Jump to content

Recommended Posts

Сериала беше супер не знам защо плюете последният епизод всичко се беше изградено много добре от сценаристите и се получи една прекрасна история макар и с тъжен оттенък. По-принцип трудно може да ме изненада някой сюжет и обикновенно напипвам нишката на събията, но тук с всяка серия ми беше интересно какво ще стане и така до края. Идеята беше да се замислим върху живота си и хората които присъстват в него.

 

Главната героиня за 49-те дни разбра много повече за себе си и другите отколкото за всичките си изживяни години до инцидента, когато и се отвориха най-после очите за това което става.

]А ако беше оцеляла Джи Хьон тогава щеше да се получи по скучновато - нямаше да си спомня нищо, Хан Канг трябваше да и се обяснява наново, И Кьонг щеше да разбере по-късно че и е сестра понеже майката нямаше да извади снимките и кой знае кутията кога щеше да стигне където трябва и ей ти още 4-5 епизода разтягане на локуми и така до сладникаво-скучноват край познат на всички ни. Но най-вече за мене И Кьонг и Хан Канг си отиваха повече като двойка, а те загатнаха че може да се случи нещо между тях понеже Джи Хьон го помоли да се грижи за нея, а се оказа накрая че с досадното психиатърче са само приятели както и че отива да работи в хотела на оня остров дето би трябвало да работи нашият човек. Въпреки че можеха да покажат поне един момент на по-интимна близост между тях - прегръдка, хващане на ръка ама айде срещата на езерото и взирането в дръвчетата пак става. :rolleyes:

 

 

Адмирации за актрисата дето игра И Кьонг отлично се справи с тежката работа да изиграе две коренно различни като характер личности.

 

А междо другото това с духа можеха да го изпипат по-добре - отраженията в огледалото, сенките, шумът като стъпваше по пода всичко това ми развали малко идилията докато гледах.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

dido100, след такъв първи епизод как изобщо си имал нерви да гледаш останалите 19? Трябва по-отрано да предусещаш потенциалните малинки. Аз неслучайно имам повече корейски сериали, зарязани след 1-ви или 2-ри епизод, отколкото изгледани докрая. :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

dido100, след такъв първи епизод как изобщо си имал нерви да гледаш останалите 19? Трябва по-отрано да предусещаш потенциалните малинки. Аз неслучайно имам повече корейски сериали, зарязани след 1-ви или 2-ри епизод, отколкото изгледани докрая. :lol:

Тогава все още бях млад и наивен, вярата в доброто (т.е. нормалните умствени способности и психика на сценариста и режисьора) беше още жива, предположението за гавра с логичното развитие на действието-невъзможно. Колко не съм бил прав! Но пък в сравнение със Шит Хънтъра, този сериал (19 те серии) си е направо шедьовър.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Започвам да пиша с противоречиви чувства... Сериалът започна обещаващо.

Приготвих се за проследяването на интересна история, засягаща любов, интриги и приятелство.

Не останах излъгана, но някак всичко ми дойде прекалено постно. Все пак сериалът не е толкова лош.

 

 

Добрата и наивна Джи Йон си мислеше, че всички са като нея. Стана ми много мъчно, когато разбра, че е живяла в свой измислен свят.

49-те дни й помогнаха да порасне, да намери истинската любов, да опознае по-добре същността на хората и да помогне повече на близките си,

отколкото на самата себе си. Изживя цял един живот за няколко дни.

Трудно е да намериш подходящ финал на тази история (без да сгрешиш), който да не е прекалено захаросан или прекалено трагичен.

Затова решението идва между двете.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много, много ми хареса! Това е един от най-добрите сериали, които съм гледала през тази година.

Страшно съм доволна от Jo Hyun Jae, защото очаквах да го видя в нова роля дълго време. Направи жестока игра в образа на Хан Канг. Той ми беше от любимите ми персонажи и историята с него и И Кьонг ми хареса повече, отколкото с Джи Йон.

Другия ми любимец беше Jung Il Woo. Изпълваше ми сърцето всеки път, когато се появяваше на екрана. Една от най-добрите му роли беше именно тук. Показа невероятни умения при смяната на настроенията. Емоциите му преливаха една в друга и ту ме радваха, ту ме натъжаваха. Бях предубедена по отношение на него и дълго преди 49 Days го подценявах, но се убедих, че е много добър актьор.

