Jump to content

Aussie Life


Recommended Posts

О, да, мерси много за подсещането за Бусан! Значи и до там ще трябва да се отбия на 4-ти, не се знае какви знаменитости могат да се срещнат по улиците!

 

А ето от тук можете да свалите моята статия ако някой слуачайно се интересува:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

О, да, мерси много за подсещането за Бусан! Значи и до там ще трябва да се отбия на 4-ти, не се знае какви знаменитости могат да се срещнат по улиците!

 

А ето от тук можете да свалите моята статия ако някой слуачайно се интересува:)

Моя милост се интересува, понеже съм икономист по образование и по професия, но иска регистрация сайта. Освен това, ако е на английски, ще ми е доста трудно. Моят е на ниво колкото да прочета по нещо за някоя знаменитост и толкова(;

ТУК

открих някаква в статия за фестивала /в сайта, където постват по някоя нова снимка на Чо Ин Сонг/. Всъщност като се сетя в Кьонгджу и Бусан има доста повече магазини на марките, които рекламират нашите любимци. Особено в центъра на Бусан няма да забравя големите билбордове с хубавите лица на Чо Ин Сонг и Уон Бин.

Освен това Чонг У Сонг е в журито на фестивала, а сигурно и Чанг Донг Гон ще се появи. В програмата видях македонски, полски, чешки, турски и мисля румънска продукция, но българско нищо..

Пожелавам ти давидиш някой на живо!!:))

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

photo2-31.jpg

 

 

До къде стигнах! До Корея!

photo4-24-1.jpg

 

 

Измина една седмица от пътуването ми до Корея. От къщатана свещенник до най-луксозния квартал Кнгнам до културната улица в сърцето на Сеул Ин-Са-Донг и академията на науките в Сонгнам...какво ли не видях.Емоционално,също е пътешествие към нови страни.

 

photo1-38.jpg

 

Много мислих как да опиша престоя си в Корея (Сеул,по-точно) и единственото, което ми идва наум е опита ми с гмуркането: вначалото те е страх от непознатия нов свят под водата, свят който е многопо-богат на разнообразие от нашия свят; но след като предоолеш първоначалния систрах, попадаш в състояние близко до безтегловност, и се чувсташ много лек(може и да е от непрекъснатото обикаляне из града да се чувствам с няколкокилограма по-лека); инай-накрая забравяш да дишаш изцяло, но щом видиш първаташарена риба, тръгваш след нея и забравя за всичко останало. А в Сеул има многопъстри и разнообразни видове риби, по които е много, ама много лесно да се заплеснеш.

 

photo1-39.jpg

Първите ми впечатления от Корея бяха: 1) има много корейци в Корея; не се налага да ги търсиш под камък и освен това наистина самного! 2) въздухът (поне във Инчон) е чист и свеж, а не както очаквах мръсен изадушен; до блоковете има огромни полета за ориз, парници и зеленчукови градини3) осъзнах, че сигурно трябва да съм перверт, от толкова много заплесване покорейската мода, супер-урбан културата им и красиво-гримираните им лица.

 

На ниво лични запознанства се запознах с много новиприятели, както и се срещнах с предишни. Първите три дена останах при брата наместния свещеник, с когото се запознахме случайно в самолета от Куала Лумпур.Той не искаше никакви пари за трите дни и само ме водеха на ресторанти и притехни приятелски семейства пстоянно и ме накараха да се почувствам като ВИП ощеот пристигането. Оказа се, че свещеникът на църквата, много енергичен човек состър поглед и топла усмивка, правел най-хубавото кафе в Инчон, и нямаше как:трябваше да пробвам. Не само най-хувавото кафе, но и най-добрата закуска в Сеул по моя преценка с праскови и круши отгледани в собствената му градина, заедно стост и омлет.

photo2-32-2.jpg

 

Посетих тяхната църква,която е по същество презбетарианска, и се свири на електрически китари се пеекато на истински концерт: страхотно преживяване като за църква, не бяхочаквала, че първият концерт който ще чуя в Корея ще е в църква!

 

photo1-32-2.jpg

Но едно от най-хубавите преживявания беше разходката покрай река Хан с „Голяма Мечка“(буквално преведено имете на брата на свещеника) която се превърна в8-километров джогинг. И това, само защото споменах, че имам нужда от някаквиупражнения след седене в самолета за 13 часа. Един от мостовете сменяшесветлини като хамелеон, а дори си нямал име (все пак е само един от близо30-тте моста в Сеул). Видях се Джени, която случайно също беше в Корея, ипо-точно в Инчон по това време, напълно изненадващо. Излязохме в Пупянг, коетона мене ми звучеше като ‘‘попа“ вневиждана за мене среда, която по-скоро свързвам с Токио или друг такъв голямметрополис. При това имаше много малки капанчета за храна на улицата, наред свсичко останало.

