Jump to content

Aussie Life


Recommended Posts

Послушай Нико, аз мисля, че той е прав. Научи го бързо на български, така ще може всичко да си казвате. Даже в английския има емоции, които не могат да се изразят така добре, както на български. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мерси за хубавите предложения. Значи решавам аз да ги уча на български ( не ми беше хрумвало предиwink.gif )и на техните съобщения на корейски орговорям на български ( btw много бързо схващат ако им кажа нещо на бг). Проведохме си следния разговор, цитирам:

 

 

Hello (me) -아악.. 힘들어..(trans. Arg..it is hard for me too.. [being away at work]) - Мисля за теб- 아~아하! 그렇군. ( trans. Aha! Rразбрах.) -Толкова си сладък...- Нито пък ти.. (?!)

 

 

И до там беше моя урок по бг. Google translator пак нещо е сбъркал рецептата 28558.gif .

 

Иначе моята приятелка сериозно се е захванала да ги тормози с английски и в неделя им преподавагрупово урок най-официално с учебник и граматиката на добре познатия Мърфи. Те прилично повтарят след нея, и дори се научиха да любезничат по английски маниер. Сега всеки път когато си подаваме солта на масата или си отваряме вратите следва ' Thank you' последвано от задружен смях на собсвената си невиждано-излишна (свръх) любезност, иначе съвсем характерна за австралийците. Дори се научиха да се усмихват всеки път когато ги питат дали си искат квитанцията и да казват : No, Thank you!' (biggrin.gif )...не че още не се заливат от смях като се сетят как изглеждат отстрани laugh.gif

 

За езика не мога да кажа, че имаме особено общо с корейците, но щях да падна като разбрах, че имат същите суеверия....ако щете ми вярвайте! Например, вали дъжд и грее слънце и аз естествено се сещам: дяволът се жени; моето момче ми казва, че имали съвсем същата поговорка. Киха той снощи вечер 10 пъти и аз му викам: някой мисли за тебе, а той -Ара- (знам)!

 

Ей на, тука да умра ако не е верно! Учудвам се, защото англичаните нямат такива суеверия, и дори никога не споделям с тях, защото ще им сторя ' interesting' , което е друга дума за 'нещо странно и екзотично, с което не искам да имам нищо общо'.

 

Иначе, понеже днес съм на тема 'езици' , мога да подтвърдя съществуващото подозрение, че най-добре се учи корейски ( или какъвто и да било език) в леглото smile.gif

 

Айде, отивам да уча wink.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мерси за хубавите предложения. Значи решавам аз да ги уча на български ( не ми беше хрумвало преди;) и на техните съобщения на корейски орговорям на български ( btw много бързо схващат ако им кажа нещо на бг). Проведохме си следния разговор, цитирам: 

Hello (me) -아악.. 힘들어..(trans. Arg..it is hard for me too.. [being away at work]) - Мисля за теб- 아~아하! 그렇군. ( trans. Aha! Rразбрах.) -Толкова си сладък...- Нито пък ти.. (?!) 

И до там беше моя урок по бг.  Google translator пак нещо е сбъркал рецептата (хаха). 

Иначе моята приятелка сериозно се е захванала да ги тормози с английски и в неделя им преподавагрупово урок най-официално с учебник и граматиката на добре познатия Мърфи. Те прилично повтарят след нея, и дори се научиха да любезничат по английски маниер. Сега всеки път когато си подаваме солта на масата или си отваряме вратите следва ' Thank you' последвано от задружен смях на собсвената си невиждано-излишна (свръх) любезност, иначе съвсем характерна за австралийците. Дори се научиха да се усмихват всеки път когато ги питат дали си искат квитанцията и да казват : No, Thank you!' (усмивка)...не че още не се заливат от смях като се сетят как изглеждат отстрани :) 

За езика не мога да кажа, че имаме особено общо с корейците, но щях да падна като разбрах, че имат същите суеверия....ако щете ми вярвайте! Например, вали дъжд и грее слънце и аз естествено се сещам: дяволът се жени; моето момче ми казва, че имали съвсем същата поговорка. Киха той снощи вечер 10 пъти и аз му викам: някой мисли за тебе, а той -Ара- (знам)!

