Jump to content

A Crowd of Three (2010)


lazeto
 Share

Recommended Posts

A Crowd of Three_BG_poster_version01.pn

A Crowd of Three (2010)
Също така известен като: Kenta to Jun to Kayo-chan no Kuni
Българско заглавие: Тълпа от трима
Страна: Япония
Година на излъчване: 12 юни 2010
Времетраене: 130 мин.
Жанр: Драма
Режисьор: Tatsushi Omori
Субтитри: български, английски, руски
IMDB

Участват:
Shota Matsuda - Kenta
Kengo Kora - Jun
Sakura Ando - Kayo
Masaru Miyazaki - Kazu
Tasuku Emoto - Yosuke
Yoriko Douguchi - Yosuke's mother
Mikako Tabe - Yumika
Jun Miho - Sunako's mother
Masashi Yamamoto - Jiro
Hirofumi Arai - Yuya
Kaoru Kobayashi
Akira Emoto - Kiku

Резюме: "Kenta to Jun to Kayo-chan no Kuni" разказва историята на двама мъже, Kenta и Jun, който са израснали като братя в сиропиталище. След като порастват, те започват заедно работа в строителна бригада, докато в един момент не им писва. Двамата решават да заминат на север и да посетят брата на Kenta в затвора Abashiri. По пътя си срещат Kayo (Ando Sakura, "Love Exposure"), която търси пътя си в един свят, който би ги хвърлил в затвора само за това, че са аутсайдери и гневни млади хора .

 

:essub:

 

Сваляне с българскисубтитри: :click: :click: 

С български и английски субтитри

 

С руски субтитри

 

Онайн с руски субтитри

Link to comment
Share on other sites

Още един филм за съдбата на "различните" - които дори привидно нямат право да решават сами за живота си. Но както показва филма, само привидно.
Филмът показва, че човек може въпреки всичко да направи избора. Не е казано, че след това ще дойде нещо лесно и приятно - тоест нещо безмислено. Живял ли си, ако поне веднъж не си се противопоставил на реалността, ако веднъж не постъпиш различно, независимо от последиците, като и без друго какво означават някакви си последици пред безличното, обезформящо и безразлично място, което представлява този свят. Избор между безличие и безличие? Да, големият брат затворник може би с право казва на по-малкия ( най-главния герой) , че няма да намери нищо, чрез сляпо упорство срещу всичко . Но все пак така той не би видял никога светлината, която търсеше...

Филмът е пълен с герои и символи, посветени на тези теми - кучето при търговеца на скрап, недостроеният мост, при който веднъж спират главните герои, приятелят им от дома за сираци Йосуке, който също е "различен" за останалите хора, чиято работа е да се грижи за хора, които също остават извън "нормалното общество" ( този епизод много ми допадна, самото излъчване на Йосуке, атмосферата в автобусът, на фона на главната филмова мелодия - рисува една тъжна картина, въпреки усмивките, които присъстват в нея) . И още много други картини.

Филм и за любовта и "заедността", ако мога да кажа така - и оригиналното японско заглавие, което изброява имената на героите, може би показва това.

Актьорите добре създават тъжната атмосфера на филма. Радвам се и на участието на Андо Сакура - надявам се скоро да има главни роли в много филми, които да ни я показват в нови светлини и които да разкриват още от таланта и - тя го заслужава. Също "одобрявам" брака и с актьора Тасуку Емото (Йосуке), сега след като вече го видях. : )

Музиката е страхотна, нищо че е само една мелодия, тя е достатъчна - идеално създава атмосферата на пътя - тежък, нерадостен, но и красив, като живота.
А краят на филма може би казва, че край няма...

PS: Начинът, по който Кента стоеше по различни пейки и места, сам, гледайки в празното, в тишината. Или гласът, чрез който мислено говори от време на време...

 

Link to comment
Share on other sites

Според мен си е направо и чисто комунистически. "Дайте да разрушим всичко както се руши бетонова стена, и да се освободим от веригите и униженията!"

Да убием господаря си както онова куче!

 

Много тъжен обаче. Като си бяха тримцата бяха най-сладки. Защо им трябваше да се побъркват окончателно? Заради солидарността с брат му ли стана всичко?

Оказа се, че изхода за тях дори не беше морето, и дори че няма изход.

Абсурдно е как все пак останаха заедно до край в безмислената си борба. В света на "американските мечти " нямаше място за тях. Когато онова момиче разказваше мечтите си, изглеждаха много жалки.

Това с вътрешните им гласове, които говореха тихичко беше много хубаво. Бавен двучасов филм.

Мацуда Шота както винаги впечатлява, но на мен лично филмът не ми хареса на 100 процента.

Link to comment
Share on other sites

Невероятен филм.

 

 

Трудно ми е да добавя нещо повече.

Обичам толкова много Шота, филмът си струва

всяка една секунда, тъжна секунда. Благодаря!

