Jump to content

Recommended Posts

175155b1f2db3363.JPG

 

 

 

8314269ee0c15d53.jpg


Akunin / Villain
悪人

Година: 2010
Жанр: трилър, драма
Субтитри: английски
Режисьор: И Санг Ил
Участват: Сатоши Тсумабуки, Ери Фукатсу, Окада Масаки, Хикари Митсушима, Акира Емото, Кирин Кики, Кенто Нагаяма, Ханае Кан
Награди
IMDB

Резюме
Юичи Шимицу (Сатоши Тсумабуки) е млад мъж, който се грижи за баба си и дядо си и живее в малко рибарско селище в района на Нагасаки. Те са негови единствени роднини, отгледали го след изчезването на майка му. На пръв поглед Юичи е тих и спокоен, но неговата тайна са срещите му с непознати, уреждани чрез онлайн сайт за запознанства. Една вечер, поредният подобен контакт завършва с трагедия и убийство. Неочаквано за всички, богат студент от Фукуока, наречен Кейго Масуо (Масаки Окада), се оказва главен заподозрян. Но кой е истинският извършител и къде се крие злодеят в цялата история? Скован от страх и агония, Yuichi решава да продължи битието си чрез бягство от действителността.
Прочитайки името на филма, очаквах фабулата да ме изплаши максимално, при все че лицето на Сатоши едва ли може да излъчи толкова свирепи нотки (повече се притеснявах от героя на Масаки). По-скоро музиката на Джо Хисаши добавя атмосфера на трилър в стил Хичкок.
Акунин е отрезвяващ поглед върху човешките взаимоотношения, който предизвиква зрителя, успявайки да обърка представите му за добро и зло. Въпреки че режисьорът има и по-добри филмови творения, това което успява да направи И Санг-Ил в случая е да представи историята напълно обективно, през очите на всички замесени в тази човешка драма. Като прибавим красивата кинематография (гледките от Нагасаки, Сага и Фукуока са истински живописни) и силната актьорска игра (Сатоши успява да пресъздаде най-добре емоционално нестабилния Рюичи, Акира Емото и Кирин Кики са ненадминати с второстепенните си роли, но мисля че Ери Фукатсу не може да съперничи на Такако Матсу и изпълнението й в Кокухаку), лентата заслужава да бъде видяна.
* Сценарият е базиран на популярната новела на Йошида Джуичи
* Това е вторият най-награждаван филм в Япония за миналата година
:essub:

 

Свали с български субтитри

Свали с български субтитри 2

Свали с български и английски субтитри

Свали с руски субтитри + OST

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Един от любимите ми японски филми, на който обаче виждам темата е хванала прах....

 

Няма слабо място за мен тази продукция - сценарий, развитие на събитията и най-вече отлична актьорска игра на всички нива. Не ми се впуска в разтягане на локуми или анализиране, мога само да кажа, че този филм в продължение на 2:20 мин. ме накара да изпитам на финал невероятно удоволствие от факта, че го гледах.

 

 

Сатоши Цумабуки с перфектно изиграна роля и пресъздаден герой. Ери Фукацу - достойно партнираше на Сатоши и пресъздадоха отлично интимните сцени (много ми е любима сцената в колата, силният дъжд и всичко, което тя каза, сълзите в очите й...). Масаки Окада, арогантно и самовлюбено същество - за първи път го видях в такава роля, но доказа, че е изключителен млад актьор, който няма слаб филм. Друг от младите актьори, който мога да оприлича на Окада е Кенго Кора.

Хикари Мицушима ми е голяма любимка още от Love Exposure, а точно тук в тази продукция харесах и Кенто Нагаяма, по-малкия брат на Ейта. Кенто ме печели до тук с всичко, което съм видяла от него. На моменти си мисля дали той не е по-талантливия от двамата братя....

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хубав филм. Не мога да кажа нещо повече, защото все още се чудя над някои въпроси.

Иначе актьорската игра наистина беше много добра.

До този момент бях гледала Масаки само в положителни роли и затова ми беше любопитно да го видя,

но той се справи доста убедително с пресъздаването на този образ.

