Jump to content

Всичко тай накуп


Recommended Posts

към сериала Defendant of Love

 

КАЕНГ ТАЙ ПЛА (KAENG TAI PLA)

супа от стомаха на ферментирала риба

 

14d1792b7fb2.jpg

 

Каенг тай пла (Kaeng Tai Pla) е люта тайландска супа, гъста на вид, много солена на вкус, която има тъмножълт цвят заради куркумата в нея. Името й идва от рибената й съставка - Tai Pla, която се състои от черния дроб, бъбреците, сърцето и стомаха на скумрия или друг вид ферментирала осолена риба и има много силен аромат. Tai Pla са два вида: воднист и месест. Месестият вид е по-ароматен. Поднася се с различни видове пресни зеленчуци като: боб, патладжан, тамаринд, бамбук, тиква, картофи и други в отделна чиния и с варен ориз.

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

ТАРАНТУЛИТЕ

 

d2344c7faddc.jpg

 

Тарантулите, известни още като паяци птицеяди (Theraphosidae), са семейство паяци включващо около 900 вида. В зависимост от вида, размерът на тялото им варира от 2,5 до 10 cm, а разкрача на краката от 8 до 30 cm. Най-големите видове тарантули могат да тежат над 85 грама. Най-големият от всички видове е Theraphosa blondi от Венецуела и Бразилия с тегло от 150 грама и разкрач на краката до 30 cm.

 

Повечето тарантули са безвредни за хората, а някои видове са популярни в търговията на екзотични домашни любимци. Всички тарантули са отровни, но само някои от видовете притежават достатъчно силна отрова за да доведат до много голям дискомфорт в продължение на няколко дни.

 

Най-големите тарантули могат да убиват големи животни, като гущери, мишки, птици и малки змии.

 

5458a36df0a9.png

ареал на разпространение

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И МЕСТООБИТАНИЕ

 

Тарантулите са разпространени почти по цялото земно кълбо. Те могат да бъдат открити в Западна, Централна и в цяла Южна Америка до южните части на Чили и Аржентина. Тарантули могат да бъдат намерени и в цяла Африка, големи части от Азия и цяла Австралия. В Европа има някои видове в Испания, Португалия, Турция, Италия и Кипър.

 

7dbcd2607710.jpg

 

Малопакус (Melopoeus albostriatus )

 

В Тайланд този вид паяк е деликатес.

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Full House

 

КРАЛСКИЯТ ТЕАТЪР "ЗАЛА ЧАЛЕМКРУНГ"

SALA CHALERMKRUNG

 

7b0cda3c6617.png

 

Зала Чалемкрунг (Sala Chalermkrung) е театър в Банкок, Тайланд. Тя е създадена през 1933 година. Първоначално се е наричала "Sala ChalermThai" (Великолепието на Тайланд). Служила е дълги години като кино, но сега е сцена за изпълнения на тайландски класически танцови пиеси.

 

 

0802502b3aa3.jpg
14bdb7217815.jpg
7ee209a96685.jpg

 

 

източници:

 

 

 

 

КИНО СКАЛА В БАНКОК

 

a32fa0c7d08e.jpg

 

Кино Скала (Scala Cinema Bangkok) Ако искате да гледате кино, потопени в атмосферата на по-старите времена, трябва да изберете кино Скала, което е разположено на площад Сиам. Киното е построено през 60-те години в стил арт деко.

 

 

8f6d46a8b6c5.jpg
16734f8dc8f7.jpg
0490d4acda35.jpg

 

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Full House

 

ТАЙЛАНДСКИ БОСИЛЕК

 

68d35e119fb0.jpg

 

Тайландски босилек (Thai basil) или още азиатски босилек е вид сладък босилек, който произхожда от югоизточна азия. Отличителна негова черта е, че успява да запази силния си вкус, независимо от високите температури, на които се подлага при готвенето. Той има малки тесни листа, лилави стъбла и цъфти в розово-лилаво. Един от сортовете му се отглежда в САЩ и се нарича "сиамската кралица".

 

Въпреки, че в кухните на Виетнам, Камбоджа и Лаос съще се използват разновидностите на азиатския босилек, лилавостъбленият сорт е определен като тайландски босилек. Някои по погрешка могат да го нарекат анасонов босилек или босилек „женско биле“, но той се различава от щамовете на Запада, които носят същите имена. Листата му са популярна съставка при направата на тайландските зелено и червено къри. Освен това го използват като подправка при приготвянето на тайландските пияни спагети, както и на различни тайландски ястия с пилешко или свинско месо и морски дарове. Тайландският босилек се сервира и отделно в чиниите като добавка към някои храни, която същевременно украсява и ароматизира с анасоновия си мирис поднесеното ястие.

 

 

3f195b6e9f95.jpg
8191fecec80e.jpg
61c98b2fc5b1.jpg

 

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Днес в Тайланд отбелязват своята Нова година Сонгкран, а Аум Атичат и Нат Мария Бенедети

решиха да се оженят в тесен семеен кръг. Повече информация и снимки от събитието тук :click:

 

19b28fdb2fdb.jpg
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

МИХЕЛИЯ ЧАМПАКА (MICHELIA CHAMPACA) – АРОМАТНАТА МАГНОЛИЯ


 

90556c2ce12d.jpg


 

Михелия чампака (Michelia champaca), нарича се още жълто-нефритово орхидеево дърво, ароматна чампака, ароматна хималайска чампака и Magnolia champaca. Тя е род на цъфтящите растения, принадлежащо към семейството на магнолиите (магнолиеви). Родът включва около 50 вида вечнозелени дървета и храсти, чийто оригинален произход са тропическите и субтропическите части на южна и югоизточна Азия (Индокитай), включително и южната част на Китай. Родът носи името на флорентинския ботаник Пиетро Антонио Микели (1679-1737).

 

Няколко от по-големите видове са важен източник на дървен материал за местното население. Използва се още и като лекарство срещу кожни заболявания. Но преди всичко Махелията, в това число Champak (Michelia champaca) и Doltsopa, се отглеждат заради техните цветове. Те се използват за производство на етерично масло за парфюмерията. Няколко вида се използват и в градинарството или за улични дървета извън региона на Индокитай като Michelia figo, M. Doltsopa и M. champaca.

 

Цветовете на Михелията са изобилни. В топла влажна нощ ароматът й може лесно да се усети на няколко стотин метра. Той привлича не само хората, но и всички насекоми. За да го усетиш въобще не е необходимо с нос да го вдишваш от цветето, защото ароматът се излъчва от самото дърво. Но това не пречи на хората отново и отново да вдишват от самия цвят. Дори насекомите не могат да се спрат да не подминат никое от цветовете му, толкова силен и привлекателен е ароматът.

 

Дървото може да го отглеждате в градината, в домашни условия, като бонсай или просто да сложите отделни цветя където пожелаете да за ароматизирате приятно въздуха. Стар ориенталски обичай е да се използват белите цветя като сладък аромат за декорации или украса на момичетата. Дървото има цветя и зелени листа през цялата година, които украсяват околностите.

