Jump to content

Soredemo, Ikite Yuku (2011)


Recommended Posts

spacer.png


Име: Soredemo, Ikite Yuku / Still, Life Goes On 
Жанр: Драма
Формат: Рензоку
Епизоди: TBA
Телевизия: Fuji TV
Начало: 7 юли 2011 г.
Време на излъчване: Четвъртък 22:00
Основна песен: "Tokyo no Sora" на Oda Kazumasa

Участват:
Eita - Fukami Hiroki
Mitsushima Hikari - Toyama Futaba
Kazama Shunsuke - Amemiya Kenji
Tanaka Kei - Hiragi Kohei
Sato Eriko - Kusama Maki
Fukuda Mayuko - Toyama Akari
Murakawa Eri - Hiragi Yuka
Kurashina Kana - Fujimura Mei
Ando Sakura - Usui Saho
Emoto Akira - Fukami Katsuhiko
Danta Yasunori - Hiragi Seiji
Ono Takehiko - Kusama Goro
Fubuki Jun - Toyama Takami
Tokito Saburo - Mizaki Shunsuke
Otake Shinobu - Nomoto Kyoko

Резюме: Хироки губи малката си сестра, когато е ученик в прогимназията. Убиецът се оказва негов приятел и връстник. След фаталния инцидент животът на двете семейства, замесени в трагедията, се превръща в истински ад. Невръстният убиец е изпратен в поправително училище, а неговите близки постепенно забравят за съществуването му. 15 години след трагедията виновникът е освободен от затвора с диагнозата "пречистен" и е изпратен отново в реалността. Но дали той наистина се е разкаял за деянието си, или някъде дълбоко в душата му е останала частица от старата жестокост?

 

Български субтитри - :essubs:

Свали с български субтитри :subs: :click: :click:

Онлайн с български субтитри :subs: :click:
Свали с английски субтитри :click:
Свали с руски субтитри :click:

Онлайн с руски субтитри :click:

Редактирано от bealonenomore
Добавени линкове към теми на актьори.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Драмата засяга доста тежка тематика и е трудно да се представи чрез качествено резюме. Горното може да не е обширно, но поне е точно що се отнася до фактите.

Започнах първата серия още когато излезе и тогава почувствах, че лентата няма да е от най-лесните за гледане. Предварително бях привлечена от историята, която не беше изцяло разгърната в еп.1. Помислих си, че интересът ми няма да е толкова голям, колкото очаквах, докато не видях финалната сцена. Тя ме провокира достатъчно силно, за да се върна отново към заглавието и няколко седмици по-късно вече бях изгледала 7-те преведени серии за отрицателно време.

 

Хироки (Ейта) губи малката си сестра, когато е ученик в прогимназията. Убиецът се оказва негов приятел и връстник (изигран е от Казама Шунсуке). След фаталния инцидент, животът на двете семейства, замесени в трагедията, се превръща в истински ад. Невръстният убиец е изпратен в поправително училище, а неговите близки постепенно забравят за съществуването му. 15 години след трагедията, виновникът е освободен от затвора с диагнозата "пречистен" и е изпратен отново в реалността, където намира подслон в планинска ферма. Но дали той наистина се е разкаял за деянието си, или някъде дълбоко в душата му е останала частица от старата жестокост? В същото време, неговата сестра, Футаба (Хикари Митсушима), живее с мисълта, че брат й е добър човек, но противоречивите му действия в онзи съдбовен ден, не й дават мира повече от десетилетие и тя решава да се срещне с Хироки, за да потърси помощ по пътя към разкриването на истината за случилото се.

Какво е накарало едно дете да посегне на друго човешко създание? Това е въпросът, чийто смисъл търсят всички герои? Ако открият неговия отговор, той може да им помогне да започнат нов живот, въпреки случилото се.

Филмът има допирни точки с едно подобно заглавие, снимано преди 2г. и наречено Айшитеру. За разлика от първия филм, където действието се развива в един времеви континиум, тук имаме разстояние от 15г., които би трябвало да променят нещата до някаква степен, но това не се случва на практика. Героите продължават да носят бремето на миналото и не могат да намерят сили да продължат напред. Затова решават да започнат собствено разследване на фактите.

