Jump to content

Какво НЕ харесваме в азиатските филми, сериали, музика или култура


Recommended Posts

Явно не знаят къде е копчето за изключване. Разглобяват ги тези телефони та пушек се дига, как не си губят частите не знам.

Като стана дума за телефони много ми е забавно, как всички са с един и същ модел, сякаш в Корея друг модел няма.

 

Все се чудя едно нещо - Корея се имат за доста напреднали в технологиите и електрониката, но нямат ли перални в тая страна. Странно ми е как тези аджуми и не само мачкат дрехите в тия легени. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ми се иска да се избягва еднотипността в драмите. Напоследък усещам, че ми липсва нещо ново и различно - еднакви характери, сходни сценарии, повтарящи се мелодии. Пример за това са сериалите със сюжет момиче, преструващо се на момче, с които прекалиха. Сега това се повтаря с пътешествениците във времето. Дори да не е това, персонажите и образите са ми толкова еднакви, че знам какво ще направят без да съм гледала филма или сериала. Чак се изнервям. То бива клишета, но чак пък толкова. Като че ли се страхуват да експереминтират и залагат на познатото. което в един момент става досадно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-първото, което ме впечатли... не, то направо ме блъсна, шокира, ужаси, втрещи - това беше как корейските родители се отнасят, когато са ядосани с децата си, а жените - с мъжете си, съседи, братя, сестри и др. Първо /жени ако са/ вдигат една-две октави и започват изтънено, високо и френетично да си излагат недоволството. Второ /без да прекратяват първото/, замахват с намиращата се в ръката им дамска чанта и се започва едно налагане с нея, ама бой и чудо! Първите такива случки ме докарваха до истеричен ужасяващ петминутен смях и все си мислех "ама как така, не е възможно..." Най-култовите моменти са ми два: първо в "Моето име е Ким Сам Сун" - майката на главния, готина зряла жена и достолепна матрона, се возеше в асансьора с "непослушния" си син. Само като тръгна асансьора и като го започна /хубава беше чантата/... Хьон Бин само се привежда и си крие главата. Обаче на някои етажи асансьора нали спира, при отваряне на вратата замръзват мирно, културно - ни лук али, ни лук мирисали. А като се затвори вратата - айде пак бой - до следващия етаж. И втория подобен беше в "Защити шефа", Там ядосания баща със сина си в асансьора /пак/ спретна същата фиеста /ама без дамска чанта/, само дето двамата съпровождащи ги секретари с отработени движения, говорещи за рутина, единия се наведе, другият стъпи върху гърба му и закри камерата - така де - да не се излагат пред охраната...

А иначе за мен е неестествено поведението на влюбените в корейските филми. Където и да са по света, разпознаваш хората, които се обичат по дребните безобидни докосвания, те винаги търсят физически контакт, несъзнателно и невинно, но не и в Корея. Там са по на метър разтояние и не се целуват до 30 годишни, да не говорим за секс преди брака, пък и след брака. Не вярвам да са такива корейците, /по-скоро в някоя арабска страна, може би/ дето са в европейски тип цивилизация и са толкова отворени към света.

Има и други дразнещи, или по-скоро непонятни за нас неща, но колкото и много да са, не могат да натежат повече от прекрасното чувство, което те изпълва след всеки филм, от веселото настроение и позитивизма, от добронамереността и любовта към света и хората. Тези филми ме промениха към добро, затова съм им вечен фен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Eй като сте ги хванали тези целувки, всеки втори тук това го дразни! Толкова са красиви и прочувствени повечето от любовните им драми, че изобщо не мога да се сетя че целувката между двама влюбени може да ми липсва. Предполагам че всички които сме тук сме заради любовта си към азиатските филми и музика, защото са нещо много по-различно от американските продукции (повечето абсолютни бози), които сме гледали години наред.

Единственото нещо което понякога ме дразни е наивността която прозира на моменти. И не че си затварям очите от изброените по-горе неща, но според мен когато обичаш и вярваш в нещо го приемаш не само с позитивите му, а трябва да бъдеш готов да приемеш и негативите /така или иначе сме последните които можем да променим това което ни дразни освен ако не спрем да ги гледаме, което за мен е равнозначно на пълен кошмар/.

