Jump to content

Китай


Recommended Posts

Прилича на Корея или по-точно Корея прилича на Китай.

Можеш ли да кажеш нещо повече за разликите в културно отношение между двете страни? И за манталитета на хората?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И на мен ми е интересно за приликите и разликите. :D И на теб коя от двете държави ти харесва повече?

А и един въпрос - този замък(?) който се появява 4:30 мин какво е точно?? И снимките от къде са точно , че Китай ми е малко тъмна Индия. :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Я и аз да се в ключа....

До година може да ми се отвори възможност да отида с едни приятели до Китай...ще сме базиране в някакво градче на 40 километра от Шанхай.

Та въпросът ми е: Какво има за разглеждане наблизо?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Още не го знам как се казва.......знам, че има корабостроителница....бащата на приятелчето, с което ще ходим там сега заминава за Китай..отговаря за строенето на някакъвl кораб.

Ни ще ходим при него на гости, след като се установи.

Знам само, че между градчето и Шанхай се стига по мост.....

Другото, което искам да питам е за сезоните.......казаха ни, че е най-добре да отидем пролетта....зимата ясно защо, есента била много кратка и дъждовно.......а на лятото какво му е?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ами сигурно е някой остров, там има много малки островчета, може да отидете и в Suzhou i Hangzhou те също са интересни, а иначе в Шанхай лятото е много неприятно, топло и много влажно и има много голям смог, слънцето почти не се вижда, понеже има много коли и като излезеш навън все едно си в някъв парник или оранжерия лятото. :)

 

Благодаря ти!

Ще видим кака ще я докараме.....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това, че в Китай са по-освободени и аз съм го чувала. Приятели китайци са ми казвали, че там няма никакъв проблем момче и момиче да се целуват на улицата, а в Корея това е супер голяма рядкост. На някои места дори пред възрастни хора не могат да се държат за ръце :blink:

А корейците са консервативни и по отношение на облеклото уж, ама аз като бях там, беше пълно с къси полички, при това много къси. Но смятали потника за прекалено разголена дреха, бяха ме предупредили, че е проблем жена да ходи така. Но аз все по потник и къси панталони ходех и никакво лошо отношение или прекалено много погледи не получих. Приятелката ми индонезийка, която ходеше забулена, определено повече се набиваше на очи :D В Китай как се обличат? Жените гримират ли се толкова много колкото в Корея?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като стандарт на живот Китай мисля, че изостава от Япония и Ю. Корея, но икономическият и потенциал е далеч по-голям от тях, те също имат огромен научен такъв. Нищо чудно, че са успели да направят такъв мост. За построяване на мост над Гибралтарския проток също се говореше, но още не е факт и скоро няма да е. Причината-най-дълбоката точка е към 6 км. Може би тук е по-малка дълбочината, не знам. Но относно икономическата мощ мога да кажа, че всички достатъчно финансово силни държави, правят разработки в областта на астронавтиката и напоследък Ю. Корея не прави изключение. Иначе скоро си говорехме с треньора за Източна Азия и техника и той разправяше за негов съученик, който живеел в Канада, работел като инженер или нещо подобно, не помня, че купували някакви чипове от Китай, дето от не знам колко години се опитвали да разберат технологията за направата им. Не коментирам, само преразказвам:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Такаааа - досега не бях видял темата и ще се опитам да споделя и моите впечатления (макар и само за 1 месец) от Китай.

 

Първо бих искал да спомена, че мечтата ми да отида в Китай се зароди някъде около 15-та ми годишнина (когато пък прохождах в света на филмите с бойни изкуства) и когато 2007 ми предложиха да работя там едва не ударих главата си в тавана на офиса от радост, изумление и прочие колоритни емоции, съпътстващи такова предложение.

 

За жалост нещата не се развиха по позитивен начин и си останах само с този един месец, впоследствие компанията, която искаше да работя за тях фалира и целия балон се спука. Както и да е - нека не се отплесвам, а да представя подробности около това пътешествие.

 

Поради факта, че в последния момент трябваше да си вадя виза за пътуване (висях около 8 часа пред посолството в София), се наложи и смяна на полетите - от София до Мюнхен, после до Франкфурт и оттам до Гуанджоу (главен град на провинция Гуандун) или по-известен с името Кантон или Градът на Петте овена :)

 

Пътуването от Франкфурт до Гуанджоу отне 12 часа от живота ми и добре, че когато набрахме оптимална височина вече можех да се търкалям на воля из самолета, който беше претъпкан със семейства с малки деца и в тоалетните започна едно сменяне на памперси - ум да ти зайде :)

 

Когато кацнахме на летището видях пропорциите и мащабите между БГ и Китай - там всичко беше в пъти по-голямо от тук, летището беше на няколко етажа, отвсякъде имаше разни ескалатори и стълбища и всички хора се юрваха нанякъде като стадо хлебарки подгонени от Райд.

