba.jpg
7b122b83c566.jpg
19f56f30f0ff.jpg
6caaa5cd4211.jpg
9e5f6fa3fcba.jpg

 

  СЕНА, МАЙЧИН ЛИСТ

Cassia acutifolia Del.

 

675dfd1f9c80.jpg

 

Съдържание. Билката сена съдържа около 3% антрахинонови глюкозиди, наречени сенозиди, и техните агликони сенидини, алоеемодин, хризофанол, смолисти антрахинони, наречени сенанигрини, флавони, слузи, соли на винената киселина, захарния алкохол пинит, горчиви вещества и др. Като дрога се използуват и плодовете на ceната (Fructus или Follicuti Sennae). Те са тънки кожести шушулки с бъбрековидна форма със 7 до 10 семена, дълги около 5 см и широки около 2 см. Дрогата не притежава миризма, има горчиво-слузест вкус. Плодовете съдържат производни на антрахинона, подобни на тези в листата.

 

Разпространение. Расте из пустинните и полупустинните храсталаци на източна Африка и басейна на среден Нил. Култивира се в някои страни на Африка и Азия.

 

Източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

ХУАХИН (HUA HIN)

 

60be98e4206b.jpg

 

 Хуа Хин (หัวหิน) е тайландски морски курортен град. Той е популярен като място за почивка през уикендите за жителите на Банкок. Популяризиран като курорт в началото на 1920 г. от крал Prajadhipok, Хуа Хин е тясно свързан с тайландското кралско семейство. Този тих и спокоен морски курорт е идеален за семейни почивки. До 1934 г. е известен като Samore Riang (สมอ เรียง) или като "скалните редове". Спокойното, някога рибарско селище, се превъръща в кралски курорт, който става популярен сред благородниците и висшата класа на Тайланд. През 1928 г., Prajadhipok построява двореца Klai Kangwon („Далеч от грижите“ ). От 2007 г. Klai Kangwon е постоянна резиденция на настоящия крал и не е отворен за посетители. Въпреки това, паркът около двореца е отворен за пешеходци и бегачи от 16:00 до 19:00ч. всеки ден само, ако те носят обувки, имат ръкави, които обхващат поне горната част на ръцете им и носят паспорт.

 

Какво може да се види в Хуахин и околностите му, освен плажа и скалите му:

 

Железопътната гара, Центърът за занаяти и изкуства поместен в типична стара къща, дворецът Klai Kangwon, ако членовете на кралското семейство не са в него, кремъчната планина (Khao Hin Lek Fai ), където има интересен парк и прекрасни панорами към морето, водопадът Namtok Pa La-u, резерватът на фондация Wildlife Friends Foundation Thailand, където може да се видят много местни диви животни, Националният парк Sam Roi Yot, известен със своите варовикови планини, мангрови блата, плажове и няколко вида местни и мигриращи птици през хладния сезон, уникалната пещера Tham Phraya Nakhon, в която има „зала“, огрявана от слънцето, пещерите Tham Kaeo и Tham Sai, паркът Khao Hin Thoen Stone Park, Лъвският остров Ko Singto и други.

 

6d968fb669c0.jpg
56155f4e735d.jpg
41881ef0d5f6.jpg
ca4ad609bdfb.jpg

 

ПОДЗЕМНИТЕ ХРАМОВЕ НА ПЕТЧАБУРИ В ТАЙЛАНД


 

0d0d50a8862a.jpg


Когато долетят в Банкок, туристите обикновено се прекачват на автобуси и отиват в Патая и само малцина се отправят към противоположното крайбрежие за град Хуахин. Ако последвате примера на последните, докато си почивате в Сиамския залив, отделете един ден, за да отидете до разположения наблизо древен град Петчабури. В околностите му има огромни пещери, в които се намират няколко древни будистки храма. Най-голяма от пещерите е Кхао Лунг. Тя се простира на повече от километър и половина. В гигантските й зали под естествените им неравни сводове се пазят много статуи на Буда.

 

източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

МУРАЯ ИЛИ ПОРТОКАЛОВ ЖАСМИН

(MURRAYA PANICULATA)

 

e04ea6a24ed0.jpg

 

Мураята е вечнозелено тропичско растение (дърво или храст) от семейство Седефчеви (Rutaceae). Към този род принадлежат 12 вида. Произхожда от тропиците на Азия, Австралия и Полинезия. Популярно й название е „Жасминов портокал”. Тя е от същото семейство както и цитрусите и затова, когато се смачкат листата й се раздава цитрусов аромат. Тъмночервените й сочни портокалчета са много дребни и вкусни. Наречено е “цветето на японските императори” тъй като, освен прекрасния жасминов аромат на малките бели цветчета, притежава и много лечебни свойства. От листата и цветовете му се приготвя отвара, която лекува сърдечно-съдови и нервни заболявания, укрепва имунната система, а от чудния му аромат човек чувства прилив на енергия. Затова императорите са забранявали със сурови наказания изнасянето и отглеждането му в частни къщи и градини.

