Jump to content

Политическата система на Република Корея


sonka88
 Share

Recommended Posts

Нека да поместя и тук темата ни за "Политическата система на Република Корея". Това е проект, който представихме миналата седмица в УНСС, да отбележа само, че доцентката беше много доволна от нас. Благодаря на колежката, с която направихме доклада и презентацията и която даде любезното си разрешение, темата да бъде публикувана и тук.

 

Самият доклад представя политическата система в Корея, като опорните точки са историческото развитие от политическа гледна точка - смяна на режими, вида на управление, войни, прекрояване на територията и др. Ще публикувам и тази част, въпреки че това са известни вече факти, дано да не е досадно за вас :)

 

Следва разглеждане на институциите на властта според Конституцията - изпълнителна, законодателна и съдебна. Като държа да отбележа, че поради факта, че сме използвали чужди източници и в българските такива нямаше единодушна информация, е възможно да има неточности по отношение на имена и точен превод на институциите. Посочвам за пример Народното събрание, което открихме като - Национално събрание или национална Асамблея, но просто няма прието название, което да използваме. Ако някой е по-запознат, нека да сподели, за да бъдем точни при по-нататъшно представяне.

 

Като заключение сме направили лична оценка на политическата култура на гражданите, като не сме засягали културата на политическия елит. Също така сме се опитали да дадем реална представа за ефективността и характера на политическата система в Република Корея.

 

Надявам се да бъде полезно.

 

Източници:

 

„Привет от Корея“ (Чой Куон-Джин, Людмила Атанасова. С.: Ексел-М, 1999)

http://www.mfa.bg/bg/pages/view/1943

http://en.wikipedia.org/

http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/politics.htm

http://www.korea.net/index.do и др. интернет източници

 

Изготвили:

Виктория Викторова и Соня Галчева

 

Историческо развитие

 

Ще пропусна частта със създаването на Корея.

 

 

Шестте Републики

 

Република Корея (Южна Корея) и Корейската народна демократична република (Северна Корея) са съседни държави от много време и имат обща история, но никога не са били в приятелски отношения. От края на Първата световна война до Втората световна война те са били една държава, наречена Корея, която е била под японска окупация. Японското правителство пратило тогавашното корейско правителство в изгнание и забранило съществуването на правителствена и управленска система в Корея. Корейският народ обаче не искал да се примири с окупацията и скоро изградили таен съвет, наречен „Правителство в изгнание”, което станало тайното оръжие на Корея. Един от членовете на този съвет бил Сингман Рие, корейски аристократ. По време на ВСВ той напуснал Корея и се обърнал към ОН с искане да признаят независимостта на страната. След края на ВСВ ОН официално признава Корея за независима сила и тя разделена на две между двете Велики сили – САЩ и Съветския съюз.

Това разделение, както и последвалата война между двете нови корейски държави, завършила с условно примирие, но и с изграждането на петкилометрова демилитаризирана зона между тях, определя тогавашната политика на Южна Корея, която през 1948 година била наречена Република Корея. През 50-те години на 20 век тя била под военно, икономическо и политическо влияние от страна на САЩ, което и помогнало да преодолее и победи във войната със Северна Корея. На състоялите се през 1950 година избори за президент бил избран Сингман Рие, тогава на 73-годишна възраст и с консервативни убеждения. През 1954 година той убедил Националната асамблея да направи промяна в Конституцията и по този начин си осигурил пожизнен мандат. Той управлявал до април 1960 година като използвал прикритието на антикомунизма, за да управлява автократично, ограничавайки политическата свобода.

През 1960 година измама на президентските избори довела до студентски бунт, който принудил президента да се оттегли от поста си. Били извършени промени в Конституцията, които оформили облика на Втората Корейска република, но политическата свобода останала ограничена под претекста на антикомунизма. Това довело до политически демонстрации през 1961 година. Главнокомандващият на въоръжените сили Генерал Пак възстановил част от политическата свобода и обявил началото на Третата Корейска република през 1963 година. Той подсилил своите позиции чрез промяна в Конституцията през 1972 г. и останал на власт до 1979 г., когато бил убит.

През 1980 г., по време на Четвъртата Корейска република било обявено военно положение в следствие на студентски демонстрации. След последвалите размирици тогавашният Премиер Че, който поел президентския пост след смъртта на Пак, се оттеглил и бил заменен от Генерал Чон. Било обявено началото на Петата Корейска република и приета нова Конституция през същата година. Президент Чон бил избран индиректно през 1980 г. за срок от 7 години. Въпреки че военното положение било отменено през същата година, правителството запазило своето силно влияние като превенция срещу бунт.

По време на управлението на Пак Южна Корея преминала през икономическа трансформация, била индустриализирана и ориентира към експорт, което довело до икономически бум в страната. Това развитие в икономиката предизвикало силен натиск за политическа либерализация. В следствие на студентските бунтове и международния натиск президентът бил отстранен от пост.

Шестата Конституция била одобрена на 12 октомври 1987 г. с встъпването на власт на новият президент Ро Тае У. Той получил популярност с обещанията си за по-голяма степен на политическа либерализация и стартирането на антикорупционна кампания срещу собствената си партия и предшественика си Чон. Отново били направени промени в Конституцията и след 16-годишно прекъсване били върнати преките президентски избори.

През декември 1987 г. Ро печели първите преки президентски избори след 1971 г. първите парламентарни избори били проведени през 1988 г. и Ро успял да популяризира политическите си убеждения чрез създаването на Либерал-демократичната партия. През 1990 г. се осъществило голямо преструктуриране на политическите партии в Корея.

