Да напишем сериал ...

[kcekce]

Ооо, идеалничко става - влюбената щерка на президента ще отвлече омразната си конкурентка точно в момента, в който супергероят е разбрал, че тя не му е сестра и се е обяснил с нея в любов по телефона Та неизбежно ще се втурне да спасява росната девойка

[voileta]

 

Ако питате мен жени не им трябват, те са си достатъчно хубави, за да играят и женските роли, като е било едно време хах Женския персонаж да е ей така,само за цвят

Те и без това се размножават чрез пъпкуване из сериалите, така че, не мисля, че ще е проблем


Така, да поговорим малко за къщите на главните ни герои. В 99 процента от случаите, главният е собственик на къща с размерите на площадка за изстрелване на ракета, в която вътрешност има басейн с олимпийски размер, таванът е на около 15 метра нагоре, а в двора може да се играе тенис на корд, докато главната живее в стая 2 на 2, като завивката й й служи и за покривка и често спи под масата за пестене на място. Естествено на главния му е много приятно да кисне у тях при всеки възможен случай и да изяжда седмичния й запас с ориз на едно хранене, защото видиш ли, той къща си няма и ориз никога не е опитвал през живота си, при това поднесен с нацупена физиономия и гостоприемното: 'яж и си отивай у вас'.

[NatashA]

малеее,хора,направихте ми вечерта,да знаете та така, по същество- имам въпрос към старите съфорумци(но приемам идеи и от по-новите ).Казвам старите,защото преди може би 2 год. попаднах на подобна тема в стария форум,на която много се израдвах,но там тематиката на сериала беше на историческа основа.Та тези дни,нещо ме изпраха сачмите и на шега и от скука,реших да започна да пиша,като използвах основната идея от въпросната тема,но няма как да продължа,ако не получа някакво съгласие от ваша страна,защото реално основната идея в най-суровия си вид не е моя,а ваша...не знам до къде ще я докарам и дали няма да зацикля,но реших да се пробвам да реализирам идеите ви не само на думи,но и черно на бяло- всичко разбира се става "с любезното съдействие на ES ".На ясно съм,че е лудост,но ако има и други достатъчно луди като мен,никой не знае до къде ще стигнем...много сме-силни сме ако мислите,че имам нужда от лечение,не ми го спестявайте ,но ако сте "за",това може да бъде един общ проект на ES

[advensve]

Първо - относно корейските сериали - сюжетите са изтъркани и повтарящи се, заради публиката. Обикновено продукциите с висок бюджет залагат на изтъркани истории, за да са сигурни, че ще бъдат гледани и ще им се върне печалбата (ето защо филми като Тор, Отмъстителите, Железният човек имат супер вид и нула интерес). Истински стойностните истории обикновено са нискобюджетни, печелят сума награди и остават неразбрани (Черният лебед).

 

Второ - писането на сценарий не е шега работа. Забавно е да се смеем на сценаристите, но истината е, че това си е талант. В основата на всяка продукция лежи една идея. Ама мнооого добра идея. Студията в Холивуд купуват идеи. После тази идея развива други идеи около себе си, те пък - подходящи герои с равновесие в характерите. Не може да са само добри или само лоши. Равновесие в ролите им, преплитане на човешки съдби волно и неволно. После - историята. Тя трябва да има определено начало и край, да има смисъл, да носи послание. Нещата в истинския живот не просто се случват, има причина за всичко.

 

Трето - дори завършен, един сценарий трудно би могъл да бъде реализиран на нашенска почва. Подходяща публика и качествен снимачен екип могат да се намерят при население над 50 милиона (а ние сме се запътили към срамните 5). Затова държави като Индия бълват стотина филма на година и поне един от тях ще стане хит със сигурност. Такава е политиката в Холивуд - едно студио може да направи 7-8 филма за година, но един от тях ще успее и ще покрие разходите за останалите. В известна степен филмовата индустрия е чист хазарт. Историята може да е супер, сценария - изпипан, но... какво са те без публика?