 

photo2-31-2.jpg

photo2-30-1.jpg

Срещнах се и с Роси и Диди, които се слущиха да обикалятиз Корея по това време. Лесно се разпознахме в метрото на фона на останалите,въпреки че не се познавахме предварително. Прекарахме няколко напълно откаченидни в Сеул. Още се съвземам от смеха с тях; особено когато обясняваханай-сериозна на корееца, че в София сме нямали КТХ (техните бързи влакове) амисме имали ХРТ (Horse Power Train), смного добри коне от арабска порода, единствения проблем бил когато решели да сипопасат и затова сме имали толкова забавени влакове. Аз докато припадах отсмях, той ги слегаше с полу-сериозно изражение и кимаше разбиращо. Страхотнисте, момичета! Да не забравя да спомена и след като ходихме на театър и решихада ни направят интервю на свената след представелнието, което дори заснеха, ина въпроса защо сме дошли чак в Корея и какво аджеба правиме там, Росинай-сериозно им отвърна че е там да се ожени за Бини, на което първо не знаехакак да реагират, и чак по някое време зацепиха.Е, как да съм сериозна с вас??

 

photo3-39.jpg

 

photo4-36.jpg

 

Станахме една голяма българска компания по едно време когато Силвия и Таня се присъединиха:)

photo2-37.jpg

На академично ниво също беше особено вълнуващо. Някак сиуспях да попадна в групата на руснаците от Австалия (и не само), на французи иедин китаец (от Хонк Конг), които специализираха по въпросите на Северна Корея.Мислех си, че само за мене соджуто е слабо, но съм била доста далече отистината . Руснаците, поне двама от тях изчезваха всеки път когато тъкмосядахме в няпкое заведение в Канг-нам, и се появяваха едва след 2 часа, когатовече бяхме свършили всичкото мак-коли и соджу, с една бутилка водка Абсолют иедва тогава партито можа да започне (в неговата хотелска стая) до раносутринта. После разбрах, че това бил вторият по важност руснак в Корея (следпосланика), който е прекарал повече време в Северна Корея отколкото в Южна, идори често споневаше, че е странно да говориш на корейски и да можеш да изберешнакъде да тръгнеш след като слезеш от рейса.

 

photo1-30.jpg

В личностен план също беше интересно преживяване. ЧангХун пътува два часа за да дойде на презентацията ми, помогна ми да си намеряхотел, разведе ме из историческите места и като цяло се държа като истинскиджентълмен. Още от първия път когато ме видя едва скри сълзите си, докато пихмемаколи и ядохме техните палачинки в едно ресторантче в Канг-Нам. А след като сенапихме безпаметно с руснака, китаеца и Джени, и прекара цяла нощ в единия ъгълна стаята с горчиви сълзи, а на другата сутрин се разходихме из музея в еднадъждовна сутрин, реши да ми предложи да излизаме заедно отново по време нанощна разходка покрай река Хан и едно тяхно малко кафене там пълно свелосипедисти. Оказа се, че на него му липсва Австралия.

 

photo1-31.jpg

photo2-38.jpg

 

Неговият най-добър приятел (на който му викам банан) сеприсъедини съм нас за два дни е една нощ, през повечето време от което бяхме ведно или друго заведение. Заедно изкачихме Нам-Сан (по-точно той ни посрещна навърха след като ни каза довиждане, защото непременно трябвало да ми даденякакъв подарък в последния момент) .

 

По отношение на к-поп, какво мога да кажа?! Въпреки, шене забелязах някакви забележителности по улиците, има достатъчно постери ибилбордове, които да ти напълнят сърцето и душата на всеки ъгъл. Посетихкафенето на Соджи Соп, който се оказва доста популярен в Корея тези дни с многонегови реклами по метрото и навсякъде, може би дължи тази популярност и нановия си филм. Не очаквайте лично той да ви сервира de-caffinated skilnnylatte, но за сметка на това има достаъчно негови снимки за компенсация и можетеда пробвате препоръчаното от него smoothie.

 

photo3-27-2.jpg

Едно от най-значимите събития,които ми се случи, беше концерта на PSY на Seoul Plaza, в сърцето на столицата-80 000 чивека се събраха за това грандиозно събитие да отпразнуват рекорднатапопулярност на Кангнам стайл по целият свят. Беше обещал човека, че ако станеномер едно по чартовете в америка и в англия и по света, че изнесе безплатенконцерт и то гол до кръста и го направи. Аз също бях там:

 

12 часа преди концерта:photo4-29.jpg

Другото събитие, което си е цяло събитие и ходенето вквартала Хонде с нощните клубове. По-точната дума е обикаляне, тъй като така ине успяхме да решим къде да спрем от толкова много невероятен избор.Най-доброто място се оказа гео-политическата точка на основен кръстопът навсякакви хора, на едни щайги на улицата. Заслужено си получих си титлата VIP(Very Important Пиянде) след като си взехме от магазина бира Cass и всеки койтоминаваше нямаше как да не се спре да си поговориме и да обмениме важна информация,а и ние да можем (буквално) да се докоснем до корейската цивилизация. В случаяна Роси това беше докосване на последната прическа на един особено пиян ишантав образ, просто легендарен :)

photo-34.jpg

 

В моя случай беше снимката с един барман, който много "японеел". Смятам, че всеки който отиде там напълно променя начина си на мислене за определен отрязък отвреме в полето само на този квартал (съдейки например по непреодолимото мижелание да се снимам пиян образ по улиците и да водя задълбочени разговори съссъщите образи). Извън границите на това място, всеки става обикновения затворенчовек. Има нещо във въздуха...

 

И да не забравя да спомена за историческата среща с Емо.Дори се видяхме втори път за да снимаме специалза ЕС. Той изглежда епопаднал под влиянието на убийствения корейски начин на живот и учене, затоваму препоръчах да дойде на сенаториум в Пирдоп...Пърт. Разведе ме из неговияуниверситет и ме заведе в еднин готин бар Inside the Box, което си беше достазападен стил като изключим сервитьорите и няколкото корейски гости на заведението.Особено ми хареса тайното им място за събирания в университета в някаквацентрална, но на вид изоставена сграда. Мерси за идеята, ето какво ми елипсвало досега.

