Jump to content

Haruki Murakami


Recommended Posts

300px-HarukiMurakami.png

haruki_murakami_he_wanna_talk.jpg

 

Най-добрият и най-превеждан съвременен японски белетрист! Накратко, ако още не сте чели нищо от него заемете се със задачата това да се промени, защото произведенията му са гениални, каквото и да кажа ще бъде малко, така че се спирам на опцията да не кажа почти нищо, но пък събрах и качих това-онова, основно най-известните му и световнопризнати творби...

 

Личният ми опит с Мураками: Преди една година сестра ми, която е в крехка тийн възраст прочете няколко негови книги за около една седмица, което ме накара да се усъмня в литературните качества на автора. Още повече, по рафтовете в книжарниците напоследък е пълно с негови книги на английски, български, руски, сигурно и на японски ще открия скоро, така че се подведох и реших, че това ще да е японския Пауло Коельо или нещо от сорта, затова прочитането на първата негова книга се отложи във времето, докато не дойде един кофти следобед, в който алтернативите ми за прекарване на деня се свеждаха до зяпане през прозореца или рефрешване на някой форум.. взех "Хроника на птицата с пружина".... и откачих!!!! Романа описва съвременния живот в Япония като представя разнородни типажи и обществени проявления вплетени в най-лудия сюжет, който и да искате не можете да си представите. Появяват се проститутки медиуми, политик от върхушката на обществото със съмнително минало и морални ценности, ветеран от забравената военна кампания на Япония в Манджурия, 16-годишно момиче с особено всекидневие и какви ли не още откачалки... това е една от най-добрите книги, които са ми попадали ;)))))))

 

Мураками в Бг Уикипедия

 

 

Ако някой иска мога да кача и другите му разкази и неща.

 

Последен проект: Романът 1Q84, който е трибют към Оруел също така е роман на 2009 в Япония и е най-четената книга в момента. Английският превод ще излезе през 2011 чак ;(

1q84-murakami-book.jpg

 

П.П. Повечето му неща са преведени на бг. Ако някой иска мога да му хвърля "Спутник Суийтхарт", "Хроника на птицата с пружина" и " На юг от границата, на запад от слънцето" (хаха..ето този роман забравих в ревюто), които имам книжни да казва. ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина ще се радвам, ако повече хора се заинтересуват и открият поне някаква причина, дори експериментално да се пробват да прочетат нещо от този автор. На мен ми е интересен от гледна точка на това, че е странен културен хибрид, японец живял изключително дълго време в чужбина, което именно му дава перспектива да усети това, за което пише и едновременно да го види отвън. Рядка находка е. В 'Птицата с пружина' според мен успява да се изрази най-ясно и да покаже размаха си. Сега чета една от по-ранните му книги "Dance Dance Dance", която пише точно след като става световноизвестен с "Норвежка гора" и ми е много интересно да наблюдавам стила му в развитие, обособява разни теми и чак в "пружината" ги разгръща триумфално. В тази книга най-много ме прикова т.нар. мотив "the loner in the crowd", който ми е страшно интересен като цяло и особено много в литературата. Другото, което е безспорен успех е вътрешния фокус, който Мураками е успял да съхрани страшно добре и на читателя не му се вярва, че действието се развива в един от най-динамичните градове в света; цялата динамика е събрана в пороя от единични странни събития, които изведнъж нападат живота на обикновения човек. Много са нещата, които можеш да откриеш в книгата... Който реши да я чете, нека драсне първи впечетления или първи разочарования.. първи откровения :P

На който не му се чете на англ. или не се чувства особено сигурен в английския си да драсне едно ЛС, предлагам безкористно услугите си на book-lender.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз обичам Харуки Мураками, може да се каже, че съм прочела всичко, което е издадено на български (освен ако нещо не е убягнало от вниманието ми, но се съмнявам :D ). Благодаря за линковете, ще наваксам веднага с нещо нечетено.

Най-любими са ми "Норвежка гора" (чакам с нетърпение филма след някой друг месец, макар че Кеничи Мацуяма да не отговаря напълно на представата ми за главния герой) и "На юг от границата, на запад от слънцето".

