bg My Rainy Days (2009)

[Ash]

 

 

 

 

 

My Rainy Days / Tenshi No Koi / Моите Дъждовни Дни

Година: 2009
Времетраене: 119 мин.
Жанр: Драма, Романтичен
Режисьор: Yuri Kanchiku

IMDB

В ролите:

Nozomi Sasaki

Shôsuke Tanihara

 

Резюме: 17-годишната Рио е свикнала да бъде център на вниманието, но поради травма в миналото си не я е грижа за никого, освен за себе си. Приятелите за нея са просто хора, които тя може да използва, докато единственото нещо, което наистина я интересува, са парите. Целият ѝ свят се обръща надолу с главата, когато един ден по погрешка, от фотостудиото ѝ пращат не нейните снимки, а тези на друг клиент - загадъчен и меланхоличен мъж на средна възраст. Снимки, които той е направил, за да бъдат използвани при погребението му.

 

Свали с   - 

С английски субтитри  - 

С руски субтитри и дублаж  - 
 

Това е един от любимите ми японски филми, надявам се да ви хареса.

[YoTo]

Хареса ми много филмчето...накрая си поплаках обилно..

но това си е нормално,като се има впредвид от коя държава е филма и какъв жанр е

Главния много ми прилича на пича от Кофи Принс - Lee Sun Gyun ..

Според мен си заслужаваше времето,което му отделих ..

[Stelenceto]

Радвам се, че най-после някой пусна коментар. Не исках да съм първа Филма е страхотен, много добър замисъл и представяне. Актьорите бяха много добри, справиха се отлично, особено женската част, невероятно красиви... Според мен ако се бяха захванали с манекенство пак биха изкарали доста пари. Когато прочетох резюмето, започнах да гледам филма с определена нагласа и очаквания, които не се оправдаха напълно, в добрия смисъл. Финала беше изненадващ за мен. А и самата тематика на сериала е просто... доста интересна

 

гимназистки, който проституират за пари, главната беше станала направо сутеньорка, която спи и с мъже и с жени, и с дърти и с млади и накрая взе че се влюби в най- обикновен, умиращ, леко застаряваш мъж.

 

Много добра романтична драма, заслужава си на 100%

[xhuxhaxhu]

остави ми голямо впечатление! препоръчвам го на всеки

[faifully]

Да си кажа честно, тръгнах да го гледам без никакво желание и с мисълта, ако ми доскучае на 15 мин. да го превътря или направо да го оставя да си отлежава в архива. Но наистина не очаквах така да ми грабне вниманието. Играта , историята, героите всичко беше направено, изиграно и замислено с невероятен професионализъм. Толкова се захласнах по филма, че не разбрах кога свърши филмът. Отдавна не ми се беше случвало да попадна на такова съкровище.МНОГО СЛАДУРСКИ ФИЛМ. ГОРЕЩО ГО ПРЕПОРЪЧВАМ.

[Ash]

Радвам се че филма се е харесал на някого. Когато качиш тук няколко добри филма и те нямат никакви отзиви, а в същото време видиш някаква евтина кунг-фу продукция в китайския раздел залята с коментари, почва да ти става малко кофти.

 

Този филм е специален за мен понеже попаднах напълно случайно на него и то тъкмо след премиерата му в Япония. Беше тотално неизвестно заглавие и единствената причина да му обърна внимание беше "дъжда" в името. Стоя ми на харда с месеци докато излязат английски субтитри, но си струваше чакането.

 

Това не е типичен японски филм. Заснет е много професионално, с перфектна визия и звук, липсва типичното за много японски филми преиграване, а актьорската игра е наистина на ниво. Има неочаквани обрати но са избегнати обичайните мелодраматични клишета.

 

Уникално за филма е че представя една толкова необичайна история по такъв убедителен начин, че ти изглежда като нещо напълно реално и възможно. Има дълбочина в образите на главните герои, и въпреки че те са толкова коренно различни, изглеждат някак напълно естествено заедно.

