Jump to content

Recommended Posts

Мисля,че има леко разминаване....предполагам,че didi343 е говорила за Мин Хо и И Кьонг,а не за Хан Канг и И Кьонг~

Впрочем тази завръзка много ми хареса....как Мин Хо се влюби в годеницата си,която беше в друго тяло.Целта за отмъщение напълно бе затворила очите му...в нея виждаше просто едно разглезено,богато момиче (впрочем такава си беше ;д),но в последствие хареса другото и "аз"-истинската Джи Йон ...

Май си ме разбрала погрешно. Аз тук не визирах този сериал, а един друг, за да докажа, че този е далеч по-стойностен от някои други, както бях казала. Може би не си обърнала внимание на частта „Да, реално това не е поредния хипер сладникав сериал“...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сега ще впиша в спойлер една малка теория за това ,за какво бяха 49-те дена и резултата от тях.

 

Сценаристите ни поднасяха част по част.Накрая разбира се след финалните надписи,човек просто трябва да затвори очи и да види цялата картина.А не да мисли на "парче" . Идеята е да покажат,че справедливост съществува и ,че живота не е само жестокост. Така в крайна сметка какъв е резулатат от тия 49 дена подарък,който получи Джи Йон. Да осъзнае,че живота не е само цвят от роза.Красив и ароматен.Света е и бодлите по стеблото на розата. Тя имаше шанса да осъзнае,че хората имат лице и лице. В случая измамното приятелство на Шин Ин Джунг и Канг Мин Хо . Откри и какво се крие дълбоко в сърцето на Хан Канг,а именно не омраза ,а любов към нея. Канг Мин Хо и Шин Ин Джунг осъзнаха в какво са се превърнали и научиха един много болезнен урок и шанс да променят живота си. Хан Канг получи шансът да разкрие сърцето си и най-после да бъде искрен с нея и да сподели това,което чувства към Джи Йон ,а именно ,огромна и безрезервна любов. Сонг И Кьонг получи шанс да разбере истинската причина за държането на И Су преи да се скарат така жестоко. В крайна сметка Джи Йон не умря в заблуда ,а с мисълта,че е помогнала на близките си хора,което и беше и едно огромно облекчение за нея и тя с облекчение се качи на асансьора. Тя беше и причината родителите и да открият и първородната си дъщеря.По този начин да продължат живота си не само облени в сълзи,ами и с надежда.Благодарение на нея Сонг И кьонг получи надежда да продължи да живее.Благодарение на нея Хан Канг срещна СОнг И Кьонг. Дори и да виждаше Джи Йон в нея. Аз съм сигурен,че голямата идея е била,двамата да продължат живота си заедно и по този начин да преодолеят болезнените загуби на любимите си хора.В моето продължение те остават не просто приятели,ами си мисля,че ще станат двойка. В крайна сметка тези 49 дена промениха живота на всеки един от тях към по добро и затова не бива да се смята ,че сценаристите са недомислили финала и са клъцнали просто ей така главицата на Джи Йон. За всяко нещо си има прияина.Мисля си ,че от моя гледна точка финала е просто перфектен. Е разбира се ,че ми е тъжно за Джи Йон,защото така ми се искаше да станат двойка с Хан Канг,но щеше да е твърде банално нали.Това сме го виждали в много други филми.Затова не съдете сценаристите а погледнете малко по философски на нещата.

 

Не знам доколко ще разберете мислите ми,но поне ми се иска тези ,които хулят финала да се замислят малко по задълбочено в нещата. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Цялата работа е да се покаже стойноста на един човешки живот нищо повече нищо по-малко

 

Джи Йон има точно определена съдба - да умре на точна дата и точен час, това е главната отправна точка на това, което са искали да внушат сценаристите. Дали ще е по един или друг начин тя трябва да умре така да се каже "по график" и тук има два варианта:

1. Живее в заблуждение Мин Хо и забива нож в гърба и съсипва цялото и семейство и тя се самоубива от мъка и така умира по план без да е изживяла пълноценно живота си и тънейки в заблуда относно близките си.

2. Инцидента с И Кьонг, който застрашава нарушаването на гореспоменатия график и затова тук се намесва фантастичния елемент с Пратеника и 49-те дни, където просто на героинята и се дава шанс да живее тоест да се събуди от комата и да се прости с хората, които я обичат което си е безценен дар. Това е и тънкия момент, поради който някои хора недоволстват понеже не са разбрали изобщо каква е идеята и за тях героинята несправедливо се е блъскала 49 дена, а после пак умира - да така е но тя така или иначе си има точна дата и час на смъртта тези дни са да разбере какъв точно живот е живяла и дали си е заслужавало изобщо да го живее. Като се замисли човек тя за този месец и половина разбра повече за себе си отколкото за целият си живот време.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Напълно съм съгласна с думите на Razzorman че основната идея е да се покаже стойността на човешкия живот.Казват че още с раждането на човек се отреждат дните му на този свят, и кога трябва да го напуснеш;)Харесва ми фантастичния елемент за шанса да се простиш с любимите хора,всъщност някой хора наистина имат този уникален шанс,но в този сериал ни е представено така че всеки който го гледа да размишлява и да си задава въпроси.Мисля си че сценаристите са се справили добре вземайки впредвид коментарите тук,а съм сигурна че има и много който не са писали.За мен много силен момент е сцената с асансьора и небесният пратеник.Мина доста време откакто го гледах но за мен лично,,49 дни'' е драмата на годината сигурна съм че дори 5 год. да минат аз ще го помня:)Всеки сам за себе си прави изводи и каквито и да са важното в случая е че кара хората да се замислят което никак не е за подценяване:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Искам да благодаря на всички, които са коментирали филма. Именно вашите коментари и противоречащото мнението за финала ме провокираха да погледна така отбягваната от мен драма. И си признавам, че ми хареса. Много при това. Харесаха ми актьорите избрани чудесно, музиката - как без нея, красиво заснетите сцени.. Едно нещо не ми хареса (то вече има ли смисъл от спойлери като си казахте всичко без бой?):