Не мога да не похваля и музиката. За пореден път се убедих колко добър композитор е Джо Хисаши, а

песента в изпълнение на Miho Fukuhara също беше чудесна.

 

http://www.youtube.com/watch?v=Cj1kIaZPWaA

Share this post


Link to post
Share on other sites

Заглавието може да звучи леко подвеждащо, но всъщност е подбрано много сполучливо. Целта на филма е не да ни покаже злодея в човека, а да успеем да видим човешкото в злодея. След трагедията, която се разиграва в началото на лентата, хората могат да направят извод за същността на извършителя и да го окачествят като акунин само по извършеното убийство. Гледала съм почти всики филмови произведения на И Санг Ил и едно мога да кажа за неговия похват - винаги улавя човешкото и го предава на екрана по най-обикновен, но трогателен начин. Той е един от най-изкусните изследователи на характери в съвременното японско кино.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мен ми беше леко протяжен. Криминалната история стоеше на заден план за сметка на акцента върху чувствата на героите и вътрешната им борба. На мен пък най-ми хареса образът на бащата. Докато Юичи нещо не го разбрах. На какво се базираха тези изблици на внезапна агресия така от нищото? Да, ясно, ще кажете заради изоставянето, но точно такава болка би трябвало да направи отклонение в друга посока и именно търсенето на близост чрез сайта за запознанства се върза. Докато последната му реакция не ме убеди нещо.

 

С бг субтитри :click:

и тук :click:

Share this post


Link to post
Share on other sites

На мен най ми допаднаха Ери Фукацу и Акира Емото. Техните персонажи са много важни според мен и бих ги сложил като двамата най-главни персонажа. Юичи май беше нужен просто като образ за злодея и двигател на историята. А бащата и Йошино търсят смисъла на злото,любовта и се изправят срещу безразличието и отчаянието. Самото убийство ми се стори пресилено, но все пак то така или иначе беше нужно за да се развие идеята за "злодея".

Сцените с Юичи и Йошино ми харесаха -сълзите, любовта, емоциите, изобщо от първият път когато се срещнаха персонажите до последния.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хмм .. защо не съм се изказал тук. Само хубави думи за филма! Отдавна киснеше на компютъра ми и все ми се струваше, че продукцията ще е средна работа. Но бях опроверган много бързо. Страхотна история с много емоционални моменти!

 

 

Стори ми се, че хем всички бяха виновни за ситуацията, хем никой нямаше вина.

Всеки един актьор, който се появи във филма беше превъзходен. Много силен образ направи бащата на Йошино (актьора Emoto Akira). Направо ме порази как пресъздаваше емоциите с лицето си. Fukatsu Eri май няма какво да я коментирам. Освен, че е много добра актриса е и голяма красавица. През 2010, когато е сниман филма е била на 37 години!

 

Позачудих се и защо в крайна сметка Юичи искаше да я удуши. Какъв му бе плана? Да я убие и да се самоубие? Да я убие, за да не се измъчва до края на живота си? Не успях да си отговоря на този въпрос.

 

 

И пак по някакъв си японски начин, след всеки техен филм ми идва на ум думата "красота". Всеки филм успяват да го поднесат по един по-спокоен и красив начин, независимо от историята и сюжета. Може би за това допринася и нежната музиката, която в повечето случаи е само от пиано или комбинация между малко на брой инструменти. А този филм определено имаше невероятно силен саундтрак! Дори го качих ето тук.

Share this post


Link to post
Share on other sites

d3Mn, накрая в спойлера ти има въпрос и според мен отговорът е:

 

Той по-скоро искаше да я махне от себе си, да я уплаши, искаше да й покаже, че е злодей и не си заслужава да е с него и да страда заради него, искаше другите да гледат на нея, като на подмамена от него жертва...

Накратко - струва ми се, че просто искаше да я спаси. Може и да не съм права, но така го почувствах.

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

А! Забравил съм да напиша и този вариант. Може би съм склонен да се съглася с теб. Но няма да забравя ...