Впечатлена съм и от Lee Yo Won. Поради първият си неуспешен опит с Bad Love, не ми допадаше, но с второто му гледане, бях очарована от нея. Изключително изразителна актриса е и в 49 околнчателно ме спечели. Заедно с Ил У страхотно пресъздаваха емоции и чувства и безпроблемно преминаваха от образ в образ. Според мен повече и подхождат драматични роли. Много е симпатична, когато е позитивна, но силата и е в студения, тъжен поглед и начина, по който със сетни сили от страдания прави движения. Някой ден трябва да се преборя с 62-та епизода на Queen Seon Duk.

Няма как да не спомена и Bae Soo Bin. Гледала съм го на доста места - няколко епизода от дългия Dong Yi, няколко от Temptation of an Angel и разбира се в Brilliant Legacy. Поведението и играта му ме оставиха с много противоречиви чувства, може би защото самият му пресонаж се намираше между двете противоположности. Като цяло очаквах малко повече от него. Това, което показа не ми бе достатъчно. Стори ми се еднотипен и скучен, за разлика от останалите му роли.

Не ми хареса и Seo Ji Hye. Почти през цялото време ми беше неприятна, но пък се справи добре с образа на Ин Джунг.

Choi Jung Woo и Yoo Ji In според мен са много добри актьори и тук не отстъпиха на по-младите си колеги. Те, заедно с Bae Soo Bin участваха в Brilliant Legacy. Всъщност сценариста на Brilliant Legacy и 49 Days е един и същ.

 

Любимата ми двойка от сериала бяха И Кьонг и И Су. В последните епизоди направо ме разбиха. През цялото време знаех, че завършека за тях няма да е хубав, но в това беше очарованието на тяхната любов. Преминаха през много перипетии и поне заслужаваха истинско сбогуване.

 

Първата им среща след 5 години беше невероятно прочувствена:

 

3665759y.gif3665760L.gif

3665761Y.gif3665762Q.gif

3665779w.gif

 

И след това раздялата:

 

3665786k.png

3665787H.gif

 

 

Lee Yo Won и Jung Il Woo някак си се съвместиха един с друг. Отдавна не ми се беше случвало да видя толкова допълваща се двойка на екрана. Може би затова харесвах и отношенията между Пратеника и Джи Хьон в лицето на И Кьонг.

Nam Gyu Ri беше симпатична за типа на Джи Йон, но нищо повече.

Целия сериал се пренесе върху Lee Yo Won, Jo Hyun Jae и Jung Il Woo. Bae Soo Bin и Seo Ji Hye също допринесоха с играта си, но персонажите им не бяха от любимците ми.. И нормално, защото мразя всички черти, които характерите им притежаваха. Бяха пълни с неясноти. Не можеха да разбират сами себе си, не можеха да се обичат, винаги търсеха вината у някой друг и всичко това се беше пренесло в отношенията им с останалите. А в този случай, колкото повече ти дават, колкото повече те обичат, толкова повече мразиш, защото въпреки това се чувстваш неоценен, необичан и не на място. И двамата не можаха да оценят, добрината, до която са се докоснали. Да, вярно, Джи Йон беше наивна, глуповата, неприятна на моменти, но приемаше и двамата за близки хора, обичаше ги, вярваше им, а какво получи в замяна? Измама. Което ме навежда на мисълта, че колкото по-добре се отнасяш с хората, толкова повече те пренебрегват, ненавиждат, завиждат. Цялата алчност и вътрешна незрялост, доведоха до този финал. И да си дойда на думата за финала.... Всичко беше перфектно и в минутата, в която си помислих, че няма да има "след ... години", надеждата ми се разби. Добре, приемам това, защото съм свикнала, но може ли

И Кьонг и Джи Хьон да се окажат сестри?!? Голямо ненужно безумие!!! Само от това не съм доволна.

 

 

Похвалих ОСТ-а в първия си коментар по темата, но отново ще кажа, че музиката беше страхотна и перфектно подхождаше на сюжета на сериала..

 

И за финал - същината на 49 Days започна с тях и аз ще завърша с тях:

 

3665873V.gif

 

Дълго ще го помня. Заслужава да се види!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Драмата пставя вечния вьпрос за живота и смьртта.Никой няма да има 49 дниза да каже неизказаните думи ,да завьрши недовьршеното.Отмьщението,зависта,злоста,алчността ги няма -остава само спомена за добротата и любовта.