Благодарна съм на Eastern Spirit за вълшебната вратичка, която ни отвориха преди години и ни докоснаха до красивия и магнетичен Източен свят!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Забелязала съм как се прегръщат двойките ...

Стои,стои и момчето изведнъж като сграпчи момичето,направо ми става смешно ..

Малко ми е досадно как във всички сериали родителите са лоши и не разбират децата си .. Повтаря се и така губи смисъла си .

Също съм забелязала ,нали развива се нормално сериала и О.о какво да видиш в последната серия претупват всичко.. Не знам дали е така във всички сериали ,но аз попаднах на 2-3 такива ..:blink:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От три години гледам азиатски сериали и все още недоумявам как, по дяволите, всеки може да тегли пари от чужда банкова сметка (баща, дъщеря, брат или какъвто и да е роднина, пък дори и непознат)??? Застраховките и продажбите на имоти също стават "по тъмния" начин. И ако неадекватните им органи на властта наистина са такива, искрено съчувствам на гражданите в корейското общество. Много глупаво <_<

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм се замисляла много, но ще кажа, че не ми харесва представянето на някои от главните героини. Например тя е глупаво, прекалено лигаво, наивно, но красиво момиче..... след това започвам да се чудя дали има смисъл да гледам целия сериал.

Както и обратното, ако главния герой е представен горе-долу по същия начин.

Не знам, но тези неща ми убиват тръпката. Други критики.. нямам, мисля.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наивността в повечето случаи е необходим фактор към качествата на даден герой за да се развие действието или иначе казано катализатор на събитията. Ще дам пример с full house там главната се остави да и вземат къщата и собствените й приятели я изпързаляха по най-идиотския начин (не случайно и лепнаха прозвището "кокоши мозък" в последствие) ако беше някоя по отракана и досетлива нямаше как това да стане и какво историята е дотук и какво правим? :rolleyes: За да има злодеи трябва да има жертви неизбежно е..дали ще е някакъв заговор или случайност тоест героя да е на грешното място в грешният момент винаги се опира до едно..главният герой тоест протагониста трябва да направи някаква грешка от която да се възползват антагонистите за да има развитие/интрига. А наивниците са най-идеалните жертви от всички. Другите им качества най-вече положителните са за спечелване на зрителските симпатии, а негативните към които спада въпросната наивност са за търсени съжаление и/или комичен ефект.  

 

А в най-любимият ми сериал Liar Game там всеки друг вариянт различен от безкрайно доверчивата чак до идиотизъм Канзаки Нао би бил неприемлив и неподходящ за целта на самата поредица и от това щеше да пострада самият сериал и посланието за доверието между хората.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всеки с вкуса си, аз лично избягвам такива сериали, но признавам има и някои добре направени, но просто не влизат в класацията ми за сериали, които бих гледала още няколко пъти. Може би не харесвам такива персонажи, защото аз самата не съм такава и това не ми изглежда толкова естествено, както и да е.

А ако не се лъжа някой беше повдигнал въпроса "Защо вместо да си изключат телефона го разглобяват" - Отговора според мен е, защото така правят повече впечатление, иначе зрителите как ще разберат каква е емоцията и дали този човек им е приятен, или дали искат да говорят с него, или въобще как ще разберат, че се изключва телефона ако само натискаха едно копче. Пък на мен лично този номер ми харесва.

