Jump to content
flowerlina

Какво НЕ харесваме в азиатските филми, сериали, музика или култура

Recommended Posts

Предлагам тук всеки да позволи на хейтъра в себе си да говори. Ясно е, че щом сме се събрали в този форум всеки малко или много е влюбен в източния дух, но това не означава, че сме слепи за недостатъците. Лично аз мога доста неща да изброя, които откровено ме дразнят. Определено броят им е пренебрежимо малък в сравнение с тези, които предизвикват възторга ми, но все пак ги има. Няма да изброявам всичко, което не харесвам. Ще спомена само това, което най-много ме дразни - позьорщината (май това е най-подходящата дума).

Share this post


Link to post
Share on other sites

Доста често в корейските филми и сериали не ми харесва начина, по който представят момичетата. Някои от героините са много наивни и глупави, което ми се струва адски нереално. Дразнят ме и като започнат да се заяждат и да правят странни физиономии. Знам, че това е чара на корейците, но понякога ми идва прекалено. Първоначално ми се струваше много интересно, но с течение на времето ми станаха еднотипни.

Не ми харесват и разделите между героите с вече изградени или започващи връзки. Това сигурно е навлязло заради дългия период на казармата или заради идеята, че силната любов се разпалва повече с времето, но за жалост понякога ми убиват ентусиазма. В този ред на мисли, не ми харесват и финалите на повечето сериали, които завършват със "След 3 години".

Като се замисля само тези неща не ми харесват. Обичам корейците и всяко нещо, което правят ми остава в сърцето. Би било интересно да видим малко повече любов, малко повече целувки, а не само допир на устни :lol: Но това са те и точно затова ги харесвам толкова много. Историите, които пресъздават във филмите и сериалите си ми вдъхват малко надежда, показват различна любов, различен живот. Нямам нищо против да преглътна малкото неща, които не харесвам и да продължа да гледам с удоволствие.

 

Жалко, че не мога да кажа това за японците. Трудно ми е да ги гледам и да ги понасям. Има малко японски сериали и филми, които са ми харесали. Повечето от актьорите са ми меко казано неприятни и неестествени. Преиграват жестоко, на моменти се държат като полудели изроди. В повечето им продукции има някакви психопати - момичета или момчета, които се опитват да изглеждат страшни и опасни, но не успяват и се доближават само до някакво комично подобие на това. Все пак е важно да се правят опити.

Не ми харесва и лицемерието на героите във филмите и сериалите им. Имам чувството, че се покланят пред всички, преглъщат всичко. Като цяло ме дразни това, че преиграват и са неестествени. Сякаш се мъчат да изразят някакви емоции. Странни са ми и избягвам да гледам японски неща.

 

За тайванците почти нищо не мога да кажа, защото съм гледала само Марс и Devil Beside You. Марс беше първия сериал, който гледах. Няколко пъти съм писала, че винаги ще ми е много скъп, заради сюжета и актьорите, макар че корейския Coffee Prince ме привлече към Азия. В него нямаше нищо прекалено, всичко си беше на място. Надявах се и с Devil да е така, но останах разочарована, отново заради преиграването.

Само това не ми харесва, защото искам актьорите да се сливат с героите си, да ги пресъздават така сякаш са самите те, да накарат зрителя да иска да е там, да чувства с тях. Затова обичам корейците. Не че другите нямат хубави неща, напротив имат, дори имам любими филми и сериали, но не ме привличат толкова много.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не харесвам ужасното лицемерие на корейците. Влудява ме, а ме залива отвсякъде...Филми, музика, предавания.

Японците ме побъркват с неуважението си към личността.

Всички азиатци ме дразнят с ксенофобията си.

 

И кухнята им е гадна.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз също не харесвам образа на момичетата, който корейците пресъздават. В повечето драми, които съм гледала, жените са глуповатички, наивни и играят по един и същ начин <_< , че даже и физиономиите им са еднакви :blink: . В японските драми ме дразни крещенето на мъжете. То не е гърлен глас, а някакво дращене и аз даже не мога да го опиша...абе дразнещо е...

