Jump to content
flowerlina

Какво НЕ харесваме в азиатските филми, сериали, музика или култура

Recommended Posts

Напоследък все повече обръщам поглед към Япония, Тайланд, Китай за продукции. Преводите не са така масови, но винаги мога да изръчкам някой приятел за суб или насоки. В момента обаче не се сещам за конкретни дразнители :Д


 


Мисля, че корейското наистина мн зацикли. И то не само откъм сериали и музика, а откъм всичко предлагащо се за забавление. Все имам чувството, че в опита си да продават все повече, се вкарват в схема, от която губят точно онази уникалност, която грабва. В момента се чудя колко точно ще задържат интереса ми, щом вече минах на продукции отпреди 10 години, а аз не обичам да гледам стари проекти по принцип. В този случай обаче така изпъква нивото, че просто едвам намирам нещо ново и качествено на фона на всичко, което се бълва. Наскоро четох мнение на Демона в темата 'Stairway To Heaven' (2003-2004) и просто се съгласявам изцяло. Качествените неща са онези, които помниш и след 10 години, и след 20. Сякаш корейците са изпаднали в онази криза на сценарии отпреди няколко години, когато се е наложило индустрията да вземе спешни мерки, за да поправи нещата. Мнозина мои приятели се отказаха от корейското напоследък. Най-масово, но и най-незадържащо фен масата си. Пускам си група, която харесвам след поредното им завръщане и песен след песен гледам само смяна на цвета на косата и чувам еднакво 'новаторско' и неразбираемо за мен, но държа да отбележа еднакво звучене и вече не следя въпросната група. С новите банди е още по-зле. Всичко е на ниво 15 годишни и се чувствам като педобеър. Чудя се какво им е на оннитата в Корея? Не знам името на нито една нова банда, а тези които харесвам отпреди, се разпадат. Надеждата ме крепи в поколението в казармата, че иначе съвсем ще втасам. И най-лошото е, че ще ставам все по-стара, а младежите ще са все на по 15 :Д


 


Когато им се получи на корейските сценаристи така те стискат за гушата, че въздух не достига. Просто не можеш да разчиташ на препоръки и мнения на какво точно ще попаднеш. Сещам се за филма 'Мълчаливите'. Рядко екранизация на история по действителен случай може да постигне достатъчна сила, за да си кажа: 'това не е игра, а наистина се е случило'. Личи си, че не е правено само за пари, не се рекламират чанти и обувки, а виждаш душата вътре вложена от всички. Ето това ме държи все още. И се усеща през дебелия монитор като атмосфера, фини жестове, настръхването на кожата. Усещам как съм затаила дъх и съм стиснала душата си в шепи, чакаща следващия и следващия кадър. Корейците са нация на крайностите, може би и затова така ми харесват и ме дразнят. Пренасищането ми е периодично на около две години. Навярно и това е причината да мрънкам толкова напоследък и да стрелям в темата, но пък и ми дава нужната равносметка да продължавам ли или не. Явно тайната в момента наистина се крие във филмите. Още когато загледах корейско и след 2 сериала попаднах на филм, бях като застреляна от разкрепостеността и шантавостта ширеща се там. След първоначалния шок, открих мн оригиналност и свобода, независимост на идеите и нестандартно мислене. Все още не съм готова да се откажа от корейското, но се отказах от аниме, което следях 10 години точно на финалната права, защото загубиха магията. Моля се това да не стане и сега. Нека има проекти за аджумите в Корея, но нека има пай и за чуждестранните фенове.


Share this post


Link to post
Share on other sites

Японците са майстори на киното и имат сериозни традиции. Не ги откривам сега, докато познанията ми за корейците се изчерпваха с две-три ленти на Ким Ке Дук. Това, че попаднах на тях толкова късно, за мен си беше културен шок. Много голям проблем им е изобилието - десетки заглавия на година, с едни и същи сладки муцунки, като клонирани. Тези количествени натрупвания водят до нискокачествени изменения. Надушвам и някакви правителствени директиви - като са подкарали да филмират кралете си отпреди 2-3000 години и всеки един е интерпретиран в по няколко варианта. Т.е. - работи се по извисяване на националната гордост и това е чудесно, ама нека да е с мярка! Аз си падам по исторически романи и филми и все нещо ме тегли към жанра, но 81 часа, посветени на Чумонг и почти толкова за внука му (с един и същ актьор) си е чисто издевателство. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нещо историческите ме изнервят.Колкото и да ги хвалят, не успявам да ги догледам.А други дори не ги започвам.На мен ми дай криминални филми и сериали.

