Jump to content

Какво НЕ харесваме в азиатските филми, сериали, музика или култура


Recommended Posts

ти може да не подхващах корейско, но аз ако ги метна и Японците какво ме дразни и защо главно не ги гледам ... и нищо ... ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Давай :) , мен подобни неща са ми любопитни. А и като знам на какви неща си налетяла при тях, мога и да те изненадвам като допълвам :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

О аз не мога да се боря с теб Кева , аз съм глупаче спрямо тях , а ти си пълководец ... но това което съм гледала от документалните им филми и игралните ... харесва ми ( да почна с това ) културата, уважението, съпричастността , храната , електрониката и това не знам дали е заради ядрената бомба или просто са си умни глави ... но ми харесва ,че са много напред с материала  и още няколко неща , но няма да ги споменавам  в детайлите ... не ми харесва езика им .. просто не ми гали ухото като корейският ( а имат така красиви йероглифи ) , не съм фенка на комедията им , въпреки че започнах да схващам идеята им и се надявам да си променя мнението , прекалено голяма драма във филмите и  това тяхното себуко и харакири , еми не го разбирам  ... ох има и още няколко неща които не знам как да изразя ... но не ми харесват .......... а най - интересното е ,че не ми харесват , но не са ми и толкова дразнещи ..... уф трябва да помисля малко , а ме мързи ... и да погледам някои друг филм още ,но съм се затрупала с толкова много ,че не знам от де да почна ....................

 

п.с. трябваше да се кръстя мързелчо , а не абадор .... а и не ми харесва това ,че са били на страната на Хитлер ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:) Комедията им и аз не я уважавам, но я преглъщам ( понякога трудно). Заради драмата ( която е далеч от мелодрамата и има  доста суров реализъм) ги обичам :) , и ние сме били на страната на Хитлер. Те го правят заради Русия и Китай, но в един прекрасен момент Сталин и Хитлер се оказват съюзници, което обаче филмчетата за втората световна война тактично забравят. В тази война коалициите се създават в движение, сменят се в движение и тук няма добри и лоши герой. Нюрнберски процес освен за националсоциализмът е трябвало да има и за комунизма :) . Но това е една доста болна тема, на която не е хубаво да се вдъхновявам. Ще отбележа само, че се дразня на японците ( като държава от г8) много тънко и почти неразбираемо засягат болни и за американци и руснаци истини. В Г8 са могат да си позволят да изкарат грозната истина до край, а не да си сипят само назидателно главата с пепел..... а сепукото и харакирито, като бълргарчета няма как да проумеем, защото докато има живот човек може да се бори и да преобърне събитията. Всъщност и в Европа ( преди да се християнизира) съществува това разбиране за самоубийството като средство да запазиш чест и достойнство..... както и да е за мен самоубийството си е бягство и поражение.

 Ако ти се беше кръстила мързелчо, то тогава аз май логорейка

И отново Ксе ме изпревари

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Говорехме за японците не за българите , че ако ги метна българите ... и без това  не се чувствам горда българка в последно време ..... но това е друга тема за която не ми се говори ... :) за сепукото и харакирито ми е ясно ,че при тях е въпрос на чест не мога да приема ,че понякога за дребни неща на пръв поглед го прилагат ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лицемерието / подмазвачеството / в корейските сериали. По-точно  начинът, който е представено - като нещо нормално, на моменти- задължително. Фалшиви усмивки, малки подаръчета и тем подобни.

Снощи чашата преля, докато гледах Dream High 2- приятелката на главната я предаде най-малко 2 пъти в един епизод. " Аз съм ти приятелка, ама тя е Superstar и съм на нейна страна."  :mad2:Не знам дали съм станала чувствителна на тази тема или все на такива сериали попадам напоследък - само подмолни играчи и мижитурки ми се набиват на очите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това засяга основно корейските филми. Японски съм гледала по-малко.

 

1. Битовите побоища. Преди много години, когато четях за бруталността в японските училища между деца се чудех от къде идва причината. 

 

Към следващите по-скоро гледам с насмешка:

 

2. Ще умра от смях с това обуване/събуване.

3. Мляскане, сърбане. Тези спагети не могат ли да се ядът с вилица?!

4. Съпреживяване на естествените нужди на персонажите.

5. Като гледам по-бедните хора в какви колиби живеят, ми се вдига самочувствието за стандарта на моята държава, а ние не сме икономическо чудо.