Ей на, тука да умра ако не е верно! Учудвам се, защото англичаните нямат такива суеверия, и дори никога не споделям с тях, защото ще им сторя ' interesting' , което е друга дума за 'нещо странно и екзотично, с което не искам да имам нищо общо'. 

Иначе, понеже днес съм на тема 'езици' , мога да подтвърдя съществуващото подозрение, че най-добре се учи корейски ( или какъвто и да било език) в леглото :)

Айде, отивам да уча:))

 

да така е, езиците се учат най-лесно в леглото :D даже има и такъв филм - "Sleeping dictionary" с Джесика Алба, аз на жена ми й бях направил нещо като учебник (българо-английски) 10-15 стр., с азбуката и най-основните думи и изрази, и малко граматика, тя от там учеше и някъде след 1 година почна да говори и разбира.

а относно суеверията и разни изрази и пословици има повече еднакви от колкото си мислиш :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

да така е, езиците се учат най-лесно в леглото biggrin.gif даже има и такъв филм - "Sleeping dictionary" с Джесика Алба, аз на жена ми й бях направил нещо като учебник (българо-английски) 10-15 стр., с азбуката и най-основните думи и изрази, и малко граматика, тя от там учеше и някъде след 1 година почна да говори и разбира.

а относно суеверията и разни изрази и пословици има повече еднакви от колкото си мислиш smile.gif

 

Ох, Нико, спомням си го много добре този филм, точно той ми беше на езика. Ако твоят така полезен учебник си е свършил предназназнаяението, я го метни насам, да свърши още едно добро делоsmile.gif Адреса- на ЛС. А я сподели тука с нас, с какви още суеверия са им пълни главите, че да се ограмотя и аз, а и другите tongue.gif

 

Днес, да се приземя отново в Австралия, ето какво се случва тука: значи 'пичовете' от източните щати решили да организират Австралийски Корейско-Филмов Фестивал ... лошо няма! Но като издигнахме и ние един самотен глас, дали случайно няма да идва и в Пърт, отговорът който получихме, беше, че нямало достатъчно интерес тука, и затова ако сме били продължаваме да прояваваме интерес, можело и да ни огрее догодина

(до амина). След като любезно им посочихме някои елементарни статистики, от рода на тожа, че Западна Австралия е най- бързо растящия щат в цяла Австралия от около 5-6 години насам, с процент на азиатко присъствие , равен на този във Сидни, и че е общоизвестен факт, че около 30 процента от населението тука е имигранти, се опитахме да се оправдаем, че не сме чували нищо за никакво предварително допитване, а и че едва ли има нужда от такова, като се има предвид, че ако не корейската, то поне азиатската част от населението отбелязва сериозно присъствие. И крайна сметка, решихме, че е време да организираме наш си собствен филмов фестивал. Ето някои от заглавията, които присъстват на таз годишния фест:

 

Secret Reunion

223913_170484859689942_120726314665797_461359_3101614_n.jpg

 

The Earth's Woman (documentary):

 

earths-women.jpg

 

 

Bedevilled:

 

 

283069_170484496356645_120726314665797_461351_1628222_n.jpg

 

И постер с безплатни филми за тези във Сидни:

 

 

292535_178249225580172_120726314665797_482890_169873_n.jpg

 

Прилагам иостаналите заглавия, които са предвидени за феста ( само 'дето не знам на кого са му от полза и защо тояно се казва Австралийски след като повече от половината територия е изключена от това събитие):

 

283287_170483429690085_120726314665797_461347_7638770_n.jpg

 

 

 

 

Мисълта ми беше, уважаеми съфорумници, че ако си мислите, че БГ е в г..а на Индия, много се лъжете! И тука, се чувствам повеяе от ощетена, защото не само, че има здравомислещи хора, и такива, които да са много и над средното ниво на интелигентност, но нещо много рядко ни огрява щастието да се възползваме и ние от такива инициативи. Ами, предтавете си, да поканят Шайни, и 2 ПМ , и кой ли още не в Сидни (и в Мелбърн, разбира се), а за останалата 2/3 от страната, да ... да ходи да си легне. Няма да споменавам, че билет до Сидни е почти на същата цена като до Сеул, въпреки че разстоянията са съответно 4 хиляди и 11 хиляди километра приблизително.

