Jump to content
flowerlina

Какво НЕ харесваме в азиатските филми, сериали, музика или култура

Recommended Posts

Може да нямат пари хората за пижами, ама защо не се поразсъблекат малко, а спят с анцузи... това ми е интересно! :28558:

 

Като пресен спомен ми е студа, който си мръзнеха в Marry me, Mary. Може би това обяснява спането с анцунг. А и на гостите дето са се натресли е по-лесно и по-естетично да им дадеш анцунг за да спят на земята, както е обичайно да се натъркалят ( Джун Пьо в къщата на Джан Ди).

Аз бих била и по-облечена в такъв студ. :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз съм спала на студ, ама си имах дебела пижама, а не анцузи. <_<

 

А те не стига, че навлечени, ама и с 2-3 завивки отгоре...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Айде, анцуг се преживява някак си, но като си залягат с палтата, вече става страшно. Добре де, хладно й е на девойката, има нужда от сън, но лирическият (дето обикновено я слага да си полегне), може да й разкара якето... корейци, корейци, срамежливи са, но никой не го кара да й маха (сакън!) гащите. Както и да е, вече притръпнах с това, колкото и да ме дразни. По-гадно е на фона на главния чистофайник, неговата хубостница да е мърла номер 1 в Сеул. Доста примери сте дали по въпроса. Иначе друго, дет да ме дразни, има и не е едно, ама са ми някак милички тез корейци, та ще пропусна да изброявам повече. :panda-145:

Share this post


Link to post
Share on other sites

По са ми смешни, че най-сигурната мярка срещу "посягане" е тюлена завеса по средата на леглото. :i love this: :i love this: :i love this:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нещата, които ме дразнят, са:

- целувките - не мога да разбера как може да се целуват все като умрели риби, само като ги видя и ми прилошава.

- намесата на родителското тяло в любовните връзки на децата им и преклонението пред възрастните - защо все се опитват да пречат на децата си да бъдат щастливи с човека, който са си избрали?! И защо пък децата им ги слушат?

- уредените бракове - само мисълта за това ме потриса - как ще ти натресат някой, към когото не изпитваш грам привличане, а за чувства въобще да не говорим.

- ролята на жената в тяхното общество - уж я уважават, стига да прави каквото мъжа й каже. Недай си боже да преспи в една стая с мъж, който не й е роднина и край, вече е обезчестена. Що за идиотщина?!

 

Въпреки това много им се радвам и съм щастлива, че открих азиатското кино/сериали, музика, култура. Интересно ми е да наблюдавам култура, толкова различна от нашата или по-скоро ми напомня отчасти на нашата култура, каквато е била преди много години.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз да се изкажа по темата за хигиената (или липсата ѝ). Преди няколко месеца гледах "How to meet a perfect neighbor". Там имаше една сцена, където двамата главни ще обядват и нашата девойка си похапва с ръце като мляска звучно, а от челото ѝ се стича пот. Главният герой и подава кърпичка да си избърше челото, а пък тя му отговаря, че яденето щяло да е по-вкусно с потта. Направо останах без звук и картина докато гледах това чудо. Другото, което не ми харесва в корейските сериали е, че до средата са много весели и безгрижни, а от средата до края - тотална депресия! Малко по-балансирано да ги правят. Освен гореизброеното нямам други оплаквания.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да взема и аз да си кажа мнението, което се основава на сериалите и филмите, защото преки наблюдения върху реалният им живот нямам.

Това за лягането с дрехите, палтата, че и с официални костюми и рокли няма да го повтарям. Целувките тип "умряла риба" също. Достатъчно сте ги коментирали. Ето няколко, които след толкова изгледани драми, вече ме карат да се смея:

 

- болеста "рак" - Те други болести нямат ли? Как така успяват да вмъкнат, дори и в най-отявлената комедия, някой болен от рак. И в доста от случаите , изведнъж този така "неизлечимо" болен вземе като по чудо да оздравее.

- кръв от носа - задължително като си преуморен ти тече кръв от носа.

- всички са специалисти и знаят точно какво лекарство трябва да купят от аптеката независимо от какво си болен.

- ако някой се ядоса много, веднага се хваща за тила. Един вид "вдигнах кръвно-ще получа удар". Вече като го видя това и колкото и да е сериозен филма започвам да се треса от смях.

