Корея: история на Трите кралства

[estel]

ТРИТЕ КРАЛСТВА

 

ЗАРАЖДАНЕ НА ФЕОДАЛНИ ОТНОШЕНИЯ. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КОГУРЬО, ПЕКЧЕ И ШИЛА.

 

САМХАН

[justify]Племената и народите, които влизат в състава на Самхан са известни на китайците от древността, но са описани едва през I в.пр.н.е. Общо те са наричани Дун-и (Източни варвари) и по-специално са описани в “Сам И Го Джи” – “Записки за трите държави” на китайското царство Уей от втората половина на III в. Причината за това е, че през 246 г. Уей превземат главния град на Когурьо и стигат до Японско море.

ПЛЕМЕНАТА Е И МЕК

Често ги наричат Емекски племена. Към тях принадлежи и народът Пуйо. Обитават територията на съвременен североизточен Китай. Били около 80000 двора. Занимавали се със земеделие, скотовъдство и търговия с Китай. Имало дворци, градски крепости и различия в дрехите. Начело стои Уан, управлявал с помощта на ‘га’ – аристокрация. Уан управлявал от столицата, а га управлявали четирите посоки на света. Те носели титли с имена на домашни животни и притежавали по неколкостотин двора. При тях се практикува човешко жертвоприношение – при някои погребения до сто човека. Простолюдието се нарича ‘хаху’ – ‘ниски дворове’, робите – ‘нобок’. Га воювали, а хаху ги осигурявали. Военната област се смятала за знатна. Имало закони. Безправно положение на жените.

ПЛЕМЕНАТА КОГУРЬО

Те живели на юг от Пуйо, обособено от тях, но с много общ език и обичаи. Населението било около 30000 двора. Легенда гласи, че пришълец от север обединил пет държави. Може би тя отразява идеята, че през 37 г.пр.н.е. по корейското летоброене е основана държавата Когурьо. Възможно е да отразява и историческа истина – че племето Керу става хегемон над останалите по това време. Керу, както и Пуйо, има Уан, който е избиран от старейшините или га и няма наследствена власт. Няма държавна складова, което говори, че това е повече доброволен, отколкото централизиран съюз. Съхранени са институциите на родовия стой. Нравите в Когурьо са ‘развратни’, според някои източници. Вероятно се е смятало така, защото жените се ползвали с по-голяма свобода. Може би съществувал матрилокалният брак – мъжът отивал в семейството на жената. Между тези племена и китайските окръзи има постоянни стълкновения и те отнемат от китайското влияние върху другите племена.

ОКЧО

Окчо са около 5000 двора по източното крайбрежие. Управляват се от старейшини. Плащат данък на Когурьо. За тях са характерни особености около погребалните обреди – имат семейни саркофази. Момичетата на десетгодишна възраст се приемат в семейството на бъдещия жених и се възпитават там.

Е

Около 20000 двора управлявани от старейшини. Общините се поделят по ползване на реки, планини, гори. Те са добродушни, съвестни хора, коренно различни от Когурьо. Тотемът им е тигър. Занимавали се със земеделие. Отглеждали копринени буби. Били относително зависими от Когурьо. Някои старейшини получават от Китай титлата Уан и правото да търгуват самостоятелно.

Всички тези са т.нар. Емекски племена. Те са северни и с малко разминаване във времето имат общи тенденции за развитие с племената от южната част на Корейския полуостров.

ЮЖНИТЕ ПЛЕМЕНА

На юг съществуват три племенни обединения – Махан, Чинхан и Пьонхан с общо 78 ‘коко’ – обединения, на територия от 4000 ли. Коко е родоплеменна група управлявана от старейшина, но без монархична власт. Махан с 54 е коко е най-голямо. Занимават се с със земеделие. Отглеждат зърнени култури, черница, едър рогат добитък и коне само за жертвоприношения. С разпространението на желязото се развиват производствените сили и се засилва влиянието на Китай. Развиват се търговските отношения с Япония и Китай, т.е. ускорява се процеса на отхвърляне на първобитния обществен строй. Населението се разслоява социално. Това развитие е по-бавно в сравнение със Севера като социално разслоение, но като консолидация е по-добро, защото необходимостта от защита консолидира племената в по-големи политически обединения.