 

Извода е само един: където и да сме, няма как, трябва да разчитаме само и единствено на себе си. В крайна сметка, те са тези които губят от нашия интерес, не ние. А и се радвам, че вече се запознах, с издателя и редактора на тукашното корейско списание, който след първоначалния му абсолютен скептицизъм, че някой може да харесва Корейски филми, стана съпричастен към идеята да направим и тука един подобаващ фест.

 

Недоразумението се изчисти, след като разбра, че не съм от Австралия, и следователно съм малко над средното ниво на културни познания на повечето австралийци, с които се срещаsmile.gif Очаквайте продължение!

 

284797_170482216356873_120726314665797_461343_924671_n.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ох, Нико, спомням си го много добре този филм, точно той ми беше на езика. Ако твоят така полезен учебник си е свършил предназназнаяението, я го метни насам, да свърши още едно добро дело[ Адреса- на ЛС. А я сподели тука с нас, с какви още суеверия са им пълни главите, че да се ограмотя и аз, а и другите

Днес, да се приземя отново в Австралия, ето какво се случва тука: значи 'пичовете' от източните щати решили да организират ... лошо няма! Но като издигнахме и ние един самотен глас, дали случайно няма да идва и в Пърт, отговорът който получихме, беше, че нямало достатъчно интерес тука, и затова ако сме били продължаваме да прояваваме интерес, можело и да ни огрее догодина

(до амина). След като любезно им посочихме някои елементарни статистики, от рода на тожа, че Западна Австралия е най- бързо растящия щат в цяла Австралия от около 5-6 години насам, с процент на азиатко присъствие , равен на този във Сидни, и че е общоизвестен факт, че около 30 процента от населението тука е имигранти, се опитахме да се оправдаем, че не сме чували нищо за никакво предварително допитване, а и че едва ли има нужда от такова, като се има предвид, че ако не корейската, то поне азиатската част от населението отбелязва сериозно присъствие. И крайна сметка, решихме, че е време да организираме наш си собствен филмов фестивал. Ето някои от заглавията, които присъстват на таз годишния фест:

И постер с безплатни филми за тези във Сидни:

Прилагам иостаналите заглавия, които са предвидени за феста ( само 'дето не знам на кого са му от полза и защо тояно се казва Австралийски след като повече от половината територия е изключена от това събитие):

Мисълта ми беше, уважаеми съфорумници, че ако си мислите, че БГ е в г..а на Индия, много се лъжете! И тука, се чувствам повеяе от ощетена, защото не само, че има здравомислещи хора, и такива, които да са много и над средното ниво на интелигентност, но нещо много рядко ни огрява щастието да се възползваме и ние от такива инициативи. Ами, предтавете си, да поканят Шайни, и 2 ПМ , и кой ли още не в Сидни (и в Мелбърн, разбира се), а за останалата 2/3 от страната, да ... да ходи да си легне. Няма да споменавам, че билет до Сидни е почти на същата цена като до Сеул, въпреки че разстоянията са съответно 4 хиляди и 11 хиляди километра приблизително.

Извода е само един: където и да сме, няма как, трябва да разчитаме само и единствено на себе си. В крайна сметка, те са тези които губят от нашия интерес, не ние. А и се радвам, че вече се запознах, с издателя и редактора на тукашното корейско списание, който след първоначалния му абсолютен скептицизъм, че някой може да харесва Корейски филми, стана съпричастен към идеята да направим и тука един подобаващ фест.

Недоразумението се изчисти, след като разбра, че не съм от Австралия, и следователно съм малко над средното ниво на културни познания на повечето австралийци, с които се среща. Очаквайте продължение!

 

оф ами сега не се сещам за нищо :rolleyes:, като си говорим с жена ми някой път казвам разни наши изрази или поговорки, суеверия и тя ми казва че и при тях са така. :) като се сетя нещо ще пиша.

а "учебника" го нямам тук, ще ти го пратя като се върнем в Корея, след 2 месеца, ако още имаш нужда от него :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не ми се налага да гледам корейски драми тези дни за да си запълня времето. Тези дни, животът ми е повече от драматичен! Всичко, което казвам от тук нататък е абсолютната истина, и дори лицата са назовани с интинските им имена...

