Jump to content

Източни бойни изкуства


Recommended Posts

Дами, знам, че сте твърде заети да разглеждате снимки със секси азиатци и затова още не сте направили такава тема. Прощавам ви. ;)

 

Предлагам да я открием в духа на "Представяне", с тази разлика, че ще си говорим само за бойните изкуства, които са ни на сърце.

 

Ето един примерен начин за това как да се представите:

1. Какво тренирате (или сте тренирали), къде и от колко време?

2. Как се запалихте по това/тези бойно/и изкуство/а?

3. За здраве ли го подхванахте, или за бой? (това го видях вчера в един филм) :lol:

4. Случвало ли ви се е да прилагате придобитите умения?

 

Разбира се, може да се представите и друго яче. Горното е само за ориентир. Ако искате, слагайте линкове към страници на клубове, клипчета, снимки - каквото решите. И все пак, понеже темата е малко деликатна, нека въведем няколко правила, за да не се стига до тъпи спорове.

 

1. Не си ги мерете! Няма файда от това, а и смисълът на бойните изкуства не е точно такъв.

2. Всякакви предизвикателства, заплахи и съревнования си ги отнасяйте на лични съобщения.

3. Уважавайте чуждото мнение! Колкото и да сте печени, винаги ще се намери някой по-печен от вас.

4. Темата е информативна. Моля ви, запазете я такава!

5. Ако ще си правите спаринг с някого, искам да гледам! :D

 

Дойде време на направя сефтето.

 

1. От миналата пролет тренирам активно уин чун. През декември прекъснах заради финансовата криза. :( Възнамерявам да продължа това занимание при първа възможност. Посещавах залата в Мусагеница, а по-късно - тази в Младост (и двете са към клуб "Беймо" с ръководител Ст. Кунев).

2. Запали ме първата част на филма Ип Ман през 2008-ма, но отдавна ми се тренираше нещо подобно. На пръв поглед този стил кунгфу ми хареса, защото изглеждаше адски красив и динамичен. В последствие разбрах, че е много повече от това.

3. Подхванах го заради двете, но водещо беше желанието да си служа с него. Добре е човек да може да се защитава при необходимост или просто да си отстоява територията.

4. За щастие не, но имам известен опит в уличните... да ги наречем "изяснявания между хората".

 

Засега толкова. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:D Е, щом няма да си ги мерим. Надявам се нямаш нищо против, че съм дама :D

 

1. Киокушин карате тренирах 3 години.Преди колко време ми се иска да не си спомням :( защото се сещам, че остарях и аз.

2. Запалих се естествено от Манастира Шао Лин, Хонг Гил Донг (не този тук) и естествено филмите на Брус Ли.

3. Подхванах го къде за здраве къде за бой, :P макар квартала ми тогава да беше едно доста по-спокойно място от това, в което се е превърнал сега. Е имахме си и ние квартални войни та друго си беше да си "каратист" макар и с пола

(и тогава и сега пола обличам само на празник)

 

4. За щастие никога не ми се наложи да използвам уменията си

Скромно инфо тук: My link

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ха-ха, да не си от Люлин? :lol: Стана ми интересно от кой квартал си.

:D Неее по-близо до Пловдив. Дружба-2. Но си мисля, че както в Дружба така и в Люлин сме все "хубави и кротички" хорица.

И за да не е съвсем спам, че ти си Шефа ама аз съм си простичък потребител и то не от най-активните :lol2:

Основателя на Киукушин според моята информация от времето когато тренирах, е че не е бил от най-кротките.

Преди да се заеме с карате е бил доста отявлен хулиган и даже баща му след порядъчен бой го е заключвал в някаква барака с възпитателна цел.Та там човека е решил да прави нещо друго. Извода е, че и от "некой" хулигани може да стане нещо велико. :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какъв Шеф, какви пет лева? :lol: Като тръгнат да те бият не те питат шеф ли си, не си ли, или колко мнения имаш. :D

 

То и основателят на джит-кун-до, небезизвестният Брус Лий, не е бил кой знае каква душишка (за разлика от филма, в който се опитват да покажат обратното). Даже е бил доста арогантен и самонадеян тип, ама пък и има защо.