 

a23879f6c66f.jpg

 

галерия със снимки на дървото, цветовете и плодовете му тук :click:

още снимки:

 

604ba9af1609.jpg
1d2c9e90532b.jpg
4fdf9e87e39b.jpg
949886ebed45.jpg
a8b8166a3c81.jpg
d1a14475830f.jpg
0e1c76fee54c.jpg
e02f5560ac6b.jpg

 

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

КОКОСОВАТА ПАЛМА – ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

c8e94e51bbfb.jpg


 

Знаете ли, че почти всички части на кокосовата палма могат да се използват? Във Филипините тя се нарича Дървото на живота и ако сте на самотен остров всичко, което ви е нужно, за да оцелеете, можете да си го набавите от нея. Ако ви трябва четка за зъби, не използвайте пясък, а издърпайте няколко корена от палмата. Може да ви звучи гадно, но всъщност върши работа. Само гледайте корените да са достатъчно меки. За свеж дъх пък можете да използвате сокът от корените. Всеки знае, че при нужда може да си построиш сал или лодка от дървесината й. Стъблото на палмата е идеално за тази цел. Много дърводелци предпочитат да работят с дървен материал от кокосова палма, защото е по-силен и издръжлив. Стъблата обикновено са високи и от вас се иска само да ги срежете и вържете едно за друго. За целта можете да използвате клоните, които са здрави и гъвкави и не се късат дори в солената вода.


 

491ce97faeb8.jpg


 

Отчаяли сте се и искате да си пийнете? Направете си кокосово вино. Ако имате достатъчно знания, можете да извлечете сока от стъблото на палмата и да си направите вино. Така със сигурност ще ви е по-хубаво на острова. Листата на кокосовата плама са идеални за направата на сламена шапка. Ако пък ви е писнало да спите на студения пясък или твърдите скали, можете да си оплетете “дюшек” от листа, който става също и за покрив, когато вали дъжд. Още един плюс е, че от средните жилки на листата стават чудесни шишове, на които можете да печете храната си и тя ще има чудесен свеж и тропически вкус. Разбира се най-важното е да не умрете от глад. Тук идва ролята на кокосовите орехи. Те изглеждат като огромни и космати костилки, но всъщност отвътре са месести и ядливи. Месестата част на кокосовия орех се използва за направата на бонбони, сладкиши и дори сладолед. При нагряване пък от нея се отделя масло, което може да използва за готвене и хидратация на кожата и косата. Днес кокосовото масло се спряга и като потенциално биогориво. Един от екзотичните начини да извлечете маслото от кокосовия орех е като го напълните с горещо мляко, вместо с вода. Така ще получите кокосово мляко. В тайландската кухня кокосовото мляко се използва в почти всички рецепти. В кокосовия орех ще откриете още и кокосова вода, която има сладникав вкус. От нея също може да се направи кокосово вино или оцет. Ако имате проблем с ходенето до тоалетната, кокосовата вода ще ви помогне, понеже е естествено разслабително. Тя възстановява електролитния баланс в тялото след тежък труд. И накрая, косматата обвивка на кокосовия орех ще ви влезе в употреба при запалването на сигнален огън, така че да ви видят спасителите.

 

Кой да знае, че кокосовата палма има толкова много приложения? Нищо чудно, че я наричат Дървото на живота.

 

източник


още снимки:

06d8ac39a138.jpg
7c3d05f69555.jpg
09ad15bae731.jpg
015b61b00710.jpg

 

 

ОЩЕ ЗА КОКОСОВИТЕ ПАЛМА И ОРЕХ


 

dda678b1094e.jpg


 

Кокосовата палма е тропическо растение, което обикновено вирее във влажни крайбрежни райони между 26 градуса северна и южна ширина. Произходът на това растение не е известен, но мнозина експерти смятат, че родината й са западната част на Тихия океан и островите в Индийския океан. Размножаването се осъществява чрез посаждането на свеж кокосов орех (с черупката) до половината във влажна почва. Ако почвата се поддържа влажна, растението ще поникне до 2-3 месеца. Растежът е бавен в началото, но се ускорява след като растението израсте.

 

На санскрит кокосовата палма е известна като kalpa vriksha, което значи „дървото, което дава всичко, необходимо за живота”.

На първо място това са кокосовите орехи - един от най-великите дарове на природата. Без значение къде сте, какво сте правили, колко зле сте се държали с тялото си, пресният кокос, кокосовото мляко, кокосовата сметана и/или кокосовото масло може да спасят живота ви.

Кокосовото масло (понякога наричано и олио) и кокосовата сметана са се използвали като храна и лекарство още от зората на времето. Аюрведа и традиционната медицина на Полинезия отдавна се застъпват за терапевтичните и козметични свойства на кокоса. Кокосовата сметана е толкова вкусна, че най-голямото предизвикателство е да спреш да я ядеш. Кокосовото масло има по-малко калории за единица тегло от другите източници на мазнини. За разлика от висококалоричните, наситени с холестерол, дълговерижни наситени животински мазнини, които се намират в месото и млечните продукти, кокосовото масло и сметана се състоят от сурови наситени мазнини, които съдържат главно средно-верижни мастни киселини, които тялото може да метаболизира ефикасно и бързо да превърне в енергия.

 

Източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

МАНГОТО


 

f12902526957.jpg


 

Мангото (Mangifera) е род тропически двусемеделни растения от семейство Смрадликови, произлизащи от Индия и Югоизточна Азия. Използват се за производство на плодове със същото име, като видът M. indica има най-голямо стопанско значение. Те са големи дървета, достигащи височина 35-40 m с радиус на короната до 10 m. В Европа мангото е познато благодарение на завоевателния поход на Александър Македонски. Този плод винаги се е считал за деликатес. Неговата сочна вътрешност е много сладка и има различни вкусови оттенъци – бананово-лимонов, на праскова, на диня. Неговата месеста част е богата на бета-каротин и по съдържание надминава и моркова. Много е богат и на витамини от групата на витамин В, на витамин С, на желязо, калий и на др. полезни вещества. Наличието в мангото на големите количества биологично активни вещества го прави един от лечебните плодове използвани в традиционната индийска медицина.

 

ac4bd7fd42b7.jpg

 

Дървото манго е вечнозелено и огромно като средно достига 35-45 метра на височина с голяма корона и големи гъсти клони и листа. Плодовете са доста, но узряват относително бавно за три до шест месеца. По размер са близки до лимона, а по форма - на круша. Оцветяването при узряване е от жълто през оранжево към наситено червено. Обикновено са неравномерно оцветени, тъй като се берат все още зелени.


 

Мангото се отглежда във всички тропични зони на света, при това масово заради имиджа му на суперплод. В наши дни основни производители и износители на манго за Европа са азиатските страни: Китай, Индонезия, Пакистан, Тайланд, Филипините, Виетнам и Бангладеш. Индия липсва поради това, че макар и да е най-големият производител, местният пазар е свръхконсуматор на плода и тя изнася малка част от продукцията си. По-рядко се намира манго от Африка (Нигерия) или произведено оттатък океана, в Бразилия или Мексико. Икономическото значение на мангото е точно толкова голямо, колкото и хранителната му ценност. Факт е, че половината от световното производство на плодове (в тонове) са именно мангота.


Плодът се яде пресен, добавя се в плодови салати, използва се при приготвянето на сладкарски изделия и като гарнитура в някои месни ястия. От мангото се приготвят също сок и ароматни плодови напитки.