[Cheryll]

Трябва да има баланс. Между идеи, предполагам. Повечето идеи са клишета, представени по нов начин, а ако има в добавка и спец ефекти, въпросният филм бива изстрелян в орбита около земята. Аз имам малко нестандартно мислене, но бих искала да опонирам горния коментар, който бе дал пример за ''Черен лебед''. Доколкото ми известно филма е отличен с награда или награди, не мога да си спомня точно. Гледах го отдавна. И да. Филмът няма една идея, а няколко, т.е. сюжета е многопластов, а героите могат да се открият като люспи на лук (сори за нелепото сравнение, но точно в момента само то ми идва на ум). Различните хора биха отлепили само една люспа или няколко. Други биха го направили до сърцевината. Ето защо всеки един филм, един сценарий, сам по себе си не е безсмислен или не заслужаващ да се гледа. Лично аз почти не ми се случвало да дропна нещо, просто защото във всяка една продукция откривам тези идеи и точно те поддържат интереса ми.

 

Повечето хора не са такива. С риск да се повторя (някъде бях писала това), повечето хора гледат сюжета, т.е. първия пласт. Други са запленени от драмата. Трети харесват саундтрака. Или каста на актьорите. Въздействието също играе роля, но идеята или идеите биват неразбрани, защото са скрити под тези пластове. Т.е. съвсем естествено е да има преповтаряне в сценариите. Клишета. И съвсем естествено е същите тези хора, които се вглеждат в горните изброени пластове, да не харесат филма. Защото пак повтарям всичко вече е измислено, кранчето за топлата вода, душ-слушалката, сапуна...   Важно е интерпретацията на идеята - колкото по-разтърсваща и ангажираща вниманието, толкова по-добре.

[Razzormaw]

Аз това за клишетата го разправям от доста време, че дефакто е почти невъзможно да се реализира каквато и да било идея колкото и оригинална да е тя без да се върви по утъпкани вече пътища. В темата на един сериал спорих доста с един доста специфичен потребител тук дето все тръби за въпросните клишета и си върти като цяло едно и също като грамофонна плоча, но без особен успех в смисъл въпросният субект просто си беше решил, че тези неща са клиширани ergo невъзможни! xD Както беше в оная приказка едно си баба знае едно си баба бае. В който и да било сюжет героите трябва да минат по вече утъпкани пътеки -> да победи лошия, да олепа мацката и да отпрашат към залеза образно казано за хепи ендинг и сълзи, сополи и смърт за негативните завършеци. По колко начина може да умре един човек? Нали тук се дискутира баналността примерно с туморите в корейските сериали. Е или ще е от болест, самоубийство или насилствено чрез някакво оръжие и антагонист-килър както беше в да речем ИРИС. Как може един сценарист да убие героят си по оригинален/невиждан вече начин за да реализира някаква идея, която да внуши на зрителите?! Начинът по който даденият герой е премахнат не е толкова важен, а от значение са идеите скрити в тази да я наречем жертва и пътищата, по които се е стигнало до там както многобройните поточета се вливат в реката, а тя накрая се добира до океана. Ние зрителите просто се возим в лодката и наблюдаваме пейзажа, който е до болка познат - вода, дървета и разни гадинки от фауната, които колкото и да са екзотични все пак не са нещо, което да не си чувал/виждал преди. И в зависимост от които пътуването е приятно/вълнуващо или скучно. Като викаш  само това било клише, онова било клише до къде ще я докараш?

[Cheryll]

Точно така, Рейзър! ^^ Абсолютно подкрепям мнението ти. Всичко вече е измислено, а великите идеи са просто повтаряне на вече заучена формула за успех. Може би, създавайки сценарий, трябва първо да се отсее коя идея най-много вълнува човека, кое предизвиква интереса му, кое го възмущава или го кара да се асоциира. Защото строго погледнато човекът се изявява като крайно садистична натура относно онова, което гледа. Сериалите и филмите са интересни само тогава, ако героите преминават през трудности, когато някой персонаж се бори за справедливостта и едновременно с това срутва една система, създадена преднамерено справедлива ( сещам се за ''Червеният ъгъл'') или идеята за родителската любов и до къде един родител може да достигне, за да защити детето си ( една от идеите в ''Мъглата'', който е доста богат на дискусии). Давам тези два примера, защото тези изгледах вчера, когато си правех маратон в съботната вечер. С други думи един филм поднася няколко интерпретации на идеи и няколко виждания, като лошия герой е много по-богат от психологическа гледна точка и колкото и нелогично да звучи злото е много по-трудно за създаване. Доброто само по себе си представлява права линия без отклонения и следователно безинтересно за зрителя. Но злото... е, лошите персонажи за запомнящи заради идеите си, които често могат да те вълнуват много повече от това, че главния накрая е обсипан с мед и рози.