 

5834b5d159f2.jpg

 

Това е един от най-често използваните храсти в тропическите градини. Той има привлекателна, лъскава зелена листна маса, издържлив е и редовно ражда чепки от малки, но силно ароматни, бели восъчни цветя, които после дават малки ярко-червени плодове. Тово го прави примамлив за пчелите и птиците. Мураята е много подходяща за кастрене и за правене не залени ограждения с нея, достигайки във времето до 7м височина, може да й се придават различни форми при подкастрянето, като същевременно това води до намаляване на броя на цветята. В Югоизточна Азия най-обилен е цъфтежът по време на дъждовния сезон. Растението предпочита пълното ослънчаване, но може да расте и на полусянка, на почти всякакви видове почви. Също така би могло да се отглежда и като саксийно растение в оранжерии.

 

Традиционно Murraya paniculata се използва в традиционната медицина като аналгетик и като източник за дървен материал (за дръжки на инструменти). Суровият етанолов екстракт от листата на Murraya paniculata има антидиарично (чревно противовъзпалително), антиноцицептивно (обезболяващо) и антивъзпалително действие. От друга страна, от корените му се извлича алкалоида Yuehchukene.

 

17964c901fa1.jpg
09e25dfcb298.jpg
d498edb90127.jpg
023bebd41d57.jpg

 

източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Chuwong Chayachinda

/ писателка /

8975bb8197fc.jpg

Chuwong Chayachinda (ชูวงศ์ ฉายะบุตร) я наричат „кралицата на тайландските любовни истории“. Тя е авторка на 94 новели и 56 къси разказа. Родена е през 1930 г. в Банкок, в семейството на Phra Charnbannakij (Thawil Chayachinda). От малка е с лабилно здраве и често е боледувала. Може би поради това, литературата й става толкова близка, а детската й мечта е да стане писателка. Следва в университета Chulalongkorn, във факултета по изкуства. Там Чууонг се включва в екипа на студенстския журналистически вестник, за който написва няколко кратки разказа, които обаче не посмява да публикува. Причината е, че в нейния курс има много добри писателки, две от които впоследстие стават много известни. След като се дипломира, работи известно време като учителка, докато набере смелост да се отдаде изцяло на писането. Първият й публикуван разказ е Nueng Nai Haroi Jampuak, а първата й новела е Tamrab Rak (Любовна рецепта), която пожънва изключителен успех. Други нейни новели са: Man Bung Jai, Hua Jai Rak, Kesorn Naimalaeng, Tamrab Rak, Jam Loey Rak, Ngao Asok, Sood Sai Pan.

 

През 1971 г. започва да пише новели на по-сериозни теми, но почитателите й искат от нея да се върне към темата за любовта. Не случайно започват да я наричат „кралицата на любовния разказ“. Всичките й новели са за любовта, щастието, проблемите и техните решения, които трябва да научат хората как да живеят правилно. Както самата тя се изказва за новелите си „вкичките те са за любовта, която заблестява след всички препятствия и недоразумения, пред които се изправя“. Тя няма рецепта за успех. Всичките й теми и сюжети са взети от живота и няблюденията й върху него. Но и доста от сюжетите й си приличат, както самата тя споделя. Опитните й колеги признават, че уникалното в стила й на писане е в използването на прости думи, но с ясни послания, такива че да дават на читателя за развие въображението си в съчетание с хумористична нотка, която придава живост на произведенията й. Любимите й собствени произведения са: Jam Loey Rak, Tamrab Rak, Ngao Asok и Kesorn Nai Malang (някои, от които са екранизирани).

още снимки:

6f8b57413a3f.jpg
604a087cbd76.jpg
2f93747b2313.jpg

Източник

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Cubic

 

СУКИ (THAI SUKI)

 

 

ba8b7c40dcec.jpg

 

 

d1712558838f.jpg

 

 

Тайландското суки, известно просто като суки (thai: สุ กี้) в Тайланд, е техният вариант на "горещото гърне", общ съд, в който вечерящите натопяват месо, морски дарове, спагети, кнедли и зеленчуци в бульон, а после и в пикантен сос sukiyaki, преди да ги изядат. Въпреки наименованието си, ястието много малко напомня на японското сукияки, приличайки повече на Shabu Shabu и китайското "горещо гърне".