 

Драмата започна някъде към 8 часа сутринта в събота. Събуждам се от много остропочукване на вратата на стаята и вместо да видя някой от моите съквартиранти,виждам еднакво шокираното лице на ‘страховития’ шеф на моите приятели- корейци,когото споменах по-рано. Едва повярвахна очите си! Миналата вече имахме парти до към 2-3 часа, и да те събудят рано сутринта, при това по такъв начин, ви уверявам, че никак не е приятно. Чангхун, който спеше с мене,също остана поразен и излезе да види какво става. Оказва се, че шефът по прякор‘ Джон Октопода’ е дошъл да потърси един от съквартирантите ми, Ю Мин, но на идване открива, че Джи Су (другият ми съквартирант) излиза с неговата най-ценна служителка, тоест дясната му ръка. Това го е разбира след като ги вижда дваматада тръгват в колата паркирана пред къщата рано сутринта. След това, решава по погрешка да влезе в нашата стая и накрая намира Ю Мин, който невинно си спи най-спокойно. За да се отърва от неловката ситуация, решавам да отида да потичам на плажа, и на излизане виждам как ‘Окто’ нарежда на Ю Мин, че трябва да си замине обратно за Корея, и че Джи Су и Джени трябва незабавно да се разделят (на корейски). Чудя се само какво ли има да каже за мен и Чангхун, но си замълчавам.

 

Прекарвам си половината ден в дву-часова разходка, и още толкова учене в института,аследобед решавам да се присъединя към Чангхун и неговата риболовна страст наедно райско местенце, наречено Перън Пойнт. Утоляваме страстите от сутринта в спокойното синьо море и леко облачно небе имириса на океан. Понеже той ме е търсил цяла сутрин, след като не се прибрахведнага от джогинг, Чангхун е особено щастлив да бъде с мене, а аз се радвам,че въпреки че имаше и други негови причтели на това райско местенце, той едваим обърна внимание и без никакво притеснение показваше внимамние и близост към мене.

 

Вечерта решаваме да си устрим парти, с моята причтелка- англичанка, Мел, която е на около 50 години и е най-големия фен на К-поп и драми в западна австралия(гарантирано!) и нейния син, Саймън, който е само на 17, но ако можех щях дагласувам за него на каквито и да било избори- не само заради невероятно проницателния му мозък, но и заради черното му чувство за хумор и завидни актьорски умения. Тя остана абсолютно очарована от трите ми корейски момчета аи най-вече от това, че Чангхун сготви 2 корейски ястия, и сервира масата иизчисти като в аптека за по-малко от 40 минути. Аз практически, помагах единствено присъствайки.

 

Хубавата ни вечер беше прекъсната от непрекъснати обаждания по телефона на Окто, койтонастоява всичките ‘ замесени в престъплението’ да се явят незабавно в неговата къща, която е на около 40 километра, и то в събота вечер! Не знам, дали ставаясно, но за Австралия, и за западния свят, събота вечер е едва ли не святовреме. Те не ходят на църква в неделя, но за сметка на това излизането в съботавечер е повече от задължително, едва ли не ритуал. Това е нещо, като симвила имна свобода от системата, от работата от 9 до 5, и е тяхно право, което вярвайте ми, ако някой им го заплаши може да се стигне до революция. Та, значи, те заминават някъде към 11 часа вечерта за да обявят публично тяхната връзка предостаналите мениджъри на компанията, надявайки се, че ще спечелят тяхнотоснизхождение. Уви... докато ние с Ю Мингледаме City Hunter, другите герои се връщат изморени. Джени през сълзи миобяснява какво е станало – разбирам само, че дори тези, които са уважавали и са смятали за техни приятели,са изразили абсолютна ненавист към Джи Су, че открито са му казали, че гомразят, и че най-почтенно биха постъпили ако си заминат обратно за Корея. Най-накрая едва ли не позорно са ги изгонили, заплашвайки ги, че ще гиуволнят.

 

С помощта на неувяхващата усмивка на Ю Мин (който се оказа, е бил охранител на концери наРейн преди 10 години, когато още никой не го чувал!), с малко мъдрост, коятоуспях да събера от всички книги които бях чела, и най-вече с обилно количество соджу, вечерта се превърна в трагико-комична, където едната половина на масата се заливаха от смях,а другата сериозн обсъждаше бъдещето си, партито продължи до ранните часове на сутринта.

