Jump to content
Sign in to follow this  
Крал

Чайната церемония

Recommended Posts

Това е необятна тема, която бих искала да започна с една любопитна статия, чийто автор за съжаление ми е неизвестен, но му благодаря за нея!

 

Чайна церемония (чадо или садо)

Чайната церемония (чадо или садо) е ритуализирана подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай в присъствието на гости. Една пълна официална церемония обхваща хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча) и трае около четири часа. В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите.

За да постигне това е възможно домакинът или домакинята с десетилетия да усвояват не само отмерените действия, с които се сервира чаят на гостите, а и да се учат да ценят изкуството, занаятите, поезията, калиграфията, подредбата на цветя, готвенето и поддържането на градината, и в същото време да овладеят грация, себеотрицание и внимание към нуждите на другите.

Въпреки че всички усилия на домакина са насочени към насладата на другите, не може да се каже, че чайната церемония е предназначена само за доставяне удоволствие на гостите. Церемонията им носи смирение като фокусира тяхното внимание върху дълбоката красота на простите прояви на природата като светлината, звука на водата, отблясъците на дървесните въглища неща, върху които се акцентира при строежа на чайните. Чайните церемонии представят също и проявите на творческата сила на вселената в човешките стремежи, като например изработването на красиви предмети.

Разговорите в стаята са ориентирани към тези неща. Гостите не обсъждат ежедневието или клюките, а ограничават разговора си до произхода на приборите и възхваляват красотата на природните дадености.

Идеята на чайната церемония идва от Дзен Будизма , да живееш единствено в настоящия момент и целият ритуал е така конструиран, че да ангажира сетивата на човека така, че той да бъде изцяло въвлечен в церемонията и да се освободи от ежедневието си.

Хората може би се чудят дали японците правят редовно пълни официални чайни церемонии за релаксация. Отговорът е не. Днес е рядкост някой да може да си позволи лукса да притежава чайна или да желае да се забавлява. Чайната церемония като забавление винаги е била, с изключение на будистките свещеници, привилегия на висшата класа.

Попитайте обаче дали в Япония има много хора, които да изучават чайната церемония и отговорът ще е положителен, има милиони хора, мъже и жени, бедни и богати, принадлежащи към стотици различни чайни секти във всяка една част на страната. Всяка седмица през цялата година, те ходят при учителя си и прекарват с него и с още трима-четирима ученика два часа. Всеки един от тях приготвя чай и поема ролята на госта. После си отиват и идват отново следващата седмица. Много хора правят това през целия си живот.

С времето ученикът се учи не само как да прави чай, но и как да накладе идеалния огън, как да се грижи за приборите, как да приготвя прахообразен зелен чай, как да цени изкуството, поезията, глинените и лакираните съдове, майсторската дърворезба, градините, как да се учи да разпознава всички диви цветя и кои кога цъфтят. Те се научават също и как да влизат в стая с татами (тръстикова рогозка) и винаги да мислят първо за другите.

Учителите не одобряват ученето от книги и правят всичко възможно движенията да се запомнят от тялото, а не от мозъка. Традиционните японски изкуства - чайни церемонии, калиграфия, подредба на цветя и бойните изкуства в началото са били преподавани без учебници и помагала. Целта не е интелектуално усвояване на предмета, а постигане присъствие на духа.

Всяка седмица ритуалът малко се променя в зависимост от съдовете и сезона, за да се запази интересът на учениците. Всеки път им се напомня, че чайната церемония не е обикновен курс, който трябва да бъде завършен, а начин на живот. На учениците се дава възможност често да присъстват на пълни чайни церемонии и няма значение дали един ученик някога е присъствал на официална четиричасова ча-джи, крайната точка на всичко научено. Обръща се внимание на самия процес на обучение, на събирането на знания и на постепенната настройка на сетивата и на малките, но напълно достатъчни успехи да се справяш все по-добре с ежедневните житейски драми. Силата на чайния ритуал е в разгръщането на личните умения.

 

История на чайната церемония и развитие на вабича

След внасянето на зеления чай от Китай, от около 12 век той навлиза в употреба в манастирите и именията на аристократите и на управляващия военен елит. Чаят първо се е пиел като лекарство и в манастирите се е ползвал като средство, което да държи будни монасите по време на медитация. Ранните форми на чайна церемония в много случаи са били използвани като повод за суетна показност на скъпи прибори в големи зали или за тържества, по време на които гостите са се

опитвали да познаят произхода за различните чайове. В последствие през 14 и 15 век под влияние на Дзен Будистките учители церемонията по поднасяне на чай на гостите се развива като духовна форма, която днес милиони хора практикуват в най различни школи.

През 15 век един будистки учител - Мурата Джуко (1422-1502) разрушава всички представи за чайна церемония като изпълнява ритуала пред аристократичната публика в скромна стая с големина четири татами и половина*. Този, който усъвършенства чайната церемония е майсторът Сен но Рикю (1522-1591). Рикю е син на богат търговец от гр. Сакай, близо до Осака и най-голямото търговско пристанище в Япония през 16 век. Благодарение на потеклото си той има достъп до чайните церемонии, предназначени за аристокрацията, но бива заинтригуван повече от подхода на свещениците към чайния ритуал като въплъщение на принципите на Дзен Будизма, оценяване на свещеното в ежедневието. Вземайки пример от Джуко, Рикю премахва всичко ненужно от помещението за чайна церемония и изчиства стила на приготвяне на чая. Така той развива чайния ритуал като церемония, в която няма излишно движение или ненужен предмет.