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Cubic

 

DOUHUA

 

5e7d9356102d.jpg

Известният шангхайски сладкиш dau fu fa (山水 豆腐 花), представляващ желе от соева извара, полято със захарен сироп, което се продава на остров Лама, Хонгконг.

 

Douhua (китайски: 豆花, dòuhuā) или doufuhua (китайски: 豆腐 花, dòufuhuā) е китайска закуска, направена от много меко тофу. Също така тези сладкиши се причисляват към тофу и соевите пудинги.

 

6a94bd4a161c.jpg

Щанд за douhua в Манастира на десетте хиляди буди, Ша Тин, Хонг Конг.

 

В Тайланд е известно със своето Min Nan име като „taohuai“ (เต้าฮวย). Обикновено се сервира студено, с мляко и плодова салата, наречени „taohuai nom sot“ (เต้าฮวย นม สด, което дословно означава "douhua в прясно мляко") или като „плодова салата taohuai“ (เต้าฮวย ฟ รุต สลัด). Може да се сервира и горещо, с джинджифилов сироп, като сладкишът се нарича „taohuai nam khing“ (เต้าฮวย น้ำ ขิง).

 

Източници:

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

ЧИАНГРАЙ

 

 

Чианграй (Chiang Rai) е името на най-северната тайландска провинция, граничеща от север с държавите Мианмар и Лаос, а от юг с три тайландски провинци – Phayao, Lampang и Chiang Mai (Чиангмай).

 

45e42f50fcea.png

 

Печатът на провинцията изобразява бял слон, който е кралският й символ. С това той напомня, че Chiang Rai е основан от крал Mengrai, който, според легендата, е избрал мястото, защото слонът му го е харесвал.

 

f9f06bc9720f.jpg

 

Паметникът на крал Mengrai в Чианграй

Символи на провинцията са още: жасминовото дърво (Radermachera ignea) и цветето Пиростегия или още пламтящият тромпет (Pyrostegia venusta).

 

Някога хората за провинцията са говорили това: "เหนือ สุด ใน สยาม อร่าม ดอย ตุง ผดุง วัฒนธรรม รส ล้ำ ข้าวสาร หอม หวาน ลิ้นจี่ สตรี โสภา ชา เลิศ รส สัปปะ รด นาง แล"
"В най-северната част на
Сиам се намира прекрасната планина Doi Tung, която е хранилище на културата; мястото, къде се отглежда най-вкусният ориз и сладкото ароматно личи, мястото с красивите жени, с най-добрия ароматен чай и ананасите от Nang-Lae."

Докато днес за нея казват: "
เหนือ สุด ใน สยาม ชายแดน สาม แผ่นดิน ถิ่น วัฒนธรรม ล้าน นา ล้ำค่า พระ ธาตุ ดอย ตุง"
"Най-северната част на
Сиам е на границата на три земи; родината на културата Lanna и на храма Doi Tung.
"

 

 

40694ca84a00.jpg

 

Часовниковата кула в Чиангмай

 

Чианграй. Градът е основан от крал Mengrai през 1262 г. и се превръща в столица на династията Mengrai. Впоследствие, Чианграй е завладян от Бирма и остава под нейна власт няколко столетия. След 1786 г. Градът става васален на Чиангмай. Сиам (днешен Тайланд) присъединявя през 1899 г. Чиангмай към себе си и Чианграй е обявена за провинция на Тайланд през 1933 година.

 

още снимки:

ad1b1342ca6e.png
58028e4916c9.jpg
4f47b476d94a.jpg
6d721960f6e9.jpg
ebe6571918a4.jpg
48c87adff7ec.jpg

 

източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

ЛИЧИ

 

ff67d90f457a.jpg

 

Личи ( litchi, lychee ) В китайския език има една дума, която в буквален превод означава “дар за щастлив живот”. С нея в продължение на векове местните жители на Югоизточна Азия назовават сладкия екзотичен плод личи. Той е пълен с витамини и минерали, а консумацията му благоприятства здравословния начин на живот, тъй като е богат на фибри и има ниски калорийни стойности. Според древна китайска легенда императорът на династията Тан изпраща царските стражи в далечни земи, за да наберат личи, в опит да привлече интереса на дамата на сърцето му със сладкото ароматно месо на плода. Затова и днес в Китай плодовете на личито са   символ на романтика и любов, а всеки, който хапва от него, съвсем скоро ще се влюби.   