- ако си бедно момиче и се омъжиш за някой богаташ, автоматично се превръщаш в слугиня на цялото семейство. Нищо, че в къщата има минимум една прислужница, която се е грижила за всичко до тогава. А свекървата всячески се старае да стъжни живота на младата булка с претенции, изисквания и подмолни номерца. Това обаче почти никога не важи, ако момичето е от богато семейство.

- в 90% от случаите главната е не особено привлекателна, леко глуповата, бедна и без всякакви обноски. Но за сметка на това винаги печели "избраника" от красивата, богата, образована, възпитана и почти винаги злобна съперница.

- пиенето - всеки един проблем се решава като буквално се "дави" в алкохол, докато не паднат под масата, независимо дали са мъже или жени.

- целувките и прегръдките на двама влюбени са абсолютно недупостими, но няма никакъв проблем, ако група дърти пергиши (с извинение за израза) се лигавят в някоя стаичка на караоке бар с момичета, които могат да им бъдат внучки.

 

Има още много неща, но ще спра за сега до тук.

Share this post


Link to post
Share on other sites

До момента съм гледала само корейски сериали и това е, което ме дразни в тях:

 

1. С едни и същи дрехи по улиците, на работа, в къщи и накрая в леглото/ на пода. Тези хора за пижами и нощници не са ли чували??? Направи ми огромно впечатление мацката във Full house , която всеки път си спеше с пижама, направо не можех да повярвам на очите си след всичко друго на което се бях нагледала :blink:

 

2. лошата хигиена на голяма част от героите :no:

 

3, голямото плюскане, освинване и омазване с ядене и говоренето с претъпкана уста, от която стърчи каква ли не храна

 

4.липсата на целувки или рибешките такива на фона на безумните им любови :unsure:

 

5. финалите от типа- умрели щастливо ще бъдат заедно в следващия живот или другия вид-след...2-3-5 години... :wacko:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Относно рака и чудодейното оздравяване... само ако е комедия. Не дай си боже да гледаш драма и на някого потече кръв от носа, финалът става ясен - я левкемия, я тумор в мозъка. Само за един сериал знам как корейските аджуми бойкотирали сценаристите, та да не затрият главната. В резултат ме изненадаха с Хепи енд, а се бях подготвила за рев барабар с лирическия.

Друго за което се сещам, е как като те лепне грип, те държи само една нощ, ама си направо в безсъзнание и не усещаш кой те тъпче с цярове.

Относно грима... дразня се, че всеки що-годе симпатяга изглежда по-добре със спирала от мен. :rolleyes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

По отношение на връзките между смотаните и нечистоплътни момичета с перфектни момчета, винаги ще си спомням за Ге Ин от Personal Taste. Тази жена разби всичките ми представи и докато гледах сериала често изпадах в недоумение от големите безумия в него.

Но тези връзки ми харесват и ми се струват някак симпатични, защото всички искат да ги обичат и да ги приемат въпреки самите тях и недостатъците им. Да, на моменти са малко гнусни, което е непонятно за 21 век и едновременно с това комично, но от друга страна са различни и показват любов, нетипична за нас. Точно за това ми харесват - не заради нечистоплътността или навиците им, а заради чувствата между героите, породени въпреки тях. В Personal Taste Джин Хо се влюби в Ге Ин, макар че беше страшно разхвърляна, разпиляна, странна и облечена с едни и същи дрехи и долнища на пижами. В You're Beautiful Те Гьонг хареса Ми Нам, въпреки предирчивостта си и нейната несръчност. В Coffee Prince Хан Кьол обикна Ън Чан напук на момчешката и същност, широките и дрехи, късата и прическа и свинското и ядене, дори беше готов да се признае за хомосексуалист, докато вярваше, че е момче. Мога да изброявам още много, но засега се сетих само за тези три двойки, невписващи се в нормалните стереотипи. :D

Между тях обаче, е налице една прилика - перфектните и прекрасни мъже откриха по-добрата част от себе си, благодарение на всички нелепости, които им се случваха с тези луди момичета.

Като цяло в сериалите наистина има странности, но на фона на нашето ежедневие, ме размиват, понякога разплакват, друг път ми се иска да съм на тяхно място.