Пълното разграждане на първобитната община става с възникването и утвърждаването на Когурьо, Пекче и Шила (в този ред). Към V-VI в. Територията на Корейския полуостров е напълно поделена между тях. Започва борба за господство върху цяла Корея.

 

УТВЪРЖДАВАНЕ НА КОГУРЬО

Когурьо възниква в резултат на разпадане на първобитните общини в когурьоските и съседните племена. Има пет коренни когурьоски общини. Допускат се представители на родово племенната аристокрация на родово племенните племена, с което се предотвратяват размириците. През I в.пр.н.е. възниква държавата Когурьо. Една от легендите разказва за Чумон, който идва от север през 37 г.пр.н.е. Възможно е, Пирю, Хенин, Кема, Окчо и други племена да се подчиняват на властта на Когурьо към средата до края на I в.пр.н.е. Ако делението на обществото е по кръвно-родов, а не по териториален принцип не можем да говорим за държава. В Когурьо в този момент се съхранява родовата организация и, макар че съществува йерархия като форма на политически отношения, това не е достатъчно, за да приемем Когурьо за държава.

Когурьо поддържа мирни и военни отношения с късен Хан (до началото на III в.). През целия II в. има успешни за Когурьо военни стълкновения с Хан. През III в. Уей засилва агресивната си политика срещу Когурьо и превзема построената през 198 г. столица. С помощта на Окчо, Уей е изгонен. Войните от началото на новата ера засилват класовото разслоение, като на този етап играят положителна роля от гледна точка на консолидация на обществото, което се развива по необходимост.

В края на III в. има нашествие на Сян Би – номади от рода Муюн, които създават китайското царство Йен, в което за пръв път е въведена частната собственост. Те превземат столицата Хуандо, пленяват жената и майката на избягалия Уан и оскверняват останките на баща му. 50000 души са взети в робство, столицата е разрушена и Муюн се оттеглят. През 385 г. 40000 – на армия на Когурьо взема реванш, след което Муюн отново си връща териториите. Може би това е причината Когурьо да се насочи на юг към Пекче.

През V в. в историческия документ “Хоу Хан Шу” пише: “Сега в Корея има пет окръга – Централен, Северен, Западен, Източен – ляв и Южен – десен, които обаче повтарят петте рода, но вече са наречени по посоките на света.” Това означава, че в Когурьо има административни окръзи отпреди V в.

В средата на III в. класовото общество бързо се развива. Вече има оформена аристократична йерархия. През 248 г. са забранени човешките жертвоприношенията под силното влияние на конфуцианството. През периода на късен Хан, конфуцианството най-добре се разпространява в Китай. Установяват се институциите на политическата и идеологическата надстройка. През VI в. конфуцианството става държавна идеология и определя принципите на организирането на господстващата класа в чиновническо-бюрократична йерархия. През 373 г. се създават “Юлльон” – “Закони и наставления” базирани върху конфуцианството.

Почти едновременно с конфуцианството на полуострова навлиза и будизма. Скоро той става основна религия сменила родоплеменните богове и местните вярвания. През 372 г. пристига монахът Тсиндо. През 375 г. са построени два манастира в столицата. Монасите се превръщат във влиятелни личности. Появява се едро феодално земевладение - манастирите стават едри земевладелци.

Вероятно с въвеждането на конфуцианството и будизма завършва формирането на политическата организация. Вече има централизирана държавна машина, която управлява цялото население, независимо от рода и племето. Господстват представители от основните пет племена и най-вече Соно, Керу и Чолло. Административно са разделени на пет вътрешни окръга и пет провинциални – външни. Уан управлява с помощта на главния министър Тхе Тедеро, който е поставян от Уан за срок от три години. Държавата в лицето на Уан се смята за номинален собственик на земята. Всички – и хаху, и га, са еднакви поданици на Уан. Има и роби, които могат да се купуват, но не са производителна сила, въпреки че могат и да обработват земята в отделни случаи. Има данъци. По своята социално-икономическа природа това е ранно феодална държава, която се бори за територии с подобни на нея държави. Това е етап на формиране на нови феодални отношения.