 

 

Това, че изкараха двете девойки сестри можеха да ни го спестят. По-добре И Кьонг да беше останала приятелка, да се сближи с родителите постепенно и да бъде до тях. При всички случаи е жестоко детето ти да умре и друго не може да го замени, само човек който не е родител може да си го помисли. А утехата, тя може да дойде от всякъде, тя е в споделянето и обичта... Нали затова се търсеха сълзи извън семейството? Та според мен беше глупаво това.

 

 

Ама им го прощавам това на сценаристите, все пак в другото се бяха постарали доста. Филма ме грабна с първа серия заради идеята, че не умираме сами. Хубаво е да има някой, който да ни посрещне и преведе нататък, не мислите ли?

А сентенцията на филма е в последните думи:

 

"Въпреки че хората се раждат, за да умрат някой ден, живеят сякаш този ден няма да дойде. Заради теб сега аз живея живота си така, сякаш ми остават само 49 дни ... Осъзнах, че всичко се променя... сега ценим всеки ден сякаш е последният. Ценим самия живот."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

“Джи Йон има точно определена съдба - да умре на точна дата и точен час, това е главната отправна точка на това, което са искали да внушат сценаристите. Дали ще е по един или друг начин тя трябва да умре така да се каже "по график" и тук има два варианта:” Тук признавам, че Razzormaw е изложил много точно смисъла и съдържанието на целия сериал. Варианти по – нататък няма, те са само игра на въображението.

И така Джи Йон ще умре, каквото и да прави. Просто и ясно. И веднага въпрос ”а какъв е смисълът от сериала тогава и кой би гледал нещо с предизвестен край? Отговор: няма смисъл и малко хора. От тук започват и проблемите. От мненията на уважаемите колеги бихме могли да заключим, че съдържанието до края на 19 серия е било изключително новаторско и пълно с философски смисъл, постепенно разкриващ причината за смъртта на Джи Йон. За съжаление точно в тези серии сериалът се движи по един много стар и изтъркан шаблон, съдържащ в себе си следните клишета: предстояша сватба, катастрофа, кома, годеникът мами годеницата си с най-добрата й приятелка, мозъчен тумор на бащата, коварен план на годеника да прецака всички, стар приятел от училище, тайно влюбен в годеницата, изоставени деца, детски домове, нещастна жена, искаща да се самоубие, срок за изкупление, вселяване в чуждо тяло, загинало бивше гадже и разбира се, небесен пратеник. Както се казва-изненада до изненада. Друг път! Стандартно развитие, следващо неотстъпно шаблона и пълно с изтъркани клишета. Лошо няма, такива сме гледали много, а и за момента е интересно и актьорите са добри. Тръпката идва от въпросните 49 дни. Джи Йон получава обещание, че ако за този срок събере искрените сълзи на трима души ще се събуди от комата и ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ЖИВЕЕ. И това е нейната основна движеща сила. НИКОЙ, НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ Й Е КАЗВАЛ, ЧЕ ТЯ ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ЩЕ УМРЕ, КАКВОТО И ДА НАПРАВИ. «Дали ще е по един или друг начин тя трябва да умре така да се каже "по график". Някой да й е споменавал нещо подобно? Защото ако го знаеше, щеше ли да се блъска, за да спечели сълзите? Та тя дори накрая се беше отказала и примирила, въпреки огромното си желание да живее. А си представете ако знаеше, че всичко е напразно и само я лъжат. Без възвишени идеи и философско-морализаторски изблици. Дори и третата сълза дойде малко неочаквано и в последния момент. Основният момент в целия сериал е «Джи Йон ще умре». И всъщност сценарият е играден в обратен ред-от 20 към първа серия, за да измисли някакво оправдание за тази смърт. „Идеята е да покажат,че справедливост съществува и че живота не е само жестокост.», «В крайна сметка Джи Йон не умря в заблуда ,а с мисълта,че е помогнала на близките си хора,което и беше и едно огромно облекчение за нея и тя с облекчение се качи на асансьора.» Тоест постигна просветление и пречистване. Голям праз! Нали умря. А защо тя трябваше да умира? Не заслужи ли правото си на живот и щастие? Приказките за съдба, предопределен край, неизбежност и т.н. са глупости. Просто болният мозък на сценариста е решил така и е натъкмил нещата както му е удобно. Но проблемът е в несъвместимостта на шаблона, следван 19 серии и последната 20 серия. Шаблонът преполага щастлив край («клиширан» както казват някои). Финалната серия е неъвместима с него и стои като кръпка. Тя просто логически не се връзва с предишното действие. След като 49 дни отчаяно се е борила за живота си и за живота на близките си, Джи Йон изведнъж заявява, че ще умре. Тихо и кротко, като ...Щях да пиша като агне пред заколение, но и агнетата показват повече желание за живот и се борят за него! А нашата героиня само седи и гледа тъпо и обречено. Къде отиде желанието й за живот? Толкова лесно ли се отказва от спечеленият с огромни мъки нов шанс за живот и щастие? Някой може ли да ми покаже логическата връзка между предишните 19 серии и това заявление? Такава няма, съществува само в болният мозък на сценариста с предопределеният край. И се появява 20 серия, в която смъртта побеждава. Останалото са изсмукани от пръстите морализаторски оправдания, псевдофилософски обяснения и натъкмяване на действието в стил «и вълкът сит, и агнето цяло». Ама агнето умря неспасяемо, а мен с такива фантасмагории не можеш да ме заситиш.