Сега се сетих за един недостатък в Secret Garden (може би единствения) .. за последния епизод имам малко критика.. как така те имаха 3 деца, които бяха на повече от 2-3 години , а Ла Им и Ким изобщо не се бяха променили .. просто много изненадващо вмъкнаха тези деца, като от нищото. Също не ми хареса, че майката до последно си остана на мнението и докрая не прие Ла Им като съпруга на своя син.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Честно казано като чета повечето оплаквания тук мнозинството от тях ми изглеждат дребнави да не кажа пресилени. Най-малкото защото не опира само до вкус демек да кажеш какво не ти харесва, а и да го обясниш с приемливи доводи и да изглежда логично поне така си мисля де все пак за да хейтваш нещо трябва да имаш основателна причина. Примерно това, че не ти харесват глуповати персонажи особено пък женски е прекалено общо това зависи от сюжета и е широко срещано не само в корейските ами и в каквито се сетиш други сериали от всякакви националости включително и в българските (примерно героинята на Елена Перова в бозата Стъклен Дом е куха като градинска лейка). Иначе няма нищо лошо и на мен не ми харесват много, но да го разглеждаш като частно явление само в азиатските сериали не върви. И общо взето това исках да кажа с предишният пост.. :rolleyes:

 

Колкото до Градината защо да нямат 3 деца за три години - кеф ти близнаци кеф ти по едно парче на година..?! А за толкова кратко време как точно да се променят външно вярно, че да си родител не е лесно ама чак пък толкова? :D Иначе за телефоните си е така.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като сте почнали, някой дали може да ми разясни как точно действа в реалния живот заплаха от типа "Ти искаш да се разделим, но аз няма да те пусна". Не те пускам??? Как не пускаш бе човек, то бива бива уважение и култура, ама чак зорлем да седиш с някой докато те пусне..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не мисля, че някой от тук хейтва, за да хейтваш дадено нещо..малко или много ще направиш всичко възможно, за да не ти е пред очите, а така като гледам, колкото и оплаквания да има тук всички продължават да гледат корейските сериали. А защо повечето оплаквания тук да са безсмислени и нелогични, колко нелогични неща има във сериалите, та тук трябва да има логика. А това, че накрая имат 3 деца не ми пречи, просто казах, че вмъкнаха децата не на място. А да не говорим, че те двамата до преди няколко "минути" сключиха брак и изведнъж имат ЦЕЛИ 3 деца, в това няма логика. Оплакванията са по вкус, защото всеки приема и разбира неща, различни от другите. Прочетох и други коментари, някой беше засегнал въпроса, че корейците правят обратен завой навлизат в другата лента, правят куп нарушения, за които най-малко трябва да имат санкции, но нищо не се прави по въпроса, ами това логично ли е!? Тогава как оплакванията да следват някаква логика, но признавам, че са пресилени (включвам и моя..малко или много) и дребнави, защото харесваме корейските сериали и в повечето случачаи, докато гледаме изобщо не обръщаме внимание на такива формалности като изброените, понеже сме се вживяли достатъчно, за да не ни направият впечатление. Това, което казах за твърде глуповатите персонажи, които не ми харесват си е мое мнение, просто споделих и да от личен вкус. :д

 

"Ти искаш да се разделим, но аз няма да те пусна". Не те пускам??? Еми ти как го разбираш!?!?!?! Това би го казал човек, който е твърде привързан към някого и би направил всичко, за да задържи този "някого", но както е редно..нищо не зависи от него. А и това не е заплаха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обърни внимание на подзаглавието на темата не случайно е такова. :D Хейтинга сам по себе си е критка, а тук основно трябва да посочвате неща, които не харесвате, а вече това дали ще спреш да гледаш си е драстично лично решение. Примерно заради тайванският сериал Марс и разочарованията покрай него реших изобщо да не гледам тайвански продукции и така зачеркнах цяла държава понеже въпросният сериал ме изнерви много особено предвид, че го изтъкваха едва ли не като шедьовър, а то се оказа съвсем друго от моя гледна точка. Обаче повечето оплаквания тук са дребни детайли не цяла композиция от оплаквания както в моя случай с Марс понеже има хейтинг и хейтинг въпроса е в степента на неприязън.