 

П.П. В Люлин живеят едни от най-хубавите хора. От Дружба никой не познавам, но ти вярвам. :D За протокола, аз съм княжевец. B)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз да драсна някой ред:

 

Тренирала съм Goju Ryu.... хахаха това може и да не сте го чували.....наяква разновидност на карате е. С това се мъчих 2 години, успях се барна с някакво оранжево коланче, дето се водеше 5 – кю и 4-та на Националното по ката.....сега коя година не ме питайте.....аз дори не помня, коя година съм завършила училище.

 

След това не знам по каква причина ръководството на клуба премина към Федерацията по Кик бокс .....та изкарах още 2 години, като кикбоксьорче....после здраво ме подгони хормона и предпочитах не да се бия, а с други неща да се занимавам.....

 

Причината: Повече от абсурдна..

 

Та имам си аз братче, с година и 6 месеца по-голямо от мене. В къщи падаше голямо меле....родителите не сварваха да възстановяват изпочупената мебелировка.

Та един ден това диване гордо обявява: Записах се на карате – Кьокошин!

Въх, ами сега?

Сън не ме хваща....викам тоз ще ме скърши от бой.

Че и не е една беля.......на мен не ми разрешават да се занимавам с подобни спортове.

/ имам здравословни проблеми и дори бях освободена от часовете по физическо/

Каква драма последва няма да разказвам......факт е обаче, че майка ми 1 години си мислеше че пея в хор....

Който ме познава, знае що за музикален инвалид съм хахахаха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз да се изкажа тук:

 

От скоро почнах да тренирам айкидо..Запалих се от този спорт от една приятелка,която също го тренира и ми стана доста интересно.. :rolleyes: А другия интерес си е отдавна,от филмите с Джеки Чан :D И доста ми харесва да нося онези бели дрехички,макар че съм дама :lol: Наскоро както вървях по улицата някакъв се опита да ми дръпне чантата и аз използвах една хватка и онзи падна и се чудеше какво става :D:D ии така... ще чета тази тема,какво могат да кажат и други потребители :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тренирах Таекуон-до около 3 месеца и беше доста забавно... след което сенсея падна от някакви стълби и си разби главата (за щастие се размина само с болница, но пък мина доста време преди да се възстанови), заради което спрях.

 

Продължих с малко 剛柔流 (годжюрю) карате за 1 месец, но не останах особено доволен...

 

След това се захванах с Тай чи чуан и продължих около 1-2 (мисля, че е 1.5+, със сигурност) години, като същевременно тренирах и йога. Йогата ми остана страст и все още я тренирам, макар и сам, вкъщи. Тъй като започнах доста късно, съм голямо дърво, но пък мога да правя и преден (т.нар. женски), и страничен (т.нар. мъжки) шпагат почти до долу.

 

Като цяло бойните изкуства винаги са ми доставяли огромно удоволствие, но най-много ми харесва факта, че мога да се протегна накъдето си искам или да тичам с километри колкото си пожелая (бегач на дълги разстояния съм и това ми оказа огромна помощ), както и че се чувствам жизнен. Използвал съм уменията си за бой само веднъж и се надявам с него да се приключи... да набиваш хора не е приятно.

 

Предлагам Тай чи-то (и йогата, макар да не е бойно изкуство) на всеки, който обича да е здрав и силен.

 

За Винг чун съм чувал, че е доста интересен, така че се надявам някой да сподели опита си, ако го е практикувал (Ragnos, моля ти също обясни малко по-подробно)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За Винг чун съм чувал, че е доста интересен, така че се надявам някой да сподели опита си, ако го е практикувал (Ragnos, моля ти също обясни малко по-подробно)

Ами аз не претендирам за много начетен, но мога да споделя своите впечатления.

Уин чун е едно от малкото изцяло нападателни бойни изкуства. То е лишено от всякаква защита, като изключим т.нар. "бонг-сау" - движение с изхвърляне на лакътя напред, но точно поради тази причина, го наричат "грешката" в уин чун. То се прави само ако много са те натиснали.