Уредените бракове и съвместното съжителство, което е резултат от разни уговорки, са част от тях, но явно за корейците любовта идва с опознаването и според "мъдростта на дъртите". :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

За да не бъда голословна ще приложа снимков материал в спойлер (заради хора със слаби стомаси) :28558:

 

141951.jpg

 

 

И за някои пародии просто нямам думи:

2irn0cnjpg.gif

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това което ме дразни най - много е, че за тях, за да е красив един мъж трябва да прилича на жена, и съответно всичко в мен се преобръща, когато в един момент видя любим актьор облечен като жена :blink:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Колегите вече са казали мого неща за корейските сериали и всичките верни. Да допълня и аз нещо:

1.Раздаването на ритници и шамари-тук всеки шеф се чувства задължен редовно да набива каските на подчинените, дядовци на 80 гонини пердашат децата си на 40-50 години пред техните семейства, а майка,която не е отвъртяла поне един шамар на гадже на сина си, не е никаква майка. Ако си богат шамариш всички по-бедни от теб и даже ти се извиняват.

2.Твърде строгото придържане към стреотипните образи.

3.Половината време минава в надяждане, надпиване и носене на гръб.

4.Ако една жена не е на 20 години, милионерка, завършила Харвард и не притежава 10 магазина за дрехи, то тя е боклук, който трябва да си знае мястото.

5. Ако една жена е на 20 години, милионерка, завършила Харвард и притежава 10 магазина за дрехи-тя е абсолютна кучка и заслужава да умре.

6.Вълшебните лепенки-боли те някъде, лепваш една и готово. Някой да знае има ли такива у нас?

7. Рев, рев-ама с това темпо половината корейци трябва да страдат от обезводняване.

8. Идиотския вкус за прически и дрехи по отношение на мъжките образи-дори само БОФ да сте гледали, знаете за какво става дума.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Последният коментар направо ме разби! Много се смях. Само да направя уточнение за вълшебните лепенки. Това са пластири с напоено лекарство кетопрофен, нашият фастум гел. Супер удобни са и облекчават болката в мускулите. За съжаление в БГ не се продават, но ако ги внесат аз ще съм първата да си ги купи.

После и моят коментар за нещата, които не харесвам - защо така никой не се сеща за пръдните и оригните, които показват по сериалите, не се сещам от кой точно, но главната героиня се правеше на заспала в колата на ухажьора си и си изпусна "душата", при което той я погледна отвратено и след това отвори прозореца, а тя се сви с физиономия на "какво пък, човешко е да се пърди". Абе, ужас. И само не забравяйте, че голяма част от нещата, които ви дразнят по филмите са силно преувеличени с цел комичен или самоиронизиращ ефект. А да не забравя, мисля, че трябва да заставят всички сценаристи на филми с трагичен край, където героите умират или губят любовта си, под смъртна заплаха, да бъдат задължени да напишат след тъжния сценарий размазваща комедия! Направо ме разсипват финалите на филмите!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Последният коментар направо ме разби! Много се смях. Само да направя уточнение за вълшебните лепенки. Това са пластири с напоено лекарство кетопрофен, нашият фастум гел. Супер удобни са и облекчават болката в мускулите. За съжаление в БГ не се продават, но ако ги внесат аз ще съм първата да си ги купи.

После и моят коментар за нещата, които не харесвам - защо така никой не се сеща за пръдните и оригните, които показват по сериалите, не се сещам от кой точно, но главната героиня се правеше на заспала в колата на ухажьора си и си изпусна "душата", при което той я погледна отвратено и след това отвори прозореца, а тя се сви с физиономия на "какво пък, човешко е да се пърди". Абе, ужас. И само не забравяйте, че голяма част от нещата, които ви дразнят по филмите са силно преувеличени с цел комичен или самоиронизиращ ефект. А да не забравя, мисля, че трябва да заставят всички сценаристи на филми с трагичен край, където героите умират или губят любовта си, под смъртна заплаха, да бъдат задължени да напишат след тъжния сценарий размазваща комедия! Направо ме разсипват финалите на филмите!

