Jump to content

Recommended Posts

До сега съм изгледала около 60 азиатски сериала и сега, след второто гледане на „Тайната градина” затвърдявам мнението си, че този е №1 в моята класация. Историята е много интригуваща, с вълшебен полъх. В началото си мислех, че ще е като тези няколко познати холивудски продукции /това сега направо като обида ми звучи! ;) /, дето само за проблемите около размяната се разказваше. Е, това ми беше от първите сериали, още не познавах корейските филмови номерца. Бях очарована, че смяната на местата далеч не е всичко тук.

Първото фрапиращо радващо, което забелязах бяха страхотно красивите артисти и то не само главните, както в повечето филми, а и второстепенните и изобщо повечето от състава. Бини беше перфектен, както винаги, показа толкова много и различни превъплъщения. Много харесвам и комедийния му талант, много съм се смяла в първата половина на филма.

 

Например като се сменяха как превключваше на момичешка вълна – погледа, кършенето на ръцете, походката и стойката като сяда – все едно гледаш жена. В интерес на истината и на Ха Джи Уон също й се се получаваше, ама неговото беше по-смешно.

Също като участваше на инат в каскадите на един филм го уцелиха със стрела и нали трябва да падне убит, ама той се поогледа, поогледа, пък „падна” върху един друг – да не се изцапа човека, че беше кално. :D После пък сечеше с меча не „враговете”, а гърба на един от своите – на шефа – нали ревнуваше /то пък кой ли мъж не би ревнувал от оня красавец! :rolleyes: /

 

Сега открих и музикалния му талант - видях, че едната от песните е в негово изпълнение и то много добро. Е, то господ давал, давал, давал – и красота, и можене - все търся някакъв кусур да му намеря, ама засега удрям на камък. И отношението към партньорките му е много истинско, никакъв фалш не се усеща, все едно наистина е влюбен. Горките, как ли им е мъчно като свърши снимачният процес! :(

Тук открих Юн Санг Хьон, много ми допадна, че много естествено му се получава играта и че си е красавец, но също и много ме разсмива. Двете главни от дамите са страхотни. Вече съм се убедила, че Ха Джи Уон няма слаба роля, въпреки невзрачния й вид. А Ким Сa Ранг направи убийствено силен монолог, там където обясняваше на Оска какво изпитва отхвърленият. Сякаш очите й искри хвърляха! Кой би издържал на такава фурия?

И двете двойки много си пасваха, а също и ония дечковци – секретаря и съквартирантката.

Двете майки кукундрели бяха най-големите инатливи егоистки, дали може чак толкова? И Филип… мммто к`во му трябва талант с тая физика, ама… е, убедителен беше в повечето сцени.

Страхотно ги обличаха във филма всички, даже и Пепеляшката вадеше страхотни анцузи. А къщата на Kim Joo Won и Osca беше мечта, поне на мен много ми хареса!

Музиката – прекрасна, и както винаги имаше подходяща песен за всяка ситуация.

Култов момент - коремните преси на Бини. Запечатан ми е здраво като емблема на филма и първо за него се сещам, въпреки че имаше и много други по-драматични и по-въздействащи.

Прекрасен филм, излъчващ красота и нежност и любов - всесилна и всепоглъщаща, любов, за която няма граници и пречки! Филм, който те грабва още от първия епизод и те стиска здраво чак до края. Филм, който се гледа многократно, филм, от който се и ще се нуждаем!

Любим!

Благодаря на екипа за субтитрите, благодаря, че направихте достижимо това удоволствие!!!

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Голям пропуск за мен,че след първото ми гледане на сериала не съм си написала мнението .Добре,че една съфорумка ми напомни тези дни за "Тайната градина" и реших отново да го изгледам.

Прекрасен,уникален! Само за два дни изгледах сериала.Голяма зарибявка е.

От първата до последната минута така съм се смяла с Джу Уон,готино разглезено богаташче. :D Като реши,че трябва да бъде с Ла Им ,дори и майка му не-можа да го откъсне от нея.

