Jump to content

Книги на български език


Recommended Posts

Rimedore: относно Мишима Юкио си прав много философски пише, преди няколко години бях чела книгата му "Златният храм" от Колекцията на XX век на изд. Труд и на места ми хареса, на места не толкова, но може би защото и не я разбрах напълно, може би трябва отново да я прочета , но като цяло ми хареса. А книгите на Лафкадио Хърн са наистина много приятни, на мен ми харесаха, иначе и аз мисля, че е издаван и преди защото бях мяркала някакво старо издание на Славейков (ама ... защо не посегнах до го взема пффф :( ).

Аз в момента съм намерила една книга на Сейичи Моримура - "Контейнери на смъртта" (има я в читанка), много се изненадах като я намерих сред домашната библиотека на мама и тати :D там намерих още и една книга на Николай Федоренко - "Зад японската маска" става на въпрос са японската култура и бит - май манията ми по Изтока е по наследство :rolleyes: За втората книга не съм много убедена дали ще е достоверна, защото е писана от руснак.

Иначе напоследък много рекламират тази книга:

 

167501_b.jpg

 

А от издателство Колибри скоро ще издадат тази:

kthru3.jpg

 

Мисля да си ги взема при първа възможност :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря стреличке, че разкриваш нова японска книга. Ще почна да се оглеждам за нея. А относно другата се сетих за "Любовникът" на Маргарит Дюрас. Аз четох тази книга преди години и не помня подробности, но ми хареса. Та това относно темата за Виетнам.

А дали ще настъпи време, когато ще има месечни каталози с всичко ново и интересно от целия литературен свят и специално Изтока, и сериозно издаване на книги... Може би след години, когато светът се поуспокои (освен ако не го затрият дотогава).

Но оптимизъм : )

PS: Аз така или иначе по някое време ще си поръчам по амазона готини японски манги, защото е престъпление да ни лишават от тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

big_251.jpg

 

Влиянието на Япония в съвременния свят е огромно. Тя заема едва една тристотна част от територията на планетата, а делът й в глобалната икономика е една шеста. Само преди век и половина по тези земи са се простирали оризища и са властвали феодални деспоти. За петдесет години Япония става значима имперска сила. Това е първото японско "чудо". В края на Втората световна война страната е разбита, съсипана, поразена от унищожителния заряд на атомната бомба. Мнозина желаят пълното изтребление на японската раса. Ала Япония не просто преживява поражението и оцелява, но и израства като свръхмощен икономически фактор в световен мащаб. И това е второто японско "чудо". Чудесата обикновено нямат обяснение, японските обаче имат своите корени. Те са в ценностната система на нацията, в начина, по който реагира на обстоятелствата, в нейната специфична култура, мировъзрение и традиции. Проф. Кенет Г. Хеншал, навлязъл дълбоко в историята на Страната на изгряващото слънце и в японския национален характер, по убедителен начин мотивира стремителния възход на една от най-развитите и привлекателни държави в света.

 

http://www.rivapublishers.com/index.php?page=books&book_id=251&PHPSESSID=e703f8fe708d0a27de42942bc81f298e

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето тази книжка с разкази на Лафкадио Хърн е доста интересна.Аз в момента я чета и съм доволен :)

 

191349351537.jpg

 

Инак в нета може да намерите друга негова книжка с разкази преведена на български и с възможност да се чете онлайн. Мисля че,беше в читанка.инфо

 

Римедор,тази книга "Къщата на спящите красавици" си я взех миналата година,след като гледах един американски филм,който беше със същото име. Само дето в книгата историята е през погледа на един възрастен мъж,а в филма беше от името на една девойка. Малко смущаващо ми беше докато я четях. Ама японци,какво да ги правиш.При тях си нямат скрупули от това дърти мъжоря да им се иска да са с млади момичета и то не само да им се иска,ами и да правят в действителност някой неща с тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

162314_b.jpg

 

Цитат
Книгата се състои от три взаимосвързани раздела: Преглед, анализ и обобщение на ключови понятия като иновация, иновационен процес, национална иновационна система общество и икономика на знанието. Описание на иновационната практика на страните от Източна Азия чрез разграничаване на отделните периоди на иновационно развитие на Япония, Република Корея и Китай. Философско осмисляне на иновационната динамика на страните от Източна Азия чрез обобщение на фундаменталните принципи, подходи, фактори и механизми на иновационно развитие.