По повод на «клишираните» финали на сериалите. Лично аз намирам край на сериал, в който няма трупове, неизлечимо болни, загуба на зрение, слух, реч , памет и крайници за нормален и истински. В който хора, които се обичат и са преодолели всички пречки пред тях, получават заслуженото щастие. За мен «49 дни» завърши преди последното изречение от 19 серия. И всъщност аз печеля повече от тези, които приемат 20 серия за нормален финал. Защото те получават трупове, а аз-щастлив край, дори и да е въобръжаем.

 

Много внимателно прочетох мненията на Razzormaw и mi6lence, написани за такива тъпи като мен, които не схващали цялата философска картинка. Заприличаха ми на дипломни работи на студенти от АОНСУ и Духовната семинария (после може и да обясня защо). ;)

Редактирано от dido100
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гузен негонен бяга а Дидко? :D Няма проблеми баце анализирай колкото искаш не знам за мишленцето какво е специализирал ама аз съм кандидат инжинер. Преди ти дръпнах ухото защото сметнах, че е добре да проумееш една фундаментална истина – тези форумни секции са за индивидуални впечатления от даден сериал/филм като всеки е свободен да изкаже мнението си било то положително или отрицателно стига да не се опитва да го налага на останалите, а това е точно това което правиш съзнателно или не, въпреки че е по скоро второто понеже тогава се оправда с „хумор”. Също така не смятам, че ти или някой други сте тъпи понеже на всеки му се случва да му убягне някой детайл.

 

Специално за този сериал финала и по принцип повечето от това което се случва е доста оплетено и на пръв поглед алогично. Самият аз не ми допадна съдбата на Джи Йон отначало, но след като го гледах втори път и точно с една нейна реплика, на която не бях обърнал внимание ми се изясни всичко и колкото и да го мислех всяко друго развитие на събитията би било неподходящо и би развалило посланието, което са искали режисьорите да предат на нас зрителите. Но това не означава, че на някои от аудиторията не би им харесал захаросан завършек тип „всички са щастливи” дори да е нелогично просто защото различните индивидуалности изпитват и различни потребности Сигурен съм че на почти всички им е допаднал образа на Джи Йон, но дори и да има такива които не я харесват пак е възможно да искат тази героиня да не приключва по такъв начин и това си е в реда на нещата.

 

За това не би трябвало ти или някой от останалите потребители гледали тази драма да се афектирате по някакъв начин от мой или нечий друг коментар понеже това, което казах е просто мое логично обяснение защо даден човек не би харесал финалната развръзка нищо повече . :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хора още ли продължавате? Човекът който ме запали с мнението си да гледам серията е именно dido100 (ха-ха-ха) - по-ранните му коментари ме спечелиха ЗА филма. След края му, мнението ми се покрива с това на (шшт, тихо - краставицомразещия) Razzormaw.

Наистина мисля, че всеки има право на мнение. И не е лошо те да се различават понякога, нали? Чували ли сте израза: "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш" ? Нека харесва на едни и не на други, голяма работа ... Единственото, което ще постигнете, dido100, е факта, че поддържате интереса към сериала и позицията му тук на едно от първите места. Което всъщност залужава :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

#104, четири реда по-нагоре. Но явно не си си направил труда да го прочетеш, а? :o

kandala, и на мен ми харесват всичките 19 серии. :)

Редактирано от dido100
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ааа ама ти си имал предвид тоя пост дето днеска го сложи и ми се видя много обемен и ме домързя да чета. Останах с впечатлението, че говориш за някой от предишните за които имам спомени. За тях казах че налагаш мнение и така да се каже се престараваш в критиката. И аз имам такива постове в разни сериали- недоразумения ама като храня, храня един път и толкова понеже не мисля че е правилно. И все пак понеже ми направи разбор и ми изложи вижданията си, което оценявам ще ти отговоря и аз как виждам нещата без да искам да ти променям мнението за 20 епизод тоест завръзката... един вид като алтернативен анализ породен от различни виждания, който може би ще е интересен за останалите.

 

 

Първият ти въпрос е „а какъв е смисълът от сериала тогава и кой би гледал нещо с предизвестен край?” развръзката остава мистерия до края на предпоследния епизод. Самият ти започна да подозираш накъде отиват нещата тогава както се разбира от последния ти пост преди да почнеш да „сипваш” на сценаристите. Ако е конкретно за 20-ти да защо да не го гледаш все пак главните герои са И Кьонг и Хан Канг, Джи Йон въпреки че всичко се върти главно около нейната история не е главната героиня и тук има една уловка –акцента е тялото на сестра й просто представата, че нейната душа го контролира е объркваща. И затова мисля е неправилно нейната смърт да е причина за игнориране на завършека на историята на двамата главни+останалите.