Share this post


Link to post
Share on other sites

че много се повтарят не харесвам аз

Share this post


Link to post
Share on other sites

До сега не съм попадала на истинска корейска комедия. Не казвам, че няма - аз не съм гледала още. Във всеки един от сериалите обаче има комедийни персонажи. Абсолютни нещастници, според мен. Всички те разиграват някакви нескопосани, недодялани и наивни клоунади, и са като кръпка от друга опера в цялостното действие. Още по-нелепи са колективните участия на героите от второстепенния "фонов" план. Аз си ги наричам "кор-де балета". Това са, например, царедворците от историческите сериали, чиито реплики се изчерпват с "Ваше Величествооо!" но пък се скъсват да правят безумни физиономии. Подобни идиотски групови персонажи се срещат непрекъснато и навсякъде, независимо от жанра. Мечтая си за ярки, остроумни диалози с качествено чувство за хумор. Трудно ми е да се разсмея, когато някой неистово се кокори насреща ми, пелтечи и си криви устата неадекватно. Всъщност аз не харесвам и немския хумор, нито смешките в Шоуто на Слави.

Искам да споделя едно мое обобщение за корейската драма. То може да е плод на промитото ми от социализма съзнание, но всички корейски драми, които съм гледала досега, за мен са остро социални. (Не че са замислени като такива.) Там винаги има много бедни и изключително богати герои. Положителният герой, по-често героиня, обикновено идва от обществените низини и при сблъсъка си с висшето общество, трябва да изживее неистови мъки и страдания. Другият положителен главен герой произлиза именно от богатите среди и ако не е някаква семейна "издънка", "бяла врана" в семейството , той или тя преживяват истински катарзис, благодарение на своята любов. Богатите, по правило, са отвратителни - надменни, арогантни, безсърдечни, жестоки, безскрупулни... За разлика от колибите на плебса, богаташите живеят в едни странни мегаломански жилища, уютни точно толкова, колкото НДК. Резултатът от общуването на двете социални групи бих нарекла "садо-мазо".

Няколкото хилядолетия история на Корея ме респектира истински. От друга страна съм силно смутена как е възможно след векове висока духовна култура, да съществува такъв примитивизъм в отношенията между хората от този древен народ? Каква революция в съзнанието трябва да се извърши, за да се премахнат кастовите разделения между корейците, измерването на човешкото достойнство според парите, стадното безкритично следване на допотопни традиционни ценности?

Бях изненадана, че в голямата си част корейците са атеисти, следвани от християни и чак на трето място - будисти. По-странни християни не бях срещала. Една от любимите теми в корейските драми е отмъщението. Ослепяваща жажда за мъст и никакъв намек за християнско опрощение и състрадание.

Ей такива неща си мисля, докато гледам разни корейски драми, но всъщност никак, ама никак не познавам истинския живот и психологията на корееца.

Share this post


Link to post
Share on other sites

До сега не съм попадала на истинска корейска комедия. Не казвам, че няма - аз не съм гледала още. 

.

 

Ето това ми е любимата корейска комедия Going By The Book 

 

Тук я има онлайн с грешка в името  click-me.gif

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето това ми е любимата корейска комедия Going By The Book 

 

Тук я има онлайн с грешка в името  click-me.gif

Благодаря! С удоволствие ще я изгледам :up:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хумора и при японците липсва

Share this post


Link to post
Share on other sites

@Matrim това с диалога ми се вижда невъзможна мечта по азиатските краища... много им е различна културата и твърде много залагат на общуването без думи в характерен контекст или традиционна ситуация... И затова може би комедиите им ни изглеждат толкоз пошли и елементарни (или бавни и досадни, с премного обяснения ако случайно идеята им е наистина нестандартна и смешна.)

Изкефи ме репликата ти: " От друга страна съм силно смутена как е възможно след векове висока духовна култура, да съществува такъв примитивизъм в отношенията между хората от този древен народ? Каква революция в съзнанието трябва да се извърши, за да се премахнат кастовите разделения между корейците, измерването на човешкото достойнство според парите, стадното безкритично следване на допотопни традиционни ценности?"

