Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

Заглавие: Come Rain, Come Shine / 사랑한다, 사랑하지 않는다, Saranghanda

Режисьор: Lee Yoon Ki (이윤기)
Жанр: мелодрама, романтичен
Дата на излизане: 03.03.2011
Времетраене: 105 мин.
Държава: Южна Корея

Участват:

Hyun Bin

Im Soo Jeong

Kim Ji Soo

Сюжет: Хьон Бин е в ролята на мил и внимателен, но труден за опознаване човек. Им Су Джонг пък играе жена, която напуска дома си заради друг мъж. Филмът разказва за живота на двама съпрузи, женени от пет години, и играта на криеница в сърцата им.
Филмът беше номиниран за Най-добър филм на 60-ия фестивал Берлинале.
 

:essub:


Свали с :subs::click:

Онлайн с :subs::click:  :click:  :click:

Свали с български и английски субтитри: :click:

С руски субтитри: :click:

Онлайн с руски субтитри: :click: :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филмът наистина изглежда доста тежък и меланхоличен. Бини с тази прическа не ми се нрави много,ноо всеки ще се съгласи,че е превъзходен актьор..

Някой гледал ли е филма,ако може да сподели мнение?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Харесвам филми, в които действието е опростено, задвижено около една сюжетна линия, с най-малко два или три персонажа и с изчистена, но впечатляваща обстановка.

Come Rain Come Shine беше точно такъв. Тук преобладаваше диалога - явния и мълчаливия, онзи скрития зад думите и изразяващия се в действия и жестове. Важно място във филма зае и символизма, който открих в повтарящите се детайли. Според мен умишлено се наблегна на някои от тях и на тишината. Те бяха в основата на спомените, причиняващи меланхолия и носталгия към миналото, противоречие в чувствата и вътрешна борба между непознатото "ново" и удобното "старо".

По този начин усетих филма. Написах усетих, защото преди всичко трябва да се усети, да се доближи до теб и да можеш да го разбереш. Наистина е муден и предполагам, че повечето зрители ще се откажат да го гледат още в самото начало. Тук забързания сюжет е заменен с обикновенните действия на човек. А точно начина, по който се извършват разкриват същността.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Големи надежди му възлагах на този филм... Много исках да го гледам, и заради артисти, а и ми се стори интересен. Обаче честно казано се разочаровах, което ми се случва наистина рядко. Беше прекалено мудно и бавно, което понякога е изнервящо. А и дълбоко скритият смисъл също нещо ми убягва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хареса ми филмът. Наистина, бавен, много обран откъм емоции, но това сякаш ми помогна да разбера героите. Не се криеше само котката.

 

Те също криеха чувствата си. Допадна ми показването на всичките им действия от ежедневието с такива подробности. Както когато се захващаш с някаква работа и се съсредоточаваш върху нея, за да не мислиш за нещо, което те тревожи. Почувствах го истинско.

Тази роля страшно подхожда на Хьон Бин. Такъв уравновесен, грижовен, затворен в себе си. Абе къде са тези мъже??? :lol: Привидно без грам емоция, а всъщност преливаше от чувства.

Им Су Джонг си я харесвам по принцип. Винаги е на ниво. И тя се бореше с чувствата си – малко „Обичам го, не го обичам”. До последно се чудех кое ще надделее.

Но краят ми хареса. Обичам, когато ми оставят възможност да си довърша историята, както си искам. ;)

 

Това е вторият филм на И Юн Ги, който съм гледала. Другият е My Dear Enemy. И там не се случва кой знае какво. Явно ми харесва стилът му.

ForEverRain, браво за превода!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е много ми беше скучен този филм. Явно е прекалено дълбокомислен за мен. Нито се случи нещо кой знае какво, нито си казаха нещо кой знае какво. Честно казано ме е яд че си изгубих един час от времето за спане за да го изгледам. Казвам един час защото от средата натам просто превъртях да видя ще се случи ли нещо до края, но уви. Ако бях заспала вместо да го гледам, сигурно щях да сънувам нещо по-интересно.

Благодаря за превода, все пак. Щеше да ме е по-яд ако трябваше и да му се мъча с чужди субтитри.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Харесвам филми, в които действието е опростено, задвижено около една сюжетна линия, с най-малко два или три персонажа и с изчистена, но впечатляваща обстановка.

Come Rain Come Shine беше точно такъв. Тук преобладаваше диалога - явния и мълчаливия, онзи скрития зад думите и изразяващия се в действия и жестове. Важно място във филма зае и символизма, който открих в повтарящите се детайли. Според мен умишлено се наблегна на някои от тях и на тишината. Те бяха в основата на спомените, причиняващи меланхолия и носталгия към миналото, противоречие в чувствата и вътрешна борба между непознатото "ново" и удобното "старо".

По този начин усетих филма. Написах усетих, защото преди всичко трябва да се усети, да се доближи до теб и да можеш да го разбереш. Наистина е муден и предполагам, че повечето зрители ще се откажат да го гледат още в самото начало. Тук забързания сюжет е заменен с обикновенните действия на човек. А точно начина, по който се извършват разкриват същността.