С развитието на действието, пред очите ни изплува всяка една гледна точка. Актьорската игра е забележителна и аз продължавам да се питам, къде е бил Казама през тези няколко години, в които изобщо не се появяваше на екрана? Много се радвам, че се връща по подобен начин, при все, че още няма нови изяви с Джонитата. Ясно е, че всички го помнят, щом като тази година му бяха поверили и 2 филмови роли. Героят, който играе тук, е абсолютна загадка до момента. Понякога ми просветва нещо за неговите мисли и чувства, но все още не мога категорично да кажа, какви са те.

Хикари ме шокира, когато я видях толкова отслабнала. Сега разбирам, че това изтощено тяло перфектно отива на ролята й. Тя изглежда като призрак, също като героинята си. Ейта също е влязъл в ролята подобаващо, а поддържащият състав допълва силата на продукцията.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази дорама ме остави без думи. Възхитителен сценарий и неподправена игра от страна на актьорите. Реализмът допълнително засилва ефекта върху зриттеля. Английските субтитри са завършени. След толкова време, най-сетне успях да я изгледам.

Несъмнено, това е едно от най-стойностните заглавия за годината.

Героите, които в началото бяха истински развалини, в края започнаха да живеят. Съвсем бавно, но все пак промяна имаше. Това личеше от лицата на двата главни персонажа. Те еволюираха визуално. От призрачни скелети, постепенно се превърнаха в хора.

Изключително емоционално беше предадена цялата история. Чувствата, погледите, реакциите. Всичко това варираше в двете крайности на човешката природа. Имаше безмълвни сцени, в които героите се гледаха негласно и в следващия момент изригваха всичките си емоции, таени с години.

Отличителна черта на японските разкази е съсредоточаването върху изследването на човешките мисли и чувства, на психиката. Именно поради тази причина, въпросите, свъзани с това, как е станало убийството, останаха на заден план.

Една покъртителна история, предадена много фино и красиво на фона на велколепни природни гледки и прекрасната музика на Ода Казумаса.

Най-въздействаща сцена:

визуалното съвършенство се печели от сцената с маковете в еп.2, която е заснета вълшебно. Но най-голямо въздействие, като че ли имаше сцената, в която Футаба видя брат си в басейна и се втурна да го спасява.

43132e748b8e472b.png

92ffe9ee552f7e1f.png

bd87459d31847f4f.png

67a11e1530b95a0e.png

69fdbe7ad37b1754.png

7cf6c2c59c6de498.png

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След написаното от ukio ми е трудно да добавя нещо по-съществено. Чудесна психологическа драма. Цялостно продукция на високо ниво. Поредно и силно "огледало" на един вечен човешки проблем- ефективна/реална/продуктивна човешка комуникация.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ukio, трудно ми е да отговоря на този въпрос. Изгледах го като дълъг филм, на 2 порции и точно даден момент за мен няма, то цялата история-заснемане, игра, чувства, музика, цветове, фон.... бе един цялостен момент. Сценаристта Sakamoto Yuji "извади" душата на всеки един герой и това е от силните страни на сериала. След като го приключих помня че останах замислена за вечния и много актуален проблем - некачествени семейни комуникации, но покрай това и куп други неща за размисъл..

 

Помня че случайно попаднах на това силно заглавие гледайки филмографията на Tanaka Kei. Видях че участват куп познати ми актьори Otake Shinobu, Eita.... и му дадох шанс а то за мое голямо удоволствие се оказа страхотно заглавие.

