Jump to content

Какво НЕ харесваме в азиатските филми, сериали, музика или култура


Recommended Posts

По повод първите ти абзаци - за жалост не залагат на оригиналност и/или качество, а на утвърден стандарт. Това от мноого отдавна е сигурен начин за печалба. Има хора, които налагат стандарти и хора, които ги следват. За жалост първите са много голяма рядкост ;) А и добрите идеи не хрумват постоянно - за сметка на това всяка една добра идея може да набъбне с цял грозд клонинги, докато не се обезцени окончателно :28558:

 

Впрочем има и друг аспект - претръпналите за даден шаблон зрители може да са дорасли умствено до нещо по-добро, но за новите сериали вече се е пръкнала нова аудитория на 15+, която да открива за пръв път изтърканите мелодрами за бедното/наивно/работливо момиче и богатия/арогантен/очовечващ се "принц", примерно :28558: Признайте си, който се е уморил от изтърканите сюжети, е зяпал корейски сериали дълги години вече - или пък само за две е "глътнал" около 50 заглавия и е предозирал мощно :) Новите непоръбени зрители гъчат драматичния розов захарен памук като топъл хляб и даже са доволни ;)

 

Мен по-скоро ме учудва това, че толкова години не виждам на малките екрани да се отрази някакъв прогрес във вечните социални проблеми на корейците - гледаме все същите истерични властни родители, свенливи девойки и неумеещи да изразят чувствата си дървеняци. И то с все същия висок рейтинг!  Greatest marriage направи някакъв опит да вдигне "революция" срещу архаичните норми за "благоприличие", но не му се получи особено. А и властните родители и глезеното богато момче ги имаше и там :dunno:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Напълно съм съгласна, че винаги има ново поколение , което тепърва ще да яде захарен памук и ще се радва да преоткрива топлата вода. ;) Просто аз вече не съм от това поколение и затова ми се иска да видя повече развитие на телевизионната индустрия. Все по-трудно ми е да си намеря интересен сериал , не само азиатски. Напоследък гледам по-стари такива, които съм пропуснала пък си струват. Жалко е , че дадени истории вече като са правени по 5 пъти и на 5тия вече приличат на разредена с вода боза.И тези , които ги правят хич и не си дават зор да мислят как да ги подобрят, защото и така им вършат работа, пък да заложат на нещо ново и различно си е риск, който не искат да поемат.

 

Колкото до социалните теми нормално е май да са все едни и същи, защото като цяло обществото много трудно и бавно изменя навиците си. Някои типажи изглежда са вечни и винаги ще се прераждат в поколенията ( и в сериалите )  :lol: . Вицове със свекърви и тъщи и при нас ги има премного неслучайно ! :P

 

Факт е също , че има вечни теми и истории – примерно тази за Ромео и Жулиета или Пепеляшка ( любимка на Корея :D ) съм сигурна, че още милион пъти ще бъдат екранизирани. Проблемът за мен не се състои толкова , че историите се повтарят като идея, а че са разказани по-един и същ начин. Също "паметта" е много кратка. Разбирам да преразкажат нещо от преди 10-20 години, ама те от предния месец направо copy-paste. Има го и момента , че понякога има добра и нова идея и пак е скучно направена.

Дори в някои сериали хем самите герои иронизират типичните "пликове с пари" от богатата майка или "колата се развали и трябва да останем в единствената свободна стая заедно" ,  но пак им се случва да попаднат в подобна ситуация тъй или иначе  :28558: . 

 

Мисля ,че колкото повече гледаш толкоз по-малко неща те впечатляват и това е съвсем нормално. Но има заглавия , които с удоволствие бих гледала много пъти и не ми омръзват  :happy:.

 

Някой път ще напиша отделно за културата на Корея, какво ми се струва още странно или не ми допада , че сега да не смесвам двете неща пък и е посред нощ вече  :asian:. Но никой не е идеален и така е по-интересно ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като каза за copy-paste - точно това е дразнещото ;) Но виждам и обратен негативен "откат" - на достатъчно свеж сериал като "Oh My Ghost" някои зрители са се отказали още на първия епизод заради уж копи-паста образи - свенливото наплашено девойче и суровия шеф. А т.е. досадното клониране пречи и на по-прилични и оригинални продукции да пробият. Това налага сериозни ограничения на оригиналния сценарист - той трябва да започне със доза стереотип, за да грабне стереотипните зрители (а те са 90 %), но пък с това начало всъщност губи целевата си аудитория, която ще се накефи на развитието на сюжета :)

 

Интересно е, че някои печеливши идеи НЕ СЕ ПОЛЗВАТ. "Кофи-принцът" с героинята мъжкарана беше истински хит, но оттогава насам пак диплят преимуществено нежни женски образи и препрочитат "Hana-Kimi" по сто пъти с все по-женствени актриси в главната роля. "She Is WOW" беше страхотна сатира и социална драма, но никой не се напъва да повтори този опит :) "Nine" също беше оценен високо, но на кого ли му се занимава да пише толкова логически-сложен сценарий, ако може да пише за влюбени дебили и да променя тезата си от епизод на епизод :) Може би продуцентите чакат хитовите новаторски попадения да отшумят, за да направят своя голям удар със същата идея.