 

Тук

 

Интересно е, че в Корея и Япония държавата също е играла и играе голямо значение за икономическото им развитие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Издирени и записани чудновати истории

 

cc8bf8bd3665aacf.jpg

 

"Отдавна имах желание да подбера и запиша чудноватите, странните и неповторимите събития и неща, които са се случвали в древността и които още стават днес.

Искаше ми се да събера на едно място разпилените по многобройните книги истории и забравените случки в изгубените свитъци,

та да са наедно, сякаш свързани в един наниз. Разпитвах навсякъде, където съм ходил, и всеки, който съм срещал, ако знае що-годе нещо.

Събирах ги като откъснати листове с недовършени редове." Ган Бао

 

Мечът без меч

 

789021c26c8a7955.jpg

 

Ямаока Тешю е забележителна личност от бурната епоха, поставила началото на съвременна Япония.

Той постига задълбочено просветление на четирийсет и пет годишна възраст и осъзнава скритите закони на бойното изкуство с меч, дзен и калиграфията.

Тешю е изключително многостранен и плодотворен майстор: несравним боец с меч, който основава школата на Не-меча; мъдър и състрадателен учител по

дзен в традицията на Текисуи; ненадминат калиграф, който свързва всичко земно и божествено в четката си. Дори днес, близо век след смъртта му,

невероятната жизненост на Тешю може да бъде забелязана в произведенията му. Ако се наблюдава внимателно, забележителното преобразяване,

свързано с пробуждането на Тешю както и задълбочаването на неговото просветление по време на последните осем години от живота му, ясно личат

в калиграфиите му. Мусаши най-видният самурай може би е единственият друг практикуващ, който по подобен начин успява да навлезе в същността на

толкова много Пътища. За разлика от Мусаши, чиято действителна история е трудно да бъде установена, за Тешю има много повече достъпна информация.

Благодарение на нея може да се добие точна представа за този човек и неговото учение.

 

В тази книжарница Тук има големи намаления на "Замъците на Япония" и "Мечът без меч".

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз току що дочетох "Химн на смъртта - истинският живот в Северна Корея". Много, ама много интересно. Не знам кое е и кое не е вярно за живота там, но си мисля, че книгата е близо до истината, дори и да преувеличава в някаква степен ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пратих по сестра ми 2 книги за Варна за подаряване. Ако има желаещи, изпратете ми ЛС. Трябва само да ми кажете коя от двете книги желаете, защото искам да ги дам на различни хора. Това са книгите:

"Японски загадки - Айджин"

 

"Химн на смъртта"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някой да има впечатление от трилогията на Харуки Мураками "1Q84" на издателство Колибри? Аз принципно не бих чел никога този автор но ми стана интересно поради явната алюзия към "1984" на Джордж Оруел. Може пък тези книги да ме "отворят" към автора, кой знае. Но все пак се чудя...

1q843.jpg

1q8423.jpg

1q8433.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 10 декември, отново "Колибри", ще пуснат на пазара романа "Пътят на лотоса" от най-известния южнокорейски - колкото и странно да ми прозвуча - дисидент Хуанг Сок-Йонг. По описание това е роман за млада куртизанка и процъфтяващата търговия на жива плът в Далечния изток края на 19 век. Действието се развива на фона на динамичните исторически събития и нравите от онази епоха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някой да има впечатление от трилогията на Харуки Мураками "1Q84" на издателство Колибри? Аз принципно не бих чел никога този автор но ми стана интересно поради явната алюзия към "1984" на Джордж Оруел. Може пък тези книги да ме "отворят" към автора, кой знае. Но все пак се чудя...