@Кева ъъ те - някои от тях - може и да имат чувство за хумор, просто в "комедиите" им липсва... А жанрово са супер неориентирани, като прочета че даден филм е в жанра "бит, комедия, драма" втриса ме... Това като описание на един сръбски филм примерно щеше да значи съвсем друго нещо...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Комедиите, които ние познаваме обикновено са на основа на присмиване на някаква слабост или недостатък в персонажите и много често в присмиването основната тема е секс .

 

А тези от типа Стенд ап комеди с чернокожите актьори не мога да разбера какво смешно има в диалози от сорта "Майка ти е дебела като хипопотам! - А пък у вас хлебарките са като картофи!  :dunno: И залата се залива от смях....

Share this post


Link to post
Share on other sites

За мен комедиите са най-трудния жанр на света. Някъде даже има направихме темичка с Кева, и събирахме типове и препоръки за гледане... Просто това да обидиш някой и да го разревеш, да засегнеш най-милото му или да го уплашиш със съкровени страхове е безкрайно лесно, огромен процент от продукциите е ... но аз не го уважавам особено и не го намирам за майсторство.

 

Общо взето нямам против иронията и сарказма, битовите простотии, сексуалните намеци, ситуационните гегове, клоунските изпълнения, абсурди, шаржове и карикатури и пр. оръжия от комедийния арсенал стига да са смешни за гледане, уместни в общия сюжет и да не минават границата ми на отвращение. За мен азиатските продукции принципно не ползват диалога си много-много, камо ли пък да го правят и на комедия... и често прескачат моята си тънка линия... Те принципно използват и много малка част от комедийните средства. Няма лошо, понеже особено на корейските неща днес, формулата им е "смях в началото, рев накрая" (което е много успешна формула, ако героите са логични и заразителни). 

Иначе любимият ми комедиен "учебник" е това: Le Diner de Cons .. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не точно, че не харесвам, но...

Наскоро излезе класацията с най-големите градове в света. На първо място е Токио, а Сеул е на 2-3-то място някъде.

И все пак, когато бързат да спрат лошия, от точка А до точка Б стигат за времето, което ми отнема да отида до пазара (който е на 5 минути пеша). Направо ме влудяват. Единственото логично обяснение е, че всички са в едно кварталче - работят, живеят и т.н., но съмнително всички от сериала да живеят на 3 кв. километра площ...

 

Мatrim, класовото разделение го има навсякъде. Нека не се заблуждаваме, че при нас го няма. Просто не е толкова натрапчиво.

И колкото и някак гадно да изглежда, когато го гледаме на филм/сериал, всъщност донякъде го разбирам. Няма значение в кой век живеем - класата си е класа. Да не говорим, че кой каквото и да говори, а дори и да ме обвинят в цинизъм... Как може един наистина богат човек да бъде сигурен, че половинката му, дошла от дъното на социалната стълба, наистина го обича, а не е с него за парите? При такава разлика в социалното положение онази голяма любов съществува само на филми/книги/сериали. Така че - защо сте против това класово разделение? Или вярвате, че Ивана Тръмп е обичала ужасно Доналд, когато са се оженили? Или че Кейт Мидълтън сън не спи от любов по Уилям?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не съм им светила на Ивана и Кейт, но ЪЪЪ, а ако тя е много богата... и той е много богат... как можем да сме сигурни, че не са заедно от скука, неизвестни за наблюдателите бизнес-ползи, програмирано наследство, обща погнуса от всички бедни и скромни, мързел да тъсят себе си... Или ако тя е много бедна и той е много беден, вероятно са заедно не от обич, а понеже са равно тъпи, неамбициозни и безидейни... и негнусливи? Не че няма лицемерие и бракове по сметка, не ме разбирайте криво. Просто хората са си хора, любовта - любов, а парите- пари. Има уникални бедни хора и точно толкова уникални богати... а какви тъпанари всякакви има, не е истина.