 

44ee6130f30e.jpg

 

Джайнистката богиня Амбика (майката на боговете) традиционно се представя като седнала под мангово дърво.

 

източници:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

БАНАНЪТ


 

58fafeced3fe.jpg


 

Бананите (Musa) са род дървоподобни растения, макар технически да са тревисти растения. Терминът банан се използва и за продълговатите плодове на дървото. Първоначално бананите са култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия и Западна Океания. Банани се отглеждат основно в тропическите области, но могат да растат в около 107 страни. Отглеждат се предимно за храна, за фураж и като декоративни растения. Бананите притежават различен цвят когато узреят — най-често са жълти, но могат да бъдат червени и розови в зависимост от вида и сорта. От кулинарна гледна точка бананите биват десертни (когато са напълно узрели са жълти и сладки) и банани за готвене (остават зелени). Почти всички банани, които са предмет на търговия са от десертен тип, като едва 10-15% от световното производство е за експорт.


 

Родът Банан (Musa) принадлежи към семейство Бананови (Musaceae). Според системата за класификация на растенията APG II, бананите се подреждат в разред Zingiberales, от групата на едносемеделните растения. Някои източници посочват името на доктора на император Август - Антонио Муса, за човека на когото е кръстен целия род. Други твърдят, че Карл Линей използва арабската дума за банан mauz като основа за името на рода. Самата дума банан, идва от арабското banan означаващо пръст. Родът съдържа множество видове, някои от които дават плод годен за консумация, докато други са отглеждани предимно с декоративен или технически интерес. Основният вид, даващ сортовете банани за готвене, е Musa × paradisiaca, а видът използван за начало на десертните сортове е Musa acuminata.


 

Представителите на рода са тревисти растения с мощна коренова система, късо подземно стъбло и 6 — 20 листа. Листните влагалища образуват своеобразен ствол (псевдостъбло) над земята, който практически не е стъблото на банана. Височината на растението варира от 2 до 9 m и повече. Заедно с бамбуковите, това ги нарежда сред най-високите тревисти растения. Поради големите си размери, растението често погрешно е наричано дърво или палма. Най-високият вид от рода е Musa itinerans, който достига 12 m. Всяко псевдостъбло дава началото на единичен грозд банани и след узряването им отмира. Около основното стъбло се образуват множество издънки, които заменят отмиращите. Те се използват и за вегетативното размножаване на растението. Корените са многобройни i влакнести. В подходяща почва израстват до 4,9 m настрани и до 1,5 m в дълбочина. Цъфтежът настъпва след 8 - 10 месеца активен растеж на растението. Съцветието е двуполово, наподобява на огромна пъпка с виолетов цвят със зеленикав оттенък.


 

bbb7a8760960.jpg


 

Размерите и формата на плодовете могат значително да се различават в зависимост от вида или сорта, но обикновено са с продълговата, цилиндрична или триъгълна форма, дължина от 3 до 40 cm, и дебелината от 2 до 8 cm. Цветът на кората отвън е жълт, зелен, червеникав и дори сребрист, а отвътре плодът е бял, кремав, жълт или оранжев. Преди да узрее той е твърд и жилав, но постепенно става мек и сочен.



98ac9b2da4c3.png
175525a6301f.jpg
2676a134b48d.jpg
a1dc62a368ff.jpg
90635332a43a.jpg
e017a8d269e0.jpg

 


 

източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

ТАЙЛАНДСКАТА ПАРИЧНА ЕДИНИЦА

6c1785774fd4.jpg

dfedcab6c04e.gif

 

Тайландският бат (на тайски: บาท, code: THB) е паричната единица на Тайланд, емитирана от Тайландската банка. Разделя се на 100 сатанга. Понеже върху банкнотата е изобразен ликът на краля, върху батите е забранено със закон да се стъпва отгоре.


225bf585df15.jpg
8a836ade71ce.jpg
68d7074650fb.jpg

 

Източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

Заливът Пхангнга - страховити варовикови върхове над зелени води

 

b16897ffd121.jpg

 

Почитателите на Джеймс Бонд могат да си спомнят за залива Пхангнга като за прекрасния остров, на който се разиграваше действието във филма Мъжът със златния пистолет, голяма част от който е заснет на Кох Пхинг Кан, и който западняците оттогава наричат Островът на Джеймс Бонд. Като оставим славата от киното настрана, това изобилие от страховити варовикови планински върхове, издигащи се над зелените като шам-фъстък води на Андаманско море, е един от най-красивите природни феномени. Разположени точно край южния тайландски бряг, близо до Краби, острите оголени скали на залива се извисяват на 300 м височина, повечето покрити с гъста растителност и някои с форма, наподобяваща определени животни (Кох Ма Чу, или остров Малко куче) или други познати неща (Кох Кхай, или остров Яйце). В някой сив ден тези острови, с техните миниатюрни лагуни и мангрови мочурища, добиват мистичната атмосфера на китайски акварел. Много от гърбавите и нащърбени островчета са пълни с пещери и кухини, украсени със сталактити и сталагмити. Идилични плажове и рибарски села с наколни жилища могат да бъдат разгледани с морски канута или дълги лодки.

 

Достъпен само с лодка през извисяващите се като кули карстови оголени скали, курортният комплекс „Раявади“ е разположен в една тропическа дъждовна гора на нос Пхра Нанг, населявана от диви маймуни и екзотични птици. Това е едно от най-необичайните разположения на хотел в света.

 

Курортът е построен върху сенчеста кокосова плантация, която е оставена действително незасегната по време на екосъобразното изграждане на 100 осмоъгълни двуетажни павилиона. Цели три плажа в гънките на Андаманско море заобикалят имота и са неговата неоспорима забележителност. Един от тях, белият като пудра Пхра Нанг, е обявен от познавачите за един от най-красивите в света и определено един от най-хубавите в Азия.

 

Източник:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

Андаманско море

 

1f6e8a1e1d34.png

 

Андаманско море е басейн, част от Индийския океан. Разположено е на югоизток от Бенгалския залив, на юг от Мианмар, на запад от Тайланд и на изток от Андаманските острови.

 

Остров Пукет (Phuket)

 

ef6e31899a0f.gif

 

Остров Пукет (Phuket) се намира в Тайланд и е една от най-популярните дестинации в Югоизточна Азия. Площта на Пукет е 540 кв. км. Град Пукет е най-големият град на острова. Сред най-известните туристически зони на Пукет е плажът Патонг Бийч на западния бряг. В Патонг е съсредоточена голяма част от нощния живот и туристическите пазари на острова. Пясъчната ивица е широка и дълга. Други плажове са Карон, Ката, Ката Нои, Най Харм, Банг Таи. На територията на Пукет се намира резерват за диви животни - Као Пра Тейо, разположен на над 20 кв. км. и националният парк Сиринат, където морските костенурки снасят яйца.

 

Пукет има всички правилни съставки за рая: палмови плажове с мек и чист пясък, заобиколени от синя вода; оживен нощен живот и най-разнообразна кухня – каквото кажете, това ще ви сервират. Пукет оглави класациите за райско място за почивка, а в най-последното проучване читателите на едно от туристическите топ списания са гласували за острова вместо за Бали и Себу. Прибавете всичко това към най-гостоприемните хора на света и ще разберете защо хората обожават Пукет.