 

До сега не бях виждала такава злобна жена,вместо да бъде благодарна на бащата на Ла Ин и цял живот да боготвори дъщеря му,че човека е дал живота заради сина ѝ,а вместо това с какви ли не гадости се опита да ги раздели и какви ли не глупости да бълва.Единственият персонаж в драмата на която ми идваше да изкубя косата. :lol:

 

 

Бини,невероятен много ми липсва,но не остана много от службата, с нетърение очаквам да се завърне с някоя супер готина продукция. :D

Хиляди благодарности за превода! :thanks:

Link to comment
Share on other sites

Първият ми корейски сериал, който изгледах насила. След дълги убеждения от едно досадно същество, че сериала е "класика", че наистина си заслужава... се съгласих да го изгледам по-скоро с надеждата, че ще ме остави намира. От мига в който започнах първият епизод - не се оттърсих докато не свърших драмата. Признавам си, доста трудно нещо може да ме заинтригува да токава степен, че да нямам търпение да се прибера вкъщи и да го гледам, но това успя.

Да ви кажа честно, никога не съм очаквал, че ще харесам нещо азиатско. За актьорите не знам какво да кажа - всичките бяха перфектни. Саундтрака и той. Радвам се, че именно с тази драма стартирах :)

Link to comment
Share on other sites

Първа забележка - когато стартираха състезанието с велосипеди, Ra Im беше облечена с екип. Когато Joo Won я намери в гората беше облечена с лилавото си яке :lol:

Хьон Бин едва го познах тук, дори търсих снимки, за да се убедя, че е той, не прилича на себе си. Още съм в началото, по-нататък ще напиша и други впечатления.

Link to comment
Share on other sites

С тази силно зализана и твърде къса за острото му лице коса и на мен не ми допадна. :) Впрочем, от актьорите само Съл ме кефна с тези особено искрящи и пронизващи очи.

Иначе аз пък забелязах при сцената с припадането в асансьора в 15 завърши едно, в 16 същата започна като телефонът му се изтърколи няколко пъти зад главата, ама той си говореше. :lol:

 

Много ме натоварваха сцените с размяната, искрено се смущавах някак заради тях и мисля, че попрекалиха и ги провлачиха излишно.

Link to comment
Share on other sites

Изключително се радвам, че това заглавие набира популярност и като БОФ привлича вниманието на нови фенове, гледащи за първи път кдрама. Както се спомена и по-горе историите не са свръх оригиналните, но реализацията е божествена. Играта, емоцииите така разтърсващи. Вълшебството се носеше на талази и често ме караше да забравям да дишам.

Два са моите фаворити и колкото и други да гледам след тях, не могат да останат в съзнанието ми така, както тези двата, за които винаги се сещам на прима виста. Но докато вторият е свързан по-скоро с приятни спомени и асоциации /'Сункуикван скандал,' така ли се пишеше?/, то 'Тайната градина' бе просто неочаквано бижу.

Дори и на пръв поглед абсурдността от размяната на телата, не успя ни най-малко да развали приказката, в която имам чувството, че и извънземни да бяха сложили, просто щеше да се получи от само себе си.

Навярно, ако и аз погледна дори и началото на някой еп, няма да успея да спра, докато не го изгледам отново. Навярно ще го преоткрия отново и по нов начин, но все още избягвам този момент. Иска ми се когато го направя, до мен да има някого с когото да споделя магията :)

 

Едит: Благодарности за поправката на speedy86 в долното мнение. То почти няма вярна буква в моето заглавие :lol:

Link to comment
Share on other sites

Сонгюнгуан. :)

 

Градината се превърна в абсолютна класика, много си права. И има защо. В случая обаче не историята щеше да се получи от само себе си, просто наистина СА сложили извънземни. Във всички роли. :lol: Тук дори Ха Джи Уон не може да се каже, че успя да блесне много, просто много умело поддържаше фона за Бини и "Оска".

