Jump to content
Sign in to follow this  
baffler

Haruki Murakami

Recommended Posts

Аз лично на тези книжки попаднах съвсем случайно в една книжарница и в момента чета една от тях .. "Преследване на дива овца" .. абе онази с овцата и червената звездичка .. :D и между другото книжката не е никак зле :rolleyes::)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Честно казано не разбирам какво харесвате в Мураками. Липсата на логика, огромната доза, както аз ги наричам, "страници пълни с нищо", т.е. нямащи абсолютно нищо общо с историята, все едно че гледам сапунен сериал по телевизията, героите, които в повечето случаи пораждат единствено желанието ми да ги хвана и да ги ритам един по един, перверзията, нелепите описания на места, които реално не са чак толкова зле, и т.н., ме карат да смятам, че книгите му нямат стойност. За мен самият му начин на писане е един миш-маш пълен с комплексарщина.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Увлекателен е. Аз лично това му харесвам. Освен това героите му са безкрайно пасивни, което също ме привлича. Тези "страници пълни с нищо", именно те са това, което на мен ми харесва. Не ме интересува колко велик е сюжетът, когато не може да ме увлече. Мураками ми харесва колко безкрайно детайлен е, чак да се чудиш защо, но именно в това му е чарът.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Tова е като с художественото изкуство - някои обичат детайлни фотореалистични рисунки, други обичат абстракции, трети обичат изчистени графики. Стилът на Мураками е абстракция - всичко в нищото и нищо във всичкото. Аз не съм много навътре, т.к. съм му чела 3 неща и почнах 4-то, но го оставих, защото ме издразни, но такива са ми впечатленията.

Ако ме питаш какво съм харесала - има богат език, приятен хумор, гледа живота през интересен ъгъл. И, факт, че и на мен на моменти ми натежава абсурдизма и магическото на реализма му.

За щастие стилът му не е и константен. Той има и автобиографични книги. Тази, която му четох беше леко журналистическа, но пък никак не беше неприятна.

Share this post


Link to post
Share on other sites

@Zenith, значи най-вероятно ще ти харесат и другите японски автори, тъй като стилът им е подобен. Съжалявам, че го казвам, но в повечето пъти сюжетът им клони към никакъв. Иначе има и забавни.

 

@Sierra, хубаво определение, но все пак си мисля, че в повечето случаи погледът му е страшно негативен, което ми напомня на 1-2 книги посветени на 2-рата световна, която той със сигурност не би трябвало да помни.

 

Мерси за споделените гледни точки!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не знам за негативен, аз лично не съм попадала на много негативни неща изключае "What I Talk About When I Talk About Running", където обясняваше, че в Гърция, докато тичал по улиците било пълно с мъртви кучета.

 

Другите 2, които изчетох бяха "Преследване на дива овца" и "After Dark". За ъгъла, който споменах, мога да дам 2 примера съответно от двете книги:

1) В дивата овца главният герой беше увлечен по ушната мида на главната героиня и това беше доведено до абсурда, че ушната мида представлява нейната идентичност. Ако решиш да влагаш дълбоки смисли в това, смятам, че е добра ирония на днешното преекспонирано наблягане на красотата. А дори да не е ирония, да направиш от нещо, което често остава на заден план - макро интерес, е забавна идея.

2) В ефтър дарк лудостта на една от героините беше много интересно портретирана, като взимаше образа хем на човек, хем на помещение, хем той пак използваше тоя макро подход и я изследваше едва ли не от пора до пора.

 

Просто нашият западен ум е много трениран да очаква, че винаги трябва да има начална точка А и крайна точка Б в една история. Даже, честно казано, понеже ти учиш японски и си много навътре, ми е чудно как не ти е хванала интереса любовта на японците към самия процес и техният талант да влагат смисъл в неща изключително скучни или тривиални за нас (чаена церемония, икебана, от която дървесата ги боли :) и прочие).

 

А иначе, че в романите му похватът му е и позьорски, така е. Вярвай ми, трудно ще хванеш автор, който малко или много не позира с творенията си. Даже самият факт, че е тръгнал да пише означава, че обича да "се слуша". Ето, и аз обичам да си чета к'во съм си писала и да си се кефя :).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хаха! Това последното беше добро ^^

 

Малко ще се отклоня от темата, но последната книга, която прочетох, беше на авторка получила оскар, когато била едва 17-годишна, но честно... такава глупост не съм чел... Момиче, което е супер прилежно, изведнъж се превръща в провал, след което вместо да ходи на даскало, почва да се крие от майка си и се захваща да печели пари, като влиза в "секс индустрията", което се състои в това да чати с някакви идиоти, докато друга "върши" истинската работа и така докато не я хващат. Самара работа и е предложена от някакъв 12-годен годишен пикльо. Не знам как да го наричам това...

 

В друга книга пък главната героиня беше леко антисоциален съдист и единственият й приятел през цялото време си мислеше, че тя харесва там един, а тя постоянно го наблюдава само защото си представя как ще го ритне по гърба, примерно. Изрично е да казвам, че и тази книга свърши никак. Просто накрая го ритна.

