Jump to content

Synesthesia | Gimme Heaven (2005)


Recommended Posts

spacer.png

Synesthesia
Gimme Heaven/Synesthesia ( ギミー・ヘブン )

 

Година: 2005
Жанр: Трилър
Времетраене: 122 мин.
Режисьор: Toru Matsuura
Сценарист: Yuji Sakamoto
Участват: Yosuke Eguchi, Masanobu Ando, Aoi Miyazaki, Hijiri Kojima, Minoru Torihada, Shigemitsu Ogi, Matsuda Ryuhei
IMDb: 5.9

Резюме:
Странна поредица от събития среща три невероятни образа, всеки със своята история и особености. Неподозирано за тях самите, те са свързани по начин, непонятен за останалата част от човечеството. Дали пресечените им пътища ще им помогнат да намерят отговорите на търсенията им, а в тях и себе си?
Шинсуке има безметежно ежедневие, с нищо не отличаващо се от това на останалите, освен факта, че той е синестет. Това съвсем естествено го прави затворен и предпазлив, дори към най-добрия си приятел и годеницата си.
Мари също като него чувства дълбоко отчуждение от усещането на синестетичните си възприятия, които не може да сподели с никого. Нейните родители са умрели, а всичките й приемни родители мистериозно умират един по един.
Пикасо, загадъчен убиец, изглежда стои зад всички мистериозни убийства, а най-лошото е, че по всичко личи, следващата му цел е Мари.


Инфо:
Думата "синестезия" означава смесено възприятие. Синестезията е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Тя не означава едновременно възприятие на две или няколко сетива, а това, че едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа от сетиво, което не е било стимулирано. Например, един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни нюанси. Свързването с цвят е най-характерно, макар че рядко синестетичните образи могат да съдържат обонятелни, звукови и други представи.

Може би най-точното, макар и не много ясно определение на синестезията, би било "възприемане в цвят (или в друга сетивна представа) на някои от нещата, които нямат цвят". Такива могат да бъдат цифри, букви, но също музика, емоционални състояния, представи за хора. Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Повечето синестети имат връзки между цветове и графеми, а някои освен тях имат и други смесени възприятия. Синестезията е най-ярка в детството.

Синестезията не е заболяване. Един синестет възприема всичко напълно нормално, но наред с това нормално възприятие, за някои неща той има също така и синестетично възприятие. Синестезията се предава генетично.

СВАЛИ ФИЛМ

 

Онлайн с руски субтитри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този филм не заслужава да е потънал в дълбока анонимност, покрит с два пласта световна безизвестност. Дори заради актьорите не се е намерил някой , който да го гледа и да драсне 2-3 реда . Масанобу Андо, Аои Миядзаки и  Рюхей Мацуда уж имат достатъчно фенове  <_< .

Увлекателен филм. В някои отношения е малко странен, но отново по японски разказва за приятелството, самотата и любовта :)  . Това е от онези филми, който бих гледала отново. Много ми хареса героя на Юске Егучи , внасяше една нотка на нормалност сред толкова много ексцентрици  :896767: 

 

П.П .Плаче си за превод или поне, някой друг зрител в повече  :D    

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кев, как ми писна да не ги превеждат тези филми на руски.

Загуби се стария руски преводач на добро кино. Дед.

Напоследък и руските групи се втурват в сериали "Ей сега, на секундата и е велик"

На колегите не им се занимава с бутикови изпълнения, които обожавам, пък и колегите тук.

 Това е положението. Ще се моля, някой да го преведе от английски.:-)))



Явно и там настъпва инвазията на "Бързото и лесносмилаемо",

Годините на преводачите падат и "цедката" за добро кино, пада, за съжаление.

Тези филми са им скучни.

Е, те ще узреят след още 10-на години..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, не е чак толкова висока топка, де ! По-скоро е на нивото от което филмите не бива да падат. Ако това се е превърнало в трудносмилаемо , надежда за производство на читав филм няма . Писна ми да разчитам на „доброто старо “, пък и колко континента трябва да сменя , да му се не види  :mad2:

Жалко, че не е преведен на руски, заслужава да има зрители . Някой по-красноречив да го похвали, друг да не го хареса и да ми даде повод пак да го гледам. Ей, така да потвърдя пред себе си приятната емоция, която създава докато се гледа . Пък и Юске Егучи -толкова малко съм попадала на него, да не говорим за главни роли. Чуден тандем са с Андо, а Шин е герой, на който искрено симпатизирах от самото начало.