След това твърдиш, че сюжета е шаблонен тоест елементите със сватба, изневяра, измама, кома, тумор, коварен план и т.н. ги има в други сериали. Да така е но не всички заедно, а по един или група от тях което само говори, че нещата се развиват по динамично от повечето корейски сериали, където най-вече изневярата е избягвана като тематика единствената мъка на повечето героини е как да спечели единствения за нея без преди това да е имала връзка с някой измамник - първа любов>>брак/деца/щастие и толкова. Да не говорим че мита за 49 дни, който и е есенцията на този сериал и по принцип идеята за духове и вселяване е уникална – ако бъркам и има друг такъв корейски или чуждестранен сериал с този мотив за 49 дена моля да ме извиниш, но всъщност и ти самия потвърждаваш това. Също така се замисли за това дали има такъв сериен филм с неща които да не са шаблонни тоест напълно уникални събития, които да ги няма в други екранизации – отговора е лесен няма как да има понеже населението на Земята е огромно и няма как на някой да му се случи нещо извън човешкото въображение, което да е уникално само по себе си. Ако греша пак моля да ме поправиш.

За това че никой не и е казал „че няма да живее” няма как да стане ако се замислим. Единственият с който разговаря е Пратеника, а самият той не знае че на нея и е отредена такава участ научава накрая, когато му пращат последният график. За това не може да се твърди, че някой я е лъгал за нещо. Все пак не е като да ти праща СМС дядо Боже като жокер, че да си знаеш. Това че не би се блъскала дори и да знаеше също не мисля че е правилно погледнато през призмата на моите виждания. Ако знаеше че ще умре и това че семейството й е в опасност и накрая ще получи възможност да се събуди от кома тоест да оживее макар и за няколко дена и да ги види за последен път не като дух смятам че пак би се блъскала за тея сълзи..кой нормален човек ценящ живота и близките си не би? Една седмица си е една седмица.

Стигнахме и до „правото на живот и щастие” – всеки ден по света умират хора от малки деца до беловласи дядовци и баби. Едните са умрели без да се насладят на живота в малка или голяма степен другите са усетили и добрите и лошите страни на това да си жив и са оставили някакъв спомен след себе си. Това справедливо ли е? – естествено, че не но това е реалността в нашият свят. Това и са показали сценаристите просто един човешки живот с начало и край.

Това че се е примирила? А какво можеше да направи тя самата стана свидетел как процедира Пратеника и как дори и да недоволстваш и да се бориш не можеш да избягаш от съдбата си. Това се видя с онази жена при басейна дето онея с качулките я завлякоха като чувал с картофи до асансьора. Какво би могла да направи ще заведе дело срещу Господ ли? :D Единственото възможно нещо в такава ситуация при положение, че си запознат с процедурата е да се примириш просто защото алтернатива не би могла да има, а не би било честно спрямо останалите хора, които .са приели съдбата си.

Да тя събра три сълзи оживя за да разбере, че умира това е жестоко откъдето и да го погледнеш, но при положение че всички преди нея са умрели на точната дата и тя да получи бонус живот до старост+щастие би било несправедливо спрямо другите. Дори могат да я сочат с пръст на оня свят - "А вижте я тая връзкарка със сълзите дето мина метъра и не умря когато и беше писано". :D

„Лично аз намирам край на сериал, в който няма трупове, неизлечимо болни, загуба на зрение, слух, реч , памет и крайници за нормален и истински. В който хора, които се обичат и са преодолели всички пречки пред тях, получават заслуженото щастие” – да това си е твое виждане не искам да ти променям мнението не това е и целта на моя анализ. Просто ми е чудно защо игнорираш неща които са неизменни в нашия свят всеки ден стават такива работи нима това да си неизлечимо болен или да имаш физически увреждания не е истинско и историите на такива хора да не заслужават признание и внимание от срана на останалите - в конкретния случай на сериалите зрителската аудитория.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, т'ва беше.. Изчерпателният анализ на Razzormaw определено си е самата истина..факт до факт, кой от кой по-неоспорим. Хах, аз съм на абсолютно същото мнение, може би е защото моите виждания се припокриват с неговите на 100% по този въпрос. Поздравявам човека, че има толкова нерви да прави такива подробни анализи (белким някога отвори нечии очи за истината) :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

При традиционната наука пътят за изследване е следният: събиране на факти, системен научен и критичен анализ на тези факти и постигане на някакво заключение на основата на анализа. Никой предварително не може да каже какво ще е заключението - това е ненаучен подход. При религиите и идеологиите (и за съжаление при теб) е обратното - там вече е изградено заключението, то е неоспоримо и извън всякакво съмнение. Когато някой поиска доказателство за това заключение започва игра с фактите - изопачаване, нагласяне, премълчаване когато са неудобни, дори измисляне на несъществуващи такива. Когато и това е недостатъчно започва кухото морализаторстване, критика на противното мнение от гледна точка на някаква философия, религия или идеология. За съжаление точно това се е получило и при теб – дори и да си споменал някакви факти, те са изкривени така, както на теб ти е удобно, останалото са философоподобни празни приказки без абсолютно никаква доказателствена стойност. И по които е безсмислено да се спори. Всеки, който се е усъмнил в твоята теза е „неразбрал”, „невидял”, „незабелязал”, „ограничен”. Основният проблем идва от това, че забравяш нещото, за което толкова често говориш: действителността. Това е просто един корейски сериал, роден в мозъка на един точно определен човек. Не е някакво Божествено откровение или нова философия. Всичко това, което ти толкова пламенно защитаваш, никоя от хипотезите, които развиваш в ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ! Това е просто въображението на сценариста. Нищо повече. Просто така му е хрумнало в момента, така го е написал. А ако беше решил друго? Да направи „традиционен” край? Игра на случайността.