 

Колкото до прическата, наскоро си припомних от къде е взета и ми стана още по-симпатична :) Но наистина на Бини не му ходи чак толкова.

 

tumblr_ll1bqj9Pn71qaducn.jpg

Link to comment
Share on other sites

Като чета какво сте написали, разбирам каква сериозна грешка съм допуснала. Тайната градина ми звучеше някак детски и несериозно. Поправям си грешката и още тази вечер ще изтегля целия сериал. Ще се отчета, когато го изгледам.

Link to comment
Share on other sites

Втора забележка - в предпоследния епизод, когато Ла Им се тресеше от плач (според звука, който се чуваше), раменете ѝ грам не помръдваха, когато я снимаха отзад. И изобщо някак не ме грабна девойчето с присъствието си на сцената, беше само фон за прекрасната игра на Хьон Бин (той беше чудесен и в ролята на Джу Уон, и в тази на Ла Им).

 

 

Колкото се смях, толкова и плаках на този филм. Беше супер забавно, в първите 14-15 епизода, и също толкова тъжно в следващите. Толкова кърпички не бях изхабявала досега. Макар историята да беше позната на всички - богатият Той, бедната Тя, лошата свекърва, моментът, в който Той вижда Тя за първи път с прическа и с грим... - клишета, втръснали на всички, ме разтърси силата на духа - да убиеш себе си заради другия.

 

Последните 3 епизода бяха супер излишни - за мен филма свърши в момента, в който той я изнесе от болницата, и тръгна към дъжда. Останалото беше излишно - двойките вече се бяха оформили, а децата ... развалиха цялата магия на филма.

 

Препоръчително да се гледа до 17 епизод (включително).

 

Link to comment
Share on other sites

Сонгюнгуан. :)

 

Градината се превърна в абсолютна класика, много си права. И има защо. В случая обаче не историята щеше да се получи от само себе си, просто наистина СА сложили извънземни. Във всички роли. :lol: Тук дори Ха Джи Уон не може да се каже, че успя да блесне много, просто много умело поддържаше фона за Бини и "Оска".

 

Колкото до прическата, наскоро си припомних от къде е взета и ми стана още по-симпатична :) Но наистина на Бини не му ходи чак толкова.

 

 

Оооо, никак не съм съгласна с теб, speedy86 ! Не знам кой е сладура на снимката отляво, наистина е нереално красив; но за мен на Бини му отива много повече тази прическа. Стои му по-мъжествено и с повече характер, някакси :P . Не че съм го гледала с грозна прическа където и да е! :D Даже и с късата коса в казармата е супер як. :tongue:

Link to comment
Share on other sites

Бини и "грозен" просто няма как да са в едно изречение, права си. Имах предвид, че по го харесвам с по-дълга коса. Признавам си, пристрастна съм към визията му от Снежната кралица. :lol: За което нямам намерение да се извинявам.

Тук тази подстрижка целеше да завърши образа на леден крал и според мен свърши работа. Заедно с това, че доста отслабна обаче, това далеч не му придава най-свежия вид, който е имал. И те така.

 

А младежът е Рьоук от Super Junior. :)

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Обсебващ. Това е думата за успешен сериал, а този – я заслужава. В Secret garden намерих три класически приказки, разказани по различен начин. Хубавото в този сериал е, че ги нямаше познатите повтарящи се типични за корейските сериали сцени. Дори с иронична усмивка на няколко пъти сценаристите ни хвърлят в очите това, което сме очаквали, а всъщност само за да се присмеят.