 

ПЕКЧЕ

Пекче също се създава в резултат на разпадането на първобитните отношения сред южните хански племена. В началото, това е една от чинханско-маханските общини, която изпреварва другите в развитието си и се превръща в държавно обединение. Предполага се, че укрепва по време на борбата срещу Уей и се консолидира по-бързо, защото е подложена на китайски атаки поради местоположението си.

Легенда разказва, че Чумон имал син от първата си жена – Юри и двама от втората – Пирю и Онджо. Юри пристигнал от северно Пуйо, а Пирю и Онджо отишли на юг. Онджо основал град Пире, а Пирю основал град до морето и, когато умрял от огорчение, хората му отишли при брат му. Друга версия е, че двамата са доведени и прокудени на юг, където Пирю основал Пекче, а Онджо – Окчо. По това време е възможно да е имало миграция на племена от север на юг. Според трета версия, основател на Пекче е Тонмьон, познат и от японските истории. В записките на династия Джоу, някой-си Гутхе се жени за дъщерята на управителя на Ляодун.

През III в. племена на Корейския полуостров се консолидират срещу Уей. Налагат се административни промени, за да има контрол над териториите. Уан е начело на фамилията Пуйо, като управлява с помощта на представители на осем аристократични дома. Формира се апарат с 22 централни управления ‘бу’ – министерства. Териториално страната е разделена на пет провинции ‘пан’. Армията е много добре организирана. Всеки квартал в столицата имал гарнизони. Провинцията е разделена на 10 общини ‘гун’ с гарнизони. Има 22 големи града с охранителни съоръжения, начело на които били синовете на Уан или други членове на царското семейство. Народът гладува, разпространено е людоедството, самопродаването в робство и бягството в Шила. Основна производителна единица е селската община. Селячеството плаща данъци и изпълнява повинности.

Конфуцианството е разпространено и пренесено в Япония. Пекче е свързано в традициите си с Япония. През 347 г. е създадена първата история на страната в конфуциански дух. През 375 г. е поканен един будистки монах от Китай. По-късно се създават манастири, много от аристократите стават монаси. Започва разпространението и на даоизма.

Във втората половина на IV в. се засилват противоречията с Когурьо. В края на IV в. Пекче губи позиции в това двуборство, което компенсира с повишаване на дипломатическата активност спрямо Китай и Япония.

[estel]

ШИЛА

Южните пьонджински общини се намират по-дълго в родови отношения. Географски, те са изолирани от другите племена и по-късно влизат в контакт с тях. Показват по-голяма самобитност. Сред пьонджинските племена се образуват ядра, около което се обединяват и останалите. Такива ядра са племената Саро (Шила), Кая (Кара) и други. Саро е разположено в югоизточната част на полуострова, а по-късно обединява цялата страна. Според една легенда, тази държава е образувана през 57 г.пр.н.е. Летописанието им датира от средата на VI в. В “Сам И Го Джи” се споменава за племето Саро като едно от 20 други в района Пьонджи. Според друга легенда, старейшината на село Кохо видял на планински склон кон да ридае и намерил там яйце, в което имало десетгодишно дете. Детето било избрано за цар – основател на държавата. Според друга версия, детето било открито в тиква, а оттам дошло и името на рода Пак – знатен човек. Предполага се, че тези легенди отразяват периода, когато царят се избира според качествата си, а не заема наследствен престол.

Според летописите на Шила, общините правят политически съюз помежду си и разширяват териториите си чрез доброволно присъединяване или борба и покоряване. За кратко време Шила се разширява и се появява нужда от административно управление. Особено значително територията й се разширява от втората половина на IV в. и политическата организация укрепва. По същото време Когурьо и Пекче са много силни.