 

Пукет и околните острови са високи варовикови скали, издигнали се вертикално от морето, а може би най-известният от тях е използван в един от филмите за Джеймс Бонд. Сега е известен като „Островът на Джеймс Бонд”, но истинското му име е Панг-нга (Phang-nga). Разположен близо да западния бряг на Тайланд в Андаманско море, Пукет е голям колкото Сингапур. Основния град е Пукет Таун, но много посетители отсядат в курортите като Сурин, Ката, Карон, като най-известният и най-натовареният е Патонг. От Пукет до Патонг се стига за около 20 минути. В град Пукет се намира администрацията, по-големите бизнес хотели и магазини, докато в курортите са най-вече ваканционните сгради. Екскурзиите за по-малките острови обаче тръгват от град Пукет.

 

33c6b83fa828.jpg

 

95dc2327e35a.jpg
dd895f0a45ee.jpg
e8b628a18cd8.jpg
0a09ea5a0267.jpg

 

Източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

ПИТОНИТЕ

 

294d92a5d0d6.jpg

 

Питоновите (Pythonidae) са семейство неотровни змии. Други източници смятат тази група са подсемейство на боите (Boidae). Питоните са най-близки до боите, отколкото до което и да е друго семейство змии. Те се различават от боите по това, че имат зъби на премаксилата малка кост в най-предната част в средата на горната челюст. Повечето бои са живородни, докато питоните снасят яйца. Някои видове пясъчни бои (Ericinae) също са наричани питон.

 

Питоните обитават тропическите райони на Африка, Азия, Америка, Австралия и Океания. Към семейство питони са класифицирани 63 вида змии. При различните видове размерите силно варират - от 70 cm до 10 m. Най-едрият представител на семейство питони е т.нар. малайски мрежест питон, дълъг до 10 m, като рекорден представител на вида и на цялото семейство се счита уловеният на индонезийския остров Суматра питон, дълъг 10,32 m.

 

Питоните са неотровни змии, които подобно на боата и анакондата удушават своята плячка. В зависимост от големината, отделният вид може да убива различни животни. Ако един дребен питон се храни предимно с мишки и други гризачи, то някои видове като бирманския питон или малайския мрежест питон нападат и по-едри животни като дива свиня, сърна, дори елени и крокодили.

 

ПИТОНИТЕ В ТАЙЛАНД:

 

МРЕЖЕСТ ПИТОН

Python reticulatus (Broghammerus reticulatus*2) (Reticulated Python)
Thai: ThaiSnakeName-06.gif (ngoo leuam)

 

5bd33df2d649.jpg 9ab64f3b56c2.gif

 

Този мрежест питон е бил заловен в Тайланд и е с дължина на тялото 12, 2 метра и тегло от 220 кг. Мрежести питони могат да се открият в целия Тайланд, дори в централните части на Банкок.

 

Мрежестите питони първоначално са населявали земната повърхност в горите. Те предпочитат да бъдат в близост до вода и са активни по здрач и през нощта. Освен това са фантастични плувци и са добри в плуването на дълги разстояния в морето. Те са от първите видове влечуги, които са презаселили областта, след избухването през 1888 г. на вулкана Кракатау на островите Ява (Суматра).

 

КЪРВАВ ПИТОН

Python brongersmai (Blood python) Thai: ThaiSnakeName-75.gif (ngu larm pak ped)

 

3a7c9860facf.jpg f3f2f3d620ac.gif

 

Този вид питони достигат до дължина 2.5 метра, но най-вече по-малко от 2 метра. Питони, които са по-дълги от 2 метра са изключително редки. Могат да бъдат открити в южната част на Тайланд, като се започне от провинция Краби. Много често могат да бъдат видяни на остров Пукет.

 

Кървавият питон населява земната повърхност на страна, като най-често живее в непосредствена близост до заблатени райони и вода. Често се среща и в самата вода. Ако бъде раздразнен, може да хапе и то много бързо. Храни се с гризачи и птици. Размножителният период на кървавия питон в Тайланд е през декември и януари. Два месеца след чифтосването, женската снася около 10 и 15 доста големи яйца. Яйцата са с дължина между 140 и 160 мм и с тегло между 90 и 100 грама. Поколението е идентично с възрастните в оцветяването и външния си вид. Противно на повечето други новородени змии, които сменят първата си кожа в рамките на 14 дни след раждането, първата си кожа, младият питон хвърля след 8 до 12 седмици.

 

БИРМАНСКИ ПИТОН

Python bivittatus (Burmese Python) Thai: ThaiSnakeName-05.gif (ngu larm)

a75a377b985d.jpg ad4184ee5c28.gif

 

Повечето му представители си остават малки. Пример на най-дългият екземпляр е този, собственост на частна зоологическа градина в Банкок, който достига обща дължина от 8,8 m. Този вид може да бъде срещнат като се почне от Северен Тайланд и се стигне до провлака Кра.

 

Тъмният бирмански питон е жител на места със затревени полета с дървета или леко залесените райони. Той често може да бъде срещнат на върховете на хълмове и планини. Освен това се среща и в центъра на Банкок, макар и по-рядко от мрежестия питон. Тези змии са активни през нощта и привечер. Те ядат топлокръвни бозайници до размерите на немска овчарка. Точно както всички питони, бирманският питон също снася яйца, които мъти. Снасят най-много до 100 яйца. Най-големият брой на яйца е зарегистриран като 107 броя 12 на 6 cm. Младите змийчета се излюпват от черупките си след около 58 ден.

 

Бирмански питон е по-спокойна змия и не е склонен да хапе. Потенциална опасност е налице, когато той е с по-голям размер.

 

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

ПОДВОДНИТЕ ВЪЛНИ

Обясниха възникването на титанични вълни в океана

c709f3eb7894.jpg

 

Учени разрешиха загадката на титанични подводни океански вълни, чиято височина може да достигне над 160 метра.

Ефектът им на повърхността е почти незабележим и може да доведе до издигане на водата само със сантиметри. Но във вътрешността на океана тези т.нар. вътрешни вълни са истински исполини с изключително голямо значение за климата на Земята и подводните екосистеми.

 

Ако се направи напречен разрез на една от тези вълна, тя би изглеждала точно като своите събратя на повърхността. Само че тук разликата между вътрешната вълна и водата около нея е в плътността, която се определя от температурата и солеността. В зависимост от въпросните два параметъра водата се разслоява.

 

Невидими за окото, тези подводни разграничения между по-студена и солена вода отдолу и по-сладка и по-топла вода отгоре могат да бъдат уловени с апаратура. Международен екип от учени от Масачузетския технологичен институт и техни френски колеги проведоха експерименти, с които обясниха възникването на вътрешни вълни в пролива Лузон, между Тайван и Филипините.

„Тези са най-мощните вътрешни вълни, които са открити засега в океана“, казва Томас Пийкок от екипа. „Те са с размерите на небостъргачи“, допълва той.

Учените провели мащабен лабораторен експеримент, в който използвали подробен топографски модел на морското дъно на пролива, закачен за въртящ се резервоар с диаметър 15 метра. Резултатите показали, че вътрешните вълни се генерират от цялата подводна повърхност на пролива, а не от отделни негови части.