През февруари 1993 г. Ро бил наследен от Ким Йонг Сам. Така Ким става първият президент на Република Корея, който не е свързан с военните режими. Той провел серия от реформи в опит да пречисти политическата система и да разклати традиционните тесни връзки между бизнесмените и политиците. Кулминацията на този процес било задържането на двамата му предшественици Чон и Ро по обвинения в корупция. Нещата обаче претърпели обрат, когато самият президент Ким бил обвинен в корупционна практиката, срещу която той обещал да се бори.

През декември 1997 г. за президент е избран Ким Те Джунг. Той встъпва в длъжност на 25 февруари 1998 г. Неговото “правителство на народа” е първото в 50-годишната история на съвременна Корея, което е създадено в резултат на мирното преминаване на властта от управляващата партия към опозицията.

В заключение може да се каже, че политическата система на Южна Корея е претърпяла много метаморфози. В последните 100 години тя преминава от колониална система през диктатура и достига до демократичния си вид, който се запазва до днешни дни. Съвременната политическа система на Корея е резултат на развитието на страната и обществото й.

Link to comment
Share on other sites

Институции на властта

 

Конституция

 

Република Корея официално е провъзгласена на 15 август 1948 г. Страната има демократична форма на управление, основана на разделение на властите и система за надзор и баланс, заложена в приетата на 17 юли 1948 г. Конституция, която оттогава е променяна 9 пъти, като действащата е приета на 29 октомври 1987 г. Според нея Република Корея е демократична република. Управлението се извършва чрез изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

Основният закон в Република Корея е Конституцията. Тя се състои от уводна част, 130 члена и допълнителни постановления. Според Конституцията Република Корея е президентска република. Тя още гласи, че Република Корея е демократична република, която „работи за обединяване и изгражда и осъществява политика за мирно обединение, основано на принципите на свободата и демокрацията”.

 

Парламент

 

Законодателната власт е представена от еднокамарно Национално събрание, наречено Национална асамблея. То трябва да се състои от минимум 200 члена. Понастоящем Националното събрание има 299 члена, 245 от които са избрани на общи избори и 54, определени по пропорционална избирателна система измежду политическите партии, спечелили 5 и повече места на преките избори. Мандатът на Националното събрание е 4 години.

Основната функция на парламента е да приема законите, а също и да одобрява и одитира бюджета, да ратифицира договори, да одобрява държавни служби, да взима решения за обявяване на война и за разположението на войските на чужда територия, както и да наблюдава и контролира политиката на правителството. Депутатите трябва да докажат, че имат преди всичко национални, а не регионални интереси. Както министър-председателят, така и членовете на кабинета трябва да бъдат одобрени от парламента. Националното събрание има право да иска импийчмънт на президента и отстраняването на официални лица.

Към Националното събрание са създадени 17 постоянни комитета за разрешаване на проблеми от детайлизиран характер. През тези комитети преминават законопроектите преди да бъдат гласувани от народните представители. За да бъде внесен един законопроект в определен комитет той трябва да бъде подписан от поне 20 члена на парламента или да бъде предложен директно от президента. След одобряването си законопроекта се предава на президента, който да го одобри в 15-дневен срок.

Сесиите на Националната асамблея биват или редовни, веднъж годишно за не повече от 100 дни, или извънредни (по искане на президента или някой от комитетите), за не повече от 30 дни. Заседанията по правило са открити, но могат да бъдат и закрити при гласуване на мнозинството от депутатите или при указ на говорителя. За вземане на решения се изисква кворум от повече от половината представители. Народните представители се ползват с имунитет. Те трябва да са на не по-малко от 25 години.

Чрез вот членовете на Националното събрание избират председател, говорител и двама заместник-говорители за срок от две години. Говорителят представлява събранието, председателства заседанията, съблюдава реда и надзирава администрацията. В негово отсъствие функциите му се поемат от заместниците му.

 

 

Държавен глава

 

Начело на изпълнителната власт стои президентът, който се избира на всеобщи, тайни и преки избори за мандат от 5 години, без право на преизбиране. Той е единственият избираем орган на изпълнителната власт. Според Конституцията президентът е начело на правителството, главнокомандващ на армията и държавен глава на Република Корея. В случай на отстраняване от власт на президента функциите му се поемат от министър-председателят за 60-дневен срок, в който да бъде избран нов президент. Глава четвърта от Конституцията урежда правомощията и задълженията на президента. Той е длъжен да:

 

• спазва Конституцията

• пази сигурността на страната

• работи за мирното обединение на Корея

 

Президентът има правото да:

 

• бъде на чело на изпълнителната власт

• бъде главнокомандващ на армията

• обявява война

• провежда референдуми по въпроси от национално значение

• издава заповеди

• връчва медали и почести

• дава амнистия

• обявява кризисни ситуации

• внася законопроекти

• упражнява отлагателно вето

 

Националното събрание има право на вето над решенията на президента, както и правото да иска импийчмънт. Президентът от своя страна няма право да разпуска Националното събрание.

Президентът стои на върха на управлението и като такъв пуска в сила приетите от Народното събрание закони. Президентът може да предприема кризисни мерки без съгласуване с Националното събрание, само ако то не е в сесия и не може да бъде свикано на време.

Президентската резиденция на Корея е наречена Синият дом. Към институцията на президента има президентска администрация, на чело на която е генерален секретар с ранг на министър.

 

Presidential%20Blue%20House-1.jpg

 

Президентът назначава министър-председателя и членовете на правителството, за което е необходимо и одобрението на Националното събрание. Президентът е главнокомандващ, назначава началника на Генералния щаб и ръководителите на дипломатическите мисии.

Настоящият президент на Република Корея е И Мьон Бак, бившият кмет на Сеул. Той е представител на Великата национална партия и печели изборите на 19 декември 2007 г. с 48,7% от гласовете или около 11 500 000 гласа. Така той връща на власт консервативната партия за пръв път след 10 години.