 

Можем да си говорим много за арт-хаус или ноар кино, но то е с пъти по-слабо инвестирано от телевизионните продукции и се вижда от много по-малко хора. Сериалчетата "за от 18:00 до 10:00 ч." възпитават цели поколения - и аз не виждам в корейските такива никаква промяна :) Някакви фентъзи-елементи и вампири освен да вкарат, щото е модерно на запад. Още не сме видели корейски сериал за зомбита, това вече ще е пълен ташак :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще дойдат историите с вампирите, не се безпокой. Натам вървят нещата, но бавно. :)  Аз и в началото като започнах да гледам корейски сериали, забелязах колко голям потенциал изпускат някои продукции.  Някои неща правят много добре, то и затова сигурно продължаваме да ги гледаме.  Но от друга страна, супер много им пречи страха да предприемат риска с нещо по-разчупено и цензурата. От време на време се пръква някой по-оригинален сериал и това е то. В корейските сериали всеки си търси точно определени неща и е добра идея, да не очаква нищо друго. Ако пък има нещо по така, добре е дошло. Гледайте и филми бе хора. :)

 

Сега се подсетих за този ученическия сериал Goong.  Там имаше толкова много предпоставки да вкарат някакви приключения докато пътуваха из разни места, някакви тайни стаи с мистерии в двореца, нещо по-вълнуващо... :) А те се въртяха в изпитания сюжет на любовният четириъгълник.  Риск трябва за да се разчупи стереотипа, както и по-голям бюджет.  Най-големите фенове ще продължаваме да ги гледаме дори и така вероятно. Действително има неща които само корейците могат да ги правят по този начин. Но винаги ще си остане усещането че някои продукции могат да бъдат много по-разчупени.  А те го могат, както се загатна в "Русалката".  Може би с времето и тези неща ще се променят.  Това го казвам най-вече за масата сериали клонинги. Иначе има такива дето така те поглъщат, че не ти оставят време да мислиш кое може да им се подобри. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зомбитата са зрителите и аз в това число, като нещо ми хареса и не мога да се отлепя от екрана  :28558: .

 

Според мен може би друг проблем е ,че много от сериалите са си "поръчкови" - примерно не е като да дойде сценариста и да каже "хей, написах това , финайнсирайте ми го , хайде до го снимаме , много ще е добро" , а обажда се продуцентът и казва " сценарист-нуна , вземи напиши един сценарий като онзи предния, да има задължително богат арогантен красавец и разглезена богаташка да дефилират с рекламните продукти и едно по-бедно семейство с висок морал да има.... остналото оставям на твоята креативност ! Ама да има и любовен четириъгълник , да не забравиш ! " . И в тези рамки хората се мъчат да измъдрят каквото могат и за каквото им стигне времето  ;). На някои им се получава от най-върлото клише да направят супер свежия сериал, като "Oh My Ghost" , на други не им се получава.... Все пак и на Леонардо да Винчи не всички картини са Мона Лиза  :P.

 

Аз лично просто съм алчна и искам процентът на наистина добрите сериали ( тука за момента филмите не намесвам) да е по-голям от този на клонингите. Ама и така ми е трудно да ги изгледам , та може би всичко това е за наше добро ! Ако всичко , което излизаше беше на най-високо ниво , нямаше да ни остане време да пишем по форуми  :D .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Демон, кой е казал, че не гледаме филми? :28558: Просто обикновено търсенето на приличен филм ми отнема също толкова време, колкото гледането му. Пък докопаш ли готин сериал, има да му се радваш поне 10 часа;)

 

Вампирите вече отдавна ги забъркаха, сещам се от воле за поне 3 сериала само от корейска страна.

 

Мен определено ми липсва един читав сериал в момента, нищо не остана за гледане:(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледайки She was pretty видях една от най - абсурдните и дразнещи сцени по корейските сериали. То не, че само в този сериал я има, но просто това ме подсети.

