Jump to content

Aussie Life


Recommended Posts

Силве, какво става със срещата ти с Рюхей? Състоя ли се? Той бил ли е на кинофестивала? Успя ли да видиш новия му фил? Сигурно знаеш, че той е тазгодишното японско предложение за чуждоезичен Оскар. 

П.П. На Дайске съм му измислила страхотна роля в предстоящ филм, но кой знае, дали някой ще се сети да му я даде. За съжаление Мао напуска света на киното след месец.

Поздрави!

Link to comment
Share on other sites

Скъпи приятели,

 

Надявам се, че ще ми простите 6-месечното затишие!! Аз не мога да си простя...затова започвам да наваксвам всяка неделя! Много вода изтече и много емоции изтекоха....ще отговоря на всички въпроси най-подробно още сега. Благодаря на модераторите за това, че не са ми изтрили темата!

 

193891-4268c7b0-6623-11e3-b1c2-12026a975

 

Но първо – поздрави от зимна и слънчева Западна Австралия! Най-накрая бекрайното лято отстъпи на есенно-зимно време и съответно зимните джапанки (ако слушайно се чудите какво е това – джапанки със затопленки до коляното, носят се на гол крак и са знак на колко си отвеян и извън всякакъв контекст, обикновенно присъщи на хора, които никога не са излизали от Западна Австралия и още не могат да разберат защо Аборигените още се оплакват и познанията им за други култури се свеждат до спагети и китайски пелмени.)

 

Но има някои хубави неща – едно от които е каналът СБС: независим канал, посветен на многообразието на културата в Австралия. Сегашното правителство се опитва отчаяно да му прекратят сякакво финансиране, защото не им играе по свирката, но е единственият канал, който показва нещо друго от Австралийски футбол и местни новини – дори в момента показва единствен всички мачове на живо по телевизията от световното в Бразил 2014. Не е рядкост да засечеш Ким Ки Док, или някой корейски сериал, както и най-интересни документални филми. Но едно от най-любимите ми предавания е програмата Поп Азия, всяка неделя в 4 -6 часа и епосветено на видео клипове от Азия – в случая 100 процента (с някои изключения) най-новите корейски групи и изпълнения. Няма почти никакви отклконения или брътвежи – чисто и просто К-ПОП по ТЕЛЕВИЯТА за цели ДВА часа! Звучи невероятно, нали? Дори можете да слушате 24/7 музика от сайта им - лозунга им е Нон-Стоп Поп!

 

Има надежда и за Австралия.

 

Дори имаха много известни гости, като например Джун Су, който дойде в Австралия  (смятайте Източните щати) преди няколко месеци. Интервюто му от тук .

 

Също така интервюираха самите JYJ – щях да припадна като ги учиха да говорят на тукашен диалект...хич не има отива да говорят като простаци! Но и на тях им харесха коалите!

 

А как да им устои човек....вижте това малко същество, което е родено малко по-светло, викат му блондинка – днес беше във вестника:

 

186479-03bc1b42-f6a7-11e3-ba3b-878da0800

 

По този повод да спомена и легендарната визита на РЕЙН в Австралия за култовата програма Running Man – ‘Приключения в Австралия’ (еп. 188)  Нямам думи от къде да започна – дали от огромната тълпа фенове, които го чакаха на летището в Бризбан – защото се знаеше с кой полет точно пристига, или от огромния интерес в парка за диви животни, или от визитата му в местния магазин ИГА, докато филмираха шоуто...при всички положения, не посмях и да мечтая да отида на другия край на Австралия за да го видя, защото бих припаднала още първия ден, затова ще събирам сила и кураж и вяра, че ще го поканим в Пърт някой хубав слънчев ден. Това се казва оптимист, а!

 

Във всеки случай непременно ще преведа епизода, в който също участваше и Ким У Бин момчето от ‘Наследниците’, но за съжаление не можа да се мери с Рейн..никой не можа в интерес на истината. Гмуркане, каране на самолет..това са само малка част от уменията му и други момченца още не са дорасли до неговото ниво. Направо ме плаши самоувереността и способността да се справи със всичко, с което се заеме в този живот Рейн...не е човешко, кога ли че го стигнем!

 

0JJ848kSbT4.jpg

 

 

Общо прекараха пет дни и четири нощи, и снимаха предаването на девети март. Най-запомнящият се момент беше прескачането на летва със костюм на кенгура...мисля. че кенгурата наоколо доста се чудиха какво става. Във всеки случай бяха страхотни, можете да ги гледате и от тук

 

...а след известно време по телевизията гледах новини, че някой си се бил пенсионирал в един парк за диви животни в Бризбан. Не можах да разбера защо това  изобщо е новини, а камо ли национална – дори в Западна Автралия – докато не загрях, че това е същия парк, в който бяха снимали предаването. Поне това е единственото ми обяснение...

 

Аз бях достатъчно задоволена от невероятния концерт, който изнесоха всички артисти, начело с MBLAQ в Пърт! Бяха абсолютни профсионалисти...още за събитието другата седмица! Малко клипче

 

Имам много още да споделям, затова очаквайте ново включване другата неделя задължително! Може би трябва да си прекръстя страницата на ‘Всяка Неделя’ хах Имам да разказвам за новия си азиатски кръг на приятели, както и за това как прикючих с предишните си съквартиранти...