 

 

Засега съм още в началото, но ми хвана интереса - бих казала, че от всичко, което съм подхващала негово, тази засега ми води по точки. А съм му чела вече 3-4 книги. Засега не виждам някакво намигване към Оруел освен факта, че в наратива се споменава една секта, която може и да стане по-основен мотив впоследствие, но не мисля, че книгата страда от това по някакъв начин. Има и елемент на мистерия, който не е толкова реалистично-магичен, както в другите му книги, което значително ме радва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако се чудите каква книжка да си купите, може да проверите в каталозите на издателство "Изток-Запад". Ето тук

 

Аз лично си направих един новогодишен подарък и си купих книгата на Кон Джи Йон "Кака Понсуни". Очаквам да е много интересна предвид резюмето, което прочетох :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пък в едно списание се натъкнах на рекламата на тази, която е излезнала наскоро:

pytnalotosa3.jpg

 

Анотация:

Шим Чонг е легендарен образ в корейската митология. Белязана с печата на трагичното, вълшебното и най-вече на патетичното, историята за Шим Чонг се е предавала устно от поколение на поколение, преди да бъде оформена като пансори, а после и като роман, перла на корейското литературно наследство.

 

В „Пътят на лотоса“ Хуанг Сок-йонг взeма за основа легендата за Шим Чонг и ни пренася в края на ХIХ век, когато страните от Далечния изток са изправени пред предизвикателствата на западните сили и в страната процъфтява проституцията. В тези времена на недоимък и корупция търговията с деца е широко разпространена в Югоизточна Азия. Шим Чонг не прави изключение: продадена като шестнайсетгодишна девойка на богат и престарял търговец от Нанкин, тя опознава всички неволи на сексуалното робство от бреговете на Жълтата река до пристанищата на Шанхай, Тайван и Сингапур и извървява трънливия път до висшето куртизанско изкуство на гейшите. Изпитанията, на които е подложена младата Шим Чонг, се вписват великолепно в една внушителна сага на търговията с плът в преломен за Азия период, когато континентът се раздира от междуособни войни и е обект на ламтежите на западния империализъм. За фон на приключенията на Шим Чонг служат епизоди от Опиумната война, Тайпинския бунт, постепенното завладяване на островите Рюциу от Япония, нахлуването на „черните кораби“ на комодор Пери и Китайско-японската война от края на века.

 

С „Пътят на лотоса“ големият корейски писател ни поднася прецизно документиран роман за нравите в тази далечна страна, както и много увлекателен исторически разказ, наситен с екзотика и силни страсти.

 

 

А ето и откъс (от сайта на издателство "Колибри"):

 

Хуанг Сок-йонг „Пътят на лотоса“

 

Потъваше в бездната. Носеше се върху полюляващ се копринен воал към най-големия мрак на морските дълбини. Някаква стена се простираше пред очите й, струваше й се, че пропада в шеметната паст на кладенец.

− Помощ! Спасете ме!

Викът на Чонг не излезе от гърлото й. Беше отекнал само в главата й. Изведнъж тя усети, че с оглушителен шум пробива леденото дъно на бездната. И същият копринен воал, който я носеше към нея, я оттласна нагоре. Чонг леко се устреми към отвора – сега вече каменната стена се плъзгаше в обратна посока. Кръстът и главата й се извиха назад така, че брадичката й първа докосна небето. Внезапно изхвърлена от кладенеца, тя бе грубо запратена в някакъв ъгъл.

Полуотворила клепачи, Чонг зърна малка дървена кабина. Опипа около себе си и разбра, че лежи на груба бамбукова рогозка. Подът се наклони и я запрати към противоположната стена. Точно срещу себе си забеляза врата с решетка в горната част, през която идваше въздух. Като се опря на наклонената стена, успя да се доближи до вратата и да сграбчи дръжката – здраво закрепена дървена топка. Блъсна вратата, но тя само се открехна: вероятно отвън бе затворена с голям катинар. Когато кабината се наклони в обратната посока, девойката отново се улови за дръжката, а другата й ръка се вкопчи в решетката.

