Jump to content

Какво НЕ харесваме в азиатските филми, сериали, музика или култура


Recommended Posts

desini Това е абсолютно вярно, но важи само за романтичните комедии в които играят айдъли. В останалите филми са доста по смели.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уважавам  тяхната невинност , но тези целувки тип скумрия хахаха ме дразня доста вече ...  хем има страст хем няма страст ....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледала съм клип със заснемането на една от сцените  с целувка в Flower Boy Ramyun Shop. Разраниха устните на момичето в опитите си да докарат ефекта на страстната целувка. :kissx:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

хахахах верно ли , е това е било зверско ... те м/у другото им се получи целувката пред мола до мотора ... беше добра ... и май като се замсиля, зависи то възраста на героите им ако го играят някакви тинейджъри са много невинни , но иначе вкарват по някои друга страстна целувка , но в общи линии са слаби от към тези неща ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мда, относно целувките ме дразнят и предизвикателните лафове тип "Ти що си затвори очите, ако не очакваше да те целуна?!" (водещи естествено до срамовен амок) и обратното - оцъклените очи на целунатата девойка, която НЕ Е очаквала да я целунат... Неизвестно защо в културата им е натрапено, че ако те целуват изненадващо, трябва да се пулиш в пълно бездействие (и неведение, мозъчната ти дейност явно спира) около минута и половина, вместо да реагираш по положителен или отрицателен начин на внезапната интимна волност. Пък ако очакваш да те целунат, трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си затвориш очите, по възможност предварително... Пък животът ме е оставил с впечатлението, че повечето "първи" целувки (в живота или с нова тръпка) започват с полуотворени очи, кръстосани към близкоразположения нос на лицето отсреща :28558:

 

Най-вероятно проблемът е в твъъъъъърде разтеглените и заснети по сто пъти сцени на целувката от различен ъгъл. От всеки следващ ракурс става все по-зле - защото актьорите стоят като гипсирани, а лиричната героиня се блещи като анално изнасилен хентай-персонаж. Освен това по правило епизодът приключва с тази предълга жалка целувка, а следващият ЗАПОЧВА пак с нея - още по-раздърпан лукум. Може би по този начин се опитват да убият желанието на подрастващите да се целуват с индивиди от срещуположния пол :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да може и това да е , но ми се струва ,че е и от прекалената им скромност и невинност " ааа как щюе ме целуне преди сватбата и то на обществено място " нещо което  при нас в днешно време ни се струва смешно .. . но като се замисля за нашите 12-13 г. които са къде къде по открехнати в тези неща, май предпочитам тях ....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

    Обичам азиатското кино като цяло и затова съм тук. Обаче няма как да не споделя някои неща, с които така или иначе не мога да свикна:

  1. Изнасилване на собствената съпруга обикновено в тайландските сериали. И тя, изнасилената кифла, вместо да го спука от бой, изнасилвача, вместо да го застреля или заколи, на сутринта почва да му се умилква, демек, "изнасили ме отново", "или няма нужда от насилие, аз съм твоя навеки". В този момент загубвам интерес към филма изобщо.
  2. Боя в корейските сериали. Бие те учителят ако нещо си се провинил, бие те майка ти, ако си харесал неправилната мома/ерген, бие те кака/батко/чичо/леля, ох зле съм с роднинските отношения. И няма значение, дали си председател, директор, публична личност, все едно отнасяш си боя. Могат да те набият и не роднини, да кажем каката, шамари яко неподходящата кандидат снаха, или ти лисват чаша в лицето, все едно е нещо нормално. Отиваш в полицията и там те бият, полицаят, родителите, родителите на пострадалите и разни други. Шамари зад врата - колкото искаш, по главата също, умруци в лицето - няма проблем и веднага се разкървавява устата.
  3. Плюскането в корейските сериали. И това как си тъпчат в устата месо завито в някакви листа.Не е истина просто и децата така ядат.
  4. Алкохолизмът - почти няма филм в който главната героиня да не се напие до откат, да се напикае, повръща, върши какви ли не глупости, а мушморокът, който се явява № 1, да я носи и да и търпи пияните изцепки. На сутринта пияндурницата се събужда и или е гола в леглото и не помни какво се е случило, или е полугола и търси вода и пак не помни какво се е случило. После ни лук яли, ни лук мирисали, до следващото освинване. И това напиване става със соджу, дето е такова слабичко питие, купих си, пих и нищо. Водка, разредена със сладка вода, нисък алкохолен градус, абе нищо и никакво, а до какви истъпления ги довежда. Ако ударят две нашенски ракии ще бъдат къде по интересни и занимателни.
  5. Прегръдките - абе прегърнете се като хората бе мушмороци. Сигурно е неприлично жена да сложи ръцете си на гърба на младежа или за по-голям драматизъм го правят, ама не им се получава.
  6. Родителите в корейските сериали - е няма такива хора. Всички са от един дол дренки. Децата нямат думата, нищо, че са пораснали, нищо че ще имат семейство и професии - те са деца. Снахата, ще готви, пере, мие, чисти, слугува с една дума, а свекървата, ще ходи да прави интрижки за разнообразие да прави младата жена луда.
  7. Късите поли, рокли, панталони на корейките. Иначе сме много морални, девствени и почтени, но полата ни до някои особено уж скривани части. А какво вълнение пада, като видят гол до кръста сънародник - не е истина.
  8. Готвенето се извършва в стая, в която се спи. Сигурно смърди та се къса. И като ми се изтупат с онези маркови дрешки и чанти се чудя не насмърдяват ли на пържено.
  9. Спането с дрехи. Няма лошо, че спят на пода, култура, различия и т.н., обаче всичките облечени. И като се натъркалят всички в една стая, направо ме убиват. спят си, пръцкат си, миришат, абе вонята според мен е много там.

         Но, целувките не ме дразнят, изобщо. Рибешки или не, не ме дразнят и това е. Дразня се от мляскането в нашите, американските, европейските и други филми. Много ми идва и това в същите, дето видели се, усмихнали се и айде, преспали и после като вземат да се правят на интересни също ми идва в повече.

        И японците не ме дразнят, обичам ги и това е!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уау, Сони, повечето неща, които си изброила, са всъщност част от корейската култура, които няма как да не намерят израз в киното и сериалите. :) Все едно да ни се дразнят на нас, че ядем със затворена уста, или да се погнусяват, че се прегръщаме и целуваме по двете бузи. Между другото в началото и мен ме дразнеха много от тези неща (от мляскането продължават да ме побиват тръпки), но вече свикнах. Различно от нас и от това, с което ние сме израсли... Научаваш се да бъдеш по-толерантен към останалите.

И по тези неща, които си изброила, се замислям, че японците се отличават от корейците. Японците и те пият до откат, дори в някои отношения са доста по-зле с алкохола. Просто не го показват в продукциите си - тяхната култура е по-фина, по-строга и не си позволяват толкова волности в прегрешенията. Освен това киното им е с няколко нива по-дълбоко и по-интелектуално от  това на корейците - успяват да ръчкат по-психологически в нещата. Но и тяхната култура си има ексцесии като отаку например.

 

И просто не знаеш колко е вкусно да увиеш печено месце с чесън, кълнове и сос от чушлета в маруля и да го хапнеш цяло :)... Вярно, че понякога имаш усещането, че бузите ти ще се спукат или устата ти ще се сцепи, но е истинско пиршество. 

Корейците измерват търпимостта си към алкохола с  бутилки соджу - умелият може да поеме към 3 например, а слабият - не повече от половин. Ракията - 100 грама и са на черешата ;).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

    Обичам азиатското кино като цяло и затова съм тук. Обаче няма как да не споделя някои неща, с които така или иначе не мога да свикна:

  1. Изнасилване на собствената съпруга обикновено в тайландските сериали. И тя, изнасилената кифла, вместо да го спука от бой, изнасилвача, вместо да го застреля или заколи, на сутринта почва да му се умилква, демек, "изнасили ме отново", "или няма нужда от насилие, аз съм твоя навеки". В този момент загубвам интерес към филма изобщо.
  2. Боя в корейските сериали. Бие те учителят ако нещо си се провинил, бие те майка ти, ако си харесал неправилната мома/ерген, бие те кака/батко/чичо/леля, ох зле съм с роднинските отношения. И няма значение, дали си председател, директор, публична личност, все едно отнасяш си боя. Могат да те набият и не роднини, да кажем каката, шамари яко неподходящата кандидат снаха, или ти лисват чаша в лицето, все едно е нещо нормално. Отиваш в полицията и там те бият, полицаят, родителите, родителите на пострадалите и разни други. Шамари зад врата - колкото искаш, по главата също, умруци в лицето - няма проблем и веднага се разкървавява устата.
  3. Плюскането в корейските сериали. И това как си тъпчат в устата месо завито в някакви листа.Не е истина просто и децата така ядат.
  4. Алкохолизмът - почти няма филм в който главната героиня да не се напие до откат, да се напикае, повръща, върши какви ли не глупости, а мушморокът, който се явява № 1, да я носи и да и търпи пияните изцепки. На сутринта пияндурницата се събужда и или е гола в леглото и не помни какво се е случило, или е полугола и търси вода и пак не помни какво се е случило. После ни лук яли, ни лук мирисали, до следващото освинване. И това напиване става със соджу, дето е такова слабичко питие, купих си, пих и нищо. Водка, разредена със сладка вода, нисък алкохолен градус, абе нищо и никакво, а до какви истъпления ги довежда. Ако ударят две нашенски ракии ще бъдат къде по интересни и занимателни.
  5. Прегръдките - абе прегърнете се като хората бе мушмороци. Сигурно е неприлично жена да сложи ръцете си на гърба на младежа или за по-голям драматизъм го правят, ама не им се получава.
  6. Родителите в корейските сериали - е няма такива хора. Всички са от един дол дренки. Децата нямат думата, нищо, че са пораснали, нищо че ще имат семейство и професии - те са деца. Снахата, ще готви, пере, мие, чисти, слугува с една дума, а свекървата, ще ходи да прави интрижки за разнообразие да прави младата жена луда.
  7. Късите поли, рокли, панталони на корейките. Иначе сме много морални, девствени и почтени, но полата ни до някои особено уж скривани части. А какво вълнение пада, като видят гол до кръста сънародник - не е истина.
  8. Готвенето се извършва в стая, в която се спи. Сигурно смърди та се къса. И като ми се изтупат с онези маркови дрешки и чанти се чудя не насмърдяват ли на пържено.
  9. Спането с дрехи. Няма лошо, че спят на пода, култура, различия и т.н., обаче всичките облечени. И като се натъркалят всички в една стая, направо ме убиват. спят си, пръцкат си, миришат, абе вонята според мен е много там.

         Но, целувките не ме дразнят, изобщо. Рибешки или не, не ме дразнят и това е. Дразня се от мляскането в нашите, американските, европейските и други филми. Много ми идва и това в същите, дето видели се, усмихнали се и айде, преспали и после като вземат да се правят на интересни също ми идва в повече.

        И японците не ме дразнят, обичам ги и това е!

хахахаха това много ме забавлява , но нямаше ли да ти е по-лесно да напишеш " какво ти харесва  " :)

 

п.с. и аз съм си задавала същите въпроси ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами де да знам какво ми харесва, май всичко. И понеже скоро ще свърши бутилката ми с прекрасно вино ще се опитам да обясня по един прост начин, защото по сложен не мога. Значи имам си съпруг, който има следните недостатъци:

  1. Обича да си ляга в 20.00 часа, а аз мога да откарам до сутринта;
  2. Става сутрин в 6.00 или по-рано и е свеж като репичка, а аз до 10 съм извън играта, та даже до 12;
  3. Спи само с една завивка, а аз през лятото с 2, а през зимата, по добре да не броя;
  4. Работи като луд, налага се да ходи и през нощта на работа, престоява по цяла нощ над леглото на болен, а аз през това време спя сладко;
  5. Той е пестелив, а аз съм разточителна;
  6. Гледа спорт - обожава футбол и тенис, а аз макар, че съм дъщеря на футболен съдия, не мога да понасям този спорт, а тениса, абе и него нещо не го долюбвам, но пък обичам голф„
  7. Той обича планината и тишината, а аз шумните морски джамборета;
  8. Пие тъмна бира през зимата и светла през лятото, а аз през лятото - бяло вино, през зимата червено;
  9. Шофира внимателно и когато съм с него съм абсолютно сигурна, обаче, когато се докопам до волана, по добре бягайте далеч;

Въпреки, изреденото по-горе, ние сме едно задружно, семейство. Живеем добре, разбираме се и се обичаме, отгледахме две деца. Сега се грижим за болните си майки - сменяне на памперси, фрикции, закуски, обяди, вечери, лекарства. Взехме си и дете от дом, щото е болно и никой не го искаше, грижим се и за един племенник, който беше изоставен от родителите си. Сега е в 10-ти клас, и след две години, живот и здраве ще завърши. И за още един племенник се грижим, но той живее отделно.И за Софи, Мати и Филип се грижим, за Слави и Вержи също, за Деси и Траян тоже. Но защо харесвам съпруга си, не мога да кажа, като има толкова недостатъци е редно да не го харесвам, ама на, не е така! Изпих и последната глътка, ще си лягам, или не, ще си пусна Джентълмените, че ме кефят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ндааа, и според мен не е нужно да сме съгласни и да одобряваме безрезервно всичко, което ни харесва. Има си своя чар и в това да харесваш и даже да обичаш дори и това, което принципно в някакъв момент ти е чуждо, странно или не намираш за най-правилно. Обичта е и в даването на свободата да сме различни, необичайни и собствени... А и в крайна сметка, ако всички бяха идеални като мен, светът щеше да е изключително скучно място :)))))))))))))))))))))))))))).

 

А по темата, освен някои семейни традиции споменати от sonihrisi, които са ми крайно нелогични, мен пък определено ме дразни (главно в японските продукции, но го забелязвам и в някои корейски) идиотската захилка на разкрития лош герой. 

Бре, не знам кой им е казал, че това е начина да изиграеш злодей, но ей - го, в сюжета е сюблимен момент, схващат добрите, че той, Лошиот ги прави мизериите, но главният лошковец не е гневен, не е предпазлив, не се защитава, дори не се обяснява как е велик, както е пък тъпнята по традиция в западната продукция... а пуска мека, секси усмивка или нежно се подсмива гледайки добрите в очите. Преполагам, че усмивката при азиатците е нещо много специфично щом така я прилагат, да подчертаят лошотията с уж "неадекватна" усмивка и странното желание на лошковеца да обясни себе си с таз усмивка на лице... Ама досадното е, че при мен това мигновено дискредитира главния лош като герой, а го слагам в графата откачалник, а сюжетите разко обедняват...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами де да знам какво ми харесва, май всичко. И понеже скоро ще свърши бутилката ми с прекрасно вино ще се опитам да обясня по един прост начин, защото по сложен не мога. Значи имам си съпруг, който има следните недостатъци:

  1. Обича да си ляга в 20.00 часа, а аз мога да откарам до сутринта;
  2. Става сутрин в 6.00 или по-рано и е свеж като репичка, а аз до 10 съм извън играта, та даже до 12;
  3. Спи само с една завивка, а аз през лятото с 2, а през зимата, по добре да не броя;
  4. Работи като луд, налага се да ходи и през нощта на работа, престоява по цяла нощ над леглото на болен, а аз през това време спя сладко;
  5. Той е пестелив, а аз съм разточителна;
  6. Гледа спорт - обожава футбол и тенис, а аз макар, че съм дъщеря на футболен съдия, не мога да понасям този спорт, а тениса, абе и него нещо не го долюбвам, но пък обичам голф„
  7. Той обича планината и тишината, а аз шумните морски джамборета;
  8. Пие тъмна бира през зимата и светла през лятото, а аз през лятото - бяло вино, през зимата червено;
  9. Шофира внимателно и когато съм с него съм абсолютно сигурна, обаче, когато се докопам до волана, по добре бягайте далеч;