 

Екзотичното личи е с размера на ягода и с характерен розов цвят, но приликите с нашенския плод свършват тук. Личито има грапава тънка обвивка, под която се крие бялата месеста част, разположена около едра кафява семка. Консумира се именно нежното бяло месо, което има деликатен, леко кисел вкус. Плодът вирее свободно на територията на Южен Китай, който се счита за родината му, както и в Югоизточна Азия, Тайланд, Индия, Мадагаскар, Бангладеш, Пакистан и Филипините. Полезните свойства на личи са му спечелили определението на плод със силата на “три огнени факли”. Според будистите в бялата месеста част се крие енергията Ян, която е повелителка на светлината, вятъра и огъня. Личито е богато на витамин С, магнезий, калций, фосфор и калий. Препоръчва се за консумация от диабетици и страдащи от хипогликемия. Плодът влияе благотворно върху функциите на черния дроб, белите дробове и бъбреците. Бялата месеста част е полезна и за засегнатите от анемия, както и за хора с проблеми на храносмилателната система. Според китайската медицина кафявата семка в сърцевината се използва като аналгетик, както и при вътрешни възпаления и невралгии. Най-ценен е плодът в свежо състояние и когато цветът на обвивката е от розов до червен. Ако кората е добила тъмно червен или кафяв цвят, плодът личи е презрял и негоден за консумация.

 

Още снимки:

 

3d6c331f3c99.jpg
91cddbc8155d.jpg
08093c053df6.jpg

 

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БЕЛИЯТ ХРАМ В ЧИАНГРАЙ

 

be1d638cc046.jpg

Wat Rong Khun (The White Temple), Chiang Rai

 

 Wat Rong Khun, или по-известен сред чужденците като Белият храм, е нетрадиционен будистки храм в Чианграй, Тайланд. Проектиран през 1997 г. от известния тайландски художник Chalermchai Kositpipat, този великолепен храм е странна смесица от традиционна тайландска архитектура и сюрреалистични форми, вдъхновен от фантастичните филми. Основната сграда е боядисана в бяло, за да символизира чистотата на Буда, и е покрита с мозайки от огледала, блестящи на слънцето. Около комплекса са разположени скулптури на демони, черепи, на отрязани глави, висящи по дърветата и други странни обекти. На 5 май 2014 г., храмът е бил силно повреден от земетресението в Mae Lao, което разтърси провинцията. В момента тече работа по неговото възстановяване, след като било установено, че земетресението не е повредило конструкцията му.

 

източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

ПЕРЛИ

 

5badbac325f5.jpg

 

Перлата е твърд заоблен предмет, образуван от някои мекотели, най-вече стриди. Названието е дошло от латинската дума pernula – морска раковина. Синоним на думата перла е думата бисер, както и вече остарялото "маргарит" (от гръцки "Μαργαρίτα" – "бисер").

Как се образуват перлите

Вероятно много от вас са се запитвали по този въпрос и въпреки, че перлите изглеждат като изключително сложно формирал се предмет, реалността е съвсем различна. Има два начина да се образува перла – единият е естественият начин, който е подобен на метода по който се култивират голяма част от перлените миди и изкуствен, при който създаването на перла е без намесата на мидите.

 

Култивирани перли. Те се отглеждат в перлени ферми. Днес голяма част от мекотелите (мидите), използвани в процеса, са отглеждани специално за тази цел. Посредством деликатна хирургическа процедура, квалифициран техник взима малка част от мантийната тъкан на едно мекотело и я имплантира заедно с мънисто в друго мекотело. След това мидата се връща обратно във водата, където стои, докато не се оформи перлата. Не всяко мекотело произвежда перла, както и не всички перли са с високо качество.

Култивирани перли се разделят основно на:

Перли Акоя. Това са соленоводни перли, отглеждани в японски и китайски води. Размерът им е от 2мм до 10мм, а такива с размери от 10 мм се срещат рядко. Те са кръгли с бял или кремав цвят.

Южнотихоокеански перли. Австралия, Индонезия и Филипините произвеждат соленоводните южнотихоокеански перли, които са с най-голям размер - от 9мм до 20мм. Те могат да бъдат със златист, кремав или бял цвят.

Таитянски перли. Те не са само от Таити, а се отглеждат и на няколко от островите на Френска Полинезия. Техните размери варират от 8мм до 16мм. Тези култивирани цветни перли са известни като черни перли, но техните цветове включват сиво, синьо, зелено и пурпурно.