Филмът е "Art of seduction" със Сон Йе Джин. Благодаря за добрата оценка! :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да споделя и аз на кое се дразня!На мляскането, сърбането, тъпченето на храна в устата с лъжица или с ръце направо. На целувките ,където си допират устата и забравят да дишат даже. Също,че повечето жени ги изкарват мърли и глупачки.На наливането с алкохол също,с повод и без повод, пият на екс и падат под масата, после даже повръщат. На това,че старите пречат по всякакъв начин на любовта на младите. На тези дълги раздели, веднага щом си признаят,че се обичат. Последен пример с Грешна любов, толкова време ходиха, излизаха, обичаха се и почти преди края, когато вече никой е им пречи, взеха та се разделиха за цяла година, та после да се съберат пак... А сетих се още нещо, как мъжете се крият ,кръстосвайки ръце пред гърдите си, като жени, все едно има какво да крият :D . На боя в училищата, учители млатят учениците с разни пръчки, тояги и шамари.. За пръдните, повръщането и оригването нямам думи и лошото е,че все жените го правят... В повечето случаи мъжете се държат с жените, все едно са им слугини или по-низши същества, обиждат ги, тъпчат ги, но жените никога не си тръгват обидени, а се връщат пак и пак и пак. Има една българска поговорка:"Ти го плюеш, то мисли,че роса капе" - та и жените така. Също много ме дразнят жените, когато ги обвиняват несправедливо, те вместо да кажат истината и да се оправдаят, навеждат глава и мълчат :blink: , все едно признават,че са виновни. Има и други неща, като се сетя ще дописвам.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Така..Вероятно доста от написаното ще бъде повторение на вече фактите по-горе, но нека го приемем, като потвърждение..

 

1 ~Всеки ,ама абсолютно всеки, който се напие (99.9% от случаите със соджу. Тук няма да коментирам много, тъй като не съм запозната доколко това питие се нарежда сред високоалкохолните...), после преживява една напълно стандартна процедура: а-ходи да повръща; б-направо не се мае ами повръща върху най-близкия обект, особено върху якето/сакото/горнището на неподозиращ младеж; в-заспива, докато някой му говори и си мисли, че не говори на един препил със соджу индивид и г-което съдържа по малко от всичко от първите три изброени. След тази стъпка(която както разбрахте има няколко варианта) следва частта, в която пияницата се прибира върху гърба на трезвения, който се явява голяма жертва,поемайки 55(или повече) кила върху себе си, сякаш не може просто да си повика такси...Мдам, разбира се, такситата вероятно са блокирани всяка нощ през която знаят, че е възможно някой другар с препила дружинка да ги повика за превоз до дома...Или може би вече такситата не са и няма да бъдат на мода..Че защо ти е да плащаш за такси, след като гърбът ти си е чудесно място за транспорт и може да понесе до 100 килограма през следващите няколко километра? Е на това му се вика изпитание!

 

2~Всъщност, това ,което ще спомена сега, би трябвало да е на първата челна позиция, но...нищо де. Та става дума за вечната любов между героите. Вечна,вечна..но така заблудена и неосъзната, също ,като агънце, изгубило се далеч от своето стадо с белещи животинки и едва ли не попаднало в устата на вълка. Какво да ги правим сега тез влюбени? Вечно не знаят ,че са влюбени един в друг, или по-точно опитват се по всевъзможни начини да отричат до край..ама възмооожно най-дълго време, че нямат нищо общо с човека, когото обичат, че не изпитват абсолютно нищо към него..той си е просто..еми просто един човек(или понякога дори бива обсипван с обиди ,подигравки, пълно безразличие, но въпреки това си кротува и обича "лошия"хлапак), който не засулжава този някой да изпитва чувства към него - следователно влюбеният сякаш през повечето време се опитва да убеди самият себе си в това, че е невъзможно да обича някой такъв измислен образ..недостоен индивид...и прочее. И всичко това „залъгване“ и уж неаргументирано ревнуване, става доста повтарящо се и банално. Пък да не говорим за това, че понякога и двамата главни биват тоолкова заблудени душици, че дори не осъзнават чувствата си, почти до края или средата на филма, пък когато най-сетне осъзнаят, че са in love, идва време за драматични обрати и--раздялата им! Абе чакайте малко..те тъкмо открили ,че се обичат и вие ги разделяте?! Е, сега може ли такова теторизирване върху любовта? Пха! Накрая излиза ,че от началото да средата или още по-нататък...героите биват забулдени, самозалъгващи се, или мнимо нетърпящи се един друг, докато не идва един момент, в който всичко става объркано, както самите те и започват с ревностните атаки (стискане на юмруци, стигало се е дори до побой, както в „Мери, омъжи се за мен“, или просто до хапливи атаки ,отправени към почти невинния несправедливо влюбен, чиято роля е просто да проточва още повече ситуацията). След един солиден момент, прекаран в безсмислено гризене на нотки и силна ревност, започва отново ,като черта да се проявява „отричането“, „самозалъгването“ и прочее...на този етап едиинят герой винаги наранява дуригя, в сремежа си да докаже на себе си ,че не изпитва нищо към дадения индивид, а всъщност не е така.. Просто всичко е един огромен абсурден кръговрат и всичко се повтаря, доако двамата герои не се съберат(или не останат завинаги в този вечен кърговрат на събития), това в случай, че ти писне и спреш епизода по средата ,за да си поемеш въздух, преди да си опитал да обезглавиш главния/главната. Или пък случаите, в които настъпват едни доста приятни мигове, когато между двамата главни не съществуват моментни пречки и те са свободни да бъдат заедно. Но макар и вече осъзнали любовта си и водещи се ,като „двойка“, сега на борда идва дурга черта „стеснителност“или още „нерешителност“, както искате го наречете, но понякога ми изглежда доста нелепо. Двамата герои се гледат..гледат..съзерцават се може и до утре вечерта, но..никакво развитие. Що се отнася до интимност, дори нахакания главен/главна, не смее да се добилжи до своя любим, камо ли да си открадне целувка. Не, драги..Даже напротив - Тя/той е толкова стестителен/а, че чак започва да прави опити да „избяга“ или да се отдалечи за определен период от време на възомжно най-далечното от половинката си място, докато ускорилото ритъма си сърце не се нормализира. Е, добре милички - прегърнете се, целунете се, отдайте се на изкушението поне веднъж - няма нищо лошо в това, след като поне знаете, че сте влюбени. За кой дявол е нужно да се пази подобна дистанция между някой и някой, които се обичат толоква неземно и вечно?! Айде де...