 

art.lee.afp.gi.jpg

 

Президентът изпълнява функциите си с помощта на Държавния съвет с членове – премиера и министрите.

 

 

Правителство

 

Правителството на Южна Корея се нарича още Държавен съвет. Държавният съвет трябва да се състои от минимум 15 и максимум от 30 министъра, включително министър-председателя, който се явява главен помощник на президента. Членовете на този съвет имат правото да контролират съответните министерства, да обсъждат въпроси, касаещи държавната политика, а също така и да изразяват отношение и мнение на срещите на Народното събрание. Те нямат право да вземат окончателни решения, но въпреки това Конституцията изисква допитването до Държавния съвет, преди вземане на официално решение по въпроси свързани с:

 

• даване на държавни почести

• предложения за промени в Конституцията

• обявяване на война

• проектобюджети

• преструктуриране на управлението

• кризисни мерки

 

Заседанията на Държавния съвет се свикват от президента и се председателстват от министър-председателя. Като ръководител на Държавния съвет президентът носи отговорност за провежданата от него политика. Членовете на държавния съвет се назначават от него по препоръка на премиера. Премиерът от своя страна ръководи административните министерства и координацията на националната политика на правителство (под контрола на президента). Членове на държавния съвет са колективно и единично отговорни само пред президента.

Министрите се назначават от президента по предложение на министър-председателя и отговарят пред него. Настоящите 17 министерства са на:

 

• Културата, спорта и туризма

• Образованието, науката и технологиите

• Околната среда

• Храните, агрокултурите, горите и риболова

• Външните работи и търговията

• Равнопоставеност на половете

• Правителственото законодателство

• Здравеопазването, благополучието и семейните дела

• Правосъдието

• Икономиката

• Труда

• Земите, транспорта и морските дела

• Националната отбрана

• Патриотите и ветераните

• Публичната администрация и сигурността/вътрешните дела

• Стратегията и финансите

• Обединяването

 

Освен министерствата в Корея има и 17 функционално независими агенции. Тези агенции се ръководят от член администрацията с ранг на заместник-министър, те се назначават от президента по предложение на министър-председателя.

Министър-председателят на Република Корея се предлага и назначава от президента, след одобряване от Националната асамблея. За заемането на този пост няма никакви ограничения, министър-председателят може да не принадлежи към никоя партия. При невъзможност на президента да упражнява функциите си, той бива заместен от министър-председателя. Той предлага назначаването и отстраняването на министрите.

 

 

Върховен съд

 

Съдебната власт е организирана като независеща от изпълнителната и законодателната власти и е триинстанционна. Състои се от Върховен съд, Апелативен съд и районни съдилища.

Върховния съд е най-висшият орган на съдебната власт, локализиран в Сеул. Съдиите в него се назначават от президента след одобрението на Народното събрание. Върховният съд разглежда и се произнася по обжалвани решения относно граждански и наказателни дела като крайна инстанция. Неговите решения са окончателни и служат на съдебната практика.

Функциите на Върховният съд са:

 

• валидизиране на президентските и парламентарните избори

• преразглеждане на конституционността и легалността на нормативните актове и действията от административен характер

 

Върховният съд се състои от 14 съдии, като включва Председателят на Върховния съд и 13 съдии, 12 от които имат съдебни функции. Тринадесетият се назначава от Председателя на ВС като Министър на съдебната администрация и не упражнява съдебни функции. Съдиите се назначават от президента, по препоръка на Председателя на ВС и след одобрението на Народното събрание.

Председателят стои начело на съдебната власт. Той се назначава от Президента на Републиката след одобрение от Народното събрание за срок от 6 години без право на преназначаване. В момента на този пост е съдия Мин Йонг Хън. Председателят има следните функции:

 

• контролира съдебната администрация

• дава съвети по закони свързани със съдебната власт

• разполага с широка административна власт в рамките на конституцията

• препоръчва назначаването на съдиите на Върховния съд и назначава останалите съдии.

 

Съдиите във Върховния съд се назначават за 6 години. Изискванията за съдиите е да са на най-малко 40 години, като имат натрупан стаж от поне 15 години като съдия, служебен прокурор или адвокат. Съдиите се пенсионират на 65 години, като единствено Председателят може да се пенсионира на 70 годишна възраст.

С цел подпомагане и улесняване дейността на съдиите във Върхвния съд се назначават съдии-следователи. Към момента има двама постоянно назначени съдии-следователи, като временно могат да бъдат назначени 20 или 30 такива.

Най-висшата част от съдебната администрация е Съветът на съдиите на Върховния съд. Председателят на ВС е и Председател на Съвета и обнародва решенията на Върховния съд, като за вземане на решение е необходим кворум от 2/3 от съдиите. Председателят има право на глас в разглеждането на въпроси и при равенство определя крайното решение.

Върховният съд създава Агенция за съдебна администрация, която ръководи изпълнението на основните административни функции на съда. Председателят на ВС назначава ръководителя на Агенцията, който е тринадесетият съдия на ВС – министърът на съдебната администрация. Тя се състои от 3 дирекции, 4 бюра и Офис за връзки с обществеността. Ръководителят на агенцията може да сезира Народното събрание и Държавния съвет по случаи, свързани със съдебната администрация.

Апелативния съд се състои обикновено се състои от четирима съдии, като единият от тях е Главен съдия. Този съд се произнася в случаи на несъгласие с присъда на по-нисшите съдилища, свързани с граждански или криминални дела, или в специфичните случаи, определени от закона. В Република Корея има 5 апелативни съдилища – Сеул, Тегу, Пусан, Куанджу и Теджон. Те завеждат собствени дела и се произнасят в полза или против решението на по-нисшите съдилища. Само Апелативния съд може да се произнася по жалба на физически или юридически лица против решения или актове на Правителството.

