Jump to content
Sign in to follow this  
Borean

Книги от и за Изтока

  

26 members have voted

  1. 1. Какво мислите за "Историите на Господаря Ли"?

    • любими са ми, чел съм ги поне хиляда пъти
      6
    • много добро фентъзи
      2
    • не ме впечатли особено
      1
    • още не съм ги чел, но непременно ще ги потърся
      11
    • ще ги прочета, ако някой ми ги поднесе на тепсия
      3
    • не ми изглеждат интересни
      0
    • не чета фентъзи
      1
    • не чета книги
      0
    • нищо
      2


Recommended Posts

БАРИ ХЮГАРТ

 

Историите на Господаря Ли

 

СВАЛИ ПОРЕДИЦАТА

 

barryhughart1b.jpgbarryhughart2b.jpgbarryhughart3b.jpg

 

Ще цитирам едно много добро представяне на книгите в Сивостен:

 

[justify]"Един разказ за Китай такъв, какъвто никога не е бил... Подходящо мото за изключително оригиналната фантазия, предлагана от Бари Хюгарт. Скромната библиография на автора включва едва три книги: “Мостът на птиците” (Bridge of Birds, 1984), “Легенда за камъка” (The Story of the Stone, 1988) и “Осем ловки демона” (Eight Skilled Gentlemen, 1991). За сметка на това, обаче, всяка от тях заслужава оценка минимум 11 по десетобалната система и най-малко двадесетина препрочитания.

 

Действието ни пренася, както вече бе казано, в древен Китай или по-точно във времето преди около тринадесет столетия. Самият въздух е изпълнен със суеверие и магия, могъщи богове и ослепителни императори, мъдреци и философи, пленителни красавици и отвратителни демони, и най-вече... изключителен, блестящ и невероятно тънък хумор. В този ред на мисли мога да изрина тон суперлативи и пак убедено да твърдя, че нещо не достига. Все още не съм чул за човек, който да не е прочел тези книги и да не се е влюбил в тях...

 

Централните фигури в трите истории са едни и същи. Вол Номер Десет, просто момче от село с биволски мускули, който в първата книга попада в трудната ситуация да спаси децата в мъничкото си родно място, покосявани от непозната болест. Въоръжен с няколкостотин медни монетки, той се запътва към големия град в търсене на подкрепа и.. мъдрец. Това далеч не се оказва лесна работа - високопарните пекински философи далеч не работят за жълти стотинки. Червени, пардон.

 

В крайна сметка, обаче, късметът на Вол... се усмихва?, приел образа на сто и няколко годишен махмурлия в мръсна и забутана колибка, с висящо на стената най-високото отличие, давано някога в имперския двор.

 

Името му е Као. Ли Као. Има лек недостатък на характера.. А всъщност името му произлиза от као ли лян – най-силното вино, произвеждано някога в Китай, с цвят, дъх и сила на лакочистител.

Срещата на Вол Номер Десет с Господаря Ли и две ключови.. купички кисело мляко.. ще бъдат отправната точка на фантастичен лабиринт от приключения. Самоотвержеността и простичката рационалност на Вола се напасват до последния милиметър към безкрайния фонд, представляващ паметта на Ли, хилядите му връзки, интригантсвото и тежката форма на цинизъм."

Автори: Ангел Генчев, Николай Николов, сряда, 10 септември 2003.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Препоръчвам горещо "Кланът Отори". Поредицата е написана много увлекателно. Действието грабва от първата до последната страница. Фантастичния елемент е така добре оплетен в сюжета, че не дразни а допълва картината на древна Япония. Героите са много добре изградени като образи - изключително индивидуални и много колоритни (не разбирайте колорита като намазано в цветно пано, а по-скоро като ярка индивидуалност, която остава спомен дълго след като си приключил и последната страница на последния том). Препоръчвам да се започне от двете части на "Началото", незавидимо че са издадени като 6-та и 7-ма книга. Четете и се наслаждавайте! :cheers:

Share this post


Link to post
Share on other sites

ЛИАН ХЪРН

Кланът Отори

 

otori.jpg

 

Поредицата включва няколко романа. На български са преведени със заглавията "Началото", "Заговорът", "Пророчеството", "Възмездието", "Разгромът" (може и да пропускам някоя част, все още съм в началото на поредицата). Три от романите са издадени на български и в тома "Сага за Клана Отори".