Share this post


Link to post
Share on other sites

В корейските сериали много ме дразни това, че една десета от филма минава в спомени.

Главните героини са супер глупави, а героите - много умни (или обратното). Никога не се влюбват в богатия (бягат от него като от чума).

А за целувките... какво да кажа... Досега, след толкова много изгледани филми и сериали, само веднъж видях страстна целувка (чак не можах да повярвам на очите си).

 

Не че е спра да ги гледам, заради тези неща, просто понякога изключително много им се нервя и превъртам напред, та да не ги гледам. :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като цяло най-много не ми допадат имената им. Специално за японците - не харесвам начинът им на говорене, при китайците - китайският не ме кефи въобще. Но като цяло това са поносими неща и донякъде се свиква. Музика като цяло не слушам азиатска (най-много по 1 песен от сериал да слушам от време на време), та не мога да кажа какво не ми харесва там. За културата им като се замисля - няма неща, които да не харесвам чак толкова (чак да ме дразнят), но определено не бих живял там.

Share this post


Link to post
Share on other sites

. В японските драми ме дразни крещенето на мъжете. То не е гърлен глас, а някакво дращене и аз даже не мога да го опиша...абе дразнещо е...

Много странно, аз лично не съм видяла подобно нещо в японски сериал. Точно обратното. повечето японци имат доста меки гласчета като за мъже. Аз викането го открих в корейските сериали. Там не само мъжете, а и жените говорят на доста висок тон. Предполагам, че някой неща идват и от спецификата на самия език, и все пак ми е малко необичайно. Като изключим това викане на корейците (особено при удължаване на гласна, което правят с възходящ тон) другото се ядва. На япончетата им се кефя много, освен на едно нещо - култовизма към Америка и американците. Това е дразнещо, поне мен ме дразни, при това много. Те са си достатъчно интересни хора като нация, защо им трябва външен модел на подражание :unsure: Китайците няма да коментирам, тъй като не съм особено компетентна по въпроса. Гледала съм 2 филма само, при това на Mute, защото езикът ми звучи повече от ужасно. При това положение, няма и как да оценя достатъчно филма. Тъй като един филм до голяма степен зависи от звука :) донякъде сама се лиших от обективизъм.

Share this post


Link to post
Share on other sites

 Аз за културата им, не съм много наясно и не искам да коментирам. Култура като култура, всеки си я има. По-скоро, всичко което съм видял ми харесва. Имат много ценности, които се спазват даже от съвременото общество и като цяло можеш да научиш много полезни неща.  Същото важи и за музикалната сцена, на която се обръща сериозно внимание. (за разлика от нас) Не знам как стои въпроса с ундърграунд и инди сцената в Корея, но в Япония съм забелязал много интересни групи.

 

