Jump to content

A Gentle Breeze in the Village (2007)


ukio

Recommended Posts

spacer.png

 

Tennen kokekko / A Gentle Breeze in the Village
天然コケッコー

Година: 2007
Жантр: драма
Времетраене: 121 мин.
Манга: Фусако Курамочи
Музика: Рей Хараками
Режисьор: Нобухиро Ямашита
В главните роли: Кахо, Окада Масаки
IMDB
Награди

Резюме
Сойо (Kaho) е единствената осмокласничка в провинциално училище, където учат общо шест деца. Всички останали в класа са под нейната възраст. Като най-голяма Сойо е отговорна за съучениците си и е поела моралното задължение да се грижи за тях, особено за най-малката първокласничка. Един ден в училището пристига нов ученик - Осава (Masaki Okada). Той се премества в малкото селце от Токио.
Тук започва истинската история на филма, в който на преден план е поставен животът на подрастващите, докато проблемите на възрастните са показани от дистанция.
Очевидно е, че режисьорът Нобухиро Ямашите обича училището. Предишният му филм – Linda, Linda, Linda, е сниман в гимназията, а настоящата лента е неговата ода за провинциалните училища, където началните и прогимназиалните ученици споделят една и съща сграда.
Tennen kokekko е филм, който изобразява красотата на простия живот, воден далеч от големите градове. Ето го доказателството за направата на подобна удивително силна продукция, без използването на големи имена и много пари.
След като изгледах лентата, забелязах, че Kaho е истински талант. Тя е феноменална, със страхотен контрол над емоциите си. Сякаш тази роля е правена специално за нея. Masaki Okada (Hana kimi) също е много добър в образа на Осава. Кинематографията и движението на камерата са забележителни. Режисьорската работа без съмнение е перфектна. Нобухиро Ямашита притежава прекрасния талант да рисува чувството на носталгия, което се долавя и тук.
Tennen kokekko разказва много откровена история, в която обаче няма да видим поразително запомнящи се драматични сцени като в повечето класики. Човек просто тотално се потапя в разказа и характерите до самия край.
Филмът е направен по едноименния бестселър на Фусако Курамочи. Музиката е композирана от рок групата Quruli.
За незабравимата си роля тук Кахо получава нарада за нов талант.
 

 

 

spacer.png

spacer.png

spacer.png

 

:essub:

 

Свали с български субтитри: :click: 

Свали с английски субтитри: :click:

Свали с руски субтитри: :click:

Редактирано от bealonenomore
Добавени линкове към теми на актьори.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Очарована съм от този филм! Като започнем от прекрасната обстановка, просто като в някаква утопия си живееха тези хора. Толкова спокойно, цветно, красиво, усмихнато, щастливо изглеждаше всичко и аз напълно се потопих в тази атмосфера. С кеф ще зарежа градския живот за да отида да живея на такова място, там бих се чувствала в мир със себе си.

Като видях, че филма е 2 часа ми дойде на ум, че сигурно ще ми доскучае. Да, ама не! Беше ми изключително интересно да гледам всичките тези ежедневни, дори скучни занимания на децата и живеещите в селото. Определено ме върна в детските ми години. В обикновеността е чарът и силата на този филм. Изключително земен и точно заради това те кара да го почувстваш близко до себе си.

Колкото съм доволна от режисьора и сценариста( а наистина мога да похваля и двамата за добре свършената работа), толкова ми хареса и актьорската игра. Децата до едно са сладури! Много добра роля направи Kaho, очаровано съм от това момиче(трябва да й видя и другите филми). Доволна и изненадана съм и от Masaki Okada. Макар че на фона на Kaho той се губи( пък и персонажът му беше такъв) определено се справи супер. Падна му се много особена роля и той я изигра както трябва.

За мен това е един прекрасен филм, който ме остави с усмивка на лице и едно топло чувство. Беше голяма наслада да го гледам.

П.П.: Песента на Quruli е страхотна! Като луда си я въртя.

:asian:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм, изглежда интересно, обичам такива човешки филми. Филмът може да се намери и при братушките. Струва ми се, че който е харесал този, може да пробва и колумбийския Цветовете на планината.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, филмът заслужава добри думи. Много приятна история с ненатрапчив сюжет и прекрасен актьорски състав. Режисьорът Нобухиро Ямашита прави доста интересни ленти напоследък. Очаквам с голямо любопитство новото му творение - My Back Pages.

 

С Кахо препоръчвам историческата фантазия Tokyo Girl.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасно! Само в японски филм може да се види

такава красива първа любов, чийто кулминация беше "целувка с любов" на черната дъска- неоценимо и много красиво изразяване на чувствата , защото нашето момиче през целия филм изживяваше първата си любов, но в този момент реши да изрази и истинската и дълбока любов, която таи в сърцето си, към това малко и скъпо за нея училище.

