Jump to content
lubo0

Книги на български език

Recommended Posts

Ейджи Йошикава

 

МУСАШИ

 

68695z.jpg

 

 

Миямото Мусаши е израснал през епохата, когато Япония започва да се възстановява след десетилетни междуособици. Подмамен от надеждата да стане самурай, той участва в битката при Секигахара през 1600 г. Опомня се ранен и замаян на бойното поле сред хилядите трупове и умиращи. По пътя към дома си извършва необмислена постъпка, която го превръща в беглец. Пленява го дзенски монах.

 

Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.

 

Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравейте приятели от любимия форум. И аз искам да се включа и да препоръчам една прекрасна книга. Не видях да е споменавана досега. Заглавието е "Просто Япония", а авторката е Веселка Маринова. Книгата е на издателство "Изток Запад". Много увлекателно четиво, буквално се чете за един ден. По много интересен и увлекателен начин е описана японската култура, техните разбирания и начин на живот. За всички, които се интересуват от тази прекрасна страна и култура ще бъде наистина приятно да отделят време на тази книга. :es: :es: :es:

 

Чела съм тази книга "Просто Япония"

 

prosto-iaponia-veselka-marinova.jpg

 

Представя интересни факти от живота на японците през погледа на един чужденец. Да си призная малко е хаотична като повествование, и мисълта на авторката се губи на моменти, но е поносимо.

 

Много по-забавна и увлекателна е книжката на Иван Илчев "По на запад ,най-на запад - Япония"

 

japonia2.jpg

 

 

Тази книга не е за Япония като за Япония. Щото в България специалисти по Япония дал Господ. Може да се каже, дори, че са, учудващо много за размерите на страната, а и за разстоянието между Балканите и Източна Азия.

 

Затова нейният автор, гайджинът Иван Илчев, предпочита да разказва за Страната на изгряващото слънце не като историк, какъвто е, а като лаик. Тъй като, казва той, поради ограничеността на знанията си лаикът е много по-близо до незнаещия, който по-лесно го възприема като свой събрат.

 

Специалистите, казва още авторът; са твърде праведни, те разбират от всичко и смъртоносно сериозно се отнасят, към предмета на своите интереси.

 

Иван Илчев предпочита да се отнася към Япония с любознателност и скептицизъм, без предубеждение, но и без преклонение, с възхищение от постиженията й и с усмивка пред странностите й. Майсторски редува сериозното със смешното и ни поднася впечатленията си и личната си интерпретация на видяното с лекота и чувство за хумор.

 

 

 

Написана с прекрасно чувство за хумор, изключително реалистичен поглед от гледна точка на гайджин. През цялото време си наясно, че гледната точка е на чужденец, който не се прехласва излишно от японците и техните постижения. На моменти на високо интеректуално ниво, до степен на неразбиране от обикновения средностатистически човек. Като се има предвид, че Иван Илчев е професор по история, ти става ясно, че няма друг начин за написването на впечатленията му от Япония за престоя му там.

Това е книжка, която те кара да се усмихваш и в същото време те приземява, докато попиваш знания за Страната на изгряващото слънце. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Записките на самурая: Хагакуре - Ямамото Цунетомо

 

5fc2068862ac4d0d.jpg

 

Ямамото Цунетомо (1659-1716) е бил самурай, васал на клана Набешима, владетели на провинция Хидзен (дн. префектура Сага). След смъртта на господаря си през 1700 г. той се оттегля и става будистки монах. Живее в почти пълно уединение в подножието на планината, където го посещава младият самурай Таширо Цурамото, по някаква причина уволнен от служба. В продължение на седем години в разговори под сянката на дърветата старият самурай предава целия си жизнен опит. Младият усърдно записва всичко, което би му помогнало да стане добър самурай, да се справя успешно с живота и да посрещне достойно смъртта. Така се появява ръкописът на Хагакуре кикигаки - „Записки за онова, що чух под сянката на листата". Цурамото не спазва обещанието си да го изгори след смъртта на Цунетомо, тъй като добре разбира неговата ценност и дълги години ръкописът се пази като скрито съкровище на клана Набешима. Хагакуре е изгаряна много по-късно - по заповед на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като е била настолна книга на пилотите камикадзе, които именно от нея се учат на презрение към смъртта и усвояват самурайския кодекс бушидо в една от неговите най-крайни версии.