Според учените резултатът ще помогне много за по-доброто разбиране на климата на планетата.

„Това е важна липсваща част от пъзела на климатичното моделиране“, казва Пийкок. „Ако не се вземат предвид тези вълни, се получават различни резултати“, казва още той. (Източник: Massachusetts Institute of Technology)

 

източник

 

Подводни вълни в Тихия океан достигат височина над 240 метра

1117933b3131.jpg

 

Вълни с височина над 240 метра, които се образуват и разбиват на границата между два водни слоя с различна плътност в дълбоководната падина Самоански пасаж, се наблюдават в Тихия океан, съобщава британският вестник „Дейли телеграф“.

Вътрешните вълни се издигат по хребета на океанското дъно на тесен канал северозападно от Самоа. Студените и солени води се смесват с по-топлите отгоре. Вълните се издигат на 244 м и след това се стоварват надолу в плътните води от другата страна. Една вълна се разбива за около час. Огромните вълни имат важна роля за смесването на хранителните вещества в океана.

 

„Океанографите знаеха за проблема „тъмно смесване“ и очакваха определена турбуленция в дълбокия океан. Въпреки това всеки път когато правеха измервания, наблюдаваха само една десета от очакваното. Ние установихме голяма турбуленция в Самоанския пасаж и подробните измервания показват, че тя се дължи на разбиващи се вълни“, коментира професор Матю Алфорд, океанограф от университета на Вашингтон, водил експедицията в Самоанския пасаж.

Слоевете вода се образуват, защото плътната студена вода в Антарктика потъва дълбоко в Тихия океан, а след това преминава през канал с широчина 40 км североизточно от Самоа. На това място на секунда минават около шест милиона кубични метра вода.

Обемът на Тихия океан е приблизително 622 милиона km³. Температурата на водата в нeго варира в широки граници - от замръзване в полярните му краища до около 30° C в близост до Екватора. Количеството на валежите в Тихия океан надвишава това на изпаряващата се вода. От реките в океана ежегодно постъпват над 30 хил. km³ прясна вода. Ето защо солеността на повърхностната вода на океана е по-ниска от тази на други големи водни басейни.

 

източник

 

 

ЦУНАМИ

 

интересна и много подробна статия за цунамитата :click:

 

5e0f2ca6dd64.jpg

 

Причина, следствие и последици от цунамито в Азия

Феноменът, който ние наричаме цунами е серия големи вълни с извънредно дълга дължина на вълната и период, обикновено създадена от подводно смущение или дейност близо до крайбрежието или в океана. Думата "цунами" (обявена TSOO - NAH ' - MEE) е съставна от японските думи" TSU" (което значи пристанище) и" NAMI" (който има предвид "вълна").

 

Често терминът, "земетръсна или приливна вълна на море" е използван за да начертава същия феномен. Вълните на цунамито могат да бъдат създадени от други, не- земетръсни смущения като вулканични изригвания или подводни свлачища, и имат различни физически характеристики на приливни вълни. Вълните на цунамито са напълно несвързани с астрономическото приливи, които са причинени от извънземното, гравитационни влияния на луната, слънце, и планетите. По този начин, японската дума "цунами", значеща "вълна за пристанище" е правилната, официално и всеобхватно изискване. То беше международно възприето защото то покрива всички форми на поривистото създаване на вълна.

 

В открито море вълната цунами не е по-висока от два, три метра и корабите много трудно я забелязват. Разстоянието между гребените на вълните може да достигне 100 километра, а височината й - 30 метра.

Рисковете от цунами са най-големи в Тихия океан поради големите земни трусове в региона. Движат се със 700 км/час.

Силните земетресения създават цунамии когато епицентрите са намерени под морското дъно (повече от 90 % забелязани случаи на всички). Понякога цунамиите се появиха след земетресенията с епицентри извън акваторията. Такова земетресение се случи на 25 / 26 дек. 1939. То създава вълни цунами в Черно море, записани от много руски станции.

 

Други генератори на цунамии са подводните или повърхностни вулканични изригвания. През 1883г изригването на вулкан генерира грамадни до 30 - 40 метра на цунами, които нападнаха брегът на Индонезия (Батавия) и убиха много хора (около 36000 жертви).

Много чести подводните или повърхностните свлачища също предизвикват цунами. Най-високото цунами, забелязано някога от хората се случи през 1958 (на 10 - и юли) свлачището на повърхността, активирано от силно земетресение създаде в Аляска вълна с височина 528м.
Това е едно от малкото природни бедствия, което може да бъде създадено от дейност на човек.

 

Цунами в Европа

 

Влиянието на цунами в Европа има дълга история. Първите гигантски цунами се случиха след вулканичното изригване на Санторини преди около 1 628 година пр.н.е. Тази катастрофа беше огромна и генерираните вълни на цунами достигнаха големи височини.

Следващото разрушително цунами се свързва със зетресението в Лисабон през 1755. Според данни жертвите са били около 60 000. Високото 15 метра цунами удари атлантическото крайбрежие на Португалия с много населени области.

През1956 подводно земетресение с величина над 7. 0, и активирано от него подводно свлачище, създаде много високи вълни, забелязани на южните егейски острови (Гърция) - до 25 метра.
Според данни повече от 600 случаи на цунами бяха забелязани в Средиземно море. Няма данни за жертви.
Две предупредителни системи за цунами съществуват на територията на Европа Гърция и Португалия.

 

източник

 

Вълните в Световния океан стават все по-високи

 

e91c01e8275e.jpg

 

Данни, получени от спътниково наблюдение и анализирани от австралийските учени от Техническия университет Суинбърн в Мелбърн, говорят за това, че вълните в Световния океан стават все по-високи, а ветровете - все по-силни. Специалистите са проучили показатели за периода от 1985 до 2008 г. На базата на тях са изчислили, че всяка година най-високите вълни нарастват с 0.25-0.5 процента, а ураганите - с 0.5 процента. Особено силна е тази тенденция за Южното полукълбо на родната ни планета.

 

Според учените най-вероятната причина за това е глобалната промяна на климата на Земята. Резултатът от това е тревожен за Северното полукълбо - проливни дъждове, силни снеговалежи и пролетни наводнения. Възможно е също увеличаване на броя разрушителни урагани и поява на огромни вълни, застрашаващи живота на моряците и рибарите.

 

 

Източник

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya и Defendant of Love

 

ТАЙЛАНДСКИТЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ

 

e2163ac044bb.jpg

 

Инфомрация за различните зеленчуци в Тайланд.

 

 

МАРУЛЯТА

 

dad0752a2b84.jpg

 

Марулята (Pakgard kaw) - Lactuca sativa L., е вид растение от семейство Сложноцветни, срещащо се в умерените ширини. Спада към семейство Asteraceae. По произход е от Средиземноморието, но впоследствие се разпространява по целия свят. Съдържа витамини и минерални соли и е ценна и здравословна храна. Листата на салатата са богати на калий, калций, желязо и фосфор. Култивира се най-вече заради листата, които се използват за храна.