6. Странен вкус за обличане. Някои от комбинациите ми напомнят облекло от 1975-та година - мъжки ризи с едри шарки, кадифени сака, огромни яки на ризата или на полото. Странни цветови решения.

7. Още по-странен вкус за музика. Тази, дето я пеят по караоке баровете ми напомня на съветска естрада от началото на 80-те.

8. Историческите филми трябва да започват с анонс: "Използвани са действителни исторически личности с полу-действителни истории. Който иска да научи истината - да чете". 

9. Очевидно няма актриса над 45 килограма. Тази тенденция се е пренесла и при мъжете. 

10. Корейката е светица. Говори бавно с меден глас, стои смирено, гледа си върха на обувките.

11. Корейските мъже много ми харесват, жените - не. При японците тенденцията е обратната - намирам жените за по-хубави от мъжете. 

 

Сигурно има още 10 недостатъка, за които не се сещам сега, но и те не могат да ме откажат, ако историята, която се разказва е хубава и ако актьорите ме залепват за екрана.   :up:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При корейците:

- подкупът май се приема за нещо нормално

- жените нямат много място в бизнеса, и сексистките закачаки са си нещо съвсем нормално, а пък в историческите сериали ролята им е основно да гледат с влажен поглед с малко изключения

- детинското преиграване на "добрите" герои - ама как никога не разбират, че има преоблечена жена, а мъж да се черви и да пърха с мигли направо е изумяващо, чак избива на малоумие, филмчетата са като за 7 годишни, а какъв глас вадят....

- дървеното поведение на добрите герои - на моменти са като Пинокио, няма човек. Лошите герои са къде по-интересни!

- по-старшите винаги викат и ругаят, иначе как да покажат, че са шефове или по-старши в семейството

- облеклото в съвременните им филми - уф, това розово и тия тесни гащенца, брррр, а прическите....

- актрисите са анорексички с криви крачета

- мляскането при храна

 

Е, това рабира се го няма в най-силните им сериали и филми. Но в ширпотребата - леле-мале :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мнях, наттрупах за второ включване по тази тема :).

Всъщност не харесвам когато се злоупотребява с идеята за екзотика, култура и мъдрост.

 

Никак не харесвам, когато скучна история се разказва с апломб и препратки и се намеква, че тя е особено важна за културата на страната, че представя единствено истинското й лице и пр. Не харесвам и когато като велика мъдрост се изказват отявлени глопости. Известно е, че с радиото не може да се спори, нито със сериала, така че хвана ли веднъж някой в подобна злоупотреба, просто го зачертавам, не зависимо колко поетични планове прави на кадрите и какви ьоще мъдрости е подготвил... Ндааа всички работим за да ядем, но ако искаш да си ниво - ми бъди ниво...

 

В този смисъл злите традиции като малтретирането с деца, неадекватните сексуални практики, обидите към женския пол и идиотското отношение между стари и млади, колкото и да са традиционни, са си пак зли и няма какво да ми ги набутват и рекламират като екзотично-приемливи, и въпрос на култура и "дорастване", разбираш ли значи... НЕ бих искала да дорастна до етапа:ще ползвам хората като предмети и единствено гадостите на високо ниво ми топлят кръвта...

Освен това опитът на японци/корейци да пеят джаз и соул, или да играят танго и фламенко, въпреки че е смел и понякога може да е успешен, не означава, че автоматично и винаги го правят по-добре от онези в НюОрлиънс, във Флорида или в Латинска Америка... Прочитът на Достоевски от всеки режисьор може да е успешен или неуспешен - от всеки...

И пр... и пр... и пр...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам дали ще успея да координирам смислово мнението си, но ще опитам доколкото мога.

 

Бях решила, че следващия път когато ще пиша в тази тема ще е за полицаите в азиатските продукции. Дори надъхано си бях написала мнението на хартия, белким не го забравя, но после ентусиазмът ми отмина и всичко потъна в блажен мързел. Сега влязох с идеята да пиша за друго, но ненавистта ми към хората на закона в аз. продукции се завърна с жаждата за кръв, като Дракула, който е бил на дълга диета и реших да импровизирам с мнението си изцяло начисто.