Другото ядро, към което се формира съюз са племената Кая, на запад от Шила, като има Горна Кая – 6 племена и Долна Кая – 5 племена. Каяските общини търгуват с японски племена и дори има японски заселници по каяските територии, откъдето им е значително по-лесно да организират нападения. През 404-407 г. японски отряди се опитват да помогнат на Пекче срещу Когурьо, но са разбити, което отслабва японската активност и това реактира върху силата на Кая. През първата половина на V в. Шила бележи успехи срещу Кая.

Стопанският живот се характеризира със сравнителна бедност. Използват се напоителни системи и животинска сила за земеделие и превози. Развити са занаятите. През 490 г. е учреден Столичният пазар. Развитието на търговията води до развитие на производителните сили. Построени са държавни пътища и пощенски станции за нуждите й.

Края на V и началото на VI в. е периода на утвърждаване на държавата. Има териториално деление, публична власт и законодателство. През 502 г. са забранени жертвоприношенията. През 503 г. управляващият носи титлата Уан и държавата започва да се нарича Шила, което означава, че териториите вече са едно цяло. През 505 г. Уан Чиджън определя областите ‘чу’, окръзите ‘кун’ и общините ‘хьон’ – част от административното деление. След неговото управление продължава формирането на държавните институции.

През 528 г. от Когурьо е внесен будизмът и през 544 г. е построен първият манастир. През 545 г. започва съставянето на историята на Шилската държава. Всичко това съвпада с непрекъсната борба със съседните племена. Използват се и дипломатически пътища – династийни бракове. До средата на VI в. Шила се намира в съюз с Когурьо. През 560-562 г. Шила води успешни войни с Пекче и Когурьо, след това с Кая, която присъединява и това се оказва голям удар срещу японците. От този момент нататък на полуострова има само три държавни обединения.

През втората половина на VI в. Шила владее басейните на реките Нактон и Хан. Превръща се в мощна държава. На границите й са поставени стълбове, от които днес има запазени четири поставени между 561-568 г. според надписите върху тях. Създадена е администрация по китайски образец, начело на която е Уан. Всеки Уан има девиз на своето управление. Получават се посмъртни титли. Уан е подпомаган от ‘хуабек’ – съвет на висшата администрация. Учреден е постът Висш министър – лява ръка на Уан, който управлява всички министерства и ведомства. Армията е съставена от столични и провинциални войски, начело на които е главнокомандващ пряко подчинен на Уан, което означава, че властта е светска. Въведена е тригодишна военна повинност за населението. В Шила има по-малко роби, отколкото в Когурьо и Пекче, което позволява по-лесна централизация на страната. Въведена е организация за подбор на кадрите – институция на хуараните, възпитавани в конфуциански дух според петте правила на поведение, учени на милосърдие в духа на будизма и на вяра в спасението при безгранична храброст, заета от даоизма. През VII в. хуараните стават политически дейци и пълководци, институцията се усъвършенства. Сред аристокрацията са разделени пет съсловия: Сонгол – свещената кост – главите на фамилиите Пак, Сок и Ким; Чингол – истинската кост – роднините на трите фамилии по странична линия, те заемат най-висшите пет ранга на властта; Юктубхун – шестглавата степен; Одубхун – петглавата степен; Садубхун – четириглавата степен. Последните три са на по-ниско ниво, но се различават помежду си по цвета на дрехите и по други признаци. За селяните законите определят забрани и ограничения. Те обработват земята, плащат данъци в зърно или в натура, в зависимост от това, с което се занимават, включително и във фазани, и изпълняват трудова повинност. През 504 г. трудово повинни селяни от много райони са мобилизирани за построяването на 18 града едновременно. Земята принадлежи на Уан, а селяните само я обработват. Те се явява основен източник на благосъстоянието на народа. Има сведения за форми на частно земевладеене – будистката собственост.

Шила се развива малко по-късно от Когурьо и Пекче, които водят войни с китайските държави и затова са по-отслабени. Хуараните усилват Шила и постепенно се стига до драматични битки между Трите кралства, които завършват с обединението им от Шила.