 

photo1-32.jpg

Края на престоя ми беше отбелязан грандиозно с технитегодишни фоеверки на 6-ти Октомври, на които отидохме заедно с Джени, Хуни инеговият най-добър приятел. Заедно си пожелахме да дойдем вБългария другатагодина през Септември. Банан обича искренно България, макар че не знае почтинищо нищо за нея. Така, че очаквайте ни!

 

photo-35.jpg

Обратно в Австралия, докато се разхождах рано сутринта изФримантъл, отново осъзнах защо съм тука: заради бриза, въздуха който мирише наевкалипти, необятните хоризонти и океаните.

 

Малко скучно звучи всичко това, затова ако имате някаквипо-конкретни въпроси, с удоволствие бих отговорила...засега усмихнат ден!

 

П.с. току що се изтегли филма R2B...ще трябва да се гледа още сега!

 

п.с. това мнение го писах най-малко 10 пъти, и все не успявам да го публикувам, затова много се забавих...сори! Още снимки идват..

 

photo3-29.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Настина не мога да си обясня защо толкова отдавна не съм писала тука в любимия ми форум! Но има толкова много неща, които искам да споделя, че смятам да се заема още сега...


Първо, да отговоря на въпроса който ме питахте отдавна за аборигените!

 

11e_dangerous_narrowweb__200x302.jpg

Първо да ви предупредя да незапяте по първия абориген който видите, защото колкото и да ви разбирам, каточужденец, едва ли ще си навлечете нещо хубаво. Най-много да провокирате нетолкова дълбоко стаени чувства на гняв срещу белите, в които ние, българитесъщо попадаме, въпреки че не сме си изцапали ръцете с Англо-саксонскатаколонизация на новия свят. Общо взето, на пръв поглед, аборигените коитонай-вероятно ще срещнете ще са бездомни, които ще ви молят за пари, но не със фалшиватапрестореност на нашите цигани, а с наранена гордост, която едва ли не ви казва,че това е най-малкото което заслужават след бруталното колонизиране изаличаване на най-старата оцеляла цивилизация в света и до днес. Шансът е да гисравните с циганите на социалното ниво в обществото, но не може да степо-далече от истината ако направите същата презумцищ на културно ниво.

На по-дълбоко ниво, ако се заинтересувате отаборигенската култура, ще откриете, че тяхната цивилизация е на около 40 000години, че има над 270 отделни държави и езици в Австралия. Тяхната история нее написана в храмове, и символирина в огромни пирамиди, а се крие в камъни,скали, дървета, земята, надписи в пещери и т.н. Няма нищо общо с нашитепредстави на цивилизация, с една дума.

Сигурно сте гледали филма Австралия – възможно най- зле направения филм за Австралия, който никой австралиец не е гледал след първатаминута – абсолютно клише, и напълно романтизиран образ на далечния контитнетна фона на западна евтина любовна история с Никол Кидман и Хю Джакман, който се опта да впечатли женската публика с престорени пози на поливане с вода впустинята...естествено, няма шанс за нас blink.gifblink.gifblink.gif Ние не сме вчерашни, все пак. Както и да, е въпреки големия провал на филма, в който японците бяха демоничните фигури, а белите колонизатори – героите, имаше и проблясъци на някаква автентична аборигенска култура, изобразена в лицето на малко момче и неговият възрастен дядо, който гоотглежда в пустинята. Пълна патетика, общо взето.

След няколко години пребиваване на тези ширини, човек може да си направи следните изводи: Аборигените могат да се разглеждат само по два начина:

1) бащински, тоест ние знаем какво е най-добре за тях, икак да се грижим за тях и да им кажем как да живеят, и как да си отгелждатдецата, и т.н. Без значение, дали аборигенът е боец, на 45 годни, който знаекак да живее на този доста труден климат, ние западните хора, си мислим чевинаги знаем по-добре от тях. За това им се отпускат помощи и им се строят къщии т.н. (само ако знаеха как се ставаше бизнесмении...ама нейсе!)

2) патриархално: тоест налагаме им от горе какво да правят, без да се интересуваме от техните нужди въобще...

Личен опит с аборигените:

Когато се намериш съвсем сам на някоя пейка, на края на света, и няма на кого да се обадиш и ти иде да се гръмнеш и да не виждашникого, винаги ще се намери някоя аборигенка, която ще те нарече „сестро“ и щети съчувства, без ни най-малко да се интересува от причините за състоянието ти.При тях е нещо естествено, да ти се иска да убиеш някого или себе си поне.

На скоро обаче, имах и негативни преживявания саборигените. Нали обичам да се прибирам късно вечер (или рано сутрин) пеша отграда –около 30 минути пеша, срещнах едни от нашите аборигенски приятели, коитоощевидно не бяха съвсем на себе си и започнаха да ме заплашват, че ще ме убиятако това или онова...естествено не обръщам вниемание на брътвежите на пияници,но имаше и други от моята страна на моста, който пресичах. По едно време, онзи прескочи мантинелата и реши да се затича към мене от другата стран анаулицата...в този мина такси, което за щастие спря и ме отведе до вкъщи. Бяхуплашена наистина. Истината е , че може по всяко време да им се промени настроението и не се знае какво може да се очаква от тях..затова по-далече!