 

Класите са адски старомодно нещо, особено ако гледаме страни като Франция, където и богаташите карат пежо... или слушаме сърцето на Британия, където работниците се гордеят със съюзите, работата или бедността си... Кой знае, може би Кейт се е срамувала да се жени за разглезен принц... ама на, любов.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Класите са си класи, безспорно, съществуват и днес. Това не означава, че трябва да харесвам подобно разделение. Който е прекалено богат, нека си плати за този лукс със съмнението, че го обичат заради парите му. Нали "богатите също плачат"? Това, което написах по-горе, се отнася за отсъствието на уважение към личността на другите, към достойнството на т.н. низши класи, за проявата на брутално невъзпитание и агресия от хора, които се изживяват като богоизбрани. Упрекът ми е не само към тях, но и към  другата страна, която приема подобно отношение като нещо в реда на нещата. Дразня се, че изразът "Той/ тя е от добро семейство" не означава морално, почтено, интелигентно семейство, а такова -  с много пари.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз не разбирам, според мен, всеки го обичат заради нещо , кого заради парите , кого заради дългите крака, кого заради това че е известен ... даже съм чувала да обичат човек само щото е много умен. Плакането също е за всички и вероятно е по равно. Не че защитавам някаква теза, но  " т.н. низши класи " обикновенно се държат много дразнещо в корейските сериали. Но аз отдавам и двете неща на телевизията, също като в театъра усилвайки някой качества на героите авторите се опитват да предадат някаква идея за тях възможно по-бързо, за да може да няма 4 серии запознаване с характера и за да може да покажат промяната в героите, а ако сте забелязали всъщност в повечето драми от комедийно - семеен тип, целта е винаги да покажат как се променят героите и много рядко се набляга в края на пари слава или нещо материално, дори толкова напълно ги удовлетворява това че са ги променили, че доста често забравят да заснемат някакъв край на историята и оставят публиката да си измисля :)



Не съм им светила на Ивана и Кейт, но ЪЪЪ, а ако тя е много богата... и той е много богат... как можем да сме сигурни, че не са заедно от скука, неизвестни за наблюдателите бизнес-ползи, програмирано наследство, обща погнуса от всички бедни и скромни, мързел да тъсят себе си... Или ако тя е много бедна и той е много беден, вероятно са заедно не от обич, а понеже са равно тъпи, неамбициозни и безидейни... и негнусливи? Не че няма лицемерие и бракове по сметка, не ме разбирайте криво. 

:xaxa:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нека понаплюем малко и японците:) От година на година сериалите стават все по-слаби, а касовите "блокбастери" - жива трагедия.

 

Дразни ме повърхностното, като на детска картинка нарисувано поведение на героите. Сякаш показните им "характерни" жестове са по-важни от психологическото обрисуване и развитие на образа. Има изключения от правилото разбира се, но се губят под цялото цунами от булшит.

 

Касовите лайв-екшъни - пълен кошмар! Не знам как издържат тия актьори (някои от които добри) да играят подобни тъпотии. Жалките ефекти вървят ръка за ръка с некадърна режисура - всичките му там титани, черни камериери, L-ове и други емблематични герои се превръщат в смешни позьорчета. Може би заради липсата на нужда от ефекти стана нещо що-годе свястно от "Нана" и "Beck". Дали са кинтите на режисьора и актьорите, а не на недъгави 3D-аниматори:)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Повтаряемост на характерите на героите и образите. Направо вече си ме дразни, колкото и добре да го изиграва даден актъор. Не помня вече от кога не ми е харесал корейски сериал. Два сериала с Bae Soo Bin ми бяха харесали донякъде в последно време, като и при двата ролите му не бяха копи пейст от всеки друг корейски сериал.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Непоносими са ми всички глуповати, наивни, задължително добросърдечни, жертвоготовни и всеотдайни, целомъдрени и маниакално инатливи девици, които населяват корейските сериали. По правило всички те стоят с отворени уста (признак за забавено интелектуално развитие), дишат тежко и гледат вторачено в една точка. Мъжете също си имат задължителен модел на поведение: в началото са безподобни грубияни към бъдещите си любими, (подобно на момченцата в началното училище) и след много, много мъка за зрителя, който от самото начало е наясно със ситуацията, героят осъзнава, че е срещнал любовта на живота си и започва да се държи като лунатик. Просто нямам сили!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напоследък гледам да са повече криминални и побеснявам от подкупните шефове на полицията, прокурори и адвокати, които всячески помагат на престъпниците.И тъпите, както ги представят ченгета,които винаги са една крачка след престъпниците и така до последната серия, когато вземат та си свършат работата.  :mellow:

Share this post


Link to post
Share on other sites

За мен най-големия проблем на корейските ( и не само) сериали е неизбежния факт, че трябва да правят пари, да имат висок рейтинт и да влизат в определени морално-цензорни норми. Тези фактори ги виждам като главна причина за всички останали недостатъци , които не ми харесват – стъкмения в последния момент сцениарий , прекалено "клишираните" персонажи и тн. Знам ,че звучи парадоксално да се каже, че старанието да се изкара пари от нещо, прецаква качеството , но сега ще обясня какво точно имам в предвид. :)
К-драмите са си бизнес , който от доста време привлича много интерес и от съседните на Корея страни и съответно хората искат да си печелят сигурни парички от него - не казвам много, но сигурни. А за да имат сигурна печалба, залагат на изпипани “рецепти” и оттам тръгват множеството сериали-клонинги. Често аудоторията също избира сигурни неща – заглавие по позната тема, която вече му е била забавна или заглавие, където участва познато лице.В цялата работа със сериалите вече има една създадена рутина, един модел , с който зрителя е свикнал и от който създадетелите на сериала са така погълнати , че вървят на автопилот. Всяка рутина води до монотоност и до милионите скучни сериали, в които имам чуството, че актьорите се прозяват дори докато си казват и най-емоционалната реплика. Не казвам , че всички са такива, но процентът на скучните продукции расте по мои наблюдения.

За мен това е тенденция в световен мащаб и много добри проекти не им се дава да се развият както биха могли заради разни сигурни  “формули” или заучени “техники” на правене на филми. Не казвам , че всичко трябва да е експерементално или инди или нещо такова , но би било хубаво повече да се отделя време на сценария, да се търсят нови и неразказани до сега истории.

При корейските сериали има някакви определени неписани закони ( а може дори и да ги пише някъде знам ли :P ) , които важат за всички сериали : клишета , които ако не са там , сигурно някой ще бъде уволнен. Това като цяло не е чак такъв проблем за мен, определени неща вече им свикнах. Проблемът е , когато клишетата са прекалено много и когато се пречкат на интересния като цяло сюжет. В клишетата включвам и множествето стереотипи. Видях по-горе, че сте го обсъдили вече как някой определен тип карикатура или стереотип се ползват да се представят по-бързо някои персонажи.
Това може да работи добре за поддържащи или епизодични герои , но когато и главните герои се представят по този начин вече е друг въпрос.За мен смесването на жанрове не е проблем , дори предпочитам да е така , по-интересно ми е , но не обичам натрупването на стериотипи у персонажите.


Другото нещо , за което често се чудя на корейците , е начина им на заснемане на драмите. Една история за мен трябва да е измислена преди да се почне да се снима сериала. Разбира се може да се правят някакви и промени по време на снимките , но как почват да излъчват сериал без дори готов сценарий за последните епизоди и после всичко се прави в някакви откачени срокове ... това не го разбирам :wacko: . Ако си скалъпил епизода минути преди да е излъчен, нормално е да има проблеми с темпото на историята и дори смислови грешки. Но това си е техния начин да правят нещата и не виждам тенденция да се стараят да се променят. Обаче според мен този начин на заснемане понякога наистина прецаква сериали , които са почнали добре.

Другия проблем е наличието на възрастовата граница: тия размазани ножове, кръв с цвят на блажна боя и сковани целувки дразнят не за друго, ами са нещо неестествено и съответно ме изкарват от историята. Знам, че при тях в телевизията морала и цензурата са малко по-различни, но тая прекалена цензура ми разваля кефа някои път.

 

Колкото до очебийното рекламиране на телефони , напитки и чанти – жалко че често го правят без всякакъв финес, но знам че нищо не става без спонсори , важното е да ми е интересно на кой ще се обади с тоя телефон главния герой, на кой ще лисне питието в лицето и какво е скрил в чантата си ;).

Та мисля, че много режисьори и сценаристи биха са справили много по-добре ако сроковете им бяха по-нормални , цензурата не им не се бъркаше толкоз и от тях не се изискваше да се съобразят с това каква е сега модата в драмите или кое мисли продуцента , че задължително трябва да присъства , че да е успешен сериала. Но за това са филмите, там може да се намери повече креативност , разнообразие и реалистични истории.

Наистина не исках да пиша толкова дълъг пост , как стана ... :huh2:

Все пак всички сериали си имат недостатъци , рядко се получава онзи страхотен синхрон между всички членове на екипа – от режисьора до статиста, въпреки това аз продължавам да си ги гледам тия корейски сериали и да намирам особен чар и голяма доза ескепизъм в историйте им :happy:.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...