Районните съдилища са разположени в Сеул и в 12 по-големи града в страната, които са центрове на провинциите. Съдът в Сеул е разделен на две отделни съдилища – Районен граждански съд на Сеул и Районен наказателен съд на Сеул. Процесите в районните съдилища обикновено се провеждат от един съдия. Обаче има случаи, в които е необходимо жури от трима съдии – дела за стойности над 50 млн. вона, дела, свързани с присъди за повече от 1 година. Районните съдилища могат да бъдат подпомагани от един или повече общински съдилища.

От 1 юни 1998 г., в страната има 42 общински и 105 градски съдилища. Целта им е да подпомагат дейността на районните съдилища. Градските такива са създадени, за да предоставят услуги на местно ниво, произнасят се по леки нарушения, обиди или бракоразводни дела.

 

 

Конституционен съд

 

В съдебната система важна роля играе и Конституционен съд, който е изграден по европейски модел. Конституционният съд следи за конституционосъобразността на законите, изказва се по спорове за компетентност между органите, по конституционни жалби на граждани, при случай на импийчмънт. Конституционният съд може да прекрати съществуването на политическа партия, ако се докаже, че същата развива нелегална дейност. Това право е дадено на Конституционния съд с цел спазването на конституцията от политическите партии. .Конституционния съд следи за спазването на основните човешки права.

Конституционният съд е независим специализиран съд, с функции по отношение на административното право. Конституционният съд се състои от 9 съдии, които трябва да са на възраст над 40 години и да имат натрупан стаж от поне 15 години. Всички съдии се назначават от Президента по следния начин – трима по предложение на Председателя на Върховния съд, трима по предложение на Народното събрание, и трима по предложение на Президента. Така и трите власти имат роля при определянето на състава на Конституционния съд.

Ръководителят на Конситуционния съд се нарича още Президент на КС и се назначава от Президента на Републиката с одобрението на Националната Асамблея. Президентът председателства и представлява Конституционния съд.

Мандатът на съдиите е 6 години, с възможност за преназначаване. Съдиите не трябва да са по-възрастни от 65 години, с изключение на Президента на Конституционния съд, за когото горната граница на възрастта е 70 години. По закон съдиите не могат да се членуват в политически партии, да се ангажират с каквато и да било политическа дейност, да развиват частен бизнес или да заемат друга служба. Нито един съдия не може да бъде уволнен от позицията, която заема, без негово съгласие, с изключение на случаите, в които не е подложен на импийчмънт или осъден.

Администрацията на Конституционния съд се състои един офис по „Планиране и координиране дейността на Съда”, две бюра – „Съдебна дейност” и „Съдебни записи и материали”, и един отдел по „Общи услуги”. Администрацията на Конституционния съд се ръководи и контролира от Главен секретар, като при негово отсъствие, функциите му се изпълняват от заместник-главен секретар.

Link to comment
Share on other sites

Партийна система

 

Политическата система на Република Корея е многопартийна. Основните политически партии в Република Корея са Великата национална партия, Демократическата партия, Партия за свободния напредък, Коалиция “За Пак Гън Хе”, и Демократическата трудова партия.

Последните парламентарни избори в Република Корея са се състояли на 9 април 2008 година за формиране на 18-тото Национално събрание. То се състои от 6 политически партии:

 

• Велика национална партия – мажоритарната консервативна партия с 153 депутатски места (37,4%)

Партията е създадена през 1997 г. като обединение от консервативни партии. През 2007 г. кандидатът на Партията за президент И Мьон Бак печели изборите, което слага край на периода на партията в опозиция. През април 2008 г. Партията печели изборите за Националната асамблея. Великата национална партия подкрепя свободната търговия и предприемачеството, неолибералната политика, по-ниски данъци и по-малки разходи за социално подпомагане. Партията настоява за поддържане на добрите взаимоотношения с Япония и САЩ, отдалечавайки се от Китай и Русия. Партията отстоява по-строга позиция към КНДР, като северната съседка на страната критикува проамериканската й позиция. Лидерът на партията е Чонг Мон Джун.

 

CMJhyundai.JPG

 

 

• Демократична партия – мажоритарната либерална партия с 81 места (25,1%)

Демократическата партия е центристка партия, основна опозиция в Националната Асамблея. Членовете на партията често участват в антиправителствени протести заедно с други партии. Партията се обявява за преразпределение на доходите и защита на правата на синдикатите. Настроенията на партията са по-скоро антиамерикански, стремящи се към по-добри взаимоотношения с КНДР. Лидерът на Партията е Чонг Се Кьон.

 

170px-Chung_Sye_Kyun.jpg

 

 

• Партия за свободния напредък – втората по големина консервативна партия с 18 места (6,8%)

Партията за свободен напредък е консервативна партия. Тя е създадена от настоящият президент И Хо Чанг след президентските избори през 2007г. С местата си в сегашната Национална Асамблея, партията заема трето място по големина.

 

220px-Lee_Hoi_Chang_detail.jpg

 

 

• Коалиция за Пак Гън Хе – консервативна партия с 14 места (13,1%)

Коалицията е консервативна политическа партия. Тя е създадена през март 2008 г. в подкрепа на Пак Гън Хе след провала и на президентските избори. Коалицията обявява, че след изтичане на мандата на Националната Асамблея, тя ще се слее с Великата национална партия.

 

• Демократическа работническа партия – малка, но прогресивна партия, срещу двете големи партии ВНП и Демократическата с 5 места (5,6%)

Демократическата работническа партия е лява, демократично-социалистическа партия, създадена през януари 2000 г. Настоящият лидер на партията е И Джунг Ги.

 

• Възраждане на Корея – малка, екологична либерална партия срещу ВНП с 3 места. Лидер на партията е Мун Кук Хьон.