 

3~Тук и аз ще кажа, че..Главната героиня в 99,9% от случаите е: а-немърлива и небрежна; б-наивна и глупава; в-най-вече и двете! Да, тъжно, но факт. Нашата главна се оказва едно луповато и неразибращо почти от нищо момиче. И колкото и да е сладка, тя винаги проваля всичко, заразена от своята наивност, нескопосаност и глупост. Разбира се, останалите биват разочаровани, но след известен период от време все й се прощава. Но дори да й се е простило, то не значи, че няма да й бъде напомняно по хиляда нична за грешката, която е допуснала..преди време.И все пак тя винаги игаре неизменната жертва - невинния й поглед, топлото й милосърдно сърце и сладките физиономиики говорят ,че тя е просто едно недорасло момиченце, което тичка на два пръста след главния герой(или обратното - той тича след нея, но напълно несъзнателно), като уж се опитва да бъде самостоятелна.. макар че излиза, в повечето случаи, че мадам Невинност забогатява,благодарение на своята бъдеща любов, като се сдобива с - А нови дрешки, а мобилен телефон, а нещо друго..но за това ще отделя специална точка, така че не се притеснявайте...И с две думички - Главната героиня е готова дори да си забрави и главата някъде, само и само отново да се срещне с главния, или пък е готова да изгуби ценния подарък, пораден й от главния, само и само да го разгневи/бвеси/ядоса. И разни такива..

 

4~И тъкмо започнахме да си говорим за подаръци...Така става в живота - не знаете колко е непредсказуем! Дори една бедна и за нищо не ставаща девойка може да спечели от лотарията, след една непредвидена среща с главния герой, който въпреки че дори пред себе си твърди, че няма нищо общо с нея, не я обича и т.н...все пак е готов да й подари цветя, да я „покани“ на кино, да я заведе на сладкарница или просто да й накупи всичко, от което се нуждае една невинна, сладка и бедна личност, като главната такава. И след като нашата бедна принцеса се е сдобила с нов мобилен, няколко вази с все още неувяхнали цветя..дори нов гардероб ако искате кажете..тя вече тонално е хлътнала по господин Богаташ или е на път да го направи. Но разбира се това няма нищо общо с факта, че той я претъпква със случайни колети по пощата, съдържащи бляскави дрехи ,за които се предполага ,че здравата се е охарчил. И все пак, нали главната си е спечелила названието мадам Невинност. Трябва някак си да го запази, затова опитва да върне всички(или някои) подаръци обратно при пратеника им, но ...без особен успех. Е, след това вече идва еди период, през който сякаш героинята ни или има огромно доверие на главния(което не показва), или наистина й харесва да бъда наранявана, залъгвана и разкатавана, като например да остане да го чака на спирката в продължение на час-два-три,без да помръдне, въпреки ефирната и скромна материя, с която е облечена, дори без да отскочи до вкъщи за да похапне малко рамен(при положение, че в повечето случаи главната обожава да похапва и да се тъпче с всякакви мерудии)..тя просто си седи, като заспала патка и чака, наблюдавайки минаващите коли... Така е хора - любовта иска жертви! При това - голямата истинска любов.. невероятно, нали? -.-