Тоест, уин чун не е защитно бойно изкуство. Целта му е да смачкаш някого в рамките на 3-4 секунди (като го нокаутираш или му счупиш някой крайник и по този начин го обезвредиш). Забранени удари няма! Втора форма съдържа движения, атакуващи директно очите, гръкляна и други жизнено важни точки или органи на тялото. Фронт кика е много опасен, ако попадне в зоната на слабините или колената. Осакатява като стой та гледай. Даже ние правихме едни упражнения, целящи да се ограничи страха в боя (и да се откажем от първичния инстинкт за бягство), като опъвахме кореми, слагахме ръце зад тила и ни идваше едно другарче, дето почва да ни рита.

 

Друго интересно нещо, е че уин чун е много практично бойно изкуство. Дори някои хора го наричат "мързеливо", защото е създадено така, че да изразходваш минимум усилия и да нанесеш максимум щети за възможно най-кратко време. Показателен за това е боят в първия филм за Ип Ман, където размаза 10 каратисти с черен пояс за около 40 секунди и накрая дори не се беше запотил. (Знам, филмът си е филм, но дори за момент не се съмнявам, че един гранд майстор е способен на това).

 

Философията зад уин чун практиките се ръководи от точни науки като физика и математика (предимно геометрия). Ударите търсят възможно най-краткия път до противника, а силата им разсте прогресивно, ако ги нанасяш правилно. Ето ви една статистика, от която ще паднете. Един от най-добрите майстори по уин чун в момента (Дейвид Питърсън) има скорост на удар... забележете! - 17 удара в секунда!!! Великият Брус Лий е имал едва 8-9, но днешните методи за измерване са по-точни, затова може би в действителност се е доближавал до неговия резултат. По принцип 2-3 удара са достатъчни за нокаут. Представете си 17! В последния си мач, Майк Тайсън беше нокаутиран с 13 последователни удара, още преди да е паднал на земята. На забавен каданс се е виждало, че още след 2-рото круше Тайсън е изпаднал в безсъзнание.

 

Eто едно видео, демонстриращо донякъде за какво иде реч. Но както моят учител казваше: "Има два вида уин чун - "уин чун" и "ютюб уин чун". :D Затова не го приемайте като меродавно. И все пак, това са кадри от реални бойни демострации. Монтаж няма.

 

http://www.youtube.com/watch?v=wadyk0xCo1o&feature=related

 

Както сами виждате, повечето противници са паднали на земята в рамките на 1-2 секунди.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за бързия отговор! Само с тези леки разяснения и филмчето в youtube успя да ме накараш да отида поне за няколко тренировки (като начало), ако намеря място, където го преподават ^^

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за бързия отговор! Само с тези леки разяснения и филмчето в youtube успя да ме накараш да отида поне за няколко тренировки (като начало), ако намеря място, където го преподават ^^

В кой град си? Между другото, трябва да знаеш, че има две системи на преподаване на уин чун - тази на Люн Тин и тази на Уон Шун Люн. Горещо ти препоръчвам да започнеш да тренираш по втората (стига да я преподават). Първата система е по-разпространена, но за мен е пълна глупост.

 

Би ли казал няколко думи за тай чи упражненията. :) Отдавна ми се иска да науча нещо повече за тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм от Плевен. Там има място, където го преподават, но тъй като през повечето време не съм там, няма как да стане с тренировките. Ако намеря някъде, ще питам точно какъв вид преподават. Много мерси!

 

Иначе не съм от най-добрите в обясненията, но ще се постарая доколкото мога...

 

Тай чи е древно бойно изкуство, като за човека, който го е измислил, Ян Лучан (ако не се лъжа), се говори, че никога не е губил в схватка. Подобно на Винг чун, така и в Тай чи идеята е да се използват колкото се може по-малко движения, за да се обезвреди противникът. Главното, което преподаваха на нас, бяха ключове, но в същото време и ни обясняваха точно къде да "побутнем", така че опонентът да не може да окаже съпротива. Използвахме и ключовете помежду си, за да можем да си оправим кръвообръщението.