 

Междувременно не забрайвайте, че Lavish (супер-луксозен) и Rabbish (боклук) са въпрос на (корейско) произношение и на гледна точка!

Link to comment
Share on other sites

Здравейте отново,

 

Таня, да от Чанг Хун е разбира се – нали беше тука за 6 месеца, това е само едно нещо което се сещам, иначе постоянно ми беше смешно с него.

 

Укио- не успях да видя Рюхей, не беше на фестивала, но видях филма, много ми хареса – и доколкто знам т–лозева се е заела с превода.

 

Днес е невороятно слънчев зимен ден в Пърт- дотолкова, че дори ме прикани да отида до Фримантъл да се докосна до Индийския океан.

 

Ах, и тази седмица не мина без драми- Японския министър-председател (първата официална визита в историята на Япония и Австралия) и Австралийския премиер Тони Абот в снимка стил ‘Момчешка любов”! 

 

v3-tony-abbott-shinzo-abe-pose.jpg

 

Ако това беше единствения проблем с Тони, бих му простила, но за жалост има толкова много грехове от началото на мандата, че и Господ не може да му прости: съкращаването на всяка агенция с думата ‘наука’ или ‘околна среда’ във визитната си картичка; клетвата му, че систематично и методологично ще премахме данъка върху замърсяването с въглероден двуокис; анти-хуманното му, нелегално отпращане на лодките с бежанци обратно от където са дошли и т.н..

Link to comment
Share on other sites

Тъй като от вчера съм тръгнала да коментирам, мисля, че е крайно време да напиша един коментар за тази тема. Обожавам начина, по който са направени постовете. От тях винаги долита едно слънчево настроение, което ме зарежда с дни. Да не говоря за нещата, които споделяш и ни правиш съпричастни към живота си, азиатското и цяла Австралия. Също така и снимките, клиповете, случките, любопитните факти. Получава се една прекрасна комбинация. Често чувството ти за хумор влиза така свежо в ежедневието ми, че оставям компютъра и излизайки, с часове се усмихвам на нещо, което си написала. Думите не стигат да опиша какво е цялостното усещане. Благодаря за шанса, който ни даваш. Прекрасно е :)

 

 

Едит: Тони взех да не го харесвам, въпреки снимката в стил ‘Момчешка любов”.

Link to comment
Share on other sites

За мен беше огромно удоволствие да се запознаем на живо, ForEverRain. Надявам се да се видим отново тук, на Зеления континент или пък в Корея, защо не?
Очаквам нови разкази за живота на "един фен" в Австралия, все така заредени със слънчево настроение и позитивизъм.

Поздрави на Далечната земя :)

Link to comment
Share on other sites

Кандала, и на мен ми беше изключително приятно! Зеления континент ..имаш предвид Европа или Нова Зеландия?

 

Включвам се отново след продължителна ваканция в родната България (най-вече София). Не мога да повярвам че след близо 4 години, има все още хора, на които да разчитам, да нарека най-добри приятели и че имам семейство, което не се е променило с  почти нищо.

 

Отдалеч, България става все по-романтично понятие, което не се размива лесно след кратки 5 седмици. Да си имигрант не е лесно – каквото и да чувате,  това е да имаш две идентичности – не една в две,  а две отделни, като две реалности. Ако си спомняте какво беше казал професор Федотов – ние не само, че си представяме, но ние  наистина живеем в отделни светове: говорим различни езици, мислим различно и имаме съвършенно различен опит и светоглед. Така е с имигранството – възприемаш света по-различно, както и ти самият биваш възприеман различно. А трансформацията между двата свята е изключително болезнена, както всяка метаморфоза... задаваш си въпроси за смисъла на живота по-често отколкото би трябвало – кой съм и накъде съм тръгнал...

 

Ето къде помагат безкрайно беседите на Дънов, както и самодисциплината и волята и вярата в собствените си сили и възможности. Положителното мислене не е пожелателно, а задължително, както и вярата, надеждата и любовта.

 

Има и някои неща, които ти помагат в тази метаморфоза. При мене това е почти винаги природата. В Австралия, няма как да не забелижите още от първата глътка въздух, че сте близо до океана, и че наоколо е пълно с евкалиптови дървета, че се намирате в най-слънчевата столица на света – без дори и помен от облак по прекаленото ярко синьо небе. Хоризонтите, откритото небе са също толкова екзотични за нас, колкото и малките улички и старинни руини за хората от тукашните дължини. Океана и плажа, са разбира се друго нещо...

 

IMG_2823_zps6e4cc765.jpg

 

 

IMG_2854_zps796c10bf.jpg

 

 

IMG_2824_zps35d3602f.jpg

 

Има и други неща, разбира се, които действат като катализатор - това са филмите и приятелите, които споделят нашите вкусове (без да искам да прозвучи мръсно). Катарските авиолинии получават висока оценка за подбор на филми и най-вече на Рурони Кеншин! Невероятно преживяване!

 

След това Black butler аниме и мюзикали. Ето къде Спирита е незаменим! Вие сте официално в групата на най-добрите приятели особено след незабравимите форумни срещи!

 

Много специално отбелязвам кандала, Роси (още ме боли корема от смях, като се сетя :)  Диди (най-точната) , Рагнос (си е рагнос)  Демона, Гат'мръсна, юкио, както и спийди, Емо (въпреки, че не дойде нито на Пирдоп, нито на Витоша :) - ако съм пропуснала някои, моля, добавете и ме осъдете.