 

b62bdc62b51f.jpg

 

В Тайланд, тъй като това е силно нетраен продукт, марулята се сади основно в близост до големите градове като Nonthaburi, Bangkok, Samutsakhon и Pathumthani. Марулята е добър източник на витамини и хранителни вещества и може да се консумира сурова или приготвена с термична обработка. Една чаша маруля се равнява на една порция от различни зеленчуци, което я прави добър избор за набиране на ежедневните ни нужди от зеленчуци. В тайландската кухня се използва като популярна гарнитура предимно към ястия с пиле или други видове меса.

 

Използват се и в козметиката, за направа на маски.

176e62380725.jpg

 

А от различни сортове марули може да се направи цветна композиция.

730ac559dc81.jpg

 

Източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

ХЛЕБНОТО ДЪРВО


 

8ec97c581e6f.jpg



ceb35044e92d.jpg

 

 

Кха нун (Kha noon) още jackfruit или хлебно дърво. Хлебното дърво (Artocarpus) е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae). Към рода се отнасят около 60 вида вечнозелени тропически дървета. Растението, което някога е разпалвало много въображението на европейците, е хлебното дърво, Artocarpus communis. То достига височина 18 м, има голяма разклонена корона и дълги до 50 см листа. Образува тежки, увиснали на клоните съплодия, чието тегло е от 2 до 5 кг. Жорж Бирон беше писал, че сред Тихия океан има острови, където „хлябът расте по дърветата". Първите английски мореплаватели, които през XVII век посетили полинезийските острови, разказвали удивителни истории за хлебното дърво.

 

780ec64531f9.jpg

 

По заповед на английския крал през 1787 г. била организирана специална експедиция за хлебни дървета под ръководството на капитан Блай. Тя се отправила на далечно пътуване към Таити с кораб "Баунти" с цел да донесе 1000 млади хлебни дървета. Според този план растенията трябвало да се аклиматизират на Ямайка, за да се хранят с плодовете им робите - негри, които работели там в плантациите за захарна тръстика. Това е едно от най - интересните пътешествия в историята на мореплаването, което е интересна тема и в литературата, и дори в киното. След като спрели в Таити, капитан Блай натоварил на кораба повече от 1000 саксии с млади хлебни дръвчета, сбогувал се с туземците и се отправил обратно към Ямайка. Жителите на острова били приятелски настроени към пришълците, а жените били толкова красиви, че моряците напуснали острова със съжаление. Трагедията настъпила в открито море, когато поради липса на достатъчно запаси от сладка вода започнали да изсъхват първите растения. Тогава капитанът ограничил порциите вода за моряците. Това станало причина за смъртта на няколко от тях и довело до страшен бунт на кораба. Бунтовниците свалили капитан Блай заедно с няколко моряка в една лодка в океана, а ценните растения изхвърлили в морето. Някои от тях си взели жени от Таити и се заселили на един от безлюдните острови в Тихия океан. По този начин сложили начало на населението на остров Питкерн. Блай обаче достигнал Англия, за да се отправи след няколко години отново на пътешествие до Таити, което този път завършило с пълен успех. Най-после хлебните дървета били пренесени на Ачтилските острови, където възникнали плантации с това растение. Все пак, както твърдят познавачите, хлебните дървета от Таити дават най-вкусните плодове.

 

Плодовете на хлебното дърво са основната храна на населението на Полинезия и Малайзия. Неузрелите плодове съдържат повече скорбяла, отколкото картофите, а след като ги опекат, имат вкус на хляб. Така се приготвят и на остров Таити. На Хавайските острови узрелите плодове на хлебното дърво се ядат след сваряване. Тогава вкусът им е като на сладки картофи, понеже част от скорбялата се превръща в захар.

 

aebacbd17b94.jpg

 

Семената на хлебното дърво се ядат изпечени вкусът им е като на ядливите кестени. Дървесината на хлебното дърво е ценен мебелен материал. Влакната му се използват за изработване на въжета, върви, чували и кошници. В тропическите гори на Западна Африка расте средно по височина дърво Treculia africana (сем. Moraceae), наречено африканско хлебно дърво. От стъблото и по-дебелите му клони висят тежки плодове, два пъти по-големи от човешка глава, с тегло до 15 кг. Освен дребните им кафяви семена тези плодове не се ядат. За разлика от хората, антилопите и някои големи охлюви смятат тези плодове за лакомство и се хранят с тях. Африканците обикновено предупреждават да не се застава под дървото, защото ако от такава голяма височина падне плод, може да убие човек.


 

Източници:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

ДЖАКФРУТ – ИНДИЙСКО ХЛЕБНО ДЪРВО

 

d2197a3183f5.jpg


 

Джакфрут (индийско хлебно дърво) е най-големият ядивен плод, растящ на дърво. Заради отличните си хранителни качества и ниската цена в Индия е наричан „хлябът на бедните”. Джакфрут (Artocarpus heterophyllus) е едно от 60-те вида вечнозелени хлебни дървета от семейство Черничеви (Moraceae). Родината му е Индия. Расте още в Тайланд и Бразилия. Това са най-големите ядивни плодове растящи на дърво. В превод името на плода означава "поддръжка, помощ". Затова дървото е засаждано близо до дома, а семената му се ползвали като талисман. Плодът му може да достигне 34 кг и големина колкото човешка глава. Две-три дървета могат да изхранват цяло семейство в продължение на няколко години. При почукване узрелите плодове издават плътен звук, а зелените – кух. Имат неприятна миризма и затова са забранени за изнасяне в Бангладеш и някои други държави. Сърцевината обаче мирише много хубаво и има приятен вкус – нещо между банан и ананас. Има златно-жълта месеста част. Сочен, с леко влакнеста структура. Всички части на растението, включително и обвивката, съдържат леплив латекс. Затова е препоръчително да се използват гумени ръкавици или ръцете да се мажат със слънчогледово олио, докато се разделя плода.

 

b568a5d7e6a6.jpg


a8de919003af.jpg
8cd6c30e0477.jpg

 

 

Джакфрут – хранителни качества

 

Плодовете на джакфрут са много хранителни и съдържат 40% въглехидрати, повече отколкото в хляба. Затова, а и заради ниската цена, в Индия го наричат „хляба на бедните”. Богат е на витамин А, калий, калций, фосфор и желязо. Джакфрут се консумира пресен, варен или пържен. Кората има слабителни свойства. Беленият плод се включва в салати и десерти. От листата се прави чай, който увеличава млякото на кърмачките.


 

източник

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЕКЗОТИЧНИТЕ ПЛОДОВЕ

 

 

Дуриан

116fcbac640c.jpg

 

Много честно дурианът е наричан цар на тайландските плодове. Теглото му достига до 10 килограма. Зелено-кафявата му кора е доста дебела и покрита със заплашителни бодли, които грижовно пазят семената на плода. Смята се, че колкото по-малки са семената на дуриана, толкова по-силен е ароматът на плода. Разбира се в този случай има повече ядлива част. Узрелият плод, трябва да се твърд, а не мек. Ако плодът е презрял, то кората му ще бъде напукана. Вкусът на дуриана е много специфичен. За първи път вкусът му е описан от англичанин, посетил Сиам (старото име на Тайланд) през XIX век. Той пише: "сякаш ядеш едновременно солена риба със сирене и се намираш до канализацията. Плодът мирише на ад, а вкусът му е като рай". Други пък описват вкуса му като смес от чесън, кашкавал и лук. Ако пък опитвате плода за първи път, то най-добре направете това на чист въздух и не прекалявайте, защото може да ви призлее.