Идеята е главния или главата, на легло ще умират от настика и тогава някой гений решава, че температурата се мери с ръка през бретона... Ееееее няма такава простотия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Досега не обръщах внимание колко много от "необяснимо тъпите" неща в драмите си имат причина: цензурата. Ето едно видео, което обяснява между всичко останало защо бандюгите нямат пистолети, а размахват пръчки  :28558:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жалко,че не знам английски.За мен клипа беше двама се кривят неприятно и говорят ужасно.Особено жената си криви ужасно устата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще преразкажа накратко за какво говорят Саймън и Мартина в клипчето за интересуващите се.

Отначало обясняват, че няма да говорят за цензурирането и ограничаването на К-поп клиповете, а за цензурата по принцип.
Комисията за цензура е Korea Communications Standards Commission (KoCSC) - Комисия за стандарти в комуникациите на Корея. Следва опит за шега с абревиатурата на комисията от страна на Саймън.

Част от забраните:

- Не може да се пуши във филми и сериали, но можеш да държиш незапалена цигара.
- Оръжия и ножове, използвани с цел нападение, са забранени. Готварските, например, не са.

- Татуировките са напълно забранени – заради асоциацията им с гангстери. Дават пример с размиването по телевизията на татуировките на Джей Парк (Jay Park) и на Мартина.
- Разголването е забранено. Едно шоу трябвало да се извини, защото не са цензурирали показването на боксерки. Саймън се шегува, че затова в Корея трябва да се ходи без бельо, то е забранено. Изкуството не се цензурира, но това не включва К-попа, който подлежи на цензура.

- Марките на продукти, за които не е платено за продуктово позициониране. (Личен коментар: Това се вижда винаги в корейските сериали – различни лепенки по дрехи, телефони и друга техника. Също и размиване на реклами и марки при външни снимки.) Коментират, че прикриването на известни марки е разсейващо, защото се чудиш коя е. Също така в някои сериали продуктовото позициониране е натрапчиво и странно.
Шоуто “Running man” трябвало да се извини заради малка снимка в шапката на предаването – снимка на човек, пушещ цигара. Цигарата била електронна, между другото.
Това е, общо взето.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен пък точно гаврата с абревиатурата най-много ми хареса :28558: Честно казано не бих запомнила KoCSC без "коксък" метафората, ама сега абревиатурата е запечатана в съзнанието ми завинаги ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не че и в японските сериали има неща, които не харесвам (например натрапчивия кауайнес, от който ме засърбява дланта да бия шамарчета), но загледам ли корейско и винаги стигаме до ОНЗИ момент, след който вече и най-малкото нещо накриво ме дразни. Под ОНЗИ имам предвид сцените, в които сядат и почват да плюскат, ама чак ушите им плющят. Много вероятно в същото време да се води задушевен разговор, да правят любовно обяснение и т.н., ама няма значение - единственото, което аз чувам е как примляскват, дъвчат шумно с отворена уста и от време на време подсмъркват яко. На всичкото отгоре, това са сцените, в който озвучителите явно си вършат най-съвестно работата, защото имам чувството, че са им завряли поне петдесет микрофона, та да можем да чуем как премятат в уста всяко зърно ориз. Понякога си мисля, че като нация още си спомнят периодите на глад и оскъдица, затова да гледат как някой се тъпче и млящи им действа умилително или е признак на цветущото здраве на героя/инята.

Друго, от което повдигам вежди, е как обществото им уж се отнася към чеболите като към свещени крави, все едно са някакви неприкосновенни монарси. Ако се изсекне на публично място или не дай си Боже се загледа по простосмъртна, после ще трябва да се извинява в държавен вестник, фамилията ще е посрамена за три поколения напред, а пък семейната корпорация, аха, и ще банкрутира. Кой ги знае какви са келеши в действителност?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отпреди около месец изгледах вече някъде 10-15 азиатски сериала. Като цяло това, което ме привлече към тях беше форматът. 16-20 епизода са достатъчно време за да се "сближи" с персонажите човек - не както при филмите за по час-два, но не твърде дълго, че да започне да цикли истроията и да загубиш интерес. Минусите, които неминуемо открих са следните... Първо - голяма част по досегашните ми наблюдения са шаблонни сюжети, и главните герои, и героините са сходен типаж... Жените - обикновено стоят през цялото време някак по детски (може би типично за азиатските актриси като цяло, не съм сигурен), пиенето на соджу и напиванията, истеричното понякога поведение. Мъжете са малко по-разчупени по мое мнение. Има такива, които лично на мен ми приличат повече на жени - твърде женствени, с червени устни, зализани коси. Има и такива, които са действително хубави като физика и излъчване. Но дори и за тях важи отново, че в много от случаите се вдетиняват и рядко има така наречените "силни" характери... Може би и затова сериали като "Тайната градина" и "Наследници на слънцето" се харесват... И в двата мъжките персонажи са нещо средно между властни мъже и мъжки деца. Както и да е... Второто нещо за азиатските сериали, което ми направи лошо впечатление е че много, ама много често осират сюжета и историята с някакви абсолютно нелогични, неочакавни моменти и диалози. Да речем даден персонаж се държи по даден начин 10 епизода и изведнъж на 11-я започва да се държи по-почти противопожен начин. И цялото това "преобразяване" трае обикновено една-две сцени и някак те обърква и мен лично ме разочарова от непоследователността на характера. Третото и последно нещо са финалите на сериалите, които често не знам защо са толкова зле скалъпени, че няма накъде. Не става дума за един и два сериала. МАСОВО имам чувството, че нещата не биват довършени. Не знам на какво се дължи - стил, липса на пари, натиск да се свърши нещо по-бързо... Като цяло май това са нещата, които досега ми напарвиха най-голямо впечатление. Сигурно има и още, но се уморих да мисля. :up:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В азиатските филми, главно в китайските и японските, ме дразни, че каквото и да се случва, в крайна сметка всичко се свежда до бой. То не бяха ританици, то не бяха крошета, хватки и тем подобни. За тяхната култура кунг-фу, таекуондо, карате итн може да са изкуство, но толкова ли е агресивно и конфликтно населението там, че споровете се решават главно по този начин  :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