"Птицата.." ми беше на мен пък най-трудна за четене, малко размита ми се стори концепцията, а повествованието - твърде разтеглено, а някои отклонения от основната сюжетна линия (като въпросния ветеран) ми се сториха крайно нелогични, да не кажа излишни.

Мен лично това, че е културен хибрид ме устройва, тази негова "прозападност", за която понякога го обвиняват в Япония, го прави по-лесно смилаем, така да се каже (типично японските автори като Кавабата Ясунари, Юкио Мишима и дори Банана Йошимото са ми понякога малко трудни за възприемане).

 

1Q84 - Оруел - това трябва да се прочете, когато му дойде времето. :D Защо цели две години ще се превежда?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам, аз му имам "What I Talk About When I Talk About Running", която хем на някакво ниво ми хареса, хем ми беше бая мудна. Така, както ги поставяш нещата, може да пробвам и някоя друга.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-любими са ми "Норвежка гора" (чакам с нетърпение филма след някой друг месец, макар че Кеничи Мацуяма да не отговаря напълно на представата ми за главния герой) и "На юг от границата, на запад от слънцето"....

1Q84 - Оруел - това трябва да се прочете, когато му дойде времето. :D Защо цели две години ще се превежда? :scratch:

 

Честно казано съм със смесени чувства за филма. От една страна харесвам мнооого играта на К. Мацуяма (според мен един от малкото истински талантливи актьори от неговия тип), но пък имам ужасен неприязъм към екранизации. Филмовоте адаптации на книги винаги са ми били като насилствено наслояване на чужди идеи върху оригиналния замисъл... Има и друго нещо, което ме дразни още повече... след като гледам някой филм, после не мога да си избия от главата чисто визуално вида им и атмосферата от филма, все едно начина по-който съм усещала една книга и дори вида на героите е брутално изнасилен от филмовия му еквивалент.. обичам филми вдъхновени от книги, но не и едно към едно предаване на сюжета.. Дано този се окаже приятна изненада.

То всичките му книги се появяват горе-долу след около две години на английски... странното е, че понякога изданията се различават. Някои глави от японските оригинали изобщо не се превеждат (по желание на автора), а още по-странното е, че Мураками обикновено не предоставя японските оригинали за превод на други езици, а държи да се препревеждат от английския превод... А за 1Q84 изобщо не е давал никакъв хинт за какво се разказва в книгата преди да излезе, в последствие се оправдава масовото очакване, че е директно инспирирана от 1984 и в нея се разказва подобна любовна история като в дистопията на Оруел, но в модерен прочит. Чакам я с нетърпение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз направих грешката много малка да се запозная с него. И сега трябва да препрочета първите две негови книги, които излязоха на български, за да ги осмисля наново.

Иначе съм му чела всичко на български плюс няколко публикувани разказа на английски и цялата поредица за Плъха още преди да я изкарат (то трябва третата да излезе до няколко месеца).

Разкошен автор, любимия ми тип писане плюс абсолютна откритост и никакви табута. Знам, че е много критикуван в началото на 80те, заради симпатиите си към Запада, но в последствие именно уникалния му микс между изток и запад го превръщат в такова чудо на японската, а и световната литература. Аз лично съм фен на Спутник, моя любов. Историята е най-сюрреалистична и красива там, докато Норвежка гора ми бе леко предвидима, макар и все толкова добра.

 

Колкото до екранизацията...Актьорския подбор е разкошен, но не смятам да го гледам с очите, с които съм чела книгата. Ще го приема като отделен филм и силно се надявам да съм доволна от самия филм. Кеничи е невероятно талантлив актьор и не мисля, че ще има проблеми с превъплащението в доста мрачния и статичен В/Уатанабе, макар да е малко млад.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Норвежка гора" я прочетох и ми хареса, всъщност тогава не бях запалена толкова по азиатското, препоръчаха ми яслучайно на нея и си я купих. Не знаех, че и филм правят, ще ми бъде интересно. Много тежка ми се стори книгата. И затова не повторих този автор, трябва пак да се пробвам. Напоследък все по малко чета и ще ми се отрази добре. Поздрави за темата!!!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Днес прочетох финалните 100 страници на "Kafka on the Shore" и мога само да кажа, че е великолепна. Това е първото нещо на Мураками, което чета и останах доста доволен. Стилът му е лек и увлектаелен, лесен за четене, но много майсторски успява да ти въздейства почти на подсъзнателно равнище. Типичната графичност на съвременните (а и повечето от класическите icon_biggrin.png ) японски автори я има и при него, макар не толкова силно изразена. Сексуалните сцени, например, за мен бяха прекалено и донякъде ненужно графични, но това не ми попречи на общия кеф от книгата. Предполагам, че ако бях 4-5 години по-млад това щеше да е дори голям плюс...