 

Подобни книги или икебана са ми просто скучни. Има, разбира се, страшно много интересни неща, но пък никога не съм понасял факта, че някои хора ги харесват само защото са японски. Това си е до известна степен чисто промиване на мозък. Feel the power! ^^'

Share this post


Link to post
Share on other sites

Навремето като нашумя доста в България и книжарниците преливаха с негови книги реших да пробвам. Започнах с "Спутник, моя любов". Никак не бях впечатлена и бързо се отказах. Минаха няколко години и един приятел ми подари "Краят на света и страна на чудесата за непукисти". Доста време я подмятах докато се наканя, но останах очарована в крайна сметка. Най-много ми допадна това, че главният герой наистина си беше непукист от класа. Каквото и да му се случваше го приемаше абсолютно спокойно и равнодушно.

 

След това доста набързо изчетох още "Норвежка гора", "Кафка на плажа", "After Dark", "На юг от границата, на запад от слънцето", "Преследване на дива овца".

 

На мен също ми идва понякога в повече шантавото при Мураками, но с всяка следваща книга става все по-лесно да го приемеш и дори да го разбереш. Мисля си, че човек трябва да има една по-специална нагласа и поглед към света, за да усети и истински оцени атмосферата в книгите на Мураками.

 

Относно българските издания силно ме притеснява, че те са превод от английски. Т.е. дадената книга преминава през 2 езика докато достигне до българския читател. Факт е, че е най-добре да се чете в оригинал, спор няма. Но все пак едно е директен превод от японски, съвсем друго е да се премине през японски - английски - български. Започвам да се чудя колко ли българското издание изобщо прилича на оригинала.

 

Затова сега предпочитам да ги чета на английски, за да избегна единия превод и уж да е една идея по-близо до оригинала. В момента, след дълго ии мъчително търсене, чета "Underground: The Tokyo Gas Attack and the Japanese Psyche". Това е мисля единствената му изцяло журналистическа книга, посветена на атаките със зарин в японското метро. Цялата книга е сборник с интервюта с оцелели пострадали от атаките, как са го преживяли, какво точно се е случило от тяхна гледна точка, какво е отношението им към нападателите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бях чела, че Мураками избира много внимателно преводачите на английски и работи с тях по време на превода. По този начин си гарантира един много качествен превод и запазване на "духа" на произведенията му.

Преди време попаднах на превод на негово интервю пред френско списание. Това е любимата ми част от него:

"Винаги минаваме един покрай друг. Можем да се разберем, но обикновено дистанцията остава. Разминаваме се, разделяме се и продължаваме напред, продължаваме да живеем с безценните спомени за срещата. Като два спътника, следващи траекторията си в Космоса. Ние се докосваме, свързваме се, после всеки продължава по пътя със спомена за споделеното, който ни топли и ни дава сила. Това е най-важното. Хубавите истории, хубавите книги съществуват заради това. "

Share this post


Link to post
Share on other sites

Относно това, че в България Мураками се превежда от английски, ще ви кажа, че това е изискване на самия автор и неговите агенти. Да се намери добър преводач от японски, особено на художествен текст, е изключително трудно и няма гаранция дали преводът ще е качествен. А и нито текстът, нито кориците, на което и да било негово издание, не се публикуват преди да получат одобрение.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тежестта пада не върху качеството на превода, а върху факта, че преводът преминава през два светогледа (двама преводачи) и на две култури. Инак, да. Хубаво е, че е удобрен.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Страхотна новина от издателство "Колибри"-

"В него има нещо много специално“, казва Лиз Фоули - британската издателка на Харуки Мураками, като споменава смесването на всекидневното с фантастичното. Освен с поразителния стил на писане, писателят е известен с любовта си към джаза. Следващата главоблъсканица, с която авторът на „Кафка на плажа“ ще сюрпризира българския читател, е романът „След мръкване“. Чакайте го, до месец-два ще бъде в книжарниците!"

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мураками е след фаворитите за Нобелова награда за литература тази година. Стискайте палци! :) Резултатите на 6 октомври.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Издателите на Мураками в България са пуснали инфо, че през 2012 ще издадат и последната му книга - "1Q84"

Линкът е към интересно представяне на книгата:

http://www.stand.bg/page/detail/id/3681

Share this post


Link to post
Share on other sites

Jazz Messenger

Това е едно страхотно есе, написано от Мураками. Случайно попаднах на него, докато се ровех из нета. Има страхотни идеи и особено много ми хареса края:

It’s true. There aren’t any new words. Our job is to give new meanings and special overtones to absolutely ordinary words.” I find the thought reassuring. It means that vast, unknown stretches still lie before us, fertile territories just waiting for us to cultivate them.

 

Горещо го препоръчвам!!! :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не съм го чел. Но гледах един филм правен по негова книга - 'Noruwei no mori' .

Филмът бе покъртителен отвсякъде.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз затова съм сложила линк- надали го има някъде публикувано тука в бг, а иначе филма го знаем - с Кеничи Мацуяма даже тука във форума Norwegian wood :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не работя в издателство "Колибри"- просто чакам с нетърпение всяка нова книга и на 26.03.2012 г. излиза "След мръкване" - My link

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не работя в издателство "Колибри"- просто чакам с нетърпение всяка нова книга и на 26.03.2012 г. излиза "След мръкване" - My link

 

Не я препоръчвам особено - нещо не ми хареса. Не, че беше лоша, ама е имал и по-добри попадения.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×