 

Това за децата пак продължавам да не разбирам, кое е невъзможното? 3 деца за толкова време е напълно в нормата нали ти дадох пример - 1-та година две близначета след период от една година демек 3-тата още едно и ей ти ги. Ама айде ще ти обясня с елементарна математика:

 

Три години са 3х12--> 36 месеца извади от това 3х9-->27 месеца колкото трае бременноста и оставаш с цели 9 в които Джи Уон и Хю Бин да произвеждат отрочета демек по три месеца с..с на година нищо нелогично няма в това! :rolleyes:

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хейтинга в случая е от теб, защото си зачеркнал цяла държава, заради един сериал (който не съм гледала и нямам намерение да го правя, защото не харесвам Тайванските сериали и доста ще се изнервя). Има разлика м/у хейтинг и критика, критиката може да се състой от 1-2 думи критикуващи даден предмет или какво в случая сериал, но това категорично не означава, че тези критики определят сериала като качествен или не, т.е можеш колкото си искаш да критикуваш, но все ще остане нещо, което да ти харесва в сериала.

Доколкото хейтинга има далеч по - силно значение и ако критиката обхваща само един момент, хейтинга обхваща много по-мащабно нещата.

Заглавието: Какво "НЕ харесваме " има се предвид определени дразнещи неща сцени, моменти или както искаш го наречи, които може и да не ги изтъкнеш, ако не си прекалено дребнав, а ако се говореше за хейтинг, да, определено тук щеше да влезе "Марс". :д

 

Хубаво по 3 месеца с..с (мерси за подробното обяснение, от което нямаше смисъл, защото много добре мога да смятам и го бях изчислила много отдавна това, но както и да е .. :) ), но не ми изглежда логично как в един епизод претъпката толкова много нещата и накрая имаха 3 деца, поне да се бяха спряли само на 1. Твърде бързо мина всичко, това е. :)

 

ААхаа... туко що видях подзаглавието, но все още си стоя над казаното до сега . :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мащаба няма нищо общо. :D Каква е разликата ако хуля по един герой или целият каст като и в двете положения откривам грешки и недостатъци в тях, които ме дразнят? Ако има разлика м/у двете то тя е в момента в който говорим за така наречената "градивна критика". :rolleyes: Тоест изтъкване на грешки и недостатъци с предимно позитивни намерения почти без да се афектираме по някакъв начин от тях. Всякакво друго критикуване носещо негативни емоции като омраза, раздразнение, разочарование и т.н. се брои като хейтинг аз поне така го разбирам и няма значение към кого е насочено дали някой дребен предмет или цяла група актьори барабар със сценаристите. В тази тема се търсят точно такива негативни впечатления тоест хейт.

 

Колкото до "загадката" с децата можеш да питаш някое от онея многочленни ромски семейства ако попаднеш на такова да ти обяснят подробно как стават нещата за норматив и как се събират парички от детски надбавки...щом още не вярваш. :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тъй като многократно в последните постове бяха използвани производни на думата "хейтър", се подразних, първо, че отново виждам чуждица в родния ми език /напоследък много често и вредно явление/, второ, че не я знам точно какво означава, а само по подразбиране я тълкувам. Зачудих се да не би да се използва, защото нямаме толкова точна по значение дума и потърсих в интернет. Попаднах в блога на някой си kushel на много разбираема и изчерпателна статия "Аз съм хейтърче, „обичам”...или що е то хейтър субкултурата?".

My link

Хем беше интересна, хем поучителна, а пък някои коментари ме и разсмяха, напр.:

"Като си помисля, стигам до извода, че първия хейтър в света е Нане, защото далеч преди появата на Световната мрежа е произнесъл знаменателните думи: "Я не сакам да съм добре, я сакам Вуте да е зле!" Това е манифеста на българския хейтър." :lol:

Българския език е толкова богат, защо трябва да включваме в него думи, на които можем да намерим поне няколко наши си аналога и веднага се сещам за вместо хейтър: мразещ, критикар, злобар, ненавистник, негативист, черногледец, словесен агресор, плювач, сигурно има и още. Знам, че въпросът е риторичен и, че думите ми са глас в пустиня, и този процес на "замърсяване" на езика е необратим и е световно явление вследствие на глобализацията, ама ми е много мъчно за българския, дето е оцелял толкова века, той ни е едно от малкото останали богатства, а и него ще загубим.