Сладководни перли. Тези перли се отглеждат в сладководни езера, реки и изкуствени езера, преобладаващо в Китай. Въпреки че повечето са бели и приличат по форма и размер на култивираните перли Акоя, те могат да бъдат произведени в различни форми и богата гама от пастелни цветове. Много от сладководните перли нямат ядро от мънисто, а само парченце тъкан, в резултат на което произведената перла е с по-тънък седеф от този на перлите Акоя.

Имитационни перли. Те обикновено са стъклени мъниста, покрити с наподобяващ на седеф слой. Повечето от тях са със силен блясък, но те нямат дълбочината на блясъка, притежаван от висококачествените естествени перли. Опитните бижутери лесно могат да различат имитациите от култивираната или естествената перла. Въпреки това, понякога е трудно да се определи дали перлата е култивирана или естествена. А и много перли са подлагани на допълнителна обработка с цел повишаване на блясъка им или промяна на техния цвят.


 

0d01cb9c2b9e.jpg

 

Образуване на перли по естествен и полу-естествен път

Всъщност, образуването на естествените перли не е кой знае каква магия, а чисто естествен процес, който се среща при мидите, когато твърда частица попадне в ръковината и започне да дразне мидата. При този процес, ако мидата не успее да изхвърли частицата, която я дразни, то тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф и което обгражда дразнещата я частица слой по слой в продължение на години. Така след известен период от време се получават и така наречените перли (бисери), които в древността са били интерес за мнозина и доста добър поминах за така наречените ловци на бисери. Този занаят обаче се оказва значително рисковат, а търсенето на перли нараствало, през 13 век в Китай, измислят и метод за култивиране на сладководни бисерни миди, имащо за цел улесняване добива на перли и задоволяване на желанието и търсенето от страна на потребителите. Самото култивиране става, като се изваждат мидите от нормалната им среда, ръчно се поставя твърд предмет и се връщат обратно в водата и се изчаква да се образува и самата перла. В днешни дни, повече от 90% от перлите идват именно от специални ферми за култивиране на бисерни миди, като повечето от тях се намират на територията на Китай, а самият процес, можете да видите в клипчето.

  Образуване на перли по изкуствен път

Изкуственият метод за добиване на перли без намесата на естественият процес на мидите, образуването на перли става по изцяло изкуствен метод, затова и те се смятат за имитация на естествените перли ( фалшиви перли ). При този процес се използват твърди материали за ядро на перлата, най-често стъкло, пластмаса или седеф, след което се добавят няколко слоя емулсия, която успешно успява да имитира блясака на естествените перли. Благодарение на факта, че този процес е значително по-бърз и евтин, цената на изкуствените перли е значително по-малка, но ефекта е почти същият като на естествените перли, което е и причината този тип бисери да е предпочитан сред хората, нямащи възможност да си закупят естествени перли. Едни от най-предпочитаните изкуствени перли са охридските бисери, които се изработват от изцяло естествени материали – седефени зърна, получени от смилане на естествени мидени черупки и емулсия, придобита от люспите на риба плашица.
 

f846030ad2a2.jpg

Въпреки че съвременните технологии на култивиране на перли позволяват добиването дори на квадратни и триъгълни перли, основните перлени форми са осем.

 

Източници:

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

 

ПЛАВАЩИ МРЕЖЕСТИ КЛЕТКИ (САДКИ)

 

87aa08a7866f.jpg

още

c9ab4af4fe7a.jpg
1f92d0ca90c3.jpg

 

Плаващите мрежести клетки (садки) могат да бъдат с правоъгълна или кръгла форма в зависимост от необходимия размер и предназначение. Също така могат да бъдат с различен обем според дълбочината на водния басейн и вида на отглежданата риба или други аквакултури.

 

9d9be8959c7c.jpg

 

Садковите инсталации могат да се разположат навътре в морето или язовира (изнесени) с подходяща закотвяща система, или да са свързани с брега (прилежащи) посредством понтон.

 

Този начин за производство на риба или други аквакултури има редица предимства пред класическите. Един от тях е фактът, че клетката за отглеждане може да бъде поставена директно във водните обекти, включително в многофункционалните, като заема само част от тях, което позволява използването на водните ресурси не само за отглеждане на риба, но и за други цели. Друго предимство е, че садковите стопанства не се нуждаят от земни площи като класическите рибарници. Разбира се, като всяко друго стопанство и садковото се нуждае от помощни складове, производствени помещения, домове за персонала на брега и др. Но във всеки случай, ако капиталовите разходи за изграждането на постройки на сушата са приблизително сравними с тези в класическите рибни стопанства, цената за основното производство е несравнимо по-ниска. Този начин на отглеждане на рибата не изисква създаване на принудителна циркулация на водата и по този начин снижава силно потреблението на електрическа енергия за изпомпването й. В садките постоянно се осъществява пасивен водообмен поради естественото движение на водата и тя запазва качествата си дори при много висока концентрация на рибата. Високата проницаемост на капроновите садки например гарантира поддържането на същия физико-химически режим на водата като в целия водоем, което позволява да се увеличи многократно в сравнение със свободното отлеждане количеството риба с най-високо качество, при това от много ценни видове, като например сьомговите и есетровите. Садковите стопанства в естествени и изкуствени водоеми дават възможност да се използват и част от естествените ресурси на конкретното водохранилище. Около садките се формира зона с по-висока концентрация на зоопланктон, фитопланктон, бентос, дива риба, които се привличат от остатъците от концентрираните фуражи и екскрементите, които се измиват от водата през отвърстията на капроновата мрежа. Тези организми пък на свой ред попадат по същия път в садките.