 

Засега съм прочела само "Началото" и много ми хареса. Може да се определи като историческо фентъзи, чието действие се развива в Япония на самураите. Фантастичната част всъщност се отнася само за магическите способности на хората от Племето. Техен първообраз явно са нинджите, а колкото и логически да се обясняват всичките им техники и постижения, те си остават обвити в мистерия.

 

Рекламна анотация:

Мистерии, тайно общество със свръхестествени умения, войнски битки и красиви любовни истории се преплитат в книгите на австралийската писателка Лиан Хърн. "Сага за клана Отори" е в духа на "Седемте самураи" на Куросава и е по-завладяваща от "Шогун" на Клавел!

 

Дрън-дрън! Първото изречение е вярно, но останалото само вреди на читателите. Освен че се отнася за Япония, като стил няма нищо общо с Куросава. Общото с "Шогун" може да е приблизителният период, в който се развива действието, интригите и войните, но това може да се каже и за други книги.

Заради тези сравнения в анотацията бях се отказала да чета поредицата. Харесвам и "Шогун", и "Седемте самураи", но представата за хибрид между двете хич не ми вдъхваше доверие. Е, "Кланът Отори" не е нищо подобно, сюжетът е оригинален и много увлекателен. Определено заслужава да се прочете.

 

Изкуството на войната

 

006odc.th.jpg

 

Победата, сама по себе си, е сила. Победата без битка е умение.

 

Сун Дзъ е китайски пълководец, стратег и мислител, живял през 7 - 6 век пр.н.е. и написал през около 510 пр.н.е. прочутия трактат за военна стратегия „Изкуството на войната“. За живота на Сун Дзъ се знае малко. Счита се, че е роден в благородническо семейство в китайската провинция Шандон по времето на империята У. Участвал е в многобройни битки, включително и с десетократно по-многоброен противник.

 

Изкуството на войната е известна китайска книга за военните стратегии, написана в края на 6 век пр.н.е. или началото на 5 век пр.н.е. За неин автор се смята Сун Дзъ, макар да съществуват и теории, които приписват книгата на неизвестна група китайски философи. Книгата съдържа 13 глави. Смята се за фундаментален и основополагащ труд по темата в Източна Азия. Многократно коментирана в древен Китай, в модерните времена се изучава във военните академии на Япония, Русия, Германия. В последно време книгата е модна сред мениджърите, които се опитват да я прилагат в света на бизнеса. Тя се ползва дори в спорта: треньора на австралийския национален отбор по крикет Джон Бюканън раздава откъси от нея на своите играчи преди мач срещу Англия през 2001 г.

 

Повече инфо: НАТИСНИ

 

Самурайски истории

 

013mhy.th.jpg

 

"Самурайски истории" е сборник от автентични легенди и предания за прочути самураи, за техните убеждения, дела и геройства, както и за кодекса "Бушидо", който те следвали. Потопете се в атмосферата на древната призрачна Япония и преживейте дивните истории от един отминал, но омагьосващ свят.

 

Лао Дзъ - Пътят

 

018rdz.th.jpg

 

Който не иска нищо, има вскичко.

 

Лао Дзъ е древнокитайски мислител, живял през VI в. пр. Хр. Той е основател и автор на знаменития трактат "Дао дъ дзин" (книга за Пътя и неговата сила). Спиритуалистичната му философия призовава към естественост и се излива в проникновено слово за дао - вечното, неизменно и непознаваемо начало.