 

Оправихме се в този лабиринт и тръгнахем да дирим такси до града където щяхме реално да бъдем - FoShan (Фасан (кантонско наречие) ФоШън - не знам дали е точно така произношението на Мандарин - китаистите във форума да кажат тежката си дума), който се намира съвсем близо до Гуанджоу и е с население от 5 300 000 - малък град, както ни го описа брокерката, с която сключихме договор за офис под наем.

 

Той почти колкото БГ, но по тяхните стандарти е явно от малките хахах По тъмно пристигнахме в един от 5 звездните хотели там Fortuna и доста смазани от пътуването се залепих за леглото - по-точно малко след като заснех първия материал от нощен Фошан (между другото този град е една от люлките на повечето майстори по бойни изкуства в Китай от близкото минало и града има традиции в това отношение).

 

На сутринта се заех с опознаването на околността и на дневна светлина видях други форми и цветове от пейзажа - първо самия хотел се намираше доста далеч от центъра на града, но близо до индустриалната им зона и по-точно до всички складове за мебели и обзавеждане - целта на пребиваването ни беше във връзка с най-големия Изложбен Търговски Панаир в света - Canton Fair, който се провежда два пъти в годината - през Април и през Октомври на площ от 100 000 кв. м. се разпростират изложбени стаи предлагащи стоки и материали от хоросан до хартиени тапети за прозорци.

 

Самият панаир се разделяше на две нива - първата седмица стоки за индустрията и строителството - бар, киреч, цимент, машини, стругове, фрези, автомобили, трактори, багери и прочие, после една седмица почивка и ново зареждане на стоки за бита - от дивани и столове до тоалетни чинии и картофобелачки.

 

Наистина богат избор за всякакъв вид търсене и нужди - на всеки потенциален купувач бе даден специална карта и трябваше да платим входна такса от 100 юана (около 20 лв), а само на откриването имаше може би над 100 000 души (по информация от местните медии), което е една солидна печалба за бизнеса :)

 

Но преди този момент с панаира аз бях в Мемориалния Комплекс на майстора Wong Fei Hung - една от най-почитаните личности от близкото минало на Китай и герой от над 300 филма с участието на различни звезди от жанра.

 

По този повод се въоръжих с камерата си и заснех моето ходене по стълбите и етажите на този комплекс, който е бил реставриран в пълния си блясък и съдържа в себе си историята на този голям човек, заедно с малка кула на барабана, параклис, езерце с костенурки (орк. Каменци - Костенурка) и масивна каменна статуя на змия върху гърба на костенурка - ако успееш да хвърлиш монета във вътрешността на навитата на кълбо змия, се считаше че желанието ти ще се изпълни - та вместо да целя беззащитните костенурки се опитах да се кнцентрирам върху метателните способности на ръката ми.

 

И за мое учудване успях, докато си пожелавах нещо наистина важно за мен. Самия комплекс е бил част от жилищния ансамбъл където се е помещавало домакинството на Уон Фей Хун и имаше даже малка площ за тренировки, където сега имаше танц с лъвове.

 

На втория етаж на една от сградите имаше кино зала, където прожектираха ами какво друго - филми с героя на Фей Хун и за малко да се изкуша да вляза и да остана, понеже даваха мой любим филм - Once upon a time in China 2.

 

Надмогнах изкушението и продължих да обикалям като хипнотизиран из стаите, заличките и накрая се спрях до статуята на самия майстор в уголемен размер и се увековечих подпрян на коляното му.

 

След тази разходка до мястото на човека, който само съм гледал на филми бях решен да остана тук, колкото мога по-дълго.

 

Следва продължение...

 

П.П. За да не правя километрични постове, ще оставя още впечатления от Китай за утре (пък и ме заболяха пръстите), а ако имате някакви въпроси, стреляйте смело - ще гледам да отговоря максимално бързо и изчерпателно :)

 

П.П.П. Ще пусна и аблум със снимки оттам - но това в края на пътеписа ми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Такаааа - продължение от предния пост. Та след като си напълних очите (и си взех едно сувенирче за спомен - китайския знак от зодиака под който аз съм роден с елемент Земя) се отправихме в търсене на офис за бъдещия бизнес - открихме свободен апартамент на 41-я етаж в най-високата сграда в центъра на града, която започваше с Бай и нататък ми се губи :)

 

Брокерката се оказа една доста привлекателна девойка с малко слаби познания на английски, но ние като едни вещи лица в жестомимичния превод се оправихме с езиковата бариера.