В къщи, моите нови три съквартиранта (азиатци естественоJ, всичките на около 25години и ходят на фитнес всеки ден религиозно почти) ми спеделиха тяхното менение за аборигените: С тях не можеш дори да се биеш, защото ако те одраскали можело да хванеш СПИН или някаква друга болест, освен това полицията винаги ги пуска, защото законът е ВИНАГИ на тяхна страна. Единственото, което могат да направят властите е да ги наглеждат от време на време, да не създават неприатности, но не и да ги наказват особено. Трябва да се съглася, че има нещо вярно...

Още един опит с аборигените: моето любимо колело „Лимонада“,подарък от Хуни бе откраднато посред бял ден от университета, при това на деня на дипломирането! Охраната дори не е могла да го вземе обратно, въпреки, че са видели няколко аборигенски тийнеджъри да го карат на кампуса, защото хвърляли камъни по тях и дори колата била повредена и трябвало да я дадат на сервиз!Обиколих всички аборигенски махали, така да се каже, и мога да ви уверя, че факултета е направо рай в сравнение с тях!

Но най-лошото е , че този инцидент ме накара да се замисля над аборигенската култура, към която имах само най-дълбоко уважение .Единствения проблем, който имам с тях, е чувството на обща собственост – тоест ,че всичко е общо, и нищо не принадлежи на отделен индивид. Да не говорим, че също ме накара да се замисля дали изобщо имам право на каквото и да било притежание...ще продължа да издирвам Лимонада където мога. Междувременно ползвам колелото на Хуни (той е още в Корея и не може да мине изпита по Иелтс).

За тези които се интересуват повече от аборигенска култура в Австралия ви препоръчвам филма "Rabbit Proof Fence" както и "10 canoes". Има ги по You tube.

п.с. и скъпи облачета, да не забравяме, че остават само 160 дни до излизането на Джи Хун..!

Моя милост се интересува, понеже съм икономист по образование и по професия, но иска регистрация сайта. Освен това, ако е на английски, ще ми е доста трудно. Моят е на ниво колкото да прочета по нещо за някоя знаменитост и толкова(;
ТУК
открих някаква в статия за фестивала /в сайта, където постват по някоя нова снимка на Чо Ин Сонг/. Всъщност като се сетя в Кьонгджу и Бусан има доста повече магазини на марките, които рекламират нашите любимци. Особено в центъра на Бусан няма да забравя големите билбордове с хубавите лица на Чо Ин Сонг и Уон Бин.
Освен това Чонг У Сонг е в журито на фестивала, а сигурно и Чанг Донг Гон ще се появи. В програмата видях македонски, полски, чешки, турски и мисля румънска продукция, но българско нищо..
Пожелавам ти давидиш някой на живо!!smile.gif)



Мила, ето работещ линк към моята статия в в профила ми на Academia.edu
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за чудесния разказ за дните ти в Корея.

Ти си третият човек, когото не познавам лично, но чиято мечта за пътешествие до Корея се е осъществила. Много ти се радвам, много.

А и се забавлявах страшно с историите на VIПияндетата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И така, лятото свърши...но не мога да кажа че е безусетно.

 

IMG_1938_zpsddea16e7.jpg

 

Новата ми къща, в която живея вече близо 10 месеца е като почивна вила, като в сенаториум в непозната далечна планета, където имаш всичко на разположение, изобилие от слънце целогодишно, прекрасни условия на труд, възможности на всеки ъгъл, хора които се усмихват и са любезни навсякъде по улиците. Съквартирантите ми са три момчета, на около 25-30 години, азиатци, разбира се, които много рядко са в къщи, но когато са в къщи се смеят от сърце, говорят на неразбираем екзотичен мелодичен език, наричан кантонски, и са пълни с енергия. Имат време само за работа, за фитнес и за забавления и нищо помежду. И пеят много силно – но за жалост фалшиво.

 

Истинско забавление е стях! Много малко общо имаме помежду си и рядко се засичаме, всеки си има самостоятел живот и стая, но като цяло домакинството е идеално. Аз съм единствената, която готви в къщи, другите ядат в ресторантите си, готвачи са. Дори един от тях е готвач в хотел Хилтън.

Най-интерсното и забавно при тях е близостта на двама от тях, които се познават още от училище – Кен и Джейс. Постоянно са заедно, прекарват дълго време в стаите си на един-друг, гледат филми заедно, планират заедно..дори до такава степен, че когато един от тях се ожени, другият коментира, че тя фактически се е оженила и за двамата и че, си поделяли всичко!

 

Случвало ми се е някоко пъти да заварвам двамата ми прекрасни съквартиранти да спят прегърнати на канапето или просто да показват привързаност, сгушени един във друг. Знам, че азиатците много се сближават един-с друг и обичат да си имат по възрастен „брат“, но нещо май малко ми изглежда малко странно всичко това. Във всеки случай ги намирам ....много сладки. И тримата тренират сериозно във фитнеса всеки ден, така, че никак не са малки физически, и трдно се събират на дивана...

 

IMG_1083_zpse9e7e45f.jpg

 

Жалко, че нямам снимки на тях двамата, както и на всичките други момчета, които Кен предпочита за компания. ...дори на барбекю- партито, което си организирахме за рожденият ден, не минаха и пет минути без да говори с другите, прегърнат с някого...бих го включила в списъка на юношески момчешки романси, ако не бях виждала различни момичета да влизат и да излизат от неговата стая. Едното не пречи на другото, де.

