bg_easternspirit My God, My God, Why Hast Thou Forsaken Me? (2005)

[L_U_B_A_K_A_8_6]

Заглавие: My God, My God, Why Hast Thou Forsaken Me?

Eli, Eli, lema sabachthani?

Година: 2005
Времетраене: 107 мин
Режисьор : Shinji Aoyama
Жанр: Научна фантастика, Драма
Участват: Tadanobu Asano, Masaya Nakahara, Aoi Miyazaki, Mariko Okada, Yasutaka Tsutsui, Masahiro Toda, Shingo Tsurumi
IMDb

Резюме:
Късната есен на 2015: Светът е в смъртната хватка на мистериозен вирус, получил прякора „Синдром на леминга”, защото тези, които са заразени от него, развиват тежка депресия и винаги се самоубиват. Музикантът Мизуи (вездесъщият Таданобу Асано) и Асухара (Масая Накахара), са на път да открият средство за потискането на симптомите на ужасяващата зараза чрез неблагозвучни звуци и мелодии.

*бележка: в редица култури съществува схващането, че лемингите извършват масови самоубийства по време на миграцията си. По тази причина често те са използвани като метафора на хора, склонни на асоциално поведение или хора, склонни на потенциално фатални действия спрямо себе си и околните.

 

Свали с български субтитри  

Свали с английски субтитри  

[Alfons]

Брилянтен оператор. След доста ровичкане,така и не разбрах кой е, но той направи филма.
Визията ми напомняше на научно-фантастичните филмчета, които бълваха англичаните през 60-те и 70-те.
Историята също бе оригинална, но за мен не беше доразвита както трябва...и затова не мога да кажа, че ми хареса .
Точно такъв тип японски филми ми допадат.Нискобюжетни, залагащи на оригиналност. И колкото по малко актьори, толкова по добре.
Режисьорът ми привлече вниманието.

[mi6lence]

По две причини избрах да гледам този филм. Едната е Аой М. и другата е ,че харесвам точно такива филми,некомерсиални и с оригинални идей. Специално филмът ми допадна,имаше доста добра идея.Доста живо се вълнувам от депресийте и самоубийствата,не професионално де Ммм някой беше казал ,че музиката ще спаси света,тук сякаш е взаимствана идеята и са решили ,че чрез сбор на определени звуци може да бъде спасен човек от тежката депресия и мисълта за самоубийство . Актьорите си изиграха доста добре ролите,макар и да няма кой знае колко реплики. Някак си обаче ми се струва,че има какво още да се желаe и да се доразвие в филма ,но нищо и така беше приятно да се гледа. Единственно признавам си,че намалях звука в определени моменти ,защото данданията ми идваше малко в повече. За всеки ,който харесва некомерсиалното кино,му го препоръчвам най-горещо.

[vetirena]

Доста шантаво и потискащо, но ми хареса!

[mrnkaloto]

Сваляне

 

Бг субтитри:   

 

[ukio]

Отново майсторски образец за ефективно използване на формулата минимален диалог, красиви изображения (кинематографията е сравнявана с тази от филма на Пен-ек "Последният живот във Вселената", толкова е изчистена; Масаки Тамура стои зад нея, а той работи по много от творбите на Аояма), минимално количество герои и универсалната тема за човешкото отчаяние. Повтарям се, но отбелязвам поредното попадение на японците в този аспект.

Страхотно изживяване е този филм (с уговорката, че не е за всеки) и музиката най-вече допринася за уникалното въздействие върху зрителя. Тя и оригиналният сценарий, който е максимално опростен, но е нещо, което не се среща често във филмов вариант. 

Асоциирах идеята за музиката, която ще спаси света с темата, заложена в един друг филм - Fish story. Двата са много различни, но достатъчно любопитни и интересни. Аояма е успял да надникне в една истинска "тера инкогнита" на киното, за което можем само да му се възхищаваме. 

Режисьорът обръща сериозна внимание на мелодиите. Не за първи път използва музиката (или по-скоро звуците) като основна движеща сила в историите си. Спомням си, че преди 2г. той отново заложи на подобен похват в първия сегмент от поредицата D-TOWN. За голямо съжаление, лентата така и не беше преведена, а историите в нея бяха извънредно интересни и провокативни.

Въпреки меланхоличните нотки в Eli, Eli, Lema Sabachthani, бих нарекла този филм позитивен, понеже предлага спасение, светъл поглед отвъд отчаянието. Един необичаен експеримент, който можем да причислим и към почти безмълвните, дзен филми, изграден от звуци, шумове и картини. Транс, дзен, рок, екстремен музикален стил, който ни отнася някъде далеч в монголските степи (отшелническият вид на Асано ме наклони в тази посока, както и голите, открити, безкрайни пространства).

Асано е култов! Аои - божествено дете! Открих контраст в дрехите на героите им, в който сигурно също е закодиран някакъв смисъл. Асано-спасителят, облечен в бяло, Аои - обречената - в черно.

Изследвах заглавието доста сериозно. В него са вплетени последните думи на Христос на кръста - "Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?" В българския превод, вместо "(из)остави", е използвана думата "прокле", което не знам дали е идентично, понеже японския превод по-скоро клони към "изостави" ("tsuteita"). Пиша го, понеже имам идея да се направи и бг постер.

Линк