 

В книгата е събрана и много житейска мъдрост - парадоксална и характерна за японския XVII в. смесица от шинтоизъм, конфуцианство и дзен-будизъм, която обаче в много отношения се оказва валидна за всички страни и времена. Хагакуре е съпоставима с книги от ранга на Към себе си от Марк Аврелий, Джобен оракул, или изкуството на благоразумието от Балтасар Грасиан и Афоризми за житейската мъдрост от Артур Шопенхауер. Преведена е на всички европейски езици.

 

 

Кодексът на самурая - Дайдоджи Юдзан

 

0e55423941999c70.jpg

 

Будо Шошиншу, или "Наставления за поелите по пътя на воина", е авторитетен кодекс от нравствени принципи и практически съвети, които определят поведението на самурая при носене на службата и в личния му живот. Написан през 1686 г. от военния стратег Дайдоджи Юдзан (1939-1730), той е бил изключително популярен сред самураите през периода Едо, благодарение на стегнатото, ясно и задълбочено представяне на правилата на Бушидо - Пътят на воина. Вероятно принос за това има и обстоятелството, че самият автор строго се е придържал към тях и е бил известен сред съвременниците си като жив образец на вярност, самообладание и решителност.

 

Наред с образа на идеалния самурай за съвременния читател ще бъде не по-малко интересна и много ярката и жива картина на реалния всекидневен живот в Япония през този период - лениви и нехайни самураи, крадливи и подкупни чиновници, некомпетентни военачалници, потънали в пиянство и разврат владетели, изоставили всяка грижа за добруването на поданиците си.

 

 

 

История на Япония

 

1fa3b21a11e61c56.jpg

 

Книгата е написана от единайсет бележити японисти (сред тях са Камерън Хърст III, авторът на "Японските бойни изкуства"; Мартин Келтът, Джон Хол, Шинода Минору) под общата редакция на известния специалист Коно Ясуко. Една от знаменитите книги на "Коданша Интърнашънъл", по същество тя е англоезичен вариант на история на Япония. Преводът е направен по подготвяното десет години допълнено второ издание. Екипът от девет западни и двама японски специалисти по история и култура на Япония е съумял блестящо да се справи с изключителното предизвикателство: синтезирано да се представят, ясно и разбираемо включително и за неяпонци, историческите съдбини на страната на изгряващото слънце. Книгата включва богат илюстративен материал и много полезни приложения:

Таблица с имената на ерите (периодите на управление на съответните императори). Включва всички ери от 645 г. (Тайка) до наши дни (Хейсей).

По-Важните събития в историята на Япония, хронологично съпоставени с ключови събития в световната история.

 

 

Бързаш ли, заобиколи и още 300 японски пословици

 

dd29d2e4b934fe95.jpg

 

"Опитът е най-добрият учител" казва една от пословиците в тази книга, а всъщност във всяка една от тях е синтезиран концентрираният многовековен опит на десетки поколения японци, техните наблюдения за света, за обкръжаващата природа и за човешките взаимоотношения "Срещата е начало на раздялата". Всяка една е като късче самородно злато, промивано и шлифовано от потока на времето, тя е не толкова поучение, колкото споделяне на жизнен опит "Любовта може много, но парите могат всичко". Освен чисто познавателният аспект - да ни запознаят със суровия и нелек живот на японците, с тяхната душевност и национален характер, със системата им от житейски "Здравето е по-ценно от богатството" и нравствени ценности "Честността е най-добрата политика" - пословиците и поговорките в книгата представят и твърде своеобразният начин на мислене и многообразното възприемане и чувстване на света, присъщо на жителите на множеството японски острови и островчета. Немалко японски пословици по смисъла си са много близки до българските "Много чиновници - несвършена работа", но много от тях изразяват съвсем различна народна философия (срв. "Залудо работи, залудо не стой" с японската "Който работи залудо, печели единствено умора"). Сродява ги обаче недоверието им към абстрактните, откъснати от житейския опит и неприложими в практиката знания, хуморът и ироничното отношение към света "Който няма недостатъци, има седем, а който има – четирийсет и осем".