През нея успя да различи предната част на кораб. Видя как вълната се разбива и пяната се разлива по палубата. Беше тъмно. В покритото с черни облаци небе забеляза няколко по-светли петна. Дали беше утро, или привечер? Килията й гледаше към коридор, отвеждащ към палубата. Виждаха се част от борда и една стена, но никакъв човек. Разбиващите се по дъските вълни оформяха пенливи струи, които достигаха до вратата. В края на коридора се появиха два силуета. Те се придвижваха, като неуверено се облягаха на фалшборда. Чонг пусна решетката и топката на вратата, свлече се на пода и се сви в ъгъла. Вратата шумно се отвори. Морският бриз нахлу в тясното помещение. Единият от мъжете вдигна лампа пред лицето си и заговори с другия на непознат език. Двамата влязоха в кабината, затвориха вратата след себе си и клекнаха. Единият носеше кръгла шапка и синя риза с отворена яка, а другият, с коси, събрани на кок, беше опасал челото си с бяла памучна кърпа. Той тихо попита Чонг:

− Дойде ли на себе си?

Сгушена в ъгъла, Чонг не отговори.

− Не ме ли позна? Аз те доведох тук.

Тя разгледа лицето му на светлината на лампата. Наистина това беше корейският търговец, когото беше забелязала на пазара в Хуанджу. След като китаецът със синята риза му пошушна нещо, той продължи:

− Мокра си. Ето, сложи си това.

Хвърли в краката й пакет и добави:

− Ще излезем за малко, докато се преоблечеш.

Двамата мъже се измъкнаха, след като закачиха лампата на дръжката на вратата. Чонг погледна тялото си – беше облечена в бяло, все едно бе в траур; дрехите й бяха съвсем мокри. Развърза връзките на късата риза и на полата. Останала по фуста, сви колене до брадичката си, за да скрие гърдите си, после отвори пакета. Нахлузи черен панталон, който напомняше корейски долни гащи, и го върза на кръста си; после широка копринена риза с платнени копчета, чиято яка стигаше до ушите й. Лицето на корееца се показа зад решетката.

− Още ли се мотаеш? Я по-живо…

Тя грижливо сгъна корейската риза и полата, които беше съблякла. Старателно оформяше съвършен квадрат, когато вратата отново се отвори. Китаецът се наведе и припряно грабна пакета. Преди да я пусне да излезе, кореецът я попита:

− Как ти беше името?

− Чонг – отговори тя съвсем тихо.

− А фамилното ти име?

− Шим.

− На колко си години?

− На петнайсет.

− Не забравяй, че вече няма да си Шим Чонг.

Тя не попита как ще се казва. Търговецът огледа мълчаливото момиче.

− Като свършиш с обличането, последвай този господин.

Вратата отново се отвори и вятърът нахлу яростно в кабината. Когато се затвори, тишина и сумрак изпълниха помещението. Лампата си бе отишла с посетителите. През решетката Чонг видя как светлината се отдалечава и изчезва. Забеляза метална кука на вратата, завъртя я след кратко колебание и пред решетката падна капак. Сега вече настъпи пълен мрак. Седнала на рогозката, Чонг опипваше пода около себе си. Преди беше забелязала някои предмети: ето тези две плетени бамбукови възглавки. Продължи проучването и напипа плетен кош, в който имаше метален съд с капак. Чонг прошепна: „Нощното гърне“. Развърза панталона си и седна на гърнето. Много дълго се беше сдържала и се облекчи с обилна и мощна струя, сякаш се изпразваше от цялата течност в себе си. Когато беше с пола, задните й части не се виждаха, но с този панталон оставаха оголени. Макар че никой не можеше да я види, тя ги прикри с двете си ръце.

Коприната проскърцваше при всяко движение. Първоначалното й смущение изчезна; започваше да свиква и да се чувства по-добре.

