mi6lence Отговорено 25 Декември, 2012 Share Отговорено 25 Декември, 2012 На Бинито съм си му фен ,а тук като видях ,че ще си партнира с една прекрасна китайска актриса - Уей Танг ,която много харесах в "Похот,Внимание" и си казах,това не трябва да се пропуска. Да,всичко беше сиво и мрачно,но не винаги живота е цветна картинка все пак. Определено трябва подходящо настроение преди да седнеш този филм,инак рискуваш да го спреш най-много до средата. Поне при мен така се случи първият път,но след това отново си го пуснах и вторият определено бях много по доволен от видяното. Но за да съм искрен,ако не бяха тия двмацата,може би нямаше и вторият път да догледам филма. Нещо му липсваше,но не знам какво,може би някаква тайнствена съставка,която да ме очарова. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
LunaBrava Отговорено 30 Декември, 2012 Share Отговорено 30 Декември, 2012 Много време отлагах този филм и добре, че се случи така, че исках да се пробвам да зарибя мои приятели за азиатско и реших да е с този филм, защото поне действието се развива в Щатите. Та на тях горе-долу им хареса, на мен не особено, най-вече заради супер мудното действие. Иначе и Бини и Tang Wei са големи симпатяги, ама нещо ми липсваше. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
blonde Отговорено 3 Януари, 2013 Share Отговорено 3 Януари, 2013 Този филм си го пазих дълго време, за момента, в който почувствам силна нужда от Хьон. И ето, че днес му дойде момента...Не очаквах нищо от филма, просто знаех, че ще гледам невероятна актьорска игра и това ми стигаше, за да догледам лентата на един дъх.Да, филмът не бе кой знае какво, да, беше малко муден, и да, на мен ми хареса! Имаше някаква нотка на носталгия, присвита някъде в сърцето ми...Гледайки как двама напълно непознати се разбират толкова добре...Шедьовър бе сцената, в която тя разказваше своята история на китайски, а той вметваше "добре" и "лошо" и нищо не разбираше...И въпреки това те се усмихваха... Може би образа на Ана бе по-завладяващия...Тежката съдба винаги грабва повече зрителя, връхлетян от чувство за съпричастност и съчувствие...Краят бе толкова очаквано неочакван...Сякаш размениха съдбите си и тя предаде от своето нещастие и на него...И ето как щастието на Ана отново се изплъзна от ръцете й....Но пък има ли нещо по-скъпо от това да бъдеш свободен? И ако има, какво е то? Да бъдеш обичан или да обичаш? Или пък просто да имаш някой до себе си, който те кара да се усмихваш... За целувката нямам коментар...Още не съм готова да го направя! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 4 Юли, 2016 Share Отговорено 4 Юли, 2016 Явно и аз съм изпитала голяма нужда да видя Бини, след като и на мен този филм подейства прекрасно. Знам, че историята не беше нещо непознато и супер оригинално, съдържаше някои типични лирични отклонения, но играта на тези двамата я направи незабравима. Ето защо искам да гледам азиатските артисти в повече филми. Там могат най-пълно да разгърнат таланта си. Мисля, че трябва да има повече междуазиатски проекти, които да се подкрепят от големи имена. Забележете, че продуцент тук е съпругата на Цуи Харк - Нансун Ши. Финалът ми допадна. Остана отворен и у мен се появи чувството, че ако камерата се беше задържала повече време в ресторанта, Бини щеше да ни се усмихне отново. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
samelove Отговорено 11 Януари, 2017 Share Отговорено 11 Януари, 2017 най-накрая се наканих да го гледам този филм .... изобщо не ме очарова,имах големи очаквания, но уви доста заспал филм и странен .. определено не е за всеки Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.