Няма вчера,няма утре има само този миг днес и сега и той трябва да се живее така ,че да не сьжеляваш за нищо.Прекрасна драма с добьр актьорски сьстав.Струва си гледането.Гледайте няма да сьжелявате.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може ли да ми кажете ако знаете, коя е френската песен - любима на майката на Канг Хан.... невероятна песен. Ще ви бъда много благодарна ако ме насочите. :kiss2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може ли да ми кажете ако знаете, коя е френската песен - любима на майката на Канг Хан.... невероятна песен. Ще ви бъда много благодарна ако ме насочите. :kiss2:

би трябвало да е това и не е любима песен на майка му, а на Джи Хьон -

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ми хареса сериала, опрделено е по-различен от останалите,

идеята за смъртта ми хареса и начина по който я представиха, в крайна сметка няма как да се избяга от това. Финала беше напълно логичен, все пак всичко е предопределено, нямаше как да оживеят, така филма още повече въздейства.

Музиката беше страхотна. Последните епизоди бяха много интересни и непредсказуеми, до последмо те държат в напрежение. Оценка 10 от 10. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сериалът ме изненада. След 1-ви епизод си казах: "Е, всичко е ясно и сега се почва с точенето на локуми! Със сигурност няма да го изгледам. Че и цели 20 епизода... Абсурд!"

Наистина има клишета, актьорската игра бе донякъде добре, сценарият, особено към края, бе като изсмукан от пръстите.... Но, честно казано, има някаква магийка в сериала.

Гледа се на един дъх. Че и те кара да се просълзиш.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въпреки цялата измишльотина..драмата ти влиза под кожата.

Поучителна е по свой начин... след цялата изневиделица със сълзите..края се беше напълно реалистичен.

Не те остава да скучаеш.. и изненадите продължават и до края.

От красивия мъжки състав най-много ми хареса Мин Хо- причинява болка на останалите,поради завистта изпитана към тях..заради щастието,което имат, а той нямал...без да иска се влюбва в истинската Джи Йон маскирана под друго лице...

А сцената,когато беше отишъл при майка си и плачеше беше толкова сърцераздирателна ...това беше истинската му същност- наранено дете. :(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Толкова бях ефектирана от тоя сериал че умишлено изчаках да мине известно време и тогаз да споделя впечатленията си.Уникален и различен -въздестващ до такава степен че дори го сънувах.Накара ме да мисля за неща за които все още не се бях замисляла като например върху това дали и аз ще имам уникалния шанс когато настъпи момента да се сбогувам с любимите ми хора имам ли на този свят поне трима които истински да ме обичат напразно ли живея и мн.др.мисли нахлуват в главата ми и дори сега месец след като сам го гледала и когато пиша тия редове аз отново се вълнувам .Вярвам в максимата че когато и каквото ти е писано не можеш да се скриеш и затова финала не ме изненада а само потвърди теорията ми.Филма е разтърсващ и въздеистващ -горещо го препоръчвам на онези които обичат различните нещта.Благодаря и на преводача за труда му и че ни достави удоволствието да гледаме филма.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасен сериал, който ми въздейства много силно. Историята е различна и се засягат въпроси, които всеки от нас би си задал в даден момент от живота си. Прекрасна актьорска игра, нямаше слаба роля, всеки персонаж имаш своята индивидуалност. От музиката също останах очарована - целият ОСТ е страхотен. Аз също смятам, че финалът си беше напълно реалистичен, въпреки че не го очаквах и до последно бях шах какво точно ще стане. Давам му оценка 10/10. Определено сериал, който ще запомня. :yes::yes::yes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Миналият месец гледах сериала...толкова ме грабна, а и до такава степен се живях, че направо бях като геройня...финала е със такъв голям смисъл, че направо ме шашна..А и актьорите хм те нямат грешка...Струва си да го гледаш..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На всеки му се е случвало да иска да иска да каже много неща,но така и си остава умълчан.

Сещам се за откъс от една песен от сериала.Подобен откъс от песен имаше и в "Илджиме" Та тук доколкото си спомням звучеше така "плача,смея се ......." Точно това представлява и този сериал,както и много други. А дали със смях или със сълзи ще завърши,всичко зависи от това как ще се наредят кокалчетата rolleyes.gif

Приключението наречено "49 дена" беше красиво,забавно и много ,много тъжно.

49 Дена. 49 златни звезди. 49 поклона от моя милост към всички ,които малко или много участваха в това приключение.

Страхотен актьорски подбор. Всички бяха прекрасни. Разбира се най-вече адмирации за Нам Гю Ри и Lee Yo Won . Нам Гю Ри беше толкова сладка като Джи Йон.Особенно моментите когато се скриваше зад онзи шкаф и казваше "отоке,отоке,отоке" е не само тогава :) Lee Yo Won я признавам за това,че успя да ме убеди,че играе два различни персонажа,карайки ме да забравя,че гледамедна и съща актриса И всички останали ми харесаха.