 

 

IMG_2562_zpsa672cb78.jpg

 

 

IMG_2563_zps9024fde5.jpg

 

 

 

IMG_2564_zpscdd9bed6.jpg

 

 

Та да си дойда на думата – все пак имах идея да напиша поне нещо смислено. Днес Австралия отбелязва официално националният си ден. Тоест разбирайте, че на този ден преди точно 227 години са дошли едни бели англичани и са обявили война на местното беззащитно население и са обявили континента за Terra Nulis (Празна Земя) – няма значение, че тук са живели, и продължават да живеят стотици различни племенни групи от повече от 400 хиляди години.

 

10943658_10153074036939470_7478987572414

Като че ли това не е достатъчно, ами така наречения премиер на Австралия (Тони Абот) задмина Джордж Буш по изказваниш, като обяви на срещата на високо равнище G20 в Бризбан наскоро, че:

 

“Гледайки над този проспериращ град, виждаме невероятно развитие, за койте е трудно да си помислиш, че през 1788 беше само храсаталак”.  

 

(Bush – отнася се за дивата припода на Австралия извън големите градове, която се определя с такова понятие, зона между града и пустинята, съществуваща само в Австралия).

 

Тоест, това че е имало най-древната запазена цивилизация и до сега, не е от значение...

 

Разбира се, моите приятели не заъсняха и направиха следното нагледно изображение.

 

10945036_10153073874404470_5770884046485

 

Но това не е всичко! Всичките “бели” може да са под един знаменател за Аборигените, но това съвсем не е така за онези ниско-образовани кретени, които решават, че сега е времето да празнуват само най-белите, и тези които са родени тук, а не тези които са дошли със самолет – тоест всички емигранти. А ако някой може да ми каже кой не е имигрант в тази държава, ще съм му изключително благодарна!  Като че ли има нещо, което трябва да се запази само за отделна част от населението – това е културата на загара, на бира, на плаж и на скариди на барбекю (нещо, с което ненайно защо се гордеят някои). За да илюстрирам, ето какви лепенки по колите се срещат днес "Пръждосвайте се, пълно е".

 

IMG_2862_zps56001b5b.jpg

 

 Истината е, че няма такава култура, а че тя се създава и пресъздава всеки ден, с всички нови хора, които се заселват тук. Австралийците са известни с добррич си дух и с това, че си помагат взаимно, но не е тайна, че обръщат всчка лодка, която достигне до тук с бежанци въпреки, че са подписали хартата на човешките права с ООН. Истина е, че има нещо в културата им, което призовава към взаимност и взаимопомощ, но този дух най-малко се усеща на националния ден  на Австралия.

 

Това определено е ден, който трябва да се запомни с горчивина, а не със заря, но както и да е. Ето и зарята:

 

10952271_880556051974932_342799460253124

 

Обратно в моят просторен дом с китайци, аз се чувстам достатъчно добре изолирана от политическите и от културните буклуци наоколо.

 

 

IMG_1373_zps81b20b23.jpg

 

 

 

А, още една разлика с България – съвсем нормално е да говориш с някой, и той случайно да подметне, че утре заминавал за Тайланд, за Камбоджа или за Япония да гледа сакурите. Не само, че Азия ни е най-близкия континтинент, но и предлага къде по-големи преживявания на фона на тукашните. Белите хора, разбира се се ползват с приоритет, докато не докажат, че не заслужават такъв.

 

Ами така от мене – ще ъпдейтвам по-редовно, да не се забравим. Какви ли още приключения ще ни донесе 2015?

 

IMG_1882_zps8e15a6bb.jpg



п.с. Оказа се,че в Пирдоп имало и ще има гара! Никой да не вярва на Гат'Мръсна, каквото и да ви разправят! Заради него щяхме да скачаме от влака в движение, и за да се направим на напълно луди - с косплей. Жалко, че не можахме да отидем на дискотека в Пирдоп - но другия път, задължително! Да видим дали са по-добри от тези в Пърт! Битката се очертава оспорваща!

Link to comment
Share on other sites

Извинявам се предварително за дългите последователни постове...но като ти дойде музата, няма отърване....

 

Така, днес съм решила да кажа две думи за климата и за темата "съквартиранти".

 

Първо - климата. Днес е около 37-39 градуса, с лек бриз. Някои биха добавили - на повърхността. Това е защото те най-вероятно работят в мините - повечето златни (или ако не то тогава бих била силно обезпокоена за тяхната психична нагласа и за игрите на които са в момента).

 

 

IMG_2872_zpsa467fa44.png

 

 

Това не е за притеснение, разбира се, било е и 45 и прочие, както и в Дубай и на други места по света - най-проблемитичното обаче е слънцето. Това не ви е мекият, галещ слънчев лъч, който радва през пролетта и който насища тялото с витамин Д през лятото, и заради който преминаваме заветните 500 км по магистралаТракия  (за предпочитане) веднъж в годината на цената на всички саможертви за да се къпем до насита в свежите снопове слънчева светлина. Не. Това е нещо съвсем различно

 

Лъчите не галят, а изгарят. Светлината не е мека, а пронизваща. Загарът не е за предпочитане, а за избягване. Най-близкото сравнение би било това да се подложиш на калорифер на макс  и на ренгенова печка (ако някой си ги спомня). Причината е разбира се - озоновата дупка. За мое най-голямо съжаление, няма как да го обясня достатъчно добре на когото и да било, защото първата работа  на всеки новодошъл е да  се "порадва" на лятното слънце и съответно да пострада. Мисля, че можеш да изгориш за по-малко от 11 минути на слънце без защита. Дори и да не успеете да изгорите, акумилацията на високо ниво на УВ -лъчи ви е гарантирано и ви се регистрира на сметката.  Забелязвате ли колко е ярка светлината на слънцето на снимката, без никаква обработка?

