bg_easternspirit Into the Faraway Sky (2007)

[ukio]

 

Into the Faraway Sky / Toku no sora ni kieta

遠くの空に消えた

Жанр: драма, фентъзи
Година: 2007
Режисьор и сценарист: Исао Юкисада

Участват: Камики Рюноске, Юма Сасано, Сузука Ого, Аюми Ито, Такаши Кашиуабара, Чен Чен

Завършваща песен: Cocco - Amai Kaori

Резюме
Филмът е следствие от 7-годишните усилия на режисьора Исао Юкисада (Closed Note, Year One in the North, Go).

Лентата не може да бъде описана едностранно, тъй като тя събира в себе си многопластови персонажи от всякакви възрасти, сред които най-интересни си остават децата.

На първо място, това е една детска фантазия, която разказва за три деца и тяхното приятелство.
Предаден ретроспективно, филмът следва приключенията на Рюске (Камики Рюноске) - момче,

което се премества да живее в безименно градче, далеч на север (снимките са правени на о. Хокайдо).

Бащата на главния герой е изпратен на това забравено място, за да построи летище в областта.

Първоначално Рюске има проблеми с местните си съученици, които обаче бързо се изпаряват, в момента, в който той открива общ език с Кохей (Юма Сасано прави блестящо изпълнение тук) и Хихару (Сузука Ого).

 

Новите му другари са интересни хлапета. Коухей е жизнерадостен и палав и с усмивка на лице,

винаги е готов да измисли някоя нова щуротия. Хихару е необикновено момиче, което всеки ден стои

на върха на планината с разперени ръце в очакване на знамението - пристигането на НЛО

(с това е свързан и стремежът й да улови падаща звезда с помощта на бинокъл).
В същото време, възрастните жители на града са не по-малко любопитни чудаци, които се противопоставят твърдо на решението за строеж на летище на тяхна земя. На всичко отгоре, един ден, от небето пада мистериозен летящ човек, който също като Икар носи чифт криле на гърба си. Оказва се, че далечното градче съвсем не е спокойно и мирно място, а тъкмо обратното - там наистина се случват необясними и странни неща. В тази връзка, великолепна е играта на Аюми Ито в ролята на учителката на малчуганите. Именно тя случайно открива в гората падналия "летец", чието лице се крие зад името на тайванския актьор Чан Чен.

В кулминационния момент, ексцентричните жители на градчето сътворяват епична битка, която ескалира до такава степен, че започва да руши скромните мечти на децата. Затова хлапетата решават да вземат нещата в свои ръце и сами да сътворят чудото, на което всички се надяват.

През първите 90 мин Into the Faraway Sky носи в себе си безгрижния дух на детството, който по-късно се трансформира в драматична посока. Очаквайте неочакваното до самия финал...

* Музиката, използвана във филма, е поразителен микс от цигански ритми, съчетани с джазово звучене, примесени с келтска мелодия и звук на френска хармоника. На моменти лентата много ще ви напомни на някоя от творбите на Костурица.

- Финалната песен се изпълнява от окинавската певица Cocco.

 

Свали с български субтитри 

Свали с български и английски субтитри 

Свали с руски субтитри 

[ukio]

Още една от фантастичните приказки на Юкисада получи български превод, благодарение на naia!!! Приятно гледане!

[naia]

Още една от фантастичните приказки на Юкисада получи български превод, благодарение на naia!!! Приятно гледане!

 

 

 Най-малкото, дължа коментар на този филм. Невероятен, особен, много истински.

Нещо като Костурица+ Брегович/ на моменти,

Да не говорим за музика/като звук и излъчване.

Това е от онези особени японски "неща",

които трябва да се изгледат до края.

 И тогава разбираш, че не ТЕ са лудите,

 А ти въртиш в идиотското колело на хамстера.

И лудваш полека.

И нормалните са те.

Тези деца са като нашите "Таралжите" с онова,

тяхното игрище. Или беше "Деца играят

 вън"? Георги Данаилов?

 Не ми се търси сега, Този филм е филм за детството,

и за порасналите хора, тяхнато отношение към

фалша, държавата, политиката ...и децата.

Твоите и моите.

За теб и мен.

Филм за ценители.

Приятно гледане!