 

 

Пътят на воина

 

9bd9abb036f56036.jpg

 

Стъпвайки на Бушидо - Пътят на воина - японците създават една самобитна култура, която няма аналог в света.

Бушидо е етичен кодекс, философска доктрина и начин на живот, чиито акценти са умереността, предаността, воинските умения, честта и смъртта.

Думата "буши" означава воин, а "до" - път. Йероглифът "бу" съдържа два елемента: "алебарда" и "спирам", т.е. спирам с оръжие, налагам мир.

Ето защо воинът е призван да брани мира и за тази цел калява тялото си и овладява бойните изкуства до съвършенство.

Той винаги е готов да посрещне смъртта, затова цени всеки миг от своето съществуване и осмисля красотата и величието на живота.

 

 

 

Замъците на Япония - Владимир Димитров

 

670964b5678f3f69.jpg

 

Книгата pазказва за невеpoятната cpеднoвекoвна аpхитектуpа на Япoния. Автopът, япoниcтът Bладимиp Димитpoв, умелo вплита в pазказа pеални иcтopичеcки cъбития oт мнoгo интеpеcната cpеднoвекoвна иcтopия на Япoния, малкo пoзната у наc. Ще cе пpенеcете в невеpoятните вpемена на oбединениетo на Япoния, изпълненo cъc cpажения, пpедателcтва и геpoизъм. Bpеметo, кoгатo деcетки феoдали вoюват пoмежду cи; кoгатo Япoния cе пpевpъща в единна дъpжава пoд упpавлениетo на мoгъщия шьoгун oт клана Toкугава; кoгатo oт малкo pибаpcкo cелце Toкиo cе пpевpъща в един oт най-гoлемите гpадoве в cвета. Любoпитнo е и cpавнениетo c pазвитиетo на евpoпейcките гpадoве oт тази епoха.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Osamu Dazai (псевдоним)

Tsushima Shūji (истинско име)

240px-Dazai_Osamu.jpg

 

13658_1.jpg

 

За пръв път (не съвсем всъщност, има един сборник с японски разкази от 1973 година, в който има негов разказ) превод на този много интересен японски автор.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз когато си купувах корейския разговорник ,една много дружелюбна дама от интернет, ми направи подарък с тази книга

120113z.jpg

На мен книгата ми хареса :)

От тук може да закупите книгата :)

http://books.bg/books/76/120113.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

^

 

Само че май линка не работи. Интригуващо изглежда книгата. Ще я потърся. Само онлайн ли я има?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добавих линка :D.Може да я има и по книжарниците,но не съм сигурен понеже ми я пратиха като подарък :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

:thanks:

 

Иначе аз горещо препоръчвам на всеки, който има възможност да посети Панаира на книгата в НДК и по специално щанда на издателство 'Изток - Запад'. Има много ценни и интересни заглавия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да се разпиша и за тук с едно малко позабравено произведение на Валери Петров, върху което писах дипломната си работа всъщност - "Книга за Китай". За съжаление самата книга е доста трудно откриваема. Има един единствен тираж от 1958 г., който беше от порядъка на 3 - 4 хиляди екземпляра.

Произведението може да се нарече и пътепис, но това ще е доста неточно определение. Според мен книгата е първият сполучлив опит на художествената ни литература да се представи китайската култура възможно най-обстойно. През 1955 г. Валери Петров и художникът Стоян Венев прекарват близо половин година в пътувания из азиатската страна. Шанхай, Пекин, Кантон, Ухан, Ханджоу, Кунмин, Сиан и т. н. са само част ог местата, които посещава. Той пътува с кораб по Жълтата река и прекосява пустинята Гоби. Среща се с хора с различно обществено положение от всякакви професии... Опитва се да направи кратък преглед на китайските поети и поезия, да представи особеностите на китайския театър и да предаде не безпристрастно обществените нагласи през съответния период не само в чуждата страна.