 

От една страна умиращият меланхоличен професор, който тихо изживява последните си дни, грижливо приготвяйки собствения си смъртен акт и снимките си, за да улесни при погребението си единствената си жива роднина, и от друга младото напористо и пълно с живот момиче чиито живот изцяло се променя заради него.

Въпреки че това е първата главна роля на Нозоми Сасаки тя наистина внася живот в образа на Рио, във всяка сцена когато са заедно, от нея буквално струи жизненост и енергия.

 

Интересно е нетипичното за азиатските филми внимание към дребните детайли и ако гледаш филма за втори път ще забележиш заложени дребни нещица и нюанси които са ти убягнали преди това, и които допринасят още повече към историята, както и сцени които ще видиш във вече друга светлина и ще можеш да си обясниш по-добре.

 

 

 

Като начина по който той всеки път несъзнателно почва леко да се усмихва когато я гледа отстрани и промяната на изражението му секунди по-късно когато се осъзнава и връща към мрачната си реалност.

 

Или детинското и държание когато е с него, викайки в метрото и в библиотеката, отваряйки чадър в киното, напълно различна от нормалното и поведение с другите хора, и осъзнаването че всъщност точно това е истинското и лице, едно 17 годишно момиче което се държи като възрастен с всекиго, но единствено с него се изпълва с живот и може да бъде себе си.

 

Харесва ми и как някои неща са оставени без отговор и те оставят да ги решиш сам за себе си.

 

Например когато му вижда снимката за първи път, не разбираш дали е просто впечатлена от лицето му, или всъщност си спомня че го е срещала на два пъти преди това.

 

Също така в сцената на самият край когато се опитва да я заговори, не става ясно дали той си спомня нещо и се опитва да я пита дали са се срещали някъде, или просто събира смелост да я пита за името и, понеже му е харесала.

 

Моментът преди това също е интересен, когато му казва че си е забравила чадъра и го пита дали ще може да отиде с него до гарата, ако обърнеш внимание ще забележиш че тя използва абсолютно същите реплики от първата им среща, умишлено повтаряйки ги дума по дума, защото знае че въпреки че той не помни,в същата ситуация при първата им среща той се е съгласил да я придружи .

Също тогава той казва че вали силно но той обича дъжда, въпреки че в началото на филма казва че не обича дъждовно време. Това е така защото макар че няма спомени, някъде нещо в него е останало от срещите му с нея, които са били винаги в дъждовни дни (оттам и името на филма).

 

 

За чарът на филма допринася и това че режисьор и сценарист е едно 25 годишно момиче, като това е единственият филм който тя някога е правила, но въпреки това няма да видите нищо аматьорско в него, дори точно обратното.

 

Нарочно съм дал линк за такъв релийз, защото това е филм които наистина си струва да се види с такова качество.

 

Понеже филма толкова много ми харесва, току виж съм се хванал да го преведа .

[blonde]

Най-после успях да го изгледам, благодаря ви!

Останах с приятни чувства. Най-вече заради края

[mi6lence]

Много,много хубав филм.истинско бижу за жанра си. Запазих си го за повторно,потрето и т.н гледания,защото филмът си заслужава всяка една отделена секунда. Не бях чел резюмето,само бях видял,че беше написал,че това ти е един от любимите филми.Това и рабира се прекрасното заглавие и не с малко значение буквичките ,които си сътворил ме накараха да седна пред екрана и да изгледам филма. Като цяло тръгнах без особена нагласа,е вътрешно се надявах да ме очарова и след финалните надписи мога да кажа,че не само ме очарова ,а направо ме накара да се влюбя в него. Не искам ,а и не мога да изтъкна нещо и да омаловажа друг - всичко беше перфектно. Сюжета,заснемането,играта на актьорите - перфектно. Актрисите бяха много красиви,особено актрисата изиграла ролята на Рио. Аш,в твоят последен коментар си написал всичко,за това няма да влизам в подробности,само да отбележа,че дребните детайли,които изпъкна могат да се забележат дори и при първо гледане,стига да гледаш по внимателно.Аз лично в този род филми,винаги се опитвам да забелязвам точно тези детайли,защото за мен те са звеното,което прави от един филм - шедьовър С една огромна усмивка съм в момента ,веднага след изглеждането на филма,заради хубавият край,точно днес ми се искаше да няма тъжни завършеци. Много ми хареса качеството на картината,това допълнително украсява филма,защото си заслужава да гледаш толкова красив филм с добра картина.