 

 

Така например сцената, когато Оска като добра фея преобрази Ла Им и я заведе на официалното тържество. Толкова очаквано. И май не се сещам за друг случай, когато нещо в този сериал да се е нареждало точно според очакванията ми. Изненадите и оригиналността на сценария са безброй. Дори повторението в поведението на Джу Уон, който е загубил в паметта си цели 13 години, не е никак досадно, а доста забавно. Дори и на второ гледане пак се усмихвах на този типаж. Макар формално да е същия човек, поведението му беше на яхнал хормоните младеж. Не толкова арогантен и доста по-дружелюбен. Хьон Бин изгради един нов герой много успешно. И като говорех за клишета, да не забравим двете сцени с кафе и сметана и двете девойки. Реакцията и на двете - една и съща (да се избършат в ръкава), както и тази на двамата мъже (да ги целунат), но резултатът – различен. В драмите никой не иска позволение за целувка. Другата класическа сцена – тъст и зет се надпиват, тук беше комично изкривена – снаха и свекърва се надпиват, но ги сближава освежител за лице. Типично по женски. :rolleyes:

Хьон Бин играе ролята на много колоритен мъж – богат, образован, арогантен. Мъж, който си знае мястото в обществото и приема брака за изгодна сделка между богати. Изхвърля от съзнанието си любовта, заклеймявайки я като глупост. Но незнайно защо се влюбва в една бедна жена, която не напуска мислите му. Въпреки всички усилия, които се оказват неуспешни, той решава да изживее това влечение, като отправя предложение на Ла Им. Всяко момиче си мечтае да изживее приказка, но Джу Уон избира най-неподходящата – приказката за Малката русалка, завършваща тъжно за главната героиня. Първата приказка, в която се появява мотива за любовницата. И така нашият богат принц избира тази история като предлага на Ла Им да бъде неговата малка русалка, която ще изчезне в удобно за него време също като морска пяна. Но коя жена, казва тя, ще започне връзка с предизвестен край. Най-удивителното на този сериал е, че успява да направи нещо, което не е правено досега – да превърне една класическа приказка с тъжен край, в приказка с щастлив край. Много по-лесно е да вземеш готова приказка с хепи енд и да я претвориш в сериал или филм. Но да бъде превърнат нещастният край в щастлив е нещото, което прави от сериала класика, равностойна на коя да е приказка. Ето това е неповторимото и уникално нещо, което ще ме кара да помня Secret garden до края на живота си.

Сюжетът изглежда много прост – двата свята – на богатите и бедните и липсата на пресечна точка между тях. Липсата на място, където двама влюбени да се приютят, когато бъдат изхвърлени в тесния промеждутък на двата. Затова и метафората от “Малката русалка” е толкова подходяща – два невъзможни да живеят заедно свята. Трудната саможертва на един от двамата влюбени ще носи болка при всяка стъпка. И в крайна сметка малката русалка на този сериал е мъжкият персонаж – Джу Уон. Той загуби най-много, отказа се от своя свят въпреки съжаленията, които ще го терзаят цял живот. Всъщност сюжетът е емоционално много сложен. Двамата главни герои се оказват свързани по неподозиран начин и за мен е явно, че такъв е бил първоначалният замисъл на сценариста, а не е просто вкаран в последните серии за пълнеж. И тук е другата огромна разлика между Secret garden и всички останали сериали. Защото от такава житейска драма, най-лесно се прави тежък драматичен сериал. Само че сценаристите избират друг път – този на смеха, който прави проекта в по-голямата му част ведър и забавен. Според мен не тази драма са заложили в основата на сюжета, а нещо друго – сблъсъка между световете и най-вече пълнокръвното описание на света на богатите и тях самите в цялата им жестокост. А скритият въпрос, който сценаристите задават е – може ли един богаташ да се промени. Оговорът е ясно очертан – за старите е твърде късно, но младите успяват. Нито майката на Джу Уон, нито леля му, още по-малко дядо му претърпяват някаква промяна. Както ги виждаме в началото на сериала, така си остават до края. Но Оска, Джу Уон и Юн Съл доста млади осъзнават цената на щастието и разбират, че то е по-скъпо от парите.