„Щом не съм Шим Чонг, коя съм тогава?“

Не след дълго дойде кореецът и я отведе към предната част на кораба по страничен коридор. Вървяха неуверено поради бордовото клатене. Влязоха в доста голяма кабина, осветена от няколко закачени на тавана лампи с платнени абажури. Беше светло като в салон, където се подготвят за тържество. Посрещнаха ги двама китайски търговци, облечени в коприна, с шапчици, изпод които се спускаха дълги плитки, както и трима матроси с къси блузи. До стената, гледаща към носа, беше поставен малък олтар; от двете му страни имаше по един меден свещник със запалена червена свещ. Пред олтара на ниска масичка бяха подредени дървени чинии с прости ястия. Имаше и купа с ориз, порцеланова гарафа с извито гърло и няколко чаши. Всеки от присъстващите вършеше безмълвно работата си. Явно всички знаеха какво се очаква от тях. Китаецът, който беше дошъл с корейския търговец, подаде мокрите дрехи на момичето. Един моряк ги разстла на пода и постави върху тях голямата кукла, която беше облегната на стената. Сламените крака и ръце на чучелото бяха прикрепени здраво за тялото; главата беше направена от голяма кратуна с нарисувани очи, нос и уста. За да се вижда, че куклата е момиче, бяха боядисали бузите й с червена боя и оформили съвсем малка алена уста. Морякът пъхна сламените ръце в блузата на Чонг, после прикрепи полата. Прекалено късите крака стигаха до средата й. Облечена по този начин, куклата наподобяваше човешка фигура. Корейският търговец взе четчица за рисуване и написа на дрехата: „Това е душата на Шим Чонг, родена в този час и на този ден в Хуанджу, кралство Хедон“. Спътникът му също се приближи и залепи на главата от кратуна лист жълта хартия, украсена с дракон и надпис с китайски йероглифи: „Дано кралят на Жълто море благоволи да приеме този дар“. Двамата свиха куклата и я поставиха да седне пред олтара. Церемонията можеше да започне.

Капитанът направи три дълбоки поклона. Запали ароматните пръчици и ги вдигна над главата си, преди да ги сложи в дървената поставка. После постави на олтара чаша, в която един моряк сипа алкохол. Поклони се още три пъти. Един след друг търговците сториха същото, а моряците се събраха, за да отдадат почит на краля на морето. След като церемонията приключи, всички се качиха на палубата и застанаха на носа на кораба. Морякът, който носеше куклата в ръка, я вдигна над главата си. Останалите сведоха глави и започнаха да се молят със събрани отпред ръце. Ето че морякът хвърли сламеното чучело в тъмната вода. То се заби в ръмжащата стихия, която веднага го погълна. Изкукурига петел и Чонг се събуди. Беше тъмно.

„Дали този кораб не ме е отвел обратно на село?“

Но не се осмели да отвори вратата, за да види, и помисли, че вероятно се е заблудила. Сега вече корабът се полюляваше едва-едва, вятърът беше утихнал. Още й се спеше. „Само преди три дни напуснах дома си и нашето село с прасковите. Защо всичко вече ми се струва така далечно и неясно?“

Сякаш чуваше кашлицата на слепия си баща в мрачната стая. И хъркането на мащехата си Пендок, която се беше върнала късно от церемонията и бе заспала на дъсченото мару. Вместо да приготви вечерята, жената спеше облечена в пъстрия си шамански костюм. Дори не беше прибрала свещената сабя и звънчетата в малкото светилище, където обикновено ги слагаше. Оставила ги бе да се търкалят по пода. Чонг се зае с вечерята на баща си, използвайки даровете, донесени от мама Пендок. Отдели месото и рибата, които трябваше да допече на огъня, сложи оризовите питки и белия ориз в тенджерата, за да ги претопли. Когато заставаше пред огъня, където пламтяха борови клони, винаги мислеше за покойната си майка, починала малко след раждането й. Баща й често й напомняше, че майка й я наричала „малкия Бодхисатва Авалокитешвара“. Чонг си представяше, че се носи по небето върху море от облаци. В далечината виждаше двореца с керемиден покрив, където живееше Буда заедно с единайсетте бодхисатви; под облачното море се простираха селата на смъртните. Буда посочи един бодхисатва и му каза: „Мъжете и жените живеят в разврат заради греховете ти. Върни се сред тях, прероден като жена, и пробуди съвестта им“. Буда Шакямуни протегна ръка и измежду облаците се появи пътека от светлина.