Няма друго такова недоразумение на природата просто. Сценаристите да не се надпреварват в категория: 'кой ще измисли по-малоумна кука'. Признавам им, в това са изключително креативни. Гледайки корейския 'Сляпа' преди повече от година-две, бях като заслепена от въпросното заглавие. Явно бях на подобна вълна и мн ми легна на сърцето просто. Нещата в него ме радваха зверски, дори и Хамериканския полъх тип: 'Умирай трудно'. Възхвалявах го сума ти време на приятелка, която вече го беше гледала. Но в него имаше едно-единствено нещо, което ми извади очните нерви и ги стъпка за развлечение. 

И до сега помня личната и умствена хигиена на нашия човек, който не може да върже обувките си, камо ли да разрешава случай, а още повече се наежих, когато му се предостави възможност, а той се представи като кифладжия в бойната сцена. Идеше ми и аз да го 

намушкам

от яд. Тъкмо бях започнала да свиквам с дебилизма му. Почувствах се прецакана. И така с още редица заглавия, но това просто ми преля чашата. Вече като чуя, че има полицаи в някоя продукция, сериозно се замислям да не гледам въпросното разочарование. Но разчитам на препоръки, които в един слънчев ден ще преборят негативизма ми.

Имам чувството, че полицаите ги вземат от кол и въже, само за да попълнят бройката. Или върви обява: 'вие имате безполезен роднина на средна възраст с умствена изостаналост готов да умре по малоумен начин в близките пет години, мятайте го насам. Ако има късмет ще го блъсне кола докато ни носи кафето'. 

Та разочарованието ми в този случай може и да се дължи на това, че симпатизирах на полицая и, че той ми ос8а пейзажа, но това в никакъв случай не ми променя мнението за полицаите в азиатските продукции по принцип. И може би по ирония на съдбата точно в същия този проект беше и доказателството, че кадърни полицаи има и то беше главната героиня, но това го отдадох на американския образец жанрово покриващ трилър/екшън зоната, където винаги преекспонират образите превръщайки ги в герои като онези по комиксите. И въпреки това ми хареса, че показа логика, и си остана мацка до края. 

След нея все още търся полицай, които да отмие срама от въпросната длъжност. Добре, че не съм попадала на 'Момичето с миризмите', че аз само от мненията на потребителите се изприщих, а представям си, ако трябваше и да седна мнение да пиша. Щях доста да измъча мързела в себе си и направо да го екзорсирам.

 

 

Обичам я тази тема. Действа ми така положително и успокояващо. Трябва по-често да пиша в нея :Д

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За тъпите ченгета в азиатските продукции и аз съм на нокти от години;) Друг е въпросът дали това поголовно малоумие, което виждаме на екрана, не отразява реалното положение на нещата. В Border ми хареса, че изкараха на преден план прехвърлянето на отговорност и подкупността на съдебната система - вечното "ние ги хващаме, вие ги пускате". В повечето азиатски кримки обаче ченгетата не са отчаяни герои с вързани от правната система ръце, а просто дебили, които в недъгав сюжет се изкарват гениални заради някоя куцаща с двата крака хрумка:) Но не това дразни най-много, ами дъъъъългия път към постигането на прозрението, което е ясно на зрителя от 30 мин. насам или пък от 3 епизода насам. Ако ги "осеняваше" по-бързо, сигурно щеше да е по-поносимо:)

 

И вече просто отплесвам по темата - напоследък все повече се дразня на един ТРЕНД в азиатското кино, който преди очаквах да отшуми... Мега-смешните романтични сцени, които се провлачват километрииии от пет различни ъгъла... То да имаше какво да се види от тези ъгли, или поне от един от тях, но не - гледаме все същата опулена женска физиономия със затворена с цип уста, докосната от здраво стиснатите устни на лиричния герой. Това го гледаме провлаааачеееенооо в края на един епизод и провлааачеееенооо в началото на следващия, с музикален съпровод от 5-6 минути. Вече вместо приятни тръпки изпитвам отстранено чувство на удовлетворение от режисьора, ако "влюбените" изобщо се полигавят като хората:) Без майтап, наистина взех да ги зяпам академично дали ще ги разтворят тези устни или ще си допират фейсовете като заплашени със смърт :28558:

 