Може би поста ми не е за тази тема, простете. Иначе се радвам, че тук се пише на кирилица и се вижда една добра езикова култура от съфорумците.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според мен никой в тази тема не "хейтва", а просто изразяваме какво в азиатската култура ни е направило неприятно впечатление или е подбудило недоумение. А такива за жалост, има доста.

Колкото до подзаглавието на темата, ами честно казано всеки малко или много е "хейтър", но тук наистина става дума за определени моменти, макар че няма пречка да е и по-мащабно. Пф, много мразя тази дума. :lol:

Ще използвам да се изкажа неблагоприятно за еднотипните клипове и звуци в к-поп парчетата. Вече всички ми се струват еднакви.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От момента, в който изгледах първият си корейски сериал, а след него се заредиха още мнооого, следя с интерес написаното в тази тема и толкова често ме сърбяха пръстите да драсна и аз някой ред, но после се отказвах, защото трябваше да повторя думи казани преди мен, а това си е направо досадно. Както и да е, ей сега вече се реших.

Смятам, че всички ние гледащи с интерес най-вече корейските продукции няма как да останем слепи за странностите (затова и ги наричаме нелепости) в развитието на сюжета, в поведението на героите и прочие. Смятам че казаното от Koizora е много точно:

Според мен никой в тази тема не "хейтва", а просто изразяваме какво в азиатската култура ни е направило неприятно впечатление или е подбудило недоумение.

Критиките ни според мен са породени от неразбирането на манталитета и психологията на тези хора и въпреки, че чрез филмите се докосваш до културата и смяташ че ги опознаваш, мисля си това няма как да се случи изцяло…дори и да живееш сред тях ще е нужна адаптация, която не винаги е свързана с разбирането им, а със собственото ти нагаждане.

В този ред на мисли да кажа онова което ме шокира при корейците (не критикувам, затова и използвам тази дума) и за което е писала и kitket малко по-горе – отношението на родителите към техните вече пораснали деца. Оставете уважението, което се изисква от младите и те го спазват, то на това кой ли не се възхищава, става дума за боя. Олеле какъв бой, какво млатене, то не е просто бой, а направо жесток побой…и ако kitket е дала само меките примери, които ги има във всеки филм аз ще припомня как изглеждаше Gong Yoo (Гонг Ю) в Hello My Teacher след като „спечели“ яростта на баща си и героя на Jo In Sung в „Спомени от Бали“ защото видите ли той харесал една бедна мома и се тръшка да я има. Разкървавени лица и едва дишащи хора, ужасно, а и при тези случаи изобщо не се търчи неистово до болницата както в другите ситуации при дребно порязване на малкия пръст. И като си помислим такова отношение разбира се го има навсякъде по света, но тук никой не ни го показва като нещо порочно, не го заклеймява като домашно насилие, неее, то явно си е в реда на нещата (???).

Да не говоря за изоставените деца…много пъти вече срещана сцена – майката си тръгва, защото решила, че ще живее някъде по света, детето се къса от рев, пораства естествено силен, нещастен, обременен човек, но не се усеща критика към родителката…(???)

Е кажете ми как да ги критикувам тези хора, като не ги разбирам?

Може би единственото, което наистина трябва да се критикува са повторенията в сюжетите, в използваните сцени (дори и прословутото разглобяване на телефона), прийомите с които се показва развитието на героя или пък любовната връзка. Определено могат да бъдат по-оригинални или поне да се демонстрира търсене в тази посока. Но както съм казвала и друг път, явно това се харесва, това и правят, защото все пак драмите им основно са предназначени за родната публика и хората от региона, чието светоусещане е сходно!

Въпреки всичко обаче, безспорен е фактът, че те са ни спечелили и нас като зрители, накарали са ни да им простим слабостите и все повече да се интересуваме от тях, страната им, културата и т.н. И тогава отново - нужно ли е въобще да се обявяваме за критици? Аз се определям като любознателен човек, който иска да види и разбере различния!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...