Чонг забеляза блестяща арка, извисяваща се над скромна колиба в малко селце. Къщичките се гушеха една до друга в подножието на планината. Една жена спеше със свити крака, пъхнала ръцете си под главата вместо възглавка. Стори й се, че гледа паната на познат параван – толкова често бе виждала тази сцена. Ухание на индийски люляк изпълваше въздуха около къщичката, в небето се носеха цветни облаци. Бодхисатва Авалокитешвара слезе от светлинната арка, облечен с небесна златоткана дреха, с развят пояс на кръста и с нефритова корона на главата. Появи се пред жената, на име Куак, задрямала след изнурителната си работа като шивачка, с която си вадеше хляба. Бодхисатва, чиято съдба беше да стане Чонг, й каза: „Жено, аз съм Бодхисатва Авалокитешвара от Южното море. Съгреших и трябва да се преродя в човешко същество. Орисан съм да живея при теб. Шакямуни ми нареди да служа на хората, моля те да ме приемеш и да се смилиш над мен“.

Известно време след този сън жената Куак роди дъщеря, но почина при раждането. Шим, слепият баща на новороденото, бе принуден да обикаля къщите, за да проси мляко. Преди да умре, родилката му бе казала: „Скъпи съпруже, толкова бих желала да живея с теб сто години, но съдбата не ми отпуска нито ден повече. Не съжалявам кой знае колко, че животът ми свършва сега, но съм отчаяна, че те оставям, клети ми мъжо. Мъчно ми е за теб. Представям си колко ти е трудно да ходиш с тояжката си опипом, понякога да пропадаш в дупки или да се спъваш в камъни, и виждам как оплакваш жалката си участ.

А аз трябва да изоставя това дете, което родих на повече от четирийсет години, преди дори да успея да го накърмя. Какво ще правиш, за да изхраниш дъщеря без майка, откъде ще намериш мляко, как ще я обличаш през пролетта, лятото, есента и зимата? Скъпо детенце, небето е безмилостно, а боговете са безсърдечни. Ах, защо не можах да родя по-рано, защо не мога да поживея по-дълго! Да умра веднага след като родя момиченце! Какъв грях съм сторила, та да се разделя толкова бързо с него? Скъпи съпруже, чуй ме: ще я наречеш Чонг; в чекмеджетата на шкафа ми ще намериш нориге, които изработих преди много години за бъдещата си дъщеря, не забравяй да й ги подариш и когато се ожени, закачи ги на елека й. Чонг беше съвсем малка, когато вече водеше баща си из селото, като държеше тояжката му.

Когато навърши десет години, мама Пендок от съседното село срещна бащата на Чонг на една панихида, където той рецитираше будистки сутри. Още същата вечер дойде да живее с него. И понеже мама Пендок вече стоеше вкъщи, момиченцето отиде да прислужва при госпожа Шан. Вечер много често Чонг трябваше да влачи мащехата си до стаята й и да я слага в леглото – в противен случай тя щеше да си остане просната на дъсченото мару, след като цял ден се беше занимавала с магьосничество.

В онзи ден, преди да тръгне на работа, Чонг отиде в стаята да попита как е баща й. Когато почука на вратата, показа се мама Пендок, разчорлена, с разплетена коса и като се прозя силно, й каза:

− Днес не ходи на работа, баща ти и аз ще отслужваме погребение, ти ще пазиш къщата.

− Ще придружите баща ми?

− Ами да, аз ще удрям гонга, а той ще казва сутрите.