И - сигурно ще се повторя - най-дразнещото възможно в корейските сериали е поголовната зависимост на зрели хора от одобрението/благословията/финансовата подкрепа на дедите... Ако в японски продукции има хора, които са отсвирили семейство и наследство, в корейски филми и сериали такива просто НЯМА. Това е нещо немислимо - да имаш собствен живот, своя си работа и кариера, особено ако дядо ти някаква компания е основал. И неизвестно защо цялата тая работа ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да пречи на някакви лични отношения. Щото нали и бракът е бизнес, тря'а да се сливат фирмите по полов път с подходящи самци и самки...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А, недей така, хах. Отстрани понякога по-лесно се виждат нещата. Това че на нас нещо ни е ясно от няколко епа, не значи, че и на ченгето, което е под къртовско напрежение или че и на сценариста, продуцента, режисьора и всички участвали в заснемането на проекта ще им се изясни така бързо ;)

 

Пази Боже и реалните им да са такива. Плаша се, защото азиатците имат навик да добавят голяма доза достоверност в образите си. В другия случай пародират екстремно. Ще ми се да вярвам, че се шегуват както има навик да прави и нашата нация с блюстителите ни на закона и да е просто намигване тип: сещай се, снахо. 

 

Това за: 'ние го хващаме, вие-пускате' мн ми седи на дневен ред в болниците им. Като видя как им се разминават лекарските грешки, как лекарите са представени като абсолютно безпомощни, неуки, но пък нагли и нацяло лишени от съвест, назначени щот' са син, зет на еди-кой си. И решават или да те убият с незнанието и безхаберието си, или да те отпратят към др болница знаейки, че ще умреш по пътя, защото ги е страх да те лекуват. Да не говорим, че лекарските грешки са крайно недоказуеми заради чадъра метнат над главите им. Подкупи, висши намеси, затваряне на усти. Обожавам медицински сериали, но като видя действие развиващо се в болница и ми се изправят косите колко голямо зло ще се шири там. Уви, не мисля, че това е шаблон, който просто мога да не харесам. Звъни ми твърде на истинско.

 

А, рибните целувки. Хаха, мен все още ме изумява и вариантът, в който главният очаяно се труди сменяйки всички съществуващи орални пози от кама сутра/всеки път изчервяващи ме вътрешно/, а отсреща все още седят здравостиснатите заключени като с девствен пояс устни на героинята. И как после да повярвам, че имало споделени чувства?

 

По повод последния ти абзац. Замислих се, че наистина не съм попадала на подобно заглавие. Желаещи е имало, но ги пращат из чужбина, насила ги ключат по стаите, майки бият 30 годишната си дъщеря. Та като помислих още малко достигнах до една от възможните причини. Да не забравяме, че корейските продукции са образователни*, щото иначе тълпа разярени потребители почват да притискат телевизионната компания какви точно глупости пробутват на децата им.

 

Много се дразня на рутината в азиатските продукции. Когато проект след проект гледам един и същ актьор/актриса. Много бързо се пренасищам на образите им и ми опротивяват. Но има и нещо, което е още по-дразнещо - освен един и същи артист, ами и една и съща роля. Наясно съм, че всяка компания разполага с опред брой кадри, с няколко остриета и с много статисти, но когато поемеш по пътя на рутината, се губи магията. Някак играта е машинална, няма предизвикателство, няма ново навлизане в образ. С една дума - скука. Разнообразие и свежест, неочаквани комбинации, нетрадиционно мислене, разчупване на детайла. Все едни ей-такива не чак толкова недостижими неща.

Чела съм темата тук, но не помня дали е обръщано внимание на едни от 'любимите' ми герои в ИС - министрите/винаги и задължително ги превъртам/. Най-напред, защото са ми изключително безинтересни и са някакъв пълнеж. Те обикновено са поръчители на сексавия лошав, който е доста по-сносен за точене на лиги от тях, а после винаги мога да разбера и с превъртане каква точно интрига са заплели в двучасовите си речи, от които ми се доспива като видя какво се случва на главните герои само след няколко минути. Накрая - тези бащи на нацията/щот' обик се изяват и в това амплоа/ са в абсолютно еднакъв синхрон от около 30-тина на брой чичета, които дори мисля и че във всеки ИС играят една и съща позиция, за да не би да се объркат. Например: Първи министър, Трети съветник и т.н. Т. е. и на сън да ги бутнеш, ще си изрецитират ролята. Фейсовете им ми изглеждат като клонирани и затова за мен са един събирателен образ. Същото важи и за майките в корейските сериали. Това са десетина майки на нацията/признавам, че играта на дамската част от каста е доказано добра според мен. Може би и мъжката е добра, но там еднаквостта ми размива впечатленията/.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