Евала ,че не ми се налага да реда и аз изречения. :D Същото бих казал и аз за Come Rain Come Shine .

Много ми хареса 5 минутната сцена в автомобила :lol: Ако си бяха седели през целия филм вътре, щеше да ми стане още по-любима. Забелязах, че сцена на открито нямаше в филма,което си е чудесна символика. Хареса ми това, че преднамерено целеше да бъде скучен...като бракът. :D Хареса ми това, че успях да вникна в героите, макар че те трудно изразяваха някакви емоции. Им Су Джонг избира между скучния живот с Бини/повтарящите детайли си идват на място тук. И аз да съм ще ми писне,такова ежедневие/ и промяната, макар и несигурна.

Едно 9/10 му давам на филма. Не се случи нищо през 90-те минути, но атмосферата и актьорската игра си заслужиха признанието ми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изключително подтискащ филм: мрачен, недиалогичен, дъждовен.

През цялото време, докато го гледах си казвах "не го спирайй! ей сега ще стане нещо интересно!", но така и нищо не стана. От друга страна разбрах, че е възможно да се направи филм, в който

цели 105мин. да дават как гл.актриса си събира багажа :D . И в крайна сметка не ми стана ясно дали изобщо ще го напусне??... а може би точно в този въпрос се корени самото послание на филма

 

Единственото хубаво нещо беше малкото, мяукащо, пухкаво, сладурско котенце :rolleyes: (което за съжаление се появи чак в края на филма ..).

Даже се учудвам от себе си, че не ми хареса филма, тъй като все пак това са Hyun Bin и Soo Jeong! Но какво да се прави, не всеки актьор може да има само блестящи филми в кариерата си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да не цитирам и аз "Koizora" но определено коментара му/и се доближава и до това,което смятах да пиша. За това само ще вметна,че много ми хареса филма и определено си заслужаваше гледането.Прекрасна игра и на Бини и на Су Джонг .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Започнах да го гледам ама се отказах, защото нямаше още бг суб. Отзивите за филма бяха добри, но и на мен ми идвава малко "сив", може би това е било и намерението на режисъора-незнам. Смятам да го доизгледам когато намеря време, но май няма да е скоро. И да си призная единствяната причина да си изтегля този филм е Хъон Бин

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен! Наистина трябва да се усети.За мен това си беше една "дисекция" на любовта, която можем да загубим приемайки я за даденост.

Благодаря за буквичките! :bow:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Значи момичето-киборг има толкова силно присъствие, че успява да спаси от пълен провал дори

филми, като този - втори филм гледам със тази актриса и определено бие на очи.

 

Инак оценявам чувството за хумор на корейците

 

тъкмо пича се зарадва, че се отърва от нея, даже за багажа взе да й помага и наш'то момиче, на мига в който го усети взе да се разколебава - демек проклета работа :lol:

 

 

Филма наистина ми беше интересен, има много сполучливи моменти и за това ще си замълча забележките към него, но ......

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен филм! И аз няма да повтарям Koizora, прекрасно го е написала, само ще вметна, че според мен тя никога няма да си тръгне.

Жесток диалог, особено на моменти.

Инструменталът накрая - жесток!

И дъждът... ех, този дъжд. :)

Останах с усмивка.

 

Мацки, благодаря за превода. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поведението на главната героиня може и да се струва ирационално на много хора, но аз смятам, че вътрешната мотивация зад него е много ясна.

През цялото време я гледах и виждах една жена, която отчаяно се моли за внимание от страна на мъжа, когото обича. Затова беше толкова разочарована, че не я спира, затова и самата тя протакваше всяко действие,с надеждата,че ще види желаната реакция от негова страна. Впечатление ми направи, когато говори по телефона с любовника си: той я попита дали има нещо, което я задържа там, тя направи отчетлива пауза и погледна мъжа си. За мен го обича, просто направи един протест срещу еднообразието.

 

Хареса ми много метафората с котката, която излезе от окритието си и в този момент

наяве излязоха и чувствата на мъжа й (не издържа повече да носи маската и се разплака в банята).

 

Та, затова искам и аз да се присъединя към отбора на вярващите,

че тя няма да си тръгне накрая. Не знам дали не съм прекален отпимист и романтик, или Хюн Бин ми е толкова симаптичен, че не мога да повярвам, че може да бъдя зарязан, но и заглавието на това ме навежда: след дъжда идва слънце :icon_sunny: и с него нова надежда за двойката, от която само се изискваше да осъзнаят, че има проблем и да разкрият истинските си чувства.

 

Синематографично филмът е 10 от 10. Лично на мен ми въздейства много.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За заглавието ще те разочаровам - оригиналното е "Обичам те, не те обичам".

Но за останалото съм съгласна.

 

Тя си го познаваше и знаеше, че я обича безумно, просто не би могъл да бъде друг, освен себе си - такъв, какъвто тя го е харесала, в крайна сметка. Искаше да предизвика по-бурна реакция, за да си го докаже, но после се видя, че няма никаква нужда от това. Според мен го осъзна именно докато гледаше как прави всичко възможно, за да не й пречи и да не я натоварва с болката си. Та как иначе - нима човекът, който не може да изхвърли дори кашон с вехтории, ще може да я забрави току-така? Толкова обич имаше между тях. :)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За заглавието ще те разочаровам - оригиналното е "Обичам те, не те обичам".