 

Наликазват, че утрото е по-мъдро от вечерта?Не по-късно от седем часа сутринта, ОктопосДжон, звъни и след кратък разговор става ясно, че Джени е уволнена, а Джи Сутрябва да си намери друга работа до една седмица, докато Ю Мин и Чангхун можелиспокойно да се простят с проспектите да бъдат спонсорирани от фирмата, за даостанат по-дълго в Австралия. Освен това, трябвало да отидат ОТНОВО у тях, зада им го кажел лично (?!) за вече взетото решение.

 

Е,тогава вече не издържах, и им казах, че ако наистина са толкова глупави, че даму играят неговите мапулационни игрички, аз отивам в зоологическата градина.Това може и да звучи странно, но действително предишния ден ме помилиха даработя половин ден в зоологическата градина, за да направим едни интервюта затяхно изследване, а не защото просто издивявам J Това беше най-умного нещо, което бях правила досега, защото когато вечерта се върнах, след малко тичане в парка, се;почувствах отново в нормалния свят. Отново влязаох в драмата, когато сеприбрах, и виздам една корейка да готви у нас, и да чака нейния мъж да дойде,заедно с останалите герои от поредната среща с Октопода- Джон. Взех си една вана, за да дойда на себе си, адокато изляза от ваната, момчета вече се бяха върнали с 11 бутилки соджу, цяла каса бира, и 12 бутилки водка cruiser (подарък). Изглеждаха видимо по- спокойни, но и без да задавам въпроси ми стана ясно, че нещата са далече от идеални. Джени разговаря с Чангхун цяла вечер едновременно сериозно и сърцераздирателно. Явно сеопитваше да му помогне с неговата виза, а Джи Су не промълви почти нищо, освен ‘my pleasure’ в отговор на това, че му се извиних, че съмму взела неговия фотоапарат от стаята. Чангхун беше единствения видимо щастлив, ипроявяваше ‘I-don’t-care attitude’ и през цялата вечер ми отделяшеспециално внимание, и ми държеше ръката.

 

Докато се водеха сериозни разговори за бъдещето, аз си създадох нов неочакван приятелв лицето на корейката, която готвеше по-рано, ставайки партньори по пиене наводка cruiser в чаши засоджу (като за ракия); и предлагайки и малко българско сирене с чубрица, илютеница. Нейния мъж, който бил живял в Китай 4 години, разпозна лютеницата,като нещо много познато, а чубрицата я определиха единодушно с групов възгласоколо масата на ‘Сан-чо!’ (тяхнатаверсия за чубрица, която трябва да отбележа, че не може да се намери никъде вАвстралия, а това беше специална пратка от България на един познат, който беше там , търсейки късмета си). Дори по едно време корейката (която не говореше дори и дума на английски) ме нарече ‘они’ (сестра) и станахме приятелки, някак си...тя беше пътвия човек, който чух да казва, че двамата с моя приятел изглеждаме ‘ so lovely’.

 

Едва след като всички си заминаха, и останахме сами сред купища празни чаши от соджу и с догаряща свещ, Чангхун ми сподели през сълзи какво е станало днес в къщатана Джон- Октопода: той и другите от по-възрастните членове на фирмата са се извинили на моите момчета, като са се оправдали, че са били прекалено пиянипредишната вечер; предложили са им да ги спонсорират с прословутата виза 457,която позволява на имигрант да остане в Австралия, при условие че работи само за роботодателя, съдействал им за визата. В отоговор на това, Чангхун му отговорил, че за съжаление бил загубил доверие в него, както и в останалитечленове на компанията, и че не му е възможно да работи за него от сега нататък;че предпочитал да се върне обратно в Корея, отколкото да приеме спонсорство от него. За него, все още идеалите стоят над всичко; опитах се да му обясня, че на запад, никой не харесва шефа си, и е нормално да нямаш нищо общо с него извън работно време . Но едва ли ме разбра.

 

Терапията,която проведох, беше документален филм за Sea Shepherd, които бранят китовете в Антарктика от японци със всякакви методи; особено въздействащ на фона наметалика(!) и с една възглавничка във формата на щит от костенурките-нинджа,която да го предпазва от нападките на разни октоподи други разни съмнителни морски същества...

