Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

Eureka


Година: 2000
Жанр: драма
Времетраене: 217 минути
Държава: Япония
Режисьор: Shinji Aoyama
Участват: Koji Yakusho, Aoi Miyazaki, Masaru Miyazaki
IMDb


Резюме:
На път за училище Козуе и Наоки се качват в автобус, шофиран от Макото, без да подозират за странния начин, по който съдбата ще ги обвърже в бъдеще. Душевно болен бизнесмен изважда оръжие и отвлича автобуса заедно с пътниците в него, а в последвалата престрелка единствените оцелели са Макото, Козуе и Наоки. Изправена пред тежестта да отгледа две травматизирани деца, майка им ги изоставя да се оправят сами. Макото, изпълнен с неприятни емоции, отхвърлен и отбягван от всички, решава да ги посети две години след инцидента. Когато открива, че децата са изоставени, не му остава друга алтернатива, освен да се погрижи за тях и заедно да се преборят с душевните си травми, в опит да преоткрият живота след общата им трагедия.
Изпълнителите на главните детски роли Аои и Масару Миязаки са брат и сестра не само тук, но и в реалния живот.


Лично мнение:
Филмът е велик по всички отношения, детайли и изпълнение, внушения и импресии! Истински шедьовър и просто думите са слаби в случая! Необходими са определена нагласа и търпение, за да го изгледаш, но след карая му просто само чувстваш и усещаш всичко около теб! Като добра кaртина, след като си се вгледал в детайли, не се нуждаеш от разясненията на друг! Не знам, за мен лично е велик този филм и доста съм мислил, след като го гледах! 

:essub:

 

Свали с английски субтитри :click: 

Свали с руски субтитри :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много хубав филм.Да наистина трябва определена нагласа за да го изгледаш,не е нещо,което можеш да гледаш постоянно.Черно бял,едно така бавно минаване на действието,определено не е за всеки.Хареса ми наблягането на звуците,на детайлите,на картините.Историята си беше доста тъжна,доста истинска и може би заради това е доста натъжаващ факта,че как заради един човек,могат да страдат много други.Всеки трябва да носи отговорност не само за себе си ,но и за другите. Единствено съжалявам,че не можах да се насладя на гласа на Аой ( а според мен тя има божествен глас) Ами ако ви е писнал комерса в киното,то това е филмът за вас :) Препоръчвам го най-горещо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, гласът й наистина е ангелски, но именно последните кадри осмислят цялата история и придават уникален чар на лентата.

 

Точно тези нейни първи и единствени думи.

Много често японците създават цял филм заради един единствен финален кадър, който да въздейства най-силно на зрителите.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оо да финала си беше много емоционален и като се замисля имаш право за финалите на японските филми. А тук освен:

освен крещейки имената и хвърляйки мидените черупки,силно въздействащо е и смяната на черно-бялото с цветно. Определено много силен финал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От една страна имам потребност да кажа мнението си за филма, от друга като че ли все още не съм подготвена. Този филм е в категорията ми : хареса ми, но няма да го гледам отново :) . Беше една странна смесица от изтерзание, вглъбеност, интерес и на моменти скука, въобще изпъстрен с емоции. Със сигурност, трябва нагласа, железни нерви, вяра в японското осмисляне ( на онези моменти във филма, който те карат да се въртиш неспокойно от скука), умението им да провокират и да те сгряват, да вадят човешкото там където на пръв поглед го няма и усет за грозното в човека. Филма си е цяло преживяване, което поставя на изпитание търпението, но си заслужава. Нямам смелост да го препоръчам, но пък не мога да си кривя душата, хареса ми.

Освен всичко, това е една от първите роли на Аой и дяволският и талант е впрегнат на сто процента :) .

П.П

Аз нямам нищо против комерса ( стига качествено да е направен ), така че и посредствена душичка като моята го е харесала :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колко тъга има в този филм. Но си заслужава, не отричам.

 

Коджи Якушо - без да подценявам всички останали, но определено ми допадна излъчването на този човек. Гледам има и стабилна визитка от филми. Тази 2000 година все едно беше вчера...

 

Определено ми харесва когато някой се осмели да снима в черно-бяло или подобни такива нюанси.

 

 

 

След година и половина престой на филма на компютъра най-сетне го изгледах.

 

Принципно мълчаливите филми не ме плашат, даже са ми от най-любопитните, но този ми тръгна мудно. След първия половин час се настроих на правилната честота, дето се вика.

Как Савай сан беше като едно дете - просто се опитва да живее като работник след всичко случило се. По детски наивната му доброта. Но му отровиха живота неговите близки (без баща му и племенницата му). Ужасни еснафи.

 

Срещата с бившата му жена - как да се съберат отново? Изглежда толкова просто, но, разбира се, не е така. Като в живота.

Дете сред децата - и все пак и баща. Дори и на наглеещия Акихито каза: "Върни се обратно, ако си промениш мнението. И теб ще те чакам". Мотивът за лутането и търсенето на смисъл след подобна трагедия ми се стори много "истински". Хората по най-долен стаден принцип изолират всеки различен човек, който дори може и да няма вина за състоянието, в което е попаднал, или просто защото на първите така им е по-удобно (като родителите на Наоки и Козуе). Затова ще напиша последното и извън спойлера:

 

 

Филм, който дава материал за размисъл.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...