 

Повече инфо: НАТИСНИ

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Личен коментар: скромната ми колекция от източно четиво. Имам и Фън Шуи, но така и не съм я зачел. За "Изкуството на войната" има ли смисъл да коментирам? Всеки достатъчно зарибен фен на китайската военна доктрина, независимо дали е запознат с филми или с документално кино и история, трябва да я чете. Казвам да я чете, а не прочете, защото тя трябва да се чете непрекъснато, докато не я научиш наизуст и не започнеш да се ръководиш от мъдростите на Сун Дзъ в много сфери от живота си. 2500 години след написването си, тази книга още е актуална!

 

За "Самурайски истории" не мога да изкажа кой знае какви суперлативи. Това е художествено четиво, събрало множество притчи, легенди и японски поверия. Няма да потънете в унес, докато я четете, но ще добиете много точна представа за голяма част от древната японска култура, както и ще ви станат ясни много от похватите, залегнали в съвременното японско кино, аниме и манга.

 

За Лао Дзъ и "Пътят" мога само хубави неща да кажа. Книжката е със скормния размер от 77 страници. Чел съм и тези от същата поредица "Латински крилати мисли" и "Древногръкски афоризми". Римляните и Елините пасти да ядат. Отново литература, която може да се чете отново и отново, без да втръсва. Прочетете ли "Пътят" без съмнение ще се запалите по Даоизмът. Запалите ли се по Даоизмът, това може да промени изцяло светогледа ви.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Наскоро попаднах на "Град без сезони" от Шигоро Ямамото. Книжката е доста интересна, прочетох я на един дъх, а и е доста тъничка - състой се от няколко кратки разказа. По мотиви от един от разказите е създаден "Додескаден" на Куросава. Ако ви попадне задължително я прочетете.

Share this post


Link to post
Share on other sites

БЕНДЖАМИН ХОФ е писател от щата Орегон, фотограф, музикант и композитор, който обича Горите и Мечките. И Прасчовците. Бакалавър е на хуманитарните науки (той мисли, че титлата му е по азиатско. изкуство, но не я е поглеждал от известно време, тъй че може и да не е), доскоро беше специалист по изящно подкастряне, японски възпитаник. Сега пише през цялото време. Е, през по-голямата част от времето. В останалата практикува даоистка йога, Тай-дзи Цюан, каскадьорско управление на хвърчила, оформяне и (уха!) хвърляне на бумеранги и даоистки тенис, каквото и да означава това. Обича също да спи и да лежи по пода.

 

damianfr45.jpgpooh1.jpgdamianfr47.jpg

 

Дао-то на Пух

 

В тази книга Пътят се разкрива от Мечето с Малко Ум.

- Като се събудиш сутрин, Пух — каза най-после Прасчо, - какво е първото нещо, което си казваш?

- Какво има за закуска? — отвърна Пух. — А ти какво си казваш, Прасчо?

- Какво ли вълнуващо ще се случи днес? - рече Прасчо. Пух кимна замислено.

- Че то е същото - каза той.

 

- Какво е то? — попита Неверника.

- Мъдрост от един западен даоист — казах аз.

- Звучи като нещо от „Мечо Пух" - рече той.

- Ами да - казах аз.

- Че то не се отнася до даоизма! - каза той.

- Разбира се, че се отнася - отвърнах.

- Не, не се! - настоя той.

- А ти за какво смяташ, че се отнася? - попитах го аз.

- За дундестото малко мече, което се разхожда насам-натам и задава тъпи въпроси, измисля песнички и минава през всевъзможни приключения, без изобщо някога да понатрупа малко интелектуални познания или да загуби простодушното си щастие. За това е — каза той.

- Че то е същото - казах аз.

И тогава започна да ми идва на ум идеята да напиша книга, която да обяснява основите на даоизма чрез Мечо Пух и да обяснява Мечо Пух посредством даоизма.

Когато разбраха намеренията ми, учените извикаха: „Абсурд!", и тям подобни. Други твърдяха, че това е най-глупавото нещо, което са чували някога, и че аз навярно сънувам. Някои пък казаха, че идеята си я бива, но е доста трудна. „И откъде всъщност ще почнете?" - попитаха те. Хубаво, една стара даоистка поговорка го изразява така: „Хиляда мили път започват от една стъпка."