Мен специално най-много ме вълнува киното и ще спомена нещата, които не ми правят хубаво впечатление.  За филмите, напоследък се усеща известен спад в качеството, но  пък винаги се намират интересни неща, ако се поразровиш. Проблема ми е с телевизионните продукции. По конкретно корейските и японските.  Разбирам, че формата е такъв, но напоследък забелязвам една тенденция. Корейските сериали, винаги започват обещаващо и от един момент нататък изпадат в тотална дупка.  Много добре се развиват характери, прекрасно се изразяват чувства (много по добре от филмите даже, може би заради по-продължителното времетраене), актьорите са мега сладки, но всичко е до там. Изцяло се набляга на чувствата и сюжета никакъв го няма. Понякога било ли ви е трудно, да кажем в следната ситуация. Казвате на приятел, че гледате нещо, че е много яко и т.н. и в момента в който ви питат "А за какво става дума", казвате "Еми едно момиче среща едно момче и .... абе не мога да го обясня, ама е много яко, ако седнеш да го гледаш":D Знам защо е така. Такъв е формата и са го направили, почти без сюжет, за да могат дори хора, които са изпуснали 1-2 епизода, да не се чудят какво е станало. Така е с телевизионните продукции.  Още повече, че компаниите не искат да експериментират със сложни сюжети, които биха отблъснали аудиторията по един или друг начин. Пък и тези филми се гледат и от по млади зрители, тоест имаш известно ограничение.  Но много ме е яд, защото постоянно си представям, ако вместо задължителните пълнежи, вкарат малко по разчупен сюжет. Ми така де, на всички ни е писнало от това как "тя" бяга от него, за да го предпази, той после прави същото, за да я "предпази"(може и в обратен ред) и накрая се събират след 3 години. Не всички сериали са така, някои много ефектно замаскирват този ефект. В малък процент от други, пък почти отсъства.   Лошото е, че по-старите бяха къде къде по-смели и макар пак да се набляга 100% на чувствата, имаше доста откачени неща.  Особено във финалите. Напоследък гледам само захаросани и фалшиви финали. Къде отидоха филми като Sorry I Love You, Snow Queen и дори някакви безумия като Autumn Tale? :) Почнах да се замислям накъде отиват корейските сериали и колко почват да приличат на американските продукции. В следващите месеци възнамерявам да си намеря някакви по-стари сериалчета, че Cinderella Sister ми напомни за тях. :)

 

А пък японските имат някакво още по голямо телевизионно усещане. :) Последният, който гледах Tokujo Kabachi!! направо бе разби. В средата на сериала се появява някаква жена и пита въпрос. Нещо от сорта на "С каква блуза беше облечена Хорикита Маки на сцената в супермаркета  А- жълта Б - бяла В- червена Обадете се на телефона бла бла бла и на края на епизода един от актьорите в сериала, наживо ще се обади на един от вас, който ще спечели бейзболната шапка, която носеше главният актьор" :) (Накрая наистина имаше обаждане в ефир с победителя, не се шегувам) Но да оставим това на страна. Понякога японските сериали могат да изглеждат като научнопопулярна развлекателна програма.  Постоянно се опитват да те научат на нещо. Примерно във въпросният сериал, ставаше въпрос за адвокати (но не точно, а нещо като консултанти) Представете си следната ситуация. Една жена си поръчва 20 яйца онлайн и й пристигат двайсет кутии с яйца. Тогава тя пита нашият герой-адвокат има ли шанс да се спаси... В следващият момент на екрана се появява той с някаква таблица и почва да обяснява разни неща, като накрая ги пита какво мислят "Може ли да върнат яйцата" А - Да Б -Не. И те възкликват "Ъ!" тогава той се включва и казва Отговорът е "А - ДА"  :lol: Всяка стока поръчано онлайн може да се върне до 7 дни.  Те възкликват "Йее". Тогава обаче той се намесва и казва: НО! с малки букви, ако се вгледате е написано, че това не се отнася за стока с изтичащ срок на годност  и те разбрали че няма да стане с яйцата възкликват "Оооо!" Някакси много ми е дебилно това.   :D Знам че идеята е да накарат хората да си търсят правата и т.н., което не е лошо, но не мога да го възприема все още по този начин. Странно ми е, защото филмите са изкуство, а те ги използват за манипулиране и образоване на хората. Знам че не всички сериали са такива с жанр "работа" и с цел да запознават хората с разни неща, но в япония ги има много.  А на всичко отгоре сериала е мега як, японски, с всичките им трогателни истории, които те хващат неподготвен и много те разчувстват. Да не говорим за супер чаровните актьори. И като ги гледаш в един момент ту е някакво несериозно, ту супер трогателно, в другия момент ти правят някаква лекция. Абе какво да правя, обичам си ги тия сериали, сигурно за това пиша толкова много.   :D 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мен лично ме дразни масовото комерсиализиране (до степен филмите на някои държави да излизат на конвейр, плашещо приличащи на холивудските си събратя, а в крайна сметка всички сме се събрали тук, защото ни е писнало от хамериканските бози и така характерната им липса на оригиналност), умишленото "притъпяване" на сценариите вече го споменаха. И все пак Корея, Япония, Китай, а напоследък и техните съседи все още успяват да извадят качествени заглавия, които да носят така характерния дух на Азия.