 

Много исках някога да го преведа. Още ми стои в "Проекти" потенциални.

Сърце не ми дава да го махна и зачеркна с молива.

Не беше преведен. Дадох си сметка, че всеки един момент от филма, бил той брилянтен или не,

ще го гледам по 5 пъти в Името на превода.

И разбрах, че толкова твърда и професионална няма да мога да бъда.

Че ще дам повече емоции, отколкото си струва да понеса и аз, и превода.

Че е неверотеян филм, но искам да ми остане само чувството от гледането му.

 

Link to comment
Share on other sites

Според мен си е направо и чисто комунистически. "Дайте да разрушим всичко както се руши бетонова стена, и да се освободим от веригите и униженията!"

Да убием господаря си както онова куче!

Не мисля че идеята да избягаш от системата е комунистическа. А чисто човешка. Е да, на места има малко "японски експресионизъм", ако мога така да се изразя, но чрез него беше подкрепена решителността на Кента да не се спре пред обстоятелствата и да продължи. А може би точно "материалното" трябва да бъде поначупено малко, не бива то да влияе и определя хората. Във филма може би на три места се зададе въпросът какво има отвъд бреговете на страната, на познатото (един от героите даде много еднозначен и зрял отговор). Вярно, този въпрос е и малко метафоричен, но все пак ми се стори много важен - не съм гледал друг японски филм в който желанието за изследване на чуждия свят е загатнато по такъв начин, и като се има предвид че японците по принцип са силно свързани с родното и може би имат някои свои предубеждения за чуждите страни. Докато тези млади хора просто вървяха само напред. Разбира се може би бъркам - не познавам японци и не съм гледал много японски филми, но все пак тази идея ми се стори много интересна.

 

А относно кучето - собственикът му обясни защо е станало така - то просто е било принудено, също като главните герои... Мисля си, че никой не може просто лесно да отсъжда(нямам никой предвид естествено): това е добро, а това зло, а това е неприемливо... Сложен е светът и вероятно няма верни или правилни отговори. Не мисля че искат да разрушават наред - просто поне да могат да вървят в посоката, която искат без да им бъде пречено и насаждано каквото и да е било. Но светът не мисли по този начин. Това е.

 

Стефан Цвайг е казал: "В действителност ние отхвърляме само живота, който не одобряваме и отричаме – а може би съществува друг, който ще ни хареса."

 

Не мога пак да не отбележа това меланхолично чувство, което събуди филмът при мен - с тъжната си мелодия, със съзерцанието, пътят, забавянето на времето. И прекрасните актьори.

Link to comment
Share on other sites

Имам спомен, че някой го преведе...?

Ако няма. кажете.

Боли, не боли, ще го преведа. :icon_sunny:

Все пак и мъката има срок на давност.

Link to comment
Share on other sites

Дано :) . Така и вълкът ще е сит и агнето цяло. Напълно ще разбера , ако го зарежеш. Тъй или иначе съм склона да изгледам всеки японски проект с който се захванат преводачите. А това , че обичам Шота, не означава, че той няма да има и нови филми, който ще са достойни за превод и той ще носи удоволствие. Няма да лъжа, окаже ли се със субтитри ще се съм ужасно щастлива ( независимо дали ще ми допадне самият филм или не). Обичам Шота, а коментарите ви събудиха и огромното ми любопитство :)

Link to comment
Share on other sites

Искам да започна с това, че ми хареса, не ми беше скучно или досадно, но неочаквано познато. Вбесяващо познато - Керуак. Онзи тип празни , малки , жалки човечета който са описани в По пътя. И тук се мъчех да ги разбера, да ги оправдая, търсех под вола теле, само и само да намеря нещо в героите, което да си заслужава ( героите са тема с която ще се развихря на друго място - няма да правя спам) :) . Мрачно повърхностни, без елементарно достойнство повърхностни и жизнерадостно повърхностни ( девойчето с план програма за целият си живот). Как да има спасение за такива хора ? Като от същността ти никой не може да те спаси, как да видиш светлина като се намираш в едно празно, кухо и тъмно място и не живота, системата или хората са отговорни за тази безнадеждна обреченост - тя се е родила в тях, живее и се подхранва от тях. Все повече се убеждавам, че щастието е избор, усет и донакъде природна даденост.

Комунизъм ? - Не. При комунизма все пак съществува вярата в светлото и честито бъдеще, там има една плеяда въобразени отрицателни герои, има враг, омраза, несправедливост , но и вяра, че бедният човек е все пак човек борещ се и заслужаващ щастие. Това почти прозвуча положително за комунистите, но проклетата меркантилна теория се опира на вярата и надеждата на човек, че ще може да живее честито и свободно. А тези тук си бяха дълбоко емоционално осакатени и вечно нещастни,, неспособни да обичат, да дават и приемат , да виждат слънцето и да му се радват.