 

Относно "престъпника", който сценаристта ни провокира дали е психиатричен случай или не..... истината е че доколко един човек е "психиасал" нещата са относителни. Разликите между "нормален" и "луд" са само количествени а не качествени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сериалът наистина е много хубав. Започнах да го гледам заради Ейта, допада ми играта му, но до сега нищо с него не ми е харесало толкова,

че да го запазя (с изключение на „Memories Of Matsuko”, но него го имам не заради Ейта)

Наистина, най-издържана във визуално отношение бе сцената с маковете, но в главата ми изникват и най-различни други „дребни” моменти:

протегнати ръце, които се отдръпват преди да се хванат, онази мечта за огъването на лъжици, разказите на майката: за късата пола, за костенурката…

Всъщност в него има много подобни моменти. Има и много объркани съдби – подобно престъпление оставя незаличим отпечатък.

Да си обсебен от болката, да се криеш от болката, да си белязан от болката, да я приемеш и да опиташ да продължиш с нея и въпреки нея… Няма универсална рецепта за оцеляване…

В началото мислех българското заглавие да се върти около фразата „Животът продължава”, но това не е достатъчно точно,

защото животът, така или иначе си продължава, а в драмата героите полагат усилия, за да продължат и те.

А иначе, животът никога не е нито толкова добър, нито толкова лош, колкото си мислим понякога (мисълта не е моя, на Мопасан е).

Сериалът заслужава да бъде изгледан. Да, има доста болка в него, мрачен е и е тежък, тъжен е,

но както казва убиецът в края на първи епизод, човешко е да си тъжен. Човешко е и да те боли, да си объркан,

но също така е човешко и наистина е хубаво, когато успееш, въпреки всичко, да продължиш.

Може да се свали от тук и от тук

Редактирано от Denibo
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, много тъжен сериал. Да се чудиш на кого по-напред да съчувстваш, на всички животът им се обърка и притаиха толкова мъка, която не се изтрива с времето...

 

Но много се ядосах на Футаба, че взе такова решение, според мен този избор дойде в повече на и без това безнадеждната атмосфера, лъхаща отвсякъде.

 

 

Свали с бг субтитри:

:click:

:click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

При цялата сложност на ситуацията е хубаво, че Футаба все пак успя да направи някакъв избор. Можеше да си остане онази празна черупка, която се луташе в началото между чувството за справедливост и обичта към брат си. Но промяната се забеляза, както и желанието й да живее.

 

На преводачите мога само да се възхищавам, че сте издържали едно толкова тежко, но пък поучително заглавие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не бива хората да са предубедени от това, че казахме, че е тъжен. Да, изпълнен е с много болка, но и с такова желание да простиш, да промениш нещо в добро, да преглътнеш срама и да надмогнеш неприязънта на околните, заради нещо, което не ти си извършил...

 

 

 

Дали ако този шизофреник не бяха почнали да го търсят, нямаше да си остане кротко във фермата и никога да не се прояви отново?!

 

 

Благодарности са изцяло за Denibo - герой с два пръста отгоре! :kiss2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така е. Японците умеят да представят дори и най-тежките ситуации по невероятен начин. Историята не е безднадеждна и това постоянно търсене на героите ги водеше към развитие и промяна.

 

Не знам, дали нямаше да се случи същото във фермата, дори и да не го търсеха. Дъщерята на собственика беше прекалено любопитна и със сигурност подобно нещо щеше да стане рано или късно, дори да беше нещастен случай. Честно казано, аз очаквах героинята на Андо Сакура да направи по-драстична крачка. И тя не беше толкова пречистена душевно, колкото изглеждаше.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От доста време му се каня на това заглавие. Преди време, гледах първи епизод, но

усетих, че му е рано и го оставих. По-късно видях, че ще правите български субтитри и реших да ги изчакам.

 

Вече след като го гледах, мога да кажа, че действително е много хубава дорама.

Да, имаше болка. Всеки един от персонажите я носеше в себе си, но и същевременно

имаше едно непрестанно търсене, на това как да продължи напред.

Не мога да не похваля актьорите, защото се справиха блестящо с поставените им персонажи.

Каквото и да напиша още, няма да е достатъчно или вече ще сме го споменали.

Просто тази продукция си заслужава отделеното време.

 

Началната песен пасваше изключително добре на дорамата.