 

• Нова прогресивна партия – отделила се от демократическата работническа партия, спечелила 2,94% от гласовете, което не е достатъчно за получаване на места в парламента. Лява партия с лидер Ро Хе Чан.

 

 

Избирателна система

 

Президентът на Република Корея се избира по мажоритарната избирателна система. На национално ниво единствено той се избира пряко от народа, като населението гласува за личност с мандат от 5 години, без право на преизбиране.

Националната Асамблея се състои от 299 члена, които се избират за срок от четири години. 254 от членовете се избират по партийна принадлежност, населението гласува за партиите. Останалите 54 члена се избират по пропорционалната система, чрез партийни листи. Минималният праг за влизане на представителите на една партия в Националната Асамблея е 3 % получен вот, също така право на представители има партия, която има повече от 5 члена, които са избрани като представители на партията от населението.

За първи път през последните 20 години консервативната Велика национална партия победи на състоялите се на 9. Април 2008 г. в Южна Корея общи парламентарни избори. След преброяването на гласовете тя получава 153 места, което означава просто мнозинство в еднокамарното Народно събрание от 299 депутати. Избирателната активност на тези избори е била 46 %.

На местно ниво населението гласува пряко за представители на различните политически партии – кметове на градове, кметове на общини и губернатори на провинциите. Последните местни избори в Република Корея са проведени на 5 юни 2010 г. Избирателната активност на населението е била 54,4 %, като това са най-високите стойности в страната през последните 15 години. Управляващата партия печели само 2 от 9 губернаторски места в провинциите, докато Демократичната партия печели 5. Останалите 2 места са спечелени от независими кандидати.

Националната избирателна комисия е независим орган за честното и коректно провеждане на избори и референдуми, както и провеждането на пропагандни действия на партиите. Комисията е устроена на четири нива – 17 централни офиса – провинциални и районни, 302 градски офиса и 16 161 гласоподавателни секции. Членовете на комисията се избират за мандат от 6 години, като те не трябва да развиват политическа дейност или да членуват в политическа партия. Комисията може да провежда срещите си с половината или повече от половината си членове. Председателят на комисията има право на глас, както и може да вземе окончателно решение при равни гласове. Комисията се състои от 9 члена – трима се назначават от Президента, трима от Националната Асамблея и трима от Върховния съдия. Обикновено председателят на комисията е един от назначените от Върховния съдия членове.

 

 

Политическа култура

 

Политическата култура на страната се определя от редица фактори като историческо развитие, ценности и идеали на населението, политическите норми и традиции, образци на поведение.

За вековното си развитие територията на Република Корея е била опустошавана и прекроявана многократно, а населението подлагано на инвазивни набези от различни народи. Най-значими се оказват режимите наложени последователно от Китай и Япония, а след края на войните и от САЩ. Политическата история и култура на Корея е белязана и от няколко войни – Първата световна война, Втората световна война и Корейската война, продължила три години от 1950 г. до 1953 г. Тази война е първият военен конфликт в рамките на провежданата тогава политика на изолация и Студена война между демократическите сили САЩ и ООН от една страна и комунистическите режими на Китай и СССР от друга. Северна Корея напада Южна, като целта на нападението е налагане на комунистически режим и обединение на двете страни. Единствената възможност за приключване на войната е Корея да остане разделена на две части от петкилометрова демилитаризирана зона между тях.

Всички тези фактори предполагат скептично настроение и нежелание за влизане в политически съюзи с определени страни. Като цяло политическата активност и заинтересоваността на населението не е висока, имайки предвид различните политически режими, през които е преминала страната. За сравнително кратък период от време страната преминава през много противоречиви политически и военни режими, което предизвиква също така противоречиви настроения сред гражданите и управляващите. Познанието на обикновения гражданин на Републиката за политическия живот в страната и реалните мащаби на политическите решения е недостатъчно. Нагласите и очакването на населението от управляващите е основано на вярата, че правителството съществува, за да опазва обществения ред. Ако всеки гражданин се движи в предначертаните за него граници от закона, не ги престъпва, няма да има негативни последици за него.

До началото на 90-те години на миналия век страната е била с авторитарен режим, като личността е имала пасивна роля в определянето на политиката. Съответно до средата на 90-те политическата култура е била по-скоро поданическа. С развитието на демокрацията обаче се наблюдава малко по малко нарастване на заинтересоваността на населението, особено по нашумелите политически въпроси. През последните години населението на страната повишава своята избирателна активност, което показва, че в политическата култура на населението започва да се формира гражданска му позиция. Но за да се оформи тази активна „гражданска култура” е необходимо повече време и реална оценка на политическия живот в страната не само от политическия елит, но и от обикновения гражданин.

 

 

 

Заключение

 

В момента политическата система на Република Корея е либерално-демократична. Постигнатите през последните 20 години икономически успехи на страната определят политическата система като ефективна – непрестанен растеж на БВП, развитие на технологиите и технологичен напредък, утвърждаване на световноизвестни компании. Предоставяне на по-добри социални услуги – здравеопазване, отделени средства за образование, изграждане на инфраструктура и поддържането й. Системата на управление е създала възможност за участие на гражданите в управлението на страната при желание и интерес към развитието на политиката от тяхна страна. Дълго време Република Корея е съобразявала политическите си решения със заобикалящите я по-могъщи икономики. В днешната ситуация, тя сама може да определя към кого да насочи своята политика, и да осъществява бърза и ефективна адаптация.