 

 

IMG_2874_zpse0f2b556.jpg

 

 

 

Единственият начин да се предпазите е старомодния - с много крем за слънце, шапки, очила и прочие - доста остаряло, като се има предвид до къде е стигнала техниката. Има и по-екологични начини да се увеличите устойчивостта на кожата си срещу убийствената слънчева радиация - и това да "консумирате" слъцезащитата си, тоест да се храните с такива храни, като алое и други, които имат тази способност. Каквото и да правите, сте под риск  - всеизвестно е, че Астралия е номер едно в света по рак на кожата.

 

Към края на лятото толкова много свиквам да си слагам крем за слънце, че по навик дори го слагах и вечер преди да изляза...

 

Това не спира обаче някои членове на простолюдието да заявяват :" Харесвам топлото време!"  или да изразят искрено учудване, че сме решили да живеем в Австралия и да не нямаме толерантност към адската жега. Това са по моя преценка хора със силна проява на мазохизъм (може и на садизъм) или такива, които не са стъпвали никъде другаде през живота си и свойството им да понасят такива температури не са нищо друго освен признак на болен национализъм. Един вид - ако не ти харесва, заминавай си на студено. Да, има и такива, но не и обръщайте внимание. В ред сте си. Те не са.

 

А тези които наистина харесват слънцето в Австралия, са съвсем друг тип хора - това са напредналите, които живеят в бъдещето - като хората от Зелената партия, които виждат незаменим източник на енергия и предлагат да се построят огромни и мощтни слънчеви полета, като от рода на тези, с които Скот се е снимал.

 

10947322_10152607351043199_9038082528892

 

Така - стига за климата. Сега една друга тема, която е особено актуална в Австралия - и това са съквартирантите. Общо взето - с тях лошо, а без тях още по-лошо. 

 

Ако сте средно-статистически имигрант, първо поколение, чието семейство не е спечелило от тотото, шансът е че ще ви се наложи да живеете с други хора - поне докато не заработите в мините, и не допринесете самите вие за главономните цени на жилища. Да умееш да делиш с други и да живееш в хармония с тях е прекрасно нещо - направо всемирски прекрсно, и достойно за уважение. Но за тази цел, трябва все пак да изберете що-горе сносни съквартиранти, които харесвате достатъчно за да делите вечеря от време на време и баня (по различно време) и които да е харесвате дотолкова, че да решите да пестите от сметките за вода и да си взимате вана заедно.  Тънък баланс.

 

Сегашните ми съквартиранти са приказка - благословенна съм с много добри приятели, но предишните бяха друга история. Малко думи и за тях.

 

Трима азиатци, на около 25-30 години, които прекарват по 3-4 часа във фитнеса на ден, 10 -11 часа в ресторанта, където работят и останалото време в сън (най-вероятно).  Единсвената причин, поради която се преместих там, беше, че е близо до университета, до града, до реката и се намира въс Виктория Парк квартала, с най-много имигранти, млади хора, ресторанти и най-вече азиатци. 

 

Оказа се, че дори един от съквартирантите ми - Кен - бил голям фен и на Рейн! Какво повече може да се иска? Единсвеният проблем, беше, че не говорех нито кантонезийски, нито мандарин, така, че фактически, нямах особено много събеседници , не защотот не знаеха английски, а защото две от момчетата били приятели от детство и всеки път си прекарваха вечерите уютно в една от стаите си излегнати на леглото или дивана говорейки, или по-точно пеейски на кантонезийски. Другото момче беше по-консержативно китайче, както и единсвения, който ми носеше сладолед от ресторанта си късно вечер (при условие че съм ходила на фитнес на следващия ден).

 

За една година научих всички възможни добавки, протеини, амино-киселини, витамини, креатини и прочие, че дори и стероиди, които човек моье да вземе, само като отворех вратата на килера. В хладилника разбира се -  само бира. Нагледах се на мускули, н фитнес-уреди и на мъже по хавлии (както и някои от моите приятелки, които настояваха незнайно защо да ме посещават по-често от обичайното).  Така си живяхме необезпокоявани докато не се случи един инцидент - за него друг път - което съвпадна по някаква случайност с края на поредната диета  и с календара, който произведоха със самите себе си. Ето  резултата

 

10931299_10152695074797252_4192798410247

 

 

1017349_10152175160768374_1092960865_n.j

 

 

 

Като се сетя за тези двамата, чак ми призлява от тяхната самовлюбеност. Затова пък, третият беше най-свестен и дори ме покани за неговия рожден дени и сготви Ча-Джа-Мьон (спагети с черна бобена паста). Радвам, се че не живея повече с тях, въпреки че ме научиха на дисциплина поне малко.

 

Фитнесът и здравословният живот са още една мания тук, за която ще разкажа някой друг път :) ...Дано да не ви е било отегчително.

 

IMG_1884_zps5c89015f.jpg

Link to comment
Share on other sites

Пиша два реда, само за да изкажа огромни съболезнования на Корея, че загубиха от Австралия във финала за Азиатската купа, която току що свърши в Сидни. Играха страхотно!