 

Благодаря на хората, които са работили по субтитрите. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

 

Този сериал остави в мен жестока горчивина. Неочаквано, всеки един епизод се превърна сякаш в моя лична драма и съприживяване. Накара ме да вникна в съзнанието на героите, провокира ме да се опитам да ги разбера и да се запитам "Какво бих направила, ако съм на мястото на някой от тях?".

Едновременно тъжен, сериала носи и частица позитивизъм. В началото всички персонажи бяха съсипани от болка, скръб, гняв, омраза. Изминаха целият път към "интервенцията" - желанието да простят и започнат отново. Всъщност кое е по-лесно, да продължиш или да се закотвиш в миналото и от страх и чувство за вина да стоиш на едно място? Или и двете са еднакво трудни?

В такова положение беше Хироки. Поведението му, облеклото му, стойката му, косите му, бяха израз, че гнева вече е взел надмощие над него. Тояма също беше в сходна ситуация. Тя беше съсипана от мъка, но в нея беше останала крепящата я надежда, че може би брат и не е виновен. Хареса ми как двамата се откриха и си даваха подкрепа през целият сериал. С това сценаристите въведоха едно противоречие и тънко преминаха границата за отношенията между извършител и пострадал. Дори по правило да трябва да се намират на две срещуположни страни, Хироки и Тояма успяха да загърбят това и съумяха да вървят заедно и да водят една битка. Може би битката беше за справедливостта, но по-скоро бих я определила като битка за освобождението. Точно те двамата внесоха надеждата и позитивизма в сериала и започнаха началото на промяната за всички..

На първо място майката на Хироки.. Жената, която живееше в отрицание през целия си живот, която от страх избягваше темата и спомена.. Кой не би я разбрал и кой не би се поставил на нейно място? Когато нищо не ти остане, как да продължиш, как когато в сърцето ти има дълбока празнина да се радваш на това, което имаш и как да не искаш мъст за стореното с детето ти? Беше изморена, съсипана, разочарована, но въпреки това копнееше за нещо, което да я издърпа на повърхността. Промяната при нея беше най-очевидна. Една от сцените с нея, която ми направи силно впечатление и остана в съзнанието ми, беше тази, в която

 

 

двамата с Кенджи се сборичкаха. Изключително емоционален момент.. Нямам думи. Прекрасна игра на тази актриса. Успя да пресъздаде всяко чувство, през което премина героинята и.

 

 

На второ място семейството на Кенджи. Стана ясно, че и те са преминали през много, но тихо навеждаха глава, сякаш те са убийците. Понесоха всичко с доза благордство и примирение, а и какво друго им оставаше. Не ми хареса обаче това, че непрекъснато се извиняваха - на семейството на Хироки, на фермера, на полицаите. Безпредметно и леко лицемерно ми се струва да поднасяш извинения при положение, че вредата е сторена. Какво ще променят извиненията? Ще върнат загубеното, ще измият сълзите, ще въдворят мир в бушуващата се душа.. Нищо. Дори след едно извинение болката и гнева стават по-тежки. Този елемент не ми допадна, но такива са си японците и това произтича от възпитанието и културата им.

На трето място, Кенджи.. Той се бореше сам със себе си и това стана ясно от дневника му. Най-трудно е човек да се пребори със своите демони, с гласовете от ума си, с другата реалност, която съществува в него. Опитваше се да се въздържа, но желанието поемаше надмощие. Беше безчувствен и забравящ, не изпитваше вина, не желаеше изкупление. От друга страна труда, който извършваше, показваше старанието му да се отвлича от смъртностните си мисли.. Това, че във фермата живееше с дете, беше символ на усилието му да удържи поривите.

 

Дори да не бяха започнали търсенето му

 

 

той пак шеше да убие, защото беше заложено в същността му.