РАЗВИТИЕ НА ТРИТЕ ДЪРЖАВИ И ТЕХНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. ВОЙНИ И ВЪНШНИ ВРЪЗКИ.

И трите държави водят войни за разширяване на териториите им и за влияние помежду им и навън. В началото на IV в. Когурьо напада Ляодун. Пак през IV в. ксянминската протодържава напада остров Хуандо и го разгромява. Пекче сключва съюз с Източен Дзин и Япония и започва да представлява опасност за Когурьо.

Социално-икономическа основа за обединението на Трите кралства е общодържавната собственост върху земята и това, че селяните също са поданици на държавата.

Когурьо води по-активна военна политика. Куангетхо (упр. 391 г. – 413 г.) води успешни войни на север и на юг, срещу Муюн, Ляодун и Сюанту и срещу племената Ее по източното крайбрежие на Корейския полуостров. В съюз с Шила воюва срещу каяските общини. Неговия приемник и продължител на политиката му Уан Чансу през 427 г. мести столицата в Пхенян на река Тедон, което се отразява благоприятно на развитието на производствените сили, както и върху материалната и духовната култура. От този период има открити богати гробници. През V-VI в. на територията на Когурьо съществува единна данъчна система, като плащанията са в зърно или тъкани. През 475 г. Когурьо воюва с Пекче и превзема столицата Хансоб. От северните територии на Пуьо също се присъединяват земи към Когурьо, която става мощна държава. Посланиците й са посрещани с почести в Китай. От 586 г Чаннансон (Пхенян) е столица на Когурьо. Там има естествени прегради срещу нападение, а около вътрешният град е построен и външен. В Когурьо административното деление завършва с определянето на 5 области и 3 столици – Пхенян, Кунненсон и Хансон (бившата столица на Пекче).

Пекче също показва подем на производствените сили. Развива търговията с Япония, Шила и китайските царства. Развива се корабостроенето. Земята е държавна собственост. Данъчната система е като тази в Когурьо. Има тежка трудова повинност, от която хората бягат в Шила и Когурьо. Когурьо се опитва да предизвика вътрешни противоречия в Пекче. Същевременно Уан, под влияние на един монах, започва голяма строителна дейност. Уан е убит във война и столицата се мести в град Унджин на река Къмган. Централната власт на отслабва и е осъществено покушение срещу Уан. През 538 г. Уан Сонхуан мести столицата в град Саби и взема мерки за засилване на властта. Той разделя територията на 22 окръга, където поставя свои представители. Окръзите са обединени в 5 провинции, всяка със свой център, където е поставен гарнизон с правителствени войски. Външнополитическата дейност се изразява в съюз с южната китайска династия и Шила срещу Когурьо.

През VI в. Шила се чувства достатъчно силна, за да скъса съюза с Когурьо и да се обедини с Пекче. През 551 г. двете държави успешно воюват срещу Когурьо и отнемат териториите около басейна на река Хан. Две години по-късно Шила отнема същите територии от Пекче, с което си осигурява пряк път към Китай.

През 80-те години на VI в. Китай е обединен отново и се създава династията Суй (589-618), която се готви за война срещу Когурьо. През 598 г., по писмени източници, Когурьо е с 10000 войска, а Суй – с 300000. Климатичните условия били в полза на Когурьо и 8-9 от всеки 10 човека от китайската войска загиват. През 612 г. Суй се готви за нова война срещу Когурьо. Твърди се, че китайците били около 3000000 души, но е по-вероятно да са били 300000. Последвала дълга и тежка борба, обсади и нападения през 6-7 дни. Когурьоския Уан пише писмо до предводителя на китайската войска, в което се предлага прекратяване на бойните действия. Китайците отстъпват за кратко и Когурьо бързо нападат. От предполагаемите 300000 суйци се връщат около 2700, което е пълно поражение на Суй. През 613 г. е предприет нов поход, който е прекратен, защото китайският император Ян Ди получава сведения за готвещ се заговор. Когурьо търпи поражение в похода през следващата 614 г. и китайската войска достига до Пхенян. Скоро след това династията Суй пада и на нейно място през 618 г. се възкачва династията Тан (618-905), управлявала около 3 века и отбелязала възход на китайската държава.