Ей, speedy, вярно...saranghanda, saranghaji anhneunda...пак коментирам видяла-невидяла. И то от "saranghaeyo" поне, ще познае всеки с начални познания по корейски,че това не е превод, и всеки фен на Rain като види, че не фигурира думичката " bi". :lol:

Сега малко ми отпада заглавието като валиден аргумент, но така усетих филма аз и така го казвам. Наистина е оставено доста място за интерпретации. Бих призовала, ако има някой съфорумец, който има друга позиция, по възможност дори противоположна, да ни я сподели, заедно със своите аргументи, защото далеч не претендирам за миродавност. Напротив, би ми било много интересно да чуя от повече хора, как са почувствали този филм. Наистина този филм се чувства преди всичко, не се гледа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бих призовала, ако има някой съфорумец, който има друга позиция, по възможност дори противоположна, да ни я сподели, заедно със своите аргументи, защото далеч не претендирам за миродавност.

Готово бре - само, че за твое съжаление или не, няма да е противоположна, защото изобщо не става дума за това

дали ТЯ ще си тръгне или не, дали ТОЙ ще бъде заразян или не. Ако ТЯ си тръгне усеща, че ще обърне гръб на нея си,

ако ТОЙ я остави да си тръгне усеща, че така зарязва нея.

 

Филма разказва за неспособноста на хората да се обичат - събираме се да живеем под един покрив, правим бракове,

подписваме се в някаква институция, с което удостоверяваме любовта си, каква глупост само ..... фактически цялата любовна

игра се съсипва само от глупости. Двамата (може би) се обичат истински, но как да разберат това - ето това е етюда на филма.

 

Обичат ли се или не се обичат - има нещо изгубено тука, защото преди това, преди 5 години те са били убедени в любовта си,

но сега не са, защо, какво се е случило, как се е стигнало до тук, има нещо на което и двамата са обърнали гръб, има нещо

което и двмата са напуснали, и двамата са оставили да си отиде, и двамата са зарязали. Това нещо е интимността.

Филма започва именно с това - говорят си, като двама политици, като двама бизнесмени, обсъждащи някаква не толкова

съществена сделка "аз искам това, ти какво ще кажеш", " ами нищо, щом искаш и без това напоследък съвместния ни бизнес не върви"

 

Прозаично, тягостно, повърхностно, вяло, дори не се поглеждат - държат се сякаш нищо не се е случило, дори нищо не се случва в момента.

Какво безразличие само и в двамата - това се случва, когато изгубят интимността, за това и това вътрешно объркване във всеки от тях,

защото преди да изгубиш доверието в другия, си изгубил доверието в себе си. И така всеки очаква от другия, всеки е протегнал просешката си

паничка към другия и чака да му даде, но това очевидно няма как да стане, защото всеки се е свил, всеки се е покрил.

Не се усмихват, не се гневят един други - че каква е тази връзка, в която дори не можеш да се разгневиш, значи на другия не му пука, погледнато

от позицията на всеки от тях. И за това, и двамата се крият - ето той трябва да отиде, дори в тоалетната, при изпражненията, при най-низкото, там

където противното трябва да бъде скрито от очите на другите, там да се разплаче, какво падение, какво нещастие, ето до къде са стигнали, да не

можеш да се разплачеш в обятията на най-любимия си, да се стискаш до толкова, че барем да не му цапнеш един шамар или да счупиш някоя чаша от яд.

 

Колко е претрупана само къщата, в която споделят живота си - няма празното пространство, което е необходимо, за да живеят щастливо.

Всичко чисто, всичко подредено, всеки си знае задълженията, всеки си знае мястото - рутина и скука, че как ще вирее любовта, любовта е бунт,

а не примерно поведение, тя е дива, непитомна, а не маниерчене и лоялност.

 

Ако говорим за интерпретация, то тя би трябвало да си тръгне, но не и да го зареже - макар в края да изпада в медитативност, все още остава

самонавиването, че "няма проблем", че е добре .... не, не е добре и с повтаряне, няма да стане по-добре, трябва да се стигне до корена на проблема,

за да се осъзнае създалата се ситуация. Наскоро четох за Г. К. Честертън, та има една интересна случка, която е в тази връзка. Той живял през

целия си живот в Лондон - един ден се приготвил за пътешествие, едно дълго пътешествие и вече всичко било опаковано, всичко било готово. Един

приятел го попитал "Къде ще ходиш?" , Честертън отвърнал "Ще ходя в Лондон". Приятелят му казал " Не мога да схвана остроумието ти, какво искаш

да кажеш, та ние сме в Лондон, тъй че къде смяташ да ходиш? " Честертън отговорил " Ще ходя в Лондон през Париж, Бомбай, Токио, Ню Йорк, защото

аз съм живял в Лондон толкова дълго, че очите ми са се замъглили и не мога да видя къде е Лондон, какво е Лондон".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...