Тръгнаха двамата сутринта, но на обед мама Пендок се върна сама. Подаде на Чонг питки с див пелин и боров прашец – вероятно й ги бяха дали на церемонията или ги беше купила по пътя. И защо такова благоразположение? Мащехата влезе в кухнята, напълни голямата тенджера с вода от делвата, след това сложи в огнището сухи борови клонки.

− Мамо, защо топлите вода?

− Ще те заведа да видиш шамански ритуал.

− Мен ли?

Без да отговори, мама Пендок изля топлата вода в коритото и каза:

− Измий си косата и се изкъпи.

Чонг се поколеба и не помръдна от прага на кухнята. Но мащехата грубо я хвана за китката.

− Ако не искаш да те обладаят злите духове, трябва да си чиста.

Чонг се съпротивляваше, извиваше рамене и стискаше ръце пред гърдите си. Мама Пендок изви пръстите й, разтвори ръцете й и успя да съблече блузата й и да развърже

полата й. Накара я да наведе глава, за да разплете плитката й и да измие косата й. Изля кофи вода върху раменете и гърба й. Натърка я с хубав сапун от червен фасул, който извади незнайно откъде.

− Колко е нежна кожата ти!

За първи път й казваше нещо мило.

След като я изсуши с кърпа, тя вкара девойката в стаята си.

− Ще видим един важен човек. Облечи си нови дрехи.

Чонг извади от шкафа костюма – жълта блуза и червена пола, който госпожа Шан й беше подарила миналата година за Празника на пълнолунието. Беше го прибрала грижливо и още не го беше обличала. Приготви си и чифт чорапи с остри върхове. Докато вадеше бельото си от шкафа, попадна на едно украшение: малка сребърна брошка с висулки за украса на елека й. Обхвана я силно вълнение, сълзите й се застичаха по пода на стаята. Поколеба се за миг, галейки с пръсти скъпоценния накит, изобразяващ двойка диви патици, и го закачи на панделката на ризата си.

− Какво правиш там? Излизай бързо.

Нетърпеливата мама Пендок дръпна вратата. Видя Чонг права в средата на стаята, облечена с най-хубавите си дрехи. Сигурно й се стори възхитителна, защото я огледа от глава до пети, като присвиваше очи. „Можеш да се омъжиш, каза си тя, но бракът не е нещо кой знае какво! Впрочем донякъде точно това и ще се случи…“

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Днес когато отидох до една антикварна книжарница да си взема една книга която бях поръчал видях на един от рафтовете книгата на Братислав Иванов " Японски поетеси V-X век" издание на Изток-Запад. И я взех веднага. Освен че книгата е посветена на Жената, е интересно че стиховете са петстишия, наречени вака, и то от толкова ранен период. След малко прелистване установявам че повечето поетеси са принцеси и императрици, както и аристократки и придворни дами. Докато за същия период в Европа мисля че няма жени поетеси, което също е интересно. Та очаквам красиви прозрения и приятни мигове с книгата. Жалко че е издание от 2008 година а липсва от големите книжарници.
 

9605-9698-large.jpg


И както се връщах с книгата в ръка по обратния път от книжарницата до вкъщи видях на едно кръстовище японка.... В родния ми град... пресичаше срещу мен по пешеходната пътека. Мисля че беше именно японка, а не друга азиатка. Съвпадение някакво може би. Стана ми много приятно. Сякаш японските поетеси материализираха някой свой блян...

- - - - - -
За да не правя пореден пост:

Ето една нова "азиатска" книга - "К и изкуството на любовта" от Хонг Ин. Тук може да прочетете за нея.

3198_k_i_izkustvoto_na_liubovta_booktraf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Япония. Икономика, технологии, иновации и управление" - Нако Стефанов и Евгений Кандиларов.

Ето тук ->  http://iztok-zapad.eu/books/book/1043

Мисля, че това ще е много, много добро четиво и съм решила да си я купя. Сега да не вземете да изкупите тиража. :lol2:

 

А видяхте ли, че в книжарниците има манга на български? Не му е мястото да споделям тук, но все пак и те са в книжно тяло. Artline studios издава "Наруто" и "One piece". Питах дали ще има нещо като за момичета, но ми отговориха, че ще видят как ще потръгнат тези издания и ако се продават, може. Но процедурите около лиценза да издават тези две поредици им отнели години, така че не се надявайте много.