 

Много са освободени тези момчета, като изключим третият ми съквартирант, който си е оригинален китаец и не може да мисли за нищо друго освен за бъдещето. Но и той е супер. Не мога да се оплача.

 

Така-наречената момчешка любов е доста разпространено явление. Вчера както се прибирах във последното метро за вкъщи, гледам 4 момчета издокарани които седят прегърнати на седалките и разбира се, си говорят на висок глас със околните пътници, както става обикновенно в последните метра. Винаги се получава една малка  весела, шумна и разговорна общност. Ето резултата, когато белите пияни младежи се срещнат с аборигени, които свирят на диджереду въ- местният им инструмент- в метрото:

 

В последно време, ми се случва, че като се огледам наоколо и виждам разни асоциални типове около мене – или хора с пробелеми с психиката, или невороятно затлъстели, бездомни, зависими от нелегални субстанции, пияни, аборигени, които се движат в тълпи крещейки, или създавайки впечатление на не особено дружелюбни, изпаднали хора от всякакви социални стълбици, инвалиди, хипита...всякакви хора. И аз. На път за университета обикновенно. Дали, защото е в часовия пояс, в който се движа или случайност – но осъзнавам, че трябва да се движа с вдигнат гард. Преди не ми правеха впечатление тези неща, но сега, като се замиля винаги е така, като се огледам около мене. Няма един нормален. И после – ама как така ходиш на срещи с кмета, и как така си в организационните комитети, организираш прожекции, представител си на академиците на щата и т.н.

 

Ами то НЯМА КОЙ! Само като се огледаш наоколо – и имаш чувството, че си попаднал в страната на зомбитата! Не знам дали сте гелдали този филм, в който всички в бъдещето изтъпяват ужасно и няма един нормален човек да ги спаси...е това е то!

 

От друга страна – милионери на всяка крачка в по-централните части на града.

 

Искам и да пусна едно видео, което направих с колелото, покрай реката...но засега само снимка. 

 

IMG_1115_zpsa98c306b.jpg

 

 

И това е видео на Индийския Океан, до института ми във Фримантъл. Там има и делфин, но едва ли ще го забележите..

 

IMG_2922_zps252135f2.jpg

 

IMG_2925_zpsc78e2948.jpg

 

 

 

И понеже отдавна не съм писала...

 

Бях на протест за равнопоставеност на правата за женитба за всички хора (включително и тези с по-различни ориентации).

 

IMG_3040_zpsf5ff16f4.jpg

 

Купувайки си вестник там, открих статия за България – за Австралиец, който бил се изправлил да зачитава циганите, но вместо да му дадат медал, го били вкарали в затвора – и хората, както е редно по демократичните ширини – протестират за каквото смятат, че е нередно. Аз не взех мение по въпроса, все още и смятам малко да се позаинтерсувам от случая. Някой знае ли нещо?

 

IMG_3045_zps263b60db.jpg

 

 

П.с. размяна на бележки на таблото в кухнята от моите съквартиранти:

 

 

IMG_3046_zpsbcff0989.jpg

 

 

„Канапето или леглото“ е моя реплика, естествено цитат от Такуми Кун 5, но едва ли знаехаJ Във всеки случай – отговора им беше същия като на Такуми и без да подозират - "И двете стават":)

 

Ами това е от мене за сега, пишете ми вие сега!

 

IMG_3014_zps2acb539f.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз веднъж се запознах с един Джон от едно събиране зелениете, който много обичаше циганите. Какъв е този случай?

Добър е филма "Австралия"! На мен ми хареса точно, защото показваше загадъчната аботригенска култура в лицето на детето.

хехе. Всеки с вкуса си. Скоро е събитието Корея и Аз, Дано има още по-интересни снимки от ходили там.

Дано и ние стигнем някой ден:) Чудно ми е как сте успели тогава да се съберете всички БЪлгарки! Емо е имало защо да е претоварен със задачи. Ето че има вече и златен медал по плуване!

Гамбаре всички. Файтинг...Сис, продължавай да ъпдейтваш тоя блог.:)добър е

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Привет, Силве! Записвам се за темата, защото ми стана много приятно и интересно от всичко което прочетох и научих днес тук. И друг път съм попадала на отделни твои постове, но днес намерих време да я прегледам по-обстойно. Поздрави от мен и FIGHTING!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1383513_10153353497025437_270502021_n.jp

 

Скъпи съфорумници,

 

Отдавна се каня да пусна един пост- но всеки път щом го напиша, и изчезва по ‘технически причини’, затова ще го запазя кратко и ще пиша по-начесто, дано да успея да наваксам изгубеното време!! Започвам в стил „лични дневници”, но обещавам и малко полезна информация.

 

Мина повече от година, откакто бях в Корея последно и когато се видя с Чанг Хун. Едва сега, след точно 10 дни, ще се видим отново – този път той реши да дойде на тези ширини. Не съм имала стриктното намерение да оставаме заедно, но той се оказа много стойностен човек, който никога не ме разпитва, или ми налага нда равя нещо, нито има някаквио особени очаквания...това може да ви звучи, като не кой знае какво- но за мене досега е било абсолютно немислимо за връзка при далечни разстояния. Опитът ми досега е бил толкова горчив, че няма да ми стигне живта ако реша да го изплача – затова и досега поддържахме връзка макар и рядко.