Въпреки, изреденото по-горе, ние сме едно задружно, семейство. Живеем добре, разбираме се и се обичаме, отгледахме две деца. Сега се грижим за болните си майки - сменяне на памперси, фрикции, закуски, обяди, вечери, лекарства. Взехме си и дете от дом, щото е болно и никой не го искаше, грижим се и за един племенник, който беше изоставен от родителите си. Сега е в 10-ти клас, и след две години, живот и здраве ще завърши. И за още един племенник се грижим, но той живее отделно.И за Софи, Мати и Филип се грижим, за Слави и Вержи също, за Деси и Траян тоже. Но защо харесвам съпруга си, не мога да кажа, като има толкова недостатъци е редно да не го харесвам, ама на, не е така! Изпих и последната глътка, ще си лягам, или не, ще си пусна Джентълмените, че ме кефят.

Мога само да се поклоня пред теб заради това което правиш , изпълняваш моята мечта .. която аз за сега не мога да реализирам ....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мога само да се поклоня пред теб заради това което правиш , изпълняваш моята мечта .. която аз за сега не мога да реализирам ....

Не се коси, всичко с времето си, просто продължи да мечтаеш и да следваш пътя, който си избрала.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасно е на неочаквано място като тази точно тема, пълна с "не"-та да ме изпълни едно топло, голямо позитивно "ДА, прекрасен е света с прекрасни хора"!Благодаря на sonihrisi с нейния #170, че направи денят ми да започне така неочаквано хубав!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А, как бях забравила един основен дразнител... Корейските свекърви! То тия лелки са някаква кръстоска между Маркиз Дьо Сад, Годзила и Баба Яга! Човек неизбежно остава с впечатлението, че единствената радост в живота на тези престарели дами е да унижават, тероризират и експлоатират снахите си. Сякаш раждането на дете от мъжки пол автоматично ги превръща в чудовища или им изпива мозъка, оставяйки ги да доизживеят старините си под вид на лицемерни агресивни зомбита. Едно от най-отвратителните неща, които човек може да види в корейски филм.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хайде и аз да си кажа какво не ми харесва:

 

1. Свръхсимплификацията на сериалите - приемам, че голяма част от публиката на драмите са аджуми, но в крайна сметка корейците са умна нация, не разбирам защо сериалите им са толкова елементарно устроени и така подценяват зрителите си. Толкова са предсказуеми, че знаеш накъде бият още от първите епизоди. Да не говорим, че има сериали, в които можеш да изгледаш по една сцена в началото, средата и края и да знаеш какво се е случило в целия епизод.

2. Отбиването на номера от сценаристите - личи си, че доста корейски сериали се правят на парче без авторът да има ясна рамка какво иска да се случи в историята. За сметка на това обаче има ясен темплейт как точно да се доят емоциите от зрителите - забавно начало, по-напрегната среда, сълзливи последни епизоди и щастлив край. Затова в крайна сметка сериалите са един мисловен буламач, който да покрие хем изискванията подадени от шаблона, хем да доведе все пак до някакво действие в драмата.

 

За другите неща като липса на историческа акуратност и прочие няма и да влизам в подробности, защото сигурно вече са обговаряни сума ти пъти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

^ Има доста опровержения точно в корейските драми относно този ти шаблон. Имам предвид забавното начало и щастливият край въпреки, че в последно време практиката да си гилотинираш главните герои позамря. Пред героите така или иначе трябва да има кризи, които съответно да бъдат преодолени (или не?!) като най доброто място за съспенс е първите и задължително последните епизоди при положение, че искаш да зарибиш и все пак да се опиташ да компенсираш с предястието и десерта зрителя за това, че основното ястие е било постно. Ако това се разчупи и да речем накрая всичко върви гладко по мед и масло би било...айде ще използвам думата "скучно". 