 

А, сори Пешо, нещо съм кьорав тая вечер, взех те за спийди. :blush:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз харесвам почти всичко, но много зависи от актьора , който играе ролята.Дори да е най-глупавото, недодялано и просто момиче на тоя свят, ако актрисата играе както трябва ще ми хареса въпреки, че почти винаги героините са еднотипни.. Същото важи и за мъжете.

В корейците не ми харесва факта, че фенгърлите са готови да убият с камъни гаджето на идола си.Много ми е странно.И това как са склонни да ги следят и всякакви такива .Не ми харесва и факта, че има много случаи на малтретиране в училищата.Много са брутални в това отношение и не е нещо, за което мога да си затворя очите.Насилието в училище е доста често срещано и в Япония...

Но като цяло повечето неща ми харесват.Нямам големи забележки :lol:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Guest noname123

Аз също чак сега видях темата. Ще си кажа мнението само за Корея, защото за тях съм чела повече, а и доста сериали съм изгледала. Но от бита и културата им направо ми настръхват косите. Много жестоко общество, превърнало парите, успеха и издигането в социалната стълбица в мания. Може да са постигнали много, браво на тях, уважавам това, но цената, която плащат хората е твърде висока. Просто не си заслужава. Ще си пращам детето до полунощ на разни частни уроци и курсове, да, ама не. Те изобщо не се замислят, какво е това детска и изобщо човешка психика. Крещят на английски "борба" като пощурели, думата "преумора" за тях си е направо срамна, пълни са с предрасъдъци и лицемерие. Ох, направо ми се къса сърцето за това, че любимите ми корейски актьори и певци, са принудени да живеят в подобно общество и най-вероятно са изтощени до смърт. Чудя им се на акъла, ако имат възможност, защо не са напуснали Корея досега. Имат образование, достатъчно умни са, за да живеят по-спокойно някъде в Америка или в Европа. Непрекъснато им виждам торбичките под очите, дори и грима не може да ги скрие, колко жалко и срамно е това за страната им. Не си ли дават сметка, че целия свят е наясно с това, не ги ли е срам да изтощават така хората си. Цената на успеха при тях е живот в непрекъснат стрес и многото самоубийства. Това трябва да ни говори каква е истината. Благодаря, не желая да живея така. А и това преклонение към по-старите ме влудява. Да, нужно е уважение, с това съм съгласна , но да се съобразяваш с родителите си, дори и за това кого да обичаш, божееее, дори не мога да си го представя. За мен свободата на волята на личността е най-важното в живота ми. Ако съм поставена в такива условия, няма да оцелея и три дни. А пък лицемерието им няма край. Сигурна съм, че това за морала е само на думи, просто всичко е скрито покрито, доста съм изчела и знам, че е така. С две думи - много странно, жестоко и може би граничещо с лудост общество. Имам чувството, че мозъците им са промити, че правителството им не е чувало никога за Кодекс на труда и т.н.. Успеха си е успех, но цената никога не трябва да бъде живота и психиката на хората. Съжалявам, ако съм била твърде остра в коментара си, но така го чувствам отвътре .

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, всяка монета си има и по две страни. В интерес на истината има някои неща, които ми правят много лошо впечатление в развлекателната индустрия в Корея. Дразни ме как известните личности все тичат по разни предавания, за да поддържат популярността и имиджа си. Те самите предавания са оптимистични, някои от тях дори образователни и отчитам, че са едно наистина добро развлечение, обаче никак не ми се вярва всички да са толкова щастливи, мили и невинни. Не е такава реалността, а и сигурно на тях не им е винаги приятно да се правят на ангелчета. Другото, което никога не съм разбирала е тенденцията толкова млади хора да самоубиват. Това е сериозен проблем и само по себе си показва, че индустрията им е много сбъркана. Тя по принцип навсякъде в света е сбъркана и е ясно, че всеки сам решава да се впусне във въртележката, обаче тук нещата достигат направо фрапантни висоти. Уважавам това, че всички се трудят толкова упорито, но не ми харесва как известните личности толкова се преуморяват, че дори често влизат в болница. Това не ми харесва в развлекателната индустрия.