Идеята за размяна на телата е нещото, което ме отблъскваше доста време от този сериал. Гледала съм поне два американски филма с такава идея и вече не ми е никак интересно. Първата размяна ми се стори доста разтеглена и недопринасяща с нищо за развитието на сюжета. Просто невъзможността на героите да свикнат с новата си роля, която създаваше забавни ситуации, но и доста нелепи. Дойде ми в повече, даже се отегчих и се зачудих защо толкова време пилеят за това. А всъщност пропускът бил мой – не 16 епизода, както си мислех, а 20. Ясно, трябва да ги запълнят някак и по-добре отрано, отколкото да съсипват финалните серии с недоразумения. По времето, когато приключи първата размяна се чудех как изобщо ще се влюбят тия двамата, след като гледните им точки са на километри разстояние и никой не проявява разбиране към другия, не опитва да се постави на негово място.

В размяната пролича колко добри актьори са главните. Изключително убедителни. Същите лица носеха, но наистина личеше, че душите им са чужди. Мимиките и жестовете бяха съвсем различни от тези на мъжките и женските им персонажи. Дребните детайли – потропването с крак на Ла Им, начина, по който слагаше ръка пред устата си, как се кланяше и извиняваше; как Джу Уон вдигаше крак, за да и препречи пътя, казваше “сори” с махване на ръка – бяха изиграни изключително правдиво. Много професионално са се справили актьорите, наблюдавайки се един друг и имитирайки се след това.

Прекрасно е, че сценаристите изградиха персонажи със силни характери. Иначе щастливият край щеше да е неправдоподобен. Проблемът с майката и богаташкото синче беше абсолютно същият като този от Boys over flowers, с разликата, че нещата се развиха по коренно противоположния начин. Джу Уон знаеше много добре какви ходове ще предприеме майка му и повечето успяваше да тушира. Дори Ла Им намираше сили да се справи с нея. Това развитие на нещата ми харесва много повече, отколкото драмите в Boys over flowers.

Режисьорът показваше рафтове с книги, бяха изписани заглавия на 5 стихосбирки. Главният герой имаше зашеметяваща библиотека (цяла огромна стена с рафтове книги) и не веднъж са го давали с книга в ръка. А главната героиня – беднячка, която няма пари да си купи нова чанта, си купи няколко книги (които той чете), за да може по-добре да го разбере. В нейната библиотека от 9 книги разпознах една моя много любима – Джордж Оруел – “1984” – защото заглавието беше изписано с цифри и имаше снимка на автора. Режисьорът толкова време задържа камерата на тях, че посланието е недвусмислено – “Препоръчвам ви ги.” За първи път много, много силно ми се прииска да знам корейски език, за да разбера кои са. Защото са ключ към разбирането на филма.

 

Link to comment
Share on other sites

Започнах да го гледам с известна нотка скептицизъм,но го изглидах за ден и половина :D .Според мен това достатъчно говори за качествата на сериала.Да коментирам играта на двамата главни според мен би било престъпление (все пак кой съм аз).Така ,че който не е гледал веднага да навакса

П.П. Да не пропусна да отбележа че в последния епизад се появява богинята на киното

 

Son Yeh Jin

 

Link to comment
Share on other sites

Хареса ми любовната история, даже много ми хареса, защото това на всеки може да се случи. Къщичката, в която живееха братовчедите - страхотна, явно някой архитект много се е постарал, пък и голяма реклама му дръпнаха. Оска ми беше главен любимец, готин и неподражаем.

НО, размяната на телата ми дойде много, ама много в повече. И злобната мамичка, не че няма такива свекърви, виждала съм даже и по-гадни, но образът и някак не претърпя никакво развитие. Като ги гледам корейките какви любови ги тресат на младини, какви драми преживяват, а като станат майки, особено на синчета, направо обезумяват да си пазят наследничетата от разни завоевателки. :( Пожелавам на всички, които ще гледат този сериал истинска голяма любов и приятно гледане! :P

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...