Наистина магичен роман в магическия реализъм. icon_smile.gif Определено ще прочета още негови неща.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Случи се едно лято. Хванах да чета книгите на Орхан Памук. След Памук, баш като бях на море, си взех за разхлаждане "Кафка на плажа" на Харуки Мураками. Ако щете вярвайте, но открих невероятна прилика между турския и японския автор. На първо място, и двамата са съвременни творци, но пишат с майсторството на класици. В същото време са твърде авангардни и затова не са приети добре в обществата си. И двамата разказват за чудеса, мистика и романтика, които късат традиционното, в което пребивават със своята непримирима нестандартност. Четях ги на един дъх. Само че дойде един момент, като светкавица, в който захвърлих с невероятна лекота книгите и на двамата. Не ми се искаше да ги прочета отново. Бях се наситила. Бях си припомнила. Струва ми се просто, че те пренаписват тенденциозно стара литература. По нов начин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм чела на Памук и не мога да дам мнение.

Какво разбираш под "пренаписват тенденциозно стара литература"? Като нещо добро ли го възприемаш или по-скоро като недостатък, питам, защото ми стана любопитно изказването ти, но не разбрах позицията ти, не че искам да ти опонирам.

Според мен в съвременния ужасяващо покварен книжен пазар има два типа успешни начина да станеш световно признат автор.

Единият е да си безкрайно талантлив, малко луд, но добре стъпил на земята автор, с подходящо образование и опит и си изчел цялата световна класика... какъвто за мен е Мураками и няколко други съвременни автори.. Винаги съм била убедена, че ако претендираш да си велик автор, ти първо трябва да си влюбен и отдаден на четенето и оттам да се зароди в теб пламъкът на твореца...

А не като втория тип бестселър автори като Дан Браун, Стивън Кинг, за щастие не знам името на автора на вампирската сага, Джоан Роулинг ако щете, които изведнъж замислят някакъв по-кечи сюжет и изхабяват тонове хартия с едни и същи историйки...

За мен поне, втората каста автори много повече разчитат на точно това взимане на сюжети от класически произведения, но понеже са праволинейни и си пишат романите за норматив, те горките не могат да преоткрият нищо друго освен темите засегнати преди векове и единственото, което сами сътворяват е да си ситуират любовната история или мистирия или каквото там пишат в някой мегаполис от 20 век и да си мислят, че пишат нещо невероятно ново...

 

Следващата книга на Мураками, която смятам да чета е "Кафка на плажа"... Не знам защо известно време просто не исках да чета точно нея, но от последните отзиви за книгата се разубедих...

Ще пиша щом я завърша... :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм чела нищо от този автор, но имам ли възможност ще го направя. Човек трябва да опитва от всичко за да коменрита. Относно поста на Ру, може би е имал предвид следното: В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете. Оскар Уайлд

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз се съмнявам, че автор от калибъра на Мураками изобщо си поставя за цел да образова когото и да било... Все пак той е световно признат белетрист, а не читалищен деец от Петрухан.

От къде е този фрагмент? Звучи ми много тъпо, най-вероятно не е преведено както трябва..

В дорбите стари времена литературата си е била наистина добре... народа масово е бил неграмотен и не е трябвало да се занимава да чете книги, които така или иначе не може да разбере...

 

 

Ех този Оскар Уайлд, горкия, на всеки 3 минути се преобръща в гроба си в Париж, защото думите му се появаяват като цитат в някой форум непрекъснато...

Като казах "гроба" и се сетих наистина за гроба му, на който е имало един латински надпис, цитат от Библията: "To my words they durst add nothing, and my speech dropped upon them." Book of Job ("След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях." Книга на Йоб.