 

Другото, което е продаваемо точно в днешни дни е секса. Комерсиално и клиширано, до болка познато. Книги, сериали, филми - всички бълват секс-сцени, често граничещи с порнография. Акцентирам върху ''Игра на тронове'' и ''Спартак'' от сериалите по ЕйчБиО и всякакви ърбън фентъзита, опитващи се да преборят успеха на ''Здрач''-тъпнята. Та дори може да се стигне до садо-мазохистичната ''Петдесет нюанса сиво''. Та... В днешно време хората изтъпяват, литературата - също, какво остава за кинематографията, а после се чудим защо сме асексуални?

 

Демек един сценарии трябва да е комерсиален, колкото и гадна да е думата, да има секс в прилични дози, идея/идеи, ангажиращ сюжет, който да има увод, изложение и заключение, драма, интересни и многопластови герои, каст от известни актьори. С една дума - баланс.

[advensve]

Знам, че вече има подобна тема, но просто не можах да се сдържа...

 

Как да напишем корейска драма?

 

Нощ. Южна Корея. Някъде из Сеул. Млада, необвързана, страшно привлекателна млада жена, бездарна, кьопава, кьорава и устата бива изгонена от дома си, който нейния баща-пияница е заложил и си е тръгнал още преди началото на сериала под претекста, че отива до магазина за цигари. Главната героиня остава на улицата, където се напива и където бива намерена под масата от главния герой – красив, млад президент на огромна фирма, на който му е омръзнало от супер-модели и решава да си намери роб. След като я завежда в дома си (и като не може да се свърже с приятелите й), тя обезателно повръща върху килима и любимия му костюм. На сутринта тя се събужда без дрехи, а той ехидно й предлага работа. Тя приема, от няма къде, но докато крои как да му отмъсти, влюбва се в най-големия му враг, който се оказва незаконен син на баща му от любовта на живота му, която е загинала при трагични обстоятелства (смачкана от камион, шофиран от втората жена на бащата). След като конфликтът е заформен, героинята и двамата „братя”-директори-съперници изпадат във водовъртеж от 16-20, а понякога и 55 епизода, в които пият, ядат, сърбат, пиянстват, псуват, бият се, говорят за миналото и се опитват да се целунат един-друг, докато привидно се мразят един-друг. В края на драмата и два легена сълзи и сополи, главната героиня избира най-големия гадняр, който през цялото време я е обиждал, злепоставял и дори съдил, а оставя на произвола на трагичната съдба уравновесеният, мил и грижовен „оппа”, който от мъка заминава извън страната и става световно известен и обичан. Главният герой, от друга страна, губи компанията, семейството си и долните си гащи, но радостно лиже сладолед заедно с нашата психопатка. Край.

 

Бележки за характерите:

Тя – облечена в стари, грозни дрипи, взети от някой турски харем. Защитничка на природата, яде тофу и не носи сутиен (бунтарка, с една дума). Грижи се за всички, всички я мразят.

Той – облечен по последна циганска мода, с по-гладки крака от Наоми Кембъл и по-дълги мигли от Клаудия Шифърд. Намусен, агресивен, преуспяващ… на антидепресанти, с носталгично минало и сложни семейни отношения ала-суругатна-майка-уреден-брак-катастрофа-смърт-неизлечима-болест-загубени-спомени.

 

Саундтрак:

12 оригинални и неповторими музикални парчета, озаглавени „Любов”, „Любов без теб”, „Любов с теб”, „Любов с него”, „Аз и любов”, „Любовта си отиде”, „Любовта дойде”, „Пак ли любов”, „Няма да се влюбвам”, „Любов ли е това”, „Дай ми любов”, „Ах, любов, любов”.

 

Аудитория:

Болници в цялата страна, отделение за временно настанени в състояние на кома или неизлечим мазохизъм.

 

Рейтинг: 10/-10 по скалата на SBS, Ntv, MBC и т.н. (тв канали в Корея)

[Yoyo_ko]

Ох виждам пропуск.

Той - задължително висок 185-190, задължително налаган до посиняване от баща, майка, баби, дядовци, чичовци и лели до десето коляно, които разбира се са по кинт и двайсе.

[Urban]

Съсипахте ме   Сътворете нова драма или продължение   "Главният герой, от друга страна, губи компанията, семейството си и долните си гащи, но радостно лиже сладолед заедно с нашата психопатка. Край." -  тук буквално се съдрах        Аdvense продължавай да гледаш корейско, гледам добре те надъхва   Остава Yoko да сътвори и някой колаж като този ( никой да не ми го пипа - само мой си е  )!