 

 

... докато я душеше я целуваше .... ехххх каква любов :D

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Прави сте.

 

Опитваше се да покаже на всички, че е чудовище и така да я спаси. Но се раздираше от вътрешни противоречие.

 

Благодаря за саундтрака!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изгледах филма.

Много интересна сюжетна линия и красива любовна история,

но според мен той накрая наистина искаше да я убие.

Беше много решителен. Един

закоравял злодей с нежна половина. Може би е постъпвал така и с други жени от сайта за запознанства. Това е много трудно за разбиране, и е много нелогично и изненадващо, затова му давам само 8.5 от 10.

Без съмнение обаче е много хубав филм.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много хубав филм, от "а" до "я" си бе издържан, а финала бе превъзходен с тази прословута сцена. Харесвам сценични режисьорски решения, които оставят зрителя сам да си избере какъв е дадения персонаж, според собственото си усещане :) по-голяма дълбочина придава сякаш : ) чуден

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много ми хареса.

Историята наистина беше поднесена много човешки, от различни гледни точки. Съгласна съм с мненията по-горе, че

 

 

Юичи опитваше да я спаси с последния си изблик на агресия. Или може би идеалистът в мен говори, но така усетих нещата. Очакваше я, надяваше се да дойде, копнееше за нея. А заедно с нея, дойде и полицията. Какво да стори? Да се остави да ги арестуват? Да се убият заедно? Или да се предаде, опитвайки се да спаси любимата си и остатъка човечност в себе си? Все си мисля, че действията му нямаха за цел да я убият. Защото той не беше луд шизофреник или подобно, а минути преди това плачеше с нея.... Да не преразказвам чак толкова подробно.

 

 

Е, може би г-н режисьора е имал коренно различна визия за нещата, но аз така ги усетих.

А колко ми хареса актьорската игра да споменавам ли изобщо? Любимецът ми Сатоши - очаквано добър. И макар, че ukio е написала в резюмето: "... при все че лицето на Сатоши едва ли може да излъчи толкова свирепи нотки", мисля, че на моменти доста добре се справяше с нотките, направо композиция създаде. Браво. А другият ми любимец - Масаки... Ах, милия, толкова добър беше, такова леке го раздаваше, че ми идеше да го наритам. Заедно с жертвата. Да ме прощавате, ама и тя беше в кюпа на лекетата за мен. Много добре се справи актрисата (кратка справка за името) Хикари Митсушима. Най-много ме впечатлиха образите на бащата - Акира Емото и бабата - Кирин Кики. Много истински бяха.

Малко са ми думите за филма. То пък и е излишно да повтарям като папагал, но не мога да не споделя най-силния за мен момент.

 

 

Когато бащата попита:

"Имаш ли си някой, който да ти е особено скъп? Такъв, че само мисълта, че този човек е щастлив, да ти доставя несравнима радост?...."

 

 

И действието, което вървеше по време на монолога му. Тези, които са гледали знаят.

Останалите се надявам да видят и оценят този филм. Нека споделят своето мнение после. Ще ми е интересно. Той е от тези, които не дават еднозначен поглед на нещата, всеки сам ги пресява и оценява. Именно затова е ценен.

Благодаря, на хората, които го споделиха с нас.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Еха! Страхотен коментар!

Това е големият актьор. Дори миловидното лице на Сатоши (а и това на Масаки) може да ни накара да изпитаме страх. Той доказа, че умее да пресъздаде дори злодей на екрана. И заслужено беше възнаграден. Мисля, че тогава нямаше конкуренция и обра всички награди за главна мъжка роля.

Емото и Кики - много стабилни, наистина. Без подобен поддържащ елемент, филмът нямаше да изглежда толкова трогателен.

Препоръчвам ти да видиш и други филми от същия режисьор. Той е кореец, но успява да улови и пресъздаде много точно японската душа.

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Колко самотен трябва да е бил живота й, че остана с него , дори след като разбра, че е убил момичето ?

С риск да ме линчувате, аз изобщо не харесах филма. Дойде ми малко извратено накрая

Share this post


Link to post
Share on other sites

Страхотен филм, кой е злодея, а сега де ???