Дурианът се яде не само суров. Плода се добавя в сосове, печива, сладоледи. Най-често се среща в консервиран или изсушен вид. Семената на дуриана също се използват в кулинарията. Те могат да се ядат сварени, пържени или печени. Кожата на плода се използва като боя за плат. А самото дърво се използва широко в селското стопанство. Ако ядете дуриан, по-добре не пийте алкохол, защото казват, че ако се приемат едновременно могат да предизвикат прегряване на тялото.

Рамбутан

89835cb93f19.jpg

 

Смята се, че рамбутанът е малазийски плод. Името му идва от малазийската дума „rambut”, която означава „коса” и затова понякога го наричат космат плод. Когато купувате рамбутан, гледайте плодовете да са ярко-червени на цвят, а връхчетата на „косата” да са зеленикави. Плодовете издържат не много – дръжте ги в хладилника, но не повече от седмица. Рамбутанът е много вкусен не само суров, но и под формата на сладко или в торти. Използват го за овкусяване на сосове, сладоледи, а също така може да го видите и като компот. За да опитате вкусния плод, трябва срежете кората с нож и да извадите вътрешността. Костилката по принцип не се изважда лесно и затова най-добре я отделете с нож.

Джакфрут

894578eeddc6.jpg

 

Плодът на индийското хлебно дърво или джакфрут е с размерите на голям пъпеш. Теглото му може да достигне 40 килограма. Най-често се среща в Южен Тайланд. Под жълто-зелената кора се намират малките жълти плодчета, които имат специфичен, но приятен вкус и силен аромат. Кората на джакфрута трябва да е зелено-жълта и без наранявания, а на допир – плътна, но не твърда. Когато плодът зрее, кората му се опъва и става еластична, а ароматът му е едва уловим. Силният аромат показва, че плодът е презрял. Джакфрутът се яде както суров, така и сготвен. Едно от най-популярните ястия с джакфрут е нарязан на лентички плод, смесен с лед и залят със сироп. Също така, плодовете се използват за сосове, а недозрелия плод се използва и като зеленчук. Всичко от двакфрута се яде – бланширани, цветовете се използват за овкусяване на люти сосове или ястия с морски дарове, листата на дървото се използват за салати, а кората може да се захароса. В Тайланд джакфрута се смесва с други плодове и се добавя към сладки ястия. Семките се приготвят отделно и се добавят към най-различни ястия. Джакфрута се използва и в медицината. Корена на дървото се използва за лекуване на диария, а цветята имат антидиуретично свойство. Зрелите плодове имат слабителен ефект. Счита се, че чаят от листата на дакфрута спомагат за повече мляко при кърмачките.

Фейхоа

29474afe799f.jpg

 

Плодовете на йодното дърво или фейхоа по размер наподобяват кокоше яйце, а по цвят на лайм. Вътрешността е желеобразна, пълна със семена, а обвивката е твърда и хрупкава. Плодът е сладък и ароматен, наподобяващ едновремено ананас и ягода. Степента на зрялост не може да се определи по цвета на плода – и зелен, и презрял, той пак ще е ярко зелен. Ако плодът е покафевял, то не бързайте да го ядете – кафевият цвят показва, че плодът е развален. На зрелия плод вътрешността му е напълно прозрачна. За да опитате фейхоата трябва да срежете плода на две и с лъжица да изгребете вътрешността. Средата на плода е желеобразна и сладка, а към краищата става по-твърда и стипчива. Фейхоата може да се яде и цяла, но не всеки го прави, тъй като кората е твърда и кисела. В Нова Зеландия, където плода се отглежда в домашни условия, фейхоата се използва за направата на компоти, сладка, сокове и други подобни варива. Плодовете са с високо съдържание на йод, витамин C и фруктоза. Смята се, че ако всеки ден изяждате по един плод, то няма да имате проблеми с щитовидната жлеза.

Кивано

c18d1202b742.jpg

 

Как само не е наричан този плод – и рогат пъпеш, и бодлива краставица, и английски домат. Домът на това пълзящо растение е Африка. То принадлежи към семейството на пъпешите и краставиците. Също така го отглеждат в Калифорния и Нова Зеландия. Растението се слави с невероятно красивите си плодове. Те са жълти на цвят, формата им наподобява пъпеш покрит с остри бодли, а вътрешността от своя страна е ярко-зелена. На вкус киваното е сладко-кисело, наподобяващо нещо неопределено било то на краставица, пъпеш, лайм или банан. Не може да се каже че е вкусно или не, но киваното може да се използва за много неща – не само в кулинарията, но и като декорация. Често този плод се купува недозрял, когато кората му е твърда, а шиповете здрави и ненаранени. В такъв вид, ако му се отреже връхчето и внимателно се извади вътрешността, може да се използва като чаша за плодова салата или коктейл. А ако се среже по дължина на две може да послужи като чинийка. Меката част на киваното се използва за приготвянето на салати, коктейли, торти, кремове, плодови десерти. Понякога се използва за декорация, а понякога като допълнение и цвят към ястието.

Питахая

a7f9e0234b22.jpg

 

Заради странната си външност този плод е наричан още „драконов плод”(dragon fruit) или “бодлива круша”(prichly pear). Това е дървовиден кактус, на краищата на стъблата, на който съзряват тези сочни плодове. Най-интересното е, че цветовете на този кактус се появяват в първия и петнайстия ден от месеца. На външен вид този плод наподобява боядисана голяма шишарка, но въпреки това кората му е мека и се маха лесно. Има няколко вида питахая и в зависимост от вида тя може да е малка или голяма. Вътрешната част на плода бива бял, розов или пурпурен, а кората бива жълта, оранжева, червена или лилава, а самата обвивка може да е покрита с големи или малки израстъци наподобяващи люспи. Винаги меката част на драконовия плод е пълна малки черни семки, които най-добре е да се извадят. За разлика от екстравагантната външност на питахаята, вкусът й не е нищо особено. Този плод не е нито ароматен, нито ярко изразен, само е леко сладък. Най-често драконовия плод се яде с лъжица суров или пък може да се обели и да се нареже на филийки. Сокът и меката част на плода се използват в приготвянето на бонбони, сладоледи, шербети. От меката част може да се направят сладка, сосове, желета. В Испания по традиция сокът на драконовия плод се смесва със сок от лайм и лимон и се използва за приготвянето на напитки. По последни медицински данни, питахаята спомага за лекуването на стомашни болки.

 

Папая

e79745c1c0d8.jpg

 

Това е плод голям колкото голяма круша, кората му е жълта или оранжева на цвят, а меката част е пълна с малки черни семена. Папаята е богата на витамини и съдържа ензима папаин, който по физиологичното си действие прилича на стомашен сок, който подпомага храносмилането. Най-често се яде сурова, без кората и семките. Зелени плодовете могат да се задушат, а също така се използват за приготвянето на къри или в салати. Заради способността и да разтваря белтъците, папаята се използва за омекотяване на жилаво месо. Именно заради това в тропическите страни и не само папаята се прибавя нарязана на малки кубчета в супи или пържени ястия. Например в САЩ ежегодно се произвеждат около милион порции пържоли, обработени с помощта на ензима папаин. Във Флоренция пък, от своя страна, листата на папаята се използват за пране на дрехи.