 

e668acc26099.jpg

 

Тайланд има изобилие от ресурси на стриди в естествени легла. Леглата на стридите са разположени в плитките крайбрежни води на приливната мангрова зона. Увеличението на броя на населението и търсенето на стриди са намалили популацията на естествените миди до степен, че вече има недостиг на тях за задоволяване на местното търсене. Смята се, че имигрантите от Китай са първите, които започват култивирането на стриди в провинциите Chonburi, Rayong и Chantaburi, преди около 50 години. Методът на култивиране е свързан с използването на камъни, които се поставят на дъното на плитките области, които служат като „островчета“ за групиране на стридите, предоставяйки им повърхност, където да растат. Системата е подобна на тази, която се използва и в южната част на Китай. На източния бряг на Тайланд култивираното отглеждане на стриди във ферми е основна и целогодишна дейност за много семейства. С времето тази дейност се развива и пренася постепенно и в южната част на Тайланд. Отглеждането на стриди във ферми е развито в 12 източни провинции в страната - Chonburi, Rayong, Chantaburi и Trat, а на юг в още 8: Prachuab Khiri Khan, Chumpon, Surat Thani, Songkhla, Pattani, Narathivas, Phang Nga и Ranong.

 

източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тайландски десерти за сватбени церемонии

 

От известно време си почивам от корейските сериали, та попрегледах няколко лакорна. Наскоро гледах сериала The Dessert Girl / Mae Ka Khanom Waan и там се нагледах на толкова много и непознати за мен десерти :)  Накрая на всеки епизод имаше по няколко думи за различни десерти, което на мен ми беше доста интересно. В  последния епизод главните герои приготвяха десерти специално за сватбена церемония, и това което най - много ми хареса е че и поднесоха малко по - подробна информация за всеки от тях - съставки, приготвяне и най - вече какво символизира всеки един от тях. Тъй като съм кулинарен фен се поразрових в интернет. Ето някои от нещата, които бяха дадени в сериала и за които намерих някаква информация (ако някъде съм допуснала грешка, може би не съм разбрала правилно нещо, моля да ме извините :) )

 

Тайландски десерти поднасяни по време на сватбените церемонии

767485.jpg

 

Обикновено се използват десерти, които имат благоприятно име или които носят името " Tong " (злато) - тайландците вярват, че златото, което символизира славата и богатството, ще им донесе късмет. В тайландските сватби има няколко „щастливи” десерта:

"Tong Yip" - / Tong / означава ‘злато’ и  / Yip / ‘да взема нещо’. Tong Yip означава каквото и да докосне или да вдигнеш, ще се превърна в богатство. Прави  се от яйчен жълтък и брашно, които след това се варят в сироп (захар и вода с аромат на жасмин) като всяко парче се прави във формата на звезда и се поставят в порцеланова чаша, за да може да се втвърдят.

 

767481.jpg

 

 



„Tong Yod” (златни капки) - означава непрекъснато богатство, Смята се, че те ще донесат богатство на хора, които го ядат. Те ще имат пари или злато завинаги.
Приготвят се  точно като "Tong Yip". Формата на капката се образува чрез отпадане на гъста смес от върха на пръста си в топъл бълбукащ гъст сироп.

 

767482.jpg

 

„Foy Tong” ("златни копринени конци") - Това означава дълготрайна любов и щастие, защото е като златна юфка. Това е древен Thai десерт, направен от жълтъци и захарен сироп. Дългите нишки юфка се сервират на сватба, за да символизира вечната любов между булката и младоженеца. Трудно е да се направи, процесът изисква месингов уок и конус с малки отвори, като целта е да се направи нишката толкова дълга, колкото е възможно.