Просто ние с теб тръгваме от различни точки. Аз започвам от 1 серия, събирам фактите (само фактите, без да търся някакви несъществуващи философски пълнежи), анализирам ги и стигам до заключението, което вече изложих. Това е просто един обикновен корейски сериал с добри страни, но и с недостатъци, които не могат да бъдат премълчани. За теб всичко започва от 20 серия - тя е същността на сериала, останалите серии са си стандартен пълнеж. Ти имаш вече готовото заключение, което очевидно за теб е някакво непогрешимо божествено откровение, което не подлежи на съмнение и критика. И за което започваш да търсиш доказателства по вече изброените начини. И се връщаш назад, за да откриеш в пълнежа на 19те серии само това, което ти върши работа .И като не го откриваш просто си го измисляш. Ние виждаме различни неща - аз един обикновен сериал и неговите недостатъци, ти - нещо, съвсем различно. Затова и никога няма да бъдем на едно мнение. По-нататъшният спор е излишен.

Приятно гледане на всички, които още не са гледали сериала.

 

Ааа ама ти си имал предвид тоя пост дето днеска го сложи и ми се видя много обемен и ме домързя да чета. Останах с впечатлението, че говориш за някой от предишните за които имам спомени. За тях казах че налагаш мнение и така да се каже се престараваш в критиката. И аз имам такива постове в разни сериали- недоразумения ама като храня, храня един път и толкова понеже не мисля че е правилно. И все пак понеже ми направи разбор и ми изложи вижданията си, което оценявам ще ти отговоря и аз как виждам нещата без да искам да ти променям мнението за 20 епизод тоест завръзката... един вид като алтернативен анализ породен от различни виждания, който може би ще е интересен за останалите.

 

 

Първият ти въпрос е „а какъв е смисълът от сериала тогава и кой би гледал нещо с предизвестен край?” развръзката остава мистерия до края на предпоследния епизод. Самият ти започна да подозираш накъде отиват нещата тогава както се разбира от последния ти пост преди да почнеш да „сипваш” на сценаристите. Ако е конкретно за 20-ти да защо да не го гледаш все пак главните герои са И Кьонг и Хан Канг, Джи Йон въпреки че всичко се върти главно около нейната история не е главната героиня и тук има една уловка –акцента е тялото на сестра й просто представата, че нейната душа го контролира е объркваща. И затова мисля е неправилно нейната смърт да е причина за игнориране на завършека на историята на двамата главни+останалите.

След това твърдиш, че сюжета е шаблонен тоест елементите със сватба, изневяра, измама, кома, тумор, коварен план и т.н. ги има в други сериали. Да така е но не всички заедно, а по един или група от тях което само говори, че нещата се развиват по динамично от повечето корейски сериали, където най-вече изневярата е избягвана като тематика единствената мъка на повечето героини е как да спечели единствения за нея без преди това да е имала връзка с някой измамник - първа любов>>брак/деца/щастие и толкова. Да не говорим че мита за 49 дни, който и е есенцията на този сериал и по принцип идеята за духове и вселяване е уникална – ако бъркам и има друг такъв корейски или чуждестранен сериал с този мотив за 49 дена моля да ме извиниш, но всъщност и ти самия потвърждаваш това. Също така се замисли за това дали има такъв сериен филм с неща които да не са шаблонни тоест напълно уникални събития, които да ги няма в други екранизации – отговора е лесен няма как да има понеже населението на Земята е огромно и няма как на някой да му се случи нещо извън човешкото въображение, което да е уникално само по себе си. Ако греша пак моля да ме поправиш.

За това че никой не и е казал „че няма да живее” няма как да стане ако се замислим. Единственият с който разговаря е Пратеника, а самият той не знае че на нея и е отредена такава участ научава накрая, когато му пращат последният график. За това не може да се твърди, че някой я е лъгал за нещо. Все пак не е като да ти праща СМС дядо Боже като жокер, че да си знаеш. Това че не би се блъскала дори и да знаеше също не мисля че е правилно погледнато през призмата на моите виждания. Ако знаеше че ще умре и това че семейството й е в опасност и накрая ще получи възможност да се събуди от кома тоест да оживее макар и за няколко дена и да ги види за последен път не като дух смятам че пак би се блъскала за тея сълзи..кой нормален човек ценящ живота и близките си не би? Една седмица си е една седмица.

Стигнахме и до „правото на живот и щастие” – всеки ден по света умират хора от малки деца до беловласи дядовци и баби. Едните са умрели без да се насладят на живота в малка или голяма степен другите са усетили и добрите и лошите страни на това да си жив и са оставили някакъв спомен след себе си. Това справедливо ли е? – естествено, че не но това е реалността в нашият свят. Това и са показали сценаристите просто един човешки живот с начало и край.

Това че се е примирила? А какво можеше да направи тя самата стана свидетел как процедира Пратеника и как дори и да недоволстваш и да се бориш не можеш да избягаш от съдбата си. Това се видя с онази жена при басейна дето онея с качулките я завлякоха като чувал с картофи до асансьора. Какво би могла да направи ще заведе дело срещу Господ ли? :D Единственото възможно нещо в такава ситуация при положение, че си запознат с процедурата е да се примириш просто защото алтернатива не би могла да има, а не би било честно спрямо останалите хора, които .са приели съдбата си.