 

5~Края(!!!) на драмите - Има толкова малко драми(борят ми се на пръстите на едната ръка мисля) ,в които завършекът ми харесва наистина. Всички свършват толкова тъпо и нескопосано, или ги осират баш преди края. Едно свежарско и забавно сериалче - става мелодраматичен трейлър , Особено когато обвързаното минало и на двамата герои се разкрие и настава пълна бъркотия и хаос. Моментите така преливат от сълзи, че ако сглобиш мислено в представите си всяка сцена с рев, придружен от отчаяни вопли, вероятно ще се получи, достатъчно голяма локва, че да напълни поне една вана, готова да побере поне два хипопотама. Тогава дори има случаи в които главните прилагат жалък опит за мнимо самоубийство и край на абсурдния живот, но единствено силната им любов ги оставя живи до края(или опне някои). Ама така не им се живее, ама вече свършил света и...това е.но пък изведнъж всичко се оправя и в повечето случаи един от дамата главни заминава за някоя чужда страна и после се връща и се събира с главната и тем подобни.

 

6~Забелязвам, че в повечето случаи главните герои или имат общо минало по между си, или скоро след първата си среща заживяват заедно, сключвайки договор, че не знам си кога ще се разделят(да, дори се правят на двойка, а накрая пуф - се оказва че наистина СА такава.. твърде предвидимо). От тук си правя няколко извода. Първият - корейците обожават, ама верно обожават всякакви по вид договори и макар привидно да не е така, винаги се въвличат в подобни абсурдни ситуации и слагат пръстовия си отпечатък върху белия лист, слагайки оковите на робството. Така жертвоготовни, че просто..Не че има нещо лошо, но поне да се намираше само в една -две драми, не във почти всяка. А колкото до общото минало - Твърде нереално е. Двамата главни героя, като в приказка се събират, но в последствие(точно след като се влюбват) се оказва, че са свързани в миналото и то..се завръща с пълна пара и ги разделя. Приказката придобива изопачен и мизерен вид на Пепеляшка, точно когато часът ударил дванадесет и приказният свят на влюбените не бива съсипан от разни тъпи минали събития, според които въпросните главни герои би трябвало да са едва ли не врагове и да се мразят и т.н.

 

7~Как събитията баавно се проточват. От първите епизоди до към 10-тия- не става почти нищо съществено, но към края някъде ти натрупват всичко на куп и те правят разноглед.. Направо да се чудиш какво най-напред да асимилираш, че се случва. Докато противоположно на това - в началото можеш спокойно да легнеш на бюрото, прегръщайки любимата си плюшена възглавница и дори да подремнеш за 15-20 минутки. Особено, ако дават някоя сцена на скучни старци, разговарящи за бъдещето на децата си и това как са избрали невероятно момиче, с което да заженят синовете си ..бля,бля, бля.

 

8~Ролята на второстепенните. Третото лице/лица, почти винаги клонят към „образ, създаден единствено за красота и разнообразие в разцветките на екрана“. Така е - те не правят нищо съществено/особено. Освен това да бъдат злобни и коварни, в настоятелните си опити да разделят главния и главната. но какво се оказва накрая? Страдат дни наред от своята несподелена любов, докато накрая не се примиряват, отиват и се превръщат в добрите феички - пожелават пълно щастие на заженилите се главни герои, стискат ръце, разменят прегръдки с тоя и ония..изобщо - пълна промяна. Даже в някои случаи - уж лошата предполагаема пречка, се оказва точният път към щастието на двамата героя - „ Пречката„ им, решава че иска да е добрата фея и ги събира..като например намеква на главната, че главния е луд по нея( тъй като той е твърде горд, за да каже подобно нещо на момичето, което харесва..) Но дори тогава, помощта на вече добрата феичка се оказва леко безсмислена, след като или главната е тотално тъпа и не приема сериозно възможността главния да я харесва..или пък Главния е толкова горд, че в стремежа си да изглежда на висота, като пълен „груб и недостъпен“ тип, се прави, че нищо не е вярно и демонстративно показва на главната, че не му пука за нея...Уж. Естествено после всичко се обръща и той притичва до нея, спасявайки я от сблъсък с камион, удавяне и прочее...прекрасен момент за двамата да си простят и са се съберат, нали така? Ето че могат и сами - просто нашата героиня е достатъчно глупава и некоординирана, че да пресече улицата без да се оглежда..или да скочи в басейн без да може да плува..и тогава на помощ да се притече принцът, който противоречащ си на предишното „не ми пука за теб„ се втурва и я спасява, бивайки някой герой ,като общопризнатия Супермен(само че супермен в корейски вид - ехааа..).

