Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

 

Заглавие: Air Doll / Kûki ningyô
Година: 2009
Държава: Япония
Език: Японски
Жанр: Драма
Времетраене: 1:56:20
Сценарист: Yoshiie Gōda (original manga)
Режисьор: Hirokazu Koreeda
Участват: Doona Bae, Arata, Itsuji Itao
IMDB

Резюме: Японският филм "Надуваема кукла" на Хироказу Корееда разказва за един обикновен мъж на средна възраст, който живее заедно с надуваемата си кукла Нозоми - говори ѝ, докато вечеря, облича я, прави секс с нея. Неочаквано се оказва, че куклата притежава сърце... Всеки ден, след като стопанинът ѝ излезе за работа, куклата опознава света извън апартамента с детинско любопитство, даже започва работа в местната видеотека и...

"Надуваема кукла" е модерна приказка за любовта, за загубата и за човешките души, които често забравяме къде са или пък чии са...

В "Надуваема кукла" има полъх от сюжет, но филмът е толкова естетически изящен и нежно режисиран от Хироказу Корееда, че градската приказка за оживялата надуваема секс кукла постепенно се разгръща като красива медитация върху самотата и копнежите в града и размишление за консуматорската култура, която предлага лесни заместители и внушава, че дори хората и чувствата могат да са за еднократна употреба. Атмосферата на мястото на действие – стар квартал, сбутан между модерните нови сгради, се изпълва с очарование от обагрените в магическо сребърно сияние нощни сцени, докато през деня проблясва в хладни нюанси. Моментите на поетична тишина се редуват с мека електронна музика, за да засилят усещането за фантастична приказка. Маги Лий
:essub:

 

СВАЛИ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

СВАЛИ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 2

СВАЛИ С БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

СВАЛИ С РУСКИ СУБТИТРИ

ОНЛАЙН С РУСКО ОЗВУЧАВАНЕ

Редактирано от bealonenomore
Обновяване.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Произведение на изкуството. Мисля че ревюто описва филма много добре. Магически филм...

Бае Доона може би наистина е кукла - страхотна игра. Прическата и, цялото и излъчване а и с музиката си този филм ми напомня малко за "Невероятната съдба на Амели Пулен".

Задължителен филм според мен. Оригинален, различен, човешки. И много тъжен. Не лигаво тъжен, а точно такъв, от който те заболява душата, след като ти е показал в какъв свят живеем и как живеем. Да, във филма няма моменти с драматични сълзи, но жестокостта и безразличието и особено начинът по който са показани просто смазват. Може би на едно-две места ми се насълзиха очите, но по-скоро ми беше много болно на душата. Мисля си че с този филм японците отново доказват, че са най-добри в пресъздаването на всякакъв вид изкуствен интелект, ако мога така да се изразя, и най-добри в използването на идеята за машината(в този филм надуваема кукла) човек, чрез който да провокират хората да се замислят за живота който живеят и света, който обитават.

 

 

Вижте как едно човешко творение, което има ролята на заместител на удоволствие, осъзнава че има истинско сърце и почва да търси "човешкото". Оказва се обаче, че повечето уж "истински" хора около нея са празни, безразлични, роби на някакви фалшиви ценности и имитират живот, който се оказва едно напълно обезличено "съществуване". Поради това и закономерно "куклата" с човешко сърце няма място в този студен безличен свят, но който е гледал ме разбира, а който не е ще види...

 

Аз принципно гледам азиатските филми и анимации с английски субтитри, само ако няма избор пристъпвам към версия на български език. Затова и ще запиша на английски една фраза от филма, която ме впечатли. Докато не гледах филма не се бях замислял за подобно нещо, но според мен фразата е много истинска: "People with cold hands have warm hearts".

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен ми беше малко трудно да го възприема като филм на Корееда, понеже е различен от всичко, което е правил режисьора. Много реализъм е вложен в него, а играта е на изключително ниво. Bae Doo Na и Арата са безупречни в изпълнението си. Арата е любимец на Корееда и много често се появява във филмите му. Изключително доволна съм и от кратката изява на Джо Одагири.