Не знам дали по негово желание са издълбали на плочата точно тези думи, но са изиграли ролята както на обобщение на живота му, така и на тъмно пророчество за читателите му от бъдещето.

Тези, които наистина го четата и не притежават прилежно подвързани тефтери, в които си вписват негово цитати, знаят много добре какво имам предвид.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

In old days books were written by men of letters and read by the public. Nowadays books are written by the public and read by nobody - A Few Maxims For The Instruction Of The Over-Educated by Oscar Wilde

Явно не съм чела достатъчно, само ще следя темата ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ахахахах много яко звучи в оригинал... Трябва да се забрани да се превежда О. Уайлд на български, само го оскверняват. Той просто иска да усмее всички критици от неговото време, които се правят на много начетени и свръх напред с метериала. А на български същия този текст звучи все едно Оскар Уайлд лично милее за кризата в четенето...

мерси за истинския цитат, катомова, изкефващ е!

 

 

Ето един разказ, който неотдавна прочетох и много ме впечетли... чете се за 15 минути и е доста различен от повечето теми из творчеството на Мураками.. романтично банален и същевременно много оригинален, като свежа глътка въздух.. вижте го непременно ... от сборника "The Elephant Vanishes" е.

 

Haruki Murakami - On Seeing the 100% Perfect Girl One Beautiful April Morning

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чела съм всичко от Мураками и няколко за него.

Това е един от любимите ми автори - следя с интерес японска литература.

Паралел с Памук не виждам, нито смятам, че пренаписва стари книги.

Има някои общи идеи и похвати с други автори, но по-скоро руски.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След като прочетох коментарите и взех,че се заинтересувах да прочета нещо icon_rolleyes.gif Та ,ако някой има как да даде линк за Птица с пружина или да препрати?!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

защо, не се ли намира в продажба?!

Българското издание е, ако не греша, към 900 стр. Обемиста книга е във всички отношения. Аз бих започнала Мураками с "Норвежка гора" или някоя от първите му книги, най-малко, за да "навлезеш" в стила му. "Птица"-та, според мен, е за читатели, които познават вече почерка му.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами бих потърсила в книжарниците,но незнам как ще съм с средствата за да успея да си купя icon_pale.gificon_rolleyes.gif Иначе ще послушам съвета ти ,щом е по добре от по ранното му творчество да започна icon_biggrin.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мен си е напълно подходяща. Дори я препоръчвам, в нея Мураками направо се разгръща и е в пълната си сила, което точно представя най-добре почерка му. Доколкото си спомням на български е не повече от 600 стр., но след 100-ната те поглъща безпощадно и я прочиташ за 2 дни.

Давай, Дани, смело... чети я, и после да споделиш първи впечетления.

По-ранното му творчество е подготовка за тази книга, въпреки, че първите му книги пък имат други качества (по-стегнати сюжетни линии например), но Птицата си е една панорама от герои и случки, завладяващи до краен предел. Има я в книжарниците, струва 16 лв.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този следобед приключих с "Кафка на плажа" и ако бях написала коментар по-рано, преди да я бях прочела до края, то той щеше да бъде коренно различен.

Това е първата книга, която чета на този автор. В началото започва като изкачване по-много стръмен баир, като малко по-малко като пласт по пласт нещата натежават и се изострят. Като своеобразен преразказ на митологичната - литературна - фолклорна история. И постепенно всичко върви към настоящия момемнт - към антилитературната традиция и онези течения от типа на магическия (или по-скоро мистичния) реализъм (макар че не мисля, че в случая, това е правилния израз). И по този начин към края всички тези пластове сякаш се разрушават и от върха се спускш като по пързалка към дъното, от което не можеш да изплуваш. Романът всъщност много приличаше на древногръцка трагедия, но в съврменен вариант - самите герои сякаш бях типизирани като герои на трагедидия, включително и второстепенните персонажи, и в същото време митът (а не религията - отчасти книгата много ми се доближаваше по някои неща до "Майстора и Маргарита", затова ги разграничавам, дори сега съм решла да я прегледам наново), подкрепен от фолклора движеше действието, а не самите герои. Наистина много са равнищата, на които е изграден романа. Много ми хареса персонажа на Ошима-сан, лично на мен ми бе много интересен (очаквах кръв да се лее около него ;), но... ).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...