[Oldboy]

Много хубав филм! Зарадвах се, че очакванията ми за финала не се оправдаха въобще.

Благодаря за превода!

[lidia7]

И аз сега го изгледах, и на мен ми хареса, музиката също беше много подходяща, бях се настроила за

трагичен край или поне по-тежък, но останах доволна, защото ни представиха нещата по-леко. За мен краят е позитивен.

. Благодаря за субтитрите

[sunnyslava]

Много затрогващ филм! Заслужаваше си всяка минута! Благодаря за подареното удоволствие!

 

17-годишно момиче, превърнало се в перфектната манипулаторка поради стечение на обстоятелствата, но все още дете и 35-годишен мъж, който е живял по навик и сега просто чака времето му да свърши... Любовта променя всичко. А времето спира в безкрайността, съставена от две прости нули.

 

[ivana93]

Вярно, че не съм гледала много японски филми, но колкото и да е малък броят им - всичките са с един и същ сюжет (което, разбира се не ги прави по-малко интересни). Този обаче се откроява от всички останали, заради самия край.

Интересно беше да се види как любовта променя хората - като начин на мислене, и като възможността сами да охладят страстта си към даден порок.

Но наистина след като го изгледах се почувствах много щастлива. Накара ме да се замисля за малките неща от живота, които на пръв поглед нищо не означават за нас, но в същото време не можем без тях.

[nichibotsu]

Много добър филм, а Нозоми е много красива. Показах го на майка ми и тя го изгледа два пъти в един ден.

[sanny3]

Изгледах го с удоволствие. Хареса ми. Както винаги, любовта промени положително живота.

[Rimedore]

Виждам че този филм е уважен със "сравнително много" коментари, което е добре.
Според мен ash изчерпва много неща за филма в главния си коментар, а и другите добре го допълват.
А аз - заглавието за дъжда също привлече и мен ( въпреки че е оригиналното е Tenshi No Koi)

В началото където Нозоми беше в ролята на компаньонка - "татенцето", "сводникът-приятел", нощното заведение и колежките и - си имах едно наум, че филмът може да ме разочарова. Но само едно заради професорът ( Шьозуке Танихара). След момента със снимките всичко си дойде на мястото. Професорът ми хареса много - не съм съгласен с едно по-горно мнение - че цял живот живял по навик и вече след като разбира че ще умре си дочаква края. Не е задължително всички хора да са "нагло" общителни и "отворени". Просто той си е такъв, и както с вас вече видяхме, Рио го прие какъвто е и успя да "достигне" до него. Просто хората са различни. И това е хубаво. А и си мисля че малко хора биха приели, че човекът до тях ще умре и биха останали с него( по повод сцената където една мадама разля питието си в лицето му, но като превъртах след това момента ми се стори, че това е братовчедката му, а не някаква жена, с която се е срещал, но не съм много сигурен).Не бях гледал отдавна филм с подобен персонаж и затова много ме очарова ( а може би и фактът, че се занимава с история също ме привлече, защото това е и моя специалност, но както и да е). Рио също е голяма симпатяга. Беше много забавно когато се притеснява когато Рио направи или каже нещо. Онази целувка в библиотеката беше много сладка и романтична ( като целия епизод с библиотеката е много добър) . И сега това, което ще напиша може да се нарече издребняване но тази целувка, която беше по устата без език ( пак се извинявам ако звучи като издребняване) за мен е много по-силна от много други филми, пълни с "креватни сцени" и такива подобни. Коментиралите преди мен с право са отбелязали, че филмът е изпипан професионално.
Разходките в дъжда, привличането между двамата, въздушната целувка в метрото ( и отново реакцията на преподавателя Коуки :д), но и също ясното осъзнаване на обречеността на тази връзка, но и надеждата... хубав си е просто филмът.
За мен също свърши сравнително положително за разлика от много други японски ленти. Междудругото и този филм, също като Halfway, завършва с приятна песен.