'Чеерно и бяло - в нас се преплитат във неделим кръговраат. Черни и белии...' са ми лицата на героя и героинята в 98 процента от случаите, в които гледам нещо корейско. Много харесвам Ким Нам Гил например. Харесвам и колко е смугъл, но партньорките му до него приличат на призрак от японска къща на ужасите. Време е гримьорите да се вземат в ръце и просто да им уеднаквят фондьотена, а? То бива белосване, белосване, ама мацката от '49 дни', някаква идолка беше/не помня имена/, та дамата бе толкова бяла, че дори и за призрак изглеждаше неестествено избеляла, лол.

 

 

По повод последното мнение^

 

То това са най-забавните моменти. Аз още се смея като се сетя как героите от корейския 'Спомени от Бали' се разхождаха като сини домати всичките епове и на никой не му дремеше. А причината да не гледам японско като 'Гокусен' например са точно тупаниците. И докато в китайските поне са кунг-фу тупалки с няк'ва логика, то в японските и корейските така се смилат от бой, че нз как оцеляват. Още по-чудното е, че накрая са само с цепната устна или залепена вежда. И това е подход за вместо 'здравей' и 'здрасти' там. Те просто така си се поздравяват хората, щот пък в повечето случаи стават мега яки дружки накрая. Явно пътят към любовта и приятелството задължително минава през болката и няколкохилядите тупалки. Това ме подсети как обаче, ако бъдат бутнати леекичко в колата от друга кола, корейците винаги излизат със зверска болка във врата и поне няколко счупени гръбначни прешлена. Явно застраховките в Корея не са шега работа :Д

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бали си е класически сериал...... Вечно ще го помня поради една или друга причина... Там главния що бой отнесе, кой не го хвана той не го наби.

Наскоро си мислех как по корейските сериали дали заради продуктовото позициониране, дали заради нещо друго хич не им падат батериите на телефоните.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Наскоро си мислех как по корейските сериали дали заради продуктовото позициониране, дали заради нещо друго хич не им падат батериите на телефоните.

 

Не знам дали е съвпадение, но след телефонът на главния, който издържа без зареждане 1 ГОДИНА.... В ЧОСОН.... в "Queen In Huyn's man"  няма такива сценки по сериалите.

:28558:  :28558:

 

Само да припомня защо се дивяхме, че като не искат да отговарят на някого или просто за нещо телефона трябваше да бъде изключен, му вадеха батериите - ами такива ги произвеждали. Без копче за изключване. Това, че Самсунг и LG бяха други на запад се дължало на международните изисквания. А на вътрешния пазар продавали телефони без това копче и с вградена СИМ-карта - нов телефон - нов номер. :bee:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пък и водоустойчиви... Телефона на главната в Потомците такова гмуркане направи в Средиземно море и две серии по късно тая пуска музика с него по уредбата в поделението....

... Да красиви капитане знам, че се давиме, но ако може да ми изкараш телефона, че ми е много важен за сюжетната линия.....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малко камъни и в Тайланд/ската градина. Знам, че по-малко са феновете на лакорните, но вероятно това е нещото, което се набива в очи на зрителя след първите няколко - женският бой. Иначе мъжките персонажи са по-обрани в това отношение - те направо вадят пищовите. Но момичетата - красиви, направени, изтупани от-до и изведнъж включват на "бойна" и - газ :slap:. Тези изблици толкова ми вадят очите, че даже на такъв дисциплиниран зрител, като мен, често се налага да ползва спасителния бутон "->".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...