В драмите много се дразня, когато един сериал започва с огромен потенциал и завършва с недосатъчно удволетворяващ финал. Но това им го прощавам донякъде, защото през повечето случаи се дължи на липса на време или достатъчно епизоди. И да. Не ми харесва главните героини да са прекалено глупави, нито пък главните герои да са прекалено умни. Когато има баланс, винаги е хубаво. Не винаги ми харесва и ролята на родителите в семейството, заради прекаленото намесване в живота на младите.

Общо взето това са нещата, които най-много ме дразнят. А и дори и да не ми харесват някои неща, има много такива, които харесвам, и докато ги има ще им се наслаждавам.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мен, честно казано, точно тоя корейски наивитет ми е симпатичен. Определено са по-невинни - истина е, че при тях, за да стигнеш до целувка, трябва да си излизал по срещи поне 3-4 месеца, а сексът в доста от случаите се оставя за след сватбата. laugh.gif

 

Понеже гледам предимно сериали, да си кажа - не ми харесва схематизацията - толкова се претъпкват едни и същи сюжети с вариации, че накрая можеш да предскажеш как ще премине целия жизнен цикъл (в исторически сериал) на героинята. Съвременните сериали също робуват на схематизираност - могат да се откроят няколко основни сюжетни схеми и по тях се "облича" всяка съвременна драма. Отклонението е рядко и скромно.

 

Това понякога е приятно, тъй като някак си си запознат с това какво да очакваш, но не оставя много игра за спекулации.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изключително много ме дразнят две неща:

- неумереният грим на мъжете актьори;

- представянето на липсата на лична хигиена като голямо "геройство".

 

Всичко друго го преглъщам - къде трудно, къде лесно. :lol: :lol: :lol:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изключително много ме дразнят две неща:

- неумереният грим на мъжете актьори;

- представянето на липсата на лична хигиена като голямо "геройство".

 

Всичко друго го преглъщам - къде трудно, къде лесно. :lol: :lol: :lol:

 

Странно, но на мен именни мъжкият грим ми допада най-много в корейските сериали и филми:) Направо после като видя средно-статистически холивудки филм, и това е първото нещо, което ми липсва.

 

За хигиената, незнам какво точно визираш, но има много сериали, в които си мият лицето с вода от обикновенни легени и т.н. защото са например бедни, но геройството е в това да преодолеят мизерните усливия на живот, а не в липсата на хигиена. Изобщо, ако съм забелязала нещо такова, то е точно противоположното. Странно различие на разбиранията.

 

Като се замисля, няма нищо което да не ми харесва в корейските филми, освен

това че са силно пристрастяващи. Но това си е цяло постижение, а не недостатък...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Странно, но на мен именни мъжкият грим ми допада най-много в корейските сериали и филми:) Направо после като видя средно-статистически холивудки филм, и това е първото нещо, което ми липсва.

 

Уау, не знам кво да кажа. Аз като видя мъж с нещо повече от балсамче за устни, ми призлява. Все пак трябва да призная, че на някои им ходи. Но си ги харесвам въпреки, а не заради това.

 

За хигиената, не знам какво точно визираш, но има много сериали, в които си мият лицето с вода от обикновенни легени и т.н. защото са например бедни, но геройството е в това да преодолеят мизерните усливия на живот, а не в липсата на хигиена.

