Jump to content

Itoshi Kimi E / To the One I Love (2004)


Recommended Posts

Itoshi kimi e (2004)

 

To the One I Love

 

Itoshi Kimi E

 

 

Този, когото обичам


Година: 2004
Държава: Япония
Жанр: Драма, Романтика
Епизоди: 11
Субтитри: български

Участват:
Kanno Miho - Tomokawa Shiki
Fujiki Naohito - Azumi Shunsuke
Ito Misaki - Asakura Ai
Tamaki Hiroshi - Orihara Shingo
Moriyama Mirai - Tomokawa Mitsuo
Tokito Saburo - Furuya Keisuke
Yachigusa Kaoru - Azumi Yoshie
Izumiya Shigeru - Tomokawa Tetsuo

Okada Yoshinori (епизод 1)

Shida Mirai (епизод 3)

Описание:
Представете си, че телефона звъни. Вдигате слушалката.

Вашият любим човек е на борда на самолет, който току що, ще се разбие.

Какво ще му кажете в последните минути от живота му? Какво?

Докато си съберете мислите, връзката се разпада... а вие така и не сте казали нищо...
Приблизително така се е чувствала Шики след смъртта на приятел студент.

Никой не е знаел за болеста му.
Преди да влезе в болницата Шики го вижда на улицата.

Бързайки за работа тя не спира да поговорят, макар че отдавна не са се виждали.

А нова среща така и не последва.
На погребението в Нагасаки Шики среща Шунске, брата на покойния.

Той е фотограф, сигурен в себе си, язвителен и циничен.

Но в крайна сметка това е само на пръв поглед.

Всъщност и Шунске го гризе съветта, както и Шики.
След време Шунске и Шики се срещата отново, вече в Токио.

Оказва се, че Шунски е болен от неизлечимата болест „Синдром на Бехчет”

и след няколко месеца ще загуби зрението си, а за фотограф това е...
Ако знаете, че скоро любимият ви човек ще се озове в болницата,

където ще яде безвкусна храна, какво бихте хапнали за последно?
Ако знаете, че любимия скоро ще загуби слуха си, какви думи бихте му казали?

Каква песен бихте слушали заедно?
Ако знаете, че любимият ви скоро ще загуби зрението си,

какво бихте искали той да види за последно? Какво бихте искали сами?..

Лично мнение:
До сега не ми се беше случвало още на вторият епизод да ми текнат сълзите.

Уж не е толкова тежък, а само гледам и сълзите ми се стичат.

Който иска да си пореве – това е филма. Дори се чудех дали да го представя,

но знам че във форума има доста любители на драмите.

Макар че не съм от тях, нещо ме кара да го догледам.

Пускам си по една серийка през ден, и пак ми идва в повече.

:essub:

Сваляне с български субтитри: :subs: :click: :click: :click: :click:

 

Онлайн с български субтитри: :subs: :click:  :click:  :click:  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледах драмата преди доста време и още не мога да я забравя -
много е добра според мен...историята, въпреки че е доста тежка
и непрекъснато предразполага към сълзи не е разказана с
такава крайна безнадеждност, а се прокрадва и лъч светлинка...
а Фуджики Наохито много добре пресъздава героя си.
Заглавната песен също е много хубава icon_smile.gif,

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Цитат: " историята, въпреки че е доста тежка

и непрекъснато предразполага към сълзи не е разказана с

такава крайна безднадеждност, а се прокрадва и лъч светлинка...

а Фуджики Наохито много добре пресъздава героя си."

 

Аз точно и затова продължавам да се измъчвам с него. Наохито почти навсякъде е прекрасен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И далече не е толкова тежък. Напротив, зареди ме прекрасно:-))

Да не говоря за актьорите... играта им, химията между тях:-)) Аз и без това си обичам Наохито,

а Канно Михо да пореден път ме очарова. / И как ме зарадва снимката на Юкио пред плаката на девойката в Токио/

Жив и лек диалог, приятен хумор(и...... топлина, много топлина:-)

Българският превод е готов, остава ми още малко тайминг, който ме бави и ги пускам:-))

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен ми хареса това заглавие.

И аз съм на мнение че това е от силните роли на Фуджики Наохито. Драмата бе в малко повече

когато се намеси казуса дете, при условие че майката лекар, терапията на бащата известна. Тук вече сценариста излишно прекали.