Не мисля, че мога да представя напълно произведението, затова препоръчвам на всеки, който има възможност - да го прочете.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз когато си купувах корейския разговорник ,една много дружелюбна дама от интернет, ми направи подарък с тази книга

120113z.jpg

На мен книгата ми хареса :)

От тук може да закупите книгата :)

http://books.bg/books/76/120113.html

 

Ако някой има желание, бих могла да му подаря тази книга :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Раздвоение" - Янг Куиджа

 

74604072d2637568.jpg

 

Янг Куиджа е една от най-успешните корейски писателки. През 1978 г. печели наградата „Литературни идеи” за най-добър дебют.

Печелила е редица награди, включително „Съвременна литература”. Повечето ѝ книги са бестселъри не само в Корея - те ѝ печелят и международна известност.

 

"Щастие и нещастие, живот и смърт, дух и тяло, богатство и бедност...

От известно време насам, когато попадна на съчетание от такива противоположни по смисъл думи, не мога да не се замисля.

Със сигурност трябва да има причина дадена мисъл да бъде последвана веднага от своя антоним. Задавам си въпроса

дали това не е работата на писателя – да разтълкува причината за това с обикновени думи?

„Раздвоение“ дава един възможен отговор на този въпрос. Затова бе съвсем естествено в книгата да се появят близначки.

Битието на човека е едно и няма как в него да се открият два противоречащи си живота. Мислех си, че за да разкрия живота,

който е един, но всъщност има две страни, най-подходящо ще е да използвам еднояйчни близначки. Но когато стигнах до

средата на работата, открих един много важен елемент. Осъзнах, че ние всички сме еднояйчни близнаци.

Ние изглеждаме и се държим различно, но достатъчно е веднъж да се преобърнем и ето че аз мога да бъда ти, а ти можеш да бъдеш аз."

 

Янг Куиджа

Share this post


Link to post
Share on other sites

10000000000024_b.jpg

 

„Децата на дракона“ ви приканва да се потопите в смайващия свят на съвременен Китай. Павел Петков е прекарал там две години като преподавател в местен университет и споделя с читателя своите впечатления. Случките и приключенията, за които става дума в книгата, илюстрират различни особености на китайския живот, всекидневие и култура, храненето в Китай, китайския език, училищата и образованието, начина на мислене, предразсъдъци, етикет, суеверия, отношение към чужденците, пазаруване и пр.

Не са спестени и някои изненадващи наблюдения, които опровергават много от популярните схващания и митове за Китай, съществуващи в българското съзнание.

Авторът ви повежда през примамливите и странни улички на китайския град и ви показва хора, места и ситуации, които създават усещането за един съвсем различен свят.

 

Изключително увлекателна книга. Чете се много бързо...предполагам че може да си я вземете от библиотеките, тъй като е от 2009 ;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кратка история на самураите

 

b682ae0b34ee7457.jpg

 

"Думата "самурай" произхожда от глагола "сабуру" и означава "служба", той е родствен и с "буши", който буквално означава "този, който се бие", а втората съставна част на йероглифа "ши" се чете като "самурай". Не всички воини в историята на Япония са били самураи, но и не всички самураи са били войни. Те са били най-висшата класа на едно общество, построено като тетраграм: Ши-Но-Ко-Шо. Войни, селяни, занаятчии и търговци. Без съмнение, били военна класа, но мнозина самураи били прочути като майстори на словото и владеещи изкуствата. Онова, което в Европа наричали "ренесансов човек" се отнасяло с пълна сила за някои самурайски родове, чиито представители били така изкусни с четка за рисуване, както и с меча, точно боравещи с музикалните инструменти не по-зле от лъка за стрелба."

Share this post


Link to post
Share on other sites

663348.jpg

 

+18

 

 

"...И все пак, като претегля всичко до сега - доволна съм, че бях куртизанка. Истината е следна - обичах да правя това, което ми харесва или - ако искате по-точно - обичах мъжете. Всеки път се радвах на възможността да властвам над тях, доставяйки им удоволствие. Кой друг може да даде на своите клиенти поне половината от онова щастие, което им давахме ние..."