Малко прекаляват с еуфорията тук, но нали им е за първи път - простено да им е, а нали са и домакини - направо сигурно ще ги обяват всичките за рицари скоро кралицата:)

 

6060074-3x2-940x627.jpg

 

И да ви споделя нещо любопитно - вчера ходихме на китайски ресторант от провинцията Се-Чуан (особено мазна и люта храна, от която не мога да си представя нещо по-нездравословно) с с всичките ми съквартиранти и се обзаложих, че мъжът от красивата млада двойка на отсрещната маса ще плати сметаката, защото нали така е прието в Азия. Но съм грешала! Ако мъжът платил сметката, те изобщо не били истинска двойка. Жената трябвало да плати, защото държала протмонето с парите, и дори ключовете за колата; по това се познавали истинските двойки - че жената се разхождала с мъжкото протмоне! 

 

Доста в рязък контраст ми се стори с обичайната ситуация, при коята всеки си плаща сметката - дори на среща в Австралия:) 

Link to comment
Share on other sites

Easter Eastern Spirit update

 

И така, значи тук е Великден. По какво се познава? По това, че всички магазини, търговски комплекси и дори казиното е затворено. Иначе, сигурно нямаше и да забележа.

 

Слава богу, има и такива места- гнезда на мултикултурата , като Виктория Парк, където повечето от магазинчетата са азиатски, което означава, че можеш съвсем спокойно да си напазаруваш от корейския магазин всичко, за да си сготвиш кимчи чиге, или каквото ти душа поиска. Така и съм запомнила най-големите празници - Великден и Коледа - с корейско!

 

IMG_3653_zpswijwlcs3.jpg

 

Дори някои кафенета са отворени, привидно западни, но всъщност с азиатски персонал и управление. Като това, в което съм сега.

 

IMG_3658-1_zpsg7xuslzn.jpg

 

Може и да не изглежда като типичния начин за празнуване, но това са старите викториански традиции, още живи тук, в 21-ви век. Разбира се, за тези които имат семейства тук е прекрасен повод да се съберат за обяд, или за закуска, може би да излязат на къмпинг  и т.н. За тези от нас, които обаче са като сираци тук (тоест нямат семейство) тези два дни от годината - -Великден и Коледа, както и всяка неделя са истинско изпитание на живота изън граница, на издръжливостта и проверка на истинските неща в живота.

 

За пример, ви давам, че разбираш колко са ценни приятелите в такива моменти, и най-вече разбираш кои са те. Оказва се, че за мен, най-добрия приятел е...компютъра ми. Казва се Мак, лек и красив – не мога да се оплача. Заедно решихме да излезем днес за по чаша чай – зелен чай и кафяв ориз – и да започнем дълго-очакваната книга. Така, че приветствам католическия Великден за това основно.

 

Нямам търпение да извадя голямата катричка от Великден, с която се запасих още от Коледа от България за да ми даде малко великденско настроение другата седмица.

 

Има и трета група хора тук, това са пътешествениците. Трудно се понася един-два дни в който магазините затварят, затова се спасяват панически към международното летище в Пърт.  На няколко часа от тук е Бали (4-5 часа) без никаква часова разлика, а ако прибавите още няколко стигате и директно до Банкок.  За сега ще си спестя това удоволствие.

 

Междувременно ако искаме да спасим света, предлагам да започнем от проявите на расизма. Започнах подписка за да искаме официално извинение към ГАКТ и други азиатски посетители в хотелите във Франция. Подишете  се ето тук, ще съм ви много благодарна!

 

Честит Великден!

 

IMG_3652-1_zpsqltk0p2d.jpg

Link to comment
Share on other sites

Неделята отмина, и слава богу! Ако си мислех, че петък беше достатъчно зле, трябвало е да почакам до неделя – по-добре да си бях отишла в пустинята, щях да се почувствам по- приспособена към условията на живот. Поне добре, че успях да поиграя малко Го и да открия и аз топлата вода с

Преживяхме и това пълнолуние. 

 

 

Sunday%20fu_zpsbpx0ug3b.jpg

 

Chuzuru_zpsbyza9gmq.png

 

 

Но днес е любимият ми ден от седмицата – понеделник, още повече заради това, че също е почивен ден.

 

Още сутринта отидох на ето това прекрасно място, казва се плаж "Порт", защото е близо до пристанището. Намира се в Северен Фриментъл - едно от мястото, където ще ви заведа, ако дойдете на гости. Единственото място, където има бар на плажа и можете да видите хора да плуват голи през нощта. Имайте предвид, че плажовете са безкрайни в Западна Австралия. Припомних си, какво означава облаци – най-накрая! – и, че съм и аз самата се причислявам към облачетата

фен-групата на Рейн, ако още не знаехте 

 

 

Колко е прекрасно да измиеш всички тревоги в солената вода на Индийския океан!

 

Port%20beach%202_zpsuolwgns6.jpg

 

На път за обратно намерих един прекрасен оазис – кафене, с веган-храна и прекрасни хора. Доста скучно име, обаче - 58 Карингтон, просто адреса. В къщи ме очаква обяд с китайските ми приятели, корейско – Дактоританг.

 

Докато се разхождах по плажа, странно рефренът “

” се превърна в “It’s so amazing”. Всичко е въпрос на гледна точка и рима.