Да тя събра три сълзи оживя за да разбере, че умира това е жестоко откъдето и да го погледнеш, но при положение че всички преди нея са умрели на точната дата и тя да получи бонус живот до старост+щастие би било несправедливо спрямо другите. Дори могат да я сочат с пръст на оня свят - "А вижте я тая връзкарка със сълзите дето мина метъра и не умря когато и беше писано". :D

„Лично аз намирам край на сериал, в който няма трупове, неизлечимо болни, загуба на зрение, слух, реч , памет и крайници за нормален и истински. В който хора, които се обичат и са преодолели всички пречки пред тях, получават заслуженото щастие” – да това си е твое виждане не искам да ти променям мнението не това е и целта на моя анализ. Просто ми е чудно защо игнорираш неща които са неизменни в нашия свят всеки ден стават такива работи нима това да си неизлечимо болен или да имаш физически увреждания не е истинско и историите на такива хора да не заслужават признание и внимание от срана на останалите - в конкретния случай на сериалите зрителската аудитория.

 

 

 

 

Преди споменах за АОНСУ и Духовната семинария-сега е време да обясня защо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това е просто един обикновен корейски сериал с добри страни, но и с недостатъци, които не могат да бъдат премълчани. За теб всичко започва от 20 серия - тя е същността на сериала, останалите серии са си стандартен пълнеж. Ти имаш вече готовото заключение, което очевидно за теб е някакво непогрешимо божествено откровение, което не подлежи на съмнение и критика.

Никъде не съм казал, че мнението ми е универсално дори напротив, още по-малко пък е с божествени откровения понеже съм атеист всичко това, което казах беше просто моята версия върху твоите думи. Затова и казах, че целта ми е не да те убедя в моите заключения от този сериал, а да покажа на останалите едва алтернативна версия така че си в голяма грешка. На нито едно място от всичките ми постове не задължавам никой да приема моите идеи всеки си го тълкува както иска все пак е просто един сериал и всеки зрител си го асимилира по различен начин. Ето има хора като didi343 на които им е харесало как си обяснявам нещата, за което й благодаря, а други като теб мислят по различен начин и не им харесва това което съм написал, което също е напълно нормално и също ме радва понеже благодарение на спора ни останалите потребители могат добият по-добра представа за този сериал била моята, твоята или нечия друга. А за това, че за мен всичко почва от 20-та серия също грешиш много за мен всички епизоди са прекрасни и без дори един от тях ще се прекъсне смисъла на цялостната картина на това което са искали да ни представят режисьори и продуценти един вид като парченцата на пъзел. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

като за последно ще се опитам да обясня максимално опростено. За мен сериалът 19 серии следва стандартен шаблон със стандартните клишета. Нищо което да не сме гледали в други сериали. Никаква суперфилософска натовареност-идеите и внушенията си остават на нивото на шаблона и не са нищо ново. Няма никакъв пъзел и съотвено парчета, които да нареждаме. Шаблонът предполага предвидимо развитие на действието (и то си е такова до 20 серия) и предвидим "клиширан" щастлив край. Проблемът се появява в края на 19 серия и в цялата 20 серия. Тук развитието на действието прави неочакван и според мен логически несвързан с предишните серии завой. Последната серия би била идеален завършек на сериали от типа на "Снежната кралица" или "Sorry, I love you". Но за сериал, направен по шаблона със щастлив край, тя стои нелогично, действието е изсмукано от пръстите и съшито с бели конци. Дали този скок е хрумнал на сценариста в последния момент или е бил решен предварително? Според мен е второто, като отчитам култа към смъртта при корейците и склонноста им към садо-мазо изпълнения в сериалите.

За теб 20 серия е напълно нормален логически край на сериала. Това е добре. Лошото е, че не ми даваш доказателства, които да ме убедят в това. Вместо тях влизаме в зоната на умозрителните хипотези, отвлечените философски и морални еквилибристики и общи приказки. С това е безсмислено да се спори. Не излагаш конкретни факти от развитието на действието, които да докажат думите ти. Такива няма, има само предположения. За да откриеш някаква логическа връзка с последната серия целият сериал според теб е имал някаква огромна философска натовареност и житейска мъдрост, които аз , разбира се, съм пропуснал да забележа. Но както казах по-горе, 19те серии си следваха шаблона и в тях нямаше нищо такова, което да не сме виждали и чували преди. Натовареността и мъдростта се появиха едва като оправдание за "логиката" на последната серия. Неочакваният край е именно неочакван и лишен от логическа връзка с действието до този момент, защото в противен случай още след 4-6 серия можеше да се предскаже какво ще се случи и как ще завърши (не напразно толкова пъти споменавам за шаблона)-както е ставало в много други сериали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вярно е, че никога няма да бъдеш на едно мнение с някой, който има напълно различни от твоите виждания...Но аз все пак не мога да се сдържа...ще си кажа още веднъж мнението, защото не съм съгласна с горенаписаното.

 

dido100, добре...вече разбрахме, че толкова много държиш на баналния си шаблон за „щастлив край“ на драмите. хД То се е видяло, че не признаваш край, различен от типа на „птичките и пчеличките заживели щастливо в пълна хармония“, но едно ми е много интересно... От къде на къде твърдиш, че изказванията на Razzormaw са безпочвени предположения и разсъждения без упоменати факти?