Кумкуат

8d434b64bf6c.jpg

 

Кумкуатът е наричан още китайска мандарина. Това е неголям цитрусов плод с овална форма и кора с интересен ярък оранжев цвят. Срещат се няколко вида кумкуат, които се различават по формата на плода. На вкус този плод много напомня кисела мандарина. Кумкуатът може да се яде както суров, а също така и приготвен на сладка или мармалад. Кората на плода също се яде и тя е дори по-сладка от самия плод.

Мангостин

ca15543d1f6a.jpg

 

Мангостинът или мангостанът е плод, който по размер напомня ябълка, коронясана с листна корона. Дебелата тъмно-кафява кора на плода е доста плътна на допир, но ако плодът е достатъчно зрял, то кората може и да е по-мека. Под тази кора се крият 6-8 снежно бели, понякога оранжеви плодчета. Всяко от тях е меко, желеобразно, сладко и много ароматно. Мангостинът е известен със своите антибактериални и противовъзпалителни свойства, които предотвратяват кожни инфекции. Сокът на плода помага на организма ни да се избави от вредните микроби, а кората му съдържа около 7-18% танин и се използва като втвърдител.

Авокадо

1b66c1d457d6.jpg

 

По форма авокадото наподобява круша. Кората му варира от тъмно-зелена до тъмно-кафява, на места гладка, на места грапава. В магазините се срещат най-често твърди плодове, които след няколко седмици дозряват и стават толкова меки, че ако натиснете плода, то може да го смачкате. Затова, като купувате авокадо трябва да обърнете внимание на кората му. Тя трябва да е чиста, без наранявания или покафевявания, които показват, че плодът не е бил съхраняван добре. Ако при натискане плодът се смачква, то авокадото е узряло. Меката част на авокадото съдържа много мазнини, почти няма захар и фруктоза. Вкусът напомня леко орех, но в същото време вее на мухъл. Плодовете са богати на витамини, белтъчини и растителни мазнини. Те са питателни, но леки. Веществата, които съдържа авокадото лесно се усвояват от болни хора или пък от бебета. Ето защо авокадото спада към диетичните продукти. То съдържа вещества, които разграждат излишния холестерин в кръвта. Меката част на авокадото се използва в студената кухня – салати, предястия, сандвичи, сосове.

Манго

eb8e923a9a4a.jpg

 

Срещат се няколко вида манго, като всеки се слави със свои специфични свойства. Като цяло, плодовете са с овална форма с дължина от 10 до 20 см. Цветът на кората варира от тъмно-червена до светло-зелена, понякога може да е в комбинация от жълто, зелено и червено. Въпреки разнообразната окраска на кората, вътрешността е винаги жълто-оранжева. Вътре се крие продълговата, жълто бяла костилка. Зрелият плод излъчва силен аромат, който напомня едновременно праскова и елха. За разлика от това, вкусът му в никакъв случай не наподобява праскова. Мангото се използва във всичките си стадии на узряване. Още неузрели, плодовете се добавят към салати, узрелите се използват като зеленчук. От мангото може да се направи сладко, компот или конфитюр. От зелените плодове се приготвят най-различни сосове, маринати и подправки (къри, чътни и др.). Костилката на мангото се смила в брашно и се използва като подправка. Маслата, които се извличат от костилките се използват за наторяване на земята, а също така като заместител на какаовото масло. От листата на дървото пък в Индонезия и Филипините се приготвят салати.

Маракуя

51acdbc7072c.jpg

 

Маракуята, всъщност, е плод на растението с прекрасни цветове – пасифлора. Често тези плодове са наричани плод на страстта, маркиза, гранадила, лиликой и др. Вътрешността на плода е сочна, кисело-сладка и леко тръпчива. В Бразилия се срещат стотици видове маракуя, докато в Европа се срещат само три – пурпурна, жълта и зелена. Без значение каква на цвят е кората на плода, вътрешността е винаги жълто-оранжева. Ако си купувате маракуя – избирайте тежки и сбръчкани плодове. Плодовете се използват за приготвяне на дресинги за салати, сосове за ястия от морски дарове и десерти. Също така може да срещнете маракуята в сокове, коктейли, плодови салати, чийзкейкове, сладоледи и др. Сокът на плода има силно тонизиращо свойство и се използва във фармацевтиката и космологията.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

ДИНЯ

 

b9bd21c97c6d.jpg

 

Тен мо (Taeng mo) – диня. Това е един от най-разпространените плодове в Тайланд. Дините са много евтини, вкусни и се сервират в много хотели и ресторанти. Понякога ги издълбават за да ги превърнат в кошница за плодове. Те се отглеждат в повечето части на Тайланд и са на разположение през цялата година, въпреки че през март е пикът на сезона им. Сладки и освежаващи, парчетата диня са съществена част от почти всеки поднос с плодове. В Тайланд, парчета диня често се потопят в сол преди хранене, а вкусният сок се извлича и се продава навсякаде под формата на освежаваща напитка. Плодът се яде и в съчетание с, например, пържени ястия, като гарнитура.

 

b59b8d1a06cb.jpg

 

Източници:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

ЖАСМИНЪТ  –  ЦВЕТЕТО НА ЛЮБОВТА

 

0372fa213dc6.jpg

 

Жасминът е деликатно и силно ароматно тропическо растение. Той се отглежда по целия свят заради аромата и красотата му, както и заради лечебните му свойства. Името Жасмин произходжа от Персия и означава „дар от Бога“. Цветята Жасмин се взимат от растенията със същото име, които имат много различни разновидности: на лоза, храст или на малко дърво. Растението Жасмин принадлежи към рода Jasmine, който има над 200 вида от семейство Oleaseae, което включва и маслиновото дърво.


Жасминът вирее в тропическите, субтропическите и топли области на Европа, Азия, Африка и Австралия. Сладките ароматни цветя цъфтят през лятото или пролетта. Растат на гроздове, които след това дават малки плодове. Жасминът обикновено е бял, въпреки че някои видове имат жълти цветя. Всяко жасминово цветенце има пет или шест восъчни венчелистчета. Ароматът на цветето е по-забележим през нощта, когато цветето се разтваря, а именно, след като слънцето залезе.

 

Символиката на цветето се свързва с любовта, скромността, чувствеността и привързаността. Съблазнителният му аромат напомня на хората за техните любими, дори и те да не са наблизо. Чрез цветето казваме: "Аз съм привързан към теб". Същевремено, цветето означава и дружелюбност, благородство, грация и елегантност. В Тайланд той символизира майчинството. Смята се за символ на безкористната добродетел на майката, която дава живот на децата си. Това нежно цвете е популярен подарък за деня на майката в Тайланд.

 

42e4a768e21a.jpg

 

Използва се за букети, гирлянди, украса, като чай, в парфюмерията, ароматерапията, медицината (особено при слънчасване), в ястия и т.н.

 

още снимки:

 

882121ca869d.jpg
52aaab0bfb15.jpg
4bde0edf4a8a.jpg
7f3df223ef60.jpg
b7c42b6a6697.png
b7a8f971a4e0.png
bdabf994dce4.jpg

 

Източници:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...