 

От друга страна, не е имало никой друг, който да ме заинтригува особено много на тези широчини- дай координатите. Само ми отнемаше особено много време да казвам „не” по най-различни начини, и накрая ми писна до такава степен, че дори от пръв поглед, знам кога някой ще ме покани да излизаме и любезно си излизам от стаята, плажа, парка или каквото и да било...Може би си мислите, че се шегувам, но ще ви дам пример – прибирам се след фитнес по най-нормален начин- ходейки на тротоара – когато минава една кола и някой отвутре крещи с пълно гърло цифра по цифра... 0..4..8.. и т.н.- аз явно съм била доста учудена, защото след това някой се провиква: това ми е номера, моля те обади се, любов на живота ми!!! Ако не беше супер просташко, щеше даже да е смешно. Както и да е. Научих се да казвам не – по всички възможни начини. Понякога не толкова любезно – ами с цяла лекция защо ненавиждам хора, които си изосравят приятелките си след 10 години, как нямам и капка търпение за когото и да било, който си мисли, че може да кани най-добрата приятелка на среща, на бившето си гадже, и колко мразя мъже, които си „визуализират” разни неща, само защото им се обаждам докато си пълня вана. Изобщо – наех се по едно време с образованието на мъжете и на това да им разясня някои неща, освен да казвам не – включително и на колеги, уж.

 

Но не са мой тип явно – няма ги тези, които приличат на Дайсуке Уатанабе (някой ми каза, че съм можела да ги намеря такива мъже само в един известен гей –бар хаха). И естесвено – се отказах. Но казах ‘ да’ веднъж...

 

Между другото – тук има съвсем реален шанс да узаконят брака между мъже и жени във вторник! Под тук – се има предвид столичният щат, където е Канбера. Това ме довежда и до тема, от която живо започнах да се интересувам – политика. Тукашната политика не е като в България – тя е просто ужасно глупва, нелепа и безмозъчна, Но някак си беззъба. С две думи –минната индустрия командва., по същия начин по който в България- мафията, а в Америка – агенциите за сигурност. Сега – не знам за вас – но аз съм минала през всички видове политически режими – социализъм и пост-соцуиализъм и национализъм и капитализъм и либерална икономика и какво ли още не – и не съм срещала нито един политик, на който да кажа, че мога да се доверя. Но ето, че попаднах на един, който е сенатор за Зелената партия в Сената (което е над парламента – нещо като ролята на нашия президент) който си има много подръжници, и по-скоро почитатели, дори освен партията , която събита всички прогресни, интелигентни и млади хора, си има и нещо като цял фен –клуб на нашите западни ширини.

 

scottludlam.jpg

 

С две думи – супер готин човек. Оказа се така, че стана много добър мой личен приятел, след като проявих желание да го науша да играе Го след една негова презентация. Впечатлена съм от интелигентността на този човек. Ако имахме поне един такъв човек в нашия парламент, нещата щяха да са много по-различни! Западна Австралия е невероятно привилигерована  да имат такъв човек, който да защитава интереса на хората и говори дирекно всичко – щеше да бъде застрелян на втория ден, ако беше в София, уверявам ви. Както и да е – след много месеци на познанство с него, и нито едно разочарование на публични или лични изяви, както и явно показвайки, че много ме харесва, този човек наистина ме грабна за поддръжник...и за нещо повече. Често пъти игрите ни  Го-дъската, примесени винаги с много качествено саке или японски зелен чай се преместват на други по-интместа в къщата. Шш!

 

1009914_10151858035684470_1365156087_n.j

Написах една-две историийки за него ето в страницата ми тук  и тук ако някой се интерсува, има и линк към визията за бъдещето на Западна Австралия - зключително прогресивна. Ако някой идвса насам, лично ще ви запозная с този невероятен човек. След изборите тука, където той загуби с някакви си 14 гласа (!!!!) от 1.3 милиона вота, се съгласиха да преброят наново и аз съм там като доброволец да наглеждам процеса и да не изпусна нито една бюлетина! Подробности има в статиите ми ако се интересувате. Скот Людлам е неговото име.

 

scott-ludlam-640x426.jpg

 

Говорейки за Го – днес имах безкрайното удоволствие да посетя нашият скромен Го клуб. Научих, че когато ситуаията се окаже прекалено сложна за двамата играчи да я разберат, единственият изход е да я изиграеш. Научих също така, че дори и да играеш всички правилни ходове, ако не са в правилният ред – може лесно да загубиш. Това са приятелите, които познавам най-дълго в Австралия. Където и да отидете – винаги ще срещнете съмишленици в това магнетично изкуство – Го.

 

Също така ходих на сватва на плажа на двама мои колеги от институа (и носих не друго, а кимоно – снимките по-късно). Една от най-естествените и красиви сватби, които съм виждала :) Младоженецът ми е съсед по бюро в института и ми е много дбър приятел.

 

1378774_10151718866911446_1430966115_n.j

 

Последно – чакам с нетърпение другата седмица да започне Японския Филмов Фестивал тук, който ще бъде открит не с друго – а със самия Рюхей Мацуда и новият му филм The passage. И благодарение на срещата ми с Японския консул на културата за Западна Австралия,  по повод  Го събиранията, дори имам и безплатен билет! Уху!