Не вярвам някой да не се е замислил и да не го е докоснала тази провокация. 

Всички чувства бяха на максимум, самотата, тъгата, драмата на бащата и разбира се "Злодеят".

Не можа да избяга от себе си Юичи, но не можа и да намери себе си. Чрез убийството на момичето уби себе си сякаш и вече всичко беше късно за него и неговото "бягство".

Сам се вкара в капана на самотата и омразата, с която живееше, чувството, че е на тясно и в безизходица

го накара да посегне на живота на приятелката си, израз на собственото му безсилие беше това.

 

Финалният кадър беше много красив и даде нов поглед на историята, може би не всичко е черно, не знам....

 

връщането на моста с букета в ръка беше много символично. аз знам нещо за убиеца, което вие не знаете, но какво може да се направи злото вече е свършено, фигурата на тъжащия баща беше по-силна от нейното усещане за справедливост и за да не са голословни защо се случи всичко това ни върнаха към Юичи и изгрева, хванати за ръка, по истински и влюбени от всякога, кой може да съди нейното влюбено сърце всичко е там, истината също...

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Определено с филмите си И Санг-Ил винаги иска да ни покаже, че не всичко е черно. Това е един режисьорски поглед, който много харесвам и уважавам. Въпреки че при последните му две работи усещам някакъв завой в кариерата му, надявам се и новия му филм (който е римейк на известен американски уестърн) да е на висотата на предходните творби!

Share this post


Link to post
Share on other sites

След като го изгледах за втори път преди няколко дена успях да доловя и хубавия начин, по който показаха и самотата. Поне според мен и двамата главни са имали тежко и самотно минало и искаха малко любов. Целия живот на главната, както тя сама каза

 

 

е минал по един и същ път. А главния цял живот се е грижил за баба си и дядо си, изоставен от майка си, а за баща му нищо не се споменава.

 

 

Та тези двама обикновени работници с труден живот копнееха за малко обич и когато се намериха може би не ги интересуваше миналото им, нито бъдещето, а само настоящето.

 

Един от най-любимите ми японски филми и абсолютно задължителен за гледане.

 

Eri Fukatsu е наистина прекрасна. Може би ми е и любимка сред японските актриси. Но все пак не съм гледал кой знае колко японски филми, но поне до този момент ми е фаворитка. Прекрасна жена!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Там на фара, точно изгрева залязващ в очите им ме разколеба...,

кой аджеба е злодеят,

Юичи Шимицу или Сътворението?! :896767:

 

 

Благодаря за хубавия филм!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ехаа,това беше много силно заглавие. С оглед на горните коментари,няма кой знае какво да се допълни. Ще кажа ,че филмът ме порази. В началото такъв страх изпитвах от нашият "злодей" ,но с течение на филма,това се промени. Има ли истински злодей или понякога обстоятелствата и съвкупноста на определени фактори ескалират,завладяват ни и правим нещо,за което после съжаляваме цял живот. Една грешка може да те бележи в злодей завинаги.Както и една добра постъпка,може да те направи герой завинаги,без да си такъв,просто стечение на обстоятелствата. Много силна роля и на Ери Фукацу. ДО последно искаше да остане с него,да го защитава,прозряла истинската му същност.Искаше да го спаси от болката ,която изпитваше. Дали това се дължеше на силната любов ,която изпитваше към него или просто защото нейният живот не беше по различен от неговият и вътрешно изпитваше нуждата да си помогнат взаимно,бягайки от реалността.

Финала: 

за мен единствената причина е ,че той искаше тя да го намрази,да го забрави,за да и е по-лесно да продължи. Не знам защо някой хора си мислят,че така ще постигнат нещо. Така се държи и сега едно момиче с мен,мислейки си ,че като се държи гадно и студено с мен,на мен ще ми е по-лесно да я забравя.Не,не е така,напротив,получава се обратният ефект. Не трябваше да постъпва така с нея. Така потвърди мнението на другите,че е "злодей" ,но за нея той винаги ще е любимият.

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...