 

Да пораснеш, но да имаш толкова щастливо детство е мечта за всеки човек, затова и този филм е филм-мечта, много топъл, красив и по детски чист.

Май никой не беше в роля, сякаш бяха събрали група деца и заснеха живота им в училище, очарована съм от тях.

Историята с валентинката така ме разсмя,  без скрит умисъл забъркаха забавна история с неочакван край.

Наистина много топъл филм, уважителен и препоръчителен за гледане! :yes:

Преводът е на вълшебната naia. :es:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чудно филмче. Така се потапяш в атмосферата на селцето ,че направо ти се иска да се телепортираш там и да се отдадеш на пълен релакс. Хълмовете,плажа,влаковите релси,училището,всичко,всичко беше прекрасно. Чувството ,което усещаш гледайки филма е носталгия. Хем се наслаждавах на това,което виждам ,хем и вътрешно тъжах и ридах за това как такива прекрасни места малко по малко си отиват и всичко се превръща в градски джунгли. Нашите селца загиват,в Япония също като гледам филмчето нещата отиват натам,в Китай четох,че вече градското население е преобладаващо и т.н . Тъжно,но факт. Всичко се завъртя около тез пусти пари  да му се не види.

Страхотен актьорски състав. Малките момиченца ме очароваха адски много. Такива сладурки бяха. И как само чистеха пода на училището. Последните мохиканки :D  Само не разбрах онзи динен сок дето малкото го даде на Сойо май не беше никакъв динен сок  :D  Актрисата ,която играеше Сойо е голяма красавица. Мисля че,за първи път я гледам ,но определено ми грабна вниманието. Прекрасна е.

Със сигурност това е филм,който трябва да се гледа,за да се докоснем до човешкото,до топлината в човешките отношения и без да е лъскав как  блести сред другите като светулка в тъмна нощ.

Силно го препоръчвам на Демона,че той обожава подобни филми,стига да не го е гледал. И на всички други,разбира се :) Благодарности на Найа за преводчето. Аригато,Найа.

 

Един от кадрите,които ми топват сърчицето :)

spacer.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотно е, че още хора са почувствали този носталгичен бриз, който ни довя лентата. Отдавна исках да я представя на публиката и сега, с  превода на Ная, ще бъде още по-лесно. Аригато!

mi6lence, много си прав. Подобни райски кътчета наистина загиват. Сетих се, че когато бяхме в Сиан, видях такава аномалия. Във вътрешния град беше запазен духа на старото, но когато излязохме на юг от стената, видяхме строителна площадка, която превръщаше пейзажа в нещо много неприятно.

 

Кахо е голям талант. Поизгуби се, след като снима този филм, но от миналата година се завърна на екрана и започна да се включва във все по-интересни продукции. Има си самостоятелна тема.  Можете да научите повече за актрисата в нея.

П.П. Демоне, не се бави! Гледай!

 

Филмът вече си има и български постер!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина обожавам такива филми. Мястото където минаваха през горичката, влаковата линия и накрая плажа, беше като истински рай. :) Толкова много чувства и носталгия, в един толкова пестелив от към показани емоции филм. Японците са несравними в заснемането на такива продукции. Поредното припомняне защо толкова много обичам азиатското кино и продължавам да го гледам неспирно вече 10 години.  За мен беше невероятно преживяване. mi6lence и ukio уцелихте право в десятката. Много ме зарадвахте с тази препоръка! :icon_sunny:   Момичето в главната роля много добре изигра този герой. Хареса ми сцената в токио как носеше парчето бетон в чантата си. Горката, градския живот така я изморяваше. В някои отношения я почувствах като "соулмейтче", особено в това как се опитваше да постъпва добре, но не и се получаваше и без да иска обиждаше хората около нея.  :) Атмосферата на провинциалното училище и живота там беше майсторски пипната. Не са много възможностите човек да се потопи в такава обстановка, затова не пропускайте този филм. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да ударя едно рамо в подкрепа на този чудесен филм щом има тема , че и превод на български . Прочетох мненията преди мен. Ще гледам да не повтарям.

Аз да похваля режисьора -Нобухиро Ямашита . Много харесвам такова тип снимане - документално игрално. Докато гледах се сетих за една камара шедьоври в това направление от иранското кино да речем. Снимане при което уж нищо особено не се снима но низ от моментни, кратки кадри така са подбрани и натрупани, по-точно подредени, че да засегнат дълбоки струни у зрителя. Голямо браво на Нобухиро Ямашита.

Хумора е много приятен.

Спирам да пиша , че пак техническите недоразумения на този форум ме :wacko:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...