Jump to content

Haruki Murakami


Recommended Posts

Аз лично на тези книжки попаднах съвсем случайно в една книжарница и в момента чета една от тях .. "Преследване на дива овца" .. абе онази с овцата и червената звездичка .. :D и между другото книжката не е никак зле :rolleyes::)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Честно казано не разбирам какво харесвате в Мураками. Липсата на логика, огромната доза, както аз ги наричам, "страници пълни с нищо", т.е. нямащи абсолютно нищо общо с историята, все едно че гледам сапунен сериал по телевизията, героите, които в повечето случаи пораждат единствено желанието ми да ги хвана и да ги ритам един по един, перверзията, нелепите описания на места, които реално не са чак толкова зле, и т.н., ме карат да смятам, че книгите му нямат стойност. За мен самият му начин на писане е един миш-маш пълен с комплексарщина.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Увлекателен е. Аз лично това му харесвам. Освен това героите му са безкрайно пасивни, което също ме привлича. Тези "страници пълни с нищо", именно те са това, което на мен ми харесва. Не ме интересува колко велик е сюжетът, когато не може да ме увлече. Мураками ми харесва колко безкрайно детайлен е, чак да се чудиш защо, но именно в това му е чарът.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Tова е като с художественото изкуство - някои обичат детайлни фотореалистични рисунки, други обичат абстракции, трети обичат изчистени графики. Стилът на Мураками е абстракция - всичко в нищото и нищо във всичкото. Аз не съм много навътре, т.к. съм му чела 3 неща и почнах 4-то, но го оставих, защото ме издразни, но такива са ми впечатленията.

Ако ме питаш какво съм харесала - има богат език, приятен хумор, гледа живота през интересен ъгъл. И, факт, че и на мен на моменти ми натежава абсурдизма и магическото на реализма му.

За щастие стилът му не е и константен. Той има и автобиографични книги. Тази, която му четох беше леко журналистическа, но пък никак не беше неприятна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@Zenith, значи най-вероятно ще ти харесат и другите японски автори, тъй като стилът им е подобен. Съжалявам, че го казвам, но в повечето пъти сюжетът им клони към никакъв. Иначе има и забавни.

 

@Sierra, хубаво определение, но все пак си мисля, че в повечето случаи погледът му е страшно негативен, което ми напомня на 1-2 книги посветени на 2-рата световна, която той със сигурност не би трябвало да помни.

 

Мерси за споделените гледни точки!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам за негативен, аз лично не съм попадала на много негативни неща изключае "What I Talk About When I Talk About Running", където обясняваше, че в Гърция, докато тичал по улиците било пълно с мъртви кучета.

 

Другите 2, които изчетох бяха "Преследване на дива овца" и "After Dark". За ъгъла, който споменах, мога да дам 2 примера съответно от двете книги:

1) В дивата овца главният герой беше увлечен по ушната мида на главната героиня и това беше доведено до абсурда, че ушната мида представлява нейната идентичност. Ако решиш да влагаш дълбоки смисли в това, смятам, че е добра ирония на днешното преекспонирано наблягане на красотата. А дори да не е ирония, да направиш от нещо, което често остава на заден план - макро интерес, е забавна идея.

2) В ефтър дарк лудостта на една от героините беше много интересно портретирана, като взимаше образа хем на човек, хем на помещение, хем той пак използваше тоя макро подход и я изследваше едва ли не от пора до пора.

 

Просто нашият западен ум е много трениран да очаква, че винаги трябва да има начална точка А и крайна точка Б в една история. Даже, честно казано, понеже ти учиш японски и си много навътре, ми е чудно как не ти е хванала интереса любовта на японците към самия процес и техният талант да влагат смисъл в неща изключително скучни или тривиални за нас (чаена церемония, икебана, от която дървесата ги боли :) и прочие).

 

А иначе, че в романите му похватът му е и позьорски, така е. Вярвай ми, трудно ще хванеш автор, който малко или много не позира с творенията си. Даже самият факт, че е тръгнал да пише означава, че обича да "се слуша". Ето, и аз обичам да си чета к'во съм си писала и да си се кефя :).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хаха! Това последното беше добро ^^

 

Малко ще се отклоня от темата, но последната книга, която прочетох, беше на авторка получила оскар, когато била едва 17-годишна, но честно... такава глупост не съм чел... Момиче, което е супер прилежно, изведнъж се превръща в провал, след което вместо да ходи на даскало, почва да се крие от майка си и се захваща да печели пари, като влиза в "секс индустрията", което се състои в това да чати с някакви идиоти, докато друга "върши" истинската работа и така докато не я хващат. Самара работа и е предложена от някакъв 12-годен годишен пикльо. Не знам как да го наричам това...

 

В друга книга пък главната героиня беше леко антисоциален съдист и единственият й приятел през цялото време си мислеше, че тя харесва там един, а тя постоянно го наблюдава само защото си представя как ще го ритне по гърба, примерно. Изрично е да казвам, че и тази книга свърши никак. Просто накрая го ритна.