Правихме и форми (нещо като ката), които доста наподобяват на танц, но имат за цел да "наместим" правилно всичките части от тялото. Изключително напрягащи са, но в същото време са страшно интересни и са ключа, за да отключиш твоята т.нар. вътрешна енергия. За хората, които не вярват в такива неща, мога да кажа, че бях един от тях, но се оказа, че греша. Ако правиш упражненията достатъчно дълго, отпуснеш се и не послъгваш какво усещаш като те питат, по някое време си идва. На 2-3 пъти ми се случи, например, толкова да ми се изкриви ръката на една страна (именно докато правих въпросния "танц", които и друг път съм правил стотици пъти), че да имам чувството, че ще се счупи.

Имаше и тренировки с меч, но не сме се упражнявали много пъти.

Като цяло тай чи у нас, както и в чужбина, е главно предназначено, за здраве. Ако искаш да научиш истинското, то трябва да отидеш в Китай или да намериш китайски учител.

Пропуснах, че има 3 главни стила - Чън, Ян и У. Чън е по-бърз и насечен, Ян по-плавен и този, който аз практикувах, У е комбиниран и най-сложен, само за майстори (или ентусиасти).

 

Това е в общи линии. Съжалявам, ако обясненията ми куцат ^^'

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обясненията ти са супер. ;)

 

Уон Шун Люн (Wong Shun Leung) също не е губил битка в живота си, а той се е бил страшно много. Неслучайно е най-известният (и може би най-добрият) ученик на Ип Ман до наши дни. За разлика от Люн Тин (Leung Ting), който има само един бой в кариерата си, и той е срещу бременната му приятелка. :lol: :lol: :lol: (Тук не се шегувам). Шун Люн дори е смачкал някакъв европейски шампион по бокс при закрити врати, а случаят е бил потулен от медиите. Причината е, че "големият боец" е изпаднал в нокаут още преди да успее да нанесе удар. Китаецът го е свалил с точно три движения.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За бойни изкуства... тренирала съм таекуон до около 5 години като хлапе. Причината... ми мразих си учителката по балет и вместо да сменя групата, зарязах танците. Влияние оказа и това, че баща ми беше един от учредителите на клуба, а брат ми тренираше (после той ми стана основното другарче за спаринг:)). После зарязах нещата, макар и да ми харесваше много. Върнах се към тупалките, къде от любов към тях, къде заради кафявите очи на Шефа, и сега се водя начинаеща по уин чун (ама не съм ходила от 2 месеца :rolleyes: ). Определено ми допада, но си признавам, че ми е доста трудно. Общо взето трябва да правя неща, противоположни на тези, на които съм научена до втръсване от таекуон до-то (странното е, че още си спомням някои неща :rolleyes: ) Засега е това, пък ще видим по-нататък.:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първо, браво за темата!

1. Три години и половина(6,7,8 клас) съм тренирала карате киокушин. Сега тренирам таекуон-до, но го карам по- спокойно, че имам травма от каратето. А иначе много искам да пробвам муай тай, но там където живея няма. Каратето го тренирах в един училищен салон в родния ми град- Петрич.

2. Запалих се в процеса на трениране, след това почнах с филмите и сега мога да кажа, че съм върл фен.

3. Подхванах го защото баща ми ме записа, като малка съм била много нахакана и съм се хвърляла много в пререкания и т.н., и баща ми решил да използва тая моя черта в положителна посока. :lol:

4. Ми, един приятел не ми вярваше, че мога да го сваля с един удар, та му спретнах един йоко гери.

От мен една статия:

My link

:asian:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте,

 

1. Тренирал съм 3 години Таекуон до. Беше преди доста може би 1997-99 или нещо подобно. Тренирах при Антон Касабов на Герена(до гимнастичките на Левски) и в последствие един друг тип пое школата Сашо, не си спомням фамилия :). Май бях червен колан. Прекъсването си го обяснявам, като реакция от пубертета :)

 

2. Реших просто, че ми се тренира нещо и почнах да тренирам там. Имах разни познати които тренираха и така.