 

 

 



„Sanay Chan”  - Древните вярвали, че Sanae Chan представя любовния живот на булката и младоженеца, който е толкова красив, колкото е и пълната Луна, която свети на небето през нощта.

 

767483.jpg

 

 

„Pra Pai” - означава твърдост и стабилността в любовта. Традиционeн десерт, който често се използва в сватби още от древни времена. Приготвят се  от листа лепкав ориз (брашно смесенo с жасминoв сироп)  с различни оцветители, които се увиват  около топчета от Мунг боб, кокосово мляко и захар. След това топчетата се пържат.

 

767480.jpg


"Khanom Fak-Буа" - означава гладка любов, без никакви пречки.

 

 

767488.jpg



" Khanom kong " е с кръгла форма и прилича на колела от каруца. Външният  кръг означава променящият се кръговрат на живота. A кръста в средата означава вярата в стабилността на живота. " Khanom kong " означава безкрайна любов на двойката и живот завинаги заедно.

 

767490.jpg

"Tong Аке" – означава, че чрез брака да се обединят в едно в живота. Тя е от значение за булката и младоженеца, защото това е за  вярност. Думата " Аке " означава да бъдеш номер едно. Направено е от пшенично брашно, яйчен жълтък и много захар. В горната част се поставя малко парче златно фолио.

767479.jpg

 

767489.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря ти много, vivivan, за този пост! Беше ми безкрайно интересно

да се запозная със сватбените сладкиши в Тайланд и да установя от

написаното, че напрактика сладкишът е май един и същ като рецепта,

само формите му се отличават в зависимост от символа, който носят.

Вторият сладкиш с топките много ми напомни един, за който наскоро

гледах по италианската телевизия, че бил много популярен там местен

специалитет.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

ЛОТОС

 

69deed341635.jpg

 

Лотос (Nelumbo) е род водни растения от семейство Лотосови (Nelumbonaceae). Единствен род в семейството. Има два вида, единият е разпространен в Азия, а другият в Северна Америка.

 

В Древен Египет с образа на лотоса са го свързвали творението, с раждането и със Слънцето като източник на живота. Лотосът е цвете, което е свещено за древните египтяни. Той е символ на красотата, чистотата, стремежа към светлина и по-добър свят. Изображението на лотос се среща в цялото египетско изкуство — като се започне с лотосовидните капители на храмовите колони и се завърши с тоалетните съдове и накитите.

 

В Китай лотосът се е почитал като свещено растение още преди разпространението на будизма. Олицетворява чистота и целомъдрие, плодородие и свята сила. Според древните китайци на западното небе, в лотосовия рай, се намира лотосовото езеро.

 

В Древна Индия лотосът символизирал творческата сила, сътворението на света. В него виждали символ на Вселената, изображение на земята, която плува, подобно на цвета, по повърхността на океана. Разтворената чашка на цветето, разположена по средата, е планината на боговете Меру.

 

В Тайланд лотосът се нарича „буа“ (bua). Но в тайския език думата има по-широк смисъл и се използва като наименование на три основни разновидности на водните лилии: първото е - Bua Luang или pathum (Nelumbo Nucifera), т.е. лотос; второто е bua sai или ubon (Nymphaea lotus), друг вид водна лилия, чиито листа плуват на повърхността на водата и чието стъбло е годно за консумация; и третото е bua kradong (Victoria sp.), чиито кръгли листа са големи колкото маса за хранене, а цветовете й имат по-силен аромат, отколкото другите две разновидности. Лотосът заема много специално място в живота на тайландците, защото Тайланд е будистка страна, а лотосът е традиционното цвете на будизма. Легендата разказва, че Буда е бил в състояние да ходи веднага след раждането си и когато прави първите си седем стъпки в този смъртен свят, лотоси за разцъфнали под нежните стъпала на краката му. Освен с будизма, лотосът има и тясна връзка и с браманизма. Браманизмът има силно влияние върху тайландската история. Много брамински богини, познати на тайландците, са изобразявани в картини с цъфтящи лотоси в ръцете. В Ramakian, тайландската версия на древноиндийския епос Рамаяна, лотосът е отличителен белег в описанието на Erawan - небесният слон, който носи браминския бог Индра. Тайландците винаги използват цъфтящи лотоси и свещи, когато отдават почит към изображенията на Буда или браминските богове.

 

 

ЛОТОСЪТ В ТАЙЛАНДСКАТА КУХНЯ

 

4805fd0afe3d.jpg

 

В тайландската култура цветята на лотоса имат специфична религиозна функция. Ако видите, че някой носи куп лотосови цветя, то най-вероятната причина за това е, че ги носи за подарък на любимия си човек или за да украси дома или офиса си с тях. Най-често лотосови цветя могат да се видят в домашните светилища /къщичките на домашните духове/ или вътре в храмовете.