 Мрънках си аз за  Kita no zeronen повече от година, сага май и за този филм ще лобирам , докато не му спечеля зрител  :(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех, този филм го обсъждахме с Любака още в анимес. Той беше толкова запален, че преди време направи теми на доста японски продукции тук. Гледала съм го през 2008г. и помня, че ми хареса, въпреки че не е шедьорвър. Разглежда интересна тема и е любопитно да се разберат подробности около нея. Като добавим и каста, филмът не бива да се пропуска, особено от феновете!

С Юске гледай Пеперудата на Иваи!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

* Гледах филма по покана на t_lozeva. Благодаря, че ми предостави филма и се извинявам за това голямо отлагане. *

Мисля, че сюжетът на филма е най-слабото му място. Или по-точно това, което са направили с него. Някак си не е напълно развит, или по-скоро развръзката накрая беше неубедителна. Можеха да изследват още повече идеята за синестезията и примерно да ни покажат някакви сюреалистични "цветни" кадри, подобни на тези от филмите на Шуджи Тераяма (въпреки че за човек със синестезия не биха били такива, но те и така са 4 процента от цялото население на планетата така че броя усещането за сюреалистично) които да ни покажат как би изглеждал света през техния поглед. В интернет даже има интересни теми в които синестици описват какво точно изпитват, в уикипедия има и списък с известни хора които също са синестици. Май повечето от тях бяха музиканти. То и до подобен извод стигнаха героите във филма, за музиката, но хайде да не изпадам в спойлъри.

Харесаха ми моментите които показват Шинсуке и Такаши в техния апартамент, пълен с интересни плакати по стените, докато воайорстват всякакви хора чрез техните камери или тракат по компютрите си (изборих три японски марки, вмъкнати на принципа на нежната реклама, но няма лошо). Дори играят по едно време една видео игра, найс. Но едва ли правенето на пари чрез интернет е толкова лесно и доходоносно както го показват тук :Д Би било хубаво ако момента с наблюдаването на рандъм хора чрез камерите беше по-силно застъпен в сюжета.

За себе си аз отбелязвам и твърде малко игрално време за Рюхей Мацуда (като отбелязвам тук че не съм му някакъв див фен), това не му позволява да развие повече своя герой и поради това ролята му в този филм няма да бъде запомнена с кой знае какво. Не да измести останалите, а просто да има възможност да покаже кой е и "за какво се бори". Не може просто и да бъде асоцииран с образа на елена (малък спойлер, не си заслужава да го крия чак), дори и сама по себе си това да е оригинална идея. Трябваше да се появи физически по-рано и за повече време. Но така или иначе, както казах по-горе, филмът беше като претупан към края, след един сравнително важен момент нататък просто "завършиха" филма по най-бързия възможен начин. Все едно са се изчерпали идеите на режисьора, какво точно иска да каже. За мен много неубедителен финал, определено очаквах много повече и в съвсем друга посока. Така или иначе филмът си заслужава да бъде гледан, най-малкото  ако някой се интересува какво точно представлява тази синестезия.

Да, съгласен съм, че присъства и мотивът за самотата, за неизбежната отделеност на различните от масата хора в едно общество, но отново не е убедителен, не кара човек наистина да приеме състоянието на героя или да се замисли за самотата. Просто се казва "различен и неразбран съм" и това е. Няма съдържание зад формата, ако мога да се изразя по този примитивен начин.

Автор на саундтрака - Nido. Нещо като някакъв модерен ембиънт звук. Хм, гугъл търсенето обаче не намира нищо за него, което май е нормално.

Май след този филм човек трябва да се замисли за ново гледане на Бен Хур? Брей, ще получи римейк следващата година. Виждам, че режисьорът ще е Тимур Бекмамбетов, така че има някаква надежда да не е тотален боклук.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, намери се някой да ми обясни какво куцаше, че не можа съвсем и напълно да ми допадне.

Знаех си, че темата за самотата на различните ще ти хареса.

А за Рюхей не съм съвсем съгласна. Имаше една доста запомняща се сцена. Онази с пистолета...

Остава да кажеш и някой филм на сюрреалистичния режисьор който спомена.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...