Песента,която беше любима на майката на Хан Канг и Джи Йон изпълняваше на пианото е може би най-нежната и хубава песен,която съм чувал през живота си. Обожавам я тази песен.

Наистина това е сериалът на 2011 година. Чиста проба съвършенство.

Дали се чувствам тъжен след като го изгледах? Дори прекалено тъжен. Поплаках си.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина това е сериалът на 2011 година. Чиста проба съвършенство.

Дали се чувствам тъжен след като го изгледах? Дори прекалено тъжен. Поплаках си.

Подкрепям всичките ти думи с две високо вдигнати ръце. Да, реално това не е поредния хипер сладникав сериал, където края си е повече от очевиден, или където се разправя само за това, че някакъв разглезен богаташ се влюбва в напълно дрипаво и бедно отворено девойче, което може да оправи всеки и в същото време е върха на справедливостта и добротата. Похвала, че и ти си успял да оцениш и осъзнаеш смисъла на тази драма.

За разлика от други хора, които очевидно не признават сериалите, ако те не завършват подобно на клишираните приказки, като „Спящата красавица“ и т.н.

:rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Момчета запалете лулата на мира asian.gif

Разбира се ,че и аз съм донякъде разочарован от финала,но когато се замисли човек не е чак толкова налудничав,нелогичен и несправедлив колко изглежда на пръв поглед.

Именно тези финали са най-запомнящи се.Защото това си е живота,понякога несправедлив,понякога поднасящ ни толкова приятни изненади.

 

Затова съдбата срещна Хан Канг с И Къонг . А относно това,че Джи Йон и И Кьонг излезнаха сестри.Ами според мен сценаристите са искали да ни припомнят онази максима "Когато едно нещо ти бъде отнето,то друго ти бива върнато" Това бе компенсацията на небесата към родителите на Джи Йон. Така че, те загубиха Джи Йон но намериха И Къонг

 

Всеки помни финала на "Какво се случи в Бали",нали? А някои спомня ли си баналните финали в "Тайната градина" "Винарят" "Моята приятелка е Гумихо" и още други прекрасни сериали ,които се забравят след ден или два.

Една препоръка: никога не сядайте пред екрана с нереални очаквания,за да не останете изненадани неприятно от реалността.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз и в предишният си коментар по темата писах, но отново искам да вметна, че изобщо, ама изобщо не ми хареса това, че

И Кьонг и Джи Йон се оказаха сестри.



Можеха да минат без тази част във финала. Но от една страна съм съгласна с Ники, че се получи добре за родителите на Джи Йон.
А относно Хан Канг и И Кьонг, съдбата може би ги е срещанала, за да не бъдат повече сами. Макар че, отношенията не бяха между Ханг Канг и И Кьонг, а между него и Джи Йон в лицето на И Кьонг.
Най-силен спомен в мен оставиха срещата между Пратеника и И Кьонг след 5 години, раздялата им и последната сцена в асансьора. Минаха няколко месеца откакто гледах сериала, но така и не забравих тези сцени. Дори в предния коментар съм сложила снимки.. Двамата бяха страхотни! Сега гледам Ил У в Flower Boy Ramyun Shop и съм още по-очарована от него.
Сериала заслужава да се види и дори ще си го прегледам още веднъж.. И без това съм в такова настроение.
ОСТ-а беше невероятен. Хваля го сигурно за трети път laugh.gif
Спирам вече, защото вече съм описала всичко, което почувствах с този сериал, но не можах да се сдържа.

Редактирано от k1227
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, реално това не е поредния хипер сладникав сериал, където края си е повече от очевиден, или където се разправя само за това, че някакъв разглезен богаташ се влюбва в напълно дрипаво и бедно отворено девойче, което може да оправи всеки и в същото време е върха на справедливостта и добротата.

А относно Хан Канг и И Кьонг, съдбата може би ги е срещанала, за да не бъдат повече сами. Макар че, отношенията не бяха между Ханг Канг и И Кьонг, а между него и Джи Йон в лицето на И Кьонг.

Мисля,че има леко разминаване....предполагам,че didi343 е говорила за Мин Хо и И Кьонг,а не за Хан Канг и И Кьонг~

Впрочем тази завръзка много ми хареса....как Мин Хо се влюби в годеницата си,която беше в друго тяло.Целта за отмъщение напълно бе затворила очите му...в нея виждаше просто едно разглезено,богато момиче (впрочем такава си беше ;д),но в последствие хареса другото и "аз"-истинската Джи Йон ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...