 

9~Хайде да кажа нещо, което днес ми направи страшно впечатление, докато очите ми не образуваха О.О (виж странен бухалски поглед). Не знам дали и другаде го има това нещо, но..днес хванах малка част в края на филма "A Frozen Flower" , който мама гледаше и що да видя...Пронизаха главния герой(не става дума за краля, а за другия ,който също го прониза..), след което той успя да прониже и краля..при което острието в неговото тяло се заби изцяло навътре.. всичко бе доста нереално. Айде краля умря сравнително бързо, ама тоз човек..егати..Аз просто само го гледам.. някак си ни жив ни умрял мязаше, ама упорито си стои на крака, все тъй пронизан..даже намери сили да махне оръжието от себе си и да остане на крака((това някакъв забавен корейски трик ли трябва да е?).. После го понизаха още веднъж! Тоя път някъде в коремната област май беше..И накрая успя да падне на земята нашия герой.. вече издаващ богу дух. Обаче.. даваха го как си полежа солидно количество време(сякаш просто запълваха филма с излишни кадри, колкото да го направят по-дългичък) , та уж мъртвия господин(повтарям - пронизан два пъти и то преди доста време), все още дишаше..и дори обърна глава ,за да съзерцава трупа на краля(който уби)...имаше време хем да го съзерцава до последния си дъх, хем да си поплаче малко...и даже не се разбра кога точно издъхна мистериозния госопдинчо, тъй като при подобно положение все пак как да си 100% сигурен, че е напълно замрял вече? Та, успокоих се чак, след като там..воините съобщиха, че ще изнасят телата им и ша покриват случката...Обаче просто наистина ми се струва невъзможно - пронизан си, после си стоиш здраво на краката(само дето от части дишаш тежко) и имаш време да убиеш и ти противника, па после да извадиш меча от себе си, пък после още веднъж да бъдеш пронизан..пък после да си починеш малко на земята, пък после да погледаш мъртвия крал..и накрая да поплачеш безмълвно, докато найййй-сетне не умреш. Не, че съм някоя ,падаща си по бързото умиране, ама..това ме разби просто...

 

и 10 е нещото, което е свързано с казаното дотук. Не ми харесва това, че всичко изброено в първите осем точки се повтаря почти във всяка драма..

 

Е, това беше от мен, надявам се, сте се начели здравата. Ако изобщо има будни, все пак минава 3 часа сутринта.. хД

Share this post


Link to post
Share on other sites

До автора на горният пост. Не се заяждам или нещо подобно,но само ако мога да те помоля да редактираш правописа,че на места е доста трудно разбираемо какво си написала.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Постарах се да поправя повечето грешки(тези, които открих). Доста често имам чувството, че буквите ме лъжат.. хД

Share this post


Link to post
Share on other sites

Признавам си, първоначално бях доста учудена, докато четях някои от мненията тук, но определено се забавлявах много. Аз самата също искам да видя по-страстна целувка на екрана, но пък бих искала и мен някой толкова силно да ме обича, че да го е "страх" да ме целуне. Това малко ме връща към една моя тинейджърска любовна история и спомените са доста приятни.

Явно пижамите не са любими на сценаристите и режисьорите, всички сме го забелязали. Понякога като почнат да се вайкат, ми са налага да превъртя малко от филма, идва ми в повече :D . Относно родителите ..., но нали все пак това е друга култура, а и на мен лично като човек толкова ми липсва елементарното уважение в обществото ни, че тези сериали са направо храна за моята душа. Струва ми се, че и без целувки в тези филми понякога има толкова страст, че "екрана" пращи. Някои актьори умеят да играят без много реплики, само един поглед е достатъчен, ако щете и поведение, жестове, език на тялото. Но има други, на които просто не им се удава, понякога е дразнещо, но се преживява. Моите любими актьори са So Ji Sub и Ji Sung - единствената ми забележка към тях е че бих искала да ги гледам в повече филми.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×