violeta, много си права за рутината в азиатските и по-точно в кор. сериали. Направи ли един актьор успешна роля в някой сериал и се започва едно участие след участие, чак да му втръсне на човек. Повтарящите се сюжети е другия минус, подхващат една тематика и докато не я изцедят до край няма спиране. Аз затова харесвам повече семейните им драми, които са от по 50 еп., поне имат по няколко сюжетни линии, които развиват, а не се върти действието само околко двамата главни, хем почти винаги откривам по някой симпатичен и талантлив актьор,/актриса, които не са ми познати. В многосерийните пък си имат един малък минус-едни редовни майки, бащи , лели и чичовци, но поне са добри актьори и винаги ми е приятно да ги гледам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А който гледа напоследък корейски сериали, случайно да е забелязал дразнещия нов прийом - да връщат и повтарят кадъра? Вярно, не е по 3 пъти, от три различни гледни точки, както при целувките, но пак е дразнещо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз откривам мн нови и непознати за мен лица. Също така понякога са по-интригуващи и нетрадиционни второстепенните персонажи от шаблонните главни. За съжаление 50 серийните им драми рядко имат бг превод. Разбирам, че преводът на подобен проект отнема повече време, а и по-рядко феновете имат нагласата да изгледат нещо с повече от 20 епизода, но подобни заглавия, поне на които аз съм попадала, са истинска наслада за сетивата. Сега доглеждам 'Кралица Сондок' и се размазвам по прекрасната игра и разнообразието на актьори. Обаче не ми харесва постигането на някои от спец ефектите :Д Обичам да навлизам в духа на отминалото време, да гледам пищните костюми и пъстрите декори. Харесват ми всички размотаващи се типове с дълги косици, баталните сцени, интригите, накитите, абе, всичко си има. И точно заради това не мога да разбера. Толкова си се постарал да направиш нещо мащабно. И актьорите ти актьори, и сценария, и режисурата, но понеже съм шматка и обръщам внимание на детайлите, обикновено се почва едно навиране в очите ми на:



- лепенето на вежди. За да добие по-заплашителен вид често им ги правят едно рошавички и триъгълни. Нямам нищо против, но нека не си личи лепилото от 100 километра.

- изкуствена и боядисана нескопосано коса. Кичурите си личат по различния блясък, а състаряването на героя с 20 години не се постига като му втъкнеш 2 бели кичура отляво и дясно.

- рисувани вежди, под които прозират реалните. Мн харесвам Ким Нам Гил и то точно от проекта 'Кралица Сондок'. Но всеки път се спуквам от смях когато видя как са удължени и отдолу виждам два края вежди. Все едно гледам 'Стар трек'.

- изкуствено изимитирана бръсната глава. Да обяснявам ли неестествено набръчкване и разликата в тена.

- бижута, които са по-скоро от последната колекция на световноизвестна марка отколкото отпреди няколко века или пък са с някви бобчета купени сякаш от Илиенци.

- неостаряващи герои с годините. Изминали са 30-40 години, а Мишил е вечна като Мерилин Монро. /Между другото Мишил е най-фината и готина жена злодей, която съм гледала някога. След нея вече нищо не беше същото./



Да, знам, че актьорите не могат винаги да отговорят на всяка една особ на героя и затова са превъплащенията, но идеята ми е, че когато представяш визуален продукт, си длъжен да предложиш качество. И не е като да няма как да бъде постигнато.


Kapris, възможно е връщането на кадъра да се дължи на рекламните паузи в драмите. За да може зрителят да си припомни какво е гледал преди леля Мария/или техният еквивалент на нея/ да изпере и премахне всички петна :Д



Винаги ще има още какво да се желае, което мисля, че е полезно, за да се осъвършенстват нещата и да не спира прогреса. Ще продължа да гледам, но няма да си кривя душата, когато нещо ми направи впечатление. Докато положителното надделява, ще съм щастлива да съм част от света, който рисуват азиатските продукции :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един трик за корейски драми - ако смятате изобщо да спрете да гледате и после да спите/работите/перете/whatever - спирайте епизода в момента, в който ви е скучно :28558:

 

Класиката в жанра е средата на епизода да се наблъска с "плънка" от незнаен тип, с нещата, с които сценаристите и режисьорът не са съвсем наясно и си викат "дай да видим ко ще стане". И по правило началото и краят на всеки епизод са изпълнени с напррррежение:) Толкова "наситено" напрррежение, че можеш да превъртиш последните 3-4 минути на края на епизода и 3-4 минути в началото на следващия... Пълна трагедия.