Предвид интересната политическа ситуация на Корейския полуостров и опитите за влияние от други страни и международни организации, страната за момента успява да се пригоди към съвременните условия, като дори предлага планове за развитие и обединяване със северната си съседка. До началото на 2000 г. в Корея има средно 85 протеста годишно, като общо участващото население е 11 хил. души. През последните години основните протести са насочени към проамериканската политика на управляващата партия, като бройката им е намаляла значително. Въпреки противоречивата си и изпълнена с обрати история политическата система и култура на Корея започва да се избистря, страната работи усилено за утвърждаването на либерално-демократичната форма на управление.

Link to comment
Share on other sites

Сонка,

благодаря за интересната тема!

Комплименти за теб и колежката!!!

На мен лично ми беше доста любопитно да прочета. Учуди ме точно това министертво:

• Равнопоставеност на половете

Корейците са наистина една от най-толерантните нации, но пък с какво ли занимава цяло министерство?!

Две снимчици..

 

Карикатура на президентите на Южна Корея

 

pyh2009090106980034100p.jpg

 

 

(Korean Political Cartoon Centennial Exposition):

Park Chung-hee (1963-1979), Choi Kyu-hah (1979-1980), Chun Doo-hwan (1980-1988), Lee Myung-bak (2008-present), Roh Moo-hyun (2003-2008) and Kim Dae-jung (1998-2003).

(Yonhapnews, 01.09.09)

 

 

 

Лидерите на политическите партии на дебат

 

a1iemu.jpg

 

 

Chung Mong-joon, chairman of the ruling Grand National Party; Lee Hoi-chang, chairman of the minority opposition Liberty Forward Party; and Chung Sye-kyun, chairman of the main opposition Democratic Party , speak about the June 2 local elections during a debate forum hosted by the Korean Broadcasting Journalists Club in Seoul on May 19.

(19.05.2010 / Yonhap)

 

Link to comment
Share on other sites

То за да има министерство "Равнопоставеност на половете" това означава, че реално има проблеми в тази сфера и има нужда от отделно министерство. Изпълнителната власт е, за да следи за изпълнението на приети закони, свободи, права в отделна област. Според мен не са много толерантни, по-скоро са по-консервативни и много скептично настроени към крайно противоположни за техните схващания неща. Азиатските държави като цяло нямат голям демократичен опит в миналото, поради голямото население и нуждата то да бъде управлявано с форми на държавно управление като монархия, диктатура и т.н. Може да проверите на какво ниво е парламентарното поведение на депутатите в техният парламент по скалата на демокрацията и колко често там дискусиите преминават в ръкопашен бой (между другото ги признавам техните депутати, че имат много добри умения в бойните изкуства :D) .

Link to comment
Share on other sites

Малко повече информация за самото министерство, официален сайт (на англ) -MOGEF

Министерство на равнопоставеността между половете и грижата за смейството - да, най-вероятно е било необходимо съставянето му. Като цяло дейността е свързана с признаването на ролята на жената в политиката. Както знаем, това е бил основен проблем, предвид историческото развитие на страните и доминиращата роля на мъжете от древността, като приемер давам правото на глас на жените (като в някои вече утвърдени демокрации, жените не са имали право да гласуват до средата на миналия век). Навсякъде е съществувала нагласата за недостатъчно силната жена, която би отстоявала своята позиция в политическа ситуация. Но въпреки този повсеместен проблем, и аз за първи път чух, че има такова създадено министерство, евалата им на корейците в това отношение, правата на жените трябва да се отстояват. И да отбележим, че най-спряганият кандидат и основен фаворит за следващия президент на Република Корея е жена - Пак Гън Хе. Друга основна цел, насочена по-скоро към социалната сфера - подпомагане на семейството, като това е министерството, което застава зад браковете между корейци и чуждестранни граждани, осигурявайки подкрепа на техните семейства.

А сега да поговоря малко за политическата културност. Докато политическата култура е една по-скоро хипотетична оценка на база качествени критерии, политическата културност е по-точно измерим показател за една система. Това всеки да се държи както подобава, по писани закони, неписани правила и моралните ценности на всеки индивид, има като че ли една приета обществена рамка, налагаща спазването на коректно поведение от страна на участниците във властта. Няма как да се отрече, че депутатите са доста темпераментни - показваха го навсякъде, видяхме го и ние, и много други, малко бой - на никого не вреди, освен на насинените :D

Политическата културност на депутатите не е на високо ниво, но ако се замислим, само там ли е така. Няма начин 300 човека, изповядващи различни идеологии, събрани на едно място, да не стигнат предела на сдържането и приемливото поведение в такава институция, случва се B)

 

http://vbox7.com/play:8032e9ad

Link to comment
Share on other sites

Пак благодаря!

Аз май го бях забравила..

Стана по-интересно. Още повече, че на клипчето се виждат само мъже. Този с пръчката е направо уникат.. Ще се разровя като ми остане време за статистика мъже/жени в парламента. И за правителството също. Засега ми е известно за една жена министър - министъра на здравеопазването, социалната политика и семейните въпроси Джонг Дже-хи (първата жена, която е била кмет в Южна Корея).

Май наистина съм се заблудила като гледах City Hall. Там нали жена стана кмет и изглеждаше доста естествено. Това всъщност е единствения сериал от тези, дето съм гледала, в който се показаха нещо относно политиката въобще.

Стана ми малко странно, защото изборния процес протичаше горе-долу като при нас - необходимите подписи за регистриране на кандидат, предизборни битки, дебати, нормалната борба за гласоподаватели с използването на различни похвати и т.н..С една малка разлика - по време на гласуването избирателите удряха печати с номера на кандидата, за който гласуват. Още в началото показаха, че и там има кражби и форми на корупция.

 

Другото министерство, което буди интерес (поне за мен лично)..

 

тук

 

Пресни новини..

Едно от нещата, за които искрено се възхищавам на корейците е, че умеят да използват звездите си за какви ли не каузи, а и те самите го приемат присърце..