 

П.П. Шота ( обичам го това момче) отново беше много добър, Кенго Кора успя да ме излъже, че поне от него може и да излезне по емоционално пълна личност, имаше надежда - добра роля направи момчето. Баткото на Аои Миазаки искам да го видя и в по - различна роля. Все едно беше излязал от Eureka за малко.

 Naia, Благодаря и съжалявам, че заради мен си изтърпяла тази тягостна атмосфера.

Link to comment
Share on other sites

Леле! Масару съвсем не си го спомням тук! Явно съм го гледала преди много време, но и на мен ми е останало това тягостно чувство, което лентата създава.

За актьорските способности на двамата главни няма две мнения. Шота и Кенго - какво по-хубаво от това да ги види човек заедно на екран!

П.П. Лазе, препратката, която си дала към името на Хирофуми Арай не е точна. Темата е на Араки. Хирофуми няма такава, което ме подсеща, че трябва да му направим. Той безспорно си я заслужава.

Link to comment
Share on other sites

Не мисля че идеята да избягаш от системата е комунистическа. А чисто човешка. Е да, на места има малко "японски експресионизъм", ако мога така да се изразя, но чрез него беше подкрепена решителността на Кента да не се спре пред обстоятелствата и да продължи. А може би точно "материалното" трябва да бъде поначупено малко, не бива то да влияе и определя хората. Във филма може би на три места се зададе въпросът какво има отвъд бреговете на страната, на познатото (един от героите даде много еднозначен и зрял отговор). Вярно, този въпрос е и малко метафоричен, но все пак ми се стори много важен - не съм гледал друг японски филм в който желанието за изследване на чуждия свят е загатнато по такъв начин, и като се има предвид че японците по принцип са силно свързани с родното и може би имат някои свои предубеждения за чуждите страни. Докато тези млади хора просто вървяха само напред. Разбира се може би бъркам - не познавам японци и не съм гледал много японски филми, но все пак тази идея ми се стори много интересна.

 

А относно кучето - собственикът му обясни защо е станало така - то просто е било принудено, също като главните герои... Мисля си, че никой не може просто лесно да отсъжда(нямам никой предвид естествено): това е добро, а това зло, а това е неприемливо... Сложен е светът и вероятно няма верни или правилни отговори. Не мисля че искат да разрушават наред - просто поне да могат да вървят в посоката, която искат без да им бъде пречено и насаждано каквото и да е било. Но светът не мисли по този начин. Това е.

 

Стефан Цвайг е казал: "В действителност ние отхвърляме само живота, който не одобряваме и отричаме – а може би съществува друг, който ще ни хареса."

 

Не мога пак да не отбележа това меланхолично чувство, което събуди филмът при мен - с тъжната си мелодия, със съзерцанието, пътят, забавянето на времето. И прекрасните актьори.

Това бих го номинирала за "Тhe best Estern Spirit coment ever" :up: Убеждаващо е дори за нехаресалите го с този "японски експресионизъм" и "начупване на материалното"! Доста често го практикуват това начупване във филмите японците. 

Явяват различни гледни точки за едно и също нещо. Благодаря за пореден път за превода, naia! 

Link to comment
Share on other sites

Аз бих отличила изпълнението на Кенго Кора, направо се сля с образа на Джун, този невинен, сляпо следващ и зависим приятел, който върви по петите на по-силния си другар. Толкова добре изигра ролята на зависимия човек, особено епизода с Кайо и зарязването и беше много показателен, как и се присмя и изхвърли нещата и на паркинга.

А за Сакура Андо мога да кажа единствено, че беше безпрецедентна в ролята си, изключително нейно присъствие във всичките и появявания.

Мацуда Шота не ме докосна този път, нещо не му достигнаха емоциите, особено края съвсем го претупа, не можа да изиграе озверелия изгубил себе си човек. Това, че нападна младежите дойде от нищото направо.

Кента няколко пъти повтори на Джун, Ти не си като мен, ти не си като мен, аз съм различен той пък взе, че го застреля за доказателство, не само че е като него, ами и го задмина даже /лично мнение/ и до тук с моите свободни разсъждения по филма

 

След толкова драма и изгубени души си пускам A Gentle Breeze in the Village, да видя как стоят нещата на село, дано там всичко да е наред... ;)

 

И аз благодаря на naia за хубавите преводи, които прави!

Link to comment
Share on other sites

"...Войната на действията свърши, дойде времето на войната на чувствата. Тя е невидима и дебелокожите не могат да я усетят, нито да повярват, че съществува. Но тази война наистина започна и избраните да участват в нея млади хора вече се бият. Ти несъмнено си един от тях. Мисля, че както в истинските, така и в тази война на чувства ще има жертви. И сигурно ще си една от тях, защото такава е съдбата на нашето поколение... Твърдо си решен да умреш в тази нова война, нали?"

 

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...