Ето тук -> Тук

                   Тук

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, всъщност забелязах още миналата есен че има излезнал брой на Наруто, а вече 3 (не знам дали обявеното двумесечно темпо се спазва) а One Piece не съм видял още никъде. Но общо взето според мен не бива да се хранят големи надежди относно сериозно издаване на манга в България. Разбира се, надявам се да бъда опроверган. Но за това е нужно силна читателска подкрепа (интерес),  и сериозно отношение от страна на издателите (които и да са те). И заглавията като Наруто са само капка в морето, при това най-комерсиалната. Има толкова великолепни манги, за които се надявам някой ден да си ги поръчам по амазон или пък купя на място. Но просто трябва силна държава, няма какво да се лъжем. А тя се гради от хора, които следват мечтите си. А такива виждам че има. Така че не съм краен песимист, но перспектива за стабилен манга пазар (макар че последната дума хич не ми допада) в скоро време не виждам. И все пак поздрави за Артлайн, че опитват. Така трябва да се прави. Все пак е чудесно да отвориш книжка и да видиш, че всичко си е преведено на български, макар и Наруто :P  А какво ли ще стане, ако някой мечтател реши да обърне внимание и на манхуата...

 

Ива Ди, ако се интересуваш от манга, преведена на български има няколко издадени преди Наруто (няма да броя списанието Шогун).

Сещам се за:

Лукс, Любовен квадрат, Любовен квадрат +, Дистопия (Джудит Парк - издателство Гея Либрис); Шинc( не съм я чел, не помня дали е издание на Артлайн); Warcraft The Sunwell Trilogy (рисувана от кореец - Джае Хван Ким, сюжет на американец - Ричард Кнаак, Артлайн Студиос). И това е. Поне аз не се сещам за други. Е, имаше един "Самурай", от времето когато Артлайн издаваха все още редовно комикси, но той не е манга. Но е готин, препоръчвам го.

 

PS: Тези дни разбрах че е много удобно да се чете манга на смартфон. Може това за много хора отдавна да не е новина, но който не е пробвал нека опита. По-добре от компютър (а предполагам и от таблет) и "захватът" е почти като този на оригиналните книжки.

 

PS2: Каква приятна изненада. Днес виждам, че е излезнала втората част от тетралогията на Мишима Юкио "Морето на плодородието"  - Галопиращи коне.

 

172457_b.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето това ще излиза през октомври:

 

mtepsezamama2.jpg

 

Шейсет и девет годишната Со-ньо се изгубва в тълпата на Сеулското метро. Сломен съпруг и четири пораснали деца се впускат в отчаяно издирване, но се натъкват на грижливо съхранявани тайни и започват да се питат познават ли жената, която цял живот са наричали „мама“. Пренебрегването на патриархални традиции, от една страна, и съпротивите срещу урбанизацията, от друга, оформят рамката на един наратив, центриран върху семейството и загубата на любим човек. Затрогващ полифоничен разказ, разтворен в четири перспективи, оценен високо заради елегантността, с която е изведен поствоенният хаос в корейското общество.

 

„Майката е основна тема на романа, защото по пътя към модерността се лишихме от много неща“, споделя тревогата си Кунг-сук Шин при връчването на Азиатската награда за литература през март, 2012 г. „Издирването на Со-ньо в тази книга е символично отвоюване на светостта, която загубихме.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жанет-45 са направили превод от японски на "Coin Locker Babies" на Рю Мураками, което по техни думи им е отнело доста време, но все пак тази година изданието вече се предлага и на нашия пазар. Може да се намери със заглавието "Децата от гаровия сейф".

 

0ce12492f336263b.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако имате ходене до Панаира на книгата тази седмица, погледнете пътеписа на Иванка Узунова: Япония - реалност и загадка. Авторката дава автографи с книгата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...