Пожелавам искрено успех на младата режисьорка на филма. Дано скоро се насладим отново на нейния талант. Също пожелавам успех и на Шьозуке Танихара и Нозоми Сасаки (споменавам също, че гласовете им са много приятни).

[Yamashita]

  Една от най-красивите и романтични истории, които съм срещала.

Любов от пръв поглед  за Рио

снимката беше щастливо стечение на обстоятелствата за нея , макар и бегло вече беше виждала професорът в ресторанта, а от снимката просто се сети, че е същия човек, който я заинтригува тогава...

 

Великолепна Нозоми Сасаки, сякаш ролята на Рио е направена точно за нея, открояваше се през цялото време, направо блестеше.

Може би контраста на нейната героиня и тихия и спокоен характер на професора бяха най-запомнящи се и толкова чаровни.

Тя избра него още от първата им среща под дъжда, можеше и да не успее, но чара и харизмата и "отключиха" сърцето на професора и моето също.
Споделих всичките им общи и радостни моменти, плаках и разбрах как се чувства тя и защо го помоли да направи операцията. Да обичаш толкова много някой, че единствено мисълта, че е жив да ти стига , е най-голямото доказателство за любов, а изповедта на професорът към Рио беше толкова истинска и затрогваща, че просто няма думи да изразя чувствата си за този момент.

 

Препоръчах филмът на мои приятели,  препоръчвам го и  на вас, прекрасна история 10 от 10.

 

Аригато на Ash за буквичките!!!!

[mi6lence]

Не случайно този филм вече втора година е твърдо закотвен на харда ми,откъдето не бих го махнал дори и това да ми коства живота.

Един от най-хубавите филми въобще. Както и преди казах,за мен това е един шедьовър изпипан до последният детайл. Добре,че е дъжда да скрие сълзите на радост и тъга ,които те съпътстват през цялото времетраене. Спомням си един коментар на Дидо100 под едно заглавие - "Филми като този ме правят по добър човек". Блестящо изпълнение на Сазаки или инак казано Рио. Като,че ли е била родена за тази роля,толкова убедително я изигра. Професора е един от най-чаровните японски актьори и той като Сазаки си изпълни ролята по безупречен начин. Не мога да си представя друг,който би я изиграл по добре.  Сцената в библиотеката и досега си ми остава една от най-любимите. Така съм се смял.

Оценка - задължителен за гледане

[alba]

Започнах да го гледам не с големи очаквания, НО не можах да откъсна поглед от монитора.Много ми хареса идеята на филма.толкова смесени чувства остави в мен.Онази бруталност в училището и живота им ,а от другата страна нежността  и "светрината в живота " както каза Рис, които внесе професорът в живота й.прекрасна актьорска игра и на двамата.Хареса ми нежността, плахостта, упоритостта в отношенията им, как любовта им преусмисли живота на единия и върна желанието за живот в другия.Както mi6lence e написал 

този филм вече втора година е твърдо закотвен на харда ми,откъдето не бих го махнал дори и това да ми коства живота.

и при мен този филм ще се закотви на харда ми.Заслужава си гледането!!!!!!

[maira]

Професорът ме изкефи, девойката не толкова, поне ми беше много трудна и уморителна за гледане в началото, въпреки красивото заснемане. 

Не е много мой филм, но има светлина в него...

[sonihrisi]

Идеята на филма е добра, но актрисата просто не ми хареса.