Тан продължава политиката на Суй. Когурьо от 631 г. в продължение на 16 години се готви за предстоящата война с Тан. Градят се отбранителни стени над 1000 ли от крепостта Буйо до Бухайския залив. Засилва се влиянието на главнокомандващия войската Йон Ге Со Мун. Той сключва съюз с Пекче, изолира Шила, централизира властта. Съюзът с Пекче му позволил да води активна борба срещу Шила, която се обръща към Тан. През 644 г. Тан предприема поход срещу Когурьо и са разгромени. Същото се повтаря и през 647 и 648 г. Танския император умира и завещава на приемниците си да не водят войни с Когурьо. Когурьо отслабва вследствие на войните и шансовете за победа над Пекче и Шила намаляват.

 

КУЛТУРА НА ТРИТЕ КРАЛСТВА

Културата на Трите държави е формирана върху първобитната. Има самобитност на местните културни традиции и усвояване на китайското влияние, което пренасят върху съседните държави, което означава,ч е то е добре усвоено.

Според археологичните паметници и летописите темпото на развитие е различно за всяка от държавите. Развитието на производствените сили става с разпространението и използването на желязото, и от своя страна стимулира развитието на науките, например астрономия за целите на земеделието. Развиват се културните и строителните техники. Открити са градове-гробници. Столиците са в добре защитени места. Развива се живописта, скулптурата и художествените занаяти. Преди появата на будизма се правят статуетки от дърво и глина, а след това започва изработването и на големи статуи от камък. В гробниците има фрески съдържащи информация за реалния живот. На четирите стени на гробницата Трите могили са изобразени – на източната – син дракон, на западната – бял тигър, на южната – пурпурна птица и на северната – костенурка обвита със змия, вероятно черна. Изработват се художествени изделия от скъпоценни камъни и яспис. Познават стъклото и то е смятано за по-скъпо от златото.

Съществуват първобитни анимистични култове, култове към слънцето, земята, луната и природните стихии. Със създаването на съюзите се появява култ към основателя на държавата, който задължително е с небесен произход. Новопоявилите се вярвания се съчетават със старите и постепенно се налагат над тях, без по принцип да се стига до противоречия. Конфуцианството предопределя държавната структура, а през 372 г. в Когурьо е създадено висше училище за подготовка на чиновници в конфуциански дух. В Пекче е въведена титлата ‘пакса’ – доктор на конфуцианските науки. Носители на тази титла са Хоган, който написва първата история на Пекче и Чанин, който разпространява китайската писменост в Япония. В Шила конфуцианството започва да оказва влияние през VI в. и се разпространява паралелно с будизма и китайската писменост, която се приспособява към корейската граматика и фонетика. През VII в. шилският учен Солчхон създава писменост на основата на китайската писмена система, която позволява да се превеждат китайски текстове.

През 374 г. е съставена “История на Пекче”. Ко Хън написва “Исторически записки”. 545 г. шилски колектив от учени, начело с Кил Го Чхил създават “Гук-са” – “История за държавата”. В Когурьо са написани 100 книги историческа хроника “Ю-ги” – “Записки за миналото”. На основата на Ю-ги през 600 г. Ли Мун Джин създава петтомното събрание “Шин-джип” – “Ново събрание”. Будизмът се утвърждава като държавна идеология и в IV в. в Пекче и Когурьо и VI в. в Шила се появява тълкувателна литература. Даоизмът се разпространява едновременно с будизма.

Развива се географията като наука и се създават карти за нуждите на държавата. Развива се и медицината. Геометрията обслужва земеделието. Развива се поезията. Оформят се патриотична и лирична поезия. Развиват се песните кайо, базирани на народното творчество. Успоредно с това се развиват музиката и танците, за което може да се съди от фреските в гробниците. Създават се нови музикални инструменти.