Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

Eureka


Година: 2000
Жанр: драма
Времетраене: 217 минути
Държава: Япония
Режисьор: Shinji Aoyama
Участват: Koji Yakusho, Aoi Miyazaki, Masaru Miyazaki
IMDb


Резюме:
На път за училище Козуе и Наоки се качват в автобус, шофиран от Макото, без да подозират за странния начин, по който съдбата ще ги обвърже в бъдеще. Душевно болен бизнесмен изважда оръжие и отвлича автобуса заедно с пътниците в него, а в последвалата престрелка единствените оцелели са Макото, Козуе и Наоки. Изправена пред тежестта да отгледа две травматизирани деца, майка им ги изоставя да се оправят сами. Макото, изпълнен с неприятни емоции, отхвърлен и отбягван от всички, решава да ги посети две години след инцидента. Когато открива, че децата са изоставени, не му остава друга алтернатива, освен да се погрижи за тях и заедно да се преборят с душевните си травми, в опит да преоткрият живота след общата им трагедия.
Изпълнителите на главните детски роли Аои и Масару Миязаки са брат и сестра не само тук, но и в реалния живот.


Лично мнение:
Филмът е велик по всички отношения, детайли и изпълнение, внушения и импресии! Истински шедьовър и просто думите са слаби в случая! Необходими са определена нагласа и търпение, за да го изгледаш, но след карая му просто само чувстваш и усещаш всичко около теб! Като добра кaртина, след като си се вгледал в детайли, не се нуждаеш от разясненията на друг! Не знам, за мен лично е велик този филм и доста съм мислил, след като го гледах! 

:essub:

 

Свали с английски субтитри :click: 

Свали с руски субтитри :click:

Link to comment
Share on other sites

Много хубав филм.Да наистина трябва определена нагласа за да го изгледаш,не е нещо,което можеш да гледаш постоянно.Черно бял,едно така бавно минаване на действието,определено не е за всеки.Хареса ми наблягането на звуците,на детайлите,на картините.Историята си беше доста тъжна,доста истинска и може би заради това е доста натъжаващ факта,че как заради един човек,могат да страдат много други.Всеки трябва да носи отговорност не само за себе си ,но и за другите. Единствено съжалявам,че не можах да се насладя на гласа на Аой ( а според мен тя има божествен глас) Ами ако ви е писнал комерса в киното,то това е филмът за вас :) Препоръчвам го най-горещо.

Link to comment
Share on other sites

Да, гласът й наистина е ангелски, но именно последните кадри осмислят цялата история и придават уникален чар на лентата.

 

Точно тези нейни първи и единствени думи.

Много често японците създават цял филм заради един единствен финален кадър, който да въздейства най-силно на зрителите.

 

Link to comment
Share on other sites

Оо да финала си беше много емоционален и като се замисля имаш право за финалите на японските филми. А тук освен:

освен крещейки имената и хвърляйки мидените черупки,силно въздействащо е и смяната на черно-бялото с цветно. Определено много силен финал.

Link to comment
Share on other sites

От една страна имам потребност да кажа мнението си за филма, от друга като че ли все още не съм подготвена. Този филм е в категорията ми : хареса ми, но няма да го гледам отново :) . Беше една странна смесица от изтерзание, вглъбеност, интерес и на моменти скука, въобще изпъстрен с емоции. Със сигурност, трябва нагласа, железни нерви, вяра в японското осмисляне ( на онези моменти във филма, който те карат да се въртиш неспокойно от скука), умението им да провокират и да те сгряват, да вадят човешкото там където на пръв поглед го няма и усет за грозното в човека. Филма си е цяло преживяване, което поставя на изпитание търпението, но си заслужава. Нямам смелост да го препоръчам, но пък не мога да си кривя душата, хареса ми.

Освен всичко, това е една от първите роли на Аой и дяволският и талант е впрегнат на сто процента :) .

П.П

Аз нямам нищо против комерса ( стига качествено да е направен ), така че и посредствена душичка като моята го е харесала :)

Link to comment
Share on other sites

Колко тъга има в този филм. Но си заслужава, не отричам.

 

Коджи Якушо - без да подценявам всички останали, но определено ми допадна излъчването на този човек. Гледам има и стабилна визитка от филми. Тази 2000 година все едно беше вчера...

 

Определено ми харесва когато някой се осмели да снима в черно-бяло или подобни такива нюанси.

 

 

 

След година и половина престой на филма на компютъра най-сетне го изгледах.

 

Принципно мълчаливите филми не ме плашат, даже са ми от най-любопитните, но този ми тръгна мудно. След първия половин час се настроих на правилната честота, дето се вика.

Как Савай сан беше като едно дете - просто се опитва да живее като работник след всичко случило се. По детски наивната му доброта. Но му отровиха живота неговите близки (без баща му и племенницата му). Ужасни еснафи.

 

Срещата с бившата му жена - как да се съберат отново? Изглежда толкова просто, но, разбира се, не е така. Като в живота.

Дете сред децата - и все пак и баща. Дори и на наглеещия Акихито каза: "Върни се обратно, ако си промениш мнението. И теб ще те чакам". Мотивът за лутането и търсенето на смисъл след подобна трагедия ми се стори много "истински". Хората по най-долен стаден принцип изолират всеки различен човек, който дори може и да няма вина за състоянието, в което е попаднал, или просто защото на първите така им е по-удобно (като родителите на Наоки и Козуе). Затова ще напиша последното и извън спойлера:

 

 

Филм, който дава материал за размисъл.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...