Иначе колкото до топика мен лично оплакванията са ми в областа на жанровете романс и екшън. При първото или актьорите са прекалено сковани или сценарият и порядките и псевдоморала в Корея като цяло им пречат. При второто е прекаленият му недостиг в съотношение с фентъзитата, комедиите, драмите и романсите, които буквално извират всеки месец с достатъчно на брой представители. Като сложим на кантара и слабата реализация както стана с ИРИС 2, Шити хънтъра и Атина работите отиват на зле, а наистина ми се гледа нещо с повечко действие и биткаджийски сцени. Срамно е но само две заглавия бих отличил като изпълнение и то те са Ирис и Swallow the sun, като второто е с доста условности понеже е интересно, но същевременно не е баш като да е крепост на реализма.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, за съжаление това което казва Sierra e основното. На сценария му липсва мащабност, комплексност и оригиналност. Направо да си го кажем, повечето са супер елементарни и прости. Което е жалко защото за сметка на това, актьорите много добре показват чувства, симпатични са и играят чудесно.  Още в първите корейски сериали които гледах го забелязах това. Спомням си в Goong например, че прекалено много разчитаха на романтиката и 24 епизода гледахме тъпи сцени с любовни излияния, а имаше потенциал за толкова много неща. Действието се развиваше в дворец, можеха да вкарат някаква тайна, някаква мистерия, скрита стая или някакво приключение... Но не, принцове да има и това изчерпва всичко. В началото всичко за корея ми беше интересно, защото не знаех почти нищо. Черпех знания дори от тия посредствени сюжети като Goong. Сега обаче като знам повече за бита, обичаите им, живота им, тъпите сюжети си личат все повече и повече. Например Heirs не можах да го довърша. (от 70-80 сериала имам само 2-3 недовършени) Не че и там актьорите не бяха супер забавни и симпатични, но вече не е достатъчно.

 

Обаче явно ми стига дори играта на актьорите и чарът им, щом ги гледам до ден днешен. Но само като си представя колко по-добри могат да бъдат, ако са по-разчупени. Корейската индустрия щеше да превземе света. :) Например 49 Дни и 9 Times Travel бяха доста добри изключения от правилото. Историческите също още ме радват, макар и те да са клюширани. Просто ме кефи тази епоха и има повече приключения. :) Разбира се  при старите корейски драми има също хубави примери. (Как ми се гледа отново нещо като Soulmate :) ) Този шаблон за който говорим почна да се забелязва последните години много по-ясно. А щастливите финали вече почнаха да стават банални.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е че Хеърс си беше комплексен и мащабен е! Що си го дропил? :D Сцени в Америка у-а..главните се срещнаха по супер измислен и увъртян начин колко по комплексно да е? :rolleyes: Ами оная простотия с духовете миналата година..даже забравих как се казваше нещо със слънце беше в заглавието и то беше комплексно ама пак не ставаше и за заместител на онзи важен детайл от каците за кисело зеле.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като ви чета мненията се радвам, че не припарвам до нищо корейско :) . Мен все още японската представа за край си ме побърква :) . Имам си цяла теория за излишността на аниме стила ( слава на бога при японците е рядкост) и макар и трудно го преглъщам......... Обаче Razzormaw нацели болно място. Японците имат силен недостиг на криминални филми ( в целият им спектър), екшъни ( въпреки , че винаги съм предпочитала тези със силни трилър елементи) и военни филми ( при военните си имам свой причини по-който ги харесвам, но чисто зрителското в мен се възмущава от зле направения сценарии, мудност на действието.....) :) . Общо взето не стига, че са малко криминалните истории, ами на всичкото отгоре и много зле направени. Още се възтрисам при спомена за проклетото Guilty, Akuma to Keiyakushita Onna. Как можаха да съсипат точно тази история пълна с толкова потенциал едва ли някога ще го проумея ? А Кано Михо ще я гледам единствено във филми в който я убиват по-особено бавен и садистичен начин . Не може само Bloody Monday ( имам предвид изключително и само първи сезон ) да е свръх добрата съспенс лента. Дразни ме неистово факта, че криминалното е малко, а това което все пак се прави е зле.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...