 

[djazzma]

Хаха, страхотен сценарий! Ама имам чувството, че вече съм го гледала някъде 

 

Повръщането е обезателно за създаването на романтично настроение, но разбира се ще трябва да се включат и другите задължителни романтични моменти между двама влюбени, без които не може да оцелее никоя корейска двойка. Като например:

 

- докато е пияна главната задължително я носят на гръб, а главния търпи стоически издевателствата й над ушните му миди.

- за да й го върне той също се напива и се налага този път тя да го мъкне по гръб от единия край на Сеул до другия само за да открие, че му ги няма ключовете.. след което отново го нарамва и го носи у тях, където пък той се събужда без дрехи на сутринта.

- след като главният вече знае къде живее главната й отива изненадващо на посещение. След малко джафкане и двама установяват, че умират от глад. Съответно решават да си направят нещо набързо и се почва едно белене, кълцане, бъркане, пържене - горе долу час- два готвене.

- главната задължително яде така, че по нещо да пада от устата й. А ако пие мляко задължително се омазва цялата, за да може главния да я поизбърше с ръкава, а ако драмата е по- смела може да използва и целувка. 

- по някое време главния внезапно се хваща за корема и с възгласи Омо Омо тръгва да търси тоалетна на бегом. Обаче се оказва, че вътре няма тоалетна хартия, а си е забравил и телефона.. После разбира се се връщат отново към тази сценка в опит да разберат как точно главния е излязъл от положението..

 

Има и още много предпоставки за романтика, но без тези просто няма да бъде същото 

[kcekce]

Аз пак да си вметна същото като от предната тема по въпроса, че сте го пропуснали - докато в някое скрито кьоше на 4 очи и строго секретно се споделят някакви страшни тайни, задължително има някой зад ъгъла, който чува и вижда всичко. Ако е антагонистът - непременно ще надипли интриги за 10 епизода напред, а ако е лиричният герой - ще се прави усилено, че нищо не знае чак до финала. И в двата случая простото разгласяване на тайната би решило всички проблеми още в същия епизод, но вместо това секретната информация постепенно става публично достояние за всички, освен за човека когото наистина касае

[advensve]

Как да напишем корейска Историческа драма?

 

Нощ. Някъде из Чосон. Пълна луна с умопомрачителни размери, вместо да предизвиква гигантски вълни-цунами, играе ролята на гигантски прожектор за главната героиня. Облечена в разкошен, чисто нов ханбок с етикет „Найки” тя препуска бясно из гората, по-бързо от кралските коне, които я гонят. Две крачки по-нататък се озовава пред бездънна пропраст, без да вижда, че още две крачки вляво има стълбичка до долу. В миг на отчаяние (който обикновено продължава 2 минути с множество повторения, флашбекове и сърцетупове) тя скача от скалата и тогава разбираме, че тя съвсем не е главната героиня, а нейното дете, което единствено оцелява скока и което е размятала из цялата гора, без да издаде нито звук. Минават няколко години, момичето пораства и намира своя принц, който бяга от палата и си играе на просяк. След като двамата се влюбват един в друг, разделят се за още 10 години, в които единия уж е мъртъв при трагичен инцидент в стила „пропаст”, „отрова от съперница”, „отрова от мащеха”. Възмъжал, бъдещият крал внезапно остава без баща и неговите министри-идиоти го принуждават да си намери съпруга. Злата майка-кралица организира конкурс, на който умират много момичета, когато безпричинно сина на една от наложниците се връща, организира революция и умират много селяни, но успява да се влюби в момичето на своя полу-брат. Което предизвиква смъртта на още селяни. Главната героиня обаче решава и тя да поведе някаква там армия и става пират, защото в публичния дом, където е живяла 10 години, всички са били добре обучени шпиони с множество джаджи с макари, стрели, експлозиви и каручки в стил Джеймс Бонд. Дворецът бива нападнат, принцът бяга с лодка, но попада в буря, оказва се на пиратския кораб, където го взимат за роб и където мисли главната героиня за мъж, но в една студена нощ, когато тя се къпе, той разбира всичко… и решава и той да си вземе вана. Но се оказва, че в същото време неговия зъл полубрат е гледал всичко това от… някъде по-назад от него и… също решава да си вземе вана. Тогава нападат от нищото корейски нинджи-убийци. Край на първи епизод.

[kcekce]

Еее, много избърза с действието като за първи епизод Това си е за поне пет по корейски мерки