Вместо да използва скъпи вносни прибори в разкошна приемна зала, той прави чайни церемонии в сламена колиба и използва желязно бакърче, обикновен лакиран съд за чая, чаян черпак, четка издялана от бамбук и обикновена купа за ориз като чаша за чая.

Единствената украса на стая, предназначена за чайни церемонии в стил Рикю е разгънат свитък или ваза с цветя, поставена в нишата. Поради бедната украса, участниците в церемонията започват да обръщат внимание на детайлите и се събуждат за красотата около и в тях.

Най важният елемент в чайните церемонии на Рикю е уаби. Буквално "ваби" означава "пустош". Във философията на Дзен Будизма думата се разглежда в положителен смисъл, а именно най-голямото богатство може да се намери в пустошта и нищетата, защото когато нямаме допир с материалния свят ние се обръщаме към себе си и там откриваме духовното си богатство. Чайните церемонии на Рикю се наричат вабича.

След смъртта на Рикю, внукът му и неговите синове продължават да практикуват стила му за правене на чайни церемонии. Междувременно се развиват и вариации на уабича, под влияние на някои самурайски господари, чието житейско положение изисква по-сложно облекло и по-изискани маниери и движения от тези при ваби-ча. Развиват се нови школи, но въпреки това духът на вабича остава основен. Когато в модерна Япония се премахва класата на войните (началото на 1868 г.), чайната церемония се извършва главно от жени. Чайната церемония е нещо, което една млада жена трябва да изучава, за да усвои добрите маниери и да се научи да цени естетичното.

В същото време политически и търговски лидери и колекционери на предмети на изкуството използват чая като средство за събиране на добри предмети на изкуството и занаятите и за наслада от тях.

Днес най-големите школи за чайни церемонии са Урасенке и Омотесенке. Те биват основани от внуци на Рикю. Под тяхно влияние и под влиянието на други големи школи днес чайната церемония се преподава по целия свят, а в Япония и мъже, и жени преоценяват стойността на чайната церемония като ценностна система за усвояване изкуството на живота.

 

Събиране за чайна церемония

На една пълна официална церемония (чаджи) гостите се събират първо в чакалня, където им се сервира гореща вода. По-късно тя ще бъде използвана за приготвянето на чая. После те отиват в градината, където чакат да бъдат поздравени от домакина. Домакинът мълчаливо се покланя от вътрешната врата. След това гостите отиват до каменна купа, измиват ръцете и устата си с вода и влизат в стаята за чайни церемонии през нисък вход. Така им се напомня, че всички са еднакви.

Гостите се възхищават на разгънатия свитък в нишата, който обикновено е калиграфия на известен дзен будист и заемат местата си като сядат на пода върху татамите (тръстикови рогозки). След строго определените поздравления домакинът добавя в огнището малко дървесни въглища и сервира на гостите обикновено ястие от типичните за дадения сезон плодове, така че гостите да заситят глада си. После им сервира сиропирани сладки.

Гостите се връщат в градината и чакат да бъдат извикани отново за сервирането на чая. Съдът за чая, черпакът и купата се избърсват за символично пречистване. Ритмичните движения успокояват и съсредоточават гостите. Мълчаливо се приготвя плътен чай и между гостите се пуска една купа с този чай. Гостите трябва да отпиват от едно място като символично обвързване. Тогава домакинът добавя още въглени в огнището, сервира сухи сладки и приготвя чай с малка плътност и пяна. По време на тази последна част от церемонията, атмосферата се разведрява и гостите повеждат разговор, като отново оценяват приборите и общото настроение.

Основно задължение на главния гост е да бъде представител на всички присъстващи и да задава въпроси за всеки един от приборите и за украсата, избрана за церемонията. Той отговаря и за това церемонията да бъде извършена в съвършена обстановка и да няма нищо, което да отвлече вниманието на гостите от тяхното просветление.

 

Получаване и пиене на чая

Гостът носи пакет сгъната хартия, върху която преди ядене се поставят сладките. Използва се специално клечка, с която се разрязват и ядат сиропираните сладки. Сухите се ядат с ръце.

Когато гостът получи купата с чай, той я поставя между себе си и съседа си и се покланя, за да се извини, че е пръв. После поставя купата пред коленете си и благодари на домакина за чая.

Взима купата, поставя я на дланта на лявата си ръка и я повдига леко с поклон на главата за благодарност. Обръща купата с лицето настрани от устните си, лицето се познава по керамичния й знак или украса, отпива и избърсва с пръсти мястото, от което е пил. После обръща лицето на купата към себе си, поставя я върху татами пред себе си и с лакти над коленете я взима отново, за да й се възхити. Когато подава купата на следващия, гостът трябва да внимава лицето на купата да не сочи към човека.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Sign in to follow this  

×
×
  • Create New...