 

 

Признавам си, не я прочетох до края...може би поради факта, че е адски перверзна!!!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нещо ново от издателство "Летера".

Повече информация за книгата на Мишима Юкио - Пролетен сняг - Тук

 

34e19403a58502b5.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря за темата !!! Тези дни ще имам възможност да се разходя до "Пингвините" и определено мисля да се заредя с поне 2-3 заглавия от предложените тук :))) аххх, колко обичам нови книжкииии :D обичам и "Пингвините" в подлеза на Софийския !!! Мога да бродя с часове - кеффф !!!

Share this post


Link to post
Share on other sites

В читанка.инфо открих доста книжки от Япония и Китай...

Много полезно за ползващите електронни четци и прочие.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че търсите източните книги. Аз лично не бих чел някога Харуки Мураками. Може да е предубеждение, но знам че пише на английски и живее в САЩ. Аз искам литература от Япония, от хора, които са били и са там и "виждат" нещата. Ще представя няколко книги, които мисля че ще са интересни.

1. Кабавата Ясунари. Видях, че има сложен линк към книги на сиела, но ще си позволя да представя двете книги на Кавабата Ясунари, които са издали.

"Къщата на спящите красавици" - заглавието изглежда интригуващо, почнал съм я само и не знам кога ще я дочета, но има оригинална идея. Освен това произведение има и един кратък разказ в книгата.

149682_b.jpg


"Гласът на планината" - корица не слагам, защото всички снимки, които са и правили, са размазани. Като гледам в нета, това произведение е било издавано и преди. Сега вероятно преводът му е нов. Но така или иначе старата книга май е достъпна само по библиотеки или при книжарници за стари книги.

2. Забелязах и тази книга - "Дневникът на един луд старец" от Джуничиро Танидзаки от Колибри. Тук има информация за автора. Лично на мен ми изглежда интересен - в уикипедия на английски видях страницата за едно негово интересно есе, което едва ли е преведено на български - " В похвала на сенките" - в което размишлява за ценностите на Запада и Изтока.

dnnaedinludst3.jpg


3. Лафкадио Хърн (1850-1904) - чужденец за Япония, той успява да заживее там и да я опознае. И той май е бил издаван преди, но издателство Пергамент Прес ни представя две негови книги - "Японски сказания: Жената на самурая" (2008) и "Японски сказания: Момичето от паравана (2012). И понеже този човек наистина се е посветил изцяло на Япония - аз му се доверявам като разказвач и човек, който би писал правдоподобно за Япония. Книгите са сборници с японски сказания. Някой път трябва да си ги взема - мисля си, че ще са много подходящи за пътувания, а и също много интересни.

А ако мога да добавя - първата японска книга, която четох, беше "Обици и змии" на Хитоми Канехара. Аз слушаш по едно радио представяне на книгата когато я издаваха, и я запомних. После я взех като подарък за сестра ми, но тя и досега си седи при мен. Хареса ми, може би защото си е разказ за модерна Япония, а тогава почти не знаех нищо за Япония като съвременна култура. Сега имам още няколко книги. Аз се интересувам предимно от японските книги, още повече че някои китайски са превеждани от английски ( като говорим за издадените на български език книги изобщо). От тези, които са излезнали през последните 5 години нямам само "Пролетен сняг" на Мишима Юкио, "Гласът на планината" и "Дневникът на един луд старец"(книгите за самураи и не ги броя - не че съм против тях, но съм насочен предимно към литература, третираща други области и идеи). Трябва да намеря време и за тях просто. Знам, че четенето на Мишима Юкио ще превъзходно. Като цяло той е бил много интересна личност, тези които са се интересували от него вероятно знаят. За сюжета на втория сезон на аниме-сериалът Ghost In The Shell са ползвани есетата на Юкио. Това аниме ( и като цяло всички анимета от вселената на Ghost In The Shell) е много интелектуално и сериозно, и със сигурност ще очаквам същото и от автора. И вярвам че няма да остана разочарован. Щом са издали "Пролетен сняг", дано издадат и останалите книги от тетралогията " Море на изобилието". И изобщо да издават японски автори, а не да оставаме с книга-две за три години.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×