 

73bec7b5ff6a.jpg

 

Но лотосовите цветя са не само красиви, а и стават за ядене. Меките на вкус пресни венчелистчета могат да се използват вместо маруля като „купички“ за някои ястия. Сушените лотосови листенца са били използвани в по-старите времена за направата на цигари (слагали са тютюн в сушеното лотосово листенце и са го завивали на цигара). Лотосовия пък тичинков прашец може да се използва за направата на домашно билково лекарство, с което тайландците лекуват почти всичко като се почне от припадъците и се стигне до косопада. Изсушените лотосови листа се използват за увиване на варения ориз с цел да му се придаде лек, подобен на чай, аромат.

 

fdcb0db9771f.jpg
 

Вградените в младите лотосови плодници млади лотосови семена, могат да се ядат сурови като пуканки. Освен че трябва се отделят от плодника и да им се обели кожата преди ядене, трябва да се отстранят и зелените кълнове във вътрешността на семената, защото са много горчиви. Зрелите лотосови семена са дехидратирани и се използват както за направата на сладки, така и на солени ястия. За разлика от младите, зрели лотосови семена са много твърди. Друга храна са лотосовите леторасти, които са леки, освежаващи и хрупкави. С тях се приготвя салата като се бланшират. Лотосови стъбла. Нямат се предвид стъблата на листата, които са жилави, влакнести, смолисти и танинови, а стъблата на цветята. Те могат да се консумират сурови като допълнителен зеленчук към мезетата, но могат и да бъдат нарязани на парчета и да се добавят в някои супи или пържени ястия.

 

256c33fec35b.jpg
db612528102c.jpg

 

източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

НАКОН САУАН – НЕБЕСНИЯТ ГРАД

 

c3e31626fb8d.gif

 

Након Сауан (Nakhon Sawan) е името на столицата и названието на едноименната провинция в северен Тайланд и означава небесен град. Градът се намира на около 250 км северно от Банкок и бележи мястото на сливане на двете най-големи реки в страната - Ping и Nan. Това е древен град, който е имал множество имена сред които: Muang Phra Bang, Muang Chontawan и Pak Nam Pho. Предполага се, че Nakhon Sawan започва съществуването си още, когато Sukhothai е бил столица. Градът се споменава в една възпоминателна плоча с името "Muang Phra Bang", дължащо се на едно от най-важните изображение на Буда - "Phra Bang", което тогава се е намирало временно в този град, както и по време на Rattanakosin период, (времето на крал Рама I).

 

b1c7dc64202f.jpg


fdbbfe53c1e5.jpg
3276cc8503f6.jpg
39470b841674.jpg
eb537d6994ec.jpg

 

Повече за града тук:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

КЪРИ ОТ ЛОТОСОВИ СТЪБЛА / LOTUS STEM CURRY

 

0956905ba075.jpg

 

Кърито от лотосови стъбла е също така известно и като къри от лотосови корени. Прави се от коренов зеленчук от Индия и Китай и се използва широко в индийската, китайската и японската кухня. Това са ядивните части на цветето лотос, които се намират под водата. Обикновено те са хрупкави и доста сладки, и имат вкус като на водния кестен. С деликатен аромат са. Почти всички части на растението като корена му, младите стъбла на цветята, семената му и т.н. са годни за консумация. Стъблото е зелено на цвят, с белезникава вътрешност.


Лотосовите стъбла могат да се консумират сурови, ако се добавят в салати. Такава салата със свинско и скариди е деликатес в много култури. Кърито от лотосови стъбла се приготвя чрез варене или пържене на стъблото. Кърито е добре да се сервира с roti (индийски хлебчета) или ориз.

 

 

ТАЙЛАНДСКО ТОФУ СЪС ЗЕЛЕНО КЪРИ С ЛОТОСОВИ КЪЛНОВЕ

Thai Tofu Green Curry with Lotus Rootlets

cdba029b1c21.jpg

 

В средно голяма тенджера, сварете две супени лъжици кокосово мляко, добавете къри паста и варете в продължение на две минути. Добавете останалата част от кокосово мляко, цитрусовите листа, листата от босилек и рибения сос. Разбъркайте ги с тофуто и лотосовите стъбла / кълнове. Варете това, без да покривате тенджерата, в продължение на 30 минути. Ястието е готово и може да се сервира като се гарнира с листа от кориандър. Поднася се докато е горещо с ориз на пара.

 

76ed9a05e9e2.jpg

 

Източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...