 

3. Основно за здраве съм тренирал.

 

4. Не се сещам нещо по сериозно.

 

По принцип съм фен на всякакви видове бойни изкуства и учения.

 

Преди известно време бях почнал да чета пак и исках да се запиша на нещо интересно, но уви не ми се вписват в графика повечето неща.

 

Сега си мисля за тай чи, но ще видим дали ще си намеря в удобно за мен време.

 

Чудя се дали не мога сам да си го практикувам от видео уроци и т.н., но ще видим.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм, чудех се дали да пиша, тъй като по разни бойни форуми съм се начел на мнения от разбирачи, безсмислени дискусии за това що е реален бой и всевъзможни бодибилдърски въпроси, та като цяло не съм фен на спорове и дискусии в интернет на тази тема и много много нямам желание да пиша, днес не знам защо така реших :oРазбира се изключвам дискутирането на исторически факти или такива от чисто научно естество (тъй като боят си е абсолютна наука), а и тази тема по нищо не прилича на споменатите по - горе, може би затова накрая реших и аз да се представя тук:)

 

Занимавам се с кик бокс и муай тай от има-няма три години (за тези, които мислят, че кик бокса не идва от Азия, ето малко инфо на БГ и EN). Как се запалих не помня, от малък ми харесва, тогава гледах филми с Дон Уилсън - Дракона и разни подобни и така досега, само че преди нямах нагласата да тренирам. Харесва ми, че е универсален спорт и позволява вкарването на разнообразна техника, макар че какъвто и стил да тренираш не трябва да се ограничаваш, поне до колкото позволява правилникът:). Не мога да кажа за здраве ли тренирам, за бой ли, пък и откакто се занимавам нито ми се е случвало да се бия на улицата, нито пък имам желание, за сметка на това пък за спортни срещи съм винаги готов;). Просто искам да го правя, а за здравето не съм сигурен, че някой ще го намери в подобен стил, травми не липсват - напротив, но пък има други небойни спортове, в които са доста повече. Не мисля да спирам и не виждам защо, макар понякога да се налага да избирам, но с желание всичко се постига и е възможно да комбинираш работа, спорт и образование;) Както пише в книгата "Пътят на Джийт Кун До" - начинът, по който изкарваш прехраната си, не трябва да пречи на заниманията ти:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето това е една достойна за уважение жена

 

Keiko Fukuda, девети дан по джудо, е жената с най-голяма титла в японския спорт. 98-годишната майсторка е последната жена, която е ученичка на създателя на джудо, Jigoro Kano. Това е кратък клип от документалния филм за нейния живот, наречен "Be Strong, Be Gentle, Be Beautiful".

Съдбата на Keiko Fukuda е била определена две поколения преди нейното раждане, по време на последните дни на ерата на самураите. През 1934, на 21-годишна възраст, Keiko Fukuda започва своето велико пътешествие с джудото. Това пътешествие включвало отказването от брака, семейството и нейното японско гражданство. Тя претърпява война, дискриминация и е кръстосвала през океаните, за да стане женат ас най-висока титла в историята на джудото. Сега тя все още преподава джудо три пъти в седмицата, а чрез нейната душа тя учи на мъдрост и дава вдъхновения на всеки, който влезе в контакт с нея.

 

Целият филм "Be Strong, Be Gentle, Be Beautiful" е дълъг 1 час и повече за него може да откриете на www.flyingcarp.net.

 

Източник: ММА България

 

П.П. Ако Кейко Фукуда е била по - предното гадже, отдавна ще да е било.:lol:

Ето моето:D

soldier_girl_Wallpaper__yvt2.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Случайно попаднах на една априлска статия в „Шанс експрес“, свързана с Врачанският клуб по таекуон-до „ Кум Рьонг”, провел на 4 Април тренировки с клуб от Панагюрище. Въпреки, че е минало вече, реших просто да ви покажа въпросната статия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...