Аз пък точно сега, ще ти кажа един неоспорим и Важен факт от сериал, който НЕ би могъл, просто да предвещава твоя съчинен „шаблон за щастлив захаросан край“. Още, ама още от самото начало филма, тоест първата серия, станахме свидетели на катастрофата на Джи-Йон, нали така? Еми ще ме извиняваш, ама как можеш да твърдиш, че ако някой вземе да катастрофира, то това предвещава „клиширан щастлив край“. Просто нещо не разсъждаваш обективно, на пук на сценаристите, дето не са ти лепнали баналния и така жадуван .„щастлив край“. Сега твърдиш, че те били следвали тоя твой измислен шаблон от началото още... Е да, ама пък не е така, ако гледаш реално на нещата... Каквото и да кажеш, няма да промениш логиката, че с катастрофа в първа серия още, придружена от изпадане в кома...е напълно тъпо, банално и нелогично да има „щастлив край“. Всъщност, такъв шаблон не съществува тук, но това че си си го съчинил си е друг въпрос. Другия факт, че на момичето й даден втори шанс за живот въобще не означава, че всичко накрая ще приключи в цветна градинка с рози и орхидеи и една пейка на която героите ще се любуват един на друг... Пък и нищо, ама нищо, никога не е зависело от Джи-Йон. Вярно, че уж тя трябва да събере въпросните сълзи, за да живее...което е един вид „борба“ за живот, но все пак...Кой човек може да накара на сила друг да заплаче? Всичко става от само себе си. Пък колкото до тоав, че в сеирала не ивждаме нищо, окето да го няма в другите... Ами тук ще се съглася с вече написаното от Razzormaw , като освен това ще добавя, че ако искаш да знаеш...няма сериал, дори гений да го е мислил, в който да няма разни „клишета“ или да е нещо невиждано! Добре...посочи ми поне един сериал, в който да има уникални работи, който да не е поредната клиширана история? Не можеш нали? Просто на пук сега на сценаристите ми твърдиш, че точно този сериал е клиширан, а пък то има Къде къде по-клиширани и по-тъпи сериали...+супер безинтересни и скучни. хД Поне като се впрягаш толкова в това да докажеш, че този сериал е най-клиширания...Дай ми пример за други, не толкова клиширани.. по мое мнение, 49 Days е една от най-добрите, но сега няма да изброявам разни причини... Може да не съм чак такъв философ по душа и да не използвам разни трудни речникови изрази, ама поне не съм „слепец с очи“. И съм гледала само 38 драми до край, но все пак мисля, че биха били достатъчно, че да определя колко клиширан ми се вижда някой..Добре, като ми разправяш, че 49 Days е много обикновен и тотално „клиширан“, посочи ми къде го има за мен най-голямото клише - „Богаташко разглезено синче влюбено в най-бедната девойка с адски справедливо и голямо сърце, борбен дух, но същевременно наивно ангелче“ или пък другото най-голямо клише - „ Строги родители(било то майка или баща или някой друг), които налагат мнението си, сякаш е закон, дори над вече пълнолетните си(а в случаи като „Тайната градина“, дори говорим за НАД 30 годишен мъж..) син/дъщеря“ и евентуално следващият клиширан момент „ Въпросният член на семейство, държащ се, като „баба яга“ само с видима липса на метла...превръща живота на бъдещата снаха(примерно) в ПЪЛЕН АД“

Айде, кажи ми къде са тез огромни клишета в Този сериал? Аз, от всички драми, които съм гледала, тези моменти са ми най, ама най-клишираните на всички времена. Ти или си свикнал вече, или реално на пук плюеш върху хубавите драми, които нямат въображаемия ти „хепи енд“. Споменавай си колкото искаш за въпросния шаблон, ама пък все ще се намери някой, който да те опровергае, така да знаеш. хД

Сега, вярно си е, че хора-много, следователно и мнения-много. Аз няма да ти променям твоето, нито да се правя на философска, каквато не съм и не мисля да ставам някога...Но просто да кажа ,че никак не съм съгласна с твоите виждания по въпроса и с това ,че само защото го няма измисления ти шаблон, трябва да виниш сценаристите и един вид да плюеш върху труда им. То най-вероятно, ако беше „сценарист“ или изобщо ако от тебе зависеше съдбата на някой сериал, сигурно би направил екранизация на „Красавицата и звяра“ или защо не „Пепеляшка“ или „Спящата красавица“? Важното за тебе е да го има любимия шаблон с „клиширан щастлив край“, нали? Е, добре, нека тъй да бъде, ама сега не хули другите, опитали да направят нещо по-различно. На теб може би не, но на другите може и да им е писнало от тия съвсем ясни развития и прочее и от клишетата, които изброих по-горе. Все едно де, аз си знам, че не си съгласен с мен...но това си го казвам, просто за да ми олекне на мен. Пък вече ако имаш здрави нерви, почвай да пишеш нови километражни постове с това, че аз съм тази, която е в грешка...Не ми пука. хД

За мен така стоят нещата и ти каза сам, че спорът уж е излишен....ами тогава, за какво беше онова последното ти мнение? Поне си дръж на думата, като кажеш „По-нататъшният спор е излишен.“

щото ето виж...Поддържаш огъня жив и какво става...дори такива пасивни, като мене личности...не могат да си траят вече. хД

В крайна сметка, ако толкова държиш на въпросния въображаем шаблон и също толкова въображаем „хепи енд“, ами...да, както казваш, остани си с вярването ,че 19 серия е последната от сериала и айде със здраве...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Още, ама още от самото начало филма, тоест първата серия, станахме свидетели на катастрофата на Джи-Йон, нали така? Еми ще ме извиняваш, ама как можеш да твърдиш, че ако някой вземе да катастрофира, то това предвещава „клиширан щастлив край“. Просто нещо не разсъждаваш обективно, на пук на сценаристите, дето не са ти лепнали баналния и така жадуван .„щастлив край“.