 

Unification Reporters (child actors) are appointed as honorary ambassadors

 

 

Едно от децата е мой любимец "Малък Илджиме".. Изглежда доста пораснал.

 

Link to comment
Share on other sites

Информацията наистина е интересна, и аз благодаря. Не сме разглеждали по-подробно всяко едно министерство, но си заслужава, предвид това, че броят им може да бъде редуциран или увеличен със следващия мандат на "новата" изпълнителна власт. Тук има малко официални сайтове на някои от министерствата. Да споменем и нещо, което обсъждахме днес. Сеул е домакин на срещата на лидерите на Г-20 - инфо - "Глобалната икономика на изхода от световната криза. Ето и един любопитен факт: "Южна Корея обяви, че възнамерява да използва рибки, за да се увери в чистотата на водата в тоалетните по време на срещата на върха на страните от Г-20, която се открива в Сеул." - цялата статия :)

Искам да добавя нещо, което ме порази - докато търсех инфо за стачките в Корея, между другото е много да откриеш точна статистика за броя на протестите, попаднах за една статия. Признавам си, бях отвратена. В нея са показани брутални стачки, просто дори не ми се искаше да чета написаното, но трябваше. Замислих се, дали тук сме имали подобни прояви, но не се сетих, или аз бъркам, или наистина не е имало. Ако стане подобна стачка на някоя от показаните, не знам колко природозащитни организации и на тях подобни, биха скочили на свой ред. Направо възмутително! Последните големи стачки са предизвикани от проамериканската политика на сегашното правителство, гражданите не са особено съгласни с "отварянето" на обществото към Америка, явно.

Link to comment
Share on other sites

Още връзки за министерствата

тук.

 

Оттам и сайта на Националната асамблея на Република Корея.

тук и

тук

 

Анимациите, които успях да разгледам, също и видеото много ми харесаха..И видях, че има жени сред членовете, )

А от снимките покрай срещата на G20, останах много впечатлена от Първата лейди на Корея.

 

ss101111obamaasia04grid.jpg

 

Малко тук.

Link to comment
Share on other sites

Извинявам се за изоставането от моя страна. но ще се поправя.

Настоящият лидер на Великата национална партия се казва Ан Санг Су. Председател на партията от 14 юли 2010г., не рзбирам как го бях пропуснала.

Ahn_GNP_D_20101201002409.jpg

 

Пак закъснявам с отбелязването, но и вие вече коментирахте в други теми, така че аз просто ще поместя малко информация.

Тук има статии и инфо от медии по що годе хронологичен ред за събитията, настъпили на 28.11,2010г.

Link to comment
Share on other sites

Продължавам с малко повече инфо за корейския президент :)

 

Президентската институция

 

Начело на изпълнителната власт стои президентът, който се избира на всеобщи, тайни и преки избори за мандат от 5 години, без право на преизбиране. Той е единственият избираем орган на изпълнителната власт. Според Конституцията президентът е начело на правителството, главнокомандващ на армията и държавен глава на Република Корея. В случай на отстраняване от власт на президента функциите му се поемат от министър-председателят за 60-дневен срок, в който да бъде избран нов президент. Глава четвърта от Конституцията урежда правомощията и задълженията на президента. Той е длъжен да:

 

• спазва Конституцията

 

• пази сигурността на страната

 

• работи за мирното обединение на Корея

 

 

Президентът има правото да:

 

• бъде на чело на изпълнителната власт;

 

• бъде главнокомандващ на армията;

 

• обявява война – за разлика от американския президент, който не може да обявява война, това право е дадено на Конгреса на САЩ;

 

• провежда референдуми по въпроси от национално значение;

 

• издава заповеди;

 

• връчва медали и почести;

 

• дава амнистия;

 

• обявява кризисни ситуации;

 

• внася законопроекти;

 

• упражнява отлагателно вето.

 

Националното събрание има право на вето над решенията на президента, както и правото да иска импийчмънт. Президентът от своя страна няма право да разпуска Националното събрание.

 

Президентът стои на върха на управлението и като такъв пуска в сила приетите от Народното събрание закони. Президентът може да предприема кризисни мерки без съгласуване с Националното събрание, само ако то не е в сесия и не може да бъде свикано на време. Такива спешни мерки се предприемат пред заплаха за националната сигурност “за запазване на националното единсво и мир”. Предприетите мерки трябва да се свеждат до “минимално покриване на нуждите” в такива ситуации. Все пак президентът може да издаде заповеди в такива случаи, които да променят или отменят даден закон. Не е доуточнено дали в такива извънредни ситуации заповедта може да измени предписанията на Конституцията. Веднага след свикването на Националното събрание, предприетите извънредни мерки трябва да бъдат съгласувани и приети от него. В противен случай те могат да бъдат отменени, като се възстановяват нарушените или отменени със заповедта предишни закони. Така Националното събрание има право да отменя решенията на президента в такива ситуации, за разлика от решението на президента за обявяване на война или сключване на мирни договори. Според Конституцията при тези случаи Националното събрание има “правото да се съгласи” с решението на президента на Република Корея.

 

Президентът назначава министър-председателя след одобрение от Националното събрание. Може да назначи и останалите членове на кабинета, но това не се изисква от Конституцията.

В изпълнение на задълженията си, президентът се подпомага от секретариат, който се оглавява от генерален секретар. Освен на Държавният съвет и на кабинетът си, президентът може да разчита на помощта на няколко органа, определени от Конституцията. Такъв орган е Националният съвет за сигурност, който предоставя съвети по отношение на външната политика, армията, и вътрешната политика, свързани с националната сигурност. Друг орган е Съветът за мирно обенинение и Съветът по одит и контрол.

Причините за освобождаването на президентския пост са същите като при президентът на САЩ. В такъв случай постът се заема от министър-председателят, като в 60 дневен срок трябва да бъде избран нов президент.