 

Останалата част съвсем в нормата на романтика-драма.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Японците са невероятни в това да предадат чисто човешките емоции с такава дълбочина, че в един момент се замисляш "Дали не живея по повърхността?" Отговорът на този въпрос е във факта, че всички вървим през ежедневието си, решавайки дребните си проблеми, наслаждавайки се на малките си радости, без да се замисляме и да оформяме чувствата си в картини. Те просто са там и са част от нас ... а в тази драма са извадени на светло.

Чудесен сериал - съпреживяваш с героите и се замисляш дали една трагедия не е просто начало на нещо по-добро ... а дали не е дори спасение? Химията между актьорите беше чудесна и искрено им се радвах.

 

Благодаря за субтитрите :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази трогателна история се оказа със щастлив край, въпреки очаквания развой на събитията.

Прекрасен сериал - много истински, човешки и емоционален.

Харесва ми, защото ги намяше онези безсмислени сополиви сълзи, като в корейски драми. Всичко беше премерено. Героите плачеха, когато им беше най -тежко, и с това успяваха да докоснат сърцето ми sad.gif. Усещаше се силната подкрепа на приятелите и семейството, и колко е важно то особено за тежките моменти в живота.

За пореден път се убеждавам в реализма и придържането на японците към нещата от живота, в момента който

се оказа, че Шики е бременна, не ни замазаха очите с една прекрасна новина, а отчетоха факта, че бащата е пиел лекарства и това е увредило плода и заплашва живота и на майката.

Най ме трогна момента, когато семейството и приятелите подкрепяха Шики, при отхвърлянето й от Адзуми. Това са истинските моменти в живота, когато разбираш, кой е до теб в трудните моменти, можеш да се оковаваш на него, и колкото да му тежи, той ще е там за теб (казвам го от опит smile.gif ).
Според мен това беше и основната идея в сериала да откриеш човек, на който да вярваш безрезервно, когато изгубиш, нещо което си премал за даденост (като очите си). И ако Шики нямаше семейството си и не бе възпитана така, не би могла да бъде такава опора за Адзуми.




Чудесен сериал! Както някой по-горе беше писал - сериала е вдъхновяващ, за онези, които обичат човешките взаимоотношения и не се страхуват да гледат драми.

И този констраст - сериала започна и завърши на едно и също място.. smile.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхувам се да гледам драми, много се страхувам. Тъгата ме прави уязвима, а меланхолията направо ме плаши. Ще се опитам да изгледам тази драма. Първата серия ми хареса, каста е прекрасен, дано не потъна в тъга и съжаление.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Разревах се едва в средата на последния епизод. Там, където

бащата на Шики, занесе портрета на мъртвата и майка, да я види като булка.

Това ми дойде в повече и ревнах. Сериалът едва ли ще влезе в класацията ми за любими, но е хубав и гледаем и стойностен. Страхотни отношения в семейството и между приятелите. Бащата ми беше фаворит, толкова истински и човечен. Съвсем естествено е дете израсло в подобна среда да стане качествена, човеколюбива и всеопрощаваща личност. Приятно гледане  на всички!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много кротка и трогателна история, главната е истински ангел до 6-ти епизод. Но май порядъчно ще се изгаврят с нея до край в името на драмата. Както писа една рускиня - да не се гледат японци по пълнолуние...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дори не знаех, че има български субтитри. Добре, че темата се обнови. Ще си ги изтегля, защото този сериал е в колекцията ми. Тежка, но добра драма. Не се отчайвай, може пък да ти хареса края.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво отчаяние! Много ми харесва! Какъвто и да е краят, в досега гледаното поне има логика (в японското). И ми харесва Обраният стил без излишен патос и мятане. Не знам как са по-новите неща, но старите до момента са отлични.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Втората част и краят не разочароват! Една малка група от добри хора твори чудеса - малки, ежедневни и така нужни. 
 

Семейството на главната героиня беше прекрасно показано, а бащата като актьор беше просто приказка. Както и лекарят. Всички бяха толкова естествено добри. 
 

А с двамата главни герои се сетих за рефрена “когато до едно добро същество застане още едно...”.

 

Много човешки и мил сериал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И сред новите има много човешки и докосващи заглавия. По жанровете ще се ориентирате. Аз тъкмо изгледах този и съм много доволна - човешки, семеен, стойностен, комбинация от жанрове.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...