 

Анализа в понеделник вечер е следния: Ю мин си заминава за корея утре (точно тогава му е рождения ден), Джи Су и Джени си търсят нова работа, а Чангхун си заминаваслед две седмици за неопределен период от време. И всичко това, защото двама човека са се влюбили....това се случва, скъпи съфорумници, в 21-ви век, вдържава от т.н. първи свят.

 

Накрая малко снимки на Чангхун от разходката по плажа, за разведряване на атмосферата:

 

curiosity2.jpg

 

curiousity.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боже, какъв сериал само, че и цветен!! :blink: Семеен /либовен скандал на фирмена основа или обратното в корейски стил :blink: Само не разбрах, този Окто Джон и той ли е кореец, но почти съм сигурна, че е. Намирисва ми, че скоро няма да има от кого да учиш корейски, а това е много тъжно и в.... двата случая. Дано всичко се размине и има хепи енд, но не като в техните сериали. Чакам продължение или второ действие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Омо... :o И аз чакам да разбера развръзката. :blink: Уви, надали ще е като в сериалите. Колко жалко. :(

 

Ама там нали знаеш как най-често завършват... laugh.gif Иначе, ForEverRain, яко си нагазила в корейската драма. Ако няма да е зла майка, ще е зъл шеф. laugh.gif Много ме кефи емоционалността на корейците (щото само отстрани гледам blush.gif). Ама ти си потърпевша, че те разделят (тук явно драмата си следва познатия сценарий) с твоя любим. Добре че гледаш с хумор на това. Твърдо вярвам в щастливия край и в разума на корейците, който трябва да се окопити и дa се прояви, като минат всички бурни страсти. smile.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ForEverRain, каквото и да стане, не унивай. В края на краищата живота не свършва, а продължава. Всяко изпитание ни прави по-силни и ако успеем да се възползваме от факта, че се случва - по-добри. Приятелят ти може и да си намери и друга работа. Все пак говори английски, а това не е нещо, което всички в региона Китай-Корея-Япония правят. Не зная с какво се занимава и от колко време или какво точно учи (е учил), но всичко, което си направил със себе си събирайки опит и знания е богатство, което следва да му дава по-голяма увереност и самоуважение и да му помогне при търсенето на работа. Не го карай да приема философията на запада - нали затова е толкова прекрасен, защото има идеализма на младите от изтока. Всеки компромис ни променя, а ако го направи заради теб... не ти завиждам - това си е изнасилване на душата. Затова си до него - подкрепи го, каквото и да реши и се заредете с търпение. Нищо не се знае. Пък и не мисля, че не можеш да го изчакаш примерно година, ако нещата се забавят. Да - животът е днес и сега, но в края на краищата не живееш в ХVІІІ век - има интернет, има телефони (не забравяй и да пишеш писма на хартиен носител - това си е физическо присъствие wink.gif ). Ето, ние сме до теб, макар и от другия край на света и се опитваме да те подкрепим. Може и да е изморително, но ако правилно съм разбрала - момчето си струва, нали?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мерси на всички за хубавите думи...междуврменно да попълня каста за драмата с главните герои:

 

Главните заподозрени:

 

Ji Soo, Jenny

Jisooeatingtheheadofjenny.jpg

 

 

jennyandjisoo.jpg

 

 

You MinYouMin.jpg

 

Octopos (с бялата шапка в дъното)

 

 

 

octopus.jpg

 

 

Silvia:

JennyanSilvia.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

До сега бях само читател, но реших, че е редно да задам един доста важен въпрос: Така и така мечтаеш да живееш в Южна Корея, защо твоя приятел не те вземе със себе си? Сигурно има основателна причина, но все пак ако много те обича, би следвало да направи всичко възможно да останете заедно. Но аз съм само страничен наблюдател, само вие си знаете какви точно са ви отношенията и накъде трябва да върви връзката ви. Надявам се всичко да приключи добре за вас.

 

А този Октопод много смешен човечец ми се струва. Когато го видях на снимката, го помислих за кльощав тинейджър с големи уши. :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

да и аз до колкото разбрах в Корея не е хубаво да се смесват лични и служебни взаимоoтношения, особено пък ако са колеги. освен това забелязах че корейците много обичат да плашат и блъфират, за да държат по изкъсо служителите, но пък и от друга страна има и много кандидати за работно място и затова шефовете са свикнали да правят квото искат.