 

Изборите за президент в Южна Корея са преки. Президентът се избира пряко с мнозинство за 5 години. През 1952 г. се приемат поправки в Конституцията, с които изборът на президент става пряко от населението.

Последните президентски избори са проведени през декември 2007г. Спечелени са от И Мьонг Бак с 48,7%, който встъпва в длъжност през февруари 2008г. и става 17 президент на Република Корея. Изборите се провеждат около 70 дни преди изтичането на мандата на настоящия президент, като денят на изборите е обявен за официален неработен ден.

Изборите започват с предварителен кръг. Всеки гражданин, който иска да бъде избран от партия или да се кандидатира като независим кандидат, трябва да се регистрира в Националната избирателна комисия по време на обявения период. Той обикновено започва около 240 дни преди самият ден на изборите. Предварителният кръг представлява избор на кандидат от партия, т.е. всяка партия избира кой кандидат да подкрепи. Предварителния кръг не е задълвителен, но ако кандидатът не бъде избран от нито една партия, той няма право да се кандидатира за президентските избори. По този начин броят на кандидатите за президент се ограничава.

Кандидат за президент може да стане гражданин, чиято платформа е издигната от политическа партия, или независим кандидат, който е подкрепен от определен брой жители. Официалната предизборна кампания започва 24 дни преди самия ден на изборите. Право на глас имат всички граждани, навършили 19 години.

 

В началото на месец януари тази година е проведена конференция на Националното събрание и държавната администрация, на която е взето решение за увеличение на заплатите на държавните служители. Президентът и служителите в неговата администрация ще получават общо 1,8 млрд. Вона, което е около 1,8 млн. долара. Това е първото увеличение през последните 3 години. Заплатата, която получава президентът, е около 16,5 млн. вона, което се равнява на около $16 700. Общо годишно президентът получава около $ 200 000.

В началото на своето управление настоящият президент И Мьонг Бак прави обещание парите от заплатата му да отиват за благотворителност. Това е част от обещанието му възнагражденито му като държавен служител да не остава а него. Средствата се пренасочват към различни фондове – “Бедност и социално подпомагане”, докато е бил кмет на Сеул – Обезпечителен фонд за семейства и деца на пожарникари и служители на реда.

 

Синият дом

 

Строителството на Синия дом започва през 1930г., по време на японската окупация. След извоюването на независимостта и приемането на Конституцията на Република Корея, построената сграда става резиденция на президента на републиката. Официално името Синия дом (Чонг Уа Де) е дадено от президент Юн По на 30 декември 1960г. Името идва от това, че покривът на основната сграда е покрит със сини керемиди, като в момента сградата е един от символите на Южна Корея. Синият дом се състои от основна сграда и други по-малки допълнителни постройки. Главният сграда включва офисът на президента, стая за аудиенции, конферентна зала, както и официалното президентско жилище. Околните сгради са офисът на секретариата на Президента, на Службата по сигурността на Президента, пресцентъра и приемната зала. Също така има големи градини, басейни. Основната сграда е с остър покрив, който е и най-изискания и красив стил сред корейската архитектура, покрити с специален корейски стил сини плочки, от които "Чонг Уа Де" носи името си. Приблизително 150 хиляди плочки съставят покрива на Синия дом.

 

Източници:

http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/politics.htm

 

http://www.mfa.bg/bg/pages/view/1943

 

http://english.president.go.kr/main.php и др.

Link to comment
Share on other sites

Оооо ама те душичките не са минали през комунизма направо се цапнали в гьола на демокрацията тц тц....направо да ги съжали човек. Много скучна история бих казал без да омаловажавам труда на колегите те са се справили чудесно ама някакво си японско присъствие на фона на наште приключения покрай войните през първата половина на ХХ век както и дядо Тошовото време(тука не иронизирам тогава ни беше рай наистина в сравнение със сега) корейската история направо бледнее. Ами после демокрацията нашта колко интересна е къде са на корейците кабинета на Костов и Симеон Сакскобурготски? Къде е корейският Бойко Борисов? И докато там Южна Кореа си има разправии само със Северна ние си имаме Македония, Гърция, Сърбия и Турция като излиза че май само Румъния ни обича ама и това не е много сигурно.

Link to comment
Share on other sites

Южна Корея ще има първата жена президент в историята си

Жена, но пък дъщеря на диктатор, интересна комбинация. Някой наясно ли е каква е причината за този избор и до какви промени се очаква да доведе?

Link to comment
Share on other sites

По силно непрофесионалното ми мнение се надяват да се е метнала на тате и да е прихванала от неговата школовка (което май е факт). По време на управлението си той залага основите на икономическия бум от по-късните години, а и досега. Някои от законите в областта на икономиката още си дават отражение (положително). За сметка на това е имало много протести, доста от тях са завършвали с кръв, обявяват го за диктатор, но е факт, че страната дръпва много напред. Та предполагам затова основно. :)

Link to comment
Share on other sites

по-възрастните хора гласуваха за нея, а младите са против, но се оказа, че в Корея младите хора са по-малко от старите :lol:

Link to comment
Share on other sites

Определено все още няма равноправие между жените и мъжете, макар и стимулиращата политика за това. Това се отнася не само за парламента, но и според мен и в научната дейност. Факт е, че има много фондации и асоциации поощряващи жените. Това е заложено не само в Корея, но и в Азия. Благодаря за темичката, беше ми много интересно да я изчета. Изгледах клипчето за "боя" в парламента, нявсякъде сме виждали такива неща, дори и по-груби. България също не може да се похвали с добро поведение. Но в интерес на истината, ако трябва да теглим чертата, с бой или не нашите политици няма как да стигнат корейските, но това е друга тема на разговор....

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...