 

1380307_246391505511993_1306040686_n.jpg

 

Много ми е домъчняло за България –ще трявба да напрая пак едно околосветско. Тук времето може да се опише с една дума – прекрасно. Пролет е, ухае на евкаипт и рози, носи се лек бриз от океана и от морето, нещо като рай, на края на света...

 

1146553_10151796047629470_343347004_n.jp

 

1187067_10151795913004470_1516093227_n.j

 

Сънувах онзи ден много странен сън – че бях в открито море, без да мога да плувам, и навсякъде около мен имаше делфини. Но бях напълно сама в идиелистичната картинка на синьо небе и топло море. Преди да осъзная, че това е краят ми, един делфин дойде до мен и прегръщайки го с една ръка, ме заведе още по-навътре в океана. Усещането на меката му кожа и на летене във водата е още с мене, но след това си тръгна и аз останах изправена пред нещо като предопотопно морско чудовище, когато си спомних много ясно, че в окана има освен красиви делфини и най-вече акули...това е общо взето живота в Австралия метафорично.

 

moonraker-dolphin-swims-9379786.jpg

 

 

Извинявайте малко дълго стана, но отдавна не бях писала. До скоро – както знаете, приемам всякакви заявки, въпроси и оплаквания!

 

А, щях да забравя – вече съм официално и доктор на философските науки (да не повярва човек)!!

 

1383209_10153357063145437_2045645142_n.j

 

Снимките идват...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Wildflowers_at_Hyden.jpg

 

 

Трябва да се благодаря на Рейн за много неща... не само че ме спаси от пълен психически разпад, когато се намерих на дъното, но ето, че дори и в Австралия има закакво да съм му благодарна.

 

Когато пристигнах тук, след последното ми завръщане от България преди около две години и половина попаднах на снимка на Рейн някъде по фейсбук и написах коментар: с обич от австралия’. Видях, че някой след мене е писал: Кога ще дойдеш в Австралия и я питах от кой край е, предполагайки че е от Сидни или Мелбърн, а тя ми каза от Западна Австралия, при това в съседен квартал! Ужасно много се зарадвах, че има и други фенове на Рейн тук, а тя пък още повече. Уредихме се среща във Фримантъл, и така станахме приятелки – ходихме си на корейски ресторанти понякога. Нейното семейство и двете и деца ми станаха толкова близки, че дори живях при тях три месеца, когато трябваше да си oсвободим предишната къща след като Чанг Хун замина за Австралия и всички се разпръснаха...тя ме закара и ме посрещна на летището когато се върнах от Корея (естествено без никакви пари), и дори прекарах миналата Коледа у тях миналата година.

 

Сега, има една неприятна подробност, която не знам дали съм изтъкнала особено добре, и това е че, Пърт е еидн от най-скъпите градове в света за живот и по стандарт на живот. Поради тази причина, да си студент и да преподаваш по часово никак не е особено приятно от финансова гледна точка. Плащам наем от 300 долара на всеки две седмици и имам още 4 (прекрасни) съквартиранта, което е минималното. Като се прибави към това и факта, че имам най-бавната банка на света, и ми се налга да платя наема точно един ден преди заплатата, положението се усложнява леко. И така – ето днес отново ми се наложи да взема за заем от някого за наема (макар и за един ден, но все пак е заем), и нямаше от кого, освен от най-големият кпоп фен, и чингу Мел. Не знам как да и се отблагодаря за толкова много добрини, които е направила за мен, освен с билет за концерт на Рейн. Ще и позволя да го прегърне веднъж и преди мене :28558:

 

Но съвсем сериозно – любовта ми към Рейн ми помогна да намеря едни от най-добрите и най-истинските си приятели, в България, в Корея и дори на края на света. Ето това е чистата истина.

 

1383132_10151632850706513_829282760_n.jp

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравей, Силвия.

Радвам се, че си добре. Много ми е драго да прочета поста ти, за чиято дължина няма нужда да се извиняваш. 

Най-хубавото е, че си намерила приятел от твоята кръвна група близо до теб. 

Тук и аз мога да споделя, че намерих нови приятели, открих един много ценен за мен човек именно чрез любовта си към Азия. 

Да не развалям хубавата тема вече.

И имам питане. Може би има инфо, което е останало някъде на по-предна страница. Твоите съквартиранти все още онези забавни момчета-азиатци ли са? Или имаш нови? Ще очакваме и включване от другия край на света с репортаж от Японския филмов фестивал. 
Хубава вечер/ден или както дойде  :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

MBLAQ Ще вземат участие в концерта 2K13 FeelKorea in Perth в Западна Австралия. Очаквайте скоро повече подробности.

 

 

Това ми попадна пред погледа във Фейсбук.

 

1395952_602676759796538_1805369692_n.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз чух слухове, от канала SBS Pop Asia! НИКОЙ не идва в Пърт, освен MBLAQ!! Е това е! Иска ми се да крещя от радост!

Познавам човека, който го организира, казва се Фил, кореец е, и е работил като продуцент в Корея дълго време. Случайно го срещнах на събирането на дните на Корея в парка на едно училище близо до мен. Единствената причина, поради която разбрах е, че чух корейска музика и реч и излязох да разбера какво става. Беше повечето за деца, но имаше страхотен звук, затова се заговорих със техниците по звука и така се запознах с Фил. Вече му писах да ми запази билети!!