 

Интересното беше, че моя колега всички девойки ги караше на Минке/Жечке подхода, който на мен ми беше страшно забавен и нямаше момента да не избухна в смях от такива негови изказвания. платихме офиса за няколко месеца напред и се заехме да изучаваме местните ресторанти - понеже първата седмица бяхме в хотел Фортуна, нямаше възможност за много обикаляне, но после се преместихме в Golden Lake почти на центъра и спокойно се шляехме с ръцете в джобовете по улиците и обръщахме внимание на всеки детайл, особено женските :)

 

За първата вечер в новия хотел (който предлагаше и безплатен автобус до Панаира) отидохме в ресторанта им - там май бяхме единствените посетители от чуждоземен произход и направо ми стана съвестно като видях колко обслужващ персонал се впрегна да ни сервира и отсервира - цели 5 девойки в еднакви носии ни обградоха и синхрона между тях беше идеален.

 

Две девойки ни наляха чай, други две дадоха менюто и последната ни зареди прибори, после една от тях се върна за питиетата (бира Tsing Tao, може би най-вкусната бира която съм пил някога), а две за да вземат поръчката ни за вечерта и после се наредиха и петте да ни гледат сеира.

 

Поръчах си пилешко в сладко-кисел сос и оризови спагети с три вида месо и разликата между тези в нашенските китайски ресторанти и там е огромна - имаха напълно различен вкус и вид :) Хапнах предоволно, но трябваше да питам допълнително за хляб, че хич не им се даваше май. Българска му работа.

 

Колегата взе да им вика (след третата бира) на някои от девойките да седнат при нас, ама на български, а те милите само се усмихваха (и сигурно са ни нареждали наум) и толкова - като видя, че този вариант не върши работа ме накара да използвам ограничения си запас от китайски думички и да я поканя да седне при нас.

След моето предложение, момичето се изчерви като божур и ожесточене заръкомаха, с една такава широка усмивка :) Колко ли ни е псувала наум - доста според моите представи.

 

В следващите няколко дни извършихме подготовка за свободното време - купихме си комплект за бадминтон и набелязахме евтини ресторантчета в района около хотела.

 

Имаше два един до друг, но в първия видях някакъв мазен готвач с изцапана престилка да си бърка в носа и никакви клиенти, доакто втория се пукаше по шевовете от посетители и мириеше значително по-приятно. Не сбъркахме в избора си - уютна обстановка, хубава манджа и бира - какво повече му трябва на човек?

 

Но след няколко дена прекарани в тази обстановка на колегата му писна от китайски гозби и реши да потърси нещо по-интересно - намерихме го на една пресечка от главанта улица, почти европейски стил на интериора, но предлагаха предимно пици, спагети и други италиански ястия, освен това можеше да се пуши вътре.

 

Една порция спагети беше около 17 юана, което прави около 3 лева в наши пари, а това заведение се водеше от снобските - явно сме се причислили към каймака на обществото там ахахахахах

 

Средната работна заплата тогава във Фошан беше около 700 юана, и си мисля ,че тези 17 юана за някои прослойки са висока цена за вечеря в подобно заведение. Никога обаче няма да забравя лицето на колегата събрало в себе си толкова щастие и радост, доакто отпиваше блаженно от бирата и издухваше дима от цигарата си - край нас младежи играеха WoW на разни лаптопчета, вървяха някакви разговори, а ние се наслаждавахме на храната и си говорехме за утрешния ден.

 

А когато той дойде се отправихме в близкия парк зад хотела, където си спретнахме супер игра на бадминтон, изгубихме 2 перца, скъсахме трето, събрахме зяпачи и зяпачки, които даже пляскаха при някой особено трудно отиграване или плонжиране в тревата след неуспешен опит за връщане на трудното перце.

 

Кеф на квадрат :)

 

Следва Продължение...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Признавам, неблагородно ти завиждам за преживяванията. Ще очаквам с интерес продълженията.

А ако може да споделиш какъв е бизнеса, който ще правите там? Как се гледа в Китай на дребния предприемач, ако имаш поглед разбира се. Аз все си имам нещо наум спрямо другарите, но пък от друга страна са една от първите икономически сили вече... Ама пък и все се сещам за филма Red Corner с Ричард Гиър.

Не знам, интересно ми е как се смесват двете крайности ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За жалост нещата не се развиха по позитивен начин и си останах само с този един месец, впоследствие компанията, която искаше да работя за тях фалира и целия балон се спука. Както и да е - нека не се отплесвам, а да представя подробности около това пътешествие.

 

 

 

@kandala: Както виждаш от цитата ми по-горе, за жалост нямахме успех с развитието на бизнеса - имаше куп други пречки и едната от тях беше, че просто се изпраха едни пари от определени хора. Ами утре ще споделя продължението, че вече ме заболяха пръстите от писане :) А в бизнеса - за тях е важно да демонстрират напредък - по-нататък ще опиша преживяванията си в една фабрика за производство на теракот, фаянс и други плочки :) Тогава може би ще отговоря частично на въпроса ти :)

 

Поздрави

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...