Така че мисля да започнем от началото...

Дъ-то на Прасчо

 

Тук Прасчо разкрива един много важен даоистки принцип: Дъ - това е китайска дума, която означава Добродетел - Добродетелта на Малкото.

 

Какво се канех да кажа? О, да. Стигнахме да силата на Чувствителния, Скромния и Малкия - сила, която всички Прасчовци притежават като възможност, независимо дали я използват за нещо или не. От всички учения на Изтока или Запада даоизмът набляга най-много на тази сила, която в даоистките текстове се олицетворява от Детето, Загадъчната жена и Духа на Долината. Съществено е, че това са също персонификации на самото Дао.

Share this post


Link to post
Share on other sites

ДЖЕЙМС КЛАВЕЛ

 

Азиатската сага

 

Включва следните романи (според хронологията на действието в тях):

 

Шогун (1975) — Действието се развива във феодална Япония, 1600

Тай-Пан (1966) — Действието се развива в Хонконг, 1841

Гай-Джин (1993) — Действието се развива в Япония, 1862

Цар Плъх (1962) — Действието се развива в японски военнопленически лагер, 1945

Търговска къща (1981) — Действието се развива в Хонконг, 1963

Вихрушка (1986) — Действието се развива в Иран, 1979

 

Първите два романа са филмирани ("Шогун", 1980, сериал, с участието на Ричард Чембърлейн и Тоширо Мифуне;

"Тай пан", 1986, с Брайън Браун и Кира Седжуик).

За автора и поредицата в Уикипедия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Джеймс Клавел е страхотен. Особено обичам последните две, които са "Търговска къща" и "Вихрушка", поради факта, че си падам по шпионски истории, а в тези двете, са по време на Студената война. :yes: Другите четири са също класика и си заслужават да са във всяка библиотека. :yes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето с кои книги ще си попълня колекцията скоро ;) Благодаря за споделянето!

 

Позволете ми и аз да споделя 2-3 книжки, които предполагам всеки е чел, но все пак може да влезнат в употреба някога.

 

1. Бушидо - Пътят на Самурая (или Хагакуре) - Цунетомо Ямамото

 

„Хагакуре” е книга, съставена от разговорите между самурая Цунетомо Ямамото и неговия ученик Цурамото Таширо. Тези разговори били провеждани в продължение на седем години, през които двамата мъже живеели изолирано в планината. Въпреки забраната на Ямамото за разпространението им, записките на „Хагакуре” първоначално се преписвали тайно и се предават от човек на човек, а по-късно са издадени под формата на книга. В тази книга Ямамото описва истинския войн. Според него „всеки самурай би трябвало да бъде свръхчовек”, но „свръхчовекът, който разполага с огромна мощ и власт, не трябва да ги използва за лични облаги, а само в името и интереса на целия род”

 

Книгата се състои от около 140 страници, които, прочетени за пръв път могат да ви се сторят доста ... неподредени. В интерес на истината, това е така, защото Цунетомо Ямамото не е писател, нито пък ученикът му - Цурамото Таширо. Книгата е съставена от мъдростта, която се е намирала в тяхното ежедневие. Някои неща, няма да разберете веднага, а други ще запомните още след първото прочитане. :)

 

2. Ръкопис за Петте Стъпала - Миямото Мусаши

 

Днес името на Миямото Мусаши, майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си – свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония. Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на ХVІІ век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в будисткия манастир, Мусаши разработил техниката за бой с два меча, което направило неговата защита непробиваема...

 

3. Нинджуцу - Тайното Изкуство -- Инкей Шиноби

 

Могъщи князе и прославени пълководци, знаменити герои от бойното поле затрепервали от страх, когато на входа на шатрата или под сводовете на замъка отеквал викът на стражата — “Нинджа“! Това означавало приближаването на страшна опасност. Жестоките вампири, наети от врага, бродели наблизо и чакали своя час. Невидими и безшумни, под прикритието на нощта, те се прокрадвали в мрака, за да извършат своето пъклено дело.

