Jump to content

Азия и ние


Recommended Posts

Здравейте, някой може ли да ми каже относно медицинското, което изискват за Корея на каква бланка се пише? Ще съм много благодарна, ако някой знае и отговори възможно най-бързо, спешно ми е.

 

 

Редактирано от Blue_Moon
Писането на кирилица е задължително.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прочетох една публикация, която ме накара да си задам някои въпроси. Интересно, кой има интерес да отиде в Япония, без да има уважение към историята им? И въобще ... Първоначално, когато прочетох заглавието "Надраскаха ”Локо София” върху Мемориала на мира в Хирошима", реших, че е някакво журналистическо изхвърляне тип: заглавие, което опровергаваме в статията. Уви! Чудих се да ме е срам, да се ядосвам или да се смея.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди 10 часа, kremenski написа:

Прочетох една публикация, която ме накара да си задам някои въпроси. Интересно, кой има интерес да отиде в Япония, без да има уважение към историята им? И въобще ... Първоначално, когато прочетох заглавието "Надраскаха ”Локо София” върху Мемориала на мира в Хирошима", реших, че е някакво журналистическо изхвърляне тип: заглавие, което опровергаваме в статията. Уви! Чудих се да ме е срам, да се ядосвам или да се смея.

Мен определено ме е срам.:(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мен ме е срам най-вече за това, че от нашия форум никой не се е намерил да отговори на kri. Защото се възприемам като част от българското азиатскофилно общество :28558:

 

От идиотите, които пишат отборите си под път и над път, съм се разграничила отдавна. Пиши "К*р и да си ходим" не е само виц;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 17.10.2018 г. at 10:24, kremenski написа:

Прочетох една публикация, която ме накара да си задам някои въпроси. Интересно, кой има интерес да отиде в Япония, без да има уважение към историята им? И въобще ... Първоначално, когато прочетох заглавието "Надраскаха ”Локо София” върху Мемориала на мира в Хирошима", реших, че е някакво журналистическо изхвърляне тип: заглавие, което опровергаваме в статията. Уви! Чудих се да ме е срам, да се ядосвам или да се смея.

 

Пошумя се по случая и както всичко у нас - всяко чудо за 3 дни.  Мънкаха - мрънкаха, извиняваха се с недомлъвки на високо ниво. Нищо конкретно не казаха и хвърлиха поредния ни срам в забвение.

Понеже имам/х близък роднина в тези среди и съм се наслушала на всякакви слухове, интриги и издънки за /от люде, дето уж се водят за културтрегери, ще кажа, че съм огорчена, но и не съм изненадана особено.

Отстрани звучи сигурно много помпозно и примамливо  - да си на турне в чужбина/ на близо или далече/ , но истините зад кулисите са доста грозни и озъбени. Уреждат се на подобни турнета обикновенно от кликата на организиращия го. В доста случаи съставите са събрани от оркестрите и оркестърчетата в цяла България , защото в този бранш отдавна недостигат музиканти и се налагат всякакви компромиси за да се запълни исканата квота по инструменти. Понякога в списъка попадат и някои недоразумения на природата и професията.

Фактът, че официално е обявено турне на Софийска опера със съответния й деригент , не означава 100% , че това е целия наличен състав на въпросната. Много е възможно да е, както по- горе, казах - сборен състав , накичен с този етикет  и с всичките  последици от това. 

Наслушала съм се на всякакви просташки, пиянски и вандалски изцепки на уж културни хора.

Но нека това не звучи като опит за оправдание. 

Понякога условията / реалните/ - са убийствени . Понякога са идеални, но може да има проблеми с организация,  внезапни промени на графици, маршрути или конфликти между организаторите. Някога се е стигало дори до прекратяване на турне.  И какво ли още не.

Но не това коментирам  в момента.

Онова, което лично мен най-много ме подразни в цялата ситуация е типичният ни стил на потулване на истинските виновници, в случая "Майсторите" на въпросните графити.

Доколкото са прави репортажите , те сами са си признали/ или са се похвалили гордо от "подвига" си /.

Защо тогава не ги изправиха пред камерите, лично да  изкажат извиненията си. Естествено , в комплект с ръководителя на групата. 

И понеже са в Япония, в съответствие с техните обичаи и традиции, трябваше да го направят на колене и с поклон. / Нали казват : "В Рим -като Римляните"/

И да го правят преди всеки спектакъл до края на турнето. 

Те, сами , пред цяла зала.

Най-малкото, защото всички жертви и потърпевши на тази трагедия го заслужават.  

Дали би им стискало за подобно "геройство"?

Вероятно греша, но може би такъв развой на събитията би ни " умил очите " пред Япония по- успешно, от гръмките официални извинения на Диригента , футболния клуб и ... не знам още коя си организация и официална институция.  

Защото това се случи в страна / район , където поемането на отговорност за дадено си действие е въпрос на лична чест. Не бъркам , нали? 

 И без това, при тази тотална девалвация на българщината, все по-често сами демонстрираме, че самочувствието ни почива на стари и изгнили лаври.

Мъничко доблест щеше да е от полза. Поне там, където все още искрено ни уважаваха. 

----------------------------------

 Причината за това закъсняло откровение е един  горчиво-сатиричен разказ от 2017г , на който попаднах случайно във ФБ.

Сякаш с него се предизвестява още преди година подобен срам.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Помня ги аз тез времена на целуване на ръка. Е, не съм виждала да коленичат, но се кланяха на родителите си. Това са спомени от сватби на които съм присъствала 80-те години. И не само в тези моменти намирам прилики от близкото ни минало. Обръщенията кака, батко все още се ползват. А към непознати хора обикновено се казваше чичо и леля....и такива ми ти работи...има и още, но за тях някой друг път. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сега ми припомнихте, че на прабаба ми й целувахме ръка при всяка среща..., без някакъв празничен повод! Аз като дете не го усещах като някакво преклонение, а по скоро като нещо задължително, като по-различен поздрав ;) . Майка ми по същия начин целуваше ръка и на баща си и майка си всеки път, а не е да сме се виждали рядко, на 6км от нас живееха :asian:, аз на баба и дядо по-рядко целувах, щото ги чувствах съвсем близки и си бях дете *у дома*, само по празник, когато се спазва някакъв ритуал, да речем, но към прабаба беше различно..., там беше задължително... 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...