Корееда е свикнал да се движи по утвърдената спирала на спокойните истории. Не че тази не беше такава. Просто тук имаше резки сцени, изненадващи събития, които въздействаха по-скоро на визуално ниво, отколкото на подсъзнателно.

 

Щом ти е допаднала темата за куклата-човек, може би ще ти е интересно да проследиш една серийна продукция с подобен сюжет - Q10.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за препоръката. Трябва да намеря някога време за Q10 и току-виж стане първият японски сериал, който ще гледам...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изненадан съм от малкото коментари за този филм. От друга страна пък е разбираемо за мен, защото е ... трудно е да се коментира.

 

Нямах търпение да отворя форума и да видя темата на филма, за да проверя дали kando е пуснал коментар, но за жалост не е. kando, обръщам се към теб! Ако си го гледал филма и прочетеш това, моля те достави ми огромното удоволствие да прочета мнението ти. А ако не си го гледал, го направи и ела коментирай :)

 

 

Бях се наканил да започна коментара си с това, че само японка може да изиграе тази роля, но живота винаги ми поднася изненади и се оказа, че това е южнокорейска актриса. Изключително запомняща се, направо ми се наби в главата!

 

Филма се нарежда сред един от най-най-най-най-любимите ми! Напомня ми леко на Ки Док, защото беше с интересна метафора с тази полу-кукла, полу-човек.

 

Филм с прекалено много силни моменти! То май нямаше слаба сцена. Шапка свалям на такива режисьори, който на пръв поглед от съвсем проста ситуация, те карат да се замислиш много и ти правят силно впечатление. Ще дам и бърз пример: когато Нозоми се разхождаше за първи път и видя децата от детската градина да вървят с учителките си и едно момиченце й подаде ръка и тя естествено с нейното детско любопитсво веднага я хвана, но момиченцето й каза, че е студена и я пусна ... а Нозоми сигурно си каза: „Защо да съм студена, та аз имам сърце!”.

 

Когато казваше: „Аз имам сърце.”, на мен по скоро ми звучеше като: „Моля ви, не ме наранявайте, не ме използвайте, защото ме боли.”

 

Сцената, в която се „съживява” беше уникална!!! И след това като й видях и човешкия образ, направо останах с отворена уста! И това, че даваха празна нейната сянка също беше много добро попадение от страна на режисьора. Белезите, които я разделяха на две пък бяха капака на всичко. Перфектна!!! И коя рокля си избра да носа хаха :)

 

Ще си позволя и да цитирам няколко диалога от филма:

 

„Кажи ми, чувала ли си за насекомо, наречено еднодневка? Еднодневката умира ден или два след раждането си. Тялото й е празно. Няма стомах или вътрешности. Цялта е пълна с яйцата си. Това е същество, което се ражда, за да роди. Хората не са по-различни. Безмислени.”

„Нозоми: И аз съм празна отвътре.”

„Какво съвпадение. Аз също. Навсякъде е празно.”

„Чудя се, дали има и други?”

„В наши дни всички са така.”

„Всички?”

„ Да, особенно тези, които живеят в подобни сгради. Не си единствена. Чувала ли си тази поема? „Животът е създаден така, че никой не може да го запълни, когато е сам. Точно както за цветята не е достатъчно да имат плодник и тичинки. Насекомото или полъхът на вятъра трябва да пренесат тичинката до плодника. Животът си има собствена празнота, която само друг човек може да запълни. Изглежда светът се състои от сбора на тези други хора. Въпреки това, ние нито знаем, нито някой ни казва, че ще се допълним с някой взаимно. Живеем си объркания живот, без дори да подозираме един за друг. Понякога намираме присъствието на другия за неприятно. Защо светът е бил създаден толкова сбъркан?”

 

„Една конска муха, докато се радвала на слънцето, прелетяла близо до разцъфнало цвете. Може би и аз съм конска муха за някого. Може би и ти си бил някога полъх на вятъра за мен.”

 

„Аз излъгах. Излъгах, защото имам сърце.”