надявам се да се оправят работите там, ако не идвай в Корея :D, вече има 4-5 смесени двойки (BG-KR), така че няма страшно :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет. Аз имам една молба: така и така имаш допир с корейци, я ги питай какво мислят за евентуално обединение със северните им братя?

 

Всъщност, всеки който има допир с корейци би било добре да го направи - ако няма нищо против, естествено.

 

Много ми е интересно какво ще кажат!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Силве, в живота винаги има и хубаво, и лошо. Но ако намеренията ви са сериозни и двамата искате да продължите да бъдете заедно, сигурна съм, че ще се намери начин. А и аз мисля, че няма нужда да го учиш на западното мислене, чарът му не е ли точно в това?!!! Не знам как се развиват при вас нещата в момента, но дано вече да сте измислили начин как да продължите връзката си...Желая Ви го от сърце!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така и така темата се превърна в стил 'лични дневници', така че поне да продължа до край..

 

Епизод 9:

 

Днес съм сама вцялата къща и си устройвам парти със водка крузър, и редувам Massive Attack и Violin Concerto No. 1 A Minor Vivaldi (това, което сме слушали в училище някога)съответно за мотаене и учене в равни пропорции до сега...някъде два часа сутринта западно австралийско време. Развръзката: Чангхун си заминава в неделя за Корея,с намерението да се върне на туристческа виза за поне още три месеца, многоскоро след това (но аз съм си такъв скептик, че дори и двупосочен билет да си беше купил, пак щях да се съмнявам), Джи Су остава да работи за октопода, Ю Мин никога повече не иска да се върне в Австралия. Надявам се да не съм повлияла на никой със западните си гнили разбирания за чест и достойнство, но все пак се радвам, че поне един от тях има намерение да се върне ...макар и с извинението,че дядо му ‘почти’ щял да умре, но това било о’кей, защото той ‘вече бил умрял’.

 

ДайКаст, СевернаКорея е сигурно първата тема, за която сме говорили. И как иначе, с реалнаопасност за война, повечето южно-корейци следят новините почти всеки ден и сатака да се каже на станд бай, тоест са готови да си тръгнат обратно ако ги извика ‘милото’ правителство. Не съм забелязала негативни коментари, но най-вече говорят за това със смесица от съжаление и безсилие. И никой не можеда ги обвини. Не съм срещала някой който да е против обединието, а по-скоро разбиране за практическото му неосъществяване. Без да взимам страна, ми се струва, че южно-корейците са ‘нормалните’ ако може да има такива в такъв безмислен конфликт. Или поне такива, които мислят и разсъждават като нас. Това което знам, е че нямат никакъв контакт със северно-корейци, освен един колега някъде по случайност, и при това положение, просто няма как да стане някаква социална промяна. Но и аз оставам опитмист, другото би означавало световна война. Можеш да ги питаш лично...FB: Kim Jang-hoon

 

Всъщност, аз понякога имам съмнения кой е от Южна Корея и кой не е…за нас е невъзможно да разпознаем акцента им, а ако някой е решил да живее на Запад, едва ли се различава по нещо особено в поведение и нрави от останалите. Друг е въпроса, откъде предпочитат да се индентифицират...

 

Сега е два и половина, моето момче се прибра, сготвих му бг манджи, и нямам търпение даизлезе от банята да разбера дали ще ги хареса. Масив Атак и водка за измиване навсички грехове, минали и бъдещи. Бог да е с вас, скъпи съфорумници!

p.s. една снимка от кратка екзурзия до 'старинен' за станадартите на Австралия град (около 100 години) , наречен York, на приятен час и половина път на изток от Пърт. Най-високото място в околността : 322 метра!!!

JHandme.jpg

 

П.С.2: Нико, изобщо не ми трябва подканване за да отида в Корея..smile.gif Рейн има концерти на 24- и 25-ти в Сеул. Ако знаеш как ме сърбят краката да се кача на първия самолет, не е за разправяне.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

.... П.С.2: Нико, изобщо не ми трябва подканване за да отида в Корея..smile.gif Рейн има концерти на 24- и 25-ти в Сеул. Ако знаеш как ме сърбят краката да се кача на първия самолет, не е за разправяне.