На прима виста се сещам за Personal taste - мадамата беше образец за домакиня, ако се сещаш. Черешката на тортата беше като обясняваше как нямало да се къпе (май седмица ли беше, що ли), щото е в цикъл. То да беше само тя. Не ти ли прави впечатление как болшинството главни героини ги изкарват абсолютни мърли? И после, за всеобщ ужас, редица хубави, спретнати мОмци се избиват да свалят същата тая пача. Има нещо гнило в Дан... т'ва, в Корея. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хахаха, каква забавна е таз' тема. Ма що ли пък съм толкова съгласна за хигиената на героите в корейските сериали? Да речем, че се мият хората...често, :lol: ама много ми се ще да започнат и да си лягат с нещо по-различно от дрехите, с които са се търкаляли цял ден незнайно къде. Иначе може да ни показват, задължително!!!, някой снажен, мускулест батко как се къпе и в детайли да се нагледаме в забавен каданс на всяка една капчица, стичаща се по голото му тяло , ама същия тоз батко не можем да го видим в такова "неприлично" облекло. Аааа, нееее! Е, как иначе всички "гладни" женки ще си фантазираме и съответно ще купим, ако е негоден "продукта"? Говоря за жените, щото истерията при нас е най-голяма във всяко едно отношение. И тук опирам до фенщината и безогледното потъпкване на всякакво уважение към личността и личната свобода и живот на звездите, които, уж :o ,харесваме, обожествяваме, обичаме и всякакви възвишени (Дали?) чувства.

Модата. Дразни ме, че като слепи кучета корейците като решат, че нещо е модно и айдеее..., а останалите добри актьори, певци и т.н. се пренебрегват щото, видите ли, не са модни. Не забелязваме, че въздишките се отправят към фалшиво пеещи, калпаво играещи, ама добре тунинговани звездици. Е, какво толкова, ще кажат някои...нали ми плакне очите, че и талант ли да искам? Направили калпав албум? Аааа, ще ги защитаваме със зъби и нокти, ама няма си "продухаме" очите, ушите защото? - Те Са На Мода! И Ние Сме Фенове! И понеже това не е достатъчно, за да се "изцеди" един успешен изпълнител, що да не го направим и успешен актьор, президент, космонавт?! Нищо, че от километри се вижда, колко зле се справя.

Ей тези дребни нещица ме дразнят, но за да съм искрена, ги преглъщам много лесно с една доза МНОГО други прекрасни корейски нещица. :D Единственото от тях, което не мога да преглътна, е неуважението към личната свобода на звездите. И не ми казвайте, че това е цената на успеха, защото цената не се ли определя от нас?

Share this post


Link to post
Share on other sites

За липсата на хигиена се сещам как в летните сериали си бършат потта непрекъснато :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да речем, че се мият хората...често, :lol: ама много ми се ще да започнат и да си лягат с нещо по-различно от дрехите, с които са се търкаляли цял ден незнайно къде.

 

Тъкмо и аз се чудех къде точно да пиша за това нещо. Все си мислех, че е някакво недоглеждане от страна на режисьора, но взех да го виждам твърде често. Не си обяснявам на какво се дължи. И то на фона на непрекъснатото чистене. Или то от толкова търкане и градския транспорт примерно е станал направо стерилен. :blink:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не само това, което е споменала спийди за "червилцето", но и като прекалят с бялата или сивата очна линия, ме дразни.

 

 

А, хигиената присъства отсъства къде ли не!

 

Не ми се рови за имената на сериалите, но никога няма да забравя два момента:

- първият: две съквартирантки. Едната казва на другата: "Е, смени си чорапите, че миришат! И вчера бе с тях." А другата отвръща:" Че ко им има?" :blink:

- вторият: след страстна бурна нощ,. Мъжът казва на жената: "Бързай, че ще закъснееш за работа!" А тя:" Уф и днес няма да успея да си измия косата!" - Въпросът е откога не е мита косата на главната героиня? :rofl: За романтиката дори не ми се говори. :28558:

То имаше и продължение този момент, ама не се сещам точно какво беше.

 

 

Може да нямат пари хората за пижами, ама защо не се поразсъблекат малко, а спят с анцузи... това ми е интересно! :28558:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×