 

„Можеш ли да се превърнеш в старата кукла? В нормална, обикновена кукла. Можеш ли?”

„Иска ти се да нямам сърце ли?”

„Да ... Това е смущаващо. Така се притеснявам и това беше причината да се избера.”

„Смущавам те ... Това е жестоко.”

 

Когато Odagiri я попита дали всичко, което е видяла на този свят е тъжно, няма ли нещо, което да доставя радост? Тя само кимна за „Да”. Почувствах я като един вид съдник на нас хората и отговора й донесе лъч надежда.

 

„Не успях да вкарам дъха си в Джуничи.” Въпреки, че имаше чувства към него, не успя да направи нищо за него. Според мен той си бе „отишъл” още преди това, когато се е разделил с приятелката си.

 

Клушаря като я пита: „Сама ли си?”,а тя настойчиво отричаше. „Сама си. Глупачка!”

 

И толкова искаше да има и тя рожден ден, може би защото искаше да се почувства по-специална, дори и за ден. И искаше хората около нея да й обърнат внимание и да я накарат да се почувства важна.

 

Май забравих да спомена и перфектната музика, която напълно допълни картината!

 

Въпреки толкова дългия ми коментар, още много интересни неща видях, но не мога всичко да напиша. Ако някой изобщо ми прочете коментара, да се похвали! Ще е извършил геройство!

 

 

Благодаря на Rimedore, защото негов коментар на друг филм ме доведе до този. След това погледнах постера на филма и ме обвзе едно странно усещане, че този филм е точно за мен. Така и се оказа!

Редактирано от d3Mn
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вярно тази поема сега се сещам че мислех да търся кой и е поета, но май си е дело на режисьора или сценариста Года. Но който и да е авторът е казано много правилно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Впечатляващ филм с много добър сюжет и изключителна игра от страна на главната актриса. Японците наистина са много ,много добри в пресъздаването на подобни филми. Ще си ми остане в колекцията и ще си го гледкам отново,въпреки тъгата ,която почувствах по време и след краят му.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вярно тази поема сега се сещам че мислех да търся кой и е поета, но май си е дело на режисьора или сценариста Года. Но който и да е авторът е казано много правилно.

Авторът е Йошино Хироши.

 

Този филм... Гледах го преди много време, но така и не коментирах тогава, защото... трудно е да се опише с думи. Кара те да се замислиш за важните неща, за онова, което ценим. Мисля, че Демонът(прочетох ти коментара, хваля се!) вече е написал почти всичко, което исках да споделя и аз.  Филмът има Идея, невероятна и докосваща.

И все пак, наистина ли ние, хората, сме стигнали до там, че да обичаме вещите повече от себеподобните си? Поне на мен ми се струваше, че Той я искаше само, докато беше вещ,  а когато се превърна в жена се изплаши от мисълта да бъде с нея.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кой ако не Корееда с точна и прочувствена дисекция на съвременното общество...кадъра с пейката, в който разговаряха възрастния дядо и куклата и погледът, който отправиха по време на разговора към високите блокове пред тях е емблематичен...

Да, това е действителността ни, празнота и грозни стърчащи блокове...
Моят любим момент от филма е, когато пътувайки в автобуса вместо да се отдръпне от заспиващия до нея пътник, куклата си сложи рамото, за да се облегне на нея...малък жест, но много силен.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не е за ревли като мен.  :rolleyes: Изтъркано е до безкрай, но факт е, че любовта е животворящата сила сред нас. 

Точно затова мисля, че куклите на този творец имаха сърца- защото той влага освен майсторство и обич, не ги създаваше унифицирани, а всяка бе различна. Не знам защо останах с усещането, че приятелката на Джуничи е починала и затова той се чувстваше празен...  

Понякога се замислям колко много самотни хора има около нас, особено възрастни и как е доказано, че самотата убива. Мисля, ама не правя кой знае колко по въпроса. Човек не знае как с няколко семпли думички и усмивка може да промени целия ден на някого... А филмът свързва- сърцето на Нозоми и нашите сърца.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...