[Кева]

Преди да се отплесна в глупостите си искам да благодаря за превода на това чудо  !!!!!!!!! Не знам какво те е подтикнало, но много, много, много ти БЛАГОДАРЯ.

При японците си изградих една нова тактика за гледане на филми - вече дори резюме не чета ( какви изненади се получават  )   - когато го прочетох се успокоих, че не съм само аз  . И трето една част от мен винаги ще настоява, че това е филм на Костурица и със сигурност композитор е Горан Брегович. Следващата част е само за просветените ( считайте гледалите филма) - но дори те с цел да се съхранят може би не трябва да четат.

 

Ей богу, няма такава каша в главата ми ще се опитам да я подредя. Някъде около 15 минута се кълнях, че това е Емо и композитор пак му е Горан. една такава сладко-тъжна Балканска лудост лъхаше. После тази кирилица - веднъж като менделеева таблица над дъската и в кабинета по музика - от този момент цел номер едно ми стана да разбера какво прави в декорите. Усещането за черната котка, не се загуби, но му прибавям щипка от запада. Едни дядовци извадени от мъпет шоу, бар тип Доктор Куин лечителката с джаз привкус и липса на дългокос сводник ( в тоя момент реших, че тотално луднах, само дето не подозирах колко още ми остава)! Руските надписи, отказах се да ги броя. Внимание ( табелата е читава, обаче защо ? ). Спомен за Аризонска мечта, бандата толкова да ми прилича на цигански катун и в този момент някаква странна асоциация с Черната лястовица, Войната на таралежите, таралежите се раждат без бодли. Липсва малко хлапе като Лино в Горе на черешата и хлапе се появи ( нищо не разбирате май, то и аз така........) я някакви шотлански ритми. Негарабошито се превръща в светулка - това ме довърши. Но с този филм винаги може още. Руска реч, кълна се чух я този път. Почти в края не беше загатната - рускини бяха кабаретните жрици. а в тая балканска лудост имаше и леки моменти, тънки детайли по японски.................... Савако да не е роднина на момичето от Хана Йори Данго заради което Макино започна да се разправя с F4 и като стана дума за актьори - тези деца. Кохей - няма такава богата палитра от емоции, но любимец успя да ми стане прибрания и студен Рюске. Страховити бяха ежчетата просто. Аз неи съм хамстер или съм хамстер, но нищо не разбрах. За първи път не схванах заигравката с Русия. Ако някой е в състояние да ми я разясни ще му бъда много благодарна. Шашав филм с шашави емоции. Сладка еклектика

Има и още, но и това е достатъчно

[Кева]

Ще се повторя : " Шашав филм с шашави емоции. Сладка еклектика !". Това нещо беше провокирало любопитството ми по един леко нездрав начин - и тоя грях ще си призная .

Off Topic

Разрових се за Хокайдо и ми просветна, защо има елементи от дивият запад, заигравката с Русия е точно на място, а може би асоциацията с "цигански катун" да се дължи на Айните. Обаче това нещо не променя - днес го гледах пак ( подготвена и въоръжена с информация), но сладката лудост, която лъха от това чудо не загуби чара си и пак много от детайлите вътре ме оставят с чуденка, защо са там. Балканската "лудост", която изразява детските фантазии, мечти и приключения ми е необяснима .

Странен, но толкова сладък филм  - един не традиционен начин да разкажеш за детството, което обаче много точно събужда онези съкровени спомени за "големи приключения" и се превръща в единственият правдоподобен начин то да бъде разказано.

Тази история се усеща, не е нужно да бъде анализирана или преразказвана. Филма е шантав, наситен е с налудничавост и какво ли още не, но това може да се разбере единствено като се гледа. Това е един от любимите ми преводи на @naia и нещо ми подсказва, че периодично ще продължавам да посягам към него 

 

[ukio]

Значи е време Юкисада да се върне към тази тематика. Детските филми са му в кръвта.

Тази година лентата с Кенто Ямазаки не се знае кога ще излезе. Отмениха премиерата. Вторият му филм, който загатва бл тематика, трябва да се появи на 5 юни. Но и двата са съвсем различни от предходните му неща.

[Кева]

 С ръка на сърцето мога да кажа, че Исао Юкисада е любимият ми японски режисьор  и повечето му филми ми лягат от воле на сърце.

Този филм и шантав, но ципката лудост, която носи ми пасна