 

1383329_646070015437157_866586181_n.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хора, имам новини!

 

Шоуто е подтвърдено, писаха ми на лично съобщение!! При това, дори ми предложи билети за парти след шоуто с изпълнителите, а след това дори и ме пита сали не искам случайно да организам интервю с тях! Аз естествено се съгласих, но нямам идея какви въпроси да питам, и изобщо как ще издържа да се явя пред тях!! Затова – моля ви, помагайте!! Случайно да имате някакви въпроси за някои от тези изпълнители в плаката?? Не, че съм репортер, но ще се престоря, нали съм доктор!



Другата добра новина е, че Чанг Хун пристигна от Корея преди няколко дни на полет D7 236 на Air Aisa от Куала Лумпур...същият полет, с който и аз пътувах обратно за Пърт, когато ходих в Корея. Какво съвпадение! Още ми е трудно да повярвам, и изобщо не мога да свикна. За съжаление съм много заета с оценяване на есета и с края на семестъра за да мога да прекарам време с него, но той е все така търпелив, човечен и някак си много мъдър. Надявам се да си намери работа скоро.

 

Днес, както вечеряхме (направих кюфтета), изглеждаше изключително оклюмал   - питах го защо, а той едва-едва прошепна: Липсва ми кимчи.. Веднага отидохме до корейския магазин и си купихме най-големият пакет кимчи (Perth Kimchi), а при вида на соса за Ча-Джа-Мьон, такова щастие се излъчваше от него, и такива възкицания правеше, дори се смя със глас от щастие, че привлече погледа на една двойка корейци, в магазина. Това е то – корейско момче, а аз да не се съобразя от началото! УЖАСНО МНОГО му липсва корейска храна! Обеща да прави кимчи от сега нататък, а за утре домашното му е да направи Кимчи Чиге (което според него е прекалено лесно,’ защото е кореец’.)



По повод на моите съквартиранти, кандала, да – още живея с тях, те са доста лудички. Единият от тях дори по едно време ми напомни за Рейн за много кратко време, но естествено не му го казах! Сега всичките, с изключение на един от тях, са започнали диета само на варени зеленчуци и мецо, без захар, сол, хляб или ориз за три месеца. Смятат да станата ‘ най-малкото като Рейн’. Не ги питах за най-многото, защото не виждам нещо по-добро от това, което могат да постигнат, естествено.

 

259876_408160215922185_622509338_n.jpg

935243_10151968710395968_1037931948_n.jp

390988_226496564088552_275652941_n.jpg

 

 

Във всеки случай вече имаме уред урок по корейски с Мелани, а той е учителя в сряда. Време е малко да си припомня корейския, че съвсем ще хванат ръжда моите малки познания.

 

И още една новина – след като преброихме 1.4 милиона бюлетини за сенаторските места, се оказа, че нашият човек, Скот, най-накрая спечели изборите. Но в последния ден,тукашната ЦИК, обяви, че е загубила 1375 гласа, така, че най-вероятно ще се стигне до нови федерални избори!

 

И да не забравя да пусна и малко инфо за вторият през живота ми Японски  Филм Фест!

 

Успях да отида общо на 3 филма.

 

Първият е като че ли най-любимият, защото ми е близък по сърце. За майстор по игра на Шоги (подобна на Го), в който действието се разиграва през 50-те години, черно –бял филм.  Малко мудно развитие на действието в началото, но невероятно силен край! Още един урок за това, което западните филми никога няма да разберат – че има не един, а двама победители; че печелиш само когато се откажеш от победата; има двама победители – един, който печели с трикове, и друг, който е моралния победител. Това ще го разбере всеки, койтопоне веднъж е сядал пред дъска за Го. Още един прекрасно унагледен урок, че не изхода от играта е важен, а качеството на играта.

Също така, няма как да не отекне дълбоко в душата ви пеенето на една мантра:.

 

7.5/10

 

Вторият филм мога да го извиня, само заради симпатичния герой и заради плерозавъра, който сънувах само преди няколко дена! Пълна каша между научна фантастика и психология и подсъзнателното, примесено с екшън.

 

6.5/10

 

Третият филм, Плодовете на Живота, който закри фестивала, беше като че ли най-ярък и свеж: в търсене на една ябълка, отгледана без пестициди, по действителен случай. Препоръчвам ви го!

 

7/10

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво, много ме зарадва. Завръщането на приятелят ти е хубава новина, поздравления. И да му помагаш с корейските манджи, хей.

Аз въпроси към изпълнителите нямам, но може да им предадеш много, много поздрави от България. 

Пожелавам ти страхотно изкарване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Остават само няколко часа до концерта на MBLAQ в Пърт! Внезапно всички проблеми се стопяват и изчезват в далечината и единственият проблем остава какво да облека?! Високи токчета, равни обувки, лятна рокля, или рок-концерт стил?!

Омо! Първият ми Кпоп концерт, при това на Music Boys in Absolute Qualities - децата на Рейн!

 

Редактирано от bealonenomore
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Приятно прекарване на концерта и много забавления! А децата на Рейн на живо наистина са много магнетични, останах поразена от тях! Джун е наелектрзиращ!  А Айли какво гласище е ! Забавлявай се и им задай по някое интересно въпросче!

П.С. И вечния въпрос какво да облечем, по-точно да обуеш: за концерта нещо удобно да си скачаш на воля, а токчетата запази за партито!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...