 

Подобни книги или икебана са ми просто скучни. Има, разбира се, страшно много интересни неща, но пък никога не съм понасял факта, че някои хора ги харесват само защото са японски. Това си е до известна степен чисто промиване на мозък. Feel the power! ^^'

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Навремето като нашумя доста в България и книжарниците преливаха с негови книги реших да пробвам. Започнах с "Спутник, моя любов". Никак не бях впечатлена и бързо се отказах. Минаха няколко години и един приятел ми подари "Краят на света и страна на чудесата за непукисти". Доста време я подмятах докато се наканя, но останах очарована в крайна сметка. Най-много ми допадна това, че главният герой наистина си беше непукист от класа. Каквото и да му се случваше го приемаше абсолютно спокойно и равнодушно.

 

След това доста набързо изчетох още "Норвежка гора", "Кафка на плажа", "After Dark", "На юг от границата, на запад от слънцето", "Преследване на дива овца".

 

На мен също ми идва понякога в повече шантавото при Мураками, но с всяка следваща книга става все по-лесно да го приемеш и дори да го разбереш. Мисля си, че човек трябва да има една по-специална нагласа и поглед към света, за да усети и истински оцени атмосферата в книгите на Мураками.

 

Относно българските издания силно ме притеснява, че те са превод от английски. Т.е. дадената книга преминава през 2 езика докато достигне до българския читател. Факт е, че е най-добре да се чете в оригинал, спор няма. Но все пак едно е директен превод от японски, съвсем друго е да се премине през японски - английски - български. Започвам да се чудя колко ли българското издание изобщо прилича на оригинала.

 

Затова сега предпочитам да ги чета на английски, за да избегна единия превод и уж да е една идея по-близо до оригинала. В момента, след дълго ии мъчително търсене, чета "Underground: The Tokyo Gas Attack and the Japanese Psyche". Това е мисля единствената му изцяло журналистическа книга, посветена на атаките със зарин в японското метро. Цялата книга е сборник с интервюта с оцелели пострадали от атаките, как са го преживяли, какво точно се е случило от тяхна гледна точка, какво е отношението им към нападателите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бях чела, че Мураками избира много внимателно преводачите на английски и работи с тях по време на превода. По този начин си гарантира един много качествен превод и запазване на "духа" на произведенията му.

Преди време попаднах на превод на негово интервю пред френско списание. Това е любимата ми част от него:

"Винаги минаваме един покрай друг. Можем да се разберем, но обикновено дистанцията остава. Разминаваме се, разделяме се и продължаваме напред, продължаваме да живеем с безценните спомени за срещата. Като два спътника, следващи траекторията си в Космоса. Ние се докосваме, свързваме се, после всеки продължава по пътя със спомена за споделеното, който ни топли и ни дава сила. Това е най-важното. Хубавите истории, хубавите книги съществуват заради това. "

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Относно това, че в България Мураками се превежда от английски, ще ви кажа, че това е изискване на самия автор и неговите агенти. Да се намери добър преводач от японски, особено на художествен текст, е изключително трудно и няма гаранция дали преводът ще е качествен. А и нито текстът, нито кориците, на което и да било негово издание, не се публикуват преди да получат одобрение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тежестта пада не върху качеството на превода, а върху факта, че преводът преминава през два светогледа (двама преводачи) и на две култури. Инак, да. Хубаво е, че е удобрен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотна новина от издателство "Колибри"-

"В него има нещо много специално“, казва Лиз Фоули - британската издателка на Харуки Мураками, като споменава смесването на всекидневното с фантастичното. Освен с поразителния стил на писане, писателят е известен с любовта си към джаза. Следващата главоблъсканица, с която авторът на „Кафка на плажа“ ще сюрпризира българския читател, е романът „След мръкване“. Чакайте го, до месец-два ще бъде в книжарниците!"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мураками е след фаворитите за Нобелова награда за литература тази година. Стискайте палци! :) Резултатите на 6 октомври.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Издателите на Мураками в България са пуснали инфо, че през 2012 ще издадат и последната му книга - "1Q84"

Линкът е към интересно представяне на книгата:

http://www.stand.bg/page/detail/id/3681

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Jazz Messenger

Това е едно страхотно есе, написано от Мураками. Случайно попаднах на него, докато се ровех из нета. Има страхотни идеи и особено много ми хареса края:

It’s true. There aren’t any new words. Our job is to give new meanings and special overtones to absolutely ordinary words.” I find the thought reassuring. It means that vast, unknown stretches still lie before us, fertile territories just waiting for us to cultivate them.

 

Горещо го препоръчвам!!! :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм го чел. Но гледах един филм правен по негова книга - 'Noruwei no mori' .

Филмът бе покъртителен отвсякъде.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз затова съм сложила линк- надали го има някъде публикувано тука в бг, а иначе филма го знаем - с Кеничи Мацуяма даже тука във форума Norwegian wood :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не работя в издателство "Колибри"- просто чакам с нетърпение всяка нова книга и на 26.03.2012 г. излиза "След мръкване" - My link

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не работя в издателство "Колибри"- просто чакам с нетърпение всяка нова книга и на 26.03.2012 г. излиза "След мръкване" - My link

 

Не я препоръчвам особено - нещо не ми хареса. Не, че беше лоша, ама е имал и по-добри попадения.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...