 

Ха и аз си мислех същото днес като му четох поста, но си замълчах понеже няма смисъл да се спори с такива хора.

 

Също така вземи предвид и че според неговите думи "Шаблонът предполага предвидимо развитие на действието (и то си е такова до 20 серия) и предвидим "клиширан" щастлив край" " - въпреки че е преживяла катастрофа и е напълно възможно да има вътрешна травма и се разкарва като призрак 19 серии зрителя трябва задължително да е готов да очаква щастлив край за нея. Но тук се намесват "лудите сценаристи" които напук на 49 дневната й кома, която според dido през 19 епизода е била признак за щастлив край понеже е едно от клишетата решават ни в клин ни в ръкав да я убият. :D

 

Проблема е че човека вече си каза мнението и си го защитава колкото и доводи да изкараш дори и да осъзнава, че греши пак няма да отстъпи от позицията си, че 49 days е клиширан сериал с нелогичен завършек плод на лабилната психика на сценаристите. Затова и казах, че не искам да му променям мнението понеже това означава една камара постове излишно писане от негова и моя страна доста повече и от сегашното положение. Същият ефект ще и от твоя пост или ако някой друг тръгне да обяснява. :D Все пак добре ти се е получило разсъждението доста негодувание си вложила хич да не е. :rolleyes: Аз за това и му казах преди, че не е учтиво и приятно човек да дълбае в даден проблем и да критикува постоянно нещо, което други хора харесват ама кой да слуша? :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За всички донякъде останали разочаровани от финала,препоръчвам ето това :click: И не забравяйте,че покрай Коледа,стават чудеса :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасен сериал! И много тъжен. През трите дни, които го гледах бях напълно завладяна от него. Влезе ми под кожата и ме разчувства много.

Актьорският състав е много добре подбран. Lee Yo Won е просто уникална актриса. Направи прекрасна и запомняща се роля.

 

Това, че в един момент беше депресираната и без желание за живот жена, а в другият усмихната, безгрижна(поне външно)…направо й се покланям за тази роля, страхотна е! Нейната история с И Су ме трогна много повече от тази на Джи Йон. Дни наред съм седяла и размишлявала какво, как, защо може човек да стигне до това състояние, в което беше И Кьонг. Изобщо много силен образ изгради Lee Yo Won. Никога няма да забравя погледа в очите й изразяващ истинско отчаяние и безжизненост.

 

Nam Gyu Ri я гледам за първи път. Хареса ми играта й, макар че е малко страшна на вид. :D

 

Прекалено много опит имам с корейските сериали и още след първата серия знаех как ще завърши( убедила съм се, че силата на к-драмите не е в края…не, че не останах доволна от този на 49 days). Хареса ми замисъла, който беше вложен в сериала. Да се покаже стойността на един човешки живот. 49 дни, които имаше Джи Йон й помогнаха да разбере кои са хората, които истински я обичат, помогнаха й да се осъзнае, да се вгледа в себе си…и най- вече помогнаха да се промени живота на много хора около нея. Смъртта й беше неизбежна( дори и несправедливо..тя самата знаеше, че няма на кого да се ядосва…такава е била съдбата й…умрял човек не може да живее отново). И все пак това, че тя умря(не, че не се скапах от рев на този момент де) накара Мин Хо и Ин Джунг да осъзнаят грешката си и да се разкаят, Хан Канг успя да разкрие чувствата си и да продължи напред, И Кьонг се съживи за живот, преодоля И Су, дори намери родителите си. Историята със сестрите ми беше много скалъпена и не ми хареса, но иначе щеше да е прекалено трагично всичко.Това с трите сълзи е много добре замислено. Трудно е да разбереш кой те обича истински( за семейството е ясно). Джи Йон успя да разбере истината, макар че трябваше да умре за да стане това. Седмицата, която й дадоха след тези 49 дни беше по-скоро за да прекара време и да се сбогува с правилните хора. Сериала наистина ме накара да се замисля над много неща, особено над начина, по който живея.

 

Много съм доволна и от ролята на Jung Il Woo. Супер готин! Макар че беше Ангел на Смъртта( НЕ, Пратеник!!!! :D), забавлявах се много с него. Може би единственият, който ме разсмя в сериала беше той.

Горкият Хан Канг.

 

Най- гадно ми беше за него, но пък успя да разкрие чувствата си и дори Джи Йон го заобича. Но въпреки всичко той искаше тя да оживее дори да не са заедно. Много ми се искаше накрая да е с И Кьонг. И двамата загубили близък човек, и двамата изпитали еднаква болка.

 

Жал ми беше и за родителите на Джи Йон, за нейната приятелка Со У( впрочем актрисата е голяма сладурана). Изобщо всеки един изстрада и преживя много. Само за Ин Джунг и Мин Хо не ми трепна отвътре. Просто гледната ми точка не оправдава държанието им.

OST-то е прекрасно! Просто перфектно подбрани песни, които съответстваха на цялата атмосфера.

Сериалът ми напълни душата!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много хубава драма. Хареса ми. Щеше ми се да завърши по друг начин, но нямаше как. Препоръчвам сериала с две ръце... който не го е гледал - да го гледа!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...