 

Доста цялостна история от една страна и може би доза измислица от друга, но все пак доста интересна книга описваща живота на толкова непознатите за нас нинджи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За Лао Дзъ и "Пътят" мога само хубави неща да кажа. Книжката е със скормния размер от 77 страници. Чел съм и тези от същата поредица "Латински крилати мисли" и "Древногръкски афоризми". Римляните и Елините пасти да ядат. Отново литература, която може да се чете отново и отново, без да втръсва. Прочетете ли "Пътят" без съмнение ще се запалите по Даоизмът. Запалите ли се по Даоизмът, това може да промени изцяло светогледа ви.

А ако Лаодзъ и даодъдзин наистина те запали, то ще гледаш да стоиш далеч именно от даоизма, защото там пак същото, като при римляните и елините, ма с малко по-друга форма. :P

Share this post


Link to post
Share on other sites

наскоро попаднах на две нови заглавия (поне за мен де :)) - на Висенте Ая хайку сборниците :

47590.jpg и 47589.jpg

 

В началото има обяснение какво е то хайку и какво не е, както и какви са различните видове. Хайкутата вътре са добре подбрани и красиви. А и са много удобни за онези джобове от време, които са толкова малки и същевременно се чудиш какво да правиш.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пътят на Джийт Кун До - Брус Лий

 

38733z.jpg

 

Невероятна книга! Съдържа много от философията на Лий и споделя много информация за бойните изкуства като цяло.

 

Легенди и Митове за Бойните Изкуства - Питър Луис

 

800x600-2_70551.jpeg

 

Както става ясно и от заглавието, книгата се състои от няколко истории свързани с Източната култура и по-специално бойните изкуства.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тези дни много ме увлече една прекрасна книга.

Е, да, бъкана е с исторически факти и цифри, но аз поне, трудно се откъсвам.

 

"От Эдо до Токио и обратно. Культура, быт и нравы Японии эпохи Токугава

 

Автор книги: Александр Прасол Жанр: География, Наука, Образование


Возрастные ограничения: +12

 

Както виждате, за съжаление е на руски.

Има я преведена и на английски. Чете се и он лайн.

 

За съжаление, във формата за изтегляне ги няма снимките, картините, графики и таблици, които са ценни.

Търся начин да си я поръчам от руски сайтове, държа да я имам и КНИГАТА.

 

Изтеглих я от тук.

 

http://iknigi.net/avtor-aleksandr-prasol/62989-ot-edo-do-tokio-i-obratno-kultura-byt-i-nravy-yaponii-epohi-tokugava-aleksandr-prasol.html

При толкова изгледани филми и сериали, манги и анимета, / от чисто арт-кино, бойни, спортни,та до леки и приятни бозички/,

ми е любопитно, кога и как се изграждат нещата, на каква цена, защо, как са стигнали там, където са.

 

Приятно четене.

 Прегледах доста теми, за да не дублирам поста си. Вероятно  хората тук я познават.

Авторът има още една по темата, смятам, да я видя и нея.

 

Щеше да е хубаво, цитираната по-горе книга да е на български...

Share this post


Link to post
Share on other sites

            Обичам да чета философия и така се натъкнах на една малка джобна книжка, която ме плени. Това е: "Тайните съвети от живота на Далай Лама"

Ето и няколко цитата:

            В духовната мъдрост няма нищо сложно,а тя винаги ни помага са станем, когато паднем, да видим доброто в най-тежките моменти, да не спираме да се борим за достоен живот и да обичаме./  Това е от корицата, вероятно е от автора на книжката, но ми хареса/

1.Разчупете рутината на чувствата и възпитайте у себе си приятелство, доброта и милосърдие.

   Научете се да потискате емоции, които нараняват, като гняв, ревност и егоизъм.

2.Винаги проверявайте мотивите за свойте действия.

   Всяка сутрин си поставяйте цели, които не вредят никому.

3.Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×