 

Японският буквализъм може и да изглежда смешен, но си е ясен от А до Я. Няма "Въъъй, глейте го как се колебае от 40 и после от 60 градуса ъгъл на камерата, ей ся ще се просълзи, имате търпение!". Има "поколеба се и реши". Това наистина ми импонира повече от безкрайните самоинициирани терзания в корейското "творчество" тип "въй, мама да не разбере", "ма аз съм наследник, уа" и " не дай Боже някой да види, че обичам човек!". Корейската картинка започва да става все по-унила, просто защото не допуска да има любов там, без някаква кошмарна измислена борба. :cry: :cry: :cry:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Истината е, че аз изобщо не харесвам и не гледам сериали - нито турски, нито латино, нито американски, да не говорим за индийските. И най-неочаквано, преди няколко месеца попаднах на снимки от "Императрица Ки" - пищни, впечатляващи и любопитни. Загледах се, отначало оттук - оттам, после наред и изпаднах в тежка зависимост. Десетки, стотици часове пред компютъра, губят ми се дни и нощи, гади ми се от пресищане, но не мога да спра. Още не съм наясно с причината да това зомбиране - продължавам да не харесвам сериали, а корейските ме вбесяват по всичките изредени по-горе в темата причини. В тях могат да се открият почти всички белези на класическите сапунки: Той/ Тя има брат близнак, но не знае; Той има незаконно дете, но не е разбрал кога и как го е заченал; Той научава от познати нещо лошо за възлюбената си и веднага го приема за истина, но не му идва на ум да я попита... и още десетина схеми от този род. Непоносими дължини на кадри, в които героите се гледат сърцераздирателно, текат потоци сълзи и всичко това на фона на кахърна песен с няколко куплета. (Правиш си кафе, пушиш цигара и чакаш действието да продължи.) Или като се заредят едни ретроспекции - ту на главния му се явяват, ту на героинята. Убедена съм, че ако от тези тегави  серии се "изцеди водата" и се махнат всички битовизми, като непрестанно ядене, многократно напиване, носене на гръб и заспиване с палтата, както и ако се изрежат всички безсмислени диалози, може да се получат много прилични филми. За разлика от някои мнения тук, аз мисля, че често обругаваните корейски сценаристи умеят да разказват, да изграждат образи и да създават достоверни истории. И сега ми идва на ум, че проблемът, може би, е в рейтинговата система. Дай да се харесаме на публиката и да й предложим това, което очаква да види! А публиката, в голямата си част, е от средностатистически корейски домакини или от незрели тинейджъри.

Каква огромна разлика има между въпросните телевизионни драми и пълнометражните филми. Повечето от филмите са страхотни, не отстъпват на най-доброто от европейското кино. Но там (във филмите) и  автори и изпълнители имат амбиция да създават истинско изкуство, без ограниченията на някакъв фалшив морал и телевизионната цензура. 

Харесвам корейските артисти - мъжете повече от жените - като цяло са добри, органични и със силно присъствие, а някои са просто изумителни. Факт е, че и най-талантливите, като ги вкарат в щампата, могат да ти скъсат нервите. Например невероятната Ха Джи Вон - в "Тайната градина" или "Какво се случи в Бали".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зомбирането с азиатски сериали и филми има различни фази и вариации. При мен имаше 6-месечен пиков период и постепенно оттласкване, и замиране.. 2години. Но това е от нещата, които разширяват света и аз го одобрявам.

Зарибявките са полезни, стига да не се влиза в крайности.:-) Жалко, че са те хванали корейските, в японската фен-секция сме по - малко, но здраво нахъсани. Можеше и да е по-зле и да те хване анимето... Аз лично намирам някакво обяснение за зомбирането в японските и азиатските театрални традиции, за които четох. Те всичките се фиксират върху съпреживяването с героя, даже гледах за една от театралните им секти, които те карат да ядеш или пиеш докато гледаш ядене и пиене, понеже се вживяваш в действието на сцената. Беше велик успех ако зрителят пие заедно актьора :-) . Мисля че с тази цел принципно се залагат и пълнежите във всички сериали, не само азиатските... Като начин да зариби зрителя да го отвори за чувства. Просто зрителят със стаж поддава само на определени неща, и затова и претоварвянето с празни кадри дразни... Да не говорим колко са слаби някои актьори... А и има и западната традиция, в която зрителят е съдник, а не участник.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...