 

Исус возкресе! 

 

 

 

11133796_10153242146659470_6977367861051

p.s. Това е същия плаж, рано сутринта на същиш ден, сниман от моят любим политик и приятел - Скот Лудлам. Но снимката му е много по-хубава от моята, затова -  в спойлер :)

 

Link to comment
Share on other sites

Точно сега един кореец на 16 години ми каза на чист български ”Обичам те”! и “Честит Рожден Ден! “

 

Не, това не е шега. Как да го обясня....просто така се получи, едно от тези ситуации, в които се оказвам, без дори да разбера как.

 

След като повечето ми приятели напуснаха за Kорея, аз останах само с моите китайски приятели,  в нещо като абстиненция – така жадувах да изляза по корейски, да полудееш поне за една вечер, да пръскаш глупави шеги, както никога не можеш със други. Така, дойдох в един от любимите си барове "The Bite" една късна вечер след една отменена лятна колекция за живота на Едуард Сноуден поради проливен дъжд. (Ех, този дъжд, не спира да ме преследва).  Нямаше как, като човек, който се връща на место- пресъплението, да не се отбия където преди ходехме поне да поздравя в бара, и за по едно соджу. Оказах се приветливо посрещната от собственика от неговият син, който помага покрай бизнеса, най-вече като пее на живо...много мило. От дума –на дума – се оказах ВИП-гост и трябваше да се запозная с  една група редовни посетители. Те се отнесоха като че ли срещат най-добър приятел, така се наложи да си разменим Какао, не платих и един долар, и дори отидох на парти в тях, където разбрах, че били полу-професионални футболисти. Но за това друг път.

 

Миа, красивата корейка, която беше спортно облечена, защото току-що се връщаше от скално катерене, особено настоя да ми даде собствената си перлена гривна  и излизахме още един –два пъти, в които винаги плащаве сметката и ме представяше на новите си обожатели, които били прекалено млади за нея...

 

Така, и днес след игра на на Го цял следобед, както винаги в събота, реших да се отбия да оставя един шал, който купих за подарък за Миа в бара. Нямаше никой – освен синът им, Чан Хьок, който трябваше да откаже на една двойка клиенти от австралийски произход на средна възраст да им налее вино, защото е под 18 (а защо са решили да пият вино в корейски бар е друг въпрос). Така говорихме около един час, от любимите му драми, до живота му и мечтите ни. Някак си започнахме да говорим за езици, и той реши да провери няколко думи на български – и както корейците произнасят думите толкова естествено (в сравнение с английско-говорящите), останах поразена какво чуват ушите ми.

 

Историята на това прекрасно момче да сметнете за невероятна, но всъщност е съвсем обикновенна.

 

Роден е в Корея, но е живял само 5 месеца в Корея като бебе, и след това е учил в австралийско училище, мисля, че е 11 клас, говори с типичен местен акцент, но без никак да простее, както много австалийци правят, спретнат, с красиво сърце и отворено съзнание.

 

Чан Хьок е от така –нареченото второ поколение корейци, които почти никога не са живели в Корея, и знаят за живота там само от филмите. Колко е невероятно да се срещнеш лице-в-лице с кореец, който има същата предства за Корея, като тебе, но който звучи и изглежда кореец, но никога не е имал възможността да опита от живота на улиците на Корея! Той има най-доброто и от двата свята – този тук, и този, в Корея. Любимите му сериали са: Dr Stranger, Pinocchio, Bridal Mask и Joonmu и японски анимета Sword art online.

 

Мечтае да стане певец, и съм сигурна, че ще успее. Вече е избран за X-фактор в Австралия, мечтае да отиде в Корея, когато порасне.

 

Това е плодът на саможертжата на едно поколение преди него – това на семейството му. Баща му е оставил кариера, за да може да живее по-спокойно и да може синът му да има добри перспективи, а майка му – една прекрасна жена – е от тези, които вечно се жертват за семейството си. Сервира ми сладки и чай, без да иска никакви пари, както винаги, и с нея си споделяме последните сериали, и тя дори ми разказа исторята на живота си.

 

Чан Хьок може да говори с всички, радва се на голяма популярност сред съучениците и получава поощтрение от всички, един нормален младеж, който както много други живее в два свята.

 

Както и аз, както и всеки един имигрант, който е дошъл тук. Още нещо, което намерих общо със корейските си приятели.

 

“Алелуя” – това е песента, която пее сега.

 

Докато пиша това, Чан Хьок пее на живо през цялото време – соул, рап, балади и общо взето прочувствени песни. Знаете ли песента? “ I should have bought you flowers, when I was your man”?

 

Когато доведох трима приятели- австралийци тук да опитат за пръв път соджу и да опитат корейска храна, те останаха с впечатлението, че се познавам със собствениците отдавна, бяха толкова сърдечни с мене. Като че ли, бях част от семейството, а едва се познавах с тях. Toва беше разбира се, защото те споделиха с мен, че “не много хора ги разбират и са толкова мили”. А те единствено, като всички други имигранти, разбират какво е да си преминал през  девет планини(океана) в десети и колко е кратък живота, това са красивите уроците, които единствено се учат когато си паднал на колене пред изпитанията на живота – тогава се случва нещо невероятно с теб, отваряш сърцето си за трудностите на другите, ставаш излючително мил, и порасваш.

 

Тръгнаха си щастливи, и дори продължихме в корейското кареоке, не говореха и дума на корейски, но трябваше да ги чуете как пееха  - паднах си на земята от смях.

 

Реших да празнувам тук рождения си ден след точно един месец. Момчето (кото съм сигурна, че някои посетители смятат,че свалям след като разговарям само с него) дори ме успокои, че и никой да не дойде, той ще бъде там и семейството ми да изпеят “Честит Рожден Ден”!

 

А и сега – корейска песен, за сърцето “ Липсваш ми” (Погу- шипта) по настояване на двама посетители.

 

Обожавам ги тези корейци, новото поколение.

 

п.с. Парк Чан Хьок е различно име от Чанг Хьок, известният актьор от “Чуно”(2010), ако мислите че  звучи по същия начин, като мен.

 

“Един ден искам да посетя България” – каза току-що на чист български :)

 

Е, добре, ще почакаме:)

 

 

IMG_3840_zps5w47d5mm.jpg

Link to comment
Share on other sites

Силвия,

историите ти са толкова невероятни и и реални, сякаш седим до тебе в бара и ти ни показваш тези мили хора, споделяйки какви препятствия са имали и как със сигурност ще постигнат мечтите си. 

:28558: А младежът има качества на звезда, продължавай да ни разказваш за него... :up:

Link to comment
Share on other sites

Здравей Роси,

 

Много  се радвам за интереса, може би не тряваше да питаш за още разкази за него, защото не мога да подмина такава подкана (а и харесвам Чан Гън Сок :)

 

Вчера беше един от тези прекрасни прости дни, в които човек се радва, че е събудил  от сутринта. Провървя ми!

 

Събота е денят , в който си позволявам да се отдам на хобита – това е да играя Го, да чета книги, да рефлектирам. А вчераприбавих към тези удоволствия още едно – посещение на уютния корейски бар,  и посвещаване на един млад човек в изкуството на Го. Да, същият от предишния пост – Чан Хьок, синът на собствениците, младият талантлив кореец от второ поколение.

 

Едва ли можех да си представя по-добър начин да прекарам събота вечер от това – Го, ентусиазиран млад ученик и корейска музика за фона, пиейки чай и хапвайки корейски сладки. Парите тук не са от полза – ето това е, което не можеш да си купиш с тях, дори застават на пътя.  За петте часа, които прекарах там, не ми се наложи да купя каквото и да било.

 

Контрастът с интензивната атмосфера в красивият будистки клуб, с класическа китайска музика, много топъл зелен чай и група добри Го играчи (и приятели) е голям, но не дотолкова, че да  ме накара да забравя, че това е азиатска игра преди всичко – еднакво красива и в класическа и в модерна обстановка.

 

10422960_10155612230135437_7552793122784

 

Първите 3 игри на Чан Хьок, със сигурност ще останат дълбоко отпечатани спомени в него, но и в мен – бях забравила, какво е да се докоснеш до вселената на Го, и да разшириш съзнанието си, едва на ръба на познанието. Ако всичко млади хора така възприемаха Го, тогава защо не го учим в училище? Работя над въпроса – смятам да го използвам като средство да подтикна млади хора, които по някакъв начин са изпаднали от системата да подновят или създадат амбиции за висше образование и за по-добро бъдеще. Това е част от работата ми.

 

Но обратно в бара – подарих една жилетка на майката на момчето,  и тя толкова се зарадва, че чак ми стопли сърцето. С бащата обсъдихме къде виждам бъдещето си, дали семейството ми иска да дойде и т.н.  На тези въпроси никога нямам отговор, затова просто отговарям с “какво да се прави” , “Оттоке” или с “Гъмбе” (Наздраве). Във всеки възможен момент, Чан Хьок идваше да продължим играта с най-голям интерес.  Осъзнах, по някое време, че българка учи кореец, който никога не е живял в Корея как да играе Го, китайска игра в бар в Австралия. Това ако не е доказателство за глобализъм, не зная какво дуго би било. Но не е само това – ние не просто играем, а се занимаваме с нещо обществено-полезно, и такава е ролята на много имигранти. Затова и ще изнасям доклад в Нова Зеландия другия месец.

 

Междувремено разглеждахме снимки на България, направени от птичи поглед – една прекрасна публикация, подарък от сестра ми. След известно време,  Чан Хьок обеща да изнесе концерт в България, когато се прочуе с най-голяма наивност и с  искрено вълнение.

 

На тръгване, оставих Го – дъската и камъните в бара, за да могат и други да играят.  Както и аз.

 

Тръгнах си с голяма удоволетвореност, надявам се да мога да ви доведа тук, ако някой реши да пътува към Западна Австралия. Толкова слънчева, че се научих да ценя дъжда още повече и този прекрасен дъждовен уикенд.

Link to comment
Share on other sites

Northern-Limit-Line_poster_goldposter_co

 

Току-що гледах на кино филма “Северна Пределна Линия”  за инцидента в Корея по време на Световната Купа през 2002 в Корея, когато Северна Корея преминава северната линия и атакува южно-корейски кораб и убива 22 човека на борда.

 

Над 2 часа от епична жестока битка, млади мъже облечени в бели униформи, само за да потънат в кръв, и в адски мъки, на борда на кораб 357 “ Чамсури” (Морски Орел), обстрелвани безпиро и безжалостно от нечовешко-настървените северно-корейци. Дори животът на младият и симпатичен медик, в главната роля, не остана пощаден, макар и след края на епичната битка. Всичко това се развива на фона на световната купа по футбол и в редките моменти на отдих, целият екипаж се забавлява да гледа на едва-настроения телевизор мача с Германия и с Турция. Изключение не прави и перфектно-изрядния, строг, и справедлив капитан на кораба.

 

Ако не беше основан на истински случай, както ни уверяват надписите в началото и в края на филма, лесно може да се помисли за най-обикновенна пропаганда на Южна Корея. Още по-трагичното в случая е, че тази трагедия се развива по времето, когато президентът на Корея приема политика на не-конфронтация със Северна Корея, при която не е позволено да се стреля първи дори при случай на навлизане в тяхна територия – факт, който е особено изглежда е добре познат на Северна Корея и добре експлоатиран от тяхна страна. За да се допълни картинката, президентът дори нарежда да се дадат голямо количество помощи на Северна Корея за да погне на бедните...за съжаление, тези помощи никога не достигат до тях.

 

Такава е ситуацията с нашите приятели, корейците. Явно не им остава нищо друго, освен да ощесливяват войната, и да правят герои от загиналите жертви. Този филм ми дойде малко в повечко. Досега бях гледала само филми, в които вместо да се търси вина, се показваше човешката страна и на двете държави, и се осъждаше войната като такава. Явно режис_орите са си свършили добре работата, защото ме убедиха, че Корейските филми са малко по-различни от Американските с това, че не демонизират съседите си- братя, ами тръсят начин да отрекат конфликта на първо място. Оказа се, че греша, особено като се има предвид, и че филмът се радва на особена популярност.

 

Имаше 1-2 жени, които се появиха за кратко, но общо взете, беше филм, който може да върне средно-статическия кореец в казармата, дори и да се е опитвал да забрави всичко, свързано с нея.

 

Гледах филма с моят приятел, който дойде от Корея преси около 2 седмици, след дълъг пресой в Корея (около една година). Не мога да ви опиша какво е чувството да гледаш филм на корейски в австралия с кореец – не знам кой е по-доволен от този факт. Ще чакаме корейският фестивал, който тази година ЩЕ дойде в Пърт, за разлика от всяка друга!!

 

С обич от много много студена зима – около 5 градуса!Току-що гледах на кино филма “Северна Пределна Линия”  за инцидента в Корея по време на Световната Купа през 2002 в Корея, когато Северна Корея преминава северната линия и атакува южно-корейски кораб и убива 22 човека на борда.

 

Над 2 часа от епична жестока битка, млади мъже облечени в бели униформи, само за да потънат в кръв, и в адски мъки, на борда на кораб 357 “ Чамсури” (Морски Орел), обстрелвани безпиро и безжалостно от нечовешко-настървените северно-корейци. Дори животът на младият и симпатичен медик, в главната роля, не остана пощаден, макар и след края на епичната битка. Всичко това се развива на фона на световната купа по футбол и в редките моменти на отдих, целият екипаж се забавлява да гледа на едва-настроения телевизор мача с Германия и с Турция. Изключение не прави и перфектно-изрядния, строг, и справедлив капитан на кораба.

 

Ако не беше основан на истински случай, както ни уверяват надписите в началото и в края на филма, лесно може да се помисли за най-обикновенна пропаганда на Южна Корея. Още по-трагичното в случая е, че тази трагедия се развива по времето, когато президентът на Корея приема политика на не-конфронтация със Северна Корея, при която не е позволено да се стреля първи дори при случай на навлизане в тяхна територия – факт, който е особено изглежда е добре познат на Северна Корея и добре експлоатиран от тяхна страна. За да се допълни картинката, президентът дори нарежда да се дадат голямо количество помощи на Северна Корея за да погне на бедните...за съжаление, тези помощи никога не достигат до тях.

 

Такава е ситуацията с нашите приятели, корейците. Явно не им остава нищо друго, освен да ощесливяват войната, и да правят герои от загиналите жертви. Този филм ми дойде малко в повечко. Досега бях гледала само филми, в които вместо да се търси вина, се показваше човешката страна и на двете държави, и се осъждаше войната като такава. Явно режисьорите са си свършили добре работата, защото ме убедиха, че Корейските филми са малко по-различни от Американските с това, че не демонизират съседите си- братя, ами тръсят начин да отрекат конфликта на първо място. Оказа се, че греша, особено като се има предвид, и че филмът се радва на особена популярност.

 

Имаше 1-2 жени, които се появиха за кратко, но общо взете, беше филм, който може да върне средно-статическия кореец в казармата, дори и да се е опитвал да забрави всичко, свързано с нея.

 

Гледах филма с моят приятел, който дойде от Корея преси около 2 седмици, след дълъг пресой в Корея (около една година). Не мога да ви опиша какво е чувството да гледаш филм на корейски в австралия с кореец – не знам кой е по-доволен от този факт. Ще чакаме корейският фестивал, който тази година ЩЕ дойде в Пърт, за разлика от всяка друга!!

 

С обич от много много студена зима – около 5 градуса!

 

п.с. Много скоро ще напиша обстоен доклад за пътуването ми до Хонк Конг и Макао миналата седмица, както и за посещението ми в Нова Зеландия за Азиатският конгрес на Зелените партии. Но за сега само искам да споделя новината, че планирам пътуване до България края на Септември с моят приятел, Хуни...очаквам с нетърпение да се видим!

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...