 

ами не знам, мен корейската музика не ме интересува много :rolleyes: но ние другия месец се връщаме в Корея, така че ако идваш се обади може да се видим с другите смесени двойки :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ!!!!

 

kangaroo-paw.jpg

 

След две дълги зими- една в Южното и една в Северното полукълбо - най-накрая и мене да меогрее *sun*.

 

В чест на този факт, реших да изляза на верандата и да се порадвам на пролетното слънце, докато си пия кафето, и си чета вестника.Само, че още на първата страница ме полазиха ледени тръпки. Сами вижте защо:

 

photo.jpg

 

Чувството ми захумор се замести с ЛЕКО чувство на безпокойство....!

 

Като стана думаза Австралия, пролетта тук означава нормални температури, преди да започнебезкрайното горещо лято. Най-хубавото на този сезон са цветята, които сепростират с километри, с най-различни цветове. Аборигените нариат този сезон ‘сезона на цветните килими’, и продължава само два месеца. От много странниразновидности цветя, вероятно най-странното от всичките е ‘лапа на кенгуру’(kangaroo paw), на картинката по-горе. Ако като мене се чудите защо се казватака, ето ви малко подсещане. Можете ли да намерите някаква прилика?

Kangaroos-on-the-beach-0.jpg

 

any-esperance-beach-particularly-out-at-cape-le-grand-national-park-21298364.jpg

 

Иначе, отдавна не съм се разписвала тука, затова му е време. През последните няколко седмици мисе наложи доста пъти да годя до Perth International Airport да изпращам и дапосрещам приятели, повечето корейци. Искам само да ви предупредя от сега, чеако ви се налага някой да ви изпраща, не ме молете, защото горчиво щесъжалявате. Всеки път коато казвам ‘ довиждане’ на някого го правя все едно, ченикога повече няма да ги видя и никак не съм в настроение. Случвало ми се е ипреди да се сбогувам с някой за един ден, а след това никога повече да не гивидя.... Но за сметка на това, когато посрещам някого го правя така, че всеедно се връщат от отвъдното и стршно много се радвам. Затова и много сезарадвах, че моето момче се върна от Корея точно след една седмица както обеща.Сега нещата са отново нормални, доколкото могат да бъдат.

 

Когато гоизпращах, направо ми се плачеше, не само защото заминаваше, а заяото аз неможех да отида с него. Точно по времето, когато Р ейн изнасяше последните сиконцерти в Корея. Трудно ми беше да понеса, че не успях да бъда на финалния концертв Сеул, на който се разплака заради подкрепата на всичките си фенове ( и аз съснего). На летището умишлено не си взех паспорта, защото доколкото се познавам,щях да тръгна в последната секунда с него. Но за невероятните представления наРейн, за сълзите, за емоциите, за голямата му признателност към феновете и заабсолютната му всеотдаденост в неговататема.

 

Иначе, на другияфронт, ми предстои да завърша докторантурата си до края на мессеца. Това ще е цяло чудо! Стискайте палци! Благодаря на всички за подкрепата и за личните съобщения след последните няколко поста.Много съм ви признателна!!! Днес във фитнеса (където ходя всеки ден на нещокато военна трнировка, тренирам за корейската армия:D ) се запознах с една българка, която приличаше на супер модел от Русе, която е тук от 10 години.Казва се Вики. Попита ме дали съм тука сама, имайки предвид предполагам дали имам семейство тука...отговорих и че съм сама, но това не е съвсем вярно. Вярно е , че нямам майка и сестра и баща тук, които да ми проправят път, но как може човек да се нарече сам, когато имамтолкова приятели с вас и тука в Австралия. Вики беше със съпруга си, и мепопита дали съм сама отново...ах! Вики, Вики, недей така! Не съм чак толкова самотна колкото изглеждам!

 

Не съм била много активна в ЕС заради докторантурата, но следях това-онова. Ето и рецепта за ‘приготвяне’ на успешнадокторантура:

 

Еднакви порции оплетенитеории и собствена каша, примсени с малко боза за набухване (ако няма, можетеда използвате и бг локум от рози). Така приготвената смес се бърка около тригодини, и позлволете 6 месеца за гланза и за крема. Пече се около месец.Сервира се топла. Но ако човека на когото я ервирате го полазят студени тръпки,значи нещо сте сбъркали рецептата.:D

 

Приятен апетит!

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...