 

 

Може би хората не се раждат добри и лоши, и тези качества се заучават и приемстват в процеса на развитието им, но като че ли напоследък съм по-склонна да мисля, че понякога е обратното. Кенджи е символ на това.. Отново в един от последните епизоди си спомням как каза

 

 

през цялото време стоях в килера.. Защо едно 5 годишно дете ще стои на тъмно по свое желание? Колкото и да е бил разочарован от баща си, това не е нормалната реакция. Дали защото е видял самоубийството на майка си или защото баща му се е оженил повторно, той беше изпълнен с агресия. Възможно е майка му да е имала психическо заболяване, което той е наследил. От нея е чувал и запомнил репликата "по-добре да не си се раждал"..

 

 

Каквото и да ти се е случило, през каквото у да преминаваш, каквото и да изяжда ума ти, не е оправдание да убиваш. Може би той беше

 

 

невменяем - шизофреник, биполярно разстройство.. Не може да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си. И двете заболявания се характеризират с два редуващи се момента - на вменяемост и невменяемост, светли и тъмни моменти, осъзнава и не осъзнава какво върши. А дори и да не беше невменяем, умееше да манипулира околните.

 

 

Иска ми се да вярвам в целите на наказанието, в превъзпитателната и предупредителната му функции. Иска ми се да вярвам, че всеки има право на втори шанс и затворниците могат да изчистят миналото и да започнат отново. Като че ли обаче, се случва обратното.

Не мисля, че убиецът може да се излекува и момента, в който видях това в сериала, ми се стори налудно.

 

 

В нито един епизод не показаха, че Кенджи страда от някакво заболяване. В интерната само го причислиха към групата "Особени деца". Не премина през лечение, освен тренировки. Не видях друго, нито срещите му с психолог, нито прием на лекарства. Затова.. ако е бил болен и е започнал лечение, убийствените му желания биха се успокоили. В противен случай, убиецът или престъпникът, който действа с умисъл, съзнателно, няма как да бъде излекуван.

 

При него забелязах подтискане на емоции и чувства. Удари затворничката с чук, защото и беше ядосан заради името, парите и останалите и действия. Уби дъщерята на фермера, защото тя го провокира с думите си към него - "по-добре да не си се раждал". Блъсна медицинската сестра, защото тя отнемаше от личното му пространство. Уби Аки, защото беше ядосан.. въпросът е на кого.. Опита се да удуши сестра си, може би защото не помнеше майка им.. Това бяха неговите чувства, неизказаната му омраза, ненавист, насъбрана злоба, а защо не и скрит яд към самия него, заради това, че никога не е бил нормално дете и не си е позволил да се приобщи към новото семейство.

 

 

От една страна останах разочарована от финала и саможертвата, която направи Тояма. Но от друга, сама беше казала, че живота и не е определен от нея и може би това действие беше израз на свободата и новата надежда. Допадна избора на актриса за ролята на Тояма. Момичето беше много изразително и се справи чудесно с изграждането на образа.

 

Сериала разгледа един от наболелите въпроси на обществото и тънко премина през общоприетите правила. Сигурна съм, че е предизвикал размисли най-вече заради отношенията между Хироки и Тояма. И двамата бяха жертва, и двамата бяха понесли всичко, и двамата заслужаваха щастие. Бяха толкова плахи в отношенията си, страхуваха се да се погледнат, да се доближат един до друг. Въпреки това бяха изключително близки.. Най-вече в мечтите си - да се смеят от сърце. Ето така неочаквано идва прошката, изкуплението..Когато оставиш миналото в миналото, когато пренасочиш мислите си към някой друг, когато искаш да му купиш нови дрехи и обувки или да го спреш да извърши нещо глупаво.

Всички персонажи изкупиха каквото имаха за изкупване и освободиха душите си.. Това е така, защото изкуплението и прошката е процес, който най-вече трябва да се породи и да завърши в самият теб.

Поговорката е, че времето лекува и наистина е така. Един ден, изненадващо и ненадейно се събуждаш и товара, който чувстваш в гърдите си, е по-малък. На следващия ден е още по-лек.. И така, докато някой ден в бъдещето, се събудиш и си спомниш само хубавите неща, а лошите са останали някъде назад. Все още чувстваш болка, но тя е